Дело T‑96/13

Rot Front OAO

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „Маcка“ — По-ранна нерегистрирана национална фигуративна марка „Маcка“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Прилагане на националното право от СХВП“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 28 октомври 2015 г.

1.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави — Преразглеждане на фактическите обстоятелства в светлината на доказателства, които не са били представени преди това пред съставите на Службата — Изключване

(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Условия — Преценка с оглед на критериите, определени в националното право, уреждащо знака, на който се прави позоваването —Проверка на съдържанието на националното право — Обхват

(член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 17)

2.      При разглеждането на възражение, повдигнато от притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия на основание член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, въпросът доколко защитен знак в дадена държава членка предоставя правото да се забранява използването на по-скорошна марка, трябва да се разглежда от гледна точка на приложимото национално право.

При тези обстоятелства Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) следва да се информира служебно, по начините, които счита полезни за тази цел, въз основа на това национално право, дали такива сведения са необходими за преценката на условията за прилагане на даден мотив за отказ на регистрация, което предполага, че тя взема предвид освен фактите, изтъкнати изрично от страните в производството по възражение, и общоизвестните факти, тоест фактите, които могат да бъдат известни на всяко лице или които могат да станат известни чрез общодостъпните източници на информация. Това задължение за служебно информиране относно националното право в настоящия случай е в тежест на Службата в хипотезата, когато тя вече разполага с индикации относно националното право било под формата на твърдения за неговото съдържание, или под формата на доказателства, представени в обсъжданията и по отношение на чиято доказателствена стойност са направени твърдения.

В това отношение Службата трябва да използва всички средства, с които разполага в рамките на правото си на преценка, за да се информира относно приложимото национално право, и да извърши по-задълбочени проучвания относно съдържанието и обхвата на цитираните разпоредби от националното право, в светлината на доводите на жалбоподателя, било служебно, било като прикани жалбоподателя да подкрепи твърденията си.

(вж.т. 24, 31 и 35)