РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
8 септември 2021 година(*)
„Защита на здравето и безопасността на потребителите и на работниците — Директива 2006/42/ЕО — Предпазна клауза — Национална мярка за изтегляне от пазара и за забрана на пускането на пазара на машина за нареждане на кегли и допълнителен комплект — Съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето — Решение на Комисията, с което мярката е обявена за обоснована — Равно третиране“
По дело T‑152/19,
Brunswick Bowling Products LLC, по-рано Brunswick Bowling & Billiards Corporation, установено в Мускегон, Мичиган (Съединени американски щати), представлявано от R. Martens и V. Ostrovskis, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от M. Huttunen и P. Ondrůšek,
ответник,
подпомагана от
Кралство Швеция, представлявано от H. Eklinder, R. Eriksson, C. Meyer-Seitz, A. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, H. Shev, J. Lundberg и O. Simonsson,
встъпила страна,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1960 на Комисията от 10 декември 2018 година относно защитна мярка, наложена от Швеция съгласно Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за забрана на пускането на пазара на тип машина за нареждане на кегли и допълнителен комплект, който трябва да бъде използван заедно с машината за нареждане на кегли, произведени от дружеството Brunswick Bowling & Billiards, и за изтегляне на тези машини, които вече са пуснати на пазара (ОВ L 315, 2018 г., стр. 29),
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: V. Tomljenović, председател, F. Schalin и P. Škvařilová-Pelzl (докладчик), съдии,
секретар: C. Kristensen, началник на отдел,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 октомври 2020 г.,
предвид определението за възобновяване на устната фаза на производството от 11 март 2021 г. и отговорите на страните на писмените въпроси на Общия съд,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Производството и исканията на страните
12 На 8 март 2019 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.
13 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 20 юни 2019 г., Кралство Швеция иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. Комисията и жалбоподателят изразяват съгласието си с посочената молба за встъпване съответно на 9 и 17 юли 2019 г. С определение от 25 юли 2019 г. председателят на първи състав на Общия съд уважава молбата на Комисията за встъпване.
14 На 24 юни 2019 г. Комисията подава писмена защита в секретариата на Общия съд.
15 На 21 май и на 22 октомври 2019 г. в секретариата на Общия съд са подадени съответно реплика и дуплика.
16 На 9 октомври 2019 г. Кралство Швеция подава писмена защита в секретариата на Общия съд.
17 Съответно на 5 и 7 ноември 2019 г. Комисията и жалбоподателят представят становищата си по писменото становище при встъпване на Кралство Швеция в секретариата на Общия съд.
18 С определение на председателя на Общия съд от 16 октомври 2019 г. настоящото дело е възложено на нов съдия докладчик, заседаващ във втори състав.
19 На 3 декември 2019 г. на основание член 106, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят представя мотивирано становище относно провеждането на съдебно заседание за изслушване на устните състезания.
20 С решение от 16 юли 2020 г. Общият съд извършва процесуално-организационно действие на основание членове 88—90 от Процедурния правилник. Комисията отговаря на същото в определения срок. Останалите страни не отговарят на отправената до тях покана да представят становищата си по отговора на Комисията.
21 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 6 октомври 2020 г.
22 С определение от 11 март 2021 г. Общият съд решава да възобнови устната фаза на производството и с решение от същия ден предприема процесуално-организационно действие на основание членове 88—90 от Процедурния правилник, като приканва жалбоподателя да уточни правната си връзка с Brunswick Bowling & Billiards, посочено в съображение 1 от обжалваното решение като производител на спорните продукти.
23 В отговора си от 26 март 2021 г. жалбоподателят представя своите обяснения и доказателства за това, че обжалваното решение е насочено към него под предишното му търговско наименование. В писмо от 16 април 2021 г. Комисията посочва, че няма бележки по отговора на жалбоподателя. Кралство Швеция не представя бележки в предвидения срок.
24 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение ;
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
25 Комисията, подкрепяна от Кралство Швеция, моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата;
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По същество
По първото основание, с което се твърди нарушение на процесуалните правила, предвидени в член 11 от Директива 2006/42 и в член 18, параграф 5 от Регламент № 765/2008, както и на принципа на пропорционалност, посочен в член 18, параграф 4 от посочения регламент
[…]
– По първата част, с която се твърди нарушение на процесуалните правила, предвидени в член 11 от Директива 2006/42 и в член 18, параграф 5 от Регламент № 765/2008
[…]
42 Следователно Директива 2006/42 въвежда система за надзор и регулиране на вътрешния пазар, в която на първо място националните компетентни органи имат задачата да преценят дали съществува опасност дадена машина да застраши здравето или безопасността на хората, и ако това е така, да вземат належащите мерки за изтегляне от пазара или забрана. Самата предпазна клауза, предвидена за тази цел в член 11 от Директива 2006/42, трябва да се схваща с оглед на член 114, параграф 10 ДФЕС, който позволява на държавите членки да вземат подобни мерки поради едно или повече икономически съображения по член 36 ДФЕС, сред които е защитата на здравето и живота на хората. Съгласно съдебната практика упражняването на такива функции може да изисква от страна на компетентните национални органи сложни преценки от техническо или научно естество. От своя страна Комисията проверява обосноваността от правна и фактическа страна на мерките, приети от държавите членки в рамките на Директива 2006/42 (вж. решение от 3 май 2018 г., Grizzly Tools/Комисия, T‑168/16, непубликувано, EU:T:2018:246, т. 52 и цитираната съдебна практика).
43 В тази връзка Общият съд вече е приел, че от една страна, за да може ефективно да преследва възложената ѝ цел и предвид комплексните технически оценки, които трябва да извършва, на Комисията трябва да бъде признато широко право на преценка на фактите. От друга страна, съдебният контрол на основателността на правните съображения, накарали Комисията да приеме за оправдани разглежданите национални мерки, може да бъде само пълен, що се отнася до правен въпрос (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2015 г., CSF/Комисия, T‑337/13, EU:T:2015:502, т. 48 и 80 и цитираната съдебна практика).
[…]
54 Така в съответствие със съдебната практика обжалваното решение налага на всяка държава членка, различна от Кралство Швеция, да предприеме необходимите мерки, отнасящи се до пускането или присъствието на спорните продукти на нейния пазар и по този начин да гарантира правилното и еднакво прилагане на Директива 2006/42, с оглед на мерките, приети от шведските органи и обявени за оправдани от Комисията. Обжалваното решение има за пряка последица започването на национални процедури, които поставят под въпрос правото, което жалбоподателят е имал до момента в целия Съюз, да предлага на пазара машина, която се е ползвала от презумпцията за съответствие, предвидена в член 7 от посочената директива, щом като е притежавала маркировка „ЕО“ и декларация за съответствие „ЕО“ (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2015 г., CSF/Комисия, T‑337/13, EU:T:2015:502, т. 28).
[…]
– По втората част, с която се твърди нарушение на принципа на пропорционалност
[…]
65 На първо място, що се отнася до доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията не взела предвид неговия план за осъвременяване, представен в боулинг залата в Густавсберг през 2016 г., и положителните становища на независимото изследване в това отношение, следва да се подчертае, подобно на Комисията, че обжалваното решение се отнася до въпроса дали приетите от OSET през 2013 г. предпазни мерки са били обосновани.
66 В това отношение следва да се отбележи, че член 95, параграф 10 ЕО, който e правната база на Директива 2006/42, предвижда, че мерките за хармонизиране, приети на това основание, съдържат, в съответните случаи, предпазна клауза, предоставяща на държавите членки правото да приемат основаващи се на една или повече неикономически причини, посочени в член 36 ДФЕС, „временни мерки, подчинени на процедура на контрол от Съюза“. Съгласно съдебната практика, от това следва, че макар действително държавите членки да са длъжни да прилагат правилно Директива 2006/42, по-конкретно с оглед на принципа на пропорционалност, и да гарантират, че машините, пуснати на пазара или в експлоатация на тяхна територия, отговарят на нейните разпоредби, евентуално приемайки мерки като предвидените в член 11 от посочената директива, това не засяга ролята на Комисията да контролира оправдани ли са тези мерки, като се увери по-специално в основателността на правните и фактическите съображения, мотивирали тяхното приемане и по-конкретно в пропорционалния характер на взетите мерки. Резултатът от този контрол е условие за окончателното оставане в сила на разглежданата национална мярка, в смисъл че държавата членка може да я остави в сила само ако Комисията я обяви за оправдана, а в противен случай трябва да я премахне (вж. в този смисъл решение от 3 май 2018 г., Grizzly Tools/Комисия, T‑168/16, непубликувано, EU:T:2018:246, т. 51 и цитираната съдебна практика).
67 От цитираната в точка 66 по-горе съдебна практика следва, че в рамките на упражнявания от нея контрол Комисията е единствено оправомощена да провери дали националните предпазни мерки, така както са приети и впоследствие съобщени от Кралство Швеция съгласно член 11, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/42, са обосновани и следователно дали посочените мерки могат в края на посочения контрол да бъдат окончателно запазени.
68 Освен това, доколкото, както следва от посочената съдебна практика, Комисията трябва да провери обосноваността на съответните предпазни мерки, като се увери по-специално в основателността на правните и фактическите съображения, обосновали приемането им, налага се изводът, че упражняваният от Комисията контрол може да се основава само на обстоятелства, които са съществували към момента на приемане на решението на OSET, а не на последващи обстоятелства.
69 Поради изложените в точки 66—68 по-горе причини изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства, настъпили след решението на OSET, като подобренията на спорните продукти в боулинг залата в Густавсберг през 2016 г., не са релевантни за преценката на обосноваността на обжалваното решение. Също така се налага изводът, че доводите на жалбоподателя относно „положителните становища“, съдържащи се в независимото изследване на спорните продукти, се отнасят до подобрения на посочените продукти, които са били направени след приемането на решението на OSET. Следователно те също са ирелевантни.
70 На второ място, от доводите на жалбоподателя следва, че той упреква Комисията, от една страна, че не е проверила дали изброените пропуски са толкова значителни, че предпазните мерки са били обосновани, и от друга страна, че е потвърдила предпазни мерки, които надхвърлят необходимото за осигуряване на здравето и безопасността на хората.
71 В това отношение, първо, следва да се припомни, че от член 11, параграф 1 от Директива 2006/42 следва, че когато машините, до които се отнася този член, като тези в настоящия случай, не спазват съответните съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето и по този начин могат да застрашат здравето или безопасността на хората, държавите членки вземат всички необходими мерки, за да изтеглят тези машини от пазара, да забранят пускането им на пазара или пускането им в експлоатация или да ограничат свободното им движение. Следователно констатацията, че машините не спазват релевантните основни стандарти за безопасност и опазване на здравето и има опасност да застрашат здравето или безопасността на хората, обосновава приемането от компетентните органи на решения за изтегляне от пазара и за забрана за пускане на пазара на машините.
72 Впрочем следва да се подчертае, че съгласно съдебната практика целта за закрила на здравето и живота на хората заема първо място сред ценностите или интересите, защитавани от член 36 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 23 декември 2015 г., Scotch Whisky Association и др., C‑333/14, EU:C:2015:845, т. 35), с оглед на която държавите членки могат да приемат предпазните мерки, предвидени в Директива 2006/42, както следва от цитираната в точка 42 по-горе съдебна практика.
73 В случая обаче от всички нарушения на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, посочени от Комисията в съображения 9—13 от обжалваното решение, е видно, че последните представляват рискове за здравето и безопасността на хората, и по-специално липсата на визуална проверка на опасната зона, рискът от нараняване, рискът от падане в машината, рискът, породен от подвижните елементи, и рискът от неправилна експлоатация. Следователно Комисията правилно е приела в съображение 14 от обжалваното решение, че изброените нередности могат да застрашат здравето и безопасността на хората.
74 Следователно, тъй като разглежданите машини не са съобразени със съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето и представляват риск за здравето и безопасността на хората, се налага изводът, че в съответствие с член 11 от Директива 2006/42 и без да наруши принципа на пропорционалност, Комисията е имала основание да заключи, че приетите от OSET предпазни мерки, а именно забраната за пускане на пазара и изтеглянето от пазара на спорните продукти, са били сами по себе си обосновани.
75 Второ, що се отнася до посоченото изтегляне от пазара, следва да се добави, че както е видно от съображение 2 от обжалваното решение, са посочени няколко алтернативни решения за прилагането му, а именно възможността да се отстранят недостатъците, свързани с работната среда на оператора, да се върнат спорните продукти и да бъдат заменени с други продукти от същия или еквивалентен вид, които нямат технически дефекти, или да се приемат обратно спорните продукти и да се обезщети собственикът.
76 Следва също да се отбележи, че в съображение 5 от обжалваното решение Комисията посочва следното:
„По отношение на приетите мерки шведските органи обясниха, че са спазили принципа на пропорционалност, установен в член 18 от Регламент […] № 765/2008 […]. Въз основа на този принцип, предвид сериозността на рисковете и разходите за изтегляне от пазара, някои от необходимите действия за преодоляване на пропуските при [новите спорни продукти], не са били необходими в случай на изтегляне от пазара на съществуващите [спорни продукти]. По-конкретно, става дума за действията, засягащи монтирането на три отделни светлинни индикатора, които указват различни режими на таблото за управление, разширяването на местата за достъп между машините, които се използват и като работни платформи, и визуалната проверка на опасната зона“.
77 Следва да се приеме, че тъй като Комисията не оспорва обясненията на Кралство Швеция, посочени в точка 76 по-горе, тя потвърждава констатацията, че подходът на OSET е пропорционален.
78 Така от обжалваното решение е видно, че с оглед на принципа на пропорционалност е извършено претегляне на тежестта на рисковете и на разходите за изтеглянето от пазара. На това основание продуктите, които ще бъдат продадени впоследствие, са разграничени от вече присъстващите на пазара спорни продукти, при това по отношение на последните чрез прилагането на ограничен списък на нередностите, водещи до тяхното изтегляне от пазара. Освен това трите алтернативни решения във връзка с привеждането в изпълнение на изтеглянето на спорните продукти, както бе обяснено в точка 75 по-горе, допринасят за спазването на принципа на пропорционалност от страна на OSET, а следователно от Комисията.
79 На трето място, с оглед на направените по-горе констатации доводите на жалбоподателя относно произтичаща от предпазните мерки несъразмерна финансова тежест не могат да бъдат приети. От една страна, рисковете, на които машините на жалбоподателя излагат здравето и безопасността на хората, както са посочени в точка 73 по-горе, обосновават необходимостта да се забрани пускането на пазара и изтеглянето от пазара на спорните продукти, независимо от разходите, които това би могло да представлява в тежест на жалбоподателя. От друга страна, разграничението на предпазните мерки между съществуващите и новите спорни продукти, както и трите алтернативни решения относно изтеглянето на спорните продукти и факта, че съгласно първото от посочените решения броят на нередностите, които трябва да бъдат отстранени, за да се запазят посочените продукти на пазара, е бил намален, показват в това отношение, че възприетият от OSET и Комисията подход е пропорционален на финансовата тежест, която има опасност предпазните мерки да наложат на жалбоподателя.
80 На четвърто място, трябва да се констатира, че с оглед както на точните позовавания на представените от Кралство Швеция обяснения, така и на извършения от Комисията задълбочен анализ на рисковете във връзка с използването на спорните продукти, доводите на жалбоподателя относно липсата в обжалваното решение на адекватни мотиви по въпроса за пропорционалността на предпазните мерки са неоснователни.
81 С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се заключи, че Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност, като е приела, че разглежданите предпазни мерки са обосновани.
82 На пето място, що се отнася до доводите на жалбоподателя относно нарушението на принципа на пропорционалност, доколкото всички останали държави членки са длъжни да вземат мерки вследствие на обжалваното решение, най-напред следва да се подчертае, че съгласно съдебната практика адресат на приетото от Комисията решение по смисъла на член 11 от Директива 2006/42 са всички държави — членки на Съюза, в съответствие със задълженията за съобщаване и информиране, наложени на Комисията с член 11, параграфи 3 и 6 от Директива 2006/42. Следователно то е задължително за всяка от тях в своята цялост, в съответствие с член 288 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2015 г., CSF/Комисия, T‑337/13, EU:T:2015:502, т. 24).
83 Така изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства са присъщи на процедурата за разглеждане от Комисията на оправдания характер на предпазните мерки, както те са предвидени в член 11 от Директива 2006/42. Както беше припомнено в точка 54 по-горе, от всички разпоредби на Директива 2006/42, както те са тълкувани в съдебната практика, следва, че обжалваното решение предполага държавите членки да вземат всички необходими мерки за пускането или оставянето на техния пазар на спорните продукти. Всъщност става въпрос за съществен елемент от процедурата по предпазната клауза, предвидена в член 11 от Директива 2006/42, който има за цел да гарантира еднаквото ѝ прилагане.
84 По-нататък, от разпоредбите на член 11 от Директива 2006/42 следва, че Комисията е била длъжна да действа след нотифицирането от страна на OSET на приетите по отношение на спорните продукти предпазни мерки и да вземе решение дали тези мерки са обосновани. Следователно доводите, изтъкнати от жалбоподателя в това отношение, не могат да бъдат приети.
85 Освен това следва да се отбележи, че изложените в точки 82—84 по-горе изводи не могат да бъдат оборени от съдържанието на член 9 от Директива 2006/42, на който жалбоподателят се позовава в съдебното заседание в подкрепа на довода си, че Комисията разполага със свобода на преценка по отношение на последиците от обжалваното решение в държавите членки.
86 Всъщност член 9 от Директива 2006/42, който урежда „[с]пециални мерки, свързани с потенциално опасните машини“, гласи по-конкретно, че когато в съответствие с предвидената процедура в член 11 от посочената директива Комисията счита, че дадена приета от определена държава членка мярка е оправдана, тя може да предприеме мерки, изискващи от държавите членки да забраняват или ограничават пускането на пазара на машини, които поради своите технически характеристики представляват същият риск като машината, спрямо която се прилагат националните мерки, или да изискват тези машини да спазват специални условия. Впрочем в съображение 13 от тази директива се уточнява, че такива мерки, приети на равнището на Съюза, не са пряко приложими по отношение на стопанските субекти и трябва да бъдат приведени в действие от държавите членки (решение от 15 юли 2015 г., CSF/Комисия, T‑337/13, EU:T:2015:502, т. 33).
87 В това отношение съгласно съдебната практика следва да се констатира, че макар държавите членки да трябва да гарантират правилното и еднакво прилагане на Директива 2006/42, извеждайки последиците от национална мярка, приета относно дадена машина и обявена за оправдана от Комисията, без да разполагат с право на преценка по отношение на резултата, който трябва да се постигне, те очевидно не могат самостоятелно и извън процесуалната и материална рамка, предвидена от член 11, параграф 1 от тази директива, да разширят приложното поле на тази мярка спрямо други машини, с довода че последните представляват същия риск, без да нарушат принципа на свободно движение, установен в член 6, параграф 1 от посочената директива, и презумпцията за съответствие, предвидена в член 7 от нея. Именно поради тази причина законодателят на Съюза поставя това разширяване в зависимост от прилагането на специална процедура по член 9 от Директива 2006/42, изискваща по-специално приемането, от една страна, на изрично решение на Комисията за тази цел, и от друга страна, на национални мерки за прилагане на това решение. Напротив, такива актове не са нито предвидени, нито необходими за целите на член 11 от въпросната директива предвид неговия обхват (вж. решение от 15 юли 2015 г., CSF/Комисия, T‑337/13, EU:T:2015:502, т. 34 и цитираната съдебна практика).
88 С оглед на посочената в точки 86 и 87 по-горе съдебна практика следва да се заключи, че при обстоятелствата на настоящото дело, които са свързани единствено с разглеждането на въпросната предпазна мярка, разпоредбите на член 9 от Директива 2006/42 не са приложими в конкретния случай.
89 С оглед на всички предходни съображения втората част на първото основание, свързана с нарушението на принципа на пропорционалност, и следователно цялото първо основание трябва да се отхвърлят по същество.
[…]
По третото основание, с което се твърди нарушение на процедурните правила, предвидени в приложение I към Директива 2006/42
[…]
108 Най-напред следва да се припомни, че член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/42 предвижда по-конкретно, че държавите членки приемат, че машините, притежаващи маркировка „ЕО“ и придружавани от декларацията за съответствие „ЕО“, отговарят на разпоредбите на тази директива и че машина, която е произведена съгласно даден хармонизиран стандарт, отпратките за който са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се счита, че съответства на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, влизащи в обхвата на този хармонизиран стандарт. С други думи, спазването на хармонизиран стандарт позволява да се предположи, че дадена машина е в съответствие със съответните съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето. Също така по силата на член 2, буква л) от Директива 2006/42 хармонизираният стандарт е техническа спецификация, приета от орган по стандартизация в рамките на мандат, предоставен от Комисията, и няма задължителен характер. От тези разпоредби следва, че предложените от хармонизиран стандарт технически решения не са задължителни, а тяхното прилагане предоставя на съответния продукт възможността да се ползва от презумпцията за съответствие с разпоредбите на Директива 2006/42.
109 При все това, макар да са свободни да изберат методите за оценка на съответствието на техните продукти със съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, производителят или неговият упълномощен представител е същевременно не само длъжен да гарантира това съответствие, но и да го докаже в техническото досие, както това е предвидено в приложение VII към Директива 2006/42. Изборът да не се приложат хармонизирани стандарти, обаче има за последица, че цитираната по-горе презумпция за съответствие също не може да се приложи, поради което съответствието на продуктите трябва да се докаже с други средства.
110 Следва да се уточни, че с оглед на доводите на жалбоподателя третото основание се отнася до съображение 10 от обжалваното решение, в което Комисията потвърждава, че посочените в точки 1.1.6, 1.6.1 и 1.6.2 от приложение I към Директива 2006/42 съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, съгласно които машините трябва да бъдат проектирани и изградени по начин, улесняващ работата на оператора, който му позволява да работи без затруднения и по безопасен начин, извън опасните зони, не са били спазени по отношение на спорните машини. По-конкретно въз основа на решението на OSET Комисията приема, че съществува риск от нараняване при достъпа до спорните машини, породен от тясната пасарелка от 190 mm между посочените машини или от рязкото свършване на предната част на машините на височина 1000 mm.
111 Следва да се отбележи, че що се отнася до посочената широчина на пасарелката от 190 mm, доводите на жалбоподателя се отнасят по-специално до констатациите на Комисията и дори направо на ОЕСТ. По същество, от една страна, жалбоподателят ги упреква, че те не са взели предвид принципа на състоянието на техниката, тъй като в съответните си решения не са се позовали на този принцип. От друга страна, според жалбоподателя неговото техническо решение отговаряло на състоянието на техниката към момента на проверката, докато изискването, предвидено в хармонизирания стандарт EN ISO 14122‑2:2001, надхвърляло състоянието на техниката.
112 Най-напред, главно следва да се припомни, че е безспорно, че в декларацията за съответствие „ЕО“ жалбоподателят се позовава по-специално на хармонизирания стандарт EN ISO 14122‑2:2001. С други думи, жалбоподателят е направил свободен избор да приложи този хармонизиран стандарт, за да установи съответствието на спорните продукти със съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, посочени в точки 1.1.6, 1.6.1 и 1.6.2 от приложение I към Директива 2006/42.
113 В хармонизирания стандарт EN ISO 14122‑2:2001 са установени технически изисквания за безопасност за стационарни средства за достъп до машините, и по-конкретно за работни платформи и пасарелки. Докато въпросният стандарт предвижда ширина от 500 mm, безспорно е, че пасарелките, монтирани върху спорните машини, са с широчина 190 mm. Така трябва да се констатира, подобно на Комисията, че макар жалбоподателят да е избрал да приложи хармонизирания стандарт EN ISO 14122‑2: 2001, той не го е спазил.
114 Накрая, що се отнася до условията за прилагане на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, съображение 14 от Директива 2006/42 предвижда, че те трябва да се прилагат в зависимост от конкретния случай, като се взема предвид състоянието на техниката към момента на изграждането, както и императивните изисквания от технически и икономически характер. Освен това в точка 3 от дял първи, озаглавен „Общи принципи“, на приложение I към посочената директива се предвижда, че макар посочените в това приложение съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето да са задължителни, не е изключено, предвид състоянието на техниката, целите, към които те са насочени, да не могат да бъдат постигнати. В този случай машината трябва в рамките на възможното да бъде проектирана и изработена така, че да се стреми да изпълнява тези цели.
115 В случая, на първо място, жалбоподателят упреква Комисията, както и OSET, че са нарушили процедурните правила, предвидени в приложение I към Директива 2006/42, тъй като нито в обжалваното решение, нито в решението на OSET не било направено позоваване на принципа на състоянието на техниката. Първо, следва да се подчертае, че жалбоподателят изобщо не уточнява процедурните правила, които са били нарушени, а цитира разпоредбите, предвиждащи спазването на принципа на състояние на техниката при прилагането на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето. Налага се обаче изводът, че макар в съображение 14 от Директива 2006/42 и в точка 3 от първия дял на приложение I към посочената директива, посочени в предходната точка, да е предвидено да се отчита състоянието на техниката по прилагането на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, Директивата не предвижда никакво процедурно правило, което да задължава в решението на компетентен национален орган или в решението на Комисията, прието в рамките на процедурата по предпазната клауза, да се прави анализ относно прилагането на принципа на състоянието на техниката. Второ, фактът, че в обжалваното решение или в решението на OSET не е направен анализ на прилагането на принципа на състоянието на техниката, сам по себе си не означава нарушение на този принцип. Поради тези причини доводите на жалбоподателя относно липсата на позоваване на посочения принцип в разглежданите решения не могат да бъдат приети.
116 На второ място, важно е да се подчертае, че съгласно член 11, параграф 2, буква б) от Директива 2006/42 сред основанията за несъответствие на машина, които дадена държава членка трябва да съобщи на Комисията и на другите държави членки като предпазна мярка, която е решила да приеме, е неправилното прилагане на хармонизираните стандарти. С други думи, дори хармонизираните стандарти да не са задължителни, изборът те да се прилагат и да се прави позоваване на тях в декларацията за съответствие „ЕО“, изисква тяхното правилно прилагане. При неправилно прилагане на подобни стандарти националният орган е в правото си да констатира несъответствието на продуктите в мерките, взети в рамките на процедурата по предпазната клауза по смисъла на член 11 от Директива 2006/42. Поради тези причини напълно основателно в съображение 10 от обжалваното решение Комисията е констатирала с оглед на приетата от OSET предпазна мярка, че що се отнася до спорните машини, посочените в точки 1.1.6, 1.6.1 и 1.6.2 от приложение I към Директива 2006/42 съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето не са били спазени поради неправилното прилагане на хармонизирания стандарт.
117 Както Комисията правилно поддържа, след като жалбоподателят е избрал да се позове на хармонизиран стандарт в декларацията за съответствие „ЕО“, той е трябвало да спази изцяло този стандарт. В случай като настоящия, в който стандартът не е бил спазен, що се отнася до широчината на пасарелките на спорните машини, жалбоподателят е трябвало да представи друго техническо решение, гарантиращо същото равнище на безопасност, и да докаже съответствието на спорните продукти със съответните съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, което той не е направил.
118 На трето място, що се отнася до прилагането на принципа на състоянието на техниката по отношение на изискването за широчина от 500 mm на пасарелките на спорните машини, следва да се подчертаят три аспекта.
119 Първо, следва да се уточни, че хармонизиран стандарт, отпратките за който са били публикувани в Официален вестник, е част от правото на Съюза (вж. по аналогия решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction, C‑613/14, EU:C:2016:821, т. 40).
120 Второ, Комисията основателно поддържа, че макар хармонизираните стандарти да не са задължителни, те отразяват изискваното равнище на безопасност и отчитат състоянието на техниката.
121 В това отношение е важно да се отбележи, че в параграф 162 от Наръчника за прилагането на Директива „Машини“ 2006/42, публикуван от Комисията през юни 2010 г., вече се уточнява по-специално, че хармонизираните стандарти съдържат добро указание за състоянието на техниката към момента на приемането им. Освен това съгласно същия документ промените в състоянието на техниката са отразени в последващите изменения или преработки на хармонизираните стандарти.
122 Трето, следва да се добави, че жалбоподателят се позовава на заключенията на независимо изследване, за да подкрепи доводите си относно липсата на по-добра алтернатива. В това отношение трябва да се констатира, че тези заключения, свързани с възможностите за коригиране на дефектите на вече инсталирани машини, а не със състоянието на техниката като цяло към датата на решението на OSET, се отнасят до положението на боулинг залата в Густавсберг след направените изменения на спорните продукти вследствие на приемането на решението на OSET. Както обаче вече беше посочено в точка 69 по-горе, посочените заключения не са релевантни в случая.
123 От гореизложеното следва, че доводът на жалбоподателя, съгласно който изискването относно широчината на пасарелките на спорните машини надхвърля състоянието на техниката, трябва да се отхвърли като неоснователен.
124 С оглед на гореизложените съображения третото основание следва да се отхвърли по същество.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Brunswick Bowling Products LLC да понесе съдебните разноски.
3) Кралство Швеция понася направените от него съдебни разноски.
Tomljenović | Schalin | Škvařilová-Pelzl |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 септември 2021 година.
Подписи