РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети разширен състав)

14 май 1998 година(*)

„Конкуренция — Член 85, параграф 1 от Договора за ЕО — Понятие за едно-единствено нарушение — Обмен на информация — Разпореждане — Глоба — Определяне на размера — Метод за изчисление — Мотиви — Смекчаващи обстоятелства“

[…]

По дело T‑334/94

Sarrió SA, учредено по испанското право дружество, установено в Памплона (Испания), за което се явяват адв. Antonio Creus Carreras към адвокатска колегия — Барселона, адв. Alberto Mazzoni към адвокатска колегия — Милано, адв. Antonio Tizzano и адв. Gian Michele Roberti към адвокатска колегия — Неапол, със съдебен адрес в Люксембург, кантората на адв. Alain Lorang, 51, rue Albert 1^er,

жалбоподател,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н Richard Lyal, член на правната служба, в качеството на представител, подпомаган от адв. Alberto Dal Ferro към адвокатска колегия — Виченце, със съдебен адрес в Люксембург при г‑н Carlos Gómez de la Cruz, член на правната служба, Centre Wagner, Kirchberg,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение 94/601/ЕО на Комисията от 13 юли 1994 година относно производство по член 85 от Договора за ЕО (IV/C/33.833 — Картон) (ОВ L 243, стр. 1),

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (трети разширен състав),

състоящ се от: г‑н B. Vesterdorf, председател, г‑н C. P. Briët, г‑жа P. Lindh, г‑н A. Potocki и г‑н J. D. Cooke, съдии,

секретар: г‑н J. Palacio González, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и след устната фаза на производството, проведена от 25 юни до 8 юли 1997 г.,

постанови настоящото

Решение

[…]

 Обстоятелства в основата на спора

1        Настоящото дело се отнася до Решение 94/601/ЕО на Комисията от 13 юли 1994 година относно производство по член 85 от Договора за ЕО (IV/C/33.833—Картон) (ОВ L 243, стр. 1), поправено, преди да бъде публикувано, с Решение на Комисията от 26 юли 1994 г. (C(94) 2135 окончателен) (наричано по-нататък „решението“). С решението се налагат глоби на 19 производители, доставчици на картон в Общността, на основание нарушения на член 85, параграф 1 от Договора.

2        Продуктът, предмет на решението, е картон. В решението се посочват три вида картон, обозначени с качество „GC“, „GD“ и „SBS“.

3        Картонът с качество GD (наричан по-нататък „картон GD“) представлява сив отвътре картон (рециклирана хартия), използван обичайно за опаковка на нехранителни стоки.

4        Картонът с качество GС (наричан по-нататък „картон GС“) представлява картон с бял външен слой, използван обичайно за опаковка на хранителни стоки. Картон GС е с по-високо качество в сравнение с картон GD. За периода, обхванат от решението, разликата в цената на двата продукта е била обикновено около 30 %. В по-малка степен висококачественият картон GС се използва и за графични цели.

5        Със съкращението „SBS“ се обозначава изцяло бял картон (наричан по-нататък „картон SBS“). Цената на този продукт е с около 20 % по-висока от тази на картон GС. Той се използва за опаковка на храни, козметични продукти, лекарства и цигари, но основното му предназначение е за графични цели.

6        С писмо от 22 ноември 1990 г. British Printing Industries Federation, браншова организация, представляваща мнозинството производители на щамповани кутии в Обединеното кралство (наричана по-нататък „BPIF“), подава неформална жалба пред Комисията. Тя изтъква, че производителите на картон, снабдяващи Обединеното кралство, са въвели редица едновременни и еднообразни повишения на цените и иска Комисията да направи проверка за евентуално нарушение на общностните правила на конкуренцията. За да осигури публичност на своята инициатива, BPIF публикува съобщение в печата. Съдържанието на това съобщение е представено в специализираната професионална преса през декември 1990 г.

7        На 12 декември 1990 г. Fédération française du cartonnage също подава неформална жалба пред Комисията, в която излага бележки относно френския пазар на картон, сходни с тези на внесената от BPIF жалба.

8        На 23 и 24 април 1991 г. служители на Комисията, действащи на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове 85 и 86 от Договора (ОВ 13 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3, наричан по-нататък „Регламент № 17“), извършват едновременни внезапни проверки в помещенията на няколко предприятия и браншови организации от сектора на производство на картон.

9        В резултат от тези проверки Комисията изпраща искания за предоставяне на информация и документи съгласно член 11 от Регламент № 17 до всички адресати на решението.

10      Събраните доказателства от направените проверки и искания за предоставяне на информация и документи водят Комисията до извода, че съответните предприятия са участвали от средата на 1986 г. поне до април 1991 г. (в повечето случаи) в извършване на нарушение на член 85, параграф 1 от Договора.

11      Ето защо тя решава да започне производство съгласно последната разпоредба. С писмо от 21 декември 1992 г. Комисията изпраща изложение на възраженията до всяко от съответните предприятия. Всички предприятия адресати отговарят писмено. Девет предприятия са поискали да дадат устни обяснения. Те са изслушани в периода от 7 до 9 юни 1993 г.

12      След приключване на производството Комисията приема решение със следните разпоредби:

„Член 1

Buchmann GmbH, Cascades SA, Enso-Gutzeit Oy, Europa Carton AG, Finnboard — the Finnish Board Mills Association, Fiskeby Board AB, Gruber & Weber GmbH & Co KG, Kartonfabriek De Eendracht NV (с търговско наименование BPB de Eendracht NV), NV Koninklijke KNP BT NV (с предишно наименование Koninklijke Nederlandse Papierfabrieken NV), Laakmann Karton GmbH & Co KG, Mo Och Domsjö AB (MoDo), Mayr-Melnhof Gesellschaft mbH, Papeteries de Lancey SA, Rena Kartonfabrik A/S, Sarrió SpA, SCA Holding Ltd (с предишно наименование Reed Paper & Board (UK) Ltd), Stora Kopparbergs Bergslags AB, Enso Española SA (с предишно наименование Tampella Española SA) и Moritz J. Weig GmbH & Co KG са извършили нарушение на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО, като са участвали:

–        що се отнася до Buchmann и до Rena, приблизително от март 1988 г. най-рано до края на 1990 г.,

–        що се отнася до Enso Española, поне от март 1988 г. най-рано до края на април 1991 г.,

–        що се отнася до Gruber & Weber, от 1988 г. най-рано до края на 1990 г.,

–        що се отнася до останалите, от средата на 1986 г. най-рано до април 1991 г.,

в споразумение и съгласувана практика, съществуващи от средата на 1986 г., по силата на които доставчиците на картон в Европейската общност:

–        са провеждали редовни тайни и институционализирани срещи за договаряне и приемане на общ отраслов план за ограничаване на конкуренцията,

–        са взели решение по общо съгласие да увеличават редовно цените на продуктите от всяко качество във всяка национална валута,

–        са планирали и въвеждали едновременни и еднообразни увеличения на цените в цялата Общност,

–        са се договорили да запазят на постоянно равнище пазарните дялове на основните производители, с инцидентни изменения,

–        са взимали, все по-често от началото на 1990 г. нататък, съгласувани мерки за контрол върху снабдяването на пазара на Общността, за да се осигури прилагането на споменатите съгласувани увеличения на цените,

–        са обменяли търговска информация за доставките, цените, принудителното спиране на производството, списъците с поръчки и процента на използване на производствените мощности в подкрепа на споменатите по-горе мерки.

[…]

Член 3

За установените в член 1 нарушения са наложени следните глоби на следните предприятия:

[…]

xv)      Sarrió SpA, глоба от 15 500 000 ECU;

[…]“ [неофициален превод]

13      Според решението нарушението е извършено в рамките на организация, наречена „Група за проучване на продукта картон“ (наричана по-нататък „ГПП „Картон“), включваща няколко групи или комитети.

14      В средата на 1986 г. към тази организация действа „Presidents Working Group“ (наричана по-нататък „PWG“), обединяваща високопоставени представители на основните доставчици на картон в Общността (около осем души).

15      Дейността на PWG се състои по-специално в обсъждане и съгласуване относно пазарите, пазарните дялове, цените и мощностите. В частност групата взима решения от общ характер относно графика и равнището на увеличение на цените, което трябва да направят производителите.

16      PWG докладва на „President Conference“ (наричана по-нататък „PC“), в която участват (повече или по-малко редовно) почти всички генерални директори на съответните предприятия. През разглеждания период PC провежда срещи два пъти годишно.

17      В края на 1987 г. е създаден „Joint Marketing Committee“ (наричан по-нататък „JMC“). Той има за основна задача, от една страна, да определи дали и ако да, как могат да се прилагат увеличенията на цените, и от друга, да определи условията на ценовите инициативи, предприети от PWG за всяка отделна страна и за основните клиенти, за да се установи еквивалентна система на цените в Европа.

18      На последно място, Икономическият комитет (наричан по-нататък „ИК“) обсъжда по-специално ценовите колебания на националните пазари и списъците с поръчки, като докладва заключенията си на JMC или, до края на 1987 г., на предшественика на JMC — Marketing Committee. ИК е съставен от търговските директори на повечето от разглежданите предприятия и заседава няколко пъти в годината.

19      От решението освен това е видно, че според Комисията дейностите на ГПП „Картон“ се подпомагат от обмен на информация посредством доверителното дружество Fides със седалище в Цюрих (Швейцария). Съгласно решението повечето членове на ГПП „Картон“ предоставят на Fides периодични доклади за поръчките, производството, продажбите и използването на мощностите. Тези доклади са обработвани в рамките на системата Fides и обобщените данни са изпращани на участниците.

20      Дружеството жалбоподател Sarrió SA (наричано по-нататък „Sarrió“) е резултат от сливането през 1990 г. на подразделението за производство на картон на най-големия италиански производител Saffa с испанския производител Sarrió (точка 11 от съображенията на решението). През 1991 г. Sarrió придобива и испанския производител Prat Carton (същата точка).

21      За Sarrió се счита, че носи отговорност за участието на Prat Carton в твърдения картел за целия срок на това участие (точка 154 от съображенията на решението).

22      Sarrió произвежда предимно картон GD, но и картон GC.

 Производство

23      На 14 октомври 1994 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Първоинстанционния съд.

24      Шестнадесет от осемнадесетте други предприятия, подведени под отговорност за нарушението, също подават жалба срещу решението (дела T‑295/94, T‑301/94, T‑304/94, T‑308/94, T‑309/94, T‑310/94, T‑311/94, T‑317/94, T‑319/94, T‑327/94, T‑337/94, T‑338/94, T‑347/94, T‑348/94, T‑352/94 и T‑354/94).

25      Жалбоподателят по дело T‑301/94, Laakmann Karton GmbH, оттегля жалбата си с писмо, представено в секретариата на Първоинстанционния съд на 10 юни 1996 г., а делото е заличено от регистъра на Първоинстанционния съд с Определение от 18 юли 1996 г. по дело Laakmann Karton/Комисия (T‑301/94, непубликувано в Recueil).

26      Четири финландски предприятия, членове на професионалното сдружение Finnboard, и на това основание смятани за солидарно отговорни за плащането на наложената на това сдружение глоба, също са подали жалби срещу решението (съединени дела T‑339/94, T‑340/94, T‑341/94 и T‑342/94).

27      На последно място, асоциация CEPI-Cartonboard, която не е адресат на решението, също подава жалба. Тя обаче оттегля жалбата си с писмо, представено в секретариата на Първоинстанционния съд на 8 януари 1997 г., а делото е заличено от регистъра на Първоинстанционния съд с Определение от 6 март 1997 г. по дело CEPI-Cartonboard/Комисия (T‑312/94, непубликувано в Recueil).

28      С писмо от 5 февруари 1997 г. Първоинстанционният съд отправя покана до страните да участват в неформална среща, на която да представят по-специално становищата си относно евентуалното съединяване на дела T‑295/94, T‑304/94, T‑308/94, T‑309/94, T‑310/94, T‑311/94, T‑317/94, T‑319/94, T‑327/94, T‑334/94, T‑337/94, T‑338/94, T‑347/94, T‑348/94, T‑352/94 и T‑354/94 за целите на устната фаза на производството. На тази среща, проведена на 29 април 1997 г., страните приемат такова съединяване.

29      С определение от 4 юни 1997 г. председателят на трети разширен състав на Първоинстанционния съд съединява споменатите дела за целите на устната фаза на производството поради връзката помежду им съгласно член 50 от Процедурния правилник и уважава молба за поверително третиране, подадена от жалбоподателя по настоящото дело.

30      С определение от 20 юни 1997 г. той уважава молба за поверително третиране, подадена от жалбоподателя по дело T‑337/94 относно документ, представен в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд.

31      По доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (трети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и взема решение за процесуално-организационни действия, като иска от страните да отговорят на някои писмени въпроси и да представят определени документи. Страните се съобразяват с тези искания.

32      Устните състезания и отговорите на страните по делата, посочени в точка 28, на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено от 25 юни до 8 юли 1997 г.

 Искания на страните

33      Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

–        да отмени решението,

–        при условията на евентуалност да отмени, от една страна, член 2 от решението, и от друга, член 3 от него, доколкото с последната разпоредба на жалбоподателя е наложена глоба от 15 500 000 ECU,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, да намали размера на тази глоба,

–        да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

34      Комисията моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 По искането за отмяна на решението

 А – По правното основание, свързано с неспазване на процесуалните изисквания и на изискванията за форма, изведено от нарушаване на правото на защита

 Доводи на страните

35      Жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на правото му на защита, свързано с взимането предвид от Комисията (в точка 79 от съображенията на решението) като доказателство за нарушението на документ, намерен при Finnboard (UK) Ltd при извършените проверки през април 1991 г. (наричан по-нататък „ценова листа на Finnboard“). Той припомня, че този документ му е изпратен едва на 28 април 1994 г., т.е. доста след като е представил отговор на изложението на възраженията и след изслушването му от Комисията. Това необосновано закъснение го лишило от възможността да изрази гледната си точка за действителното значение на документа, за контекста, в който е изготвен, както и за изводите, които Комисията е направила от него (Решение на Съда от 13 февруари 1979 г. по дело Hoffmann-La Roche/Комисия, 85/76, Recueil. стр. 461). Освен това представянето на документа на 28 април 1994 г. не можело да отстрани споменатото нарушение.

36      Комисията възразява, че разглежданият документ е изпратен на Sarrió заедно с писмо с дата 28 април 1994 г., в което са напълно изяснени съдържанието на документа и направените от Комисията изводи въз основа на този документ. Освен това, след като писмото от 28 април 1994 г. дало възможност на жалбоподателя да представи писмено евентуалното си становище, той могъл да изрази своевременно виждането си относно доказателствената стойност на разглеждания документ (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 17 декември 1991 г. по дело BASF/Комисия, T‑4/89, Recueil, стр. II‑1523, точка 36).

 Съображения на Първоинстанционния съд

37      Ценовата листа на Finnboard е получена от Комисията при проверките в офисите на Finnboard (UK) Ltd през април 1991 г. и съобщена на жалбоподателя с обяснително писмо шестнадесет месеца след изпращане на изложението на възраженията.

38      Според практиката на Първоинстанционния съд от член 19, параграф 1 от Регламент № 17 във връзка с членове 2 и 4 от Регламент № 99/63/ЕИО на Комисията от 25 юли 1963 година относно изслушванията, предвидени в член 19, параграфи 1 и 2 от Регламент № 17 (ОВ 127, 1963 г., стр. 2268), следва, че Комисията трябва да съобщи изтъкнатите от нея възражения срещу заинтересованите предприятия и сдружения на предприятия, а в решенията си тя може да възприеме само възраженията, по които последните са имали възможност да изразят своето становище (Решение от 23 февруари 1994 г. по дело CB и Europay/Комисия, T‑39/92 и T‑40/92, Recueil, стр. II‑49, точка 47).

39      Освен това зачитането на правото на защита в производство, което може да доведе до санкции като разглежданата, изисква на съответните предприятия и сдружения на предприятия още на етапа на административното производство да е била предоставена възможност да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на приведените от Комисията факти, възражения и обстоятелства (Решение по дело Hoffmann-La Roche/Комисия, посочено по-горе, точка 11 и Решение на Първоинстанционния съд от 18 декември 1992 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑10/92, T‑11/92, T‑12/92 и T‑15/92, Recueil, стр. II‑2667, точка 39).

40      В случая с изпращането на съответния документ изобщо не е направено възражение, което е ново спрямо посочените в изложението на възраженията. Всъщност от писмото, което придружава ценовата листа на Finnboard ясно следва, че същата е само допълнително доказателство за общ план относно определяне на цените, като това възражение вече подробно е развито в изложението на възраженията.

41      Във всички случаи с придружаващото документа писмо на жалбоподателя изрично е дадена възможност да изложи на етапа на административното производство и в десетдневен срок своето становище относно посоченото доказателство. При това положение Комисията не е попречила на жалбоподателя своевременно да изрази становището си за доказателствената стойност на изпратения документ (Решение на Съда по дело Hoffmann-La Roche/Комисия, посочено по-горе, точка 11 и Решение от 25 октомври 1983 г. по дело AEG/Комисия, 107/82, Recueil, стр. 3151, точка 27).

42      Ето защо настоящото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

 Б – По съществото на спора

 По правното основание, изведено от липса на съгласуване на цените по сделките и от нарушение на изискванията за мотивиране

 Доводи на страните

43      Жалбоподателят признава участието си в съгласуване на обявените цени, но оспорва, че съгласуването се отнася до цените по сделките. Освен документите, представени в писмените му изявления, които доказвали, че цените по сделките не са следвали обявените цени, в подкрепа на твърдението си той изтъква правото на договаряне с всеки клиент, измененията в търсенето, производствените разходи и специфичните особености на пазара на картон, и по-конкретно периодичното обявяване на увеличения на цените и високата степен на прозрачност на пазара.

44      Според него Комисията не е изяснила точно дали поддържа, че е имало съгласуване не само на обявените цени, но и на цените по сделките. Обратно на твърдяното от Комисията, обаче разграничението между тези два вида съгласуване било от голямо значение поради различните им последици (вж. Решение на Съда от 31 март 1993 г. по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, C‑89/85, C‑104/85, C‑114/85, C‑116/85, C‑117/85 и C‑125/85—C‑129/85, Recueil, стр. I‑1307). В репликата си жалбоподателят поддържа, че неяснотите относно предмета на съгласуване сами по себе си представляват нарушение на изискванията за мотивиране и за точност на решенията, с които се установява нарушение на правилата на конкуренция. Следователно това нарушение включвало тежко накърняване на легитимното право на защита.

45      Комисията твърди, че не разбира как жалбоподателят може едновременно да твърди, че е участвал в съгласуване на цените и да поддържа, че увеличенията на прилаганите цени не са резултатът от това съгласуване. Тя подчертава, че решението (по-специално точки 72—102 от съображенията) се позовава както на документите, доказващи съгласуването на всяко обявено увеличение в рамките на картела, така и на документите, с които всеки производител действително е обявил разглежданото увеличение.

46      На следващо място, тя изтъква, че разграничението между съгласуване на обявените цени и съгласуване на цените по сделките е ирелевантно в случая. Съгласуването в рамките на PWG и на JMC се отнасяло не само до обявените цени, но и до вземането на решения за периодични увеличения на цените за всеки вид продукт и до прилагането на тези едновременни увеличения в цялата Общност (вж. документните доказателства, посочени в точки 74—90, 92 и 94—96 от съображенията на решението).

47      Освен това предвид доказателствата за наличието на съгласуване в рамките на комитетите, в които жалбоподателят е участвал, било невъзможно да се твърди, че с обявяването на цени не е отпаднала несигурността на всяко предприятие по повод на поведението на неговите конкуренти, както и че извършените от жалбоподателя увеличения на цени са извършени независимо от съгласуването (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 24 октомври 1991 г. по дело Rhône-Poulenc/Комисия, T‑1/89, Recueil, стр. II‑867, точки 122 и 123).

 Съображения на Първоинстанционния съд

48      Съгласно член 1 от решението посочените в тази разпоредба предприятия са нарушили член 85, параграф 1 от Договора с участието си през референтния период в споразумение и съгласувана практика, по силата на които доставчиците на картон в Общността по-конкретно „са взели решение по общо съгласие да увеличават редовно цените на продуктите от всяко качество във всяка национална валута“ и „са планирали и въвеждали едновременни и еднообразни увеличения на цените в цялата Общност“.

49      Жалбоподателят признава, че е участвал в четирите органа на ГПП „Картон“ и не оспорва нито в своите писмени изявления, нито в отговорите си на зададените от Първоинстанционния съд в съдебното заседание въпроси, че е участвал в съгласуване на цените, обявени от 1988 г. нататък.

50      Преди да се даде отговор на довода на жалбоподателя, според който съгласуването не се отнася до цените по сделките, следва да се прецени дали в решението Комисията действително поддържа, че съгласуването се отнася до такива цени.

51      Във връзка с това, на първо място, трябва да се установи, че в член 1 от решението изобщо не се уточнява цената, предмет на съгласуваните увеличения.

52      На второ място, от решението не е видно, че според Комисията производителите са определили или дори са имали намерение да определят еднообразни цени по сделките. Точки 101 и 102 от съображенията, отнасящи се до „последиците от съгласуваните ценови инициативи за равнището на цените“, в частност са свидетелство, че Комисията възприема ценовите инициативи за свързани с каталожните цени и за целящи да увеличат цените по сделките. В тях по-специално се отбелязва: „Дори ако всички производители са били решени да прилагат в пълна степен увеличението, възможностите на клиентите да изберат по-евтино качество или продукт са могли да накарат някои производители да направят отстъпки на редовните си клиенти по отношение на датата на влизане в сила на увеличенията или да им предоставят допълнително предимство под формата на рабат или намаление при голяма поръчка, за да ги принудят да приемат пълното увеличение на основната цена. Ето защо не е било възможно последиците от увеличенията на цените да бъдат усетени незабавно и в пълна степен.“ [неофициален превод] (точка 101, шеста алинея от съображенията).

53      Така от решението произтича, че според Комисията целта на тайното споразумение между производителите във връзка с цените е съгласуваните обявени увеличения на цените да доведат до увеличение на цените по сделките. В това отношение от точка 101, първа алинея от съображенията на решението е видно, че „производителите не само са обявявали съгласуваните увеличения на цените, но също така са вземали, с няколко изключения, и конкретни мерки, за да бъдат тези увеличения действително наложени на клиентите“. Следователно положението в настоящия случай е различно от разгледаното от Съда в посоченото по-горе Решение по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, тъй като в своето решение Комисията не поддържа, за разлика от решението, довело до постановяване на споменатото съдебно решение, че предприятията са съгласували директно цените по сделките.

54      Този анализ на решението се подкрепя от представените от Комисията документи.

55      В частност приложение 109 към изложението на възраженията съдържа протокол от срещата на JMC от 16 октомври 1989 г., в който се посочва по-специално следното:

„d)      Холандия

[…]

Значителни проблеми с големите клиенти, по-специално Imca, спрямо които Cascades и Van Duffel все още прилагат абсурдни цени, утежнявайки по този начин положението както на KNP, така и на финландците.

[…]

f)      Белгия

Ситуация, аналогична на тази в Холандия. Finnboard вече е успяло да увеличи цените на Van Genechten, но е било принудено да направи ново обсъждане с последното поради направените в Белгия отстъпки (от Cascades). Ще останем твърди и очакваме същото и от Beghin, Cascades и KNP.

[…]

h)      Италия

Saffa има много големи проблеми с вносните цени, прилагани от Kopparfors, Finnboard и дори Cascades.

Доставките на Saffa са намалели в значителна степен, вносът значително се е увеличил.

Saffa настоятелно иска от вносителите задължително да спазват оповестените насоки в областта на цените.“

56      Този документ ясно доказва, че макар производителите като цяло да са приели всеки от тях да договаря своите цени по сделките с клиентите си, всеки производител, и по-специално изрично посоченият в споменатото по-горе приложение жалбоподател, е очаквал конкурентите му да прилагат цени по сделките, които съответстват на уговорените цени, поне в смисъл че индивидуалните преговори не трябва да лишават от действие съгласуваните увеличения на каталожните цени.

57      Освен това в съдебното заседание жалбоподателят признава, че обявените цени са послужили като първоначална основа за договаряне на цените по сделките с клиентите — обстоятелство, което потвърждава, че крайната цел е да се увеличат цените по сделките. В това отношение е достатъчно да се подчертае, че определянето на еднообразни каталожни цени, уговорено между производителите, би било напълно ирелевантно, ако тези цени реално трябва да не пораждат никакво действие по отношение на цените по сделките.

58      Що се отнася до довода на жалбоподателя, че несигурността относно предмета на съгласуване сама по себе си представлява нарушение на изискванията за мотивиране, следва да се припомни, че в член 1 от решението изобщо не се уточнява цената, предмет на тайното споразумение.

59      При това положение според постоянната съдебна практика разпоредителната част на решението трябва да се разбира с оглед на изложението на неговите мотиви (вж. например Решение на Съда от 16 декември 1975 г. по дело Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73, 55/73, 56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Recueil, стр. 1663, точки 122—124).

60      В случая от предходното следва, че в съображенията на решението Комисията е изяснила в достатъчна степен, че съгласуването се отнася до каталожните цени и неговата цел е да се увеличат цените по сделките.

61      Ето защо правното основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По правното основание, изведено от липса на участие в картел, чиято цел е да се замразят пазарните дялове и да се контролира предлагането

 Доводи на страните

62      Това правно основание включва три части.

63      В първата част от правното основание жалбоподателят изтъква, че Комисията няма доказателства за наличието на съгласуване с цел да се замразят пазарните дялове, нито за съгласуване с цел да се контролира предлагането. Дори да се допуснело, че тези съгласувания са доказани в достатъчна степен от правна гледна точка, Комисията не била доказала участието на жалбоподателя в тях. Жалбоподателят в частност оспорва доказателствената стойност на няколко приложения към изложението на възраженията, на които Комисията се основава в решението.

64      На първо място, приложение 73, паметна записка на Mayr-Melnhof, доказвало единствено съгласуването на цените, изяснявало последиците от строга ценова политика и било свидетелство, че жалбоподателят не е упражнявал натиск върху Mayr-Melnhof, за да не увеличи последното пазарните си дялове, намалявайки своите цени. В това отношение жалбоподателят се позовава на обяснението, дадено от Mayr-Melnhof в писмото му от 23 септември 1991 г. (приложение 75 към изложението на възраженията).

65      На второ място, приложение 102, записка на Rena, се отнасяло до събрание на Nordic Paperboard Institute (наричан по-нататък „NPI“) — сдружение, на което жалбоподателят не бил член.

66      На трето място, изявленията на Stora сами по себе си не можели да бъдат достатъчни доказателства. Нещо повече, Stora многократно подчертало относителната самостоятелност на отделните предприятия по отношение по-специално на обемите на производство и момента, избран за спиране на производството (вж. точки 57, 59, 60, 69, 70 и 71 от съображенията на решението). Изявленията на Stora освен това потвърждавали, че не е въвеждана никаква система за контрол на какъвто и да било картел за количествата. Липсата на система за контрол на измененията на количествата ясно показвала отсъствието на картел в тази област. Впрочем изявленията на Stora били просто неговото лично становище относно необходимостта да се вземат мерки, за да се контролират производствените количества и продажбите.

67      Във втората част от правното основание жалбоподателят изтъква, че изменението на пазарните дялове на отделните предприятия доказва липсата на съгласуване с цел да се замразят пазарните дялове, или дори да се допусне, че между някои предприятия е имало съгласуване, той във всеки случай не участвал в него.

68      По отношение на общото развитие на пазарните дялове жалбоподателят подчертава, че през разглеждания период определени производители са внедрили нови значителни мощности, по-специално Iggesund (MoDo) и Mayr-Melnhof.

69      Той също така отбелязва, че общият му дял от пазара на Общността се е свил от 14,3 % през 1987 г. до 11,7 % през 1990 г. Според него подобно намаление е несъвместимо с твърдението на Комисията, че е участвал в картел, чиято цел е да се замразят пазарните дялове на отделните производители. Що се отнася до Prat Carton, спадът от около 9 % през периода 1987—1990 г. на неговия общ дял от пазара на Общността свидетелствал и за пълната липса на участие в каквото и да било съгласуване с цел да се замразят пазарните дялове.

70      В третата част от правното основание жалбоподателят поддържа, че поведението му по отношение на спиранията на производството и на износа за пазари извън Европа също не е съвместимо с твърденията на Комисията.

71      По отношение на първата част от правното основание Комисията смята, че приведените от нея доказателствени средства, и по-конкретно изявленията на Stora (приложения 39 и 43 към изложението на възраженията) и приложения 73 и 102 към изложението на възраженията, са напълно достатъчни да се установи наличието на картел, чиято цел е да се замразят пазарните дялове и да се контролира предлагането, както и това, че жалбоподателят е участвал в тези елементи на картела.

72      Относно втората част от правното основание тя припомня, че се е основала на документни доказателства за картел относно замразяването на пазарните дялове и поддържа, че доводите на жалбоподателя във връзка с измененията на пазарните дялове на отделните предприятия следователно са неотносими за въпроса дали е съществувал такъв картел. Освен това в решението било изрично прието, че пазарните дялове на някои предприятия са се изменяли бавно, като пазарните дялове са били предоговаряни всяка година (точки 60 и 131 от съображенията на решението). Във всеки случай член 85 забранявал картелите, чиято цел или последица е ограничаване на конкуренцията, независимо от обхвата, който те имат.

73      Що се отнася по-специално до доводите на жалбоподателя, изведени от изменението на пазарните му дялове, Комисията припомня, че нарушението засяга целия пазар на Общността. Жалбоподателят участвал в PWG, където се водили дискусиите относно пазарните дялове. През 1989 г. делегираният управител на Saffa дори бил назначен за вицепрезидент на ГПП „Картон“.

74      В заключение Комисията отбелязва, че твърдението на жалбоподателя, че винаги е имал независимо поведение, не се подкрепя от никакво доказателство. Освен това, дори да се предположи, че жалбоподателят нарушил картела, това с нищо не променяло извършеното нарушение (Решение по дело Rhône-Poulenc/Комисия, посочено по-горе).

75      Накрая, що се отнася до третата част от правното основание, Комисията изтъква, че в приложение 39 към изложението на възраженията Stora потвърждава, че PWG е предвидила и въвела система за възстановяване на равновесието и контрол върху производството, така че да се поддържат цените на постоянно равнище. Следователно фактът, че в резултат от положението на пазара или безпроблемното функциониране на картела жалбоподателят според нея не бил длъжен да прибягва до съгласувано спиране на производството, нямало никакво отражение за неговата отговорност, нито за участието му в картела, чиято цел е да се контролират пазарните дялове и количествата.

 Съображения на Първоинстанционния съд

1.     По наличието на съгласуване, чиято цел е да се замразят пазарните дялове, и на съгласуване, чиято цел е да се контролира предлагането

76      По отношение на първата част от правното основание трябва да се припомни, че съгласно член 1 от решението посочените в тази разпоредба предприятия са нарушили член 85, параграф 1 от Договора с участието си през референтния период в споразумение и съгласувана практика, по силата на които доставчиците на картон в Общността „са се договорили да запазят на постоянно равнище пазарните дялове на основните производители, с инцидентни изменения“, и „са взимали, все по-често от началото на 1990 г. нататък, съгласувани мерки за контрол върху снабдяването на пазара на Общността, за да се осигури прилагането на споменатите съгласувани увеличения на цените“.

77      Според Комисията тези две категории тайно споразумение, разгледани в решението в дял „Регулиране на обемите“, са въведени през референтния период от участниците в срещите на PWG. Всъщност от точка 37, трета алинея от съображенията на решението е видно, че истинската задача на PWG, както е описана от Stora, „се състои по-специално в обсъждането и съгласуването относно пазарите, пазарните дялове, цените, както и увеличенията на цените и мощностите“.

78      Що се отнася до ролята на PWG за тайното споразумение относно пазарните дялове, в решението (точка 37, пета алинея от съображенията) се отбелязва: „Във връзка с мерките за увеличаване на цените PWG задълбочено е обсъдила пазарните дялове, които националните обединения и групите индивидуални производители притежават в Западна Европа. От това са последвали някои „договорености“ между участниците относно съответните им пазарни дялове, като целта е била да се избегне съгласуваните инициативи в областта на цените да бъдат осуетени от свръхпредлагане. Фактически големите групи производители са се договорили да запазят пазарния си дял на равнището, което съответства на данните за продажбите и производството, съобщавани всяка година и публикувани в окончателен вид от Fides през март следващата година. Измененията на пазарните дялове са анализирани на всяка среща на PWG въз основа на месечните резултати на Fides, като в случай на значителни колебания са искани обяснения от предприятието, за което се счита, че носи отговорност“. [неофициален превод]

79      Според точка 52 от съображенията „сключеното през 1987 г. споразумение в рамките на PWG предвижда „замразяване“ на равнището към момента на пазарните дялове, притежавани от основните производители в Западна Европа, както и да не се прави какъвто и да било опит да се привлекат нови клиенти или да се подобри положението им към момента посредством агресивна ценова политика“.

80      В точка 56, първа алинея от съображенията се подчертава: „Основното споразумение, сключено между главните производители за запазване на съответните им пазарни дялове, е продължило да се прилага през целия период, обхванат от настоящото решение“. Според точка 57 „изменението на пазарните дялове е разглеждано на всяка среща на PWG въз основа на временните статистически данни“. [неофициален превод] Накрая, в точка 56, последна алинея се подчертава: „Предприятията, участвали в обсъжданията относно пазарните дялове, са представените в PWG, а именно: Cascades, Finnboard, KNP (до 1988 г.), [Mayr-Melnhof], MoDo, Sarrió, двамата производители от група Stora, CBC и Feldmühle, и (от 1988 г. нататък) Weig“. [неофициален превод]

81      Следва да се приеме, че Комисията правилно е констатирала наличието на тайно споразумение относно пазарните дялове между участниците на срещите на PWG.

82      Всъщност анализът на Комисията се основава главно на изявленията на Stora (приложения 39 и 43 към изложението на възраженията) и е подкрепен от приложение 73 към изложението на възраженията.

83      В приложение 39 към изложението на възраженията Stora обяснява: „PWG провеждаше срещите си от 1986 г. нататък, за да допринесе за регулирането на пазара. […] Между другите (легитимни) дейности нейната цел бе да извършва обсъждане и съгласуване относно пазарите, пазарните дялове, цените, както и увеличенията на цените, търсенето и мощностите. Ролята ѝ по-конкретно бе да оценява точното състояние на търсенето и предлагането на пазара, както и мерките, които да бъдат взети за регулирането му, и да представи тази оценка на President Conference“.

84      По отношение по-специално на тайното споразумение за пазарните дялове Stora посочва, че „придобитите дялове от национални групи от Европейската общност, ЕАСТ и други страни, предоставени от членовете на ГПП „Картон“, бяха разглеждани в рамките на PWG“, както и че PWG „обсъждаше възможността да запази пазарните дялове на равнището им от предходната година“ (приложение 39 към изложението на възраженията, точка 19). Освен това то обръща внимание (същият документ, точка 6), че „са провеждани и обсъждания за пазарните дялове на производителите от Европа през този период, като първият референтен период са равнищата от 1987 г.“

85      В отговора си на запитване на Комисията от 23 декември 1991 г., изпратено на 14 февруари 1992 г. (приложение 43 към изложението на възраженията), Stora освен това уточнява: „Споразуменията за равнищата на пазарния дял, сключени от членовете на PWG, се отнасяха до цяла Европа. Тези споразумения се основаваха на общите годишни данни за предходната година, които обикновено бяха достъпни в окончателен вид още през март на следващата година“. (точка 1.1.)

86      Това твърдение е потвърдено в същия документ по следния начин: „[…] обсъжданията водеха до споразумения, сключвани обикновено през март всяка година между членовете на PWG с цел да се запазят техните пазарни дялове на равнището им от предходната година“. (точка 1.4.) Stora разкрива, че „не са взимани никакви мерки, за да се гарантира спазването на споразуменията“, както и че участниците в срещите на PWG „са съзнавали, че ако заемат изключителни позиции на някои пазари, предоставени от други, последните ще направят същото на други пазари“ (същата точка).

87      Накрая, то заявява, че Saffa е участвало в обсъжданията относно пазарните дялове (точка 1.2).

88      Твърденията на Stora във връзка с тайното споразумение относно пазарните дялове се подкрепят от приложение 73 към изложението на възраженията. Този документ, намерен при FS-Karton, е поверителна записка с дата от 28 декември 1988 г., адресирана от търговския директор, отговарящ за продажбите на група Mayr-Melnhof в Германия (г‑н Katzner), до генералния директор на Mayr-Melnhof в Австрия (г‑н Gröller), и има за предмет положението на пазара.

89      Според този документ, цитиран в точки 53—55 от съображенията на решението, по-тясното сътрудничество в рамките на „клуба на председателите“ („Präsidentenkreis“), за което е взето решение през 1987 г., води до „печеливши“ и „губещи“. Авторът на записката поставя Mayr-Melnhof в категорията на губещите по различни причини, и по-специално следните:

„2)      Споразумение бе възможно да бъде сключено само като ни се наложи „санкция“ — от нас бе поискано да направим жертви“.

3)      Пазарните дялове от 1987 г. трябваше да бъдат „замразени“, съществуващите контакти — да се запазят, и не трябваше да се разработи никаква нова дейност или постигне ново качество посредством промоционални цени (резултатът ще се прояви през януари 1989 г. — ако всички участващи страни са лоялни)“.

90      Тези изречения трябва да се разглеждат в по-общия контекст на записката.

91      В това отношение нейният автор като увод изтъква по-тясното сътрудничество на европейско равнище в рамките на „клуба на председателите“. Този израз е тълкуван от Mayr-Melnhof като отнасящ се едновременно до PWG и до PC в общ контекст, т.е. без позоваване на конкретно събитие или събрание (приложение 75 към изложението на възраженията, точка 2.a) — тълкуване, което не подлежи на обсъждане в настоящия контекст.

92      По-нататък авторът посочва, че това сътрудничество е довело до „ценова дисциплина“, която е създала „печеливши“ и „губещи“.

93      Именно в контекста на тази дисциплина, наложена от „клуба на председателите“, трябва да се разбира изразът относно пазарните дялове, които следва да се замразят на равнищата от 1987 г.

94      Освен това препращането към 1987 г. като референтна година съответства на второто изявление на Stora (приложение 39 към изложението на възраженията, вж. точка 84 по-горе).

95      Що се отнася до ролята на PWG в тайното споразумение относно контрола върху снабдяването, която е аспект от разглеждането на периодите на принудително спиране на машините, в решението се посочва, че PWG изиграва решаваща роля при принудителното спиране, когато от 1990 г. нататък производствената мощност се е увеличила, а търсенето е спаднало: „[…] в началото на 1990 г. основните производители […] са счели за целесъобразно да съгласуват позициите си в рамките на PWG относно необходимостта принудително да се направят престои. Големите производители признават, че не могат да увеличат търсенето, намалявайки цените, както и че поддържането на производството на пълна мощност само би довело до спад на цените. На теория продължителността на периодите на принудителен престой, необходима за възстановяване на равновесието между търсенето и предлагането, може да се изчисли въз основа на докладите за мощностите […]“ [неофициален превод] (точка 70 от съображенията на решението).

96      В решението освен това се отбелязва: „PWG обаче не посочва формално периода на принудителен престой, който трябва да спазва всеки производител. Според Stora изготвянето на координиран план за принудително спиране на машините, включващ всички производители, създава практически трудности. Stora посочва, че това е причината, поради която е съществувала само „нестройна насърчителна система“ [неофициален превод] (точка 71 от съображенията на решението).

97      Трябва да се приеме, че Комисията е доказала в достатъчна степен наличието на тайно споразумение относно периодите на принудително спиране на производството между участниците в срещите на PWG.

98      Представените от нея материали подкрепят анализа ѝ.

99      Във второто си изявление (приложение 39 към изложението на възраженията, точка 24) Stora изяснява: „С приемането от PWG на политика на цена преди тонаж и постепенното въвеждане на система на еквивалентни цени от 1988 г. нататък, членовете на PWG признаха необходимостта да се спазват периодите на принудителен престой, за да се поддържат тези цени при наличието на намален ръст на търсенето. Без принудителен престой за производителите щеше да е невъзможно да запазят съгласуваните равнища на цените при наличието на нарастващ свръхкапацитет“.

100    В следващата точка от изявлението си то добавя: „През 1988 г. и 1989 г. промишлеността можеше да функционира практически на пълна мощност. Периодите на принудителен престой извън обичайното спиране поради ремонт и почивни дни станаха необходимост от 1990 г. нататък. […] Впоследствие се оказа необходимо да се правят принудителни престои при спиране на поръчките, за да се поддържа политиката на цена преди тонаж. Продължителността на принудителните престои, които производителите трябваше да спазват (за да осигурят запазване на равновесието между производството и потреблението) можеше да се изчисли въз основа на докладите за мощностите. PWG не посочваше формално периода на принудителен престой, който да се спазва, макар че съществуваше нестройна насърчителна система […]“

101    Що се отнася до приложение 73 към изложението на възраженията, причините, представени от автора като обяснение защо смята Mayr-Melnhof за „губещо“ към момента на съставяне на текста, са важни доказателства за наличието на тайно споразумение между участниците на срещите на PWG по отношение на периодите на принудителен престой.

102    Всъщност авторът установява:

„4)      Именно по този въпрос започват да се появяват различия в схващането на заинтересованите страни по отношение на преследваната цел.

[…]

c)      Всички звена по продажбите и европейски агенти бяха освободени от бюджета си от гледна точка на обем и бе прилагана твърда ценова политика, почти без никакво изключение (сътрудниците ни често не разбираха защо променяме отношението си към пазара — преди единственото изискване беше по отношение на тонажа, докато понастоящем само ценовата дисциплина има значение с опасността от принудително спиране на машините).“

103    Mayr-Melnhof поддържа (приложение 75 към изложението на възраженията), че възпроизведеният по-горе пасаж се отнася до вътрешно за предприятието положение. Анализиран с оглед на по-общия контекст на записката, обаче този откъс изразява въвеждането сред търговските екипи на строга политика, приета в рамките на „клуба на председателите“. Ето защо документът трябва да се тълкува в смисъл, че участниците в споразумението от 1987 г., т.е. поне участниците в срещите на PWG, безспорно са си дали сметка за последиците от приетата политика, в случай че тя бъде стриктно приложена.

104    Фактът, че при подготовката на увеличенията на цените производителите са обсъждали помежду си разглеждането на периодите на принудителен престой, е подкрепен по-специално от записка на Rena с дата 6 септември 1990 г. (приложение 118 към изложението на възраженията), в която се споменават размерите на увеличенията на цените в няколко страни, датите на бъдещото обявяване на тези увеличения, както и списъците с поръчки, изразен в работни дни за няколко производителя.

105    Авторът на документа отбелязва, че някои производители предвиждат периоди на принудителен престой, което изразява например по следния начин:

„Kopparfors          5—15 days

                                    5/9 will stop for five days.“

106    Въз основа на предходното трябва да се направи извод, че Комисията е доказала в достатъчна степен от правна гледна точка наличието на тайно споразумение относно пазарните дялове между участниците в срещите на PWG, както и на тайно споразумение относно периодите на принудителен престой между същите предприятия. Доколкото не се оспорва, че Sarrió участва в срещите на PWG и доколкото това предприятие изрично е посочено в основните уличаващи доказателства (изявления на Stora и приложение 73 към изложението на възраженията), Комисията с основание приема, че жалбоподателят носи отговорност за участието си в тези две тайни споразумения.

107    Критиките на жалбоподателя срещу изявленията на Stora и срещу приложение 73 към изложението на възраженията, чиято цел е да се оспори доказателствената стойност на тези материали, не могат да оборят тази констатация.

108    Що се отнася най-напред до последователните изявления на Stora пред Комисията, несъмнено е, че те изхождат от едно от предприятията, считани за участвали в твърдяното нарушение, както и че те съдържат подробно описание на естеството на обсъжданията, провеждани в рамките на органите на ГПП „Картон“, на преследваната цел от обединените в нейните рамки предприятия, както и на участието на споменатите предприятия в срещите на различните ѝ органи. Доколкото това основно доказателство се подкрепя от други приложени към преписката материали, то е релевантна подкрепа на твърденията на Комисията.

109    На следващо място, що се отнася до приложение 73 към изложението на възраженията, според жалбоподателя то доказва единствено съгласуване относно цените, тъй като споменатите в него изменения на продажбите просто се разглеждат като последица от ценовата политика. В това отношение той се позовава на тълкуването на този документ от Mayr-Melnhof (приложение 75 към изложението на възраженията).

110    Анализът на жалбоподателя обаче не може да обори тълкуването на документа в неговия контекст и тълкуването, направено от Mayr-Melnhof на този документ, изобщо не е от полза.

111    Всъщност според приложение 75 към изложението на възраженията приложение 73 „е общо изложение на положението, изготвено от директора по продажбите на FS-Karton за ръководството на групата, което не е нищо друго освен опит да се обоснове пред ръководството на групата стагнацията на оборота на предприятието, основавайки се предимно на новата политика, задължила дъщерното дружество да спазва абсолютна ценова дисциплина, с цената на загуба на оборот“. Освен това според Mayr-Melnhof „замразяването на пазарните дялове означава, че за да се достигне по-високо равнище на цените в рамките на група Mayr-Melnhof, не е трябвало да се правят опити за получаване на по-големи пазарни дялове чрез продажба на допълнителни количества на нови клиенти или на нови видове продукти на нерентабилни цени. Напротив, целта е била да се запазят съществуващите връзки с клиентите, независимо от увеличението на цените“.

112    Тези общи съображения обаче не са съвместими с позоваването в увода на „клуба на председателите“ и целият документ трябва да се разбира в светлината на това позоваване.

113    Доколкото сведенията, съдържащи се в приложение 73 относно „замразяването“ на пазарните дялове и относно регулирането на предлагането, съответстват на съдържащите се в изявленията на Stora, Комисията основателно приема, че тези документи, разглеждани заедно, са свидетелство за наличието на съвпадащи намерения, които надхвърлят съгласуване, отнасящо се единствено до цените.

114    След като Комисията е доказала съществуването на разглежданите две тайни споразумения, не е необходимо да се разглеждат критиките на жалбоподателя спрямо приложение 102 към изложението на възраженията.

2.     По действителното поведение на жалбоподателя

115    Втората и третата част от правното основание, според които действителното поведение на предприятията не е съвместимо с твърденията на Комисията за наличието на двете оспорвани споразумения, също не могат да бъдат приети.

116    На първо място, съществуването на тайни споразумения между членовете на PWG относно двата аспекта на „политиката на цена преди тонаж“ не може да се смесва с прилагането им. Всъщност доказателствената стойност на представените от Комисията доказателства е такава, че сведенията за действителното поведение на жалбоподателя на пазара не могат да оборят изводите на Комисията за наличие на тайни споразумения относно двата аспекта на спорната политика. С твърденията на жалбоподателя може най-много да се цели да се докаже, че поведението му не е следвало съгласуваното между предприятията, обединени в рамките на PWG.

117    На второ място, представените от жалбоподателя сведения не опровергават изводите на Комисията. Трябва да се подчертае, че Комисията изрично приема, че тайното споразумение относно пазарните дялове не включва „никакъв официален механизъм за санкциониране или за компенсиране […], за да се засили действието на споразумението относно пазарните дялове“, както и че пазарните дялове на някои големи производители слабо са се увеличавали от година на година (вж. по-специално точки 59 и 60 от съображенията на решението). Освен това Комисията се съгласява, че след като промишлеността е работила на пълна мощност до началото на 1990 г., на практика изобщо не е бил необходим период на принудителен престой до таза дата (точка 70 от съображенията на решението).

118    На трето място, според постоянната съдебна практика обстоятелството, че предприятие не се съобразява с резултатите от срещи с явно антиконкурентна цел, не може да го освободи от пълната му отговорност за неговото участие в картела, при положение че то не се е дистанцирало публично от договореното на тези срещи (вж. например Решение на Първоинстанционния съд от 6 април 1995 г. по дело Tréfileurope/Комисия, T‑141/89, Recueil, стр. II‑791, точка 85). Дори да се предположи, че пазарното поведение на жалбоподателя не съответства на съгласуваното поведение, това изобщо няма отражение за отговорността му за нарушение на член 85, параграф 1 от Договора.

 По правното основание, изведено от допусната от Комисията грешка относно продължителността на съгласуване на цените

 Доводи на страните

119    Жалбоподателят изтъква, че съгласуването на обявените цени, поне що се отнася до него, е породило действие едва от 1988 г. нататък. Увеличението на цените през януари 1987 г. в Обединеното кралство било само естествена реакция на производителите поради слабата позиция на британската валута спрямо останалите европейски валути и еднообразният характер на това увеличение произтичал от прозрачността на пазара. Нямало забрана икономическите оператори да приспособяват поведението си спрямо установеното или очакваното поведение на своите конкуренти (Решение по дело Suiker Unie и др./Комисия, посочено по-горе). В допълнение нито приложения 44 и 61 към изложението на възраженията, нито документ A‑17‑2 доказвали, че предприятията са съгласували цените помежду си. Във всеки случай те не се отнасяли до жалбоподателя.

120    Що се отнася до момента, в който съгласуването на цените престанало да действа, Комисията неправилно приела, че това е април 1991 г., при положение че последното съгласувано увеличение на цените било обявено през септември—октомври 1990 г.

121    Комисията напомня, че жалбоподателят е участвал в срещите на PWG и на JMC още от създаването им и е техен член и през 1991 г. Тя подчертава, че макар намерените в помещенията на едно от участвалите предприятия документи да доказват, че в края на 1987 г. е било сключено споразумение по въпросите, свързани с регулирането на обемите и ценовата дисциплина (точка 53 от съображенията на решението), това не опровергава факта, че въпросните производители са провели преди този период редица тайни срещи, за да обсъждат план за отстраняване на конкуренцията (вж. по-специално точка 161 от съображенията на решението). Приложения 35 и 43 към изложението на възраженията потвърждавали това твърдение. Комисията добавя, че правилността на изводите ѝ за продължителността на нарушението била доказана и от увеличенията на цените, извършени от производителите от 1987 г. нататък.

 Съображения на Първоинстанционния съд

122    Съгласно член 1 от решението жалбоподателят е нарушил член 85, параграф 1 от Договора с участието си от средата на 1986 г. най-рано до април 1991 г. в споразумение и съгласувана практика, по силата на които доставчиците на картон в Общността по-конкретно са взели решение да увеличават цените на картона и са планирали и въвеждали едновременни и еднообразни увеличения на цените в цялата Общност. В точка 74 от съображенията се уточнява, че първата съгласувана инициатива в областта на цените, в която е участвал жалбоподателят (приложение A към решението), е проведена в Обединеното кралство в края на 1986 г., „докато новият механизъм на ГПП „Картон“ е бил в процес на създаване“.

123    В точка 161, втора алинея от съображенията освен това се посочва, че повечето предприятия, адресати на решението, са участвали в нарушението от юни 1986 г. — момента, когато „е създадена PWG, а тайните уговорки между производителите са с по-голяма интензивност и започват да стават по-ефикасни“. [неофициален превод]

124    В подкрепа на критиката си относно началния момент на съгласуване на цените жалбоподателят оспорва доказателствената стойност на приложения 61 и 44 към изложението на възраженията, както и тази на документ A‑17‑2.

125    Приложение 61 към изложението на възраженията е записка, намерена у търговския агент в Обединеното кралство на Mayr-Melnhof. Според Комисията става въпрос за „паметна записка, направена на „President Conference“, [която подкрепя] признанието на Stora, че „President Conference“ фактически обсъжда тайна съгласувана политика за определяне на цените“[неофициален превод] (точка 41, трета алинея и точка 75, втора алинея от съображенията на решението).

126    Този документ, който се отнася до среща, проведена във Виена на 12 и 13 декември 1986 г., съдържа следната информация:

„Ценова политика в Обединеното кралство

Представителят на Weig присъстваше на неотдавнашно заседание на Fides, на което заяви, че за тях 9 % е прекалено висок процент за Обединеното кралство, и че те са съгласни на 7 %!! Разочарованието е голямо, тъй като това означава „едно равнище на договаряне“ за всички останали. Ценовата политика в Обединеното кралство ще бъде възложена на RHU с подкрепата на [Mayr-Melnhof], дори това да доведе до временно намаляване на тонажа, докато ние полагаме усилия да запазим целта от 9 % (което ще се забележи). [Mayr-Melnhof/FS] следват политика на растеж в Обединеното кралство, но спадът на печалбите е сериозен и ние трябва да се борим, за да си върнем контрола върху цените. [Mayr-Melnhof] не оспорва, че фактът, че е известно, че са увеличили количествата си в Германия с 6 000 тона, не е от полза!“

127    Срещата на Fides, на която се прави позоваване в началото на цитирания пасаж, според Mayr-Melnhof (отговор на искане на сведения, приложение 62 към изложението на възраженията) вероятно е срещата на PC от 10 ноември 1986 г.

128    Трябва да се констатира, че анализираният документ е свидетелство, че Weig реагира, давайки индикации за бъдещата си ценова политика в Обединеното кралство спрямо дадено първоначално равнище на увеличение на цените.

129    Той обаче не може да се разглежда като доказателство, че Weig реагира спрямо определено равнище на увеличение на цените, което е съгласувано между предприятията, обединени в рамките на ГПП „Картон“ на дата преди 10 ноември 1986 г.

130    Всъщност Комисията не изтъква никакво друго доказателство в този смисъл. В допълнение, позоваването от Weig на увеличение на цените от „9 %“ може да се обясни с обявеното увеличение на цените в Обединеното кралство от Thames Board Ltd на 5 ноември 1986 г. (приложение A‑12‑1). Това обявяване е станало публично достояние скоро след това, както е видно от изрезка от печата (приложение A‑12‑3). Накрая, Комисията не е представила никакъв друг документ, с който може непосредствено да се докаже, че на срещи на PC са провеждани обсъждания относно увеличенията на цените. При това положение не е изключено изявленията на Weig, така както са предадени в приложение 61 към изложението на възраженията, да са направени извън срещата на PC от 10 ноември 1986 г., както Weig нееднократно поддържа в съдебното заседание.

131    Освен това в протокола от среща на управителния съвет на Feldmühle (UK) Ltd, проведена на 7 ноември 1986 г. (приложение A‑17‑2), на който Комисията се позовава в решението си (точка 74, трета алинея от съображенията), само се потвърждава, че обявеното от Thames Board Ltd увеличение на цените с около 9 % е било известно на това британско дъщерно дружество на Feldmühle отпреди 10 ноември 1986 г.: „TBM and the Fins have announced price increases of approximately 9 % to be effective from February 1987 and it would appear that most other mills will be looking for the same sort of increase“ („TBM и финландците обявиха увеличения на цените с около 9 %, които да се прилагат след февруари 1987 г., и изглежда, че повечето от останалите производители са готови да направят увеличения от същия порядък.“) (приложение A‑17‑2, цитирано от Комисията в точка 74 от съображенията на решението.)

132    Що се отнася до приложение 44 към изложението на възраженията — ръкописна записка, заемаща страниците от 15 до 17 януари 1987 г. в бележника на служител на Feldmühle — според Комисията тя е „допълнително доказателство за съгласуването“ (точка 75, трета алинея от съображенията на решението).

133    Тази записка няма обаче доказателствения характер, придаден му от ответника. Срещата, от която тя е протокол, не е установена, така че не е изключено да става въпрос за вътрешна служебна среща на предприятието Feldmühle. В допълнение, при положение че тази записка вероятно е от средата на януари 1987 г., тя не доказва, че прилагането на увеличението на цените, „включително от TBM“, е резултат от съгласуване, тъй като тази индикация може да е просто констатация.

134    Някои указания в записката са от естество дори да опровергаят твърдението на Комисията, че споменатата записка потвърждава наличието на тайно споразумение, що се отнася до решението да се увеличат цените в Обединеното кралство. В частност за бележките, според които директорът на Feldmühle е заявил, че е „скептичен“ относно Kopparfors и смята Mayr-Melnhof за „безотговорно“ („ohne Verantwortung“), не може да се приеме, че подкрепят тезата на Комисията. Същото важи и за бележката: „Finnboard: Preisautonomie auch f. Tako“ („Finnboard: ценова самостоятелност и за Tako“).

135    От предходното следва, че Комисията не е доказала, че предприятията са се споразумели да увеличат цените в Обединеното кралство през януари 1987 г., нито a fortiori, че жалбоподателят е участвал в обсъждания по този въпрос.

136    Независимо от това жалбоподателят в качеството си на предприятие, участвало според признанията му в срещите на PWG още от създаването на този орган от ГПП „Картон“ към средата на 1986 г., трябва да носи отговорност относно тайно споразумение за цените от тази дата нататък.

137    Всъщност PWG е създадена от някои предприятия, сред които и жалбоподателят, главно с антиконкурентна цел. Както посочва Stora (приложение 39 към изложението на възраженията, точка 8), тя „провежда своите срещи от 1986 г. нататък, за да спомогне за регулирането на пазара“ и нейната цел по-специално е „да извършва обсъждането и съгласуването относно пазарите, пазарните дялове, цените, както и увеличенията на цените и мощностите“ (приложение 35 към изложението на възраженията, точка 5, подточка iii)).

138    Ролята на предприятията, обединени в рамките на този орган във връзка с тайното споразумение относно пазарните дялове и относно периодите на принудителен престой, бе описана в предходното правно основание (вж. точки 78—106 по-горе). Предприятията, обединени в рамките на този орган, са обсъждали и инициативи в областта на цените. Според Stora (приложение 39 към изложението на възраженията, точка 10) „след 1987 г. PWG постигна споразумение и взе решения от общ характер относно графика […] и равнището на ценовите увеличения, които да бъдат въведени от производителите на картон“.

139    Следователно фактът, че се е съгласил да създаде и да участва в срещите на орган, чиято антиконкурентна цел, изразяваща се по-конкретно в обсъждания на бъдещи увеличения на цените, е била известна и приета от предприятията — негови създатели, е достатъчно основание, за да се приеме, че жалбоподателят носи отговорност за тайно споразумение относно цените от средата на 1986 г. нататък — дата, от която жалбоподателят признава, че е участвал в PWG.

140    Що се отнася до момента, в който съгласуването в областта на цените престава да действа, Комисията с основание приема, че това е април 1991 г. — месецът, през който служителите на Комисията извършват проверки в помещенията на няколко предприятия съгласно член 14 от Регламент № 17. Всъщност последното съгласувано увеличение на цените, обявено от жалбоподателя през октомври 1990 г., е започнало да се прилага от януари 1991 г. и равнището на каталожните цени, съгласувано между предприятията, е било все още в сила през април 1991 г.

141    Ето защо настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

 По правното основание, изведено от допусната от Комисията грешка относно продължителността на действие на картела, чиято цел е да се замразят пазарните дялове и да се контролира предлагането

 Доводи на страните

142    Според жалбоподателя, дори да се допусне, че може да се приеме за доказано наличието на картел, чиято цел е да се замразят пазарните дялове и да се контролира предлагането, Комисията допуснала грешка в преценката относно продължителността на действието му, тъй като изтъкнатите от нея доказателства били свидетелство, че преди края на 1988 г. не е съществувал никакъв картел. В репликата си той добавя, че приложение 102 към изложението на възраженията — записка на Rena относно проведена на 3 октомври 1988 г. среща на NPI — доказва, че такъв картел не съществува към момента на съставянето ѝ, като авторът посочил в нея единствено възможността да се обсъди регулиране на предлагането при затруднения в областта на цените.

143    Комисията препраща към изложените от нея доводи в рамките на правното основание, изведено от допусната грешка относно продължителността на съгласуване на цените (вж. точка 121 по-горе).

 Съображения на Първоинстанционния съд

144    Първоинстанционният съд вече установи (вж. точки 78—106 по-горе) за доказано от Комисията, че предприятията, обединени в рамките на PWG, са участвали в тайно споразумение относно пазарните дялове, от една страна, и в тайно споразумение относно периоди на принудителен престой, от друга.

145    От решението е видно, че „замразяването“ на пазарните дялове и разглеждането на периодите на принудителен престой започва конкретно да се обсъжда между участниците в срещите на PWG от края на 1987 г., за да се гарантира успехът на предприетите инициативи в областта на цените от 1988 г. нататък (вж. в частност точки 51—60 от съображенията). В това отношение в решението се подчертава: „Всички членове на PWG бяха загрижени „лансираните отново“ инициативи да не бъдат провалени поради значително увеличение на продаваните обеми. Stora нарича това политика на „цена преди тонаж“. [неофициален превод] (точка 51, първа алинея от съображенията.) Комисията освен това поддържа, че „политиката на цена преди тонаж“, прилагана от ГПП „Картон“ от края на 1987 г. до април 1991 г., по-специално се характеризира със „замразяването“ на пазарните дялове на основните производители първоначално въз основа на позицията им през 1987 г.“ и с „координираната организация на „периоди на принудително спиране на производството“ от основните производители, вместо с намаляване на цените (главно след 1990 г.)“ [неофициален превод] (точка 130, втора алинея от съображенията).

146    Тези твърдения на Комисията се основават изключително на приложения 39 и 73 към изложението на възраженията.

147    В документа, предмет на приложение 39 (точка 5), Stora уточнява: „Необходимостта да се запази почти пълно равновесие между производството и потреблението (политика на цена преди тонаж) бе свързана с инициативата в областта на цените от 1987 г.“

148    Що се отнася до началния момент на тайното споразумение относно пазарните дялове, от приложение 73 към изложението на възраженията (вж. точка 89 по-горе) следва, че „клубът на председателите“ („Präsidentenkreis“) решава да сътрудничи по-тясно от октомври или ноември 1987 г. Резултатът от това сътрудничество е тайното споразумение относно пазарните дялове, считано от тази дата.

149    По отношение на началния момент на тайното споразумение относно периодите на принудителен престой Stora изтъква: „С приемането от PWG на политика на цена преди тонаж и постепенното въвеждане на система на еквивалентни цени от 1988 г. нататък членовете на PWG признаха необходимостта да се спазват периодите на принудителен престой, за да се поддържат тези цени при наличието на намален ръст на търсенето. Без принудителен престой за производителите щеше да е невъзможно да запазят съгласуваните равнища на цените при наличието на нарастващ свръхкапацитет.“ (приложение 39, точка 24).

150    То добавя: „През 1988 г. и 1989 г. промишлеността можеше да функционира практически на пълна мощност. Принудителните престои, извън обичайното спиране поради ремонт и почивни дни, станаха необходимост от 1990 г. нататък. […] Впоследствие се оказа необходимо да се правят принудителни престои при спиране на поръчките, за да се поддържа политиката на цена преди тонаж.“ (приложение 39, точка 25).

151    С оглед на тези доказателства Комисията е доказала, че участвалите в срещите на PWG предприятия са приели в края на 1987 г. т.нар. политика на „цена преди тонаж“, както и че един от аспектите на тази политика, а именно тайното споразумение относно пазарните дялове, е приложен с незабавно действие, докато свързаният с периодите на принудителен престой аспект е трябвало реално да се приложи едва от 1990 г. нататък.

152    От предходното следва, че правното основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По правното основание, изведено от допусната от Комисията грешка в преценката относно системата за обмен на информация на Fides

153    В своята реплика жалбоподателят изтъква, че системата за обмен на информация на Fides не може да насърчи поведението с цел сключване на тайни споразумения, и следователно не е несъвместима с член 85 от Договора. Според него са налице съществени разлики между фактите в настоящия случай и фактите, довели до Решение 87/1/ЕИО на Комисията от 2 декември 1986 година относно производство по член 85 от Договора за ЕИО (IV/31.128 — Fatty Acids) (ОВ L 3 1987 г., стр. 17), цитирано от Комисията в точка 134 от съображенията на решението.

154    В дупликата си Комисията подчертава причините, поради които се позовава на Решение по преписка „Fatty Acids“, посочено по-горе. Тя изтъква, че в настоящия случай системата за обмен на информация е имала като последица поне да улесни картела.

155    Първоинстанционният съд припомня, че съгласно член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

156    Правното основание, изведено от грешка на Комисията при преценката относно системата за обмен на информация на Fides, е приведено за пръв път от жалбоподателя едва в репликата и не почива върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

157    Следователно това правно основание е недопустимо.

 По правното основание, изведено от допусната от Комисията грешка, доколкото тя приема, че става въпрос за едно-единствено общо нарушение, както и че Sarrió е изцяло отговорно за него

 Доводи на страните

158    Жалбоподателят оспорва подхода на Комисията, доколкото тя прави извод, от една страна, че е налице едно-единствено нарушение, а от друга — че жалбоподателят е изцяло отговорен за него.

159    На първо място, Комисията по същество се основавала на „презумпция за виновност“, доколкото нямала преки доказателства за цялостен картел. На Комисията обаче било възложено да докаже дали жалбоподателят е участвал, и ако това е така, в каква степен, във всеки от елементите на дадено едно-единствено нарушение. При нарушения на общностното право на конкуренция трябвало да се приложи принципът на строго индивидуална отговорност, тъй като идеята за колективна отговорност по-конкретно противоречала на почти наказателния характер на санкциите, които могат да бъдат наложени за подобни нарушения. Ето защо Комисията неправилно твърдяла, че няма необходимост да се докаже активното участие на жалбоподателя за всеки от елементите на нарушението. Напротив, необходимо било да се определи както конкретният характер на извършеното нарушение, така и да се провери евентуалното индивидуално участие на всяко предприятие, за да може да се установи правилно индивидуалната отговорност, и следователно подходящата индивидуална санкция.

160    На второ място, жалбоподателят твърди, че е в противоречие също с основните принципи на общностното право, и по-специално с принципа, който урежда тежестта на доказване, индивидуалната отговорност на дадено предприятие за нарушение да се основава единствено на членството му в сдружение, чиито дейности са били поне отчасти законни.

161    На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела надлежно предвид неговата особена позиция на пазара, както и в рамките на ГПП „Картон“. В частност, целта на молбата му през 1986 г. да участва в срещите на ГПП „Картон“ била да конкурира по-успешно конкурентите си.

162    Комисията изтъква, че е доказала наличието на картел и активното участие на жалбоподателя в него като дружество с водеща роля. Ето защо тя заключава, че анализът ѝ е основан на точни и установени факти, както и че доводите на жалбоподателя, изведени от някаква „колективна отговорност“ или от „презумпция за виновност“, са необосновани.

163    Освен това тя твърди, че изобщо не основава отговорността на жалбоподателя единствено на качеството му на член на ГПП „Картон“. В действителност тя се основала, от една страна, на активното участие на жалбоподателя в срещите на различните комитети на ГПП „Картон“ с антиконкурентна цел, а от друга — на факта, че жалбоподателят е възприел на по-късен етап поведението, договорено по време на споменатите срещи.

 Съображения на Първоинстанционния съд

164    Като начало трябва да се подчертае направената от Комисията констатация, че жалбоподателят е нарушил член 85, параграф 1 от Договора с участието си от средата на 1986 г. поне до април 1991 г. в споразумение и съгласувана практика, започнали да действат от средата на 1986 г., състоящи се в няколко отделни съставни елемента.

165    Според точка 116, втора алинея от съображенията на решението „нарушението по същество се изразява в сдружаването на производители за период от няколко години в рамките на незаконно съвместно начинание, преследващо обща цел“. Това схващане за нарушението е изразено и в точка 128 от съображенията: „Би било обаче неестествено да се подразделя това, което очевидно представлява общо трайно начинание с една-единствена обща цел, на няколко отделни нарушения (вж. също Решение на Първоинстанционния съд по дело T‑13/89, Imperial Chemical Industries срещу Комисия на Европейските общности, точка 260 от мотивите)“. [неофициален превод]

166    Ето защо, макар Комисията да не използва формално понятието „едно-единствено нарушение“ в решението, тя мълчаливо се позовава на това понятие, както свидетелства препратката към точка 260 от Решение на Първоинстанционния съд от 10 март 1992 г. по дело ICI/Комисия (T‑13/89, Recueil, стр. II‑1021).

167    В допълнение, многократната употреба от Комисията на думата „картел“, за да обхване различните случаи на установено антиконкурентно поведение, изразява едно обобщаващо схващане за нарушенията на член 85, параграф 1 от Договора. Както всъщност е видно от точка 117 от съображенията на решението, според Комисията: „Правилният подход в конкретния случай е да се докажат съществуването и действието, както и основните характеристики на картела в неговата цялост, а след това да се установи: а) наличието на достоверни и убедителни доказателства, с които отделните производители могат да бъдат свързани с общата система, и б) периодите, през които всеки производител е участвал в нея.“ [неофициален превод] Тя добавя (същата точка от мотивите): „Комисията […] не е задължена да разчленява отделните съставни елементи на нарушението, отделяйки всеки от случаите, при които през периода на действие на картела е постигнат консенсус по един или друг въпрос, или всеки от примерите за съгласувано поведение, и освобождавайки от отговорност за каквото и да било участие в този случай или в тази конкретна проява на картела производителите, чието участие не е доказано с преки доказателства“. [неофициален превод] Освен това тя поддържа (точка 118), че „съществуват достатъчно преки доказателства, за да се докаже съпричастността на всеки предполагаем участник към нарушението“, без да се прави разграничение между съставните елементи на това общо нарушение.

168    Така това едно-единствено нарушение, както се разглежда от Комисията, не се различава от „картела в неговата цялост“ или от „общия картел“ и се характеризира с трайно поведение, възприето от няколко предприятия, преследващи обща неправомерна цел. От това схващане за единния характер на нарушението произтичат системата на доказване, описана в точка 117 от съображенията на решението, както и единна отговорност, в смисъл че всяко предприятие, „свързано“ с общия картел, носи отговорност за него, независимо от съставните елементи, в които е доказано участието му.

169    За да може обаче Комисията да смята всяко от предприятията, посочени от решение като това в конкретния случай, за отговорно за общ картел през определен период, тя трябва да докаже, че всяко от тях или се е съгласило да се приеме общ план, който включва съставните елементи на картела, или е участвало пряко във всички тези елементи през споменатия период. Предприятие може също така да се смята за отговорно за общ картел, дори ако е доказано, че то е участвало пряко само в един или няколко от съставните елементи на този картел, ако му е било известно или е трябвало да му е известно, от една страна, че тайното споразумение, в което участва, е част от общ план и, от друга — че този общ план обхваща всички съставни елементи на картела. Когато това е така, фактът, че съответното предприятие не е участвало пряко във всички съставни елементи на общия картел, не може да го освободи от отговорност за нарушение на член 85, параграф 1 от Договора. Подобно обстоятелство може все пак да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението, за което е установено, че е извършено.

170    В конкретния случай от решението следва, че установеното в член 1 от него нарушение се състои в тайни споразумения относно три различни въпроса, които обаче преследват обща цел — тайни споразумения, които трябва да се разглеждат като съставни елементи на общия картел. Всъщност от този член е видно, че всяко от споменатите в него предприятия е нарушило член 85, параграф 1 от Договора с участието си в споразумение и съгласувана практика, с които предприятията а) са взели решение по общо съгласие да увеличават редовно цените на продуктите от всяко качество във всяка национална валута и са планирали и въвеждали увеличения на цените, б) са се договорили да запазят на постоянно равнище пазарните дялове на основните производители, с инцидентни изменения, и в) са взимали, все по-често от началото на 1990 г. нататък, съгласувани мерки за контрол върху снабдяването на пазара на Общността, за да се осигури прилагането на съгласувани увеличения на цените.

171    В своето решение Комисията уточнява, независимо от схващането си за единния характер на нарушението, че в „ключовите документи“, доказващи съществуването на картела в неговата цялост или на отделните му прояви, участниците често са цитирани поименно, и освен това съществува значителен обем писмени доказателства, които разкриват ролята на всеки производител в картела и значимостта на участието му.“ [неофициален превод] (точка 118, първа алинея от съображенията на решението).

172    Ето защо с оглед на предходните съображения Първоинстанционният съд трябва да провери дали Комисията е доказала участието на жалбоподателя в картела, както е установено в член 1 от решението.

173    В това отношение следва да се припомни, както вече бе констатирано (вж. точка 48 и следващите и точка 76 и следващите по-горе), че Комисията е доказала, че жалбоподателят в качеството му на предприятие, взело участие в срещите на PWG от самото ѝ създаване, участва от средата на 1986 г. в тайно споразумение относно цените, а от края на 1987 г. — в тайно споразумение относно пазарните дялове, както и в тайно споразумение относно периодите на принудителен престой, т.е. в трите съставни елемента на установеното в член 1 от решението нарушение. Следователно тя с основание решава да приеме жалбоподателя за отговорен за нарушение, състоящо се от трите тайни споразумения, преследващи една и съща цел.

174    Ето защо Комисията не вменява на жалбоподателя отговорност за поведението на други производители и не го счита за отговорен само поради участието му в ГПП „Картон“.

175    Следователно правното основание трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, приведени от жалбоподателя.

 По правното основание, изведено от липса на отчитане от Комисията на положението на испанския пазар

176    В репликата си жалбоподателят изтъква, че Комисията не е определила с точност географския пазар, на който е извършено твърдяното нарушение, и че в частност не е анализирала в достатъчна степен положението на испанския пазар и поведението на въпросния пазар на съответните предприятия. В това отношение той твърди, че в жалбата си вече е посочил, че единственото позоваване в решението на испанския пазар се съдържа в две бележки под линия към таблици E и G, приложени към решението.

177    Комисията изтъква, че това правно основание, приведено за първи път в репликата, би трябвало да се отхвърли.

178    Първоинстанционният съд припомня, че съгласно член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

179    Правното основание, изведено от липса на отчитане от Комисията на положението на испанския пазар, е приведено за първи път от жалбоподателя едва в репликата. Всъщност единственият довод в жалбата, отнасящ се до испанския пазар, е посочен в подкрепа на правното основание, изведено от неучастието на Prat Carton в твърдяното нарушение. Извън формулировката на това правно основание целта на посочения в негова подкрепа довод е единствено да подчертае, че в приложената към решението таблица G, в която са споменати обявените увеличения на цените, извършени на испанския пазар през януари 1991 г. от действащите на този пазар производители, изобщо не се споменава Prat Carton. Ето защо то не може да се тълкува като възражение, свързано с липсата на отчитане на испанския пазар.

180    При това положение настоящото правно основание, приведено за първи път в репликата, и непочиващо върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството, трябва да се обяви за недопустимо.

 По правното основание, изведено от неучастие на Prat Carton в нарушението

 Доводи на страните

181    Жалбоподателят изтъква, че Комисията не е доказала участието на Prat Carton в каквото и да било нарушение. В частност, Prat Carton изобщо не било споменато в бележката към таблица G от решението (относно увеличение на цените през януари 1991 г. на испанския пазар).

182    Prat Carton участвало много рядко в срещите на някои комитети на ГПП „Картон“. Това предприятие впрочем участвало в JMC само през периода от юни 1990 г. до март 1991 г. Освен това обстоятелството, че Stora посочва, че според него испанските производители обикновено са информирани от Saffa или от Finnboard за резултатите от срещите (приложение 38 към изложението на възраженията), сам по себе си не бил доказателство за участието на Prat Carton в твърдяното нарушение.

183    Жалбоподателят оспорва, че изтъкнатите от Комисията документи F‑15‑9, G‑15‑7 и G‑15‑8 (приложени към изложението на възраженията) доказват участието на Prat Carton в съгласувани инициативи за увеличаване на цените през април 1990 г. В отговора си на писмено зададен от Първоинстанционния съд въпрос той подчертава, че документ F‑15‑9 е от февруари 1991 г., а не както твърди Комисията от февруари 1990 г. Що се отнася до документ G‑15‑7, той доказвал единствено практиката в сектора годишните увеличения да се правят през април, както и несигурността на Prat Carton относно размера на увеличението и относно датата на влизането му в сила.

184    Комисията изтъква, че Prat Carton е участвало в картела от самото начало, както свидетелствали документите, предоставени с изложението на възраженията („индивидуалните сведения“). Тя припомня, на първо място, че Prat Carton е присъствало на много срещи на PC между 29 март 1986 г. и 28 ноември 1989 г., на три срещи на ИК между октомври 1988 г. и октомври 1989 г., както и на различни срещи на JMC между юни 1990 г. и 5 март 1991 г. (вж. таблици 3–7, приложени към решението). След като така то било участвало пряко в срещи, на които са взети решения относно картела, Prat Carton било отговорно за това (вж. Решение по дело Rhône-Poulenc/Комисия, посочено по-горе). В допълнение, не съществувало никакво официално свидетелство за участието на различните предприятия в срещите на JMC преди извършените от Комисията проверки или в срещите на PWG преди февруари 1990 г. Следователно фактът, че предоставените от предприятията документи не дават точна информация дали Prat Carton е присъствало на различните срещи, сам по себе си не доказвал, че това предприятие не е присъствало на тези срещи.

185    На второ място, Комисията отбелязва, че Prat Carton според изявленията на Stora (приложение 38 към изложението на възраженията) е било информирано за резултата от срещите на PWG.

186    На трето място, Prat Carton въвело ценовите инициативи, съгласувани в рамките на отделните органи на ГПП „Картон“ през съответния период. Несъществените разлики във времето или между размерите на увеличенията, направени от Prat Carton и от другите производители, не доказвали неучастието на Prat Carton в картела. Комисията все пак признава, че документ F‑15‑9 е от февруари 1991 г., а не от февруари 1990 г., и че следователно тя няма доказателства, годни да докажат действителното участие на Prat Carton в инициативи за увеличение на цените преди януари 1991 г. По отношение на инициативата за увеличение на цените от януари 1991 г. Комисията в частност препраща към документ G‑15‑8 с дата 26 септември 1990 г., в който Prat Carton изрично изтъква, че предвижда увеличение на цените във всички страни през януари 1991 г.

 Съображения на Първоинстанционния съд

187    Като начало следва да се припомни, че жалбоподателят придобива стопроцентно участие в Prat Carton през февруари 1991 г. и че той не оспорва отговорността си за евентуалното участие на Prat Carton в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора. В това отношение в точка 154 от съображенията на решението се посочва, че с придобиването на Prat Carton жалбоподателят „става отговорен за участието на този испански производител в картела за целия срок на това участие“. Освен това трябва да се установи, че в член 1 от решението за отговорен за разкритото нарушение се счита единствено жалбоподателят, включително доколкото то било извършено от Prat Carton, както и че решението е адресирано до жалбоподателя, без да се споменава Prat Carton (член 5 от решението).

188    При това положение и доколкото вече бе установено, че Комисията е доказала участието на самия жалбоподател в нарушението, описано в член 1 от решението, ако настоящото правно основание трябва да бъде прието, то не може да обоснове пълната или частична отмяна на последната разпоредба. Независимо от това, при положение че Prat Carton е придобито от жалбоподателя едва през февруари 1991 г., т.е. два месеца преди края на възприетия в решението период на нарушението, намаляването на глобата би било обосновано, ако трябва да се направи извод, че Комисията не е доказала индивидуалното участие на Prat Carton в съставните елементи на картела преди февруари 1991 г. Освен това наложените по силата на член 3 от решението глоби са изчислени по-специално въз основа на оборота на всяко от предприятията през 1990 г. — година, през която Prat Carton все още не е част от групата на жалбоподателя. Ето защо е уместно вече да се пристъпи към разглеждане на доводите, изложени в рамките на настоящото правно основание.

189    Първоинстанционният съд ще разгледа, на първо място, въпроса дали Комисията е доказала участието на Prat Carton в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора за периода от средата на 1986 г. до юни 1990 г. — момент, от който Prat Carton признава, че започва да участва в срещите на JMC. На второ място, Първоинстанционният съд ще разгледа въпроса дали Комисията е доказала участието на Prat Carton в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора за останалия период, или от юни 1990 г. до февруари 1991 г., когато Prat Carton е придобито от жалбоподателя.

1.     Период от средата на 1986 г. до юни 1990 г.

190    За да докаже участието на Prat Carton в нарушение на общностните правила на конкуренция през разглеждания период Комисията се основава на участието на това предприятие в срещите на PC от 29 май 1986 г., 25 май 1988 г., 17 ноември 1988 г. и 28 ноември 1989 г., както и в срещите на ИК от 20 септември 1988 г., 8 май 1989 г. и 3 октомври 1989 г. Освен това тя се основава на изявление на Stora (приложение 38 към изложението на възраженията). Накрая, според нея фактът, че предоставените от предприятията документи не дават точна информация дали Prat Carton е присъствало на срещите на JMC, сам по себе си не доказва, че това предприятие не е участвало в споменатите срещи.

191    Всяко от тези доказателства следва да се разгледа в посочения по-горе ред.

 а)     Участие на Prat Carton в някои срещи на PC

192    Що се отнася до участието на Prat Carton в четири специални срещи на PC, Комисията не посочва никакво доказателство относно техния предмет. По тази причина, когато тя се позовава на това участие като доказателство за участието на предприятието в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора, тя по необходимост се основава на общото описание, което се съдържа в решението, на предмета на срещите на този орган, както и на посочените в решението доказателства, за да подкрепи споменатото описание.

193    В това отношение в решението се посочва: „Както изясни Stora, PWG е имала по-специално за задача да разясни на „President Conference“ необходимите мерки за регулиране на пазара […] Така генералните директори, участвали в „President Conferences“, са били информирани за взетите от PWG решения и за инструкциите, които да се предадат на отделите им по продажбите, за да се осъществят инициативите в областта на цените.“ [неофициален превод] (точка 41, първа алинея от съображенията). Комисията също така изтъква: „PWG е провеждала редовни срещи преди всяка предвидена „President Conference“. След като едно и също лице е председателствало и двете срещи, няма никакво съмнение, че именно то е съобщавало резултатите от разискванията на PWG на другите „председатели“, които не са били част от затворения клуб.“ [неофициален превод] (точка 38, втора алинея от съображенията).

194    Stora посочва, че участниците в срещите на PC са били информирани за решенията, приети от PWG (приложение 39 към изложението на възраженията, точка 8). Верността на това твърдение обаче се оспорва от няколко предприятия, участвали в срещите на PC, сред които и жалбоподателят. Следователно изявленията на Stora относно ролята на PC не могат, без да са подкрепени от други доказателства, да се приемат като достатъчно доказателство за предмета на срещите на споменатия орган.

195    Действително преписката съдържа документ, а именно изявление от 22 март 1993 г. на бивш член на управителния съвет на Feldmühle (г‑н Roos), което на пръв поглед потвърждава твърденията на Stora. Г‑н Roos по-конкретно твърди: „Съдържанието на обсъжданията, проведени в рамките на PWG, се съобщаваше на предприятията, които не бяха представени в тази група, по време на конференцията на председателите, която следваше непосредствено след това, а ако непосредствено след това нямаше конференция на председателите — по време на JMC“. Въпреки че не е изрично посочен в решението в подкрепа на твърденията на Комисията относно предмета на срещите на РС, във всеки случай този документ все пак не може да се приеме за допълнително доказателство към изявленията на Stora. Всъщност, след като тези изявления са синтез на отговорите, дадени от всяко от трите предприятия, притежавани от Stora през периода на нарушението, сред които и Feldmühle, бившият член на управителния съвет на последното предприятие по необходимост е един от източниците на изявленията на самото Stora.

196    Що се отнася до останалите доказателства, изтъкнати за да се установи предметът на срещите на PC, в решението си Комисията приема, че приложение 61 към изложението на възраженията (посочено в точки 125 и 126 по-горе) е паметна записка, направена на среща на PC, която подкрепя признанието на Stora, че PC фактически обсъжда тайна съгласувана политика за определяне на цените (точка 41, трета алинея от съображенията на решението). Както обаче вече бе констатирано (вж. точки 125—135 по-горе), тази записка не доказва наличието на тайно споразумение относно инициативата в областта на цените от януари 1987 г. в Обединеното кралство. Освен това, обратно на твърдяното от Комисията, Stora в нито един момент не признава, че PC фактически обсъжда тайна съгласувана политика за определяне на цените. Според Stora срещите на PC са само повод за предприятията, обединени в рамките на PWG, да съобщават приетите решения на предприятията, които не са представени в този орган.

197    Накрая, Комисията поддържа, че „намерените от Комисията при FS-Karton (член на група M-M) документи потвърждават, че в края на 1987 г. в рамките на „President Conference“ и на PWG е сключено споразумение по въпросите, свързани с регулирането на обемите и ценовата дисциплина.“ [неофициален превод] (точка 53, първа алинея от съображенията на решението). В това отношение тя се позовава на приложение 73 към изложението на възраженията (вж. точка 88 по-горе). Както вече бе отбелязано (точка 91 по-горе), авторът на документа като увод изтъква по-тясното сътрудничество на европейско равнище в рамките на „клуба на председателите“ („Präsidentenkreis“) — израз, тълкуван от Mayr-Melnhof като отнасящ се едновременно до PWG и до PC в общ контекст, т.е. без позоваване на конкретно събитие или събрание (приложение 75 към изложението на възраженията, точка 2.а).

198    Приложение 73 към изложението на възраженията действително е доказателство в подкрепа на изявленията на Stora за съществуването на тайно споразумение относно пазарните дялове между предприятията, допуснати в „клуба на председателите“, от една страна, и на тайно споразумение относно периодите на принудителен престой между същите предприятия — от друга (вж. точки 84—114 по-горе, и по-специално точка 110). Никакво друго доказателство обаче не потвърждава твърдението на Комисията, че предмет на PC е по-конкретно обсъждането на тайно споразумение относно пазарните дялове и регулирането на обемите на производство. Следователно използваният в приложение 73 към изложението на възраженията израз „клуб на председателите“ („Präsidentenkreis“), независимо от обясненията на Mayr-Melnhof, не може да се тълкува в смисъл, че съдържа позоваване на органи, различни от PWG.

199    С оглед на предходното Комисията не е доказала, че освен че са свързани със законни дейности, срещите на PC имат и антиконкурентна роля. Следователно тя не може да направи извод от изтъкнатите доказателства, че участвалите в срещите на този орган предприятия са взели участие в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора.

200    Ето защо трябва да се заключи, че участието на Prat Carton в нарушение на правилата на конкуренция през периода от средата на 1986 г. до юни 1990 г. не може да се докаже, основавайки се на неговото участие в четири срещи на PC.

 б)     Участие на Prat Carton в някои срещи на ИК

201    Безспорно е, че Prat Carton участва в три срещи на ИК на 20 септември 1988 г., 8 май 1989 г. и 3 октомври 1989 г. В допълнение, един документ предава съдържанието на срещата от 3 октомври 1989 г. (приложение 70 към изложението на възраженията). Ето защо е необходимо най-напред да се разгледа въпросът дали срещите на ИК са имали антиконкурентен предмет, а след това — дали от приложение 70 към изложението на възраженията може да се направи извод, че Prat Carton участва в обсъждания с антиконкурентен предмет.

 i) Предмет на срещите на ИК като цяло

202    Съгласно решението „основната тема на обсъжданията на икономическия комитет са били анализът и оценката на положението на пазара на картон в отделните страни“ [неофициален превод] (точка 50, първа алинея от съображенията). ИК „е обсъждал (между другото) движението на цените на националните пазари и на списъците с поръчки, и е докладвал изводите си на JMC (или на „Marketing Committee“, който го предхожда до края на 1987 г.)“ [неофициален превод] (точка 49, първа алинея от съображенията).

203    Според Комисията „обсъжданията относно условията на пазара не са били само от общ характер: всъщност разговорите за условията на всеки национален пазар трябва да бъдат поставени в контекста на предвидените инициативи в областта на цените, и по-конкретно в контекста на почувстваната необходимост от временно спиране на производствените съоръжения, за да се подкрепят увеличенията на цените“ [неофициален превод] (точка 50, първа алинея от съображенията). Освен това Комисията смята: „Възможно е икономическият комитет да е бил по-непряко засегнат от определянето на цените като такова, но не е правдоподобно на участвалите в него лица да не е била известна незаконната цел, за която е била предназначена информацията, съзнателно предоставяна от тях на JMC.“ [неофициален превод] (точка 119, втора алинея от съображенията.)

204    В подкрепа на твърденията си, че проведените в рамките на ИК обсъждания имат антиконкурентен предмет Комисията се позовава само на един документ — съставена от представител на FS-Karton поверителна записка, свързана с основните въпроси от срещата на ИК от 3 октомври 1989 г. (приложение 70 към изложението на възраженията), среща, на която присъства Prat Carton.

205    В решението Комисията обобщава съдържанието на този документ по следния начин:

„[…] освен подробно проучване на търсенето, на производството и на списъците с поръчки на всеки национален пазар са разгледани и следните въпроси:

–        силната съпротива на клиентите срещу последното увеличение на цените на GC, влязло в сила на 1 октомври,

–        списъците с поръчки на производителите на GC и на GD, включително индивидуалните позиции,

–        доклади за извършените и за планираните принудителни престои,

–        особените трудности, свързани с въвеждането на увеличението на цените в Обединеното кралство и отражението на това увеличение спрямо необходимите ценови разлики между качество GC и качество GD,

и

–        сравнението спрямо бюджета на постъпленията от поръчките за всяка национална група.“ [неофициален превод] (точка 50, втора алинея от съображенията.)

206    Трябва да се приеме, че това описание на съдържанието на документа по същество е вярно. Комисията обаче не изтъква никакво доказателство в подкрепа на твърдението си, че приложение 70 към изложението на възраженията може да се разглежда като „индиция за действителния характер на разискванията в рамките на този орган“ (точка 113, последна алинея от съображенията на решението). Stora освен това изтъква: „JMC бе създаден в края на 1987 г. и проведе първата си среща в началото на 1988 г., като от тази дата пое част от функциите на Икономическия комитет. Другите функции на Икономическия комитет бяха поети от Статистическия комитет.“ (приложение 39 към изложението на възраженията, точка 13). Поне що се отнася до започналия в началото на 1988 г. период — единствения период, през който Prat Carton участва в срещи на ИК, в изявленията на Stora следователно не се съдържа никакво обстоятелство, което да подкрепя твърдението на Комисията, че разискванията в рамките на този орган имат антиконкурентен предмет. Накрая, Комисията също така не представя доказателства, въз основа на които да може да се приеме, че участниците в срещите на ИК са били информирани за точния характер на срещите на JMC — органа, на който ИК предоставя доклади. По тази причина не може да се изключи на участници в срещите на ИК, които същевременно не са участвали и в срещите на JMC, да не е било известно за какво точно JMC използва докладите, изготвяни от ИК.

207    Следователно приложение 70 към изложението на възраженията не доказва действителния характер на обсъжданията, провеждани по време на срещите на ИК.

 ii) Среща на ИК от 3 октомври 1989 г.

208    Съдържанието на срещата на ИК от 3 октомври 1989 г. е предадено в приложение 70 към изложението на възраженията. Поставя се въпросът дали участието на Prat Carton в тази среща е достатъчно доказателство за участието му в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора

209    На първо място, трябва да се отбележи, че обсъжданията относно цените, водени по време на споменатата среща, са свързани с реакциите на клиентите на увеличението на цените на картон GC, което е приложено от повечето производители на картон от 1 октомври 1989 г., след като е обявено на пазара няколко месеца по-рано. Според Комисията това увеличение на цените засяга картон SBS, но не и картон GD. По отношение на проведените на разглежданата среща обсъждания Първоинстанционният съд смята, че те надхвърлят това, което допускат общностните правила на конкуренция, доколкото по-конкретно е констатирано, че би било „грешка да се откажем да прилагаме значителния и вече определен размер на цената на качество GC […]“. Всъщност, изразявайки по този начин общата воля да прилагат твърдо новото ценово равнище на картон GC, производителите не определят самостоятелно политиката, която възнамеряват да водят на пазара, като така поведението им е в разрез с основната идея на разпоредбите на Договора относно конкуренцията (вж. по-специално Решение по дело Suiker Unie и др./Комисия, посочено по-горе, точка 173).

210    Нищо обаче не дава основание да се смята, че Prat Carton участва в тайно споразумение относно увеличението на цените от октомври 1989 г., преди то да бъде въведено, и че освен това предприятието действително е увеличило своите цени на картон GC към този момент. В това отношение от отговорите на жалбоподателя на зададените му писмено от Първоинстанционния съд въпроси следва, че повече от 80 % от производството на Prat Carton през 1989 г. е за картон GD, за който не се отнася разглежданото увеличение на цените. В допълнение, срещата на ИК от октомври 1989 г. е проведена около осем месеца преди първото доказано участие на Prat Carton в среща на JMC — органа, който според решението заедно с PWG е мястото, където са провеждани основните обсъждания с антиконкурентен предмет.

211    С оглед на тези обстоятелства не може да се изключи възможността представителят/представителите на Prat Carton в срещата на ИК от 3 октомври 1989 г. да не е бил/са били наясно с контекста на обсъжданията относно цените. Освен това при липсата на доказателства за поведението на това предприятие на пазара в областта на цените през релевантния период е възможно Prat Carton да е смятало, че обсъжданията не се отнасят до индивидуалното му положение. Ето защо, доколкото съдържанието на срещата на ИК от 3 октомври 1989 г. е могло да има за Prat Carton характер на изключение, въпросното предприятие не може да бъде упреквано за това, че не се е дистанцирало публично от съдържанието на обсъжданията, проведени на тази среща.

212    На второ място, в приложение 70 към изложението на възраженията не се съдържа никакъв пасаж, който да доказва, че действително са проведени обсъждания, довели до планиране, въз основа на тайни договорености, на бъдещи периоди на принудително спиране на производствените мощности. Всички препратки към конкретни периоди на принудителен престой, посочени в приложението, всъщност се отнасят до минали данни. Документът действително съдържа пасаж относно бъдещото използване на производствените мощности: „Ако тежкото положение с постъпването на поръчки и натоварването на машините се запази, очевидно ще се наложи да се обмисли възможността производството да се спира съобразно търсенето“. [„Bei anhaltend schlechtem Auftragseingang und schlechter Belegung ist es naheliegend, entsprechend dem Marktbedarf ein Abstellen zu überlegen.“] След като обаче участието на Prat Carton в разглежданата среща на ИК не доказва поради споменатите по-горе причини участието му в тайно споразумение относно цените, то не е достатъчно доказателство и за неговото участие в тайно споразумение относно периодите на принудителен престой. За посочването на евентуалната необходимост от бъдещи принудителни престои не може да се смята, че то само по себе си накърнява общностните правила на конкуренция, защото поне за предприятията, които не участват в тайно споразумение относно цените, то може да отразява просто обективна констатация на съществуващите пазарни условия.

213    С оглед на предходното участието на Prat Carton в срещата на ИК от 3 октомври 1989 г. не е достатъчно доказателство за участието му в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора.

 в)     Изявление на Stora относно предаването на информация на предприятията, които не са участвали в срещите

214    В изявлението си, посочено от Комисията (приложение 38 към изложението на възраженията, стр. 2), Stora дава сведения относно производителите, информирани за резултатите от срещите на PWG: „Производителите от Stora са убедени, че испанските производители обикновено са били информирани от Saffa или от Finnboard. Останалите испански производители, членове на ГПП „Картон“, са: Papelera del Centra SA, Prat Carton SA, Romani Esteve SA, Sarrió SA и Tampella Espanola SA“.

215    Както се вижда ясно от текста на това изявление, Stora изразява единствено убеждение, че Prat Carton е информирано за резултатите от срещите на PWG. Основанието за въпросното убеждение впрочем не е посочено. При това положение споменатото изявление не може да е доказателство за участие на Prat Carton в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора. Този извод се налага още повече поради факта, че твърденията на Stora намесват няколко други предприятия, членове на ГПП „Картон“, за които в решението не се счита, че са участвали в каквото и да било нарушение.

 г)     Относно участието на Prat Carton в срещите на JMC

216    Комисията поддържа, че не е доказано, че Prat Carton не е участвало в срещите на JMC преди юни 1989 г., тъй като не съществува никакво официално свидетелство за участието на различните предприятия в тези срещи преди извършените от Комисията проверки.

217    Тежестта да докаже, че Prat Carton е извършило нарушение на член 85, параграф 1 от Договора обаче пада върху Комисията. Ето защо простите твърдения на Комисията за евентуалното участие на Prat Carton в срещи на JMC през разглеждания период са неоснователни.

 д)     Извод относно разглеждания период

218    С оглед на всички предходни съображения представените от Комисията доказателства, дори разгледани в своята съвкупност, не доказват участие на Prat Carton в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора през периода от средата на 1986 г. до юни 1990 г.

2.     Период от юни 1990 г. до февруари 1991 г.

219    Безспорно е, че Prat Carton участва в три срещи на JMC през разглеждания период, а именно в срещите от 27—28 юни 1990 г., 4 септември 1990 г. и 8—9 октомври 1990 г. Що се отнася до действителното поведение на Prat Carton на пазара, Комисията смята, че разполага с доказателства, годни да докажат, че това предприятие е участвало в съгласуваното увеличение на цените от януари 1991 г. — единственото съгласувано увеличение на цените, направено през този период.

220    С оглед на тези обстоятелства следва да се разгледа въпросът дали участието на Prat Carton в трите съставни елемента на нарушението през споменатия период е доказано в достатъчна степен от Комисията.

 а)     Относно участието на Prat Carton в тайно споразумение относно цените

221    Според Комисията основната цел на JMC от самото начало е следната:

„—      да се установи дали, и ако да, как могат да се направят увеличения на цените, и да се уведоми PWG за изводите,

—      да се определят условията относно инициативите в областта на цените, определени от PWG за всяка отделна страна и за основните клиенти с цел да се установи еквивалентна (т.е. еднообразна) ценова система в Европа […]“ [неофициален превод] (точка 44, последна алинея от съображенията на решението).

222    В точка 45, първа и втора алинея от съображенията на решението Комисията по-конкретно поддържа:

„Този комитет е разглеждал за всеки отделен пазар начина, по който всеки производител трябва да прави увеличенията на цените, за които PWG е взела решение. Практическите аспекти на прилагането на планираните увеличения са се обсъждали на „кръгли маси“, където всеки участник е имал възможност да коментира предлаганото увеличение.

Срещаните трудности при прилагането на определените от PWG увеличения на цените или евентуалните откази за сътрудничество са били докладвани на PWG, която в такива случаи се е опитвала (според изявленията на Stora) „да постигне считаната за необходима степен на сътрудничество“. JMC е изготвял отделни доклади за качество GC и за качество GD. Когато PWG е изменяла решение в областта на цените, основавайки се на предадените от JMC доклади, необходимите мерки за прилагане на разглежданото решение са били обсъждани на следващата среща на JMC“. [неофициален превод]

223    Трябва да се установи, че Комисията с основание се позовава в подкрепа на тези сведения относно предмета на срещите на JMC на изявленията на Stora (приложения 35 и 39 към изложението на възраженията).

224    Освен това, въпреки че не разполага с никакъв официален протокол от среща на JMC, тя е получила от Mayr-Melnhof и Rena някои паметни записки, свързани със срещите от 6 септември 1989 г., 16 октомври 1989 г. и 6 септември 1990 г. (приложения 117, 109 и 118 към изложението на възраженията). В тези записки, чието съдържание е описано в точки 80, 82 и 87 от съображенията на решението, се излагат задълбочените обсъждания, водени на тези срещи относно съгласуваните инициативи в областта на цените. Следователно те са доказателства, които ясно потвърждават даденото от Stora описание на функциите на JMC.

225    В това отношение е достатъчно като пример да се направи позоваване на записката, получена от Rena относно срещата на JMC от 6 септември 1990 г. (приложение 118 към изложението на възраженията), в която по-конкретно се посочва:

„Следващата седмица, през септември, ще бъде обявено увеличение на цените

Франция                                              40 FF

Нидерландия                                              14 NLG

Германия                                              12 DM

Италия                                                       80 LIT

Белгия                                                       2,50 BFR

Швейцария                                              9 FS

Обединено кралство                                     40 UKL

Ирландия                                              45 IRL

Всички качества би следвало да са предмет на едно и също увеличение — GD, UD, GT, GC и т.н.

Само едно увеличение на цените годишно.

За доставки от 7 януари нататък.

Не по-късно от 31 януари.

Писмо от 14 септември с увеличение на цените (Mayr-Melnhof).

19 септември, Feldmühle изпраща своето писмо.

Cascades преди края на септември.

Всички трябва да са изпратили писмото си преди 8 октомври.“

226    Както е изяснила Комисията в точки 88—90 от съображенията на решението, тя също така е била в състояние да получи вътрешни служебни документи, с които може да се заключи, че предприятията, и по-специално поименно споменатите в приложение 118 към изложението на възраженията, действително са обявили и въвели съгласуваните увеличения на цените.

227    Въпреки че посочените от Комисията документи се отнасят само до малък брой срещи на JMC, проведени през обхванатия от решението период, всички налични документни доказателства потвърждават сведенията на Stora, че основната цел на JMC е да се определи и планира въвеждането на съгласуваните увеличения на цените. В това отношение почти пълната липса на протоколи от срещите на JMC, официални или вътрешни, трябва да се смята за достатъчно доказателство за твърдението на Комисията, че участвалите в срещите предприятия са се опитвали да прикрият действителния характер на обсъжданията в рамките на този орган (вж. по-специално точка 45 от съображенията на решението). При това положение тежестта на доказване се прехвърля върху участвалите в срещите на този орган предприятия — адресати на решението, които е трябвало да докажат, че той има правомерна цел. Тъй като тези предприятия не са представили подобно доказателство, Комисията с основание приема, че обсъжданията, проведени от предприятията по време на срещите на този орган, имат главно антиконкурентен предмет.

228    Що се отнася до индивидуалното положение на Prat Carton, с оглед на предходното и независимо от липсата на документно доказателство относно обсъжданията, проведени на тези три срещи, неговото участие в три срещи на JMC за период от около осем месеца може да се разглежда като достатъчно доказателство за участието му през този период в тайното споразумение относно цените.

229    Тази констатация се подкрепя от посочената от Комисията документация относно действителното поведение на Prat Carton в областта на цените. Всъщност следва да се припомни, че в началото на септември 1990 г. е взето решение да се увеличат цените на всички качества картон, което е обявено от отделните предприятия през септември—октомври 1990 г., както е видно от приложение 118 към изложението на възраженията, посочено по-горе. Това увеличение е трябвало да влезе в сила във всички съответни страни през януари 1991 г.

230    В изхождащ от Prat Carton факс с дата 26 септември 1990 г. (документ G‑15‑8) по-конкретно се посочва:

„Възнамеряваме да увеличим цените във всички страни, считано от януари 1991 г.

Що се отнася до Франция, предвиждаме увеличение от 400 FF/тон за всички качества.“

231    Въпреки че в този факс се споменава точният размер на предвиденото увеличение на цените само за една страна, той доказва, че Prat Carton обявява увеличения на цените в съответствие с приетите в рамките на JMC решения съгласно приложение 118 към изложението на възраженията. В този контекст споменатите в приложение 118 към изложението на възраженията увеличения не се отнасят за всички разглеждани страни до едни и същи обеми на продажба, а споменатото увеличение за Франция в размер на 40 FF съответства на увеличение на цената за 100 kg. Освен това, макар от документи F‑15‑9 и G‑15‑7, разменени факсове между Prat Carton и британско предприятие в края на февруари/началото на март 1991 г., да следва безспорно, че Prat в крайна сметка увеличава своите цени в Обединеното кралство едва през април 1991 г., подобно отлагане на датата на въвеждане на увеличението на цените в една от съответните страни не може да накърни доказателствената стойност на посочения по-горе документ G‑15‑8, що се отнася до участието на Prat Carton в съгласуваното увеличение на цените от януари 1991 г. Това разсъждение се налага още повече поради факта, че според документ F‑15‑9 въведеното от Prat Carton увеличение на цените на британския пазар възлиза на 35—45 UKL/t, доближавайки се до посочения в приложение 118 към изложението на възраженията размер от 40 UKL.

232    Предвид на предходните съображения Първоинстанционният съд счита, че Комисията е доказала участието на Prat Carton в тайното споразумение относно цените през периода от юни 1990 г. до февруари 1991 г.

 б)     Относно участието на Prat Carton в тайно споразумение относно периодите на принудителен престой

233    Вече бе прието за доказано от Комисията, че предприятията, присъствали на срещите на PWG, от края на 1987 г. нататък са участвали в тайно споразумение относно периодите на принудително спиране на производствените мощности, както и че такива спирания действително са извършвани от 1990 г. нататък.

234    Според решението предприятията, взели участие в срещите на JMC, също са участвали в това тайно споразумение.

235    По този въпрос Комисията по-специално посочва:

„Освен управляваната от Fides система, която е давала обобщени данни, е съществувала практика по време на срещите на JMC всеки производител да разкрива на конкурентите си списъците с поръчки.

Информацията относно поръчките, изразени в работни дни, е била от полза едновременно:

–        за да се реши дали условията са благоприятни за въвеждане на съгласувано увеличение на цените.

–        за да се определят периодите на принудителен престой, необходими за запазване на равновесието между търсенето и предлагането […].“ [неофициален превод] (точка 69, трета и четвърта алинея от съображенията на решението).

236    Тя също така отбелязва:

„PWG обаче не посочва формално периода на принудителен престой, който трябва да спазва всеки производител. Според Stora изготвянето на координиран план за принудително спиране на машините, включващ всички производители, създава практически трудности. Stora посочва, че това е причината, поради която е съществувала само „нестройна насърчителна система“ (второ изявление на Stora, стр. 15).

Изглежда, че отново главните производители са поели тежестта от намаляването на производството, за да се запазят равнищата на цените.

Неофициалните протоколи от двете срещи на JMC, проведени съответно през януари 1990 г. (съображение 84) и през септември 1990 г. (съображение 87), както и други документи (съображения 94 и 95), обаче потвърждават, че в рамките на ГПП „Картон“ големите производители са държали непрекъснато своите по-малки конкуренти в течение на плановете си да прилагат допълнителни периоди на престой, за да се избегне намаляване на цените.“ [неофициален превод] (точка 71 от съображенията на решението).

237    Необходимо е да се установи, че Комисията с основание се позовава на второто изявление на Stora (приложение 39 към изложението на възраженията, точка 25) в подкрепа на твърдението си, според което макар PWG формално да не посочва периода на принудителен престой, който трябва да спазва всеки производител, все пак е съществувала „не особено насърчителна система“ за тази цел.

238    Що се отнася до участвалите в срещите на JMC предприятия, документните доказателства за тези срещи (приложения 109, 117 и 118 към изложението на възраженията, посочени по-горе) потвърждават, че в контекста на подготовката на съгласувани увеличения на цените са провеждани обсъждания относно периодите на принудителен престой. Както вече бе отбелязано (вж. точка 104 по-горе), в приложение 118 към изложението на възраженията се споменават списъците с поръчки на няколко производители и се изтъква, че някои производители са предвиждали периоди на принудителен престой. Освен това, въпреки че в приложения 109 и 117 към изложението на възраженията не се съдържат сведения, пряко свързани с предвидените периоди на принудителен престой, от тях е видно, че по време на разглежданите срещи е обсъждано положението на списъците с поръчки и на постъпилите поръчки.

239    Тези документи, разглеждани заедно с изявленията на Stora, са достатъчно доказателство за участието в тайното споразумение относно периодите на принудителен престой на производителите, представени на срещите на JMC. Всъщност, доколкото съгласуването на обявените цени е имало за цел да се увеличат цените по сделките (вж. точки 48—61 по-горе), на участвалите в тайното споразумение относно цените предприятия със сигурност им е било известно, че целта на разглеждането на положението на списъците с поръчки и на постъпилите поръчки, както и на обсъжданията относно евентуалните периоди на принудителен престой, е не само да се определи дали пазарните условия са благоприятни за съгласувано увеличение на цените, но и да се определи дали са необходими периоди на принудително спиране на производствените мощности, за да не се допусне равнището на съгласуваната цена да бъде изложено на опасност поради свръхпредлагане. От приложение 118 към изложението на възраженията в частност е видно, че участниците в срещата на JMC от 6 септември 1990 г. са постигнали съгласие относно обявяването на бъдещо увеличение на цените, въпреки че няколко производители са обявили намерението си да спрат производство. Ето защо пазарните условия са били такива, че ефективното прилагане на бъдещо увеличение на цените по всяка вероятност би наложило да се приложат (допълнителни) периоди на принудителен престой, което следователно представлява последица, приета поне мълчаливо от производителите.

240    На тази основа и без да е необходимо да се разглеждат останалите доказателства, които Комисията посочва в решението си (приложения 102, 113, 130 и 131 към изложението на възраженията), трябва да се приеме за доказано от Комисията, че предприятията, участвали в срещите на JMC и в тайното споразумение относно цените, са взели участие в тайно споразумение относно периодите на принудителен престой.

241    Следователно трябва да се приеме, че през периода от юни 1990 г. до февруари 1991 г. Prat Carton участва в тайно споразумение относно периодите на принудителен престой.

 в)     Относно участието на Prat Carton в тайно споразумение относно пазарните дялове

242    Вече бе прието, че Комисията е доказала участието на предприятията, присъствали на срещите на PWG, от края на 1987 г. нататък в тайно споразумение относно пазарните дялове (вж. точки 84—114 по-горе).

243    В подкрепа на твърдението си, че предприятията, които не са участвали в срещите на PWG, са взели участие и в тайното споразумение в тази област, Комисията посочва в решението:

„Въпреки че другите производители на картон, участвали в срещите на JMC, не са били уведомявани за задълбочените обсъждания относно пазарните дялове, провеждани в PWG, те все пак са били отлично информирани в рамките на политиката на „цена преди тонаж“, към която са се придържали всички, за сключеното между основните производители общо споразумение за запазване на „постоянни равнища на снабдяване“, както и несъмнено за необходимостта да съобразят с това собственото си поведение.“ [неофициален превод] (точка 58, първа алинея от съображенията на решението).

244    Макар това да не следва изрично от решението, по този въпрос Комисията потвърждава изявленията на Stora, според които:

„Други производители, които не участваха в PWG, обикновено не бяха информирани за подробностите от обсъжданията относно пазарните дялове. Все пак в рамките на политиката на цена преди тонаж, в която участваха, на тях би трябвало да е известно споразумението между основните производители с цел да не се намаляват цените, като се запазят постоянни равнища на предлагане.

Що се отнася до предлагането на [картон] GC, във всеки случай дяловете на производителите, които не участваха в PWG, бяха толкова незначителни, че тяхното участие или неучастие в споразуменията относно пазарните дялове на практика не оказваше никакво влияние в една или друга насока.“ (приложение 43 към изложението на възраженията, точка 1.2.).

245    Следователно Комисията се основава главно, както Stora, на предположението, че дори при липсата на преки доказателства на предприятията, неприсъствали на срещите на PWG, за които обаче е доказано, че са участвали в останалите съставни елементи на нарушението, описани в член 1 от решението, трябва да им е било известно съществуването на тайното споразумение относно пазарните дялове.

246    Подобно разсъждение не може да се приеме. На първо място, Комисията не представя никакво доказателство, годно да докаже, че предприятията, неприсъствали на срещите на PWG, са се присъединили към общо споразумение, което по-конкретно предвижда замразяването на пазарните дялове на основните производители.

247    На второ място, фактът, че споменатите предприятия са участвали в тайно споразумение относно цените и в тайно споразумение относно периодите на принудителен престой сам по себе си не доказва, че те са участвали и в тайно споразумение относно пазарните дялове. От тази гледна точка тайното споразумение относно пазарните дялове не е, обратно на вероятно твърдяното от Комисията, неразривно свързано с тайното споразумение относно цените и/или това относно периодите на принудителен престой. Достатъчно е да се установи, че според решението (вж. точки 78—80 по-горе) целта на тайното споразумение относно пазарните дялове на основните производители, обединени в рамките на PWG, е пазарните дялове да се запазят на постоянни равнища, с инцидентни изменения, дори през периодите, през които пазарните условия, и по-специално равновесието между търсенето и предлагането, са били такива, че изобщо не е било необходимо да се регулира производството, за да се гарантира ефективното въвеждане на съгласуваните увеличения на цените. Ето защо евентуалното участие в тайното споразумение относно цените и/или това относно периодите на принудителен престой не доказва, че предприятията, които не са присъствали на срещите на PWG, са участвали в тайното споразумение относно пазарните дялове, нито че то им е било известно или е трябвало да им бъде известно.

248    Накрая, на трето място, следва да се установи, че в точка 58, втора и трета алинея от съображенията на решението Комисията представя като допълнително доказателство за разглежданото твърдение приложение 102 към изложението на възраженията — получена от Rena записка, която според решението се отнася до специална среща на NPI, проведена на 3 октомври 1988 г. В това отношение е достатъчно да се установи, от една страна, че жалбоподателят не е бил член на NPI, а от друга — че позоваването в този документ на евентуалната необходимост от прилагане на периоди на принудителен престой не може по изложените вече причини да е доказателство за тайно споразумение относно пазарните дялове.

249    С оглед на предходното Комисията не е доказала участието на Prat Carton в тайно споразумение относно пазарните дялове през периода от юни 1990 г. до февруари 1991 г.

3.     Изводи относно участието на Prat Carton в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора преди придобиването му от жалбоподателя през февруари 1991 г.

250    Въз основа на всички изложени дотук съображения трябва да се приеме, че Комисията е доказала участието на Prat Carton през периода от юни 1990 г. до февруари 1991 г. в тайно споразумение относно цените, както и в тайно споразумение относно периодите на принудителен престой. Участието на Prat Carton в тайно споразумение относно пазарните дялове през същия период обаче не е доказано в достатъчна степен. Накрая, Комисията не е доказала за предходния период, т.е. от средата на 1986 г. до юни 1990 г., че Prat Carton е участвало в съставните елементи на нарушението.

 По искането за отмяна на член 2 от решението

 Доводи на страните

251    Жалбоподателят изтъква правно основание, изведено от незаконосъобразност на забраната за бъдещ обмен на информация. Той отбелязва, че нито член 1, нито член 2 от решението се отнасят до първата система за обмен на информация на професионалното сдружение CEPI-Cartonboard (наричано по-нататък „CEPI“), посочена в точки 105, 106 и 166 от съображенията на решението. Забраната за бъдещ обмен на информация обаче не допускала както създаването в бъдеще от CEPI и неговите членове, сред които и жалбоподателят, на нови системи за обмен на информация, така и на конкретната система, за която Комисията била уведомена от CEPI в края на 1993 г. — система, която впрочем не била спомената в решението.

252    Освен това системи за обмен на информация, чиято цел не е да се постигнат забранени резултати, като определянето на цени или съгласуването на количества, в предходната практика на Комисията никога не били смятани за неправомерни, стига да не включват обмен на индивидуални и поверителни данни. Жалбоподателят подчертава, че в своя Седми доклад за политиката на конкуренция Комисията е уточнила, че няма възражения по същество срещу обмена на статистическа информация посредством търговски сдружения или специализирани агенции, дори ако последните предоставят разбивка на данните, стига обменената информация да не дава възможност за идентифициране на индивидуалните данни.

253    На следващо място, правното основание се разделя на две части. В първата част жалбоподателят изтъква, че съдържащата се в член 2 от решението забрана до голяма степен е формулирана твърде неясно и общо. В частност не се уточнявало при какви обстоятелства система за обмен на информация, която не се отнася до индивидуални данни, ще се смята за годна да стимулира съгласуване относно цените или относно производството, или да се контролира изпълнението на споразумение относно цените или подялбата на пазари.

254    В допълнение, в член 2 от решението не се уточнявали характеристиките, които трябва да има системата, за да отговори на изискванията за изключване на а) данни, представени в обобщен вид, които позволяват да се „идентифицира поведението на определени производители“ (втора алинея), б) статистически данни, представени в обобщен вид, за производството и продажбите, които могат да се използват „за стимулиране или улесняване на общо поведение за отрасъла“ (трета алинея), и в) „всякакъв обмен на информация от интерес за конкуренцията“, както и на „всякаква среща или контакт с цел да се разгледа значимостта на обменената информация или възможната или вероятна реакция на отрасъла или на индивидуални производители по отношение на тази информация“ (четвърта алинея).

255    Според жалбоподателя забрани с толкова неясен и общ характер изглеждат неизпълними, и във всеки случай противоречат на принципа на правна сигурност.

256    Във втората част на правното основание жалбоподателят оспорва законосъобразността на прогласената в член 2, втора алинея от решението забрана за обмен на данни (дори обобщени) относно положението на постъпилите поръчки и списъците с поръчки.

257    На първо място, такива данни давали само сведения за общата насока на търсенето като цяло и не давали възможност да се идентифицира който и да било производител или която и да било страна.

258    На второ място, обменът на разглежданите данни бил особено полезен, ако не и необходим, в отрасъла на картона.

259    На трето място, Комисията никога не била забранявала обмена на разглежданите данни. Напротив, тя приела за неутрални от гледна точка на конкуренцията обмена на информация относно равнището на запасите, цените на пазара към момента и в миналото, потреблението, капацитета за преработка и дори тенденциите при цените (вж. по-специално Съобщение 87/C 339/07 на Комисията, изготвено съобразно член 19, параграф 3 от Регламент № 17 относно молба за постановяване на решение, че липсват основания за предприемане на действия от страна на Комисията съгласно член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО — преписка № IV/32.076 — European Wastepaper Information Service (ОВ C 339 1987 г., стр. 7, наричано по-нататък „съобщението EWIS“) и Седми доклад за политиката на конкуренция, точки 5—8).

260    Комисията отбелязва, че член 2 от решението не се отнася до системата за обмен на информация, за която Комисията е уведомена от CEPI, с чието проучване са натоварени компетентните служби на Комисията към момента на подаване на жалбата.

261    Освен това тя твърди, че изложените в член 2 от решението разпореждания не са необичайни, тъй като не е получила доказателство за прекратяване на нарушението и обхватът на такива разпореждания зависи от поведението на предприятията. Доколкото тези разпореждания били пречка за участието в система със същата или подобна цел или последица като тези на разглежданата система, те всъщност се свеждали до прилагане на общата забрана в член 85 от Договора (Решение на Първоинстанционния съд от 27 октомври 1994 г. по дело Fiatagri и New Holland Ford/Комисия, T‑34/92, Recueil, стр. II‑905). Освен това те се основавали на член 3, параграф 1 от Регламент № 17 и били съобразени с предходните решения, потвърдени от Първоинстанционния съд.

262    В конкретния случай системата за обмен на информация била счетена за съществена от участниците в картела и позволявала да се контролират и прилагат антиконкурентни инициативи (точки 61—71 и точка 134 от съображенията на решението). Освен това тя все още била годна да стимулира производителите да възприемат антиконкурентно поведение, дори след въведените през 1991 г. изменения в системата (точка 166 от съображенията на решението). Трябвало обаче да се отчетат тези обстоятелства, особеностите на пазара на картон и положението, характеризиращо се с наличието на практически абсолютен картел на европейския пазар, за да се прецени обхватът на разпорежданията, изложени в член 2 от решението. С оглед на тези съображения следвало да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, че информацията, чийто обмен е забранен, има общ характер, и че с член 2 от решението се нарушава принципът на правна сигурност. Всъщност забраната за обмен на информация, и по-специално по отношение на посочената в член 2, първа алинея, букви a), б) и в) информация, не била обща, а се отнасяла единствено до информацията, чиято цел е да улесни или да стимулира антиконкурентно поведение.

263    Накрая, съобщението EWIS се отнасяло до икономически контекст, съвсем различен от този на картона (точка 3 от съобщението), по-конкретно поради обстоятелството, че EWIS може да предоставя само глобални данни за достатъчен брой членове, така че да не е възможно да се идентифицира поведението на конкретен член (точка 7 от съобщението).

 Съображения на Първоинстанционния съд

264    Необходимо е да се припомни, че член 2 от решението предвижда:

„Споменатите в член 1 предприятия следва незабавно да прекратят посочените по-горе нарушения, ако още не са направили това. Те трябва да се въздържат в бъдеще, в рамките на дейностите си в отрасъла на картона, от каквото и да било споразумение или съгласувана практика, които могат да имат същата или подобна цел или последица, включително и от обмен на търговска информация:

а)      с който участниците биха били пряко или косвено информирани за производството, продажбите, списъците с поръчки, процента на използваните производствени мощности, продажбените цени, разходите или търговските планове на други производители,

б)      с който дори да не се съобщава никаква индивидуална информация е възможно да се стимулира, улесни или насърчи обща за отрасъла реакция по отношение на цените или контрол върху производството,

или

в)      който би позволил на съответните предприятия да следят изпълнението или спазването на всякакво изрично или мълчаливо споразумение относно цените или подялбата на пазари в Общността.

Всяка система за обмен на общи данни, в която те участват, като системата Fides или заменилата я система, ще се управлява така, че да се изключат не само всички данни, даващи възможност да се идентифицира поведението на определени производители, но и всички данни за положението на постъпилите поръчки и на списъците с поръчки, при предвидения процент на използване на производствените мощности (и в двата случая, дори в обобщен вид) или на производствения капацитет на всяка машина.

Всяка система за обмен от този тип ще се ограничи до събиране и разпространяване в обобщен вид на статистически данни за производството и продажбите, които не могат да се използват за стимулиране или улесняване на общо поведение за отрасъла.

Предприятията също така трябва да се въздържат от всякакъв обмен на информация от интерес за конкуренцията извън разрешения обмен, както и от всякаква среща или контакт с цел да се разгледа значимостта на обменената информация или възможната или вероятна реакция на отрасъла или на индивидуални производители по отношение на тази информация.

Предоставя се срок от три месеца, считано от съобщаването на настоящото решение, за да се извършат необходимите изменения на всяка система за обмен на информация.“ [неофициален превод]

265    Както е видно от точка 165 от съображенията, член 2 от решението е приет съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 17. По силата на тази разпоредба, когато Комисията установи нарушение, по-конкретно на разпоредбите на член 85 от Договора, тя може с решение да задължи заинтересованите предприятия да прекратят установеното нарушение.

266    Според постоянната съдебна практика прилагането на член 3, параграф 2 от Регламент № 17 може да съдържа забрана за продължаване на определени дейности, практики или положения, чиято незаконосъобразност е установена (Решение на Съда от 6 март 1974 г. по дело Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, 6/73 и 7/73, Recueil, стр. 223, точка 45 и Решение на Съда от 6 април 1995 г. по дело RTE и ITP/Комисия, C‑241/91 P и C‑242/91 P, Recueil, стр. I‑743, точка 90), както и за възприемане на подобно поведение в бъдеще (Решение на Първоинстанционния съд от 6 октомври 1994 г. по дело Tetra Pak/Комисия, T‑83/91, Recueil, стр. II‑755, точка 220).

267    Освен това, доколкото член 3, параграф 1 от Регламент № 17 трябва да се прилага в зависимост от установеното нарушение, Комисията има правомощието да уточни обхвата на задълженията за съответните предприятия, за да се прекрати споменатото нарушение. Тези предвидени за предприятията задължения обаче не трябва да превишават това, което е подходящо и необходимо за постигане на поставената цел, а именно да се възстанови законността от гледна точка на нормите, които са били нарушени (Решение по дело RTE и ITP/Комисия, точка 93, посочено по-горе; вж. в същия смисъл и Решение на Първоинстанционния съд от 8 юни 1995 г. по дело Langnese-Iglo/Комисия, T‑7/93, Recueil, стр. II‑1533, точка 209 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Schöller/Комисия, T‑9/93, Recueil, стр. II‑1611, точка 163).

268    За да се провери в случая дали, както твърди жалбоподателят, съдържащото се в член 2 от решението разпореждане има прекалено широко приложно поле, е необходимо да се разгледа обхватът на различните забрани, наложени с него на предприятията.

269    Що се отнася до забраната в член 2, първа алинея, второ изречение, изискваща от предприятията в бъдеще да се въздържат от каквото и да било споразумение или съгласувана практика, които могат да имат същата или подобна цел или последица като тези на установените нарушения в член 1 от решението, нейната единствена цел е да се попречи предприятията отново да възприемат поведението, чиято незаконосъобразност е била констатирана. Ето защо с приемането на такава забрана Комисията не е превишила правомощията, предоставени ѝ с член 3 от Регламент № 17.

270    Що се отнася до член 2, първа алинея, букви а), б) и в), разпоредбите му по-конкретно се отнасят до забрани за бъдещ обмен на търговска информация.

271    Съдържащото се в член 2, първа алинея, буква a) разпореждане, забраняващо всякакъв бъдещ обмен на търговска информация, който позволява на участниците пряко или косвено да получат индивидуална информация за конкурентни предприятия, предполага, че Комисията е установила в решението незаконосъобразността от гледна точка на член 85, параграф 1 от Договора на обмен на информация с такъв характер.

272    В това отношение следва да се установи, че в член 1 от решението не се посочва, че обменът на индивидуална търговска информация сам по себе си представлява нарушение на член 85, параграф 1 от Договора.

273    Той по-общо предвижда, че предприятията са нарушили този член от Договора с участието си в споразумение и съгласувана практика, по силата на които предприятията в частност „са обменяли търговска информация за доставките, цените, принудителното спиране на производството, списъците с поръчки и процента на използване на производствените мощности, в подкрепа на споменатите по-горе мерки“.

274    Независимо от това, при положение че разпоредителната част на решението трябва да се тълкува с оглед на неговите мотиви (Решение по дело Suiker Unie и др./Комисия, посочено по-горе, точка 122), следва да се отбележи, че в точка 134, втора алинея от съображенията на решението се посочва:

„Обменът от производителите по време на срещите на ГПП „Картон“ (предимно тези на JMC) на индивидуална търговска информация, която обикновено е поверителна и чувствителна, относно списъците с поръчки, спирането на машините и ритъма на производство, очевидно е бил в противоречие с нормите на конкуренция, тъй неговата цел е била да осигури възможно най-благоприятните условия за въвеждане на увеличения на цените […]“ [неофициален превод]

275    Следователно, след като Комисията надлежно е приела в решението, че обменът на индивидуална търговска информация сам по себе си е нарушение на член 85, параграф 1 от Договора, забраната за в бъдеще на такъв обмен на информация отговаря на необходимите условия за прилагане на член 3, параграф 1 от Регламент № 17.

276    Що се отнася до забраните за обмен на търговска информация по член 2, първа алинея, букви б) и в) от решението, те трябва да се разгледат в светлината на втора, трета и четвърта алинея от същия член, които подкрепят неговото съдържание. Всъщност в този контекст трябва да се определи дали, и ако да, в каква степен Комисията приема за незаконосъобразен разглеждания обмен, след като обхватът на задълженията за предприятията трябва да се ограничи до това, което е необходимо, за да се възстанови законността на поведението на тези предприятия от гледна точка на член 85, параграф 1 от Договора.

277    Решението трябва да се тълкува в смисъл, че според Комисията системата Fides противоречи на член 85, параграф 1 от Договора, доколкото подкрепя установения картел (точка 134, трета алинея от съображенията на решението). Подобно тълкуване се потвърждава от текста на член 1 от решението, от който е видно, че търговската информация е обменена между предприятията „в подкрепа на […] мерки[те]“, разглеждани като противоречащи на член 85, параграф 1 от Договора.

278    Именно в светлината на това тълкуване от Комисията на съвместимостта в случая на системата Fides с член 85 от Договора трябва да се прецени обхватът на забраните за в бъдеще, съдържащи се в член 2, първа алинея, букви б) и в) от решението.

279    В това отношение, от една страна, разглежданите забрани не се ограничават до обмена на индивидуална търговска информация, а са свързани и с обмена на някои обобщени статистически данни (член 2, първа алинея, буква б) и втора алинея от решението). От друга страна, член 2, първа алинея, букви б) и в) от решението забранява обмена на някои видове статистическа информация, за да не се създаде евентуална база за потенциално антиконкурентно поведение.

280    Подобна забрана, доколкото има за цел да попречи на обмена на чисто статистическа информация, която няма характер на индивидуална или годна да бъде индивидуализирана информация, по съображение че обменената информация можела да се използва за антиконкурентни цели, надхвърля това, което е необходимо, за да се възстанови законността на установеното поведение. От една страна, от решението всъщност не е видно, че според Комисията обменът на статистически данни сам по себе представлява нарушение на член 85, параграф 1 от Договора. От друга страна, самият факт, че система за обмен на статистическа информация може да се използва с антиконкурентни цели, не води до противоречие на тази система с член 85, параграф 1 от Договора, тъй като при подобни обстоятелства антиконкурентните последици трябва да бъдат установени in concreto. Следователно доводът на Комисията, че член 2 от решението има чисто декларативен характер (точка 261 по-горе), е необоснован.

281    По тази причина член 2, алинеи първа—четвърта от решението трябва да се отмени, освен следните пасажи:

„Споменатите в член 1 предприятия следва незабавно да прекратят посочените по-горе нарушения, ако още не са направили това. Те трябва да се въздържат в бъдеще, в рамките на дейностите си в отрасъла на картона, от каквото и да било споразумение или съгласувана практика, които могат да имат същата или подобна цел или последица, включително и от обмен на търговска информация:

а)      с който участниците биха били пряко или косвено информирани за производството, продажбите, списъците с поръчки, процента на използваните производствени мощности, продажбените цени, разходите или търговските планове на други производители.

Всяка система за обмен на общи данни, в която те участват, като системата Fides или заменилата я система, ще се управлява така, че да се изключат всички данни, даващи възможност да се идентифицира поведението на определени производители.“ [неофициален превод]

  По искането за отмяна на глобата или за намаляване на нейния размер

 А – По правното основание, изведено от необходимост от намаляване на глобата поради неправилно определяне на предмета и на продължителността на нарушението

282    Жалбоподателят изтъква, позовавайки се на предходните правни основания и доводи, че нарушението има съвсем различен материален обхват, много по-кратка продължителност и много по-малка тежест в сравнение с твърдяното от Комисията, и следователно размерът на глобата трябва да се намали драстично.

283    Необходимо е да се припомни, че от направените в рамките на предходните правни основания констатации следва, че Комисията правилно е установила, по отношение на жалбоподателя, наличието и продължителността на нарушението, описано в член 1 от решението.

284    Ето защо настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

 Б – По правното основание, изведено, от една страна, от допусната от Комисията грешка в преценката, доколкото приема, че картелът „до голяма степен е постигнал целите си“, и от друга — от нарушение на задължението за мотивиране по този въпрос

 Доводи на страните

285    Според жалбоподателя Комисията е допуснала грешка в преценката, като приема, когато определя размера на глобата, че картелът „до голяма степен е постигнал целите си“ (точка 168 от съображенията на решението). По този въпрос Комисията не взела предвид доказателствата, представени от предприятията, адресати на решението, и по-специално от жалбоподателя.

286    Условията на обявяванията на цените били нормални за отрасъла, а фактът, че се наблюдавала известна еднообразност и едновременност на обявяваните увеличения на цените от различни производители се дължал на условията на пазара, и по-специално на неговата прозрачност. Комисията не отчела следните обстоятелства: а) цените по сделките винаги били значително по-ниски от обявените цени; б) винаги били съществували значителни разлики между прилаганите спрямо всеки клиент цени, така че не съществувала единна цена; в) конюнктурните цикли оказали влияние върху изменението на цените, и г) разликата между прилаганите спрямо всеки клиент цени се увеличила през въпросния период, показвайки по-силно индивидуализиране на цените.

287    Изменението на цените по сделките било определено единствено от преобладаващите през разглеждания период условия на пазара, и по-специално от сравнително постоянното търсене, задоволителното и понякога оптимално използване на мощностите (вж. точки 13—15 от съображенията на решението), значителното увеличение на разходите (вж. точки 16—19 от съображенията), и на последно място, от наличието на съвсем нормален среден процент на рентабилност през целия период. При това положение Комисията трябвало да направи извод, че увеличенията на цените са нормални (вж. също точка 135 от съображенията), както и че увеличенията на цените по сделките, които биха могли да бъдат констатирани, са съгласувани с основните икономически променливи стойности. Следователно тя трябвало също така да заключи, че твърденият картел не е имал никакви последици за действителното изменение на цените по сделките.

288    Според жалбоподателя цените по сделките винаги са следвали изменението на разходите. Всъщност намалението на разходите за суровини, установено през втората половина на 1989 г., било съпътствано от значително увеличение на разходите за труд и енергия, които представлявали около 35 % от всички разходи на производителите на картон. Обстоятелството, че през 1991 г. имало спад на търсенето, също така не означавало, че други фактори, различни от пазарните условия, са повлияли изменението на цените, тъй като единственото увеличение на цените през 1991 г. (увеличение през януари) било обявено още през есента на 1990 г. и дори било планирано още по-рано от производителите.

289    Твърдението на Комисията относно последиците от картела освен това не било точно, що се отнася до твърдяното съгласуване относно пазарните дялове, тъй като никога не било съществувало нито съгласуване в това отношение, нито система за контрол на изменението на пазарните дялове на отделните производители. Освен това пазарните дялове на Sarrió били предмет на значителни изменения през съответния период.

290    Накрая, жалбоподателят изтъква, че е налице порок в мотивите, свързан с противоречие между изводите относно последиците от картела за пазара и фактическите констатации, съдържащи се в самото решение.

291    Комисията отбелязва, че през разглеждания период цените винаги са редовно увеличавани и прилагани съобразно съгласуваното от производителите в рамките на комитетите на ГПП „Картон“, че е била въведена система за контрол на спазването на наложените от картела решения посредством обмен на подробна информация, както и че пазарните дялове на отделните производители винаги са поддържани приблизително на едно и също равнище. При това положение, и с оглед по-специално на многобройните документни доказателства за картела, твърдението на жалбоподателя, според което картелът не изменил съществено тенденциите на пазара, било незащитимо.

292    По отношение на изменението на цените Комисията припомня, че трябва да се преценява успехът на картела в неговата цялост. Постигнатият успех изобщо не бил опроверган от недоказания впрочем факт, че жалбоподателят е извлякъл от него по-малко облаги в сравнение с други.

293    Що се отнася до пазарните дялове, незначителните изменения на пазарните дялове на отделните производители били потвърждение, че картелът е постигнал значителен успех и от тази гледна точка.

294    Накрая Комисията оспорва въз основа на предходните доводи, че решението е опорочено от липса на мотиви във връзка с последиците от картела за пазара. Тя по-конкретно се позовава на анализите на условията и развитието на пазара, съдържащи се в точки 16, 21 и 137 от съображенията на решението, и поддържа, че ако не бъде направен опит да се отдели дадено твърдение от неговия контекст, в мотивите на решението не може да се открие никакво противоречие.

 Съображения на Първоинстанционния съд

295    Съгласно точка 168, седмо тире от съображенията на решението Комисията определя общия размер на глобите, отчитайки по-специално факта, че картелът „до голяма степен е постигнал целите си“. Безспорно е, че това съображение се позовава на последиците за пазара от нарушението, установено в член 1 от решението.

296    С оглед на контрола върху направената от Комисията преценка относно последиците от нарушението според Първоинстанционния съд е достатъчно да се разгледа преценката за последиците от тайното споразумение относно цените. На първо място, от решението всъщност е видно, че констатацията за постигането до голяма степен на целите по същество се основава на последиците от тайното споразумение относно цените. Докато тези последици са анализирани в точки 100—102, 115 и 135—137 от съображенията на решението, въпросът дали тайното споразумение относно пазарните дялове и това относно периодите на принудителен престой са имали последици за пазара, напротив, не е предмет на специално разглеждане.

297    На второ място, разглеждането на последиците от тайното споразумение относно цените във всеки случай позволява да се прецени и дали целта на тайното споразумение относно периодите на принудителен престой е постигната, след като неговата задача е да се избегне съгласуваните инициативи в областта на цените да бъдат осуетени от свръхпредлагане.

298    На трето място, що се отнася до тайното споразумение относно пазарните дялове, Комисията не поддържа, че целта на участвалите в срещите на PWG предприятия е пазарните им дялове да се замразят напълно. Според точка 60, втора алинея от съображенията на решението споразумението относно пазарните дялове не е непроменяемо, „а периодично е било адаптирано и предоговаряно“. [неофициален превод] Предвид това уточнение Комисията следователно не може да бъде упреквана за това, че според нея картелът до голяма степен е постигнал целите си, без конкретно да разгледа в решението успеха на това тайно споразумение относно пазарните дялове.

299    Що се отнася до тайното споразумение относно цените, Комисията прави преценка на общите му последици. Ето защо, дори да се предположи, че предоставените от жалбоподателя индивидуални данни доказват, както той твърди, че тайното споразумение относно цените за него има по-незначителни последици в сравнение с установените на европейския пазар на картон, взет като цяло, тези индивидуални данни сами по себе си не могат да са достатъчни, за да поставят под въпрос преценката на Комисията.

300    От решението следва, както Комисията потвърждава в съдебното заседание, че е направено разграничение между три вида последици. Освен това Комисията се основава на факта, че инициативите в областта на цените като цяло са приети за успех от самите производители.

301    Първият вид последици, взет предвид от Комисията и неоспорен от жалбоподателя, се състои във факта, че съгласуваните увеличения на цените действително са обявени на клиентите. Така новите цени са служели като отправна точка при индивидуални договаряния на цените по сделките с клиентите (вж. по-специално точки 100 и 101, пета и шеста алинея от съображенията на решението).

302    Вторият вид последици се състои във факта, че изменението на цените по сделките следва изменението на обявените цени. В това отношение Комисията поддържа, че „производителите не само са обявявали съгласуваните увеличения на цените, но също така са вземали, с няколко изключения, и конкретни мерки, за да бъдат тези увеличения действително наложени на клиентите“ [неофициален превод] (точка 101, първа алинея от съображенията на решението). Тя приема, че клиентите понякога са получавали отстъпки по отношение на датата на влизане в сила на увеличенията или рабат, или индивидуални намаления, по-специално при големи поръчки, както и че „полученото нетно средно увеличение, след приспадане на намаления, рабат и други отстъпки следователно винаги е било по-ниско от общия размер на обявеното увеличение“[неофициален превод] (точка 102, последна алинея от съображенията). Като се позовава обаче на графики от икономическо проучване, проведено за целите на производството пред Комисията за сметка на няколко предприятия, адресати на решението (наричано по-нататък „доклад LE“), тя твърди, че през посочения в решението период съществува „тясна линейна зависимост“ между изменението на обявените цени и изменението на цените по сделките, изразени в национална валута или конвертирани в екю. От това тя прави извод: „Получените нетни увеличения на цените следваха отблизо обявените увеличения, макар с известно закъснение. Самият автор на доклада призна при изслушването, че това е било така през 1988 г. и през 1989 г.“ [неофициален превод] (точка 115, втора алинея от съображенията).

303    Трябва да се приеме, че при преценката на втория вид последици Комисията е можела с основание да смята, че наличието на линейна зависимост между изменението на обявените цени и изменението на цените по сделките доказва породена за последните последица от инициативите в областта на цените в съответствие с преследваната от производителите цел. Всъщност е безспорно, че на разглеждания пазар практиката на индивидуално договаряне с клиентите предполага, че цените по сделките обикновено не са еднакви с обявените цени. Ето защо не може да се очаква увеличенията на цените по сделките да са еднакви с обявените увеличения на цените.

304    Що се отнася до самото съществуване на взаимовръзка между обявените увеличения на цените и тези на цените по сделките, Комисията правилно се позовава на доклада LE, тъй като той представлява анализ на изменението на цените на картона през посочения в решението период, който анализ е основан на предоставени от няколко производители данни, сред които и самият жалбоподател.

305    Този доклад обаче потвърждава само отчасти, във времето, наличието на „тясна линейна зависимост“. Всъщност при разглеждането на периода 1987—1991 г. се открояват три обособени подпериода. В това отношение при изслушването пред Комисията авторът на доклада LE обобщава своите изводи по следния начин: „Няма тясна взаимовръзка, дори със забавяне във времето, между обявеното увеличение на цените и пазарните цени в началото на съответния период, от 1987 г. до 1988 г. За сметка на това такава взаимовръзка съществува през 1988/1989 г., след което тя се разкъсва и има по-скоро епизодични проявления [oddly] през периода 1990/1991 г.“ (протокол от изслушването, стр. 28.) Освен това той отбелязва, че споменатите изменения във времето са тясно свързани с изменения в търсенето (вж. по-специално протокол от изслушването, стр. 20).

306    Тези устни изводи на автора съответстват на развития в доклада му анализ, и по-специално на графиките, в които изменението на обявените цени се сравнява с изменението на цените по сделките (доклад LE, графики 10 и 11, стр. 29). Ето защо се налага изводът, че Комисията е доказала само отчасти наличието на посочената от нея „тясна линейна зависимост“.

307    В съдебното заседание Комисията посочва, че е взела предвид и трети вид последици от тайното споразумение относно цените, състоящ се във факта, че равнището на цените по сделките е било по-високо от равнището, което би било постигнато при липсата на каквото и да било тайно споразумение. В това отношение, като подчертава, че датите и редът на обявяване на увеличенията на цените са били планирани от PWG, Комисията приема в решението, че „при това положение е немислимо тези съгласувани обявявания да не са имали никакви последици за реалното равнище на цените“ (точка 136, трета алинея от съображенията на решението). В доклада LE (раздел 3) обаче е установен модел, позволяващ да се предвиди равнището на цените, което произтича от обективните условия на пазара. Съгласно въпросния доклад равнището на цените, както са определени от обективни икономически фактори през периода 1975—1991 г., се е изменяло, с незначителни колебания, по същия начин както равнището на практикуваните цени по сделките, включително през обхванатия от решението период.

308    Независимо от тези изводи, направеният в доклада анализ не дава възможност да се установи, че съгласуваните инициативи в областта на цените не са позволили на производителите да достигнат равнище на цените по сделките, по-високо от това, което би било постигнато при свободна конкуренция. В това отношение, както Комисията подчертава в съдебното заседание, е възможно отчетените фактори в споменатия анализ да са повлияни от съществуването на тайното споразумение. Така Комисията с основание изтъква, че тайно съгласуваното поведение е могло например да ограничи стимула за предприятията да намалят разходите си. Тя обаче не е изтъкнала наличието на никаква пряка грешка в съдържащия се в доклада LE анализ и освен това не е представила собствените си икономически анализи за хипотетичното изменение на цените по сделките при липсата на каквото и да било съгласуване. При това положение нейното твърдение, че равнището на цените по сделките би било по-ниско при липсата на тайно споразумение между производителите, не може да бъде прието.

309    Следователно наличието на този трети вид последици от тайното споразумение относно цените не е доказано.

310    Предходните констатации по никакъв начин не се променят от субективната преценка на производителите, на която се основава Комисията, за да приеме, че картелът до голяма степен е постигнал целите си. По този въпрос Комисията препраща към списък с документи, предоставен от нея в съдебното заседание. Дори обаче да се предположи, че тя е могла да основе преценката си за евентуалния успех на ценовите инициативи на документи, които разкриват субективните представи на някои производители, се налага изводът, че няколко предприятия, сред които и жалбоподателят, с основание са се позовали в съдебното заседание на много други документи от преписката, излагащи срещаните от производителите проблеми при въвеждане на съгласуваните увеличения на цените. При това положение направеното от Комисията позоваване на изявленията на самите производители не е достатъчно, за да се направи извод, че картелът до голяма степен е постигнал целите си.

311    С оглед на изложените дотук съображения последиците от нарушението, изтъкнати от Комисията, са доказани само отчасти. Първоинстанционният съд ще анализира значението на този извод в рамките на компетентността си да упражнява пълен съдебен контрол по отношение на глобите, когато преценява тежестта на установеното в случая нарушение (вж. точка 334 по-долу).

312    Накрая, следва да се установи, че твърдението на жалбоподателя за липса на мотиви на решението във връзка с последиците от нарушението, е необосновано. Както следва от разгледаното дотук, решението съдържа подробни мотиви, в които няма противоречия относно последиците от установеното нарушение.

 В – По правното основание, изведено, от една страна, от грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията приема прикриването на картела за отегчаващо обстоятелство, и от друга — от грешка в мотивите в това отношение

 Доводи на страните

313    Жалбоподателят поддържа, че ако се приеме — quod non — че обявяването на увеличения на цените на определени времеви интервали е резултат от съгласуване, Комисията все пак не може да приеме това обстоятелство за специално отегчаващо обстоятелство, тъй като „прикриването“ на картел е факт, присъщ на самото нарушение.

314    Жалбоподателят добавя, че фактът, че Комисията не е била в състояние да събере документни доказателства за твърденията си за наличие на нарушение не означава, че са били взети мерки за прикриване.

315    В заключение, той изтъква липсата на мотиви, доколкото в решението не били изяснени причините, поради които прикриването на картел трябвало да се приеме за отегчаващо обстоятелство.

316    Комисията изтъква, че прикриването на наличието на картел е обстоятелство, което следва да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението (Решение по дело BASF/Комисия, посочено по-горе, точка 273).

 Съображения на Първоинстанционния съд

317    Съгласно точка 167, трета алинея от съображенията на решението „един от най-тежките аспекти [на нарушението] е, че в стремежа си да прикрият съществуването на картел предприятията са стигнали дотам, предварително да уговарят датата и честотата на отделните обявявания на нови увеличения на цените от всеки от основните производители“.[неофициален превод] В решението освен това се отбелязва, че „посредством тази сложна измама производителите са могли да припишат еднообразните, редовни и засягащи целия отрасъл поредици от увеличения на цените на явлението „поведение в олигополно положение“ [неофициален превод] (точка 73, трета алинея от съображенията). Накрая, според точка 168, шесто тире от съображенията Комисията определя общото равнище на глобите, отчитайки факта, че са били „взети комплексни мерки, за да се скрият истинският характер и обхватът на тайното споразумение (липса на официален протокол или на документи от срещите на PWG и на JMC; участниците са били възпирани да водят записки; датата и редът на писмата, с които са обявявани увеличенията на цените, са били уговаряни така, че да може да се обяви, че тези увеличения „са били предхождани от други“, и т.н.)“. [неофициален превод]

318    Следва да се установи, че Комисията с основание прави извод от събраните доказателства, че в стремежа си да прикрият наличието на съгласуване относно цените предприятията са планирали датите и реда на писмата, с които са обявявани увеличенията на цените. Това планиране по-специално е видно от изявленията на Stora (приложение 39 към изложението на възраженията, точка 30): „Нямаше стандартна процедура по въпроса кой първи ще обяви увеличение на цените и кой ще го последва. PWG обсъждаше и постигаше съгласие за това кой производител първи ще обяви съответното увеличение на цените и за датите, на които останалите основни производители ще обявят своите увеличения. Схемата не беше една и съща всеки път“. Съществуването му се подкрепя и от записката от Rena относно срещата на JMC от 6 септември 1990 г. (приложение 118 към изложението на възраженията). Този документ съдържа точни указания за датите на обявяване на увеличенията на цените през януари 1991 г. за някои предприятия, членуващи в PWG (Mayr-Melnhof, Feldmühle и Cascades) — дати, напълно съвпадащи с датите, на които тези предприятия фактически са изпратили писмата си за обявяване на увеличение (вж. точки 87 и 88 от съображенията на решението).

319    Що се отнася до липсата на официални протоколи и почти пълната липса на паметни записки за срещите на PWG и на JMC, с оглед на техния брой, продължителността им във времето и характера на разглежданите обсъждания те са достатъчно доказателство за твърдението на Комисията, че участниците са били възпирани да водят записки.

320    От предходното следва, че на участвалите в срещите на тези органи предприятия не само е била известна противоправността на тяхното поведение, но те също така са приемали и мерки за прикриване на тайното споразумение. Следователно Комисията правилно приема тези мерки за отегчаващо обстоятелство, когато преценява тежестта на нарушението.

321    Накрая, при положение че в решението е изяснила конкретното поведение на предприятията, прието за отегчаващо обстоятелство, тя е мотивирала в достатъчна степен преценката си по този въпрос.

322    Ето защо настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

 Г – По правното основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, доколкото Комисията наложила без обективна обосновка много по-високи глоби в сравнение с предходната ѝ практика

 Доводи на страните

323    Жалбоподателят изтъква, че увеличението на равнището на наложената глоба в сравнение с възприетите в предходни решения на Комисията представлява необоснована разлика в третирането.

324    Всъщност за някои подобни картели били наложени далеч не толкова строги санкции (вж. например Решение 86/398/ЕИО на Комисията от 23 април 1986 година относно производство по член 85 от Договора за ЕИО (IV/31.149 — Polypropylène) (ОВ L 230, стр. 1, наричано по-нататък „Решение по преписка Polypropylène“).

325    Също така общото равнище на глобите изглеждало необосновано в сравнение с Решение 92/163/ЕИО на Комисията от 24 юли 1991 година относно производство по член 86 от Договора за ЕИО (IV/31.043 — Tetra Pak II) (ОВ L 72, 1992 г., стр. 1).

326    Грешката в преценката за тежестта на нарушението се потвърждавала и от сравнение с равнището на глобите, възприето в Решение 94/815/ЕО на Комисията от 30 ноември 1994 година относно производство по член 85 от Договора за ЕО (преписка IV/33.126 и 33.322 — Ciment) (ОВ L 343, стр. 1).

327    Според Комисията всяко нарушение има свои характерни особености. При положение че принципът на равно третиране предполагал сходни положения да се третират еднакво, нямало как размерът на наложените в случая глоби да се сравнява с глобите, наложени за извършени нарушения при други условия и през други периоди. Комисията добавя, че във всеки случай тя има право да увеличава равнището на глобите, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на общностната политика на конкуренция (Решение на Първоинстанционния съд от 10 март 1992 г. по дело Solvay/Комисия, T‑12/89, Recueil, стр. II‑907).

 Съображения на Първоинстанционния съд

328    Съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 Комисията може с решение да наложи на предприятията, които умишлено или поради небрежност са нарушили разпоредбите на член 85, параграф 1 от Договора, глоби в размер от 1 000 ECU до 1 000 000 ECU или в по-висок размер, но не повече от 10 % от реализирания през предходната финансова година оборот от всяко от предприятията, участвали в нарушението. Размерът на глобата се определя в зависимост както от тежестта на нарушението, така и от неговата продължителност. Както следва от практиката на Съда, тежестта на нарушенията трябва да се установява въз основа на голям брой фактори, по-конкретно като специфичните обстоятелства по преписката, нейния контекст и възпиращото действие на глобите, без да е изработен обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид (Определение на Съда от 25 март 1996 г. по дело SPO и др./Комисия, C‑137/95 P, Recueil, стр. I‑1611, точка 54).

329    В случая Комисията определя общото равнище на глобите, отчитайки продължителността на нарушението (точка 167 от съображенията на решението), както и следните съображения (точка 168 от съображенията):

„—      тайното споразумение за определяне на цените и подялбата на пазари само по себе си е сериозно ограничения на конкуренцията,

—      картелът е обхващал почти цялата територия на Общността,

—      общностният пазар на картон е важен икономически отрасъл с годишен оборот от около 2,5 милиарда екю,

—      участвалите в нарушението предприятия практически покриват целия пазар,

—      картелът е действал под формата на система от периодични институционализирани срещи, за да се регулира детайлно общностният пазар на картон,

—      взети са били комплексни мерки, за да се скрият истинският характер и обхватът на тайното споразумение (липса на официален протокол или на документи от срещите на PWG и на JMC; участниците са били възпирани да водят записки; датата и редът на писмата, с които са обявявани увеличенията на цените, са били уговаряни така, че да може да се обяви, че тези увеличения „са били предхождани от други“, и т.н.),

—      картелът до голяма степен е постигнал целите си“. [неофициален превод]

330    В допълнение, Първоинстанционният съд припомня, че от отговора на Комисията на писмен въпрос от Първоинстанционния съд е видно, че глоби с основен размер от 9 % или от 7,5 % от оборота, реализиран на общностния пазар на картон през 1990 г. от всяко от предприятията, адресати на решението, са наложени съответно на предприятията, разглеждани като „дружества с водеща роля“ в картела, и на останалите предприятия.

331    На първо място, следва да се подчертае, че при преценката си за общото равнище на глобите Комисията има основание да вземе предвид факта, че явните нарушения на общностните норми на конкуренция все още са сравнително честа практика и следователно тя може да увеличи равнището на глобите, за да засили възпиращия им ефект. Ето защо обстоятелството, че Комисията е наложила в миналото глоби с определен размер за някои видове нарушения не може да я лиши от възможността да увеличи този размер, в посочените в Регламент № 17 рамки, ако това се окаже необходимо, за да се гарантира прилагането на общностната политика на конкуренция (вж. по-специално Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80, 101/80, 102/80 и 103/80, Recueil, стр. 1825, точки 105—108 и Решение по дело ICI/Комисия, посочено по-горе, точка 385).

332    На второ място, Комисията с основание поддържа, че поради характерните за конкретния случай обстоятелства не може да се прави никакво пряко сравнение между общото равнище на глобите в настоящото решение и равнището в предходни решения на Комисията, по-специално в Решение по преписка Polypropylène, смятано от самата Комисия за най-сходно с конкретния случай. Всъщност, за разлика от преписката, по която е постановено Решение по преписка Polypropylène, в настоящия случай не е отчетено никакво общо смекчаващо обстоятелство, когато е определено общото равнище на глобите. Освен това, както вече бе установено от Първоинстанционния съд, взетите от предприятията комплексни мерки, за да прикрият наличието на нарушение, са особено тежък аспект на същото, което го отграничава от нарушенията, установени по-рано от Комисията.

333    На трето място, следва да се подчертаят дългата продължителност и явният характер на нарушението на член 85, параграф 1 от Договора, извършено въпреки предупреждението, което би следвало да бъдат предходните решения на Комисията, и по-специално Решение по преписка Polypropylène.

334    Въз основа на тези обстоятелства трябва да се приеме, че възпроизведените в точка 168 от съображенията на решението критерии обосновават общото равнище на глобите, определено от Комисията. Първоинстанционният съд действително вече установи, че последиците от тайното споразумение относно цените, взети предвид от Комисията при определяне на общото равнище на глобите, са доказани само отчасти. С оглед на гореизложените съображения обаче този извод не може да засегне съществено преценката за тежестта на установеното нарушение. В това отношение фактът, че предприятията реално обявяват съгласуваните увеличения на цените и че така обявените цени са служели като основа за определянето на индивидуални цени по сделките сам по себе си е достатъчен, за да се установи, че тайното споразумение относно цените е имало както за цел, така и за последица сериозно ограничаване на конкуренцията. Следователно в рамките на компетентността си да упражнява пълен съдебен контрол Първоинстанционният съд смята, че направените констатации във връзка с последиците от нарушението не обосновават никакво намаляване на общото равнище на глобите, определено от Комисията.

335    На последно място, определяйки в конкретния случай общото равнище на глобите, Комисията не се е отклонила от предходни свои решения, така че да е необходимо да мотивира по-подробно преценката си за тежестта на нарушението (вж. по-специално Решение на Съда от 26 ноември 1975 г. по дело Groupement des fabricants de papiers peints de Belgique и др./Комисия, 73/74, Recueil, стр. 1491, точка 31).

336    Ето защо настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

 Д – По правното основание, изведено от липса на мотиви и от нарушаване на правото на защита във връзка с изчисляването на глобата

 Доводи на страните

337    Жалбоподателят изтъква, че за да се прецени дали Комисията е спазила определените в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 граници и дали е упражнила правилно и непроизволно дискреционните си правомощия по отношение на глобите, е необходимо да се провери дали решението съдържа описание на критериите, приложени от Комисията. Според него решението не отговаря на тези изисквания, доколкото не посочва нито финансовата година, взета предвид за определяне на глобите, нито приложения процентен размер за изчисляване на всяка глоба. Следователно жалбоподателят нямал възможност ефикасно да контролира законосъобразността на решението, което представлявало явно нарушение на правото му на защита.

338    Комисията отбелязва, че в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 не се споменава нито изрично, нито мълчаливо задължението на Комисията да посочи възприетия метод за изчисление. Освен това мотивите на решението относно обстоятелствата, с които е определено общото равнище на глобите, както и равнището на наложената глоба на всяко от предприятията, били съвсем сходни с мотивите, изложени в други подобни решения. Впрочем нямало прецедент, който да предвижда задължение да се посочат по-подробно критериите, използвани за изчисление на глобите.

339    Комисията поддържа, че не е длъжна да определя размера на глобите въз основа на точна математическа формула — разрешение, което би могло да накара предприятията да изчисляват предварително предимството от участие в незаконен картел. Тя смята, че разполага със свобода на преценката, когато определя размера на глобите, тъй като те са инструмент на политиката ѝ на конкуренция (Решение на Първоинстанционния съд от 6 април 1995 г. по дело Martinelli/Комисия, T‑150/89, Recueil, стр. II‑1165, точка 59).

340    На последно място, тя изтъква, че фактът, че член на Комисията е предоставил само за сведение някои допълнителни подробности относно глобите по време на пресконференция, не може да има отражение за решението, както и че такива указания освен това не означават, че решението е мотивирано в недостатъчна степен.

 Съображения на Първоинстанционния съд

341    От постоянната съдебна практика следва, че задължението за мотивиране на индивидуалните решения има за цел да даде възможност на общностния съд да упражни контрол за законосъобразност на решението и да осигури на заинтересованото лице достатъчно сведения, за да установи дали решението е обосновано или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му; обхватът на това задължение зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста, в който е бил приет (вж. по-специално решение на Първоинстанционния съд от 11 декември 1996 г. по дело Van Megen Sports/Комисия, T‑49/95, Recueil, стр. II‑1799, точка 51).

342    Що се отнася до решение, с което както в конкретния случай се налагат глоби на няколко предприятия за нарушение на общностните норми на конкуренция, обхватът на задължението за мотивиране следва по-конкретно да се определи с оглед на факта, че тежестта на нарушенията трябва да се установява въз основа на голям брой фактори, по-конкретно като специфичните обстоятелства по преписката, нейния контекст и възпиращото действие на глобите, без да е изработен обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид (Определение по дело SPO и др./Комисия, посочено по-горе, точка 54).

343    Освен това, когато определя размера на всяка глоба Комисията има право на преценка и не може да се счита, че тя е длъжна да прилага точна математическа формула за тази цел (вж. в този смисъл Решение по дело Martinelli/Комисия, посочено по-горе, точка 59).

344    Взетите предвид в решението критерии, за да се определят общото равнище на глобите и размерът на индивидуалните глоби, се намират съответно в точки 168 и 169 от съображенията. Освен това, що се отнася до индивидуалните глоби, в точка 170 от съображенията Комисията изяснява, че участвалите в срещите на PWG предприятия по принцип са разглеждани като „дружества с водеща роля“ в картела, докато останалите предприятия са считани за негови „редови членове“. Накрая, в точки 171 и 172 от съображенията тя посочва, че размерът на наложените на Rena и на Stora глоби трябва да бъде значително намален, за да се отчете активното им сътрудничество с Комисията, и че осем други предприятия, сред които и жалбоподателят, също могат да се ползват от намаление в по-малка степен поради факта, че в отговорите си на изложението на възраженията те не са отрекли основните фактически твърдения, на които Комисията основава своите възражения.

345    В писмените си изявления пред Първоинстанционния съд и в отговора на писмено зададен от него въпрос Комисията изяснява, че глобите са изчислени въз основа на оборота, реализиран на общностния пазар на картон през 1990 г. от всяко от предприятията, адресати на решението. Така са наложени глоби с основен размер от 9 % или от 7,5 % от този индивидуален оборот съответно на предприятията, разглеждани като „дружествата с водеща роля“ в картела, и на останалите предприятия. Накрая, Комисията е взела предвид евентуалното сътрудничество на някои предприятия по време на производството пред нея. На това основание две предприятия се ползват от намаляване с две трети на размера на наложените им глоби, докато други предприятия се ползват от намаление с една трета.

346    Освен това от предоставена от Комисията таблица, която съдържа информация относно определянето на размера на всяка от индивидуалните глоби, е видно, че макар последните да не са определени чрез строго математическо прилагане на единствените цитирани по-горе цифрови данни, споменатите данни все пак системно са отчитани за целите на изчисляване на глобите.

347    В решението обаче не се уточнява, че глобите са изчислени въз основа на реализирания от всяко от предприятията оборот на общностния пазар на картон през 1990 г. Освен това основните ставки от 9 % и от 7,5 %, които са приложени за изчисляване на глобите, наложени съответно на предприятията, разглеждани като „дружества с водеща роля“, и на тези, които са считани за „редови членове“, не са посочени в решението. В него не са посочени и процентните намаления, предоставени на Rena и на Stora, от една страна, и на осем други предприятия, от друга.

348    В конкретния случай е необходимо да се приеме, на първо място, че тълкувани с оглед на подробното изложение в решението на фактическите твърдения по отношение на всеки адресат на решението, точки 169—172 от неговите съображения съдържат достатъчни и релевантни сведения за елементите на преценка, взети предвид за определяне на тежестта и на продължителността на извършеното от всяко от разглежданите предприятия нарушение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 24 октомври 1991 г. по дело Petrofina/Комисия, T‑2/89, Recueil, стр. II‑1087, точка 264).

349    На второ място, когато размерът на всяка глоба се определя, както в конкретния случай, въз основа на системното отчитане на някои точни данни, посочването в решението на всеки от тези фактори би позволило на предприятията по-добре да преценят, от една страна, дали Комисията е допуснала грешки при определяне на размера на индивидуалната глоба, а от друга — дали размерът на всяка индивидуална глоба е обоснован по отношение на приложените общи критерии. В конкретния случай посочването в решението на разглежданите фактори, т.е. референтният оборот, референтната година, възприетите основни ставки и процентът на намаление на размера на глобите, изобщо не би съдържало мълчаливо оповестяване на точния оборот на предприятията, адресати на решението — оповестяване, което би могло да представлява нарушение на член 214 от Договора. Всъщност крайният размер на всяка индивидуална глоба не е резултат, както подчертава самата Комисия, от строго математическо прилагане на споменатите фактори.

350    В съдебното заседание Комисията впрочем признава, че нищо не би ѝ попречило да посочи в решението факторите, които системно са вземани предвид и са оповестени на пресконференция, проведена в деня на приемане на това решение. В това отношение е необходимо да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика мотивите на решението трябва да присъстват в неговия текст, както и че предоставени от Комисията последващи изяснения не могат, освен при особени обстоятелства, да бъдат взети предвид (вж. решение на Първоинстанционния съд от 2 юли 1992 г. по дело Dansk Pelsdyravlerforening/Комисия, T‑61/89, Recueil, стр. II‑1931, точка 131 и в същия смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 1991 г. по дело Hilti/Комисия, T‑30/89, Recueil, стр. II‑1439, точка 136).

351    Независимо от тези констатации, следва да се отбележи, че мотивите за определяне на размера на глобите, съдържащи се в точки 167—172 от съображенията на решението, са поне толкова подробни, колкото съдържащите се в предходните решения на Комисията относно сходни нарушения. Въпреки че правното основание, изведено от порок на мотивите, трябва да се разглежда служебно, до момента на приемане на решението общностният съд не е отправял критика относно следваната от Комисията практика на мотивиране на наложените глоби. Само в Решение от 6 април 1995 г. по дело Tréfilunion/Комисия (T‑148/89, Recueil, стр. II‑1063, точка 142) и в две други постановени в същия ден решения по дело Société métallurgique de Normandie/Комисия (T‑147/89, Recueil, стр. II‑1057, резюме) и по дело Société des treillis et panneaux soudés/Комисия (T‑151/89, Recueil, стр. II‑1191, резюме) Първоинстанционният съд за първи път подчертава, че е желателно предприятията да могат да узнаят в подробности начина на изчисляване на наложената им глоба, без да е необходимо за тази цел да обжалват по съдебен ред решението на Комисията.

352    От това следва, че когато в решение Комисията установи нарушение на нормите на конкуренция и наложи глоби на участвалите в него предприятия, ако системно е отчитала някои основни елементи с оглед определяне на размера на глобите тя трябва да посочи тези елементи в текста на решението, за да даде възможност на адресатите му да проверят дали равнището на глобата е основателно и да преценят дали евентуално не е налице дискриминация.

353    При особените обстоятелства, отбелязани в точка 351 по-горе, и предвид факта, че Комисията е изразила готовността си да предостави в съдебното производство всяка релевантна информация за начина на изчисление на глобите, липсата на конкретни мотиви в решението относно начина на изчисление на глобите не трябва в конкретния случай да се смята за нарушение на задължението за мотивиране, което обосновава пълната или частична отмяна на наложените глоби. Накрая, жалбоподателят не е доказал, че му е попречено надлежно да се възползва от правото си на защита.

354    Ето защо настоящото правно основание не може да бъде прието.

 Е – По правното основание, изведено от една страна, от допусната от Комисията грешка в преценката, доколкото не отчела надлежно ролята на Sarrió в рамките на картела, както и действителното му поведение на пазара, и от друга — от липса на мотиви в това отношение

 Доводи на страните

355    Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отчела надлежно особената му позиция на пазара и в рамките на ГПП „Картон“. Описвайки подробно позицията си на пазара, той изяснява, че от гледна точка на производствени мощности е заемал едва пето и четвърто място сред производителите в Западна Европа, съответно през 1990 г. и 1991 г. (вж. споменатите проучвания в точка 9 от решението), и че пазарният му дял е наполовина по-малък от този на лидера на пазара. Освен това поради специализацията си в качество GD той нямал гъвкавостта на производителите със значително производство както в сектора на качество GD, така и в сектора на качество GC. Той бил и продължавал да е изложен на силно агресивното поведение както на скандинавските производители, които се ползвали от пряк и интегриран достъп до необработени влакна, така и на германските и австрийските производители, облагодетелствани от националното законодателство в областта на рециклирането. Именно за да противодейства на динамизма на конкурентите си, през 1986 г. той поискал да бъде допуснат да участва в срещите на ГПП „Картон“, като това участие трябвало да му позволи да контролира поведението на основните си конкуренти.

356    Комисията не представила никакво доказателство за действителното поведение на жалбоподателя, нито привела довод, годен да опровергае доводите му, според които: а) неговите цени по сделките са определени самостоятелно и в съответствие с пазарните условия; б) са съществували съществени различия между обявените цени и цените по сделките; в) пазарните му дялове са показвали значителни колебания през целия съответен период, и г) в съответствие с пазарните условия той никога не бил спирал принудително производството. Жалбоподателят поддържа, че никога не е предприемал инициативи с цел да се ограничи свободата на действие на неговите конкуренти. Единственото доказателство за подобно поведение се съдържало в частна записка, разменена между двама мениджъри на конкурентни предприятия. Тази записка обаче имала общ характер и посоченото в нея поведение било просто приписано на жалбоподателя (приложение 109 към изложението на възраженията).

357    Според жалбоподателя разглеждането на действителното му поведение би разкрило, че това поведение изобщо не е в съответствие с твърдения картел, което трябвало да накара Комисията да прецени положението на жалбоподателя по много по-благоприятен начин при определяне на размера на глобата. Намерената при FS-Karton записка, посочена от Комисията като доказателство за реалното прилагане на картела от жалбоподателя, по никакъв начин не се отнасяла до действителното му поведение на пазара, а доказвала единствено участие в съгласуване относно обявените цени.

358    Накрая, липсвали мотиви на решението, доколкото, без да представи мотиви, Комисията пропуснала да оцени основните доказателства, представени от жалбоподателя във връзка с неговата роля в рамките на ГПП „Картон“ и поведението му на пазара.

359    Комисията твърди, че в точка 169 от съображенията на решението е взела предвид както ролята на всяко предприятие в тайните споразумения, така и действителното поведение на жалбоподателя. Решението било правилно мотивирано в това отношение.

 Съображения на Първоинстанционния съд

360    От констатациите относно правните основания, приведени от жалбоподателя в подкрепа на искането му за пълна или частична отмяна на член 1 от решението, следва, че характерът на функциите на PWG, както са описани в решението, е доказан от Комисията.

361    При това положение Комисията с основание е могла да направи извод, че участвалите в срещите на този орган предприятия, сред които и жалбоподателят, трябва да се разглеждат като „дружества с водеща роля“ в установеното нарушение, и че по тази причина те трябва да носят особена отговорност (вж. точка 170, първа алинея от съображенията на решението). Обясненията на жалбоподателя, че той участвал в срещите на PWG единствено, за да получи информация, която да му позволи да контролира поведението на основните си конкуренти, само потвърждават антиконкурентната по същество цел на неговото участие.

362    Освен това жалбоподателят изобщо не е доказал, от една страна, че е имал предимно пасивна роля в рамките на органите на ГПП „Картон“, а от друга — че винаги е определял самостоятелно действителното си поведение на пазара.

363    В това отношение е безспорно, че той реално участва в съгласуваните инициативи в областта на цените, обявявайки на пазара договорените увеличения на цените. В допълнение, както Комисията правилно поддържа, от приложение 109 към изложението на възраженията (вж. точка 55 по-горе) следва, че жалбоподателят е изисквал от други производители да спазват договорените увеличения на цените. Накрая, що се отнася до действителното поведение на жалбоподателя относно цените, няма никакво основание да се смята, че неговите цени по сделките са били значително по-ниски от тези на другите производители, участвали в тайното споразумение относно цените.

364    Що се отнася до доводите на жалбоподателя, изведени от колебанията на пазарните му дялове през възприетия в решението период на нарушението, достатъчно е да се установи, че според жалбоподателя тези колебания се дължат на факта, че няколко производители са увеличили производствените си мощности, за да отговорят на силния ръст на търсенето, констатиран до 1990 г. При това положение, макар да е вярно, че жалбоподателят не е увеличавал производствените си мощности, преди да придобие Prat Carton през февруари 1991 г., колебанията на неговите пазарни дялове не могат да са обстоятелство, което смекчава отговорността за противоправното му поведение.

365    Освен това едва през 1990 г. условията на пазара принуждават предприятията на практика да пристъпят към принудително спиране на производството, а според самото решение в това отношение е съществувала само „нестройна насърчителна система“ (вж. точки 96 и 151 по-горе). Ето защо, при положение че жалбоподателят участва на срещите, в които е разглеждан въпросът за периодите на принудителен престой, без да се разграничи публично от проведените обсъждания, според Първоинстанционния съд, дори да се допусне, че през обхванатия от решението период жалбоподателят не е спирал принудително своето производство, това обстоятелство не може да е доказателство, че индивидуалното му поведение е могло да спомогне за противодействието на антиконкурентните последици от установеното нарушение.

366    В заключение, с оглед на всички негови съображения, решението съдържа достатъчно мотиви за направената от Комисията преценка за ролята на жалбоподателя в установеното нарушение и за поведението му на пазара.

367    Ето защо настоящото правно основание трябва също да се отхвърли.

 Ж – По правното основание, изведено от това, че Комисията трябвало да вземе предвид някои смекчаващи обстоятелства

 Доводи на страните

368    Жалбоподателят твърди, че дори да се предположи, че картелът следвало да се разглежда като цяло за породил последици за условията на пазара, Комисията трябвало да приеме поне като смекчаващи обстоятелства редица елементи, които доказвали, че картелът не е имал никакви или е имал само незначителни последици за пазарния сегмент, релевантен за оценката на положението на жалбоподателя.

369    Според жалбоподателя Комисията трябвало да вземе предвид, на първо място, факта, че между 1986 г. и 1992 г. цените по сделките, постигнати от жалбоподателя на италианския пазар — основното поле за търговия на неговите продукти — винаги следвали изменението на индекса на промишлените цени. На второ място, тя трябвало да отчете лесната възможност картонът да бъде заменен с други видове продукти, например всички производни на пластмасата, което според жалбоподателя означавало, че всякаква форма на „експлоатиране“ на пазара е изключена или е силно ограничена. На трето и последно място, Комисията трябвало да вземе предвид факта, че през въпросния период пазарният дял на качество GD намалял значително в полза на качество GC. С оглед също така на намаляването на пазарните дялове на жалбоподателя и на равнището на увеличенията на италианските цени, по-ниско от това на увеличенията на цените на останалите европейски пазари, следвало да се направи извод, че картелът не е бил успешен за жалбоподателя.

370    Комисията припомня, че въздействието върху пазара на картела трябва да се преценява в неговата цялост и че от тази гледна точка картелът реално е бил много успешен. Във всеки случай за нито едно от посочените от жалбоподателя обстоятелства не можело да се приеме, че е смекчаващо обстоятелство, което обосновава намаление на глобата.

 Съображения на Първоинстанционния съд

371    Първоинстанционният съд вече разгледа въпроса дали Комисията е преценила правилно последиците от нарушението за пазара (вж. точка 295 и следващите по-горе) и дали поведението на жалбоподателя на пазара е трябвало да се отчете като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата (вж. точка 360 и сл. по-горе).

372    С оглед на направените по този повод констатации доводите, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на настоящото правно основание, не могат да се приемат.

373    Всъщност, като се има предвид, че тайното споразумение относно цените се отнася както до картон GC, така и до картон GD, и че няма никакво основание да се приеме, че индивидуалното поведение на жалбоподателя е спомогнало да се противодейства на антиконкурентните последици от нарушението, Комисията с основание не е отчела свиването на пазара на картон GD в полза на картон GC, когато определя размера на наложената на жалбоподателя глоба. Освен това жалбоподателят не е доказал, че съществува връзка между нарушението и изменението на пазарните дялове на различните качества картон.

374    В допълнение, дори да се предположи, че установените увеличения на цените по сделките на италианския пазар — основното поле на жалбоподателя за търговия — са били по-ниски от установените на другите общностни пазари, достатъчно е да се отбележи, че тайното споразумение относно цените, в което е участвал жалбоподателят, обхваща почти цялата територия на Общността, както и че това предприятие обявява съгласуваните увеличения на цените на всички основни европейски пазари (вж. таблици B—G, приложени към решението).

375    Накрая, евентуалната лесна взаимозаменяемост между картона и други продукти не може да промени вече направените от Първоинстанционния съд констатации във връзка с последиците от тайното споразумение относно цените (вж. точка 295 и сл. по-горе).

376    Ето защо настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

 З – По правното основание, изведено от фактическа грешка при изчисляване на глобата, наложена на Sarrió

 Доводи на страните

377    Жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала фактическа грешка при изчисляване на глобата. Ответникът бил използвал размера на оборота за 1990 г., съобщен през август 1991 г., в отговор на искане за предоставяне на информация по смисъла на член 11 от Регламент № 17, а трябвало да изчисли глобата въз основа на коригирания и заверен размер на оборота, изпратен през 1993 г. като приложение към отговора му на изложението на възраженията.

378    При това положение Комисията не само допуснала фактическа грешка при изчисляване на глобата, наложена на Sarrió, но нарушила и принципа на равно третиране, тъй като наложените на другите адресати на решението глоби били изчислени на правилна основа. Като изчислила глобата въз основа на оборот, съобщен преди възможността за налагане на глоба да може да бъде предвидена от Sarrió, и като пренебрегнала съобщените по-късно заверени данни, Комисията нарушила и правото на защита на Sarrió.

379    Комисията възразява, че именно за да избегне каквото и да било оспорване тя е използвала оборота, посочен в отговор на искане за предоставяне на информация по смисъла на член 11 от Регламент № 17, и че не е наясно защо изпратените преди изложението на възраженията цифрови данни са неправилни, а представените след споменатото изложение са точни.

 Съображения на Първоинстанционния съд

380    С оглед на материалите по делото Комисията не е допуснала никаква грешка, приемайки като основа за изчисляване на глобата оборота за 1990 г., изпратен от жалбоподателя през август 1991 г., а не коригирания оборот, съобщен през май 1993 г. Всъщност предприятие, което в административното производство пред Комисията поправя цифрови данни като оборота, предварително съобщени на Комисията в отговор на едно от нейните искания за предоставяне на информация, трябва да изясни подробно причините, поради които първоначално изпратените данни повече не трябва да се отчитат в по-нататъшното производство.

381    Конкретният случай обаче не е такъв. В отговора си на изложението на възраженията жалбоподателят само посочва, че оборотът за 1990 г. е коригиран чрез изваждане на суми, свързани с вътрешни за групата операции, с продажби на продукти извън обхвата на разследване от Комисията (кутии и необработен картон), с оплаквания, с рабат за количество, с непродадени продукти и с направени на клиентите отстъпки, без да подкрепи това коригиране с подробни цифрови данни. Освен това коригираният оборот не е заверен от експерт-счетоводител, като в съдебното заседание жалбоподателят е потвърдил, че твърдението му в това отношение не е точно. Следователно Комисията е имала легитимното право да не взима предвид коригирания оборот и да изчисли глобата въз основа на първоначално съобщения оборот.

382    Ето защо правното основание трябва да се отхвърли.

 И – По правното основание, изведено от грешка в метода за изчисление на глобата

 Доводи на страните

383    Жалбоподателят изяснява, че за да получи размера на наложената глоба Комисията първо е конвертирала в екю реализирания оборот през референтната финансова година, т.е. 1990 г., използвайки средния обменен курс в сила през въпросната година, а след това е определила размера на глобата чрез прилагане на предварително избрания процент, или 6 % в неговия случай. Така Комисията пропуснала да отчете последиците от валутните колебания, тъй като и испанската песета, и италианската лира значително се обезценили спрямо екюто и другите европейски валути след 1990 г. Жалбоподателят твърди, че към настоящия момент би трябвало да внесе в национална валута около 2 452 милиона PTA, за да плати глобата. Въз основа на заверения оборот (27 256 милиона PTA) от продажби на картон в рамките на Общността през 1990 г. обаче глоба от 6 % от тази сума трябвало да възлезе на около 1 635 милиона PTA. Реално наложената глоба следователно включвала допълнителна финансова тежест от 817 милиона PTA. Според жалбоподателя, ако се използва обменният курс към момента на публикуване на решението, размерът на глобата в действителност съответства на около 9 % от оборота през 1990 г. Ето защо трябвало да се смята, че или Комисията не е взела предвид намалението от една трета, каквото тя все пак предоставила, или че глобата преди това намаление е била в размер на приблизително 13,4 % от референтния оборот, надхвърляйки по този начин легално установения максимален размер от 10 % от оборота, предвиден в член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

384    На следващо място, жалбоподателят поддържа, че целта на (процентния) размер на глобата е да изрази извода, до който стигнала Комисията във връзка с размера и следователно отражението, което трябва да има глобата за оборота на съответното предприятие. От това обаче следвало, че размерът на глобата трябва да се определи въз основа на оценката на тежестта на нарушението, докато фактори като валутните колебания, които нямат отношение към подлежащото на санкциониране нарушение и не могат да бъдат вменени в отговорност на извършителя на това нарушение, следователно не трябва да могат да оказват влияние върху размера на глобата. Жалбоподателят се позовава на заключение на генералния адвокат sir Gordon Slynn в Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе (Recueil, стр. 1914), според което при определяне на размера на глобите е необходимо да се вземе предвид най-скорошният оборот, отразяващ най-добре действителното състояние на предприятието.

385    Според него тезата му, че размерът на глобата не трябва да се влияе от колебанията на обменните курсове, се потвърждава от Решение на Съда от 9 март 1977 г. по дело Société anonyme générale sucrière и др./Комисия (41/73, 43/73 и 44/73 — Тълкуване, Recueil, стр. 445, точки 12—17). По повод на това решение в репликата си той оспорва тезата на Комисията, според която то потвърждавало, че ако релевантната към съответния момент разчетна единица (наричана по-нататък „РЕ“) е била разплащателна валута, не би се наложило конвертирането ѝ в национална валута.

386    Жалбоподателят изтъква, че решението на Комисията води и до необосновани различия в третирането, тъй като валутните колебания напълно променяли съотношението между отделните наложени глоби. Той подчертава, че между 1990 г. и 1994 г. песетата се е обезценила с 22 % спрямо екюто, докато през същия период австрийската, германската и нидерландската валута са поскъпнали с около 7,5 % спрямо екюто. Така на жалбоподателя без никакво обективно основание била наложена глоба, включваща за него разход, който е приблизително 30 % по-висок в сравнение с разходите за наложените глоби на други предприятия, и по-специално на германските предприятия.

387    Жалбоподателят прави извод, че нищо не налага на Комисията да изрази размера на глобата в екю и че следователно тя трябвало да го изрази в национална валута, за да се избегнат необосновани разлики в третирането. Дори да се предположело, че Комисията има възможност да изрази размера на глобата в екю, тя трябвало поне да използва обменния курс, който гарантира равно третиране, а именно обменния курс към момента на налагане на глобата (деня на публикуване или на съобщаване на решението).

388    Комисията напомня, че член 15, параграф 2 от Регламент № 17 ѝ дава възможност да налага глоби в размер на „не повече от 10 % от реализирания през предходната финансова година оборот“ от всеки от участниците в нарушението. Тази ставка от 10 %, приложена спрямо общия оборот, била горният праг на глобата (Решение на Съда от 8 февруари 1990 г. по дело Tipp-Ex/Комисия, C‑279/87, Recueil, стр. I‑261, резюме, точка 38 и сл.). Следователно, при положение че Комисията определила глобата, позовавайки се на финансовата 1990 г. — последната пълна финансова година, през която действал картелът — и конвертирала всички обороти в екю въз основа на средния обменен курс през посочената година, тя спазила определените с Регламент № 17 ограничения.

389    Конвертирането в екю въз основа на обменния курс през референтната година давало реалния оборот, изразен в екю, именно за да се избегне всякаква дискриминация на предприятията адресати на решението в резултат от колебания на националните валути на различните държави членки. Посоченото по-горе Решение по дело Société anonyme générale sucrière и др./Комисия не потвърждавало тезата на жалбоподателя. От последното решение ясно произтичало, че то се отнася само до въпроса дали е необходимо глобата да се изрази в национална валута поради обстоятелството, че РЕ все още не е разплащателна валута.

390    Що се отнася до твърдените дискриминационни последици от приложения метод, Комисията подчертава, че рискът от валутни колебания е присъщ за търговията и за международния обмен. Ставало дума за невъзможен за отстраняване елемент, който във всички случаи се отразявал върху размера на глобата към момента на плащане. Именно с конвертирането в екю на цифровите данни, изразяващи обема на оборота, обаче се премахвала най-добре каквато и да било дискриминация. По този начин се изчислявала „реалната“ глоба. Налагането на глоба в национална валута в крайна сметка щяло да я направи единствено номинална и както доказвали изчисленията на жалбоподателя, щяло да благоприятства предприятията, чиито обороти са изразени в слаби валути. Трябвало обаче да се отбележи, че стойността на екюто се определя в зависимост от стойността на всяка национална валута, както и че след като предприятията, адресати на решението, действали в различни държави членки и с различни национални валути, конвертирането в екю представлявало ефективно прилагане на принципа на равно третиране.

391    По отношение на довода на жалбоподателя, според който трябвало да се използва поне обменният курс към момента на налагане на глобата, Комисията възразява, че оборотът за референтната година имал реална стойност при действащия курс към тогавашния момент, а не при по-късния курс, действащ към момента на приемане на решението.

 Съображения на Първоинстанционния съд

392    Член 4 от решението предвижда, че наложените глоби са платими в екю.

393    Необходимо е да се отбележи, че няма никаква пречка Комисията да изрази размера на глобата в екю — парична единица, конвертируема в национална валута. Това впрочем позволява на предприятията по-лесно да сравняват размерите на наложените глоби. Освен това възможността за конвертиране на екюто в национална валута отграничава тази парична единица от посочената в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 „разчетна единица“, за която Съдът изрично е приел, че след като не е разплащателна валута, тя непременно предполага размерът на глобата да се определи в национална валута (Решение по дело Société anonyme générale sucrière и др./Комисия, посочено по-горе, точка 15).

394    Що се отнася до законосъобразността на метода на Комисията, състоящ се в конвертиране в екю на референтния оборот на предприятията по средния обменен курс през същата година (1990 г.), направените от жалбоподателя критики не могат да се приемат.

395    На първо място, Комисията поначало трябва да използва един и същ метод за изчисление на глобите, наложени на предприятията, които са санкционирани за участие в едно и също нарушение (вж. Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, точка 122).

396    На следващо място, за да могат да се сравнят отделните съобщени обороти, изразени в съответните национални валути на засегнатите предприятия, Комисията трябва да конвертира тези обороти в една и съща парична единица. При положение че стойността на екюто се определя в зависимост от стойността на всяка национална валута на държавите членки, Комисията с основание е конвертирала в екю оборота на всяко от предприятията.

397    Също така тя правилно се основава на оборота през референтната година (1990 г.) и конвертира в екю този оборот въз основа на средните обменни курсове през същата година. От една страна, отчитането на реализирания от всяко от предприятията оборот през референтната година, а именно последната пълна година от приетия период на нарушение, позволява на Комисията да прецени размера и икономическата сила на всяко предприятие, както и обхвата на извършеното от всяко предприятие нарушение — елементи, които са релевантни за преценката на тежестта на нарушението, извършено от всяко предприятие (вж. Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, точки 120 и 121). От друга страна, отчитането с оглед конвертирането в екю на разглежданите обороти на средните обменни курсове през приетата за референтна година позволява на Комисията да не допусне евентуалните валутни колебания, настъпили след прекратяване на нарушението, да засегнат преценката на размера и на икономическата сила на предприятията, както и обхвата на извършеното от всяко от тях нарушение, и следователно преценката на тежестта на това нарушение. Преценката на тежестта на нарушението всъщност трябва да отчита икономическата действителност — такава, каквато е към момента на извършване на споменатото нарушение.

398    Следователно доводът, според който оборотът през референтната година трябвало да се конвертира в екю въз основа на обменния курс към датата на приемане на решението, не може да се приеме. Методът за изчисление на глобата, който се състои в използване на средния обменен курс за референтната година, дава възможност да се избегнат случайните последици от измененията на реалните стойности на националните валути, които могат да настъпят и действително са настъпили в конкретния случай, между референтната година и годината на приемане на решението. Макар този метод да може да означава, че дадено предприятие трябва да плати размер, изразен в национална валута, номинално по-висок или по-нисък от този, който би следвало да се изплати, ако се приложи обменният курс към датата на приемане на решението, това е просто логичната последица от колебанията на реалните стойности на различните национални валути.

399    Необходимо е да се добави, че няколко предприятия, адресати на решението, притежават заводи за картон в повече от една страна (вж. точки 7, 8 и 11 от съображенията на решението). Освен това предприятията, адресати на решението, като цяло извършват дейността си в повече от една държава членка чрез местни представителства. Следователно те оперират в няколко национални валути. Самият жалбоподател реализира голяма част от оборота си на износните пазари. Когато обаче с решение като спорното се санкционират нарушения на член 85, параграф 1 от Договора и предприятията, адресати на решението, като цяло извършват дейността си в няколко държави членки, оборотът за референтната година, конвертиран в екю по използвания през същата година среден обменен курс, е съставен от сумата от оборотите, реализирани във всяка от страните, в които предприятието има дейност. Ето защо той отчита в пълна степен реалното икономическо положение на съответните предприятия през референтната година.

400    Накрая, следва да се провери дали, както твърди жалбоподателят, предвиденият в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 предел от „10 % от реализирания през предходната финансова година оборот“ е превишен поради валутните колебания, настъпили след референтната година.

401    Съгласно практиката на Съда процентът, изразен в тази разпоредба, се отнася до общия оборот на разглежданото предприятие (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, посочено по-горе, точка 119).

402    По смисъла на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 „предходната финансова година“ е годината, предхождаща датата на решението, т.е. в конкретния случай — последната пълна финансова година на всяко от съответните предприятия към 13 юли 1994 г.

403    В светлината на тези елементи се налага изводът, въз основа на предоставените от жалбоподателя сведения в отговор на писмено зададен от Първоинстанционния съд въпрос, че размерът на глобата, конвертиран в национална валута по обменния курс в сила към момента на публикуване на решението, не превишава 10 % от общия оборот, реализиран от жалбоподателя през 1993 г.

404    С оглед на изложеното дотук настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

 Й – По правното основание, изведено, от една страна, от неправилно изчисление на частта от глобата, съответстваща на нарушението, за което се търси отговорност от Prat Carton, и от друга — от нарушение на задължението за мотивиране в това отношение

 Доводи на страните

405    Според жалбоподателя Комисията е изчислила неправилно частта от глобата, съответстваща на твърдяното за извършено от Prat Carton нарушение, възприемайки същия процент от оборота като предвидения за жалбоподателя, т.е. 9 %, намален с една трета поради сътрудничеството на предприятието при разследването на случая. Ограниченото участие на Prat Carton в срещите на JMC от юни 1990 г. до март 1991 г. и фактът, че това предприятие не е било „дружество с водеща роля“, обаче обосновавали намаляване на размера на глобата.

406    Накрая, жалбоподателят изтъква пълното отсъствие на прозрачност и липсата на мотиви във връзка с изчисляването на частта на глобата, съответстваща на нарушението, за което се търси отговорност от Prat Carton.

407    Комисията припомня, че както се уточнява в точка 154 от съображенията на решението, придобилият Prat Carton през февруари 1991 г. жалбоподател носи отговорност за антиконкурентното поведение на това предприятие за целия период, през който то участва в картела. След като с решението на жалбоподателя била наложена само една глоба, изчислена въз основа на общия му оборот от картон, и следователно се включвал оборотът на Prat Carton, поведението на това предприятие не водело до налагане на отделна глоба. Според Комисията по тази причина доводите на жалбоподателя са в противоречие с факта, че глоба е наложена само на жалбоподателя.

408    При това положение следвало да се отхвърли и всякакво обвинение за липса на прозрачност или за несъгласуваност на мотивите на решението в тази насока.

 Съображения на Първоинстанционния съд

409    Според обясненията на Комисията наложената на жалбоподателя глоба съответства на 6 % от съвкупния размер на оборотите, реализирани през 1990 г., съответно от жалбоподателя и от Prat Carton (ставка от 9 %, приета за предприятията „с водеща роля“, намалена с една трета поради поведението на сътрудничество на жалбоподателя). Въпреки че в такъв случай е желателно решението да съдържа по-подробни мотиви относно приложения метод за изчисление, по изложените вече съображения (вж. точки 351—353) следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изведен от нарушение на член 190 от Договора.

410    На следващо място е необходимо да се припомни (вж. точка 250 по-горе), че Комисията е доказала участието между юни 1990 г. и февруари 1991 г. на Prat Carton в тайното споразумение относно цените и в тайното споразумение относно периодите на принудителен престой. От друга страна, бе прието, че Комисията не е доказала в достатъчна степен участието на Prat Carton в тайно споразумение относно пазарните дялове през същия период, нито участието му от средата на 1986 г. до юни 1990 г. в някой от съставните елементи на нарушението, описани в член 1 от решението.

411    С оглед на обстоятелството, че Prat Carton участва само в някои от съставните елементи на нарушението и това участие е с продължителност, по-ограничена от установената от Комисията, размерът на наложената на жалбоподателя глоба следва да се намали.

412    В конкретния случай, при положение че нито едно от останалите правни основания, изложени от жалбоподателя, не обосновава намаляване на глобата, Първоинстанционният съд, в рамките на компетентността си да упражнява пълен съдебен контрол, определя размера на тази глоба на 14 000 000 ECU.

 По съдебните разноски

413    Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. След като жалбата е уважена само отчасти, Първоинстанционният съд се произнася по справедливост относно обстоятелствата по делото, като решава жалбоподателят да понесе направените от него съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от Комисията, а тя да понесе останалата половина от направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      Отменя член 2, алинеи първа—четвърта от Решение 94/601/ЕО на Комисията от 13 юли 1994 година относно производство по член 85 от Договора за ЕО (IV/C/33.833 — Картон) по отношение на жалбоподателя, освен следните пасажи:

„Споменатите в член 1 предприятия следва незабавно да прекратят посочените по-горе нарушения, ако още не са направили това. Те трябва да се въздържат в бъдеще в рамките на дейностите си в отрасъла на картона от каквото и да било споразумение или съгласувана практика, които могат да имат същата или подобна цел или последица, включително и от обмен на търговска информация:

а)      с който участниците биха били пряко или косвено информирани за производството, продажбите, списъците с поръчки, процента на използваните производствени мощности, продажбените цени, разходите или търговските планове на други производители.

Всяка система за обмен на общи данни, в която те участват, като системата Fides или заменилата я система, ще се управлява така, че да се изключат всички данни, даващи възможност да се идентифицира поведението на определени производители.“

2)      Определя размера на наложената на жалбоподателя глоба с член 3 от Решение 94/601 на 14 000 000 ECU.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски и половината от съдебните разноски, направени от Комисията.

5)      Комисията понася половината от направените от нея съдебни разноски.

Vesterdorf Briët Lindh

Potocki       Cooke

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 май 1998 година.

Секретар       Председател

H. Jung       B. Vesterdorf

Съдържание

Обстоятелства в основата на спора

Производство

Искания на страните

По искането за отмяна на решението

А – По правното основание, свързано с неспазване на процесуалните изисквания и на изискванията за форма, изведено от нарушаване на правото на защита

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

Б – По съществото на спора

По правното основание, изведено от липса на съгласуване на цените по сделките и от нарушение на изискванията за мотивиране

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По правното основание, изведено от липса на участие в картел, чиято цел е да се замразят пазарните дялове и да се контролира предлагането

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

1.  По наличието на съгласуване, чиято цел е да се замразят пазарните дялове, и на съгласуване, чиято цел е да се контролира предлагането

2.  По действителното поведение на жалбоподателя

По правното основание, изведено от допусната от Комисията грешка относно продължителността на съгласуване на цените

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По правното основание, изведено от допусната от Комисията грешка относно продължителността на действие на картела, чиято цел е да се замразят пазарните дялове и да се контролира предлагането

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По правното основание, изведено от допусната от Комисията грешка в преценката относно системата за обмен на информация на Fides

По правното основание, изведено от допусната от Комисията грешка, доколкото тя приема, че става въпрос за едно-единствено общо нарушение, както и че Sarriу е изцяло отговорно за него

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По правното основание, изведено от липса на отчитане от Комисията на положението на испанския пазар

По правното основание, изведено от неучастие на Prat Carton в нарушението

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

1.  Период от средата на 1986 г. до юни 1990 г.

а)     Участие на Prat Carton в някои срещи на PC

б)     Участие на Prat Carton в някои срещи на ИК

i) Предмет на срещите на ИК като цяло

ii) Среща на ИК от 3 октомври 1989 г.

в)     Изявление на Stora относно предаването на информация на предприятията, които не са участвали в срещите

г)     Относно участието на Prat Carton в срещите на JMC

д)     Извод относно разглеждания период

2.  Период от юни 1990 г. до февруари 1991 г.

а)     Относно участието на Prat Carton в тайно споразумение относно цените

б)     Относно участието на Prat Carton в тайно споразумение относно периодите на принудителен престой

в)     Относно участието на Prat Carton в тайно споразумение относно пазарните дялове

3.  Изводи относно участието на Prat Carton в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора преди придобиването му от жалбоподателя през февруари 1991 г.

По искането за отмяна на член 2 от решението

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По искането за отмяна на глобата или за намаляване на нейния размер

А – По правното основание, изведено от необходимост от намаляване на глобата поради неправилно определяне на предмета и на продължителността на нарушението

Б – По правното основание, изведено, от една страна, от допусната от Комисията грешка в преценката, доколкото приема, че картелът „до голяма степен е постигнал целите си“, и от друга — от нарушение на задължението за мотивиране по този въпрос

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

В – По правното основание, изведено, от една страна, от грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията приема прикриването на картела за отегчаващо обстоятелство, и от друга — от грешка в мотивите в това отношение

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

Г – По правното основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, доколкото Комисията наложила без обективна обосновка много по-високи глоби в сравнение с предходната ѝ практика

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

Д – По правното основание, изведено от липса на мотиви и от нарушаване на правото на защита във връзка с изчисляването на глобата

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

Е – По правното основание, изведено от една страна, от допусната от Комисията грешка в преценката, доколкото не отчела надлежно ролята на Sarriу в рамките на картела, както и действителното му поведение на пазара, и от друга — от липса на мотиви в това отношение

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

Ж – По правното основание, изведено от това, че Комисията трябвало да вземе предвид някои смекчаващи обстоятелства

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

З – По правното основание, изведено от фактическа грешка при изчисляване на глобата, наложена на Sarriу

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

И – По правното основание, изведено от грешка в метода за изчисление на глобата

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

Й – По правното основание, изведено, от една страна, от неправилно изчисление на частта от глобата, съответстваща на нарушението, за което се търси отговорност от Prat Carton, и от друга — от нарушение на задължението за мотивиране в това отношение

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По съдебните разноски

* Език на производството: италиански.