РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
7 май 2019 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, представляваща кола в диалогов балон — Допустимост на жалбата пред апелативния състав — Член 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Ограничаване на списъка на стоките или услугите, обхванати от заявената марка — Член 27, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/625 — Обхват на проверката, която трябва да извърши апелативният състав — Задължение за произнасяне по искане за ограничаване“
По дело T–629/18
mobile.de GmbH, установено в Драйлинден (Германия), представлявано от T. Lührig, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява M. Fischer, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 7 август 2018 г. (преписка R 2653/2017‑4) относно заявка за регистрация на фигуративен знак, представляващ изображение на кола в диалогов балон, като марка на Европейския съюз,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: I. Pelikánová, председател, P. Nihoul и J. Svenningsen (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
като взе предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 18 октомври 2018 г.,
като взе предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 20 декември 2018 г.,
като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 30 юни 2016 г. жалбоподателят mobile.de GmbH подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките и услугите, за които се иска регистрацията, спадат към класове 9, 12, 16, 25, 28, 35—38, 41, 42 и 45 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.
4 С писмо от 22 юли 2016 г. проверителят на EUIPO повдига възражения срещу регистрацията на съответната марка за част от разглежданите стоки и услуги на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001) с мотива, че тя няма отличителен характер.
5 На 25 ноември 2016 г. в отговор на посоченото писмо на проверителя жалбоподателят представя становището си, с което оспорва всички възражения на проверителя.
6 С писмо от 23 март 2017 г. проверителят оттегля частично възраженията си за част от стоките и услугите, които първоначално са били посочени в писмото му от 22 юли 2016 г. Жалбоподателят е приканен да представи становището си или други доказателства, от които да се установи придобиването на отличителен характер чрез използване на съответната марка за стоките и услугите, за които проверителят е продължил да поддържа възраженията си. На 24 юли 2017 г. жалбоподателят представя допълнителното си становище.
7 С решение от 3 октомври 2017 г. проверителят отказва регистрацията на съответната марка за стоките и услугите, посочени в писмото му от 23 март 2017 г., на основание член 7, параграф 1, буква б) и член 42, параграф 2 от Регламент 2017/1001.
8 На 15 декември 2017 г. жалбоподателят подава жалба до EUIPO, с която иска да се отмени решението на проверителя в частта, в която последният е отхвърлил заявката за регистрация на съответната марка.
9 На 16 февруари 2018 г. жалбоподателят представя пред EUIPO два документа, в единия от които се съдържа искане за ограничаване на списъка на стоките и услугите, за които първоначално е била поискана регистрацията на марката. Това искане за ограничаване обхваща всички стоки и услуги, за които проверителят е отказал регистрация.
10 На същия ден жалбоподателят представя друг документ, озаглавен „Писмено изложение на основанията за обжалване/съобщение относно ограничаването на заявката за марка“, в който като приложение се съдържа подаденото преди това искане за ограничаване.
11 На 6 април 2018 г. след искане от страна на EUIPO жалбоподателят подава отново искането си за ограничаване на списъка на стоките и услугите, за които е заявена регистрацията на съответната марка в друг формат (PDF) и с изменена форма, но все със същото съдържание.
12 На 10 май 2018 г. регистраторът на апелативния състав потвърждава получаването на двете искания за ограничаване, подадени съответно на 16 февруари и на 6 април 2018 г.
13 С писмо от 6 юни 2018 г. EUIPO уведомява жалбоподателя, че жалбата е препратена на четвърти апелативен състав съгласно член 69, параграф 2 от Регламент 2017/1001, тъй като не е била уважена от проверителя.
14 С решение от 7 август 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата като недопустима съгласно член 68, параграф 1, трето изречение от Регламент 2017/1001 във връзка с член 23, параграф 1, буква г) от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз, и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ L 104, 2018 г. стр. 1), с мотива, че вторият документ, представен от жалбоподателя на 16 февруари 2018 г. и озаглавен „Писмено изложение на основанията за обжалване/съобщение относно ограничаването на заявката за марка“, не отговаря на критериите, които са необходими, за да представлява изложение, посочващо основанията за обжалване, съгласно член 22, параграф 1, буква б) от Делегирания регламент.
15 Апелативният състав уточнява, че в посочения документ от 16 февруари 2018 г. жалбоподателят само препраща към приложението, в което се съдържа искането за ограничаване на списъка на стоките и услугите, за които е поискана регистрация на съответната марка, за да обясни, че това искане за ограничаване се отнася до всички стоки и услуги, чиято регистрация е била отказана от проверителя и които представляват единствения предмет на жалбата, и че поради това той е решил да подаде искане да бъде установено, че липсва основание за произнасяне по същество. Въз основа на тези съображения апелативният състав приема, че в документа липсват елементи, които да обосновават отмяната на решението на проверителя, и следователно че жалбата трябва да бъде обявена за недопустима. Следователно, тъй като преди изтичането на срока от четири месеца, считано от съобщаването на решението на проверителя, не е било представено валидно писмено изложение на основанията за обжалване, апелативният състав е констатирал, че това решение е станало окончателно.
Искания на страните
16 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
17 EUIPO се присъединява към исканията на жалбоподателя, включително относно съдебните разноски.
От правна страна
18 Най-напред трябва да се отбележи, че що се отнася до процесуалното положение на EUIPO, тя не е длъжна системно да защитава всяко обжалвано решение на апелативен състав или да иска задължително отхвърлянето на всяка жалба срещу такова решение и не съществува никаква пречка EUIPO да се присъедини към искане на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2005 г., Peek & Cloppenburg/СХВП (Cloppenburg), T‑379/03, EU:T:2005:373, т. 22).
19 В случая исканията на EUIPO са допустими, доколкото тези искания и изтъкнатите в тяхна подкрепа доводи не надхвърлят границите на изтъкнатите от жалбоподателя искания и основания.
20 Независимо от съвпадението на становищата на страните по същество на настоящото дело, жалбата не е изгубила предмета си. Всъщност, независимо от постигнатото между страните съгласие, с оглед на наличните данни по делото обжалваното решение не е било нито изменено, нито отменено от апелативния състав, тъй като EUIPO не разполага нито с правомощие да го направи, нито да дава в този смисъл инструкции на апелативните състави, чиято независимост е установена в член 166, параграф 7 от Регламент 2017/1001. Следователно Общият съд не е освободен от задължението си да извърши преценка на законосъобразността на обжалваното решение с оглед на изложените в жалбата основания и все още има основание да се произнесе по същество (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2005 г., Cloppenburg, T‑379/03, EU:T:2005:373, т. 28 и 29).
21 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания: първото — нарушение на член 49, параграф 1 от Регламент 2017/1001, второто — нарушение на член 71, параграф 1, второ изречение от същия регламент, третото — нарушение на член 68, параграф 1, четвърто изречение от Регламент 2017/1001 във връзка с член 23, параграф 1, буква г) от Делегиран регламент 2018/625, и четвъртото — нарушение на член 68, параграф 1, четвърто изречение от Регламент 2017/1001 във връзка с член 23, параграф 1, буква д) и член 22, параграф 1, буква б) от Делегиран регламент 2018/625.
22 С първото основание жалбоподателят твърди, че апелативният състав е нарушил правото му на ограничаване на списъка на стоките и услугите, които се съдържат в заявката за марка, на основание член 49, параграф 1 от Регламент 2017/1001. Според жалбоподателя обаче това право на ограничаване се прилага по всяко време от производството, включително в производството пред апелативния състав. Тъй като заявката му е била подадена към момент, при който към решението на проверителя все още се е прилагал суспензивният ефект на жалбата, апелативният състав е бил длъжен да упражни правомощията на отдела, който е приел първоначалното решение, а именно на проверителя, и да „приеме акт“ за ограничаване на стоките и услугите, за които е поискана регистрация на съответната марка. Поради това апелативният състав е трябвало да приеме, че вследствие на посоченото ограничаване, което съвпада със стоките и услугите, чиято заявка за регистрация е била отказана от проверителя, първоначалното решение не е произвело никакви последици и че липсва основание за произнасяне по същество по жалбата.
23 Според EUIPO, която по същество подкрепя доводите на жалбоподателя, апелативният състав е трябвало съгласно член 49, параграф 1 от Регламент 2017/1001 да се произнесе по продаденото по време на производството по обжалване от заявителя на марката искане за ограничаване на списъка на посочените стоки и услуги най-късно с решението си по жалбата по силата на член 27, параграф 5 от Делегиран регламент 2018/625.
24 По този въпрос следва да се посочи, че след като жалбата е подадена, апелативният състав става инстанцията, която е компетентна да се произнесе по заявката за регистрация на дадена марка. Тъй като жалбоподателят като заявител на марка, е подал искане за ограничаване на списъка на стоките и услугите, посочени в заявката за регистрация на съответната марка към момент, в който решението на проверителя, с което се отказва регистрацията на тази марка, е било обжалвано пред апелативния състав, посоченият състав е станал компетентен да се произнесе по това искане за ограничаване (вж. в този смисъл решение от 16 март 2017 г., Capella/EUIPO — Abus (APUS), T‑473/15, непубликувано, EU:T:2017:174, т. 36).
25 Що се отнася до правото на заявителя на марка да ограничи списъка на стоките и услугите, посочени в неговата заявка за марка, следва да се припомни, че съгласно член 49, параграф 1 от Регламент 2017/1001 заявителят на марката „може по всяко време да оттегли своята заявка за марка на ЕС или да ограничи списъка на стоки или услуги, който се съдържа в нея“.
26 Поради това съгласно член 49, параграф 1 от Регламент 2017/1001 ограничаване на списъка на стоките или услугите, посочени в заявка за марка на Европейския съюз, може да се извърши по всяко време, а следователно и по време на производството пред апелативния състав (вж. в този смисъл решение от 16 март 2017 г., APUS, T‑473/15, непубликувано, EU:T:2017:174, т. 37).
27 В случая е безспорно, че двата документа, депозирани от жалбоподателя на 16 февруари 2018 г., са били представени пред апелативния състав след подаване на жалбата и в срока за подаване на писменото изложение на основанията за нейното обжалване, така както е определен в член 68, параграф 1, последно изречение от Регламент 2017/1001. Следователно искането за ограничаване е било подадено по време на производството пред апелативния състав в съответствие с член 49, параграф 1 от същия регламент.
28 В член 27, параграф 5, първо изречение от Делегиран регламент 2018/625 обаче се предвижда, че апелативният състав трябва да се произнесе по такова искане за ограничаване, подадено съгласно член 49 от Регламент 2017/1001, най-късно в решението си по жалбата. Апелативният състав е длъжен да изпълни задължението за произнасяне по такова искане за ограничаване независимо от това дали писменото изложение на основанията за обжалване е било представено съгласно член 22, параграф 1, буква б) от Делегиран регламент 2018/625.
29 Следователно, тъй като жалбоподателят е подал искане за ограничаване на списъка на стоките или услугите, посочени в заявката за регистрация на съответната марка, съгласно член 49, параграф 1 от Регламент 2017/1001, преди да е изтекъл срокът за подаване на писменото изложение на основанията за обжалване, така както е посочено в член 68, параграф 1, последно изречение от същия регламент, апелативният състав е бил длъжен да го разгледа.
30 Тъй като обаче е отхвърлил жалбата като недопустима с мотива, че представеният от жалбоподателя документ от 16 февруари 2018 г., озаглавен „Писмено изложение на основанията за обжалване/съобщение относно ограничаването на заявката за марка“, не отговаря на критериите, за да се счита за писмено изложение на основанията за обжалване, апелативният състав не се е произнесъл по подаденото от жалбоподателя искане за ограничаване на списъка на стоките и услугите, в нарушение на член 49, параграф 1 от Регламент 2017/1001 във връзка с член 27, параграф 5 от Делегиран регламент 2018/625.
31 Поради това следва да се уважи първото основание и следователно да се отмени изцяло обжалваното решение, без да е необходимо произнасяне по останалите три основания, изтъкнати от жалбоподателя.
По съдебните разноски
32 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като EUIPO е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя и на EUIPO.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
реши:
1) Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 7 август 2018 г. (преписка R 2653/2017‑4).
2) Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.
Pelikánová | Nihoul | Svenningsen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 май 2019 година.
Подписи