Language of document : ECLI:EU:T:2020:319

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

8 юли 2020 година(*)

„Обществени поръчки за услуги — Процедура за възлагане на обществени поръчки — Поддръжка на охранителни съоръжения в сгради, заети и/или управлявани от Комисията в Белгия и Люксембург — Отхвърляне на офертата на един оферент — Възлагане на поръчката на друг оферент — Критерии за подбор — Незаконосъобразност на клауза от спецификацията — Равно третиране“

По дело T‑661/18

Securitec, установено в Ливанж (Люксембург), за което се явява P. Peuvrel, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват M. Илкова, A Katsimerou и J. Estrada de Solà, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на Комисията от 7 септември 2018 г., с което се отхвърля офертата на жалбоподателя за партида № 4 от обществената поръчка, предмет на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка HR/R1/PR/2017/059 и отнасяща се до „поддръжката на охранителни съоръжения в сгради, заети и/или управлявани от Европейската комисия в Белгия и Люксембург“, и от друга страна, на решението на Комисията от 17 септември 2018 г. да откаже да предостави на жалбоподателя уточненията, поискани от него на 11 септември 2018 г. в рамките на същата процедура,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: S. Gervasoni, председател, P. Nihoul (докладчик) и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 февруари 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        С обявление за обществена поръчка, публикувано в приложението към Официален вестник на Европейския съюз (ОВ 2018/S 064-141552), Европейската комисия открива ограничена процедура за обществена поръчка, озаглавена „Поддръжка на охранителни съоръжения в сгради, заети и/или управлявани от Европейската комисия в Белгия и Люксембург“.

2        Поръчката се състои от седем партиди, от които предмет на настоящото дело е само четвъртата, със следното заглавие: „Поддръжка в действие intra-muros на видеонаблюдение (камера CCTV), на контрола за достъп, на неохраняваните места за преминаване, вътрешни преградни съоръжения, вътрешен пункт за пропускане, врата с подсилена сигурност, ключалки и металически заключалки за управление на системите за заключване в Люксембург“.

3        Що се отнася до подбора на кандидатите, първа фаза от процедурата за възлагане на обществена поръчка, точка III.3.2.B, озаглавена „Професионални способности на екипа по кандидати“ от спецификацията изисква като „минимални необходими способности“ техникът, „началник на обект“ на кандидата, да притежава „удостоверение за задълбочено обучение по софтуерна платформа за управление на сигурността от дружеството Nedap“ (наричано по-нататък „обучението Nedap“). Като удостоверителен документ кандидатът е трябвало да представи такова удостоверение „или клетвена декларация, че [това удостоверение ще бъде] получено, в случай на възлагане, не по-късно от 5 дни след подписването на договора“.

4        Що се отнася до възлагането на поръчката — втората фаза на процедурата за обществена поръчка, спецификацията предвижда в точка IV.1, че „поръчката [ще бъде] възложена по партиди на офертата с най-ниска цена сред редовните и отговарящи на критериите оферти“.

5        Първоначално крайният срок за получаване на заявленията за участие е определен на 30 април 2018 г. С публикувано на 28 април 2018 г. обявление за поправка той е отложен за 16 май 2018 г.

6        На 26 април 2018 г. жалбоподателят подава заявление за участие за партида № 4. Още петима кандидати подават заявления за участие за същата партида.

7        С електронни писма от 13 и 26 юни 2018 г. Комисията иска от жалбоподателя уточнения по неговата кандидатура. Те са направени от него с електронни писма от 19 и 28 юни 2018 г.

8        На 6 и 11 юли 2018 г. въз основа на представените документи Комисията констатира, че всички кандидати, включително жалбоподателят, отговарят на критериите за подбор, вследствие на което ги поканва да представят офертите си най-късно до 6 август 2018 г.

9        На 4 август 2018 г. жалбоподателят представя своята оферта. Още две дружества правят същото.

10      С електронно писмо от 7 септември 2018 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че поръчката е възложена на дружеството Omnisecurity SA, което е подало офертата с най-ниска цена, и че стойността на неговата оферта се оказва с 48,55 % по-висока от тази на спечелилия поръчката оферент. 

11      С електронно писмо от 11 септември 2018 г. жалбоподателят иска от Комисията да му предостави по-подробна информация относно мотивите за отхвърлянето на неговата оферта. В частност жалбоподателят пита, от една страна, дали спечелилият поръчката оферент притежава удостоверение Nedap, както изисква точка III.3.2.B от спецификацията, като твърди, че само той и още едно дружество, което не е представило оферта, притежават това удостоверение в Люксембург, и от друга страна, дали спечелилият поръчката оферент използва подизпълнители, и при утвърдителен отговор — как е името на подизпълнителя.

12      На 17 септември 2018 г. Комисията отговаря на това електронно писмо, като препраща към писмото от 7 септември 2018 г., което според нея съдържа цялата информация, която трябва да се предостави на отстранените оференти в съответствие с член 113 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1), последно изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2015/1929 на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 2015 г. (ОВ L 286, 2015 г., стр. 1) (наричан по-нататък с измененията „Финансовият регламент“).

13      В електронното писмо от 17 септември 2018 г. Комисията уточнява, че всички поканени да представят оферта кандидати отговарят на критериите за подбор, сред които предвиденият в точка III.3.2.B от спецификацията, и че информацията относно евентуалното използване от спечелилия поръчката оферент на подизпълнител ще бъде съобщена в обявлението за възлагане.

14      Рамковият договор за партида № 4 е подписан със спечелилия поръчката оферент на 19 септември 2018 г. Обявлението за възлагане на поръчката е публикувано в Официален вестник на 30 октомври 2018 г. под номер 2018/S 209‑476275.

 Производство и искания на страните

15      На 7 ноември 2018 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

16      В рамките на предвидените в член 89 от неговия процедурен правилник процесуално-организационни действия Общият съд приканва страните да представят определени документи и им поставя писмени въпроси. Страните отговарят на тези въпроси в определения им срок.

17      Жалбоподателят иска по същество от Общия съд да:

–        отмени решенията, съдържащи се в електронните писма на Комисията от 7 и 17 септември 2018 г.,

–        разпореди „всички други необходими правни действия в тази материя“,

–        осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

18      Комисията иска от Общия съд да:

–        обяви жалбата за недопустима в частта ѝ срещу твърдяното решение от 17 септември 2018 г.,

–        отхвърли жалбата изцяло като неоснователна в останалата ѝ част,

–        осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По предмета на жалбата

19      Жалбоподателят подава жалбата си за отмяна на решенията, съдържащи се в две електронни писма на Комисията, а именно, от една страна, електронното писмо от 7 септември 2018 г., с което тя го уведомява, че офертата му е била отхвърлена, и от друга страна, електронното писмо от 17 септември 2018 г., с което Комисията отговаря на искането му за информация.

20      Комисията счита, че жалбата трябва да се отхвърли като недопустима в частта ѝ срещу решението, съдържащо се в нейното електронно писмо от 17 септември 2018 г., с мотива че тъй като това решение има чисто потвърдителен характер, то не може да се квалифицира като „акт“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Всъщност в това електронно писмо Комисията се била ограничила да препрати към информацията, съдържаща се в писмото от 7 септември 2018 г., с което е уведомила жалбоподателя за отхвърлянето на офертата му, мотивите за това отхвърляне, както и самоличността на спечелилия поръчката оферент.

21      Жалбоподателят оставя на преценката на Общия съд, като същевременно твърди, че според него решението, съдържащо се в електронното писмо от 17 септември 2018 г., в действителност представлява „акт“ по смисъла на член 263 ДФЕС.

22      В това отношение следва да се припомни, че според установената съдебна практика жалба за отмяна, подадена срещу чисто потвърдителен спрямо предходно решение акт, който не е бил оспорен и така е влязъл в сила, е недопустима. Счита се, че даден акт само потвърждава предходно решение, когато не съдържа нищо ново в сравнение с предходното решение и не е издаден в резултат от преразглеждане на положението на адресата на това решение (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, EU:T:2001:42, т. 44 и цитираната съдебна практика).

23      Преди да се разгледа въпросът дали електронното писмо от 17 септември 2018 г. съдържа решение, което само потвърждава съдържащото се в електронното писмо от 7 септември същата година, трябва да се провери дали последното решение вече е било окончателно по отношение на жалбоподателя към момента на подаване на настоящата жалба (вж. в този смисъл решение от 16 септември 1998 г., Waterleiding Maatschappij/Комисия, T‑188/95, EU:T:1998:217, т. 108).

24      Всъщност, в случай че потвърденото решение все още не е било окончателно към момента на подаване на жалбата за отмяна, заинтересованото лице има право да обжалва или потвърденото решение, или потвърдителното решение, или и двете (решения от 11 май 1989 г., Maurissen и Union syndicale/Сметна палата, 193/87 и 194/87, непубликувано, EU:C:1989:185, т. 26 и от 31 май 2017 г., DEI/Комисия, C‑228/16 P, EU:C:2017:409, т. 35).

25      В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 263, последна алинея ДФЕС жалбите за отмяна трябва да бъдат подадени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на жалбоподателя или, при липса на такова, от деня, в който той е узнал за него. Този срок трябва евентуално да бъде удължен със срок поради отдалеченост съгласно член 60 от Процедурния правилник.

26      В случая жалбата за отмяна е подадена на 7 ноември 2018 г., т.е. на дата, на която срокът за обжалване на решението, съдържащо се в електронното писмо от 7 септември 2018 г., все още не е изтекъл.

27      Следователно в изпълнение на припомнената в точка 24 по-горе съдебна практика жалбоподателят е могъл да насочи жалбата си не само срещу решението, съдържащо се в електронното писмо от 7 септември 2018 г., но и срещу това, съдържащо се в електронното писмо от 17 септември същата година.

28      Следователно жалбата е допустима както в частта ѝ срещу решението, съдържащо се в електронното писмо от 17 септември 2018 г., така и в частта ѝ срещу решението, съдържащо се в електронното писмо от 7 септември същата година (наричани по-нататък „обжалваните решения“).

 По същество

29      В хода на производството жалбоподателят изтъква четири основания.

30      В първото основание той твърди, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране.

31      Второто основание се отнася до точка III.3.2.B от спецификацията.

32      В третото основание жалбоподателят поддържа, че обжалваните решения са приети в нарушение на принципите на прозрачност, равно третиране и недопускане на дискриминация.

33      В четвъртото основание той твърди, след като е разгледал представения от Комисията в рамките на процесуално-организационно действие доклад за оценка на офертите, че одобрената в крайна сметка оферта е била, по смисъла на приложимата за обществените поръчки правна уредба, с необичайно ниска стойност, което според него опорочава обжалваните решения.

 По първото основание, в което се твърди нарушение на задължението за мотивиране

34      Жалбоподателят счита, че обжалваните решения не са достатъчно мотивирани, тъй като единственият мотив, на който се позовава Комисията, за да обоснове отхвърлянето на офертата му, е, че в нея не се предлага най-ниската цена сред получените оферти, като тази цена е с 48,55 % по-висока от стойността на офертата на спечелилия поръчката оферент. Комисията не била обяснила на жалбоподателя на кои други критерии не отговаря, нито била посочила позициите от спечелилата оферта, чийто размер се различава от неговия, и които обясняват разлика в цената от 48,55 %. Тези лаконични мотиви не са му позволили да осигури надлежно защитата си.

35      Освен това жалбоподателят подчертава, че с електронно писмо от 11 септември 2018 г., в съответствие с член 113, параграф 3, първа алинея, буква а) от Финансовия регламент и с член 161, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1), последно изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2015/2462 на Комисията от 30 октомври 2015 г. (ОВ L 342, 2015 г., стр. 7) (наричан по-нататък с измененията „делегираният регламент“), той е поискал да му бъде предоставена информация за относителните характеристики и предимства на одобрената оферта, но че в електронното писмо на Комисията от 17 септември 2018 г. не му е предоставена тази информация. В репликата той изтъква в частност че Комисията е запазила мълчание по въпроса дали спечелилият поръчката оферент е отговарял на критерия за обучението Nedap, въпреки че той е повдигнал този въпрос в електронното си писмо от 11 септември 2018 г.

36      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

37      В това отношение следва да се припомни, че според член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз администрацията е длъжна да мотивира своите решения. Според установената съдебна практика това задължение за мотивиране означава, че в съответствие с член 296, втора алинея ДФЕС авторът на акта трябва да изложи ясно и недвусмислено своите съображения в подкрепа на посочения акт, така че, от една страна, да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да предявят правата си, и от друга страна, да се даде възможност на съда да упражни своя контрол (решения от 25 февруари 2003 г., Strabag Benelux/Съвет, T‑183/00, EU:T:2003:36, т. 55, от 24 април 2013 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑32/08, непубликувано, EU:T:2013:213, т. 37 и от 16 май 2019 г., Transtec/Комисия, T‑228/18, EU:T:2019:336, т. 91).

38      По-нататък, изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички релевантни фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 150 и от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 116).

39      По отношение на договорите за обществени поръчки, сключени от институциите на Европейския съюз, от една страна, член 113, параграф 2 от Финансовия регламент предвижда, че възлагащият орган съобщава на всеки отстранен оферент мотивите за отхвърлянето на офертата му. От друга страна, по силата на член 113, параграф 3, първа алинея, буква а) от същия регламент възлагащият орган уведомява всеки оферент, който не отговаря на нито един критерий за отстраняване и изпълнява критериите за подбор, и който е отправил писмено искане, за характеристиките и относителните предимства на одобрената оферта, както и за името на оферента, на когото е възложена поръчката, и платената цена или съответно стойността на поръчката. По последния въпрос член 161, параграф 2 от делегирания регламент уточнява, че „възлагащият орган съобщава информацията, предвидена в член 113, параграф 3 от Финансовия регламент, възможно най-скоро и при всички случаи в срок от 15 дни от получаването на писмено искане“.

40      Следователно член 113, параграфи 2 и 3 от Финансовия регламент и член 161, параграф 2 от делегирания регламент предвиждат мотивиране на два етапа по отношение на отстранените оференти. На първо място, възлагащият орган уведомява отстранените оференти за отхвърлянето на офертата им и им съобщава мотивите за това. След това, по силата на същите разпоредби, при писмено искане от страна на отстранен оферент, който не отговаря на нито един критерий за отстраняване и изпълнява критериите за подбор, възлагащият орган съобщава възможно най-скоро, но не по-късно от петнадесет дни след получаване на искането, характеристиките и относителните предимства на одобрената оферта, както и името на оферента, на когото е възложена поръчката, и цената или стойността на поръчката (вж. в този смисъл решение от 26 април 2018 г., European Dynamics Luxembourg и Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑752/15, непубликувано, EU:T:2018:233, т. 27 и цитираната съдебна практика).

41      В случая следва да се констатира, че първият от тези етапи е спазен от Комисията, тъй като в своето електронно писмо от 7 септември 2018 г. тя е написала на жалбоподателя: „Съжаляваме, че се налага да Ви съобщим, че Вашата оферта не беше одобрена, защото оценяването на същата показа, че предложената в нея цена не е най-ниската сред получените оферти“.

42      Що се отнася до мотивите за отхвърляне на офертата, тази информация е достатъчна, като се има предвид, че както следва от точка IV.1 от спецификацията, единственият критерий за възлагане е бил цената. При това положение мотивите за отхвърляне на офертата на жалбоподателя трябвало да се отнасят само до този критерий.

43      Що се отнася до информацията, която трябва да бъде съобщена на втория етап, а именно характеристиките и относителните предимства на одобрената оферта, името на спечелилия поръчката оферент и цената или стойността на поръчката, изглежда, че тя е била предоставена едновременно с данните от първия етап в същото електронно писмо от 7 септември 2018 г. Действително в това електронно писмо се обявява и следното:

„След оценката на офертите, извършена в съответствие с точка IV.1 от спецификацията и [с] точка II.2.5 от обявлението за обществена поръчка, за изпълнител на поръчката е определено дружеството Omnisecurity SA, което е предложило офертата с най-ниска цена и отговаряща напълно на изискванията на спецификацията. Всъщност цената на Вашата оферта се оказва с 48,55 % по-висока от тази на спечелилия поръчката оферент“.

44      Както изисква член 113, параграф 3, първа алинея, буква а) от Финансовия регламент, тази информация включва името на спечелилия кандидат, а именно дружеството Omnisecurity SA.

45      Що се отнася до цената на поръчката, следва да се констатира, че Комисията не я е посочила изрично в електронното писмо от 7 септември 2018 г., нито впрочем в това от 17 септември същата година, но че жалбоподателят, понеже знае размера на своята оферта, е могъл лесно да я извлече по дедуктивен път от разликата в цената, посочена в първото от тези електронни писма.

46      Що се отнася до характеристиките и предимствата, свързани с одобрената оферта, следва да се припомни, че като се има предвид, че както вече бе припомнено в точка 42 по-горе, единственият критерий за възлагане е цената, предимството на одобрената оферта може да се състои само в разлика в цената. Както е видно от точка 43 по-горе, тази разлика — от 48,55 % — е била спомената в електронното писмо от 7 септември 2018 г.

47      При положение че съдържа всички необходими елементи по член 113, параграфи 2 и 3 от Финансовия регламент, информацията, предоставена в електронното писмо от 7 септември 2018 г., била достатъчна с оглед на задължението за мотивиране.

48      Този извод не може да бъде поставен под съмнение от следните доводи на жалбоподателя.

49      На първо място, жалбоподателят упреква Комисията, че не е посочила в електронните писма от 7 и 17 септември 2018 г. позициите от одобрената оферта, чийто размер се различава от неговата и които обясняват разлика в цената от 48,55 %.

50      В това отношение е важно най-напред да се отбележи, че жалбоподателят не е направил такова искане в електронното си писмо от 11 септември 2018 г. Това е първата причина, поради която възлагащият орган не може да бъде упрекнат, че не му е дал отговор, при положение че единствената информация, която възлагащият орган е трябвало да предостави на отстранените оференти, е изброената в член 113, параграфи 2 и 3 от Финансовия регламент.

51      По-нататък, според постоянната съдебна практика от Комисията не може да се изисква да предаде на оферент, чиято оферта е била отхвърлена, подробен сравнителен анализ на неговата оферта и на одобрената оферта (вж. решение от 4 октомври 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑629/11 P, непубликувано, EU:C:2012:617, т. 21 и цитираната съдебна практика). Възлагащият орган също така не е длъжен при писмено искане от отстранен оферент да му предоставя пълен препис от доклада за оценка (вж. решение от 4 октомври 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑629/11 P, непубликувано, EU:C:2012:617, т. 22 и цитираната съдебна практика).

52      Накрая, разкриването на единичните цени на спечелилия поръчката оферент би могло да увреди търговските интереси на последния, както и лоялната конкуренция между операторите (вж. в този смисъл решение от 9 април 2014 г., CITEB и Belgo-Metal/Парламент, T‑488/12, непубликувано, EU:T:2014:195, т. 46). Член 113, параграф 3, последна алинея от Финансовия регламент обаче позволява на възлагащия орган да не предоставя определена информация, която може да накърни тези интереси.

53      Ето защо Комисията не може да бъде упрекната, че в електронните писма от 7 и 17 септември 2018 г. не е съобщила позициите от одобрената оферта, чиято стойност обяснява разликата в цената от 48,55 % с офертата на жалбоподателя.

54      На второ място, жалбоподателят критикува Комисията, че в електронното писмо от 17 септември 2018 г. не е отговорила на неговите въпроси, от една страна, относно „характеристиките и относителните предимства на одобрената оферта“, и от друга страна, за това дали одобреният кандидат отговаря на критерия за обучението Nedap.

55      Що се отнася до оплакването относно „характеристиките и относителните предимства на одобрената оферта“, важно е да се отбележи, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, той не е направил това искане в електронното писмо от 11 септември 2018 г. Освен това от точка 46 по-горе следва, че след като в електронното си писмо от 7 септември 2018 г. Комисията е посочила, че „цената на офертата на жалбоподателя се е оказала с 48,55 % по-висока от тази на спечелилия поръчката оферент“, тя е предоставила достатъчно информация по този въпрос.

56      При това положение не може да се приеме, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране, поради това че в електронното си писмо от 17 септември 2018 г. не е отговорила на питането на жалбоподателя относно характеристиките и предимствата на одобрената оферта.

57      Що се отнася до оплакването, свързано с липсата на отговор от страна на Комисията по въпроса за обучението Nedap на спечелилия поръчката оферент, който от своя страна всъщност фигурира в електронното писмо от 11 септември 2018 г., следва да се констатира, че то е неоснователно.

58      Действително, за разлика от твърдяното от жалбоподателя, в електронното си писмо от 17 септември 2018 г. Комисията посочва, че комисията за оценка надлежно е проверила дали кандидатите отговарят на критериите за подбор, включително този, предвиден в точка III.3.2.B от спецификацията. Следователно е неточно да се твърди чисто и просто че Комисията не е отговорила на питането на жалбоподателя относно обучението Nedap на спечелилия поръчката оферент.

59      При това положение не може да се приеме, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране, поради това че в електронното писмо от 17 септември 2018 г. не е отговорила на въпроса дали спечелилият поръчката оферент е отговарял на критерия за обучението Nedap.

60      В резултат на това първото основание трябва да бъде отхвърлено по същество.

 По второто основание, отнасящо се до точка III.3.2.B от спецификацията

61      С второто основание жалбоподателят оспорва законосъобразността на обжалваните решения по мотиви, свързани с точка III.3.2.B от спецификацията.

62      Това основание се разделя на три части.

–       По първата част относно редовността на декларацията, подадена от спечелилия поръчката оферент

63      В първата част от второто основание жалбоподателят поддържа, че документът, представен от спечелилия поръчката оферент, за да установи, че той отговаря на условието, предвидено в точка III.3.2.B от спецификацията, не е в съответствие с тази разпоредба.

64      В това отношение е важно да се отбележи, че както бе посочено в точка 3 по-горе, точка III.3.2.B от спецификацията изисква за партида № 4 като „минимални необходими професионални способности“ техникът „началник на обект“ да притежава „удостоверение за задълбочено обучение по софтуерна платформа за управление на сигурността от дружеството Nedap“.

65      За да докажат, че отговарят на условието във връзка с обучението Nedap, според същата разпоредба кандидатите е трябвало да представят или „удостоверение за задълбочено обучение по софтуерна платформа за управление на сигурността от дружеството Nedap“, или „клетвена декларация, че [това удостоверение ще бъде] получено, в случай на възлагане, не по-късно от 5 дни след подписването на договора“.

66      В писмената си защита Комисията посочва, че спечелилият поръчката оферент е избрал втората възможност, предоставена от точка III.3.2.B от спецификацията, и че по този начин е представил споменатата в нея клетвена декларация.

67      Запитана от Общия съд по този въпрос в рамките на процесуално-организационно действие, Комисията представя документа, който счита за такава декларация. В този документ за техника, „началник на обект“, на когото ще бъде възложено изпълнението на поръчката, се посочва следното:

„Удостоверение Nedap: не, това приложение не се внедрява понастоящем в Люксембург. Ако се окаже необходимо за в бъдеще, установяваме тук, че това удостоверяване ще се извърши своевременно в дружеството Nedap“.

68      В съдебното заседание жалбоподателят за пръв път поддържа, че това удостоверение не е в съответствие с изискванията на спецификацията. Най-напред, документът, представен от спечелилия поръчката оферент, не съдържал „клетвена декларация“. По-нататък, документът не съдържал никакво задължение удостоверението да се представи в срок до пет дни след подписването на договора, а съдържал само твърде неопределено изразената идея, че удостоверяването ще се извърши „своевременно“ и „ако се окаже необходимо за в бъдеще“.

69      Тези доводи са оспорени от Комисията, която счита, че тъй като „би било известен формализъм да се изисква точна редакция“, тя е могла законосъобразно да приеме — както е направила в решението от 7 септември 2018 г., без да иска пояснение от спечелилия поръчката оферент — че направената от него оферта „изцяло отговаря на изискванията на спецификацията“. Освен това Комисията изтъква, че така повдигнатото от жалбоподателя оплакване не може да бъде взето предвид, при положение че щом е било изтъкнато в съдебното заседание, то е предявено несвоевременно.

70      В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството.

71      Освен това член 84, параграф 2 от Процедурния правилник предвижда, че когато правните и фактическите обстоятелства, обосноваващи въвеждането на нови основания, станат известни след втората размяна на писмени изявления, съответната главна страна въвежда новите основания непосредствено след като узнае за тези обстоятелства. По-нататък, тази разпоредба изобщо не изключва възможността посочените обстоятелства да са били открити, както в случая, по повод на процесуално-организационно действие (вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 370 и от 13 декември 2016 г., European Dynamics Luxembourg и Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑764/14, непубликувано, EU:T:2016:723, т. 48).

72      В конкретния случай следва да се констатира, че документът, съдържащ твърдяната клетвена декларация, е представен от Комисията на 9 август 2019 г. в отговор на процесуално-организационно действие, предприето от Общия съд след размяната на писмени становища.

73      След представянето на този документ, на 24 септември 2019 г. Общият съд приканва жалбоподателя да изрази становището си „по така представените от Комисията документи и отговори“.

74      В становището си обаче, както самият той признава в съдебното заседание, жалбоподателят не е формулирал никакъв довод относно формата или съдържанието на изявлението, съдържащо се в този документ.

75      От това следва, че обратно на предвиденото в член 84, параграф 2 от Процедурния правилник, жалбоподателят не е формулирал съответното оплакване от момента, в който се е запознал с посочения документ.

76      Поради това оплакването трябва да се отхвърли като недопустимо.

77      Следователно първата част от второто основание за обжалване трябва да бъде отхвърлена.

–       По втората част, отнасяща се до удостоверението, представено от спечелилия поръчката оферент

78      Във втората част от второто основание жалбоподателят поддържа, че удостоверяването, извършено от определения за изпълнител кандидат след подписването на договора, не е в съответствие с изискванията, предвидени в точка III.3.2.B от спецификацията. От една страна, удостоверението не било представено в петдневен срок от подписването на договора. От друга страна, посоченото удостоверение не изхождало от дружеството Nedap, а от друго дружество, което не е оторизирано да издава такива удостоверения, както е видно от кореспонденция по този въпрос между жалбоподателя и представители на дружеството Nedap.

79      Комисията оспорва доводите.

80      В това отношение следва да се припомни, че обществените поръчки протичат на няколко етапа.

81      Първо, съставя се спецификация, която уточнява по-конкретно услугите, които се очакват от спечелилия поръчката оферент, критериите за подбор, на които кандидатите или оферентите трябва да отговарят, за да бъдат допуснати до подаване на оферта, и критериите за възлагане, в зависимост от които ще бъдат оценявани офертите.

82      Второ, кандидатите, които са подали заявление за участие, се избират въз основа на посочените в спецификацията критерии за подбор. Избраните кандидати имат право да представят оферта.

83      Трето, получените от възлагащия орган оферти се преценяват с оглед на предвидените в спецификацията критерии за възлагане и една от тях се одобрява за възлагане, след което се подписва договорът.

84      Накрая, подписаният договор се изпълнява от спечелилия поръчката оферент.

85      Както е видно от начина, по който различните етапи се следват един друг, въпросът дали документ, представен от спечелилия поръчката оферент след възлагането на поръчката, е в съответствие с условията по спецификацията — ако предположим, че тези условия са валидни — засяга не третия етап, който е свързан с възлагането на поръчката, което е предмет на разглеждане по настоящата жалба, а последния, който се отнася до изпълнението на услугите — предмет на поръчката, и следователно не засяга обжалваните решения.

86      Поради тази причина в рамките на настоящата жалба не следва да се разглежда дали удостоверяването, извършено от спечелилия поръчката оферент след подписването на договора, е било в съответствие с изискванията, предвидени в точка III.3.2.B от спецификацията.

87      Следователно втората част от второто основание трябва да се отхвърли.

–       По третата част относно незаконосъобразността на точка III.3.2.B от спецификацията

88      В третата част от второто основание жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на клаузата, съдържаща се в точка III.3.2.B от спецификацията, която позволява на кандидатите на етапа на подбора да представят декларация, удостоверяваща, че ако офертата им бъде одобрена, ще представят удостоверение за обучение Nedap най-късно пет дни след подписването на договора.

89      Така в репликата си жалбоподателят изтъква, че предоставената в спецификацията възможност за представяне на удостоверение за обучение Nedap след подписването на договора е „нелогична, неразбираема и дори рискована, защото може да остави място за несигурност от правна и техническа гледна точка, откривайки пространство за най-неблагоприятните хипотези в случай че спечелил оферент не спази това условие, след като е бил одобрен“.

90      В съдебното заседание жалбоподателят поддържа по-нататък, че посочената клауза е нереалистична, незаконосъобразна и несправедлива, тъй като позволява на възлагащия орган да възложи поръчката на оферент, за който не е могъл да бъде сигурен, че ще представи поисканото удостоверение, и следователно че ще има професионалните способности да изпълни поръчката, докато други оференти, които са разполагали с посоченото удостоверение, са били отстранени от нея.

91      Комисията счита, че доводът е неоснователен и че във всички случаи е недопустим, защото е въведен за първи път в репликата и е изложен твърде неточно.

92      Що се отнася до допустимостта, следва да се припомни, че според член 84, параграф 1 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, които са били установени в производството.

93      В случая следва да се констатира, че именно в писмената си защита Комисията е разкрила, в отговор на второто основание, че спечелилият поръчката оферент е представил клетвена декларация.

94      При това положение, преди тази декларация жалбоподателят не е могъл да знае точното основание, с което спечелилият поръчката оферент е обосновал, че отговаря на критерия за обучението Nedap: удостоверение, издадено на самия спечелил оферент, удостоверение, издадено на подизпълнител, клетвена декларация на одобрения оферент или клетвена декларация на подизпълнител.

95      При тези условия жалбоподателят не може да бъде упрекнат, че е изтъкнал за първи път в репликата оплакването, свързано с незаконосъобразността на точка III.3.2.B, поради това че тя позволява на кандидатите на етапа на подбора да представят клетвена декларация, според която в случай на възлагане те се ангажират да получат удостоверение за обучение Nedap в петдневен срок от сключването на договора. Всъщност жалбоподателят е могъл да развие доводите си точно и целенасочено едва от момента, в който е узнал средството, действително използвано от спечелилия оферент, за да докаже, че отговаря на посоченото необходимо условие за подбор. Знанието за ефективното използване от спечелилия оферент на начина на представяне на клетвена атестация е било необходимо, за да позволи на жалбоподателя на направи надлежно възражение за незаконосъобразност на разглежданата разпоредба от спецификацията.

96      По отношение на втория довод за недопустимост следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика посочването на основанията и съдържанието им, което се изисква от член 76, буква г) от Процедурния правилник, трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други подкрепящи данни (вж. решение от 25 януари 2018 г., BSCA/Комисия, T‑818/14, EU:T:2018:33, т. 95 и цитираната съдебна практика).

97      За да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, жалбата е допустима, ако съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба (вж. решение от 25 януари 2018 г., BSCA/Комисия, T‑818/14, EU:T:2018:33, т. 95 и цитираната съдебна практика).

98      Това правило относно посочените в жалбата основания се отнася и до новите основания, изтъкнати в репликата, когато те произтичат от фактически или правни обстоятелства, установени в производството.

99      В случая следва да се констатира, че изразяването на разглеждания довод, както е видно от писмената реплика, е достатъчно точно, за да позволи на Комисията и на Общия съд да разберат, че дадената на кандидата възможност да докаже, че отговаря на предвиденото в точка III.3.2.B от спецификацията условие за обучение чрез представянето на клетвена декларация, е поставена под въпрос, доколкото не позволява да се гарантира, че спечелилият поръчката оферент отговаря на критерия за подбор преди сключването на договора, с риск поръчката да бъде възложена на оферент, който няма техническите способности да я изпълни.

100    Поради тези причини третата част от настоящото основание e допустима.

101    По същество Комисията поддържа, че клаузата, описана в точка III.3.2.B от спецификацията, трябва да се счита за валидна в частта ѝ, с която позволява на кандидатите да направят клетвена декларация, че се ангажират да получат свидетелство за обучение Nedap, ако поръчката им бъде възложена, в петдневен срок от подписването на договора.

102    В това отношение следва да се припомни, че средствата от бюджета на Съюза трябва да се използват по начин, който позволява да се гарантира, че средствата, предоставени на институциите, се използват оптимално.

103    Член 102, параграф 1 от Финансовия регламент предвижда, че обществените поръчки, финансирани изцяло или частично от бюджета на Съюза, спазват принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация.

104    С тази разпоредба законодателят на Съюза е искал да създаде за обществените поръчки рамка, в която офертите, подадени от надлежно подбрани предприятия, се сравняват, за да бъде избрано това, което е най-подходящо да изпълни поръчката.

105    От тези съществени изисквания произтича задължението за възлагащия орган да провери, най-късно към момента на възлагането, дали оферентът, подал най-добрата оферта, действително отговаря на условията по спецификацията.

106    Това задължение не е спазено, когато, както в настоящия случай, спецификацията позволява възлагането на поръчката въз основа на подадена от оферент декларация, съдържаща ангажимента след подписването на договора да изпълни условие за технически и професионални способности, представено като „минимално“ за изпълнението на договора.

107    Като уточнява, че така представеното изискване има „минимален“ характер, възлагащият орган е посочил в спецификацията, че притежаването на съответното удостоверение и следователно обучението, което трябва да се премине за получаването на това удостоверение, съставлява абсолютно необходимо условие, за да бъде оферентът в състояние да изпълни задоволително съответната поръчка.

108    В това отношение следва да се приеме, вследствие на подчертаното от жалбоподателя, че клауза, предвиждаща възможността след подписването на договора да се получи професионално обучение, представено като „минимално“ в спецификацията, не може да се счита за съответстваща на принципа на равно третиране, защото тя може да доведе до възлагане на поръчката на оферент, който не отговаря на това изискване, докато други участници, които разполагат с това обучение към момента на възлагането, не са одобрени.

109    Впрочем проверката на етап, следващ възлагането на поръчката, дали спечелилият поръчката оферент действително притежава необходимите професионални способности, за да изпълни договора, предполага, в нарушение на правната сигурност, че ако се окаже, че спечелилият оферент не е в състояние да представи съответното удостоверение, договорът трябва да бъде прекратен и тогава трябва да се организира нова процедура, за да се осигури осъществяването на проекта, предмет на разглежданата обществена поръчка.

110    В това отношение следва да се отбележи, че в хода на обсъжданията бяха изразени съмнения, от една страна, относно съответствието с определените в спецификацията условия на документа, представен на Комисията от спечелилия оферент след подписването на договора, и от друга страна, относно спазването на предвидения в същата спецификация петдневен срок, тъй като на спечелилия оферент му е отнело петнадесет дни, за да предприеме необходимите постъпки, и два месеца, за да представи поисканото удостоверение.

111    Във всеки случай следва да се подчертае, че задължението да се провери на етапа на възлагането дали спечелилият оферент отговаря на условията за способности, изисквани от спецификацията, е предвидено в самата правна уредба.

112    Всъщност член 110, параграф 1 от Финансовия регламент гласи, че поръчките се възлагат, при условие че възлагащият орган е проверил по-специално дали кандидатът или оферентът отговаря на критериите за подбор, посочени в документацията за поръчката.

113    От тази разпоредба следва, че не може да се възложи поръчка, без да е надлежно проверено и установено, че оферентът отговаря на предвидените в спецификацията условия за способности.

114    Вследствие на това трябва да се приеме, че доколкото позволява проверката на условието за обучение Nedap да бъде извършена след възлагането на поръчката, съдържащата се в точка III.3.2.B от спецификацията клауза е опорочена от незаконосъобразност.

115    Комисията излага няколко довода срещу тази позиция.

116    На първо място, тя поддържа, че както бе посочено в точка 3 по-горе, за да се обоснове съществуването на визираното в клаузата обучение, спецификацията позволява да се представи самото удостоверение за обучение или клетвена декларация, че този документ ще бъде получен в петдневен срок от подписването на договора. Така според Комисията възможността за представяне на декларация е предвидена в спецификацията като критерий за подбор. В края на процедурата тя била проверила дали одобрената оферта е в съответствие с изискванията, съдържащи се в посочената спецификация. Тъй като възможността за представяне на посочената декларация била предвидена в нея, тя е приела, че поръчката може да се възложи на оферента, който в крайна сметка е спечелил поръчката.

117    В това отношение следва да се отбележи, че във възражението си за незаконосъобразност жалбоподателят не поставя под въпрос съвместимостта на решението за възлагане със спецификацията, а в рамките на последната — законосъобразността на клауза, която предвижда, че дадена поръчка може да бъде възложена на доверие в представена от един оферент декларация, съдържаща ангажимент, т.е. обещание да представи след подписването на договора удостоверение, удостоверяващо, че е преминал обучение, чиято цел е придобиване на компетентност, преценена като „минимална“ за изпълнението на договора.

118    Подобно задължение, от една страна, няма необходимата надеждност, за да позволи възлагането на обществена поръчка при условия, гарантиращи правната сигурност, която се изисква за правилното използване на средствата на Съюза, и от друга страна, не осигурява равно третиране на участниците, тъй като при обективно съпоставяне поемането на задължение да се представи удостоверение за обучение не може да се счита за равностойно на компетентността, произтичаща от това обучение.

119    На второ място, Комисията поддържа, че обжалваната клауза има за цел да отвори обществената поръчка за кандидати, които към момента на подаване на заявлението си за участие все още не са разполагали с удостоверението за обучение Nedap. Освен това, тъй като това за обучение се правят разходи, не трябвало да се принуждават кандидати, чиято оферта може да не бъде одобрена, да правят тези разходи.

120    В това отношение следва да се подчертае, че загрижеността да се спестят разходи на кандидатите не може да обоснове отклонение от равното третиране и от правната сигурност: поръчката трябва да се възложи на предприятието, чиято оферта е икономически най-изгодната и което обоснове своите технически способности да я изпълни. Когато желае да разшири броя на участниците в дадена обществена поръчка, възлагащият орган разполага с механизми, които са допустими съгласно приложимите правила и принципи. По-специално, той може да предвиди по-широки условия за технически и професионални способности, които могат да бъдат изпълнени от по-голям брой предприятия.

121    На трето място, в съдебното заседание Комисията поддържа, че в решение от 25 ноември 2014 г., Alfastar Benelux/Съвет (T‑394/12, непубликувано, EU:T:2014:992), Общият съд е допуснал проверката на критерий за подбор след възлагането на поръчката.

122    В това отношение следва да се отбележи, че цитираното от Комисията решение се отнася, както тя посочва, до обществена поръчка, за която от оферента се е изисквало по-специално да разполага с разрешение за достъп до класифицирана информация, което е можело да бъде заменено от декларация за намерение да се вземат необходимите мерки, за да се осигури това разрешение за достъп (решение от 25 ноември 2014 г., Alfastar Benelux/Съвет, T‑394/12, непубликувано, EU:T:2014:992, т. 165).

123    По това дело жалбоподателят упреква Съвета, че е посочил, че на етапа на подбора предприятията са могли да се ограничат до това да представят декларация за намерение, без да са длъжни да доказват, че на този етап от процедурата вече са разполагали с разрешението за достъп в стриктен смисъл за всички засегнати служители (решение от 25 ноември 2014 г., Alfastar Benelux/Conseil, T‑394/12, непубликувано, EU:T:2014:992, т. 202).

124    В този контекст Общият съд е проверил дали на етапа на подбора приемането на декларация за намерение е законосъобразно с оглед на широкото право на преценка, което съдебната практика признава на възлагащия орган при определянето и оценката на критериите, които предприятията трябва да изпълнят на този етап от процедурата.

125    По настоящото дело въпросът е различен, тъй като не става дума да се определи дали на етапа на подбора може да бъде приета клетвена декларация, а да се определи дали поръчката може да бъде възложена и дали впоследствие договорът може да бъде подписан единствено на доверие в клетвена декларация, без да се проверява действителното съществуване, що се отнася до оферента, чиято оферта е одобрена, на техническите способности, изисквани от спецификацията относно критериите за подбор.

126    По този въпрос Общият съд не е приел в решение от 25 ноември 2014 г., Alfastar Benelux/Съвет (T‑394/12, непубликувано, EU:T:2014:992), цитирано от Комисията, различна от тази по настоящото дело позиция, тъй като е отбелязал, че Съветът е „констатирал“, на етапа на възлагането, че жалбоподателят „вече е притежавал изискваните разрешения“ (вж. т. 167 от решението), което предполага, че е била извършена проверка на този етап дали одобреното предприятие действително е имало способностите, изисквани от спецификацията, за да изпълни договора.

127    На четвърто място, Комисията излага, че към момента на съставяне на спецификацията продуктите, за които се изисква обучението Nedap, все още не са били инсталирани в сградата, за която се отнася поръчката, така че това обучение не било необходимо в началото на изпълнението на договора. Нещо повече, не било сигурно, че продуктите, за които се изисква обучението Nedap, щели да бъдат инсталирани при действието на посочения договор, така че може би свързаното с неговите продукти обучение нямало да бъде необходимо.

128    В това отношение е достатъчно да се припомни, че обществените поръчки трябва да бъдат възлагани при спазване на споменатите в спецификацията условия и изисквания.

129    Спецификацията, за която става въпрос тук обаче изисква, както бе посочено в точка 3 по-горе, като необходими „минимални способности“ техникът „началник на обект“ на оферента да притежава удостоверение за задълбочено обучение Nedap.

130    При това положение, както бе посочено в точка 114 по-горе, следва да се провери в изпълнение на споменатите в точки 103 и 112 по-горе разпоредби дали одобреният оферент наистина е изпълнил това техническо изискване преди възлагането на поръчката и подписването на договора.

131    Поради тези причини доводите на Комисията трябва да бъдат отхвърлени.

132    Вследствие на това третата част от второто основание следва да бъде уважена и обжалваните решения да бъде отменени, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания в жалбата.

133    Второто искане на жалбоподателя е Общият съд да разпореди „всички други необходими правни действия в тази материя“.

134    Това искане обаче не е достатъчно точно и не отговаря на изискването по член 76, букви г) и д) от Процедурния правилник. Освен това, дори да се предположи, че последното искане трябва да се тълкува като искане за издаване на заповед към Парламента, трябва да се припомни, че в рамките на жалба на основание член 173 от Договора Общият съд не е компетентен да отправя заповеди до институциите (вж. в този смисъл решение от 11 юли 1996 г., Bernardi/Парламент, T‑146/95, EU:T:1996:105, т. 27).

 По съдебните разноски

135    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

136    Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските на жалбоподателя съгласно направените от последния искания.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отменя решението на Европейската комисия от 7 септември 2018 г. да отхвърли подадената от Securitec оферта за партида № 4 от поръчката, предмет на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка HR/R1/PR/2017/059 и отнасяща се до „поддръжка на охранителни съоръжения в сгради, заети и/или управлявани от Европейската комисия в Белгия и Люксембург“, както и решението на Комисията от 17 септември 2018 г. да откаже да предостави на Securitec уточненията, поискани от него на 11 септември 2018 г. в рамките на същата процедура.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Gervasoni

Nihoul

Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 юли 2020 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.