РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
20 септември 2011 година
Дело F‑8/05 REV
Martine Fouwels и др.
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Производство — Молба за преразглеждане — Член 119 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба — Съдебен акт на Съда на публичната служба — Молба за преразглеждане на определение за заличаване, постановено вследствие на оттеглянето на жалбата — Сила на пресъдено нещо — Липса — Служебно установяване на недопустимост“
Предмет: Молба за преразглеждане на определението на председателя на първи състав на Съда на публичната служба от 16 септември 2010 г. по дело Block и др./Комисия и Knaul и др./Комисия (съединени дела F‑8/05 и F‑10/05) за заличаване
Решение: Отхвърля молбата за преразглеждане като недопустима. Лицата, подали молба за преразглеждане, понасят направените от Комисията съдебни разноски. Съветът, встъпила страна в производството по преразглеждане, понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Производство — Преразглеждане на съдебно решение — Молба във връзка с определение за заличаване вследствие на оттеглянето на жалбата от жалбоподателя — Недопустимост
(член 44 от Статута на Съда и член 7 от приложение I към него; член 74, член 89, параграф 5 и член 119 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Производство — Представителство на страните — Пълномощно ad litem — Липса на изискване за представяне
(член 35, параграф 5,член 39, параграф 1, трета алинея и член 74 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Обхват
(член 6, параграф 1 ДЕС; член 47 и член 52, параграф 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. След като мотивирано определение — с което се обявява липсата на основание за произнасяне или се прекратява производството, понеже съдилищата на Съюза нямат компетентност или жалбата е недопустима или явно неоснователна — поражда същите правни последици като съдебно решение, може да бъде подадена молба за преразглеждането му съгласно член 44 от Статута на Съда, приложим за Съда на публичната служба по силата на член 7 от приложение I към посочения статут, макар тази възможност да не е изрично предвидена в член 44. По същия начин в член 119 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба не се съдържа ограничение за подаването на молба за преразглеждане само за решенията на този съд, а се предвижда възможността да се иска преразглеждане на неговите съдебни актове.
Макар обаче в посочения член 119 да се предвижда възможността молба за преразглеждане да се подава за всякакви съдебни актове на Съда на публичната служба, без разлика между решения и определения, все пак в съдебната система на Съюза преразглеждането не е способ за обжалване, а извънреден способ за защита, позволяващ да се оспори силата на пресъдено нещо на окончателно решение или определение.
В това отношение, доколкото с определението за заличаване по член 74 от Процедурния правилник Съдът на публичната служба не се произнася нито по допустимостта, нито по съществото на делото, то няма сила на пресъдено нещо и поради това не може да бъде приравнено на мотивирано определение, пораждащо същите правни последици като съдебно решение. Всъщност, когато съгласно посочения член 74 председателят на Съда на публичната служба реши с определение да заличи дадено дело от регистъра, той само отразява волята на жалбоподателя да оттегли жалбата си. Единствената част от такова определение, която може да засегне страните по спора, е тази, в която председателят на Съда на публичната служба се произнася по съдебните разноски в съответствие с разпоредбите на член 89, параграф 5 от Процедурния правилник.
(вж. точки 31—33, 35, 36, 38, 39 и 41)
Позоваване на:
Съд — 7 март 1995 г., ISAE/VP и Interdata/Комисия, C‑130/91 REV, точка 6; 29 ноември 2007 г., Meister/СХВП, C‑12/05 P‑REV, точка 16; 5 март 1998 г., Inpesca/Комисия, C‑199/94 P и C‑200/94 P‑REV, точка 16; 2 април 2009 г., Yedaş Tarim ve Otomotiv Sanayi ve Ticaret/Съвет и Комисия, C‑255/06 P‑REV, точки 15—17
2. Съгласно член 35, параграф 5 и член 39, параграф 1, трета алинея от Процедурния правилник на Съда на публичната служба адвокатът, който подпомага или представлява някоя от страните, няма задължение пред Съда на публичната служба да изпълни друга формалност, освен да удостовери качеството си на адвокат, и е длъжен да представи надлежно пълномощно само когато представителната му власт е оспорена. Ето защо, доколкото адвокатът по принцип не трябва да представя надлежно пълномощно от клиента си нито при подаване на жалбата, нито когато уведомява Съда на публичната служба за решението на клиента да оттегли жалбата си, тъй като съгласно член 74 от посочения правилник решението на последния може да бъде съобщено на съда дори устно в хода на съдебното заседание, въпросите за наличието, обхвата и дори оттеглянето на пълномощно ad litem между адвоката и неговия клиент са въпроси, които, освен в случай на оспорване, не се разглеждат от Съда на публичната служба.
(вж. точки 45 и 46)
Позоваване на:
Съд — 16 февруари 1965 г., Barge/Върховен орган, 14/64
Първоинстанционен съд — 26 септември 1990 г., Virgili-Schettini/Парламент, T‑139/89
3. Що се отнася до правото на ефективни правни средства за защита, видно от разясненията по член 47 от Хартата на основните права, които съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от посочената харта трябва да се вземат предвид при тълкуването ѝ, член 47, втора алинея съответства на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека, макар в правото на Съюза правото на съдебна защита да не е ограничено до жалби, свързани с гражданските права и задължения. От своя страна член 47, първа алинея от Хартата на основните права се основава на член 13 от Европейската конвенция за правата на човека, но защитата в правото на Съюза е с по-широк обхват, тъй като се гарантира право на ефективни правни средства за защита пред съд, а не само право на ефективни правни средства за защита пред национална институция. Правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47, първа алинея от Хартата на основните права не се ограничава до защита на основните права, а включва и защитата на всички права и свободи, гарантирани от правото на Съюза.
(вж. точка 53)