РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
7 юни 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2008/115/ЕО — Общи стандарти и процедури за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Задържане — Национална правна уредба, която в случай на незаконно влизане предвижда наказание лишаване от свобода — Транзитно преминаване — Многостранна договореност за обратно приемане“
По дело C‑47/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Франция) с акт от 28 януари 2015 г., постъпил в Съда на 6 февруари 2015 г., в рамките на производство по дело
Sélina Affum
срещу
Préfet du Pas-de-Calais,
Procureur général de la cour d’appel de Douai,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, M. Ilešič (докладчик), L. Bay Larsen, T. von Danwitz и C. Lycourgos, председатели на състави, A. Rosas, E. Juhász, A. Borg Barthet, J. Malenovský, E. Levits, M. Berger, K. Jürimäe, M. Vilaras и E. Regan, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: V. Tourrès, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 ноември 2015 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑жа Affum, от P. Spinosi, avocat,
– за френското правителство, от D. Colas и F.‑X. Bréchot, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за гръцкото правителство, от M. Michelogiannaki, в качеството на представител,
– за унгарското правителство, от M. Tátrai, G. Koós и M. Fehér, в качеството на представители,
– за швейцарското правителство, от C. Bichet, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от M. Condou-Durande, в качеството на представител,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 2 февруари 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).
2 Запитването е отправено в рамките на спор на г‑жа Sélina Affum с préfet du Pas-de-Calais (префекта на Па дьо Кале, Франция) и procureur général de la cour d’appel de Douai (генералния прокурор при Апелативен съд Дуе, Франция) относно незаконното ѝ влизане на френска територия и продължаване на действието на наложената ѝ административна мярка задържане.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2008/115
3 Съображения 2, 4, 10, 17 и 26 от Директива 2008/115 гласят:
„(2) Европейският съвет, състоял се в Брюксел на 4 и 5 ноември 2004 г., призова за установяването на ефективна политика за извеждане и репатриране, основана на общи норми, с оглед на това съответните лица да бъдат връщани по хуманен начин и при пълно зачитане на техните основни права и на тяхното достойнство.
[…]
(4) Следва да се установят ясни, прозрачни и справедливи правила с цел установяване на ефективна политика на връщане като необходим елемент на една добре ръководена миграционна политика.
(5) Настоящата директива следва да установи хоризонтален набор от правила, приложими спрямо всички граждани на трети страни, които не отговарят или са престанали да отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване в дадена държава членка.
[…]
(10) Когато няма основания да се счита, че постигането на целта на процедурата за връщане би било възпрепятствано, следва да се отдава предпочитание на доброволното връщане спрямо принудителното връщане, като се определи срок за доброволно напускане. […]
[…]
(17) […] Без да се засяга първоначалното задържане от правоприлагащите органи, което се урежда от националното законодателство, задържането следва по правило да се извършва в специализирани места за задържане.
[…]
(26) Доколкото се прилага по отношение на граждани на трети страни, които не отговарят или са престанали да отговарят на условията за влизане в съответствие с Кодекса на шенгенските граници, настоящата директива представлява развитие на разпоредби на достиженията на правото от Шенген, в което Обединено[…] кралство [Великобритания и Северна Ирландия] не участва [....]; освен това [....] Обединеното кралство не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързано от нея, нито от нейното прилагане“.
4 Член 1 от Директива 2008/115, озаглавен „Предмет“, предвижда:
„Настоящата директива определя общите стандарти и процедури, които се прилагат в държавите членки по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой, в съответствие с основните права, които се явяват общи принципи на правото на Общността, както и на международното право, включително задълженията в областта на защитата на бежанците и правата на човека“.
5 Член 2 от тази директива, озаглавен „Приложно поле“, гласи:
„1. „Настоящата директива се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка“.
2. Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата директива за граждани на трети страни:
а) по отношение на които има отказ за влизане в съответствие с член 13 от Кодекса на шенгенските граници или които са задържани или засечени от компетентните органи във връзка с незаконно прекосяване по суша, море или въздух на външната граница на държава членка и които впоследствие не са получили разрешение или право на престой в тази държава членка;
б) които подлежат на връщане като наказателноправна санкция или като последствие от наказателноправна санкция съгласно националното законодателство или по отношение на които са образувани процедури за екстрадиция.
[…]“.
6 Член 3 от споменатата директива, озаглавен „Определения“, гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
2. „незаконен престой“ е всяко присъствие на територията на държава членка на гражданин на трета страна, който не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане, изложени в член 5 от Кодекса на шенгенските граници, или на други условия за влизане, престой или пребиваване в тази държава членка;
3. „връщане“ е процесът на връщане на гражданин на трета страна — при доброволно или принудително изпълнение на задължение за връщане — в:
– неговата страна на произход, или
– страна на транзитно преминаване в съответствие със споразумения на Общността или двустранни споразумения за обратно приемане или други договорености, или
– трета страна, в която гражданинът на трета страна доброволно решава да се върне и в която ще бъде приет;
4. „решение за връщане“ е административно или съдебно решение или друг акт, което определя или обявява за незаконен престоя на гражданин на трета страна и налага или постановява задължение за връщане;
5. „извеждане“ е принудителното изпълнение на задължението за връщане и по-специално физическото транспортиране извън държавата членка;
[…]“.
7 Член 4 от същата директива, озаглавен „По-благоприятни разпоредби“, в параграф 4 гласи:
„По отношение на граждани на трети страни, които са изключени от приложното поле на настоящата директива, в съответствие с член 2, параграф 2, буква а) държавите членки:
а) гарантират, че отношението им и равнището на защита не са по-малко благоприятни от посочените в член 8, параграфи 4 и 5 (ограничения на използването на принудителни мерки), член 9, параграф 2, буква а) (отлагане на извеждането), член 14, параграф 1, букви б) и г) (спешни медицински грижи и отчитане на потребностите на уязвимите лица) и членове 16 и 17 (условия за задържане), както и
б) спазват принципа на „забрана за връщане“.
8 Член 6 от Директива 2008/115, озаглавен „Решение за връщане“, гласи:
„1. Държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5.
[…]
3. Държавата членка може да се въздържи от издаване на решение за връщане на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на нейна територия, ако засегнатият гражданин на трета страна бъде приет обратно от друга държава членка въз основа на двустранни споразумения или договорености, които са действащи към датата на влизане в сила на настоящата директива. В този случай държавата членка, която е приела обратно засегнатия гражданин на трета страна, прилага параграф 1.
[…]“.
9 Член 7 от посочената директива, озаглавен „Доброволно напускане“, в параграф 1, първа алинея гласи:
„В решението за връщане се предвижда подходящ срок за доброволно напускане с продължителност от седем до тридесет дни, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2 и 4. […]“.
10 Член 8 от посочената директива, озаглавен „Извеждане“, гласи:
„1. Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят принудително решението за връщане, ако не е бил предоставен срок за доброволно напускане съгласно член 7, параграф 4 или ако задължението за връщане не е било изпълнено в рамките на предоставения съгласно член 7 срок за доброволно напускане.
[…]
4. Когато държава членка използва — като крайно средство — принудителни мерки, за да изведе гражданин на трета страна, който се противопоставя на извеждането, тези мерки трябва да са пропорционални и да не превишават разумната употреба на сила. Те се изпълняват съгласно националното законодателство в съответствие с основните права и като се зачита надлежно достойнството и физическата неприкосновеност на засегнатия гражданин на трета страна.
5. При извеждане по въздушен път държавите членки вземат предвид общите насоки относно мерките за сигурност […]
[…]“.
11 Член 9 от Директива 2008/115, озаглавен „Отлагане на извеждането“, предвижда в параграф 2, буква а):
„Държавата членка може да отложи извеждането за подходящ срок, като вземе предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Държавите членки по-специално вземат предвид:
a) физическото или психическото състояние на гражданина на трета страна“.
12 Член 11 от посочената директива, озаглавен „Забрана за влизане“, в параграфи 1 и 2 гласи:
„1. Решенията за връщане се придружават от забрана за влизане:
а) ако не е предоставен срок за доброволно напускане; или
б) ако задължението за връщане не е било изпълнено.
В останалите случаи решенията за връщане могат да бъдат придружени от забрана за влизане.
2. Продължителността на забраната за влизане се определя, като надлежно се вземат предвид всички обстоятелства от значение за отделния случай, и по принцип не надвишава пет години. […]“.
13 Член 14 от споменатата директива, озаглавен „Гаранции при връщане“, в параграф 1 гласи:
„Държавите членки гарантират, с изключение на ситуацията, предвидена в членове 16 и 17, че доколкото е възможно се вземат предвид следните принципи по отношение на граждани на трети страни по време на предоставения срок за доброволно напускане в съответствие с член 7 или по време на сроковете, за които извеждането е отложено в съответствие с член 9:
[…]
б) предоставят се спешни медицински грижи и основно лечение на болести;
[…]
г) вземат се предвид специалните потребности на уязвимите лица“.
14 Член 15 от Директива 2008/115, озаглавен „Задържане“, гласи:
„1. Освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато:
а) е налице опасност от укриване; или
б) засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.
Всяко едно задържане е за възможно най-кратък срок и продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури.
[…]
4. Когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или че вече не съществуват посочените в параграф 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно.
5. Задържането продължава, докато съществуват посочените в параграф 1 условия и то е необходимо, за да се гарантира успешно извеждане. Всяка държава членка определя максимална продължителност за задържане, която не може да надвишава шест месеца.
6. Държавите членки не могат да удължават посочения в параграф 5 срок освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради:
а) липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или;
б) забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни“.
15 Член 16 от посочената директива, озаглавен „Условия за задържане“, в параграф 1 гласи:
„Задържането по правило се извършва в специализирани центрове за задържане. Когато дадена държава членка не може да осигури настаняване в специализиран център за задържане и е трябва да прибегне до настаняване в затвор, задържаните граждани на трети страни се отделят от обикновените затворници“.
16 Член 17 от споменатата директива предвижда специални условия за задържане на малолетни или непълнолетни лица и на семейства.
17 Съгласно член 20 от Директива 2008/115 държавите членки следва да въведат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят със същата, до 24 декември 2010 г.
Шенгенска конвенция и Кодекс на шенгенските граници
18 Конвенцията за прилагане на Спогодбата от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген (Люксембург) на 19 юни 1990 г. (OВ L 239, 2000 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183, наричана по-нататък „Шенгенската конвенция“), е част от достиженията на правото от Шенген.
19 Член 19, параграфи 1 и 2, член 20, параграф 1 и член 21, параграфи 1 и 2 от дял II, глава 4 от Шенгенската конвенция, озаглавена „Условия за движение на чужденци“, установяват условията, при които чуждите граждани, които притежават единна виза или виза, издадена от една от договарящите страни, чуждите граждани, за които няма изискване за притежаване на виза, както и чуждите граждани, които притежават валидно разрешение за пребиваване или временно разрешение за пребиваване, издадени от една от договарящите страни, съответно могат да се движат свободно на територията на договарящите страни. Тези разпоредби препращат по-специално към някои от условията за влизане на тази територия, установени в член 5, параграф 1 от Шенгенската конвенция.
20 Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 5 и поправка в ОВ L 275, 2010 г., стр. 11) консолидира и развива достиженията на правото от Шенген.
21 Съгласно съображение 27 от Кодекса на шенгенските граници същият „представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Обединеното кралство не участва […]. Обединеното кралство следователно не участва в приемането на настоящия регламент и не се задължава с него, нито попада в обхвата на неговото приложение“.
22 Съгласно член 1 от Кодекса на шенгенските граници същият „предвижда премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите — членки на Европейския съюз“, и „установява правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите — членки на Европейския съюз“.
23 В член 2, точки 1 и 2 от Кодекса на шенгенските граници са установени следните определения:
„1. „вътрешни граници“ са:
а) сухопътни граници, включително реки и езера, на държавите членки;
б) летищата на държавите членки за вътрешни полети;
в) морски, речни и езерни пристанища на държавите членки за редовни фериботни превози;
2. „външни граници“ са сухопътните граници на държавите членки, включително реки и езера, морски граници и техните пристанища, речни пристанища и езерни пристанища, доколкото те не представляват вътрешни граници“.
24 Член 4 от Кодекса на шенгенските граници, който е озаглавен „Преминаване на външни граници“ и се съдържа в дял II, глава I, озаглавена „Преминаване на външни граници и условия за влизане“, от същия кодекс, гласи:
„1. Външните граници могат да се преминават единствено на гранично-пропускателни пунктове, и то в рамките на определеното работно време. Работното време ясно се обозначава на гранично-пропускателните пунктове, които не са отворени 24 часа в денонощието.
[…]
3. Без да се засягат изключенията, предвидени в параграф 2 или задълженията на държавите членки за международна закрила, те въвеждат санкции в съответствие с вътрешното си право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време. Тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи“.
25 Член 5 от Кодекса на шенгенските граници, озаглавен „Условия за влизане на граждани на трети страни“, предвижда:
„1. За престой, който не надвишава три месеца за период от шест месеца, условията за влизане на граждани на трети страни са следните:
а) да притежават валидни пътни документи или документи, които дават право за преминаване на границата;
б) да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно […], с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за престой;
в) да обосноват целта и условията на планирания престой и това, че разполагат с достатъчно средства за издръжка, както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в страната на произход или за транзита към трета страна, в която е гарантирано тяхното приемане или че са в състояние законно да придобият тези средства;
г) да не са регистрирани в [Шенгенската информационна система (ШИС)] като лица, за които е подаден сигнал за отказ за влизане;
д) не се смятат за лица, които могат да бъдат заплаха за обществения ред, националната сигурност, здравеопазването или международните отношения на някоя от държавите членки […]
[…]
4. Чрез дерогация от параграф 1:
а) на граждани на трети страни, които не отговарят на условията, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за повторно влизане, издадени от някоя от държавите членки, или и двата документа в случаите, когато това се изисква, се разрешава влизане на териториите на другите държави членки за транзитно преминаване с цел достигане територията на тази държава членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за повторно влизане […]
[…]
в) държава членка може да разреши влизане на граждани на трети страни, които не отговарят на едно или повече условия по параграф 1, по хуманитарни причини или такива, свързани с национален интерес или поради международни задължения. […]“.
26 Член 7 от Кодекса на шенгенските граници, който е озаглавен „Гранични проверки на лица“ и се съдържа в дял II, глава II, озаглавена „Контрол на външни граници и отказ за влизане“, от същия кодекс, гласи:
„1. При преминаване на външни граници се извършват проверки от граничната охрана. Проверките се извършват в съответствие с настоящата глава.
[…]
3. При влизане и излизане гражданите на трети страни подлежат на цялостни проверки.
[…]“.
27 Член 13 от Кодекса на шенгенските граници, който е озаглавен „Отказ за влизане“, в параграф 1 предвижда:
„На гражданин на трета страна, който не отговаря на условията за влизане, постановени в член 5, параграф 1, и не принадлежи на категориите лица, посочени в член 5, параграф 4, се отказва влизане на териториите на държавите членки. Това не накърнява прилагането на специални разпоредби относно правото на убежище и международна закрила или относно издаването на визи за дългосрочно пребиваване“.
28 Член 20 от Кодекса на шенгенските граници, който се съдържа в дял III, глава I, озаглавена „Премахване на граничния контрол на вътрешните граници“, от същия кодекс, предвижда, че вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхната националност.
29 Член 39, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници, който се съдържа в дял IV от същия кодекс, озаглавен „Заключителни разпоредби“, предвижда, че членове 2—8 от Шенгенската конвенция се отменят от 13 октомври 2006 г. По-специално условията за влизане, които по-рано се съдържат в член 5, параграф 1 от Шенгенската конвенция, са заменени с тези по член 5 от този кодекс.
30 След настъпването на фактите в главното производство Кодексът на шенгенските граници е изменен с Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година(ОВ L 182, 2013 г., стр. 1).
31 Член 12 от Кодекса на шенгенските граници, изменен с Регламент № 610/2013, който член е озаглавен „Наблюдение на границата“ и се съдържа в дял II, глава II, озаглавена „Контрол на външни граници и отказ за влизане“, в параграф 1 гласи:
„Основната цел на наблюдението на границите е да се предотврати неразрешеното преминаване на границата, да се противодейства на трансграничната престъпност и да се предприемат мерки срещу лица, които са преминали границата незаконно. Лице, което незаконно е преминало граница и което няма право на престой на територията на съответната държава членка, се задържа и за него се прилагат процедурите, съобразени с Директива 2008/115/ЕО“.
Френското право
Ceseda
32 Член L. 621‑2 от Кодекса за влизането и пребиваването на чужденците и за правото на убежище (наричан по-нататък „Ceseda“) в редакцията след измененията, направени със Закон № 2012‑1560 от 31 декември 2012 г., за задържането за проверка на правото на престой и за изменение на квалификацията на престъплението подпомагане на незаконен престой, за да се изключат от неговия състав хуманитарните и безкористните дейности (Официален вестник на Френската република от 1 януари 2013 г., стр. 48, наричан по-нататък „Законът от 31 декември 2012 г.“), гласи:
„Чужденец, който не е гражданин на държава — членка на Европейския съюз, се наказва с една година лишаване от свобода и с глоба в размер на 3750 EUR:
1° ако е влязъл на континенталната територия, без да отговаря на условията, посочени в член 5, параграф 1, буква а), б) или в) от [Кодекса на шенгенските граници] и без да му е разрешено влизане на територията на основание член 5, параграф 4, букви a) и в) от [същия кодекс]; същото важи и когато за чужденеца е подаден сигнал за отказ за влизане въз основа на подлежащо на изпълнение решение, издадено от друга държава — страна по [Шенгенската конвенция];
2° или ако е влязъл на континенталната територия направо от територията на държава — страна по [Шенгенската конвенция], в нарушение на разпоредбите на член 19, параграф 1 или 2, член 20, параграф 1 и член 21, параграф 1 или 2 от нея, с изключение на условията, посочени в член 5, параграф 1, буква д) от [Кодекса на шенгенските граници] и в буква г), когато сигналът за отказ за влизане не е подаден въз основа на подлежащо на изпълнение решение, издадено от друга държава — страна по [Шенгенската конвенция];
[…]
За целите на прилагането на настоящия член наказателно производство може да се образува само когато деянията са установени при уредените в член 53 от Наказателно-процесуалния кодекс обстоятелства“.
Наказателно-процесуален кодекс
33 Член 53 от Наказателно-процесуалния кодекс в редакцията му към периода, в който са се осъществили фактите в главното производство, гласи:
„Заварено е престъплението, което се извършва в момента или е току-що извършено. Заварено е и престъплението, при което непосредствено след извършеното деяние заподозряното лице е преследвано от обществеността или носи предмети или следи или улики, които дават основание да се предположи, че е участвало в престъплението.
След установяването на заварено престъпление досъдебното производство, водено под надзора на прокурора на Републиката при предвидените в настоящата глава условия, може да продължи за срок от осем дни.
[…]“.
34 Член 62‑2 от Наказателно-процесуалния кодекс гласи:
„Задържането е принудителна мярка, приета по решение на длъжностно лице на криминалната полиция, под контрола на съдебния орган, с която лице, по отношение на което са налице една или няколко основателни причини да се предположи, че е извършило престъпление, което се наказва с лишаване от свобода, се държи на разположение на разследващите органи.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
35 На 22 март 2013 г. г‑жа Affum, гражданка на Гана, е подложена на проверка от служители на френската полиция в Кокел (Франция), входен пункт на тунела под Ламанш, в автобус, пътуващ от Гент (Белгия) за Лондон (Обединеното кралство).
36 Тъй като представя белгийски паспорт със снимка и име на трето лице и не разполага с какъвто и да било документ за самоличност или документ за задгранично пътуване на свое име, тя е задържана за незаконно влизане на френска територия на основание член L. 621‑2, 2° от Ceseda, изменен със Закона от 31 декември 2012 г.
37 Със заповед от 23 март 2013 г. préfet du Pas-de-Calais — сезиран да разгледа положението на г‑жа Affum с оглед на административните процедури и да вземе решение за евентуалното ѝ извеждане от френска територия — решава г‑жа Affum да бъде предадена на белгийските органи с цел обратно приемане на основание Споразумението между правителството на Френската република, от една страна, и правителствата на Кралство Белгия, Великото Херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия, от друга страна, за поемане на лицата на общите граници между Франция и държавите от Бенелюкс, подписано в Париж на 16 април 1964 г.
38 Със същата заповед préfet du Pas-de-Calais разпорежда административна мярка задържане на г‑жа Affum на място извън управляваната от administration pénitentiaire (заворническата администрация) система за срок от пет дни, считано от освобождаването ѝ от предварително задържане до извеждането ѝ извън територията.
39 На 27 март 2013 г. préfet du Pas-de-Calais иска от съдията по мерките за неотклонение в tribunal de grande instance de Lille (Окръжен съд Лил, Франция) да удължи срока на задържането, докато се получи отговор от белгийските органи на искането за обратно приемане.
40 В своя защита г‑жа Affum твърди, че молбата на préfet du Pas-de-Calais трябва да се отхвърли, тъй като с оглед по-специално на решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian (C‑329/11, EU:C:2011:807) задържането ѝ било незаконосъобразно, а съгласно националното право това опорочавало цялото производство и налагало отхвърляне на искането за продължаване на задържането, както и освобождаване на съответното лице.
41 С определение от 28 март 2013 г. съдията по мерките за неотклонение в tribunal de grande instance de Lille обаче приема, че наложената на г‑жа Affum мярка за неотклонение е законосъобразна и че следователно административната мярка задържане е наложена вследствие на законосъобразна процедура. Предвид това съдията по мерките за неотклонение в tribunal de grande instance de Lille уважава искането на préfet du Pas-de-Calais и разпорежда удължаване на срока на административната мярка задържане с не повече от 20 дни, считано от датата на определението.
42 Г‑жа Affum обжалва определението, което обаче е потвърдено с определение от 29 март 2013 г. на първия председател на cour d’appel de Douai.
43 Cour de cassation (Касационен съд, Франция), пред когото г‑жа Affum обжалва последното определение, решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 3, точка 2 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава пребивава незаконно на територията на държава членка и че на това основание по силата на член 2, параграф 1 от тази директива тя се прилага по отношение на него, когато този чужденец само преминава транзит като пътник в автобус, пътуващ на територията на тази държава членка, идващ от друга държава членка, част от Шенгенското пространство, и пътуващ към друга държава членка?
2) Трябва ли член 6, параграф 3 от тази директива да се тълкува в смисъл, че тя допуска национална правна уредба, съгласно която незаконното влизане на гражданин на трета държава се наказва с лишаване от свобода, когато този чужденец може да бъде приет обратно от друга държава членка въз основа на споразумение или договореност, сключено/а с нея преди влизането в сила на Директива 2008/115?
3) Според отговора на предходния въпрос, трябва ли тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която незаконното влизане на гражданин на трета държава се наказва с лишаване от свобода при същите условия както установените от Съда в решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian (C‑329/11, EU:C:2011:807) във връзка с незаконния престой, които се отнасят до липсата на предварително наложени на заинтересованото лице принудителни мерки по член 8 от Директива 2008/115 и до продължителността на неговото задържане?“.
По преюдициалните въпроси
44 Най-напред следва да се отбележи, че предмет на главното производство е положението на гражданка на трета страна, влязла незаконно на територията на държава членка от Шенгенското пространство през обща граница на тази държава с друга държава членка, също от Шенгенското пространство, и заловена при опит да премине на територията на трета държава членка, която не е от това пространство.
По първия въпрос
45 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 1 и член 3, точка 2 от Директива 2008/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета страна е в незаконен престой на територията на държава членка и на това основание попада в приложното поле на посочената директива, ако, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване, преминава транзит през тази държава членка като пътник в автобус, пътуващ от друга държава членка от Шенгенското пространство за трета държава членка, която не е от това пространство.
46 Всички представили становища в производството пред Съда страни са единодушни, че гражданин на трета страна не може да бъде изключен от приложното поле на Директива 2008/115 единствено поради факта, че „само преминава транзит“ и че следователно присъства на територията на съответната държава членка само временно или за кратко.
47 В това отношение следва да се отбележи, че с оглед на приложното поле на Директива 2008/115 член 2, параграф 1 от същата предвижда, че тя се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка. В член 3, точка 2 от посочената директива понятието „незаконен престой“ се определя като „всяко присъствие на територията на държава членка на гражданин на трета страна, който не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане, изложени в член 5 от Кодекса на шенгенските граници, или на други условия за влизане, престой или пребиваване в тази държава членка“.
48 Видно от това определение, гражданин на трета страна е в незаконен престой поради самия факт, че присъства на територията на държава членка, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване в нея, като в това отношение няма условие за минимална продължителност или за намерение за оставане на територията ѝ. Обстоятелството, че присъствието му е временно или че преминава транзит, не е сред основанията по член 2, параграф 2 от Директива 2008/115, на които държавите членки могат да решат да го изключат от приложното поле на същата директива.
49 Гражданин на трета страна, който пътува с автобус през територията на държава членка, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване в нея, всъщност присъства на територията ѝ, като е в незаконен престой по смисъла на член 3, точка 2 от Директива 2008/115 и попада в приложното поле на тази директива в съответствие с член 2 от нея.
50 Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 и член 3, точка 2 от Директива 2008/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета страна е в незаконен престой на територията на държава членка и на това основание попада в приложното поле на посочената директива, когато, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване, преминава транзит през тази държава членка като пътник в автобус, пътуващ от друга държава членка от Шенгенското пространство за трета държава членка, която не е от това пространство.
По втория и третия въпрос
51 По втория и третия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда наказание лишаване от свобода за незаконно влизане на гражданин на трета страна, по отношение на който все още не е приложена установената със същата директива процедура за връщане, дори и ако този гражданин може да бъде приет обратно от друга държава членка въз основа на споразумение или договореност по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива. В това отношение запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи приложимостта на решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian (C‑329/11, EU:C:2011:807).
52 В споменатото решение Съдът приема, че Директива 2008/115 не допуска правна уредба на държава членка, която наказва незаконното пребиваване с наказателноправни санкции, доколкото същата позволява лишаването от свобода на гражданин на трета страна, който, като пребивава незаконно на територията на посочената държава членка и не желае да напусне доброволно тази територия, не е бил подложен на принудителните мерки, визирани в член 8 от тази директива, и в случай на задържане с оглед на подготвянето и извършването на неговото извеждане максималният срок на това задържане не е изтекъл (решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian, C‑329/11, EU:C:2011:807, т. 50).
53 Съдът обаче уточнява, че посочената директива допуска административна мярка задържане с оглед определяне дали престоят на гражданин на трета страна е законен или не. В това отношение компетентните органи са длъжни да действат с необходимата грижа и да заемат своевременно позиция относно законността на престоя на съответното лице (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian, C‑329/11, EU:C:2011:807, т. 29—31).
54 Съдът освен това уточнява, че споменатата директива допуска също и правна уредба, която позволява лишаването от свобода на гражданин на трета страна, към когото е приложена процедурата за връщане, установена от посочената директива, и който пребивава незаконно на посочената територия без основателна причина за невръщане (решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian, C‑329/11, EU:C:2011:807, т. 50).
55 По отношение по-специално на национална правна уредба като член L.621‑1 от Ceseda, в редакцията му преди измененията, внесени със Закона от 31 декември 2012 г. — предмет на споменатото решение и предвиждаща наказание лишаване от свобода за всеки гражданин на трета страна, „който влезе или пребивава във Франция, [без да разполага с изискваните за влизането документи и визи, а в случай на над тримесечно пребиваване с карта за пребиваване], или който остане във Франция след разрешената с неговата виза продължителност“ — Съдът отбелязва, че тя може да доведе до лишаване от свобода, макар че според общите стандарти и процедури, закрепени в членове 6, 8, 15 и 16 от Директива 2008/115, спрямо такъв гражданин на трета страна трябва да се проведе процедура за връщане и може, що се отнася до лишаване от свобода, да бъде постановена най-много административна мярка задържане (вж. решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian, C‑329/11, EU:C:2011:807, т. 10, 11, 14 и 38).
56 Установено е, че след постановяването на споменатото решение Ceseda е изменен със Закона от 31 декември 2012 г., който по-специално отменя като правонарушение незаконния престой, но запазва като такова незаконното влизане. В този смисъл член L. 621‑1 от Ceseda, чието съдържание бе напомнено в предходната точка, е отменен, а член L. 621‑2 от Ceseda е изменен съответно. При тези условия запитващата юрисдикция иска да се установи съвместимостта с Директива 2008/115 на национална разпоредба като член L. 621‑2 от Ceseda, изменен със Закона от 31 декември 2012 г., който предвижда наказание лишаване от свобода за незаконно влизане на гражданин на трета страна.
57 Г‑жа Affum, правителствата на Чехия, Гърция, Унгария и Швейцария, както и Европейската комисия по същество считат, че тълкуването на Съда в споменатото решение може да се приложи към визираните в споменатата национална разпоредба случаи и че освен това гражданин на трета страна попада в приложното поле на Директива 2008/115 дори и когато е приет обратно от различна от задържалата го държава членка въз основа на споразумение или договореност по смисъла на член 6, параграф 3 от същата директива.
58 Според френското правителство обаче от член 2, параграф 2, буква а) и от член 6, параграф 3 от Директива 2008/115, както и от член 4, параграф 3 от Кодекса на шенгенските граници следва, че национална разпоредба като разглежданата в главното производство е съвместима с тази директива.
По незаконното влизане с оглед на Директива 2008/115
59 Както от определението на понятието „незаконен престой“, съдържащо се в член 3, точка 2 от Директива 2008/115 и напомнено в точка 47 от настоящото решение, така и от съображение 5 от същата директива, съгласно което тя се прилага „спрямо всички граждани на трети страни, които не отговарят или са престанали да отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване“, следва, че гражданин на трета страна, който, след като незаконно е влязъл на територията на държава членка, присъства на тази територия, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване, е в незаконен престой.
60 С оглед на това следва да се констатира, че в контекста на Директива 2008/115 понятията „незаконен престой“ и „незаконно влизане“ са тясно свързани, тъй като посоченото влизане представлява всъщност едно от фактическите обстоятелства, които могат да доведат до незаконен престой на гражданин на трета страна на територията на съответната държава членка.
61 След като е влязъл незаконно на територията на държава членка и поради този факт се счита, че е в незаконен престой, а оттам и че съгласно член 2, параграф 1 и при условията на член 2, параграф 2 от Директива 2008/115 попада в приложното ѝ поле, гражданин на трета страна като г‑жа Affum трябва да бъде подчинен на предвидените от същата директива общи стандарти и процедури за извеждане, и то докато престоят му не бъде евентуално узаконен.
62 Посочените стандарти и процедури обаче налагат за такъв гражданин на трета страна да се проведе процедура за връщане, която протича на етапи в ред, съответстващ на градацията на необходимите с оглед на изпълнението на решението за връщане мерки, и която позволява с оглед на лишаването от свобода най-много задържане в специализиран център, при това при предвидените в членове 15 и 16 от посочената директива строги ограничения с цел гарантиране на спазването на основните права на съответните граждани на трети страни (вж. по-специално решение от 28 април 2011 г., El Dridi, C‑61/11 PPU, EU:C:2011:268, т. 41 и 42).
63 Ето защо поради същите причини като изложените от Съда в решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian (C‑329/11, EU:C:2011:807) държавите членки не могат единствено поради факта на незаконно влизане, довело до незаконен престой, да позволят налагане на наказание лишаване от свобода на граждани на трети страни, за които установената в Директива 2008/115 процедура за връщане все още не е приключила, тъй като такова наказание лишаване от свобода би могло да осуети прилагането ѝ и забавяйки връщането, да засегне полезното ѝ действие.
64 Посоченият случай ясно се различава от случая по решение от 1 октомври 2015 г., Celaj (C‑290/14, EU:C:2015:640), а именно на гражданин на трета страна в незаконен престой, който — след прилагане на установените с Директива 2008/115 общи стандарти и процедури за преустановяване на първия му незаконен престой на територията на държава членка — нарушава забрана за влизане и отново влиза на територията на същата държава.
65 Накрая, важно е да се уточни, че Директива 2008/115 не изключва възможността държавите членки да предвидят наказание лишаване от свобода за извършване на други правонарушения, които не се изчерпват с обстоятелството на незаконно влизане, включително и за случаи, при които споменатата процедура все още не е приключила.
66 В главното производство е установено, че френските органи все още не са започнали каквато и да било процедура за връщане на г‑жа Affum на основание Директива 2008/115.
67 Френското правителство обаче твърди, че държавите членки имат, от една страна, право на основание член 2, параграф 2, буква а) и член 6, параграф 3 от Директива 2008/115 да изключат от приложното поле на същата незаконно влезли на територията им граждани на трети страни и от друга страна, задължение по член 4, параграф 3 от Кодекса на шенгенските граници да предвидят санкции за такива незаконни влизания.
По член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115
68 На първо място, следва да се напомни, че съгласно член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2008/115 държавите членки могат да решат да не прилагат тази директива за граждани на трети страни, по отношение на които има отказ за влизане в съответствие с член 13 от Кодекса на шенгенските граници или които са задържани или засечени от компетентните органи във връзка с незаконно прекосяване по суша, море или въздух на външната граница на държава членка и които впоследствие не са получили разрешение или право на престой в тази държава членка.
69 Видно от посочената разпоредба, двата визирани в нея случая се отнасят само до прекосяване на външна граница на държава членка съгласно определението по член 2, точка 2 от Кодекса на шенгенските граници и следователно не засягат прекосяването на обща граница на държави членки от Шенгенското пространство. Споменатата разпоредба следователно не може да позволи на държавите членки да изключат граждани на трети страни в незаконен престой от приложното поле на тази директива с мотива, че незаконното влизане е извършено чрез прекосяване на вътрешна граница.
70 Освен това по отношение на първия от случаите, визирани в член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115, е установено, че отказ за влизане по член 13 от Кодекса на шенгенските граници се издава само за граждани на трети страни, които искат да прекосят външна граница, за да влязат в Шенгенското пространство.
71 Що се отнася до втория случай, от член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115 — и по-специално от частта, в която се уточнява, че споменатите граждани „не са получили разрешение или право на престой в тази държава членка“, а именно в държавата, чиято външна граница са прекосили и от чиито компетентни органи са задържани или засечени — следва, както се отбелязва и в точка 68 от заключението на генералния адвокат, че посочената разпоредба урежда също и хипотезата, когато гражданите са влезли на територията на съответната държава членка, но не и хипотезата, когато са искали да напуснат тази територия и Шенгенското пространство. Последната хипотеза съответства впрочем на целта на директивата, потвърдена в нейното съображение 10 и изразяваща се в това да се отдава предпочитание на доброволното връщане на гражданите на трети страни. Вторият от случаите, визирани в член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115, отразява хипотезата, която е уредена с член 12, параграф 1, последно изречение от Кодекса на шенгенските граници, изменен с Регламент № 610/2013.
72 Накрая, отново по отношение на втория случай член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115 уточнява, че задържането или засичането на съответните граждани от трети страни трябва да е „във връзка с незаконно прекосяване“ на външна граница, което предполага, както по същество твърдят г‑жа Affum, гръцкото правителство и Комисията и както се посочва в точка 41 от заключението на генералния адвокат, тясна времева и пространствена връзка с прекосяването на границата. Визирани в този смисъл са гражданите на трети страни, които са били задържани или засечени от компетентните органи в самия момент на незаконното прекосяване на външната граница или след прекосяването ѝ в непосредствена близост до нея.
73 На второ място, важно е да се отбележи, че за разлика от изключението по член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2008/115, това по член 2, параграф 2, буква а) от същата директива е свързано с определени задължения, уредени в член 4, параграф 4 от директивата.
74 Фактът, че член 4, параграф 4 от Директива 2008/115 урежда подробно упражняването от държавите членки на правото им по член 2, параграф 2, буква а) от същата директива, се обяснява, както посочва Комисията по време на съдебното заседание, с целта на посочената разпоредба, която може да се изведе от историята на създаване на директивата и която се изразява в това да се позволи на държавите членки да продължат да прилагат по отношение на външните си граници опростени национални процедури за връщане, без да трябва да следват всички предвидени със споменатата директива етапи на процедурите, за да могат по-бързо да изведат заловените при пресичане на тези граници граждани на трети страни. В този контекст споменатият член 4, параграф 4 цели да гарантира, че опростените национални процедури спазват предвидените с Директива 2008/115 минимални гаранции, сред които по-специално са уредените в членове 16 и 17 от същата директива условия за задържане.
75 В главното производство е установено, че г‑жа Affum е задържана не на основание член L. 621‑2, 1 от Ceseda, изменен със Закона от 31 декември 2012 г., който предвижда наказание лишаване от свобода за незаконно влизане на гражданин на трета страна на френска територията през външна граница, а на основание член L. 621‑2, 2 от Ceseda, изменен със Закона от 31 декември 2012 г., поради незаконно влизане на тази територия през френско-белгийската граница.
76 При тези условия не е необходимо да се определя дали разпоредба като член L. 621‑2, 1 от Ceseda, изменен със Закона от 31 декември 2012 г., отговаря на изискванията на член 2, параграф 2, буква а) и на член 4, параграф 4 от Директива 2008/115.
77 Що се отнася до член L. 621‑2, 2 от Ceseda, изменен със Закона от 31 декември 2012 г., който предвижда такова наказание за незаконно влизане на гражданин на трета страна на френска територия през вътрешна граница, следва да се напомни, както бе отбелязано и в точка 69 от настоящото решение, че член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115 не допуска държави членки да изключат граждани на трети страни в незаконен престой от приложното поле на тази директива с мотива, че незаконното им влизане е през вътрешна граница.
78 Що се отнася до обстоятелството, че г‑жа Affum е засечена и задържана не в момента на влизането ѝ на френска територия през вътрешна граница, а при опит да напусне тази територия и Шенгенското пространство през тунела под Ламанш, от точка 71 от настоящото решение следва, че това обстоятелство във всички случаи не може да изключи тази гражданка на трета страна в незаконен престой от приложното поле на Директива 2008/115 на основание член 2, параграф 2, буква а) от същата директива.
По член 6, параграф 3 от Директива 2008/115
79 Следва да се напомни, че съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5 от същия член.
80 Член 6, параграф 3 от Директива 2008/115 предвижда, че държавата членка може да се въздържи от издаване на решение за връщане на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на нейна територия, ако съответният гражданин на трета страна бъде приет обратно от друга държава членка въз основа на двустранни споразумения или договорености, които са действащи към датата на влизане в сила на тази директива. В такъв случай държавата членка, която е приела обратно съответния гражданин на трета страна, прилага параграф 1 от същия член.
81 Следва да се констатира, както се отбелязва и в точка 77 от заключението на генералния адвокат, че посоченото в точка 37 от настоящото решение споразумение може да се определи като „двустранно споразумение“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 2008/115, тъй като, макар и сключено между четири държави членки, то разглежда Бенелюкс като единна територия.
82 Обратно обаче на твърдяното от френското правителство, член 6, параграф 3 от Директива 2008/115 не може да се тълкува в смисъл, че установява още едно изключение от приложното поле на тази директива в допълнение към предвидените в член 2, параграф 2 от същата изключения, позволяващо на държавите членки да не прилагат общите стандарти и процедури за връщане на граждани на трети страни в незаконен престой, когато на основание действащи към датата на влизане в сила на споменатата директива споразумения или договорености са приети обратно от държава членка, различна от тази, в която са били задържани.
83 Всъщност, както по същество твърдят всички представили становища в хода на настоящото производство други страни, както и генералният адвокат в точки 75 и 76 от заключението си, тълкуване в този смисъл би противоречало на текста на споменатия член 6, както и на структурата и целта на Директива 2008/115.
84 В това отношение следва да се констатира, че видно от текста на член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2008/115, изключението по член 6, параграф 3 се отнася единствено до задължението на държавата членка, на чиято територия се намира въпросният гражданин, за издаване на решение за връщането му и за поемане на отговорност за отвеждането му, като, както се уточнява член 6, параграф 3, второ изречение, във визирания случай посоченото задължение пада върху държавата членка, която приема обратно гражданина.
85 Тази констатация се подкрепя и от общата структура на Директива 2008/115, тъй като споменатото изключение не фигурира сред изрично предвидените в член 2, параграф 2 от същата изключения от приложното поле на директивата.
86 Ето защо следва да се констатира, че съгласно текста и общата структура на Директива 2008/115 положението на гражданин на трета страна в незаконен престой, който въз основа на споразумение или договореност по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 2008/115 е приет обратно от държава членка, различна от тази, в която е бил задържан, попада в приложното поле на тази директива и че държавата членка, която реши да го предаде на друга държава членка въз основа на посочената разпоредба, следва да действа в рамките на установените със същата директива общи стандарти и процедури.
87 След като решението за предаване представлява една от предвидените от Директива 2008/115 мерки за прекратяване на незаконния престой на гражданин на трета страна и подготвителен етап за отвеждането му от територията на Съюза, съответната държава членка трябва, с оглед на целите на тази директива, да приеме споменатото решение с дължимата грижа и в най-кратки срокове, за да може този гражданин възможно най-бързо да бъде изпратен към отговорната за процедурата за връщане държава (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2011 г., Achughbabian, C‑329/11, EU:C:2011:807, т. 31 и 45 и от 15 февруари 2016 г., N., C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 76).
88 Очевидно налагането и изпълнението на наказание лишаване от свобода по отношение на споменатия гражданин, преди той да бъде изпратен към последната държава членка, би забавило образуването на тази процедура, а следователно и ефективното извеждане на съответния гражданин, засягайки по такъв начин полезното действие на директивата.
По член 4, параграф 3 от Кодекса на шенгенските граници
89 Член 4, параграф 3 от Кодекса на шенгенските граници предвижда, че държавите членки въвеждат санкции в съответствие с вътрешното си право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време. Тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.
90 В това отношение следва да се отбележи, че посочената разпоредба не задължава държавите членки за визираните в нея случаи да въведат наказание лишаване от свобода, а им оставя правото на избор какви санкции да приемат, при условие че тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи. Следователно дори в случаите, за които член 4, параграф 3 от Кодекса на шенгенските граници предвижда задължение за санкции, държавите членки могат да го изпълнят, като едновременно спазват и задълженията си по Директива 2008/115. Фактът, че с член 4, параграф 3 по никакъв начин не се установява изключение от предвидените в посочената директива общи стандарти и процедури, изрично се потвърждава от член 12, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници след изменението му с Регламент № 610/2013.
91 От друга страна, следва да се констатира, че член 4, параграф 3 от Кодекса на шенгенските граници предвижда задължение за въвеждане на санкции от държавите членки единствено в случаите на „незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време“ и че случаят на г‑жа Affum не е такъв. Освен това няма разпоредба от Кодекса на шенгенските граници, която да предвижда санкции за случаи, които член 4, параграф 3 не визира, а именно за незаконно преминаване на външна граница през контролно-пропускателен пункт и в определеното работно време, както и за незаконно преминаване на вътрешни граници.
92 При тези условия френското правителство не може да изключи приложимостта на Директива 2008/115, като се основе на задълженията, които Кодексът на шенгенските граници налага на държавите членки.
93 Предвид всички изложени съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която поради самия факт на незаконно влизане през вътрешна граница, водещо до незаконен престой, позволява да се наложи наказание лишаване от свобода на гражданин на трета страна, по отношение на когото установената в тази директива процедура за връщане все още не е приключила. Посоченото тълкуване е валидно и когато друга държава членка може да приеме обратно съответния гражданин въз основа на споразумение или договореност по смисъла на член 6, параграф 3 от споменатата директива.
По съдебните разноски
94 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Член 2, параграф 1 и член 3, точка 2 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета страна е в незаконен престой на територията на държава членка и на това основание попада в приложното поле на посочената директива, когато, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване, преминава транзит през тази държава членка като пътник в автобус, пътуващ от друга държава членка от Шенгенското пространство за трета държава членка, която не е от това пространство.
2) Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която поради самия факт на незаконно влизане през вътрешна граница, водещо до незаконен престой, позволява да се наложи наказание лишаване от свобода на гражданин на трета страна, по отношение на когото установената в тази директива процедура за връщане все още не е приключила.
Посоченото тълкуване е валидно и когато друга държава членка може да приеме обратно съответния гражданин въз основа на споразумение или договореност по смисъла на член 6, параграф 3 от споменатата директива.
Подписи