Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 22 февруари 2022 година – „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София
(Дело C-127/22)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Върховен административен съд
Страни в главното производство
Жалбоподател: „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София
Преюдициални въпроси
1. Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО1 да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано като отписване на активи или материални запаси от счетоводния баланс на данъчнозадължено лице поради това, че вече не се очаква те да носят икономическа изгода - например, защото са изхабени, дефектни, непригодни или не могат да бъдат реализирани по тяхното предназначение, представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по ЗДДС и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били продадени като стоки, посочени в приложение № 2, което е облагаема доставка.
2. Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано като отписване на активи или материални запаси от счетоводния баланс на данъчнозадължено лице поради това, че вече не се очаква те да носят икономическа изгода - например, защото са изхабени, дефектни, непригодни или не могат да бъдат реализирани по тяхното предназначение, представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по ЗДДС и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено.
3. При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е положителен, следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки при горните обстоятелства представлява надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ, при което не възниква задължение да се прави корекция на ползвания данъчен кредит за ДДС, платен при закупуването на стоките.
4. Следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не трябва да се прави корекция на ползвания ДДС кредит при надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ само когато унищожаването или погиването е причинено от събития извън контрола на данъчно задълженото лице и тези събития не са могли да бъдат предвидени и предотвратени от последното.
5. При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е отрицателен, чл. 185, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО допуска ли национална правна уредба като тази на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в редакцията до 31 декември 2016 г. и чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в редакцията след 1 януари 2017 г., която предвижда изискване за корекция на ползван ДДС кредит при бракуването на стоки, дори когато впоследствие последните са били продадени като облагаема доставка на стоки по приложение № 2, или са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено.
____________
1 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB 2006, L 347, стр. 1; специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7)