Жалба, подадена на 5 декември 2016 г. — Le Pen/Парламент

(Дело T-863/16)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-Marie Le Pen (Сан-Клу, Франция) (представители: M. Ceccaldi и J.-P. Le Moigne, адвокати)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени решението на квесторите на Европейския парламент от 4 октомври 2016 г., с което се потвърждава само решението за възстановяване от г-н Jean-Marie Le Pen на сумата от 320 026,23 EUR,

да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 29 януари 2016 г.,

да отмени Дебитно известие № 2016-195 от 4 февруари 2016 г.,

да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски пред настоящата инстанция,

да осъди Европейския парламент да плати на г-н Jean-Marie Le Pen сумата от 50 000 EUR за възстановяване на подлежащи на възстановяване съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание, свързано с пороци, засягащи процесуалната законосъобразност на обжалваните актове. Това основание има три части.

Първа част, според която компетентността в областта на финансовите решения, свързани с политическите партии, и оттам с депутатите, принадлежала на Бюрото на Европейския парламент, а не на Генералният секретар, нито на квесторите.

Втора част, според която Бюрото на Европейския парламент не можело да измени естеството и обхвата на своята компетентност. Генералният секретар обаче не доказал наличието на правомерно делегиране от страна на председателя на Бюрото на Парламента, което да го овластява да приема и да уведомява решението от 29 януари 2016 г., свързано с уреждане на отнасящи се до депутати финансови въпроси. Квесторите също нямали компетентност да примат решението от 4 октомври 2016 г., тъй като са сезирани с „решение“, прието от административен орган, който сам по себе си не е компетентен, а именно Генералния секретар на Европейския парламент.

Трета част, изведена от липсата на мотиви на решението на квесторите на Европейския парламент.

Второ основание, свързано с пороци, засягащи материалноправната законосъобразност на обжалваните актове. Това основание има осем части.

Първа част, според която в решението на квесторите не се разглежда въпросът за установяване на недължимия характер на платените суми. От това следвало, че това решение е частично, тъй като в него се разглеждал само въпросът за възстановяването. Така, на този етап не било налице решение относно това дали платените на жалбоподателя суми действително са недължими и следователно решението на Генералния секретар било оттеглено, също както и решението, с което се разпорежда възстановяване на спорните суми.

Втора част, според която обжалваните актове били опорочени от явна грешка в преценката.

Трета част, изведена от нарушение на принципа на пропорционалност.

Четвърта част, изведена от тежестта на доказване, тъй като жалбоподателят не бил длъжен да доказва, че въпросният сътрудник действително работи за него и че работата му е необходима и пряко свързана с изпълнението на депутатския мандат на жалбоподателя.

Пета част, според която обжалваните актове нарушавали политическите права на местните сътрудници.

Шеста част, според която обжалваните актове били опорочени от злоупотреба с власт и с процесуални правомощия.

Седма част, според която обжалваните актове имали дискриминационен характер. Освен това единствената цел на обжалваните актове била да навредят на политическата дейност на жалбоподателя.

Осма част, изведена от засягането на независимостта на жалбоподателя като евродепутат.

____________