Language of document :

Жалба, подадена на 29 февруари 2024 г. от JPMorgan Chase & Co., JPMorgan Chase Bank, National Association срещу решението, постановено от Общия съд (десети разширен състав) на 20 декември 2023 г. по дело T-106/17, JPMorgan Chase и др./Комисия

(Дело C-160/24 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: JPMorgan Chase & Co., JPMorgan Chase Bank, National Association (представители: M. Lester KC, D. Piccinin KC, D. Heaton, Barrister, P. Luckhurst, BL, B. Tormey, N. Frey, D. Das, A. Holroyd, D. Hunt, N. English, L. Ream, Solicitors)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

да отмени точки 3—5 от диспозитива на обжалваното съдебно решение,

да отмени член 1, буква в) от Решението1 и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите във връзка със съдебното производство, включително съдебните разноски на жалбоподателите пред Общия съд и пред Съда.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват три основания.

Първо основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че JPMorgan Chase & Co. и JPMorgan Chase Bank, National Association (наричани по-нататък заедно „JPMC“), търговци, „са участвали в поведение с цел манипулиране на Euribor лихвени проценти“ в съобщенията от 27, 28 и 29 септември 2006 г., 2, 25 и 26 октомври 2006 г., 8 ноември 2006 г., 18 декември 2006 г., 4 и 8 януари 2007 г., 6 февруари 2007 г. и 16 и 19 март 2007 г. Първа част: Общият съд е направил фактически констатации, които надхвърлят констатациите в Решението и по този начин е превишил компетентността си по искането за отмяна, като е заменил мотивите на автора на обжалвания акт със собствените си мотиви. Втора част: Общият съд не е приложил правилно доказателствената тежест и степента на доказване. Трета част: Общият съд е изопачил доказателствата. Четвърта част: Общият съд не е разгледал доводите и доказателствата, представени от JPMC и поради това не е изпълнил задължението си за мотивиране. Пета част: Общият съд неправилно е приел, че е налице изискване за JPMC да се разграничи публично от поведението на някои други предприятия и по този начин неправилно е приложил съдебната практика относно публичното разграничаване.

Второ основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като приел, че съобщенията от 13 ноември 2006 г. и от 14 март 2007 г. попадат в обхвата на нарушението. Нито едно от съобщенията не преследва целта, посочена от Комисията в констатацията ѝ за единно продължено нарушение, което ограничава конкуренцията с оглед на целта.

Трето основание: Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в подхода си относно налагането на санкция. Първа част: като е използвал коефициента за намаление на Комисията за изчисляването на глобата Общият съд (i) не е изтъкнал подходящи мотиви, (ii) не е разгледал доводите на JPMC във връзка с дисконтовия фактор, (iii) е нарушил член 47 от Хартата на основните права и (iv) е наложил глоба, която е явно непропорционална. Втора част: Общият съд не е разгледал ключовият въпрос на JPMC и почти всичките му доводи относно това дали разпределените приходи от франчайзинг или индексираните парични приходи следва да се използват за оценка на стойността на продажбите и по този начин е нарушил задължението за мотивиране, задължението да разгледа доводите на JPMC, член 47 от Хартата и при всички положения е наложил глоба, която е явно непропорционална. Трета част: по отношение на използването на пълно нетиране в рамките на договора от друго предприятие, подлежащо на санкция по същото дело, Общият съд е изопачил доказателствата и е нарушил принципа на равно третиране. Четвърта и пета част: по отношение на изключването на „хибриди“ и „екзотики“ от стойността на продажбите от други предприятия, подлежащи на санкция по същото дело, Общият съд е изопачил доказателствата и е нарушил принципа на равно третиране.

____________

1 Решение C(2016) 8530 final на Комисията от 7 декември 2016 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39914 — Лихвени деривати в евро (EIRD).