РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)
23 ноември 2010 година(*)
„Публична служба — Договорно нает служител със спомагателни функции — Неподновяване на договор — Задължение за мотивиране“
По дело F‑8/10
с предмет жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния,
Johan Gheysens, бивш договорно нает служител със спомагателни функции в Съвета на Европейския съюз, с местожителство в Malines (Белгия), за който се явяват адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.-N. Louis и адв. É. Marchal, avocats,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑жа M. Balta и г‑жа K. Zieleśkiewicz, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав),
състоящ се от: г‑н S. Gervasoni (докладчик), председател, г‑н S. Van Raepenbusch и г‑жа M. I. Rofes i Pujol, съдии,
секретар: г‑н R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 юли 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С настоящата жалба, подадена от г‑н Gheysens и получена по факс в секретариата на Съда на публичната служба на 25 януари 2010 г. (оригиналът е подаден на 27 януари същата година), по-специално се иска отмяна на решението, с което се отказва продължаване на срочния му договор след 30 септември 2009 г.
Правна уредба
2 Член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) гласи:
„Преди заемането на свободната длъжност органът по назначаването първо разглежда следните възможности:
a) дали мястото може да бъде заето чрез:
i) преместване; или
ii) назначаване по член 45а; или
iii) повишаване
в рамките на институцията;
б) дали са постъпили заявления за преместване от длъжностни лица от същата степен от други институции и/или дали да се проведе вътрешен конкурс за институцията, открит само за длъжностни лица и срочно наети служители, определени в член 2 от Условията за работа на другите служители [на Европейския съюз];
и след това пристъпва към процедурата за провеждане на конкурси — конкурс по документи или чрез изпит, или по документи и изпит. […]“
3 По смисъла на член 3б от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“):
„По смисъла на настоящите Условия за работа „договорно нает служител със спомагателни функции“ означава служител, нает от институция в сроковете по член 88 в една от функционалните групи по член 89:
a) на пълно или непълно работно време да изпълнява функции, различни от посочените в член 3а, параграф 1, буква а), без да заема длъжност, включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за съответната институция;
б) след като са били разгледани всички възможности за вътрешно съвместителство в рамките на институцията, да замества определени лица, които временно са възпрепятствани да изпълняват задълженията си, а именно:
i) длъжностни лица или срочно наети служители във функционална група AST;
ii) по изключение, длъжностни лица или срочно наети служители във функционална група AD, заемащи тясно специализирана длъжност, с изключение на началник-отдел, директор, генерален директор или равностойна длъжност.
Назначаването на договорно нает служител със спомагателни функции не се допуска, когато намира приложение член 3а“.
4 Що се отнася до срока на действие на договорите с договорно нает служител със спомагателни функции по смисъла на член 3б от УРДС, член 88 от УРДС предвижда:
„По отношение на договорно наетия персонал по член 3б:
a) договорите се сключват за определен срок; те могат да бъдат подновявани;
б) действителният срок на служба в институцията, включително всички подновявания, не може да надвишава три години.
Периодите на договор като договорно нает служител по член 3а не се вземат предвид по смисъла на сключването или подновяването на договори по настоящия член“.
Обстоятелства в основата на спора
5 Съветът на Европейския съюз сключва със сдружението GP-DHV-FBO договор за съдействие в областта на недвижимите имоти за периода 1993—1997 г. В рамките на този договор жалбоподателят, който е нает от това сдружение и има диплома на архитект, е поставен на разположение на Съвета, главно за да изпълнява задачи в областта на компютърното проектиране и на „facility management“.
6 През 1998 г. Съветът сключва директно с архитектурното бюро на жалбоподателя договор за предоставяне на услуги на непълно работно време, който е подновяван неколкократно до 30 септември 2004 г.
7 Поради нарасналия обем на посочените по-горе задачи във връзка с „facility management“ и техния постоянен характер Съветът решава да предостави на отдел „Недвижими имоти“ в рамките на бюджета за 2004 г. длъжност от категория Б, за да даде възможност за назначаване на годно да изпълнява тези функции длъжностно лице. При все това поради техническия профил на тази длъжност на нея не е могло да бъде назначено длъжностно лице или кандидат, издържал конкурс.
8 С договор от 1 октомври 2004 г. Съветът назначава жалбоподателя в качеството на служител със спомагателни функции от категория Б, група IV, клас 2 за срок от една година, за да упражнява функциите на „facility management operator“ в отдела на генерална дирекция (ГД) A „Персонал и администрация“, който по-специално отговаря за политиката в областта на недвижимите имоти и за проектите. С подписано на 3 октомври 2005 г. допълнително споразумение този договор е продължен за срок от една година до 30 септември 2006 г.
9 С докладна записка от 11 май 2006 г. генералният директор на ГД A „Персонал и администрация“ на Съвета уведомява жалбоподателя, че договорът му като служител със спомагателни функции може да бъде продължен с една година до 30 септември 2007 г., но съгласно разпоредбите на Правилника не е възможно с него да бъде сключен договор за неопределено време.
10 С второ допълнително споразумение договорът на жалбоподателя като служител със спомагателни функции е продължен до 30 септември 2007 г.
11 С докладна записка от 6 юни 2007 г. генералният директор на ГД A „Персонал и администрация“ отговаря на електронно писмо от 25 май 2007 г. от заместник-председателя на синдиката Union Syndicale относно правното положение на жалбоподателя в Съвета. В тази докладна записка, копие от която е изпратено на жалбоподателя, се посочва, че Съветът е готов по изключение, за да се вземе предвид личното му положение, да му предложи договор като договорно нает служител. В посочената докладна записка се уточнява, че по време на действието на този договор жалбоподателят би могъл да участва в конкурси, организирани от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), но ако не се представи успешно на един от тях, той не би могъл да бъде нает като длъжностно лице от Съвета. Заместник-председателят на синдиката Union Syndicale изразява съгласие с това на жалбоподателя да се предложи да сключи договор като договорно нает служител в електронно писмо от 22 юни 2007 г. В докладна записка от 5 юли 2007 г. генералният директор на ГД A „Персонал и администрация“ отбелязва това съгласие.
12 На 1 октомври 2007 г. Съветът сключва с жалбоподателя договор за определен срок като договорно нает служител със спомагателни функции от група III, степен 11, първа стъпка за срок от две години. В член 4 от този договор се предвижда, че последният може да бъде продължен, както и че действителният срок на договора, включително срокът на евентуалното продължаване, не би могъл да надхвърля три години.
13 На 23 октомври 2007 г. EPSO публикува обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/99/07 за съставяне на списък, от който да се набират администратори в сектора на строителството (ОВ C 248 A, стр. 1). Жалбоподателят се явява на изпитите от конкурса, но не е включен в списъка на издържалите конкурса. В част I от обявлението за конкурса се посочва, че конкурсът е организиран за набирането на инженери (AD 5) в сектора на строителството.
14 С докладна записка от 21 декември 2007 г. жалбоподателят подава административна жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението, с което Съветът го назначава в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции за срок от две години и го класира във функционална група III, степен 11, първа стъпка. В тази административна жалба жалбоподателят твърди, че трябвало да бъде класиран във функционална група IV и да бъде нает за неопределено време.
15 С решение на Съвета от 24 юни 2008 г. тази административна жалба е отхвърлена.
16 На 10 октомври 2008 г. жалбоподателят подава жалба срещу това решение, заведена под № F‑83/08, но производството по тази жалба е спряно с определение на председателя на втори състав на Съда на публичната служба от 20 февруари 2009 г. до окончателното решаване на спора по дело F‑134/07, Adjemian и др./Комисия. Производството по обжалване на Решение на Съда на публичната служба от 4 юни 2009 г. (Adjemian и др./Комисия, F‑134/07 и F‑8/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑149 и II‑A‑1‑841) е все още висящо пред Общия съд на Европейския съюз (дело T‑325/09 P).
17 С докладна записка от 29 април 2009 г. генералният директор на ГД A „Персонал и администрация“ напомня на жалбоподателя, че договорът му изтича на 30 септември 2009 г., както и че срокът на договора му би трябвало да му позволява участие в конкурс. Органът, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“), посочва, че списъците на издържалите конкурса EPSO/AD/99/07 са публикувани, но името на жалбоподателя не се съдържа в тях. Докладната записка завършва със следното изречение:
„Длъжен съм да Ви напомня, както беше уточнено в посочените по-горе докладни записки, че ако не издържите друг конкурс EPSO, няма да бъде възможно договорът Ви като договорно нает служител да бъде подновен след изтичането му през месец септември тази година“.
18 С докладна записка от 12 май 2009 г. жалбоподателят иска от генералния директор на ГД A „Персонал и администрация“ договорът му да бъде подновен за срок от една година, като пояснява, че ръководителят на неговата служба е поискал това в интерес на непрекъснатостта на службата, както и че в договора му се предвижда възможност общата продължителност на служебното му правоотношение да достигне три години.
19 На 17 юни 2009 г. EPSO публикува обявление за конкурс на общо основание за назначаване на асистенти (AST 3) в сектора на строителството (EPSO/AST/94/09) (ОВ C 137 A, стр. 1). Жалбоподателят е допуснат до участие в изпитите от конкурса. Към датата на съдебното заседание списъкът на издържалите конкурса все още не е публикуван.
20 С докладна записка от 24 юни 2009 г., която се отнася до „[и]зтичане [на] срока на договора [на жалбоподателя] на 30 септември 2009 г.“, генералният директор на ГД A „Персонал и администрация“ уведомява жалбоподателя, че отказва да продължи договора му след 30 септември 2009 г. с мотива, че съгласно разпоредбите на член 29 от Правилника той е длъжен да осигури попълването на заеманата от жалбоподателя длъжност чрез повишаване, преместване на длъжностно лице или назначаване на кандидат, издържал конкурс. Тъй като обаче жалбоподателят не е издържал конкурс, той не може да продължи да заема длъжност в Съвета след 30 септември 2009 г. Авторът на докладната записка напомня, че изтичащият на тази дата 2-годишен договор с жалбоподателя като договорно нает служител със спомагателни функции е бил сключен с него по изключение, за да се вземе предвид личното му положение и да му се даде възможност да участва в конкурс.
21 С докладна записка от 3 юли 2009 г. жалбоподателят иска от генералния директор на ГД A „Персонал и администрация“ да преразгледа решението от 24 юни 2009 г., като се позовава, от една страна, на желанието на ръководителя на своята служба договорът му да бъде продължен с една година, и от друга страна, на продължителността на упражняваните от него функции в Съвета от близо шестнадесет години. В тази докладна записка жалбоподателят посочва, че поради архитектурната си, а не инженерна специалност, той не би могъл да очаква, че ще бъде включен в списъка на издържалите конкурса EPSO/AD/99/07.
22 С писмо от 14 юли 2009 г. генералният директор на ГД A „Персонал и администрация“ потвърждава решението от 24 юни 2009 г., като уточнява, че би желал заеманата от жалбоподателя длъжност да бъде попълнена чрез назначаване на длъжностно лице, както и че изложените в писмото от 3 юли 2009 г. доводи не могат да поставят под въпрос това решение.
23 С писмо от 24 юли 2009 г. жалбоподателят подава на същата дата административна жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, с която иска оттеглянето на решенията от 29 април и 24 юни 2009 г. В същото писмо той иска да се приемат и всички необходими мерки, за да се уреди административното му положение (наричано по-нататък „искане за уреждане на административното положение“).
24 С докладна записка от 2 октомври 2009 г., съобщена на 13 октомври 2009 г., ООСД отхвърля административната жалба (наричана по-нататък „решение за отхвърляне на административната жалба“), както и искането за уреждане на административното положение (наричано по-нататък „решение за отхвърляне на искането за уреждане на административното положение“).
Искания на страните
25 Жалбоподателят иска от Съда на публичната служба:
– да отмени решението договорът му да не бъде продължен след 30 септември 2009 г. и решението за отхвърляне на искането за уреждане на административното положение,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
26 Съветът иска от Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата като явно недопустима и във всички случаи като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По предмета на жалбата
27 Жалбоподателят иска по-специално от Съда на публичната служба да отмени решението договорът му да не бъде продължен след 30 септември 2009 г., без обаче да уточнява изрично кое е това решение. Като се има предвид, че Съветът е приел множество актове относно отказа за подновяване на договора на жалбоподателя, следва да се определи кой от тези актове представлява спорното решение.
28 От текста на докладната записка от 29 април 2009 г. следва, че договорът на жалбоподателя „се прекратява на 30 септември 2009 г.“. Тази докладна записка обаче не отразява окончателното становище на администрацията относно прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя. Всъщност посочената докладна записка завършва с параграф, в който се напомня, че договорът на заинтересованото лице не може да бъде подновен, освен ако то не издържи успешно конкурс, различен от конкурса EPSO/AD/99/07. По този начин генералният директор на ГД A „Персонал и администрация“ указва на жалбоподателя, че съществува и друга възможност договорът му да бъде продължен — перспектива, която не е изцяло хипотетична, доколкото на 17 юни 2009 г. EPSO публикува известие за конкурс на общо основание в сектора на строителството, в който конкурс жалбоподателят участва.
29 За сметка на това докладната записка от 24 юни 2009 г. не оставя никаква надежда на жалбоподателя за подновяване на договора му. Най-напред, предметът на тази докладна записка е „[и]зтичане [на] срока на договора [на жалбоподателя] на 30 септември 2009 г.“, докато докладната записка от 29 април 2009 г. се отнася по-общо за „договора [на жалбоподателя]“. По-нататък, в докладната записка от 24 юни 2009 г. ясно се посочват правните основания — задължението на органа по назначаването да назначи на свободната длъжност длъжностно лице — и фактическите основания — липсата на успешно издържан от жалбоподателя конкурс, обосноваващи отказа за подновяване на договора. Накрая авторът на посочената докладна записка вече не предвижда възможността евентуално успешно представяне на жалбоподателя в конкурс да обоснове продължаване на служебното правоотношение след 30 септември 2009 г.
30 Две обстоятелства потвърждават, че докладната записка от 24 юни 2009 г. действително е решението, с което администрацията окончателно се произнася относно договорните отношения с жалбоподателя. От една страна, тази докладна записка е изготвена в отговор на отправеното от жалбоподателя искане от 12 май 2009 г., с което жалбоподателят по-специално посочва желанието на прекия си ръководител договорът му да бъде продължен за една година. От друга страна, в своята докладна записка от 14 юли 2009 г. генералният директор на ГД A „Персонал и администрация“ отговаря на жалбоподателя, че може само да „потвърди становището [си] от докладната записка от 24 юни 2009 г.“.
31 Впрочем самият Съвет посочва в съдебното заседание в отговор на въпрос на Съда на публичната служба, че докладната записка от 24 юни 2009 г. е акт с неблагоприятни последици в настоящия спор.
32 Във всички случаи, дори да се приеме, че решението да не бъде подновен договорът на жалбоподателя е взето с докладната записка от 29 април 2009 г., а не с тази от 24 юни 2009 г., това изобщо не би се отразило нито на допустимостта на жалбата, тъй като административната жалба на жалбоподателя е подадена в рамките на тримесечния срок от съобщаването на докладната записка от 29 април 2009 г., нито върху анализа на правните основания на жалбата, тъй като двете докладни записки като цяло се основават на един и същ мотив, изведен от това, че жалбоподателят не е издържал успешно конкурс и следователно не може повече да заема длъжността си.
33 Ето защо по искането на жалбоподателя за отмяна на решението договорът му да не бъде продължен след 30 септември 2009 г. трябва да се приеме, че жалбата е срещу решението от 24 юни 2009 г. (наричано по-нататък „спорното решение“).
34 От друга страна, жалбата е насочена и срещу решението, с което се отхвърля искането за уреждане на административното положение.
По допустимостта
Доводи на страните
35 Съветът твърди, че жалбата е изцяло недопустима, от една страна, поради това че ѝ липсва яснота и точност, и от друга страна, поради недопустимостта на административната жалба, която също произтича от липсата на яснота и точност.
36 Освен това, що се отнася по-конкретно до искането, свързано с решението за отхвърляне на искането за уреждане на административното положение, Съветът отбелязва, че ако то трябва да се разглежда като искане да му бъде наредено да приеме мярка в определен смисъл, то ще бъде недопустимо. Всъщност в рамките на контрол за законосъобразност, който се основава на член 91 от Правилника, Съдът на публичната служба не бил компетентен да дава разпореждания.
Съображения на Съда на публичната служба
37 На първо място, що се отнася до исканията, насочени срещу решението за отхвърляне на искането за уреждане на административното положение, членове 90 и 91 от Правилника поставят допустимостта на подадената от бивш служител по съдебен ред жалба срещу институцията, към която е принадлежал, в зависимост от установения от тях принцип на правилно протичане на предходното административно производство. Тези норми са императивни и страните не могат да се отклоняват от тях (вж. Определение на Първоинстанционния съд от 11 май 1992 г. по дело Whitehead/Комисия, T‑34/91, Recueil, стр. II‑1723, точки 18 и 19, както и Определение на Първоинстанционния съд от 6 ноември 1997 г. по дело Liao/Съвет, T‑15/96, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑897, точка 54). Съгласно член 77 от Процедурния правилник Съдът на публичната служба може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки.
38 Всяка жалба срещу акт с неблагоприятни последици, приет от ООСД, трябва задължително да се предхожда от административна жалба, която е подадена в хода на досъдебната процедура и е предмет на изрично или мълчаливо решение за отхвърляне. Жалба, подадена преди приключването на тази досъдебна процедура, е недопустима поради преждевременния си характер съгласно член 91, параграф 2 от Правилника (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 20 юни 1990 г. по дело Marcato/Комисия, T‑47/89 и Т‑82/89, Recueil, стр. II‑231, точка 32 и Решение на Първоинстанционния съд от 23 март 2000 г. по дело Rudolph/Комисия, T‑197/98, Recueil FP, стр. I‑A‑55 и II‑241, точка 53).
39 От административната жалба от 24 юли 2009 г. е видно, че тя съдържа две части: от една страна, административна жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, насочена срещу спорното решение, и от друга страна, искане за уреждане на административното положение на жалбоподателя с обхват, който надхвърля самото оспорване на отказа за подновяване на договора.
40 Следователно с докладната записка от 2 октомври 2009 г. в отговор на административната жалба ООСД приема две отделни решения: от една страна, решението за отхвърляне на административната жалба, и от друга страна, решението за отхвърляне на искането за административно уреждане (вж. по аналогия Решение по дело Rudolph/Комисия, посочено по-горе, точки 53—55).
41 Безспорно е обаче, че жалбоподателят не е подал административна жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението за отхвърляне на искането за административно уреждане.
42 В резултат на това исканията, насочени срещу решението за отхвърляне на искането за административно уреждане, са недопустими.
43 На второ място, що се отнася до повдигнатите срещу спорното решение възражения за липса на процесуални предпоставки, Съдът на публичната служба напомня, че съгласно постоянната съдебна практика съдът на Съюза има право да прецени според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване оправдава той да отхвърли по същество искания, без предварително да се произнесе по възражението за недопустимост, направено от ответника срещу тези искания (вж. в този смисъл по-специално Решение на Съда от 26 февруари 2002 г. по дело Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, Recueil, стр. I‑1873, точки 51 и 52, Решение на Първоинстанционния съд от 15 юни 2005 г. по дело Regione autonoma della Sardegna/Комисия, T‑171/02, Recueil, стр. II‑2123, точка 155, Решение на Съда на публичната служба от 8 април 2008 г. по дело Bordini/Комисия, F‑134/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑87 и II‑A‑1‑435, точка 56).
44 В случая Съдът на публичната служба смята, че доброто правораздаване оправдава разглеждането по същество на насочените срещу спорното решение искания и евентуално тяхното отхвърляне по същество, без да е необходимо да се разглеждат повдигнатите срещу това решение възражения за липсата на процесуални предпоставки.
По исканията, насочени срещу спорното решение
Доводи на страните
45 На първо място, жалбоподателят общо твърди, от една страна, че спорното решение нарушава член 25 от Правилника и задължението за мотивиране, принципите, следващи от Директива 1999/70 на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129), нормите, установяващи минимални изисквания за избягване на незаконни уволнения на работниците и задължението за полагане на грижа и принципа на добрата администрация, а от друга страна, че обжалваното решение е лишено от правно основание.
46 На второ място, жалбоподателят пояснява, че спорното решение е опорочено поради непълнота на мотивите и следователно той не е в състояние да разбере причините, поради които договорът му не е подновен. Освен това тази непълнота на мотивите не била преодоляна с решението за отхвърляне на административната жалба. Най-напред обстоятелството, че жалбоподателят не издържал конкурс на общо основание само по себе си не позволявало да се обоснове отказът за подновяване на договор в рамките на предвидените от разпоредбите на член 3б от УРДС три години. По-нататък той оспорва твърдението, че заеманата от него длъжност била длъжност, която е включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за Съвета, и която трябва да бъде заета при предвидените в член 29 от Правилника условия, при положение че не било публикувано никакво обявление за свободна длъжност, съответстващо на това място. Накрая, в нарушение на задължението за оказване на съдействие, Съветът не взел предвид интереса на работещия от много години за институцията жалбоподател договорът му да бъде подновен. Освен това Съветът не отчел желанието на ръководителя на службата на жалбоподателя, който поискал продължаване на договора на жалбоподателя с оглед приемствеността на службата.
47 На трето място, спорното решение нарушавало член 3б от УРДС, тълкуван с оглед на принципите, следващи от Директива 1999/70 и Решение по дело Adjemian и др./Комисия, посочено по-горе. Всъщност според жалбоподателя Съветът не би могъл правомерно да го наеме в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции, при положение че заеманата от него длъжност няма за цел да отговори на временни и случайни нужди. Съветът трябвало да промени квалифицирането на договора му при спазване на произтичащите от УРДС задължения.
48 На четвърто място, жалбоподателят посочва, че като отказал да поднови договора му на договорно нает служител със спомагателни функции с мотива, че за да стане длъжностно лице трябва да бъде включен в списък на издържалите конкурс, при положение че по време на действието на договора му EPSO организирало един-единствен конкурс в областта на строителството, Съветът нарушил принципа за добросъвестно изпълнение на договорите.
49 Съветът отбелязва, че повечето от повдигнатите от жалбоподателя правни основания са недопустими.
50 На първо място, правните основания, изведени от нарушението на следващите от Директива 1999/70 принципи, от неспазването на нормите, установяващи минималните изисквания за избягване на незаконни уволнения на работниците, от липсата на правно основание, от нарушението на задължението за оказване на съдействие и от принципа на добрата администрация, били изложени в нарушение на разпоредбите на член 35, параграф 1, букви г) и д) от Процедурния правилник. Всъщност жалбоподателят се позовал на тези правни основания, без да изложи каквито и да било относими съображения, които да позволят на ответника да разбере техния обхват и обоснованост, а след това да може да изготви защитата си.
51 На второ място, според Съвета доводът, че жалбоподателят не можел да бъде назначен въз основа на разпоредбите на член 3б от УРДС, е недопустим, тъй като жалбоподателят не е оспорил правното основание на договора си в тримесечен срок, считано от подписването на последния. Спорното решение не представлявало ново обстоятелство, въз основа на което да може да се възобнови срокът относно правното основание на договора.
52 На трето място, Съветът посочва, че правното основание, изведено от нарушаването на принципа за добросъвестно изпълнение на договорите, не е повдигнато в административната жалба и следователно е недопустимо.
53 На четвърто място, правното основание, изведено от неспазването на нормите, установяващи минималните изисквания за избягване на незаконни уволнения на работниците, не било относимо, тъй като предмет на настоящия спор било изтичането на срока на договора на жалбоподателя в края на периода, за който е сключен, а не решение за уволнение.
54 При условията на евентуалност Съветът твърди, че жалбата не е основателна.
55 На първо място, що се отнася до правното основание, изведено от недостатъчните мотиви, Съветът счита, че решението, с което се отказва подновяване на договора, не е засегнато от такъв порок. Всъщност, първо, жалбоподателят действително бил уведомен за това, че договорът му е предложен по изключение за срок от 24 месеца, за да му се позволи да участва в евентуален последващ конкурс, организиран от EPSO. По-нататък в докладната записка от 29 април 2009 г. тези обстоятелства, както и датата 30 септември 2009 г., на която се прекратявало служебното му правоотношение, били напомнени на жалбоподателя. Накрая в спорното решение се пояснявало, че ООСД бил длъжен да попълни заеманата дотогава от жалбоподателя длъжност чрез назначаването на длъжностно лице, тъй като тази длъжност била включена в списъка на бюджетните позиции на институцията длъжности и не била заета. Тъй като жалбоподателят не е издържал успешно конкурс, Съветът не можел да продължи съществуващото договорно правоотношение, още повече че първоначалният договор като договорно нает служител със спомагателни функции бил сключен по изключение, за да му се даде време да издържи конкурс.
56 На второ място, Съветът смята, че спорното решение не нарушава произтичащите от Директива 1999/70 принципи. Всъщност адресати на тази директива не били институциите, а държавите членки и тя не налагала задължения на институциите в отношенията им с техния персонал. Във всички случаи тази директива не забранявала използването на срочни договори. В случая обаче целта на първия сключен с жалбоподателя договор за определен срок била да осигури изпълнението на конкретни задачи до заемането на длъжността от длъжностно лице. Вторият договор бил сключен по изключение, за да се вземе предвид личното положение на жалбоподателя.
57 На трето място, Съветът не разбира причините, поради които решение, с което се отказва продължаване с една година на сключения за определен срок договор, нарушавало член 3б от УРДС. Освен това твърденията на жалбоподателя, според които в продължение на шестнадесет години бил изпълнявал същите задачи и функции при различен статут, били неточни, тъй като тези задачи се променяли от гледна точка на тяхното съдържание, честота и задължения за жалбоподателя.
58 На четвърто място, Съветът посочва, че правното основание, изведено от нарушаването на принципа за добросъвестно изпълнение на договорите, не е подкрепено с факти. Всъщност Съветът не поставил по неправомерен начин продължаването на договора на жалбоподателя в зависимост от успешно издържан конкурс. Напротив, сключването на договора било предложено на жалбоподателя по изключение, с оглед евентуалното му назначаване като длъжностно лице. Освен това, обратно на твърденията на жалбоподателя, по време на двегодишния срок на действие на договора му били организирани два конкурса, които отговаряли на неговата специалност, след като изпитната им комисия го допуснала до изпитите.
Съображения на Съда на публичната служба
– По изложените по общ и абстрактен начин правни основания
59 Жалбоподателят твърди по общ и абстрактен начин, от една страна, че спорното решение не се съобразява с принципите, произтичащи от Директива 1999/70, с нормите, установяващи минималните изисквания за избягване на незаконните уволнения на работниците, със задължението за оказване на съдействие и с принципа на добрата администрация, и от друга страна, че спорното решение е лишено от правно основание.
60 Следва да се напомни, че съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа основанията и изложените фактически и правни доводи. Тези елементи трябва да са достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по исковата молба или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед гарантиране на правната сигурност и доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (Определение на Първоинстанционния съд от 28 април 1993 г. по дело De Hoe/Комисия, T‑85/92, Recueil, стр. II‑523, точка 20, Определение на Съда на публичната служба от 26 юни 2008 г. по дело Nijs/Сметна палата, F‑1/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑229 и II‑A‑1‑1231, точка 24). Още повече че съгласно член 7, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз писмената фаза на производството пред Съда на публичната служба по принцип обхваща една-единствена размяна на писмени становища, освен ако Съдът на публичната служба не реши друго. Тази последна особеност на производството пред Съда на публичната служба обяснява защо, за разлика от предвиденото в член 21, първа алинея от Статута на Съда по отношение на Общия съд или Съда на Европейския съюз, правните основания и доводите в жалбата или исковата молба не могат да бъдат представени под формата на кратко изложение (Решение по дело Adjemian и др./Комисия, посочено по-горе).
61 Поради това с оглед начина, по който са представени, посочените по-горе правни основания не са в съответствие с разпоредбите на член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник и следователно са недопустими.
– По правното основание, изведено от неизпълнението на член 25 от Правилника и на задължението за мотивиране
62 Следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика предвиденото в член 25, втора алинея от Правилника задължение за мотивиране, което съгласно разпоредбите на членове 11 и 81 от УРДС се прилага по аналогия спрямо договорно наетите служители със спомагателни функции и само възпроизвежда предвиденото в член 253 ЕО общо задължение, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да прецени дали актът с неблагоприятни последици е обоснован и доколко е подходящо да подаде иск или жалба пред Съда на публичната служба, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразност на акта. От това следва, че така установеното задължение за мотивиране представлява основен принцип на правото на Съюза, от който е възможно отклонение само поради императивни съображения (Решение на Съда от 26 ноември 1981 г. по дело Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точка 22, Решение на Съда от 23 септември 2004 г. по дело Hectors/Парламент, C‑150/03 P, Recueil, стр. I‑8691, точка 39, Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 1991 г. по дело Pérez-Ménguez Casariego/Комисия, T‑1/90, Recueil, стр. II‑143, точка 73 и Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 2004 г. по дело Huygens/Комисия, T‑281/01, Recueil FP, стр. I‑A‑203 и II‑903, точка 105).
63 Съгласно постоянната съдебна практика ООСД е длъжен да мотивира своите решения най-късно на етапа, на който се отхвърля административната жалба (Решение на Първоинстанционния съд от 3 март 1993 г. по дело Vela Palacios/ЕИСК, T‑25/92, Recueil, стр. II‑201, точка 22 и Решение на Първоинстанционния съд от 14 юли 1998 г. по дело Brems/Съвет, T‑219/97, Recueil FP, стр. I‑A‑381 и II‑1085, точка 83), и обхватът на задължението за мотивиране трябва да се преценява във всеки случай в зависимост от конкретните обстоятелства (Решение на Съда от 14 юли 1977 г. по дело Geist/Комисия, 61/76, Recueil, стр. 1419, точка 28, Решение на Съда от 13 декември 1989 г. по дело Prelle/Комисия, C‑169/88, Recueil, стр. 4335, точка 9, Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 1995 г. по дело Ojha/Комисия, T‑36/93, Recueil FP, стр. I‑A‑161 и II‑497, точка 60). По-специално дадено решение е достатъчно мотивирано, когато е издадено в познат за съответното длъжностно лице контекст, който му дава възможност да разбере значението на приетата спрямо него мярка (Решение на Съда от 29 октомври 1981 г. по дело Arning/Комисия, 125/80, Recueil, стр. 2539, точка 13, Решение на Съда от 12 ноември 1996 г. по дело Ojha/Комисия, C‑294/95 P, Recueil, стр. I‑5863, точка 35, Решение на Първоинстанционния съд по дело Ojha/Комисия, посочено по-горе, точка 60 и Решение на Първоинстанционния съд от 1 април 2004 г. по дело N/Комисия, T‑198/02, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑507, точка 70).
64 Следва също да се напомни, че решение, с което се отказва подновяване на договор, сключен за определен срок, е акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 25 от Правилника, ако е различно от въпросния договор, какъвто по-специално е случаят, когато то се основава на нови обстоятелства или с него се изразява становище на администрацията в отговор на искане от заинтересования служител относно съдържаща се в договора възможност за подновяването му (вж. в този смисъл Определение на Съда от 23 октомври 2009 г. по дело Комисия/Potamianos, C‑561/08 P и C‑4/09 P, непубликувано в Сборника, точки 45, 46 и 48, Решение на Първоинстанционния съд от 15 октомври 2008 г. по дело Potamianos/Комисия, T‑160/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑75 и II‑A‑1‑469, точки 21 и 23). Такова решение за отказ трябва да бъде мотивирано (вж. по аналогия, що се отнася до решение, с което се отказва назначаване на срочно нает служител в политическа група в Парламента, Решение по дело Hectors/Парламент, посочено по-горе, точка 40; що се отнася до решенията за уволнение на срочно нает служител с договор за неопределено време, Решение на Първоинстанционния съд от 8 септември 2009 г. по дело ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точки 143—170).
65 В случая спорното решение е различно от сключения на 1 октомври 2007 г. договор между Съвета и жалбоподателя.
66 Всъщност, на първо място, това решение съдържа ново обстоятелство спрямо сключения на 1 октомври 2007 г. договор, тъй като в него се уточнява, че договорът не може да бъде подновен след изтичането на първоначалния му двегодишен срок. В член 4 от този договор обаче изрично се предвижда евентуална възможност за подновяване за срок от една година. Освен това в своите докладни записки от 6 юни и 5 юли 2007 г. генералният директор на ГД A „Персонал и администрация“ не указва изрично на жалбоподателя, че предложеният му договор не подлежи на подновяване в рамките на предвидения в член 88 от УРДС тригодишен срок.
67 На второ място, с докладна записка от 12 май 2009 г. с подкрепата на прекия си ръководител жалбоподателят отправя искане за подновяване на договора си и спорното решение представлява изразяване на становище на Съвета относно това искане.
68 Следователно спорното решение, което представлява акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 25 от Правилника, трябва да бъде мотивирано.
69 В спорното решение обаче Съветът уточнява, че по силата на разпоредбите на член 29 от Правилника той е длъжен да осигури попълването на заеманата от жалбоподателя длъжност чрез повишаване, преместване на длъжностно лице или назначаване на кандидат, издържал конкурс, и че тъй като жалбоподателят не е включен в списъка на издържалите конкурс, той не може да продължи да заема длъжност в Съвета след 30 септември 2009 г. Като посочва тези обстоятелства, Съветът мотивира в достатъчна степен спорното решение.
70 Във всеки случай следва да се посочи, че с писмо от 14 юли 2009 г. Съветът допълва тези мотиви, като уточнява, че желае заеманото от жалбоподателя място да бъде предоставено на длъжностно лице, както и че изложените от жалбоподателя в писмото му от 3 юли 2009 г. доводи не могат да поставят под въпрос това решение.
71 Накрая, спорното решение е прието в познат за жалбоподателя контекст. По-специално още с докладна записка от 29 април 2009 г. генералният директор на ГД A „Персонал и администрация“ всъщност указва на заинтересованото лице, че няма да е в състояние да поднови договора му, ако той не издържи успешно конкурс.
72 От това следва, че правното основание, изведено от неизпълнението на задължението за мотивиране и от нарушението на член 25 от Правилника, трябва да се отхвърли.
– По правното основание, изведено от явна грешка в преценката
73 Жалбоподателят не повдига изрично в писмените си изявления правното основание, изведено от явна грешка в преценката. При все това в изложението си относно неизпълнението на задължението за мотивиране той отбелязва, че само по себе си обстоятелството, че жалбоподателят не бил издържал конкурс на общо основание, не позволявало да се обоснове отказът за подновяване на договор в рамките на предвидения от разпоредбите на член 3б от УРДС тригодишен срок. По-нататък той оспорва твърдението, че заеманата от него длъжност била включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за Съвета, и трябвало да бъде заета при предвидените в член 29 от Правилника условия, при положение че не било публикувано никакво обявление за свободна длъжност, съответстващо на този пост. Накрая в нарушение на задължението за оказване на съдействие Съветът не взел предвид законния интерес на работещия от много години за институцията жалбоподател договорът му да бъде подновен. Освен това Съветът не взел предвид обстоятелството, че продължаването на договора на жалбоподателя било в интерес на приемствеността на службата.
74 Поради тези обстоятелства трябва да се приеме, че жалбоподателят оспорва не само официалните мотиви на спорното решение, но и възприетите от Съвета мотиви.
75 Приема се, че отказът да се поднови договор, сключен за определен срок, попада в широкото право на преценка на компетентната институция, поради което контролът на съда на Съюза трябва да се ограничи до проверката за липса на явна грешка или злоупотреба с власт. Подновяването на договор, сключен за определен срок, представлява само възможност, която зависи от преценката на ООСД и е подчинена на условието за съответствие с интереса на службата (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 6 февруари 2003 г. по дело Pyres/Комисия, T‑7/01, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑239, точки 50 и 64, Решение на Съда на публичната служба от 27 ноември 2008 г. по дело Klug/ЕМЕА, F‑35/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑387 и II‑A‑1‑2127, точки 65 и 66).
76 Също съгласно постоянната съдебна практика, когато се произнася относно положението на служител компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за неговото решение, и по-конкретно интереса на съответния служител. Всъщност това следва от задължението на администрацията за оказване на съдействие, което е израз на установения в Правилника и прилаган по аналогия от УРДС баланс на взаимните права и задължения в отношенията между публичния орган и неговите служители (Решение по дело Pyres/Комисия, посочено по-горе, точка 51, Решение на Първоинстанционния съд от 1 март 2005 г. по дело Mausolf/Европол, T‑258/03, Recueil FP, стр. I‑A‑45 и II‑189, точка 49 и Решение по дело Klug/ЕМЕА, посочено по-горе, точка 67).
77 В случая сочените от жалбоподателя доказателства не позволяват да се установи, че като е приел спорното решение, Съветът е допуснал явна грешка в преценката.
78 От изложеното по-горе следва, както се уточнява в докладната записка от 14 юли 2009 г. и в решението, с което се отхвърля административната жалба, че спорното решение е прието с мотива, че тъй като заеманата от жалбоподателя длъжност е включена в щатното разписание на Съвета, последният желае след изтичане на сключения с жалбоподателя 2-годишен договор, считано от 1 октомври 2009 г., да назначи на същото място длъжностно лице или кандидат, издържал конкурс.
79 На първо място обаче, от доказателствата по делото е видно, че заеманата от жалбоподателя длъжност в действителност е сред длъжностите, включени в щатното разписание на Съвета от 2004 г.
80 На второ място, администрацията разполага с широко право на преценка при избора на най-подходящите средства за задоволяване на нуждите си за набиране на персонал (Решение на Съда от 28 февруари 1989 г. по дело Van der Stijl и Cullington/Комисия, 341/85, 251/86, 258/86, 259/86, 262/86, 266/86, 222/87 и 232/87, Recueil, стр. 511, точка 11). Освен това принципът, според който всяко длъжностно лице има право на развитие в кариерата в неговата институция, означава, че когато администрацията възнамерява да осигури заемането на свободна длъжност, съгласно член 29 от Правилника тя трябва първо да разгледа възможностите за повишаване или преместване в рамките на институцията и едва след това другите предоставени ѝ възможности (Решение на Първоинстанционния съд от 19 февруари 1998 г. по дело Campogrande/Комисия, T‑3/97, Recueil FP, стр. I‑A‑89 и II‑215, точка 65).
81 При това положение предвид тези принципи, и по-специално свободата на избор, с която администрацията разполага в областта на начините на назначаване, Съветът правилно е отказал да поднови договора на жалбоподателя, като се е основал на мотива, че длъжността на заинтересованото лице трябва да бъде заета от длъжностно лице. Освен това, като се има предвид правилото, според което постоянна длъжност, включена в щатното разписание на дадена институция, по принцип трябва да бъде заета чрез назначаването на длъжностно лице и предвид интереса на службата за наемане на длъжностно лице, което да изпълнява функции с постоянен характер, приемствеността на службата, на която се позовава жалбоподателят, не е достатъчна, за да се приеме, че е налице явна грешка в преценката.
82 На трето място, отчитането на личния интерес на жалбоподателя, което следва от задължението за оказване на съдействие, не може да задължи администрацията да поднови договора му като договорно нает служител със спомагателни функции при липсата на достатъчен интерес за службата. В случая обаче от устните състезания по време на съдебното заседание следва, че малко след напускането на жалбоподателя Съветът назначава длъжностно лице и не е доказано, че приетата от Съвета в резултат на това назначаване нова организация на работа е възпрепятствала доброто изпълнение на поверените преди това на жалбоподателя задачи.
83 От изложеното по-горе следва, че правното основание, изведено от явна грешка в преценката, не може да се приеме.
– По правното основание, изведено от нарушението на член 3б от УРДС, тълкуван с оглед следващите от Директива 1999/70 принципи
84 Жалбоподателят твърди, че Съветът е нарушил разпоредбите на член 3б от УРДС, тълкуван с оглед на принципите, следващи от Директива 1999/70, като го назначил в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции. Всъщност предвид продължителния характер на възложените му задачи жалбоподателят трябвало да бъде назначен като срочно нает служител, а не като договорно нает служител със спомагателни функции.
85 Това правно основание обаче не е от значение за законосъобразността на спорното решение. Всъщност дори да се предположи, че Съветът е трябвало да назначи жалбоподателя като срочно нает служител, Съветът във всички случаи е бил длъжен да отхвърли искането за подновяване на договора на същия като договорно нает служител със спомагателни функции, за да не продължи твърдяната незаконосъобразност.
– По правното основание, изведено от неспазването на принципа за добросъвестно изпълнение на договорите
86 Жалбоподателят посочва, че Съветът не изпълнил добросъвестно сключения между тях договор за договорно нает служител със спомагателни функции. Всъщност институцията поставила изискване заинтересованото лице да издържи успешно конкурс преди прекратяването на посочения договор, като същевременно не организирала съответстващ на неговата специалност конкурс.
87 На първо място, следва да се напомни, че надлежно позоваване на неспазването на принципа за добросъвестно изпълнение на договорите може да се направи в рамките на иск за обезщетение за вреди и евентуално може да даде възможност за поправяне на претърпяната в резултат на това виновно поведение вреда (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 юли 1960 г. по дело Von Lachmüller и др./Комисия, 43/59, 45/59, 48/59, Recueil, стр. 933, 956, Решение на Съда на публичната служба от 2 юли 2009 г. по дело Bennett и др./СХВП, F‑19/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑207 и II‑A‑1‑1137, точка 163). За сметка на това същото правно основание, което не е правно основание за законосъобразност, само по себе си не е от значение за законосъобразността на спорното решение.
88 Във всички случаи, дори да се предположи, че това правно основание е относимо, жалбоподателят не може с основание да твърди, че по силата на принципа за добросъвестно изпълнение на договорите Съветът е имал задължението преди прекратяването на договора му да организира чрез EPSO конкурс, съответстващ точно на неговата специалност.
89 Най-напред конкурс се организира преди всичко с оглед задоволяване нуждите на службата, а не с цел изпълнение на договорно задължение на администрацията. Не е доказано обаче, че преди прекратяването на договора на жалбоподателя интересът на службата е налагал организирането на конкурс, предназначен изключително за архитекти. По-нататък при всички случаи от доказателствата по делото, и по-специално от писмата от 6 юни и 5 юли 2007 г., не следва, че Съветът действително е поел такъв ангажимент. В тези писма администрацията само посочва, че с жалбоподателя ще бъде сключен договор, за да му се даде възможност евентуално да участва в организиран от EPSO конкурс. Писмото от 6 юни 2007 г., в което се споменава за „конкурса „за архитекти“, за който ще бъде публикувано обявление през втората половина на тази година“, по-специално предвид използваните кавички не може да се тълкува в смисъл, че преди прекратяването на договора му ще бъде организиран конкурс, предназначен изключително за архитекти. Накрая с цел изчерпателност следва да се отбележи, че дори и да не е бил предназначен изключително за архитекти, конкурсът EPSO/AD/99/07 е съответствал на специалността на жалбоподателя, тъй като област 2 от този конкурс е озаглавена „Гражданско строителство, специални техники или архитектура“ и функциите, които могат да бъдат възложени на издържало този конкурс длъжностно лице в област 2 съответстват на тези, които обикновено могат да бъдат поверени на архитект.
90 На второ място, ако с това правно основание жалбоподателят възнамерява да поддържа, че Съветът е извършил злоупотреба с власт, тълкуване, впрочем изрично отхвърлено в съдебното заседание, във всички случаи такова правно основание не би могло да се приеме.
91 Всъщност жалбоподателят не посочва никакви данни, с които може да се докаже наличието на злоупотреба с власт. Освен това по време на действието на договора на жалбоподателя като договорно нает служител със спомагателни функции EPSO организира два конкурса в сектора на строителството, до които жалбоподателят е допуснат за участие.
92 От това следва, че посоченото по-горе правно основание трябва да се отхвърли.
93 Поради това, без да е необходимо произнасяне относно повдигнатите възражения за липсата на процесуални предпоставки, исканията за отмяна на спорното решение трябва да се отхвърлят.
94 От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
95 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
96 От изложените по-горе мотиви следва, че жалбоподателят е загубил делото. Освен това Съветът изрично е поискал жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата на г–н Gheysens.
2) Г‑н Gheysens понася изцяло направените от него съдебни разноски.
Gervasoni | Van Raepenbusch | Rofes i Pujol |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 23 ноември 2010 година.
W. Hakenberg | | S. Gervasoni |