Жалба, подадена на 30 декември 2013 г. — Lico Leasing и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión/Комисия
(Дело T-719/13)
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподатели: Lico Leasing, SA (Мадрид, Испания) и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, SA (Мадрид) (представители: M. Sánchez и M. Merola, abogados)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
да отмени решението, тъй като в него погрешно се приема, че т. нар. испанска система за финансов лизинг (наричана по-нататък „ИСФЛ“) е система за държавна помощ, която облагодетелства обединенията по икономически интереси и техните инвеститори, както поради това, че в решението са допуснати пороци в мотивите,
при условията на субсидиарност, да отмени разпореждането за възстановяване на отпуснатите помощи в рамките на ИСФЛ, тъй като то противоречи на общите принципи на правния ред на Съюза,
при условията на субсидиарност, да отмени разпореждането за възстановяване, в частта му, свързана с изчисляването на стойността на несъвместимата помощ, която следва да се възстанови, доколкото не допуска Испания да определи формулата за изчисляване на тази стойност в съответствие с общите принципи, приложими към възстановяването на държавните помощи, и
да присъди на жалбоподателите всички разноски, свързани с настоящата жалба.
Правни основания и основни доводи
Обжалваното в настоящото производство решение е същото като по дело T-515/13, Испания/Комисия (ОВ C 336, стр. 29).
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания.
Първото правно основание, изведено от нарушение на членове 107 и 296 ДФЕС
Въпросната мярка изпълнява изискването за селективност: от една страна в решението погрешно се установява наличие на секторна селективност в случаите, при които мярката — предмет на решението, се прилага за инвеститори, опериращи във всички сектори на икономиката, и от друга страна, в решението се прави погрешното заключение, че процедура за предварително разрешение може да придаде селективност, без да отчете обстоятелството, че това предварително разрешение е оправдано от сложността на въпросната мярка и че във всеки случай то не засяга качествата на предполагаемите бенефициери,
въпросната мярка отговаря на изискванията за нарушаване на конкуренцията и за засягане на търговията между държавите членки; в частност решението не посочва в каква форма предполагаемата държавна помощ оказва действие на посочените пазари и се ограничава да приеме за дадено това обстоятелство без да го доказва.
Във втората част от това правно основание за отмяна се посочва също така, че мотивите на решението са непълни, доколкото то не пояснява защо запазената печалба от предполагаемите бенефициери представлява държавна помощ, тъй като тези бенефициери имат дял единствено от печалбите, получени от собствениците на кораби, които според признанията на самата Комисия не са държавна помощ.
Второто правно основание, изведено от нарушение на член 14 от Регламент № 659/1999 на Съвета
Отмяната на разпореждането за възстановяване, което се съдържа в членове 4, 5 и 6 от решението, трябва де се отмени въз основа на следните общи принципи на правото на Съюза:
Принцип на оправданите правни очаквания, в частност доколкото изпратеното през 2009 г. от комисар Kroes писмо поражда оправдани правни очаквания у операторите относно законосъобразността на ИСФЛ.
При условията на субсидиарност, принцип на правната сигурност, ако не се приеме, че разпореждането за възстановяване противоречи на принципа на оправданите правни очаквания, тъй като през целия период на действие на ИСФЛ определени обстоятелства водят до разширяване и засилване на неяснотата относно нейната законосъобразност, породена първоначално от Решение по дело Brittany Ferries.
Третото правно основание, изведено от нарушение на общите принципи, приложими към възстановяването на държавни помощи
Обжалваното решение не се съобразява с общите принципи, приложими към възстановяването на държавни помощи, доколкото то би могло да доведе до положение, при което от бенефициерите се изисква възстановяването на по-голяма сума отколкото действително ползваната от тях предполагаема помощ.