Жалба, подадена на 27 юли 2023 г. от enercity AG срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 17 май 2023 г. по дело T-321/20, enercity AG/Европейска комисия
(Дело C-485/23 P)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: enercity AG (представител: C. Schalast, Rechtsanwalt)
Други страни в производството: Европейска комисия, Федерална република Германия, E.ON SE, RWE AG
Искания на жалбоподателя
1. Да се отмени решението на Общия съд от 17 май 2023 г., enercity/Комисия (T-321/20), както и решението на Европейската комисия от 26 февруари 2019 г. относно концентрацията „RWE/E.ON Assets“ (дело M.8871, ОВ C 111, 2000 г.);
1а При условията на евентуалност, да се отмени обжалваното съдебно решение и делото да се върне на Общия съд;
2. Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски пред двете инстанции.
Основания и основни доводи
Като първо основание жалбоподателят твърди неправилно тълкуване на член 263, четвърта алинея ДФЕС. В обжалваното съдебно решение Общият съд определил изискванията за процесуална легитимация по член 263, четвърта алинея ДФЕС твърде тясно и в противоречие със собствената си практика и с тази на Съда. Той се опрял единствено на решение от 4 юли 2006 г., easyJet/Комисия (T-177/04), без да вземе предвид обстоятелствата по конкретния случай. Към тези обстоятелства се числели по-специално интензивното участие на жалбоподателя в частност по въпроса за цялостната операция, конкретното участие на жалбоподателя в лична среща с Комисията и признаването му за трето заинтересовано лице от служителя на Комисията по изслушването. В крайна сметка правният подход, възприет в обжалваното съдебно решение, в бъдеще значително щял да накърни правната защита срещу решенията на Комисията в областта на контрола върху концентрациите.
Като второ основание се посочва, че Общият съд е действал в нарушение на изискванията за лоялност и върховенство на закона. Когато се произнасял по въпроса за процесуалната легитимация, Общият съд оставил без внимание признатия статут на жалбоподателя и уверението на служителя по изслушването, че ще го информира за по-нататъшни възможности за представяне на становище по делото. Въпреки това Общият съд приел, че жалбоподателят е можел по-интензивно да участва в производството. Жалбоподателят изтъква, че е разчитал на уверението, което е получил от служителя по изслушването като орган на Комисията. Така Общият съд се произнесъл в нарушение на принципите на лоялност и защита на оправданите правни очаквания. В крайна сметка в резултат на обжалваното съдебно решение Комисията щяла да може в бъдеще свободно да определя възможностите за обжалване при концентрации.
Като трето основание жалбоподателят изтъква, че при произнасянето си по въпроса за неправилното разделяне на цялостната операция по концентрацията на RWE и E.ON Общият съд е тълкувал неправилно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) Nr. 139/20041 , тъй като се опрял единствено на Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията, а оставил без внимание собственото си решение от 23 февруари 2006 г., Cementbouw Handel & Industrie/Комисия (T-282/02), както и съображение 20 от Регламент № 139/2004. По този начин Общият съд нарушил принципите на нормативната йерархия, върховенството на закона и разделението на властите.
Накрая, като четвърто основание се изтъква неправилна преценка на представеното от RWE и E.ON „Investor Relationship Agreement“ във връзка със спорния въпрос. Общият съд не взел предвид обстоятелството, че това споразумение е недействително съгласно германското акционерно право. По този начин той оставил без внимание съществени данни и съответно достигнал до неправилно решение.
____________
1 Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).