Жалба, подадена на 9 юни 2021 г. от Maxime Picard срещу решението, постановено от Общия съд (първи разширен състав) на 24 март 2021 г. по дело T-769/16, Picard/Комисия

(Дело C-366/21 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Maxime Picard (представител: S. Orlandi, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 24 март 2021 г. по дело T-769/16, Picard/Комисия;

да отмени решението, с което предварително се установяват някои обстоятелства, свързани с пенсионните му права, или мълчаливия отказ да се приеме такова решение, както изисква Правилникът, в изпратеното му на 4 януари 2016 г. от началника на сектор „Пенсии“ в отговор на запитването му от същата дата съобщение, че след преназначаването му във ФГ II от 1 юни 2014 г. пенсионните му права са се променили, като пенсионната възраст е станала 66 години, а годишният процент за придобиване на пенсионни права е станал 1,8 %, считано от 1 юни 2014 г.;

да отмени, доколкото е необходимо, решението от 25 юли 2016 г. на директора на дирекция „E“ на ГД „Човешки ресурси“ на Комисията в частта, в която отхвърля подадената от жалбоподателя по административен ред жалба от 1 април 2016 г. срещу решението или мълчаливия отказ да се приеме решение в отговора от 4 януари 2016 г. като недопустима поради липса на увреждащ акт и, при условията на евентуалност, като неоснователна;

да осъди Комисията да заплати разноските пред двете съдебни инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква в подкрепа на своята жалба, че в оспореното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е ограничил приложното поле на преходните мерки по член 21, член 22 с изключение на параграф 4, член 23, член 24а и член 31, параграфи 6 и 7 от Приложение XIII към Правилника, които се прилагат „по аналогия към служителите, които са на служба към 31 декември 2013 г.“ съгласно член 1, параграф 1 от приложението към Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“).

Всъщност Общият съд неправилно е приел, че след влизането в сила на реформата на Правилника от 2014 г. сключването на нов договор като договорно нает служител за класиране в по-висока функционална група е сравнимо — за прилагане по аналогия на преходните правила в случая с договорно наетите служители — с „прекратяване на служебното правоотношение“ на длъжностно лице, което преустановява прилагането на тези преходни разпоредби.

По този начин по-конкретно Общият съд не е взел предвид преследваните от законодателя цели, характеристиките на пенсионния режим на длъжностните лица и другите служители на Съюза, използваните в член 1, параграф 1 от приложението към УРДС понятия, като във връзка с това неправилно е уподобил сключването на нов договор с непосредствената последица от предишен договор, с „прекратяване на служебното правоотношение“ или „прекратяване на назначението“, въпреки приемствеността, както в приложимостта на същия пенсионен режим, така и на осъществената служба в рамките на същата институция в качеството на договорно нает служител.

____________