РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
12 ноември 2015 година
Съединени дела T‑515/14 P и T‑516/14 P
Christodoulos Alexandrou
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Назначаване — Обявление за конкурс EPSO/AD/231/12 — Недопускане до участие в етапа „Център за оценяване“ — Задължение за мотивиране — Достъп до документите — Отказ на искането за достъп до въпросите с няколко възможни отговора в тестовете за достъп — Поверителност на работата на комисията — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Област от компетентността на Съда на публичната служба — Член 270 ДФЕС — Понятие за увреждащ акт — Член 90, параграф 2 от Правилника“
Предмет: Жалби, подадени срещу решенията на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 14 май 2014 г. Alexandrou/Комисия (F‑34/13, СбПС, EU:F:2014:93 и F‑140/12, СбПС, EU:F:2014:94), с които се иска отмяна на тези решения
Решение: Отхвърля жалбата по дело T‑516/14 P. По дело T‑515/14 P отменя частично решението на Съда на публичната служба от 14 май 2014 г., Alexandrou/Комисия (F‑34/13) в частта му, в която: в него не се отговаря на първото основание, изведено от липсата на мотиви, в смисъл че специални обстоятелства са оправдали разрешаването на достъп на г‑н Christodoulos Alexandrou до спорните въпроси; отхвърля четвъртото основание. Отхвърля жалбата по дело T‑515/14 P в останалата ѝ част. Отхвърля жалбата по дело F‑34/13, доколкото тя се основава, от една страна, на липсата на мотиви на обжалваните решения, в смисъл че г‑н Alexandrou се е позовал на специални обстоятелства, оправдаващи неговия достъп до спорните въпроси, и от друга страна, на основанието, изведено от нарушение на правото на справедлив съдебен процес или на ефективни правни средства за защита. По дело T‑516/14 P всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски. По дело T‑515/14 P всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Допустимост
(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)
2. Жалби на длъжностните лица — Компетентност на Съда на публичната служба — Искане за достъп до документи, свързани с конкурсна процедура — Включване
(член 256, параграф 1 ДФЕС, членове 263 ДФЕС и 270 ДФЕС; член 1 от приложение I към Статута на Съда; член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Искане за достъп до документи, свързани с конкурси за назначаване на длъжностни лица на Съюза — Подчиненост както на правния режим на Правилника за длъжностните лица, така и на Регламент № 1049/2001
(член 15, параграф 3 ДФЕС; член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица; член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на процеса на вземане на решения — Приложно поле — Въпроси с няколко възможни отговора в тестовете за достъп в конкурси на общо основание за назначаване на длъжностни лица на Съюза — Включване
(член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица; член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на процеса на вземане на решения — Разпространяване на въпросите, задавани на конкурси на общо основание за назначаване на длъжностни лица на Съюза — Презумпция за нарушаване на процеса на вземане на решения — Граници
(член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица; член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Преценка на заслугите на кандидатите — Елиминиране на кандидати в зависимост от коефициент на тежест на отговорите, които са дали на поставени им на етапа на предварителния подбор въпроси — Кандидат, получил значително по-ниска оценка от оценките, получени на други текстове за достъп — Обстоятелство, което само по себе си не може да постави под въпрос законосъобразността на изпита
1. Основанието, изведено от липсата на произнасяне на първоинстанционния съд по изтъкнато пред него искане или основание, по същество означава нарушение на задължението на Съда на публичната служба за мотивиране, произтичащо от член 36 от Статута на Съда, приложим по отношение на Съда на публичната служба съгласно член 7, параграф 1 от приложение I към същия статут.
В това отношение жалбоподателят, който твърди липса на произнасяне по изтъкнат от негов довод, не може да бъде упрекнат, че не посочва извлечение или част от обжалваното решение, до което се отнася конкретно оплакването му, защото по подразбиране се позовава на липса на произнасяне.
(вж. т. 34 и 35)
Позоваване на:
Общ съд — решение от 8 октомври 2014 г., Bermejo Garde/ЕИСК, T‑529/12 P, СбПС, EU:T:2014:861, т. 43
2. Съдът на публичната служба има изключителна компетентност да се произнася по спор, свързан с процедура във връзка с конкурси на общо основание както ratione personae, когато отстранен кандидат подаде искане за достъп до документи в качеството си на кандидат в конкурс, така и ratione materiae, доколкото искането е породено от отстраняването на посочения кандидат от конкурса.
Действително, съгласно разпоредбите на член 256, параграф 1 ДФЕС и на член 1 от приложение I към Статута на Съда, Съдът на публичната служба е компетентен да се произнася като първа инстанция по жалби, подадени на основание член 270 ДФЕС, които съгласно текста на посочения член се отнасят до всички спорове между Съюза и неговите служители в пределите и условията, определени от Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Съюза.
Това очертаване на компетентността на Съда на публичната служба се основава на личния статут на заинтересуваното лице и на произхода на спора. В това отношение спорът между длъжностно лице и институцията, в която е назначено, когато е налице връзка със служебното правоотношение между заинтересуваното лице и институцията, попада в обхвата на член 270 ДФЕС и на членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица и вследствие на това е извън приложното поле на член 263 ДФЕС, определящ общия режим на жалбата за отмяна на актовете, приети от институциите или службите и агенциите на Съюза.
Впрочем от член 270 ДФЕС във връзка с член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица изрично следва, че критерият, позволяващ да се определи дали жалбата може да бъде подадена от лице, посочено в Правилника на основание член 270 ДФЕС, се изразява в проверката дали актът, чиято законосъобразност се оспорва, е акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. От последния член следва, че решенията и отказите от постановяване на предвиден в Правилника акт полежат на обжалване по реда на глава VII от Правилника за длъжностните лица.
Освен това предвиденият в глава VII от Правилника за длъжностните лица ред за обжалване е на разположение на кандидатите в конкурси на общо основание или процедури за подбор, независимо дали са служители на Съюза.
(вж. т. 59—63)
Позоваване на:
Съд — определение от 10 юни 1987 г., Pomar/Комисия, 317/85, Rec, EU:C:1987:267, т. 7 и цитираната съдебна практика
Общ съд — определение от 20 април 2012 г., Pachtitis/Комисия, T‑374/07, EU:T:2012:188, т. 13—15
3. Като предвижда приемане на регламенти като Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията за определяне на принципите и ограниченията на правото на публичен достъп до документите на институциите на Съюза, член 15, параграф 3 ДФЕС допуска приемането или оставянето в сила на специални правила относно достъпа до определени документи в определени области, когато съществуването на такива правила се обосновава от необходимостта да се отговори на конкретни цели.
Въпреки това, при липсата както в Регламент № 1049/2011, така и в специалната уредба на дадена област от правото на Съюза и с цел, различна от целта за прозрачност на разпоредбата, изрично предвиждаща предимството на една от тези правни уредби спрямо другата, е необходимо да се гарантира прилагането на всяка от двете уредби, която е съвместима с другата и по този начин позволява последователното ѝ прилагане.
От това следва, че принципът за тайната на работата на конкурсната комисия, предвиден в член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица, съгласно който работата на конкурсната комисия е тайна, не може да изключи прилагането на Регламент № 1049/2001, доколкото същият трябва да се тълкува, като се отчитат специалните разпоредби на Правилника за длъжностните лица. Въпреки това тези разпоредби от Правилника и общите принципи, определени в посочения регламент, трябва да се прилагат последователно. При тези обстоятелства лицето, което е заявило достъп до документи, не може валидно да се основава на общия принцип за прозрачност, произтичащ от член 15, параграф 3 ДФЕС и от член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз, за да обоснове изключителното прилагане на разпоредбите на Регламент № 1049/2001 и по този начин да изключи разпоредбите на член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица.
(вж. т. 68—71)
Позоваване на:
Съд — решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, Rec, EU:C:2014:112, т. 84 и цитираната съдебна практика
4. Що се отнася до достъпа до документи, свързани с работата на конкурсната комисия, изключенията от правото на достъп до документи, посочени в член 4 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, не могат да се тълкуват, без да се имат предвид предвидените специални правила в случая в член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица и в точка 6.2 от Насоките, приложими към конкурсите на общо основание. Действително, тези специални правила имат различни цели от целите на прозрачност, предвидени в Регламент № 1049/2001. В структурата на посочения регламент правото на публичен достъп до документи на институциите и службите и агенциите на Съюза е издигнато в принцип, за да се улесни максимално правото на достъп и да се насърчат добрите административни практики, като се осигури възможно най-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения на публичните органи, както и на сведенията, на които се основат решенията им. Вследствие на това изключенията от този принцип се тълкуват ограничително.
За сметка на това член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица, който се отнася конкретно до конкурсните процедури, въвежда принципа за тайната на работата на конкурсната комисия, за да гарантира независимостта и обективността на работата ѝ, като я пази от всякаква външна намеса или натиск, независимо дали произтичат от администрацията на самия Съюз, заинтересуваните кандидати или трети лица.
Освен това, що се отнася по-специално до конкурсите на общо основание, от точка 6.2 от Насоките, приложими към тези конкурси, следва, че принципът на тайна на работата на конкурсната комисия обхваща текста на въпросите с няколко възможни отговора, поставяни при изпитите за предварителен подбор. Това ограничение на правото на достъп до документи има за цел да предотврати оповестяването на въпроси, които могат да бъдат използвани отново при последващи конкурси, пред други бъдещи кандидати. Предвид големия брой кандидати в конкурса, което е причина за провеждането на изпити за предварителен подбор в продължение на няколко дни, е известно, че въпросите, поставяни при тези изпити на всеки кандидат във всяка група въпроси със сходен характер и трудност, определени от конкурсната комисия въз основа на обективни и еднакви за всички кандидати критерии, се подбират на случаен принцип от компютърно приложение от базата данни въпроси с няколко възможни отговора.
При тези условия следва да се приеме, че доколкото са тясно свързани с процеса на наемане на работа, въпросите с няколко възможни отговора, поставяни при тестовете за достъп до конкурс за назначаване на длъжностни лица на Съюза, са част от процеса на вземане на решения на Комисията и следователно попадат в приложното поле на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001. Действително, макар тези въпроси да са поставяни на хиляди кандидати в конкурс на общо основание, остава фактът, че те са част от вътрешната база данни на институцията, предназначена да бъде използвана от конкурсната комисия при организиране на конкурси от Европейската служба за подбор на персонал, и следователно представляват вътрешни документи, попадащи в обхвата на изключението относно защитата на процеса на вземане на решения на Комисията.
(вж. т. 78—81 и 86)
Позоваване на:
Съд — решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, EU:C:2014:112, т. 83 и цитираната съдебна практика
Общ съд — решения от 5 април 2005 г., Hendrickx/Съвет, T‑376/03, СбПС, EU:T:2005:116, т. 56 и от 14 юли 2005 г., Le Voci/Съвет, T‑371/03, СбПС, EU:T:2005:290, т. 123
5. За да обоснове отказа за достъп до документи, чието оповестяване е поискано съгласно Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, поначало не е достатъчно документът да е свързан с дейност, посочена в член 4, параграфи 2 и 3 от посочения регламент. Съответната институция трябва също да поясни по какъв начин достъпът до посочения документ би могъл да засегне конкретно и действително интереса, защитен с предвидено в този член изключение. Въпреки това заинтересуваната институция на Съюза може да се позове на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като сходни съображения от общ характер могат да намерят приложение относно искания за оповестяване, които се отнасят до документи от едно и също естество.
В това отношение, що се отнася до искане за достъп до въпросите с няколко възможни отговора, поставяни при тестовете за предварителен подбор на конкурси на общо основание за назначаване на длъжностни лица на Съюза в съответствие с целите, преследвани от принципа на опазване на тайната на работата на конкурсната комисия, Комисията има право да презумира, без да извършва конкретна и индивидуална проверка на тези документи, че оповестяването на такива поначало засяга сериозно процеса ѝ на вземане на решения. Прилагането на тази обща презумпция по отношение на въпросите с няколко възможни отговора, поставяни на конкурси на общо основание, се вписва изцяло в системата на Регламент № 1049/2001, която трябва да бъде съобразена с приложимите специални правила, обосновани от конкретни цели. Следователно прилагането на тази обща презумпция, когато Комисията реши да се позове на изключението относно защитата на процеса на вземане на решения, за да отхвърли подадено на основание Регламент № 1049/2001 искане за достъп до въпросите с няколко възможни отговора, поставяни на конкурс на общо основание, не може да се приеме като добавяне на ново изключение.
Впрочем при определени особени обстоятелства тази обща презумпция може да бъде оборена при претегляне на различните засегнати интереси съгласно предвидената в член 4 от Регламент № 1049/2001 система. Така стоят нещата, когато даден кандидат оспорва конкретно относимостта на определени въпроси или обосноваността на възприетите като верни отговори и при условие че разликата между неговите резултати и прага за успеваемост е такава, че ако се предположи, че оспорването е основателно, той би могъл да е сред кандидатите, преминали успешно въпросния изпит. Действително, в такъв случай обявяването на текста на съответните въпроси на заинтересуваното лице е необходимо, за да му бъде дадена възможност да прецени законосъобразността на решението за отстраняването му от конкурса и целесъобразността от подаване на жалба, както и за да направи възможен съдебния контрол. В този случай правото на достъп на заинтересуваните лица до мотивиращите това решение елементи надделява над принципа за тайна на работата на конкурсната комисия.
(вж. т. 87, 88, 94, 95 и 98)
Позоваване на:
Съд — решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, EU:C:2014:112, т. 64 и 65 и цитираната съдебна практика
6. В рамките на тестовете за достъп до конкурс на общо основание, при липсата на други признаци единствено обстоятелството, че даден кандидат е получил значително по-ниска оценка от оценките, получени на други тестове за достъп, се отнася само до личните способности на заинтересуваното лице и не представлява особено обстоятелство, свързано с поставените въпроси и правилността на отговорите, позволяващо да се постави под съмнение законосъобразността на самия текст.
(вж. т. 167)