РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
21 април 2015 година(*)
„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността, представляваща кариран мотив в кафяво и бежово — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Липса на отличителен характер, придобит чрез използване — Член 7, параграф 1, буква б) и параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 52, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009“
По дело T‑359/12
Louis Vuitton Malletier, установено в Париж (Франция), за което се явяват P. Roncaglia, G. Lazzeretti и N. Parrotta, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява P. Bullock, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Nanu-Nana Handelsgesellschaft mbH für Geschenkartikel & Co. KG, установено в Берлин (Германия), за което се явяват T. Boddien и A. Nordemann, адвокати,
с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 4 май 2012 г. (преписка R 1855/2011‑1) относно производство за обявяване на недействителност между Nanu-Nana Handelsgesellschaft mbH für Geschenkartikel & Co. KG и Louis Vuitton Malletier,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro (докладчик), председател, S. Gervasoni и L. Madise, съдии,
секретар: J. Weychert, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 8 август 2012 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 13 ноември 2012 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 26 ноември 2012 г.,
предвид писмената реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 9 април 2013 г.,
предвид писмената дуплика на встъпилата страна, подадена в секретариата на Общия съд на 4 юли 2013 г.,
предвид определението от 14 февруари 2014 г. за съединяване на дела T‑359/12 и T‑360/12 за целите на устната фаза на производството,
след съдебното заседание от 4 март 2014 г.,
предвид определението за спиране на производството от 5 септември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 18 септември 1996 г. жалбоподателят Louis Vuitton Malletier подава пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), заявка за марка на Общността по силата на изменения Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките, за които е поискана регистрация, спадат към клас 18 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Стоки от кожа и имитации на кожа, невключени в други класове, по-специално кутии от кожа или картон-кожа, пликове от кожа или имитация на кожа; пътнически сандъци, чанти и несесери, пътнически чанти за облекло, сандъци, куфари, багажи, дамски чантички за тоалетни принадлежности, раници, ръчни дамски чанти, плажни чанти, пазарски чанти, чанти с презрамка, куфарчета, куфарчета за документи, чанти за документи, ученически раници, торби, кожени изделия, по-специално портфейли, портмонета не от благородни метали, кесии, чантички за ключове, калъфи за визитни картички, калъфи за чекови книжки; чадъри за дъжд, слънчобрани, чадъри за слънце, бастуни, стойки за бастуни“.
4 Заявката е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 19/1998 от 16 март 1998 г.
5 На 27 август 1998 г. жалбоподателят получава регистрация на горепосочената фигуративна марка на Общността под номер 370445.
6 На 28 септември 2009 г. встъпилата страна Nanu-Nana Handelsgesellschaft mbH für Geschenkartikel & Co. KG подава искане за обявяване на недействителност по отношение на всички стоки, защитени чрез регистрацията на марката на Общността, съгласно член 52, параграф 1, буква a) и съгласно член 7, параграф 1, букви б)—г), буква д), подточка iii) и буква е) от Регламент № 207/2009. Това искане се основава на обстоятелството, че спорната марка е описателна и няма отличителен характер, че е станала обичайна в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика, че се състои изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките, и че противоречи на обществения ред или на добрите нрави. Освен това встъпилата страна поддържа, че жалбоподателят е действал недобросъвестно при подаване на заявката за марка, по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
7 С решение от 11 юли 2011 г. отделът по отмяна уважава искането за обявяване на недействителност на основание на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, във връзка с член 52, параграф 1, буква а) от същия, и на член 7, параграф 3 от посочения регламент, във връзка с член 52, параграф 2 от същия. Отделът по отмяна най-напред констатира, че марката на Общността се състои от кариран мотив с основна и вътъчна структура, предназначен за приложение върху повърхността на посочените стоки. По-нататък отделът по отмяна приема, че този мотив е един от най-елементарните мотиви, използвани като декоративен елемент, така че съответните потребители биха го възприемали само като декоративна фигура, а не като знак, указващ произхода на посочените стоки, и че във всеки случай спорната марка не се различава значително от стандартното или обичайното в сектора. Накрая отделът по отмяна приема, че документите, представени от притежателя на марката на Общността, не доказват, че към датата на подаване на заявката за марка на Общността или след регистрацията ѝ същата марка е придобила отличителен характер чрез използването ѝ поне в значителна част от Европейския съюз, а именно Дания, Португалия, Финландия и Швеция.
8 На 9 септември 2011 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на отдела по отмяна.
9 С решение от 4 май 2012 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП потвърждава решението на отдела по отмяна и следователно отхвърля жалбата.
10 Апелативният състав по същество отбелязва най-напред в точка 37 от обжалваното решение, че карираният мотив, както е представен в спорната марка, е основна и обикновена фигура, съставена от много прости елементи, и че е общоизвестно, че тази фигура е широко използвана с декоративна цел по отношение на различни стоки, сред които тези от клас 18. Апелативният състав приема по-нататък в точки 41 и 42 от обжалваното решение, че при липсата на елементи, годни да индивидуализират спорната марка спрямо други карирани изображения, тя не може да изпълнява основната си функция за разпознаване или посочване на произхода на марка. Освен това апелативният състав приема в точки 43 и 47 от същото решение, че основната и вътъчна структура на спорната марка не съставлява съществена характеристика на посочената марка и не ѝ придава отличителен характер. Нещо повече, съгласно точка 46 от обжалваното решение, обстоятелството, че структурата на основа и вътък на посочената марка е била копирана, не показва, че е действала като указание за търговския произход за съответните потребители. Същото важи, съгласно точка 48 от обжалваното решение, за специфичното цветово съчетание, а именно кафяво и бежово. Така апелативният състав приема в точка 49 от обжалваното решение, че спорната марка е много проста и не съдържа елементи, които могат да я индивидуализират, за да не изглежда като обикновен и елементарен кариран мотив. Апелативният състав добавя в точка 50 от обжалваното решение, че знаци като спорната марка се използват главно като допълнителни знаци, които съществуват наред с фирмената марка на производителя, поради което в точка 51 от обжалваното решение той прави извод за липсата на отличителен характер на посочената марка. Апелативният състав също преценява в точка 55 от обжалваното решение, че документите, представени от притежателя на спорната марка, не доказват, че съответните потребители са свикнали да правят предположения относно търговския произход на разглежданите стоки на базата на мотиви. Накрая, в точки 73—75 от обжалваното решение, въз основа на представените от жалбоподателя доказателства, апелативният състав приема за недоказано, че спорната марка е придобила отличителен характер чрез използването ѝ в значителна част от съответната територия, а именно в Дания, Португалия, Финландия и Швеция, при това както към датата на подаване на заявката за тази марка, така и след регистрацията ѝ.
Искания на страните
11 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати разноските по настоящото производство,
– да осъди встъпилата страна да заплати разноските, направени в производствата пред отдела по отмяна и апелативния състав.
12 СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
13 В отговор на въпрос на Общия съд, в съдебното заседание встъпилата страна изрично се отказва от допълнителните си доводи, които вече е изтъкнала в първоначалното си искане за обявяване на недействителност и е посочила в писмения си отговор — доводи, основаващи се на факта, че спорната марка е била регистрирана в нарушение и на разпоредбите на член 7, параграф 1, букви б)—г), буква д), подточка iii) и буква е) от Регламент № 207/2009, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.
От правна страна
14 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две основания, изведени от нарушение, първото — на член 7, параграф 1, буква б) и на член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009, а второто — на член 7, параграф 3 и на член 52, параграф 2 от посочения регламент.
По първото основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и на член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009
15 Следва да се отбележи, че първото основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и на член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009, се разделя на две части. С първата част жалбоподателят по същество упреква апелативния състав, че не се е задоволил да прецени дали спорната марка притежава минимален отличителен характер, а е определил дали посочената марка има други характеристики, които могат да привлекат вниманието на съответния потребител, изисквайки така тази марка да е достигнала по-висок праг на отличителност. Освен това той упреква апелативния състав, че е представил по неточен начин спорната марка като обща заявка за кариран мотив. Жалбоподателят също счита, че апелативният състав е направил погрешна преценка, от една страна, на спорната марка с оглед на стоките от клас 18, и от друга страна, на възприемането от разглежданите потребители. С втората част жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е нарушил правилата за тежестта на доказване.
По присъщия отличителен характер на спорната марка
16 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 марката на Общността се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до СХВП, когато е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 7 от същия регламент.
17 Съгласно съдебната практика абсолютното основание за отказ следва да се тълкува в светлината на общия интерес, залегнал в основата му. Що се отнася до член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, понятието за общ интерес очевидно не се разграничава от основната функция на марката, която е да гарантира на потребителя какъв е произходът на обозначената с марката стока или услуга, като му позволява да различи без вероятност от объркване тази стока или услуга от такива с друг произход (вж. решение от 8 май 2008 г., Eurohypo/СХВП, C‑304/06 P, Сб., EU:C:2008:261, т. 55 и 56 и цитираната съдебна практика).
18 Отличителният характер на марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 означава, че тази марка позволява да се установи, че стоката, за която е поискана регистрацията, произхожда от определено предприятие, и следователно да се разграничи тази стока от стоките, произхождащи от други предприятия (вж. решение от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, Rec, EU:C:2004:258, т. 34 и цитираната съдебна практика)
19 Този отличителен характер на марката трябва да се преценява, от една страна, с оглед на стоките или услугите, за които е заявена регистрацията, и от друга страна, с оглед на възприемането ѝ от съответните потребители, представлявани от средния потребител на тези стоки или услуги, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (решения Henkel/СХВП, точка 18 по-горе, EU:C:2004:258, т. 35 и от 22 юни 2006 г., Storck/СХВП, C‑25/05 P, Rec, EU:C:2006:422, т. 25). Степента на внимание на средния потребител, считан за относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да варира в зависимост от категорията на разглежданите стоки или услуги (решение от 10 октомври 2007 г., Bang & Olufsen/СХВП (Форма на високоговорител), T‑460/05, Сб., EU:T:2007:304, т. 32).
20 Отново съгласно постоянната съдебна практика, критериите за преценка на отличителния характер на триизмерните марки, състоящи се от външния вид на самата стока, не се различават от приложимите към останалите категории марки (вж. решение Storck/СХВП, точка 19 по-горе, EU:C:2006:422, т. 26 и цитираната съдебна практика; решение от 19 септември 2012 г., Fraas/СХВП (Кариран мотив в тъмносиво, светлосиво, черно, бежово, тъмночервено и светлочервено), T‑50/11, EU:T:2012:442, т. 40).
21 При прилагането на тези критерии следва все пак да се отчита фактът, че средният потребител невинаги възприема по един и същ начин триизмерна марка, състояща се от външния вид на самата стока, и словна или фигуративна марка, която представлява знак, независещ от начина, по който изглеждат обозначените с нея стоки (вж. решение Storck/СХВП, точка 19 по-горе, EU:C:2006:422, т. 27 и цитираната съдебна практика; решение „Кариран мотив в тъмносиво, светлосиво, черно, бежово, тъмночервено и светлочервено“, точка 20 по-горе, EU:T:2012:442, т. 40).
22 Всъщност средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или от формата на тяхната опаковка, в отсъствие на какъвто и да било графичен или текстов елемент, и би могло да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на такава триизмерна марка, отколкото този на словна или фигуративна марка (вж. решение Storck/СХВП, точка 19 по-горе, EU:C:2006:422, т. 27 и цитираната съдебна практика; решение „Кариран мотив в тъмносиво, светлосиво, черно, бежово, тъмночервено и светлочервено“, точка 20 по-горе, EU:T:2012:442, т. 40).
23 Освен това съгласно съдебната практика колкото повече формата, за която е поискана регистрация като марка, се доближава до най-вероятната форма, която ще има съответната стока, толкова по-вероятно е тази форма да бъде лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. При тези условия единствено марка, която значително се различава от стандартното или обичайното в сектора и поради това може да изпълнява основната си функция да указва произхода, не е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (решения Henkel/СХВП, точка 18 по-горе, EU:C:2004:258, т. 39 и от 12 януари 2006 г., Deutsche SiSi-Werke/СХВП, C‑173/04 P, Rec, EU:C:2006:20, т. 31; вж. също решение от 21 април 2010 г., Schunk/СХВП (Изображение на част от дорник), T‑7/09, EU:T:2010:153, т. 19 и цитираната съдебна практика).
24 Тази съдебна практика, формирана във връзка с триизмерните марки, състоящи се от външния вид на самата стока, е в сила също и когато спорната марка е фигуративна и представлява двуизмерното изображение на съответната стока. Всъщност в такива случаи марката не представлява и знак, независим от външния вид на стоките, които обозначава (вж. в този смисъл решение Storck/СХВП, точка 19 по-горе, EU:C:2006:422, т. 29, определение от 13 септември 2011 г., Wilfer/СХВП, C‑546/10 P, EU:C:2011:574, т. 59 и решения от 14 септември 2009 г., Lange Uhren/СХВП (Геометрични полета върху циферблата на часовник), T‑152/07, EU:T:2009:324, т. 70 и „Кариран мотив в тъмносиво, светлосиво, черно, бежово, тъмночервено и светлочервено“, точка 20 по-горе, EU:T:2012:442, т. 42).
25 Такъв е и случаят на фигуративната марка, състояща се от част от формата на стоката, която обозначава, доколкото съответните потребители ще я възприемат незабавно и без специални разсъждения по-скоро като изображение на особено интересен или привлекателен детайл от въпросната стока, отколкото като указание за нейния търговския произход (решение „Кариран мотив в тъмносиво, светлосиво, черно, бежово, тъмночервено и светлочервено“, точка 20 по-горе, EU:T:2012:442, т. 43).
26 Именно в светлината на тези съображения трябва да се разгледат доводите на жалбоподателя срещу законосъобразността на обжалваното решение.
27 На първо място, следва да се отбележи, че в настоящия случай страните не оспорват преценката на апелативния състав, съдържаща се в точка 29 от обжалваното решение, съгласно която обхванатите от спорната марка стоки са за текущо потребление, поради което съответните потребители са средните потребители на Съюза, считани за относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни. Освен това, както основателно изтъква апелативният състав, от описанието на разглежданите стоки не следва, че те са луксозни или толкова усъвършенствани или скъпи стоки, че съответните потребители да са особено наблюдателни спрямо тях.
28 На второ място, трябва да се приеме, че с оглед на обхванатите стоки спорната марка се представя под формата на мотив, предназначен или да бъде поставен върху част от посочените стоки, или да покрива цялата им повърхност, което жалбоподателят изрично приема в съдебното заседание в отговор на поставен от Общия съд въпрос.
29 Така, от гледна точка на обхванатите стоки, а именно стоки от кожа и от имитации на кожа, различни чанти или портфейли, както и чадъри за дъжд и слънце, които могат да съдържат елементи от плат, разглежданият мотив може да покрива повърхността им в по-голяма или в по-малка степен, като следователно съответства на външния им вид (вж. в този смисъл решение „Кариран мотив в тъмносиво, светлосиво, черно, бежово, тъмночервено и светлочервено“, точка 20 по-горе, EU:T:2012:442, т. 50).
30 От това следва, че апелативният състав основателно е приел в точка 33 от обжалваното решение, че определящият елемент на спорната марка е фактът, че тя не се отграничава от облика на съответната стока.
31 Следователно, противно на изложеното от жалбоподателя, който твърди, че апелативният състав неправилно е изискал от него да докаже, че спорната марка е достигнала по-висок праг на отличителност, апелативният състав, напротив, правилно се основава на принципите, приложими към триизмерните марки, за да прецени отличителния характер на спорната марка. Всъщност съображенията, изложени в точки 24 и 25 по-горе, обосновават прилагането на формираната във връзка с триизмерните марки съдебна практика, посочена в точки 20—23 по-горе, и към фигуративните марки, състоящи се от формата на съответната стока или от формата на част от съответната стока, щом като тези марки също не са отделни от вида на стоката, която обозначават (вж. в този смисъл решение „Кариран мотив в тъмносиво, светлосиво, черно, бежово, тъмночервено и светлочервено“, точка 20 по-горе, EU:T:2012:442, т. 53).
32 На трето място, следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, че съществува практика, съгласно която такива фигуративни марки се използвали в търговията с обхванатите от спорната марка стоки с цел търговска разпознаваемост, така че потребителите били свикнали да възприемат като марки различните знаци на словните марки, и по-специално мотивите, покриващи цялата повърхност на разнообразни видове кожени изделия. Според жалбоподателя от това следвало, че е достатъчно разглежданата марка да има минимална степен на отличителен характер, за да запази предоставената регистрация.
33 В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече е отхвърлил в определение Wilfer/СХВП, точка 24 по-горе (EU:C:2011:574, т. 55) тезата, че към стоките, във връзка с които потребителят е свикнал, че формите на някои елементи от цялата стока служат за указване на нейния произход, не се прилага съдебната практика, посочена в точка 23 по-горе. Съдът, напротив, отбелязва, че съгласно тази съдебна практика, ако външният вид на стоките в даден сектор или външният вид на елемент от тези стоки служи за указване на техния производител, то е единствено защото външният вид на достатъчен брой от тези стоки или елементи от тези стоки се различава значително от стандартното или обичайното в посочения сектор (определение Wilfer/СХВП, точка 24 по-горе, EU:C:2011:574, т. 56 и решение „Кариран мотив в тъмносиво, светлосиво, черно, бежово, тъмночервено и светлочервено“, точка 20 по-горе, EU:T:2012:442, т. 58).
34 Поради това доводът на жалбоподателя, че потребителят е свикнал да разпознава даден мотив като указание за търговския произход на стоките, при всички положения е неотносим, защото обстоятелството, че такива знаци се разпознават като марка от потребителите, не означава непременно, че те имат присъщ отличителен характер. Възможно е всъщност марката да придобие с времето отличителен характер чрез нейното използване (решение от 28 септември 2010 г., Rosenruist/СХВП (Изображение на две криви линии върху джоб), T‑388/09, EU:T:2010:410, т. 33).
35 На четвърто място, следва да се провери дали оспореният мотив се различава значително от стандартното или обичайното в сектора и поради това позволява на потребителя да установи съответстващия на оспорената форма на представяне мотив като произхождащ от определено предприятие и следователно да го разграничи от мотивите, произхождащи от други предприятия.
36 В настоящия случай, както правилно отбелязва апелативният състав в точка 30 от обжалваното решение, спорната марка представлява кариран мотив в правилна форма в два редуващи се цвята, а именно кафяво и бежово, който възпроизвежда структурата на шахматна дъска. Също така във вътрешността на квадратите има структура от основа и вътък, която, както изтъква жалбоподателят, представлява мотив в мотива, като метод за декоративно тъкане с две преплетени нишки.
37 От една страна, карираният мотив е основен и обикновен фигуративен мотив, тъй като се състои от правилна последователност от квадрати с еднакъв размер, които се отличават чрез редуването на различни цветове, в случая кафяво и бежово. В този смисъл мотивът не съдържа никакво забележимо отклонение спрямо конвенционалното карирано изображение и съвпада с традиционния модел на подобен мотив. Дори приложен върху стоки като тези от клас 18, разглежданият мотив не се различава от стандартното или обичайното в сектора, доколкото по правило тези стоки са от различни видове плат, като карираният мотив поради голямата си простота може да представлява конкретно един от тези мотиви.
38 В това отношение, както правилно отбелязва апелативният състав в точка 37 от обжалваното решение, без това да е оспорено от жалбоподателя, карираният мотив е фигура, която винаги е съществувала и която е била използвана в сектора на декоративните изкуства. Впрочем последните, макар жалбоподателят да го отрича, имат безспорна връзка със стоките от клас 18. В това отношение от материалите по преписката на СХВП във всеки случай е видно, че такъв мотив е използван в сектора на декорацията като цяло (по-специално облеклата и подовите настилки с плочи) и присъства също в гоблена от Байо.
39 От друга страна, мотивът на вътък и основа, който присъства във всеки от квадратите на карираната повърхност, съответства на желания визуален ефект на преплитане на две различни тъкани, независимо от тяхното естество (вълна, коприна, кожа и т.н.), което следователно е обичайно що се отнася до стоки като тези от клас 18.
40 Следва да се установи от графична гледна точка, че изображението на квадрати в редуващи се кафяв и бежов цвят и впечатлението за преплитане на нишки, приложени към разглежданите в случая стоки от клас 18, не съдържат никакво забележимо отклонение спрямо конвенционалното изображение на тези стоки, така че съответните потребители в действителност ще възприемат само един обикновен, всекидневен мотив.
41 Следва да се отбележи, че съчетаването на два елемента, които сами по себе си не са отличителни, не може да промени възприемането от съответните потребители, що се отнася до липсата ab initio на отличителен характер на спорната марка. Съчетаването на карирана повърхност и на мотив на вътък и основа всъщност не разкрива елементи, които се различават от стандартното или обичайното в съответния сектор, поради което доводите на жалбоподателя, че спорната марка е комбинирана, характерна и оригинална, не могат да бъдат приети (вж. в този смисъл решение „Кариран мотив в тъмносиво, светлосиво, черно, бежово, тъмночервено и светлочервено“, точка 20 по-горе, EU:T:2012:442, т. 70).
42 Неправилно е и твърдението на жалбоподателя, че апелативният състав е преценил погрешно спорната марка, с довода че последният я е свел до карирана повърхност, вместо да я разгледа, като отчита всичките ѝ характеристики (а именно фигурата на карирана повърхност, структурата на вътък и основа и цветовете кафяво и бежово).
43 Всъщност, освен че, както впрочем изтъква жалбоподателят, апелативният състав правилно описва в точка 30 от обжалваното решение спорната марка като съставена от карирана повърхност в редуващи се кафяв и бежов цвят и със структура от вътък и основа, видно от по-нататъшния текст на обжалваното решение, апелативният състав разглежда последователно, най-напред в точки 37—42 от обжалваното решение, мотива на карирана повърхност, след това, в точки 43—47 от посоченото решение, структурата от вътък и основа, и накрая, в точка 48 от същото решение, съчетанието от използваните цветове, а именно кафяв и бежов, за да направи извод, в точки 49—51 от обжалваното решение, в рамките на анализа на цялостното впечатление от това съчетаване на елементи, за липсата на какъвто и да било отличителен характер на спорната марка.
44 Макар да е вярно, че апелативният състав е разгледал мотива, съставен от структурата на вътък и основа, след като е направил извод за липсата на отличителен характер на карирания мотив, следва да се припомни, че с оглед на преценката на отличителния характер на марка, съставена от няколко елемента (комбинирана марка), тя следва да се разглежда в нейната цялост. Все пак това не изключва възможността за последователно разглеждане на различните елементи, които изграждат марката (решение от 20 ноември 2002 г, Bosch/СХВП (Kit Pro et Kit Super Pro), T‑79/01 и T‑86/01, Rec, EU:T:2002:279, т. 22, в този смисъл вж. също решение от 19 септември 2001 г., Procter & Gamble/СХВП (Квадратна таблетка в бяло на зелени петна и в бледозелено), T‑118/00, Rec, EU:T:2001:226, т. 59).
45 Така, от една страна, като разглежда последователно различните елементи на спорната марка, и от друга страна, като извършва обща преценка на спорната марка, апелативният състав не е извършил нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решение Eurohypo/СХВП, точка 17 по-горе, EU:C:2008:261, т. 41 и цитираната съдебна практика).
46 От гореизложения анализ също следва, че е неправилно твърдението на жалбоподателя, че апелативният състав е извършил отделен анализ на различните елементи, съставляващи спорната марка, вместо да я разгледа в нейната цялост.
47 На пето място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че други аналогични на спорната марка знаци са били регистрирани като марки на Общността, следва да се припомни, че решенията, които апелативните състави приемат по силата на Регламент № 207/2009 във връзка с регистрацията на знак като марка на Общността, спадат към упражняването на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. Поради това законосъобразността на решенията на апелативните състави трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент, според неговото тълкуване от съда на Съюза, а не въз основа на по-ранната практика на апелативните състави по вземане на решения (решение от 15 септември 2005 г., BioID/СХВП, C‑37/03 P, Rec, EU:C:2005:547, т. 47 и решение от 13 април 2011 г., Air France/СХВП (Форма на паралелограм), T‑159/10, EU:T:2011:176, т. 37).
48 Следва да се добави, че несъмнено е правилно, че СХВП е длъжна да упражнява правомощията си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, каквито са принципът на равно третиране и принципът на добра администрация (решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, Сб., EU:C:2011:139, т. 73).
49 С оглед на тези два принципа СХВП трябва, в рамките на производство за обявяване на недействителност на марка на Общността, да вземе предвид вече постановените решения за регистрация на подобни марки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва да се произнесе по същия начин (вж. в този смисъл решение Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, точка 48 по-горе, EU:C:2011:139, т. 74 и цитираната съдебна практика).
50 При това положение прилагането на принципите на равно третиране и на добра администрация трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност.
51 Следователно лице, което възразява срещу искане за обявяване на недействителност на регистрирана марка, не би могло да се позовава в своя полза на евентуално допусната неправомерност по отношение на друго лице, за да постигне постановяване на идентично решение (вж. в този смисъл решение Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, точка 48 по-горе, EU:C:2011:139, т. 76 и цитираната съдебна практика).
52 В конкретния случай се оказва, че марката на Общността попада, с оглед на стоките, за които е била регистрирана, и с оглед на възприемането от заинтересования кръг потребители, в едно от основанията за отказ по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 52, параграф 1 от същия регламент.
53 С оглед на изложеното по-горе първата част на първото основание трябва да се отхвърли.
По твърдяното нарушение от апелативния състав на правилата за тежестта на доказване
54 Тъй като спорната марка е била регистрирана, според жалбоподателя лицето, което оспорва валидността на регистрацията ѝ, трябва да обори презумпцията за валидност на регистрацията.
55 От това схващане според жалбоподателя следва, че лицето, което оспорва отличителния характер на регистрираната марка, трябва да докаже, че апелативният състав е допуснал грешка, като е стигнал до извода, че спорната марка може да бъде регистрирана.
56 Жалбоподателят добавя, че апелативният състав не може да поправи пропуските на лицето, което иска обявяване на недействителността, основавайки се единствено на неговия „общ опит“ за оборване на презумпцията за валидност на регистрацията на спорната марка.
57 Съгласно член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 марката на Общността се обявява за недействителна, когато е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 7 от същия регламент.
58 Член 57, параграф 1 от Регламент № 207/2009 уточнява, че в хода на разглеждането на искането за отмяна или за обявяване на недействителност СХВП приканва страните, толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който им е даден, бележките си по съобщенията, които тя им е изпратила, или по съобщенията на други страни. Съгласно параграф 5 от същата разпоредба, ако в резултат на разглеждането на искането за обявяване на недействителност става ясно, че марката не е трябвало да бъде регистрирана за всички или за част от стоките или от услугите, за които е регистрирана, се обявява недействителността на марката за съответните стоки или услуги.
59 Освен това в съответствие с член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 при проверката на абсолютните основания за отказ проверителите в СХВП, а при обжалване — апелативните състави на СХВП, пристъпват към служебна проверка на фактите, за да определят дали по отношение на марката, чиято регистрация е заявена, е приложимо някое от посочените в член 7 от същия регламент основания за отказ на регистрация. От това следва, че на компетентните органи на СХВП може да се наложи да основават решенията си на факти, на които заявителят не се е позовал. СХВП е длъжна да направи служебна проверка на относимите факти, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютно основание за отказ (решение Storck/СХВП, точка 19 по-горе, EU:C:2006:422, т. 50, решения от 15 март 2006 г., Develey/СХВП (Форма на пластмасова бутилка), T‑129/04, Rec, EU:T:2006:84, т. 16 и от 12 април 2011 г., Fuller & Thaler Asset Management/СХВП (BEHAVIOURAL INDEXING), T‑310/09 и T‑383/09, EU:T:2011:157, т. 29).
60 Въпреки това в производство за обявяване на недействителност апелативният състав не може да бъде принуден да извърши отново направената от проверителя служебна проверка на относимите факти, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютните основания за отказ. От разпоредбите на членове 52 и 55 от Регламент № 207/2009 следва, че марката на Общността се счита за валидна до обявяването на недействителността ѝ от СХВП след производство за обявяване на недействителност. Следователно тя се ползва с презумпция за валидност, която е логическата последица от контрола, който СХВП осъществява при разглеждането на заявка за регистрация (решение от 13 септември 2013 г., Fürstlich Castell’sches Domänenamt/СХВП — Castel Frères (CASTEL), T‑320/10, Сб. (откъси), EU:T:2013:424, т. 27).
61 Тази презумпция за валидност ограничава предвиденото в член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 задължение на СХВП за служебна проверка на относимите факти, които биха могли да доведат до прилагането на абсолютните основания за отказ, до проверката на заявката за марка на Общността, осъществена от проверителите, а в производство по жалба — от апелативните състави в производството по регистрация на посочената марка. Впрочем, тъй като се презумира, че регистрираната марка на Общността е валидна, лицето, направило искане за обявяване на недействителност, трябва да посочи на СХВП конкретните обстоятелства, които биха могли да поставят под въпрос нейната валидност (решение CASTEL, точка 60 по-горе, EU:T:2013:424, т. 28).
62 Все пак, макар тази презумпция за валидност на регистрацията да ограничава задължението на СХВП да проверява относимите факти, тя не може да ѝ попречи, по-специално с оглед на обстоятелствата, изтъкнати от страната, която оспорва валидността на спорната марка, да се основе не само на тези доводи и на евентуалните приложени от тази страна доказателства към нейното искане за обявяване на недействителност, но противно на твърденията на жалбоподателя, и на общоизвестните факти, посочени от СХВП в производството за обявяване на недействителност (вж. в този смисъл решение от 15 януари 2013 г., Welte-Wenu/СХВП — Комисия (EUROPEAN DRIVESHAFT SERVICES), T‑413/11, EU:T:2013:12, т. 24 и цитираната съдебна практика).
63 Така, щом като, както в случая, встъпилата страна е оспорила валидността на съответната марка, основавайки се на обстоятелства в подкрепа на искането си за обявяване на недействителност, апелативният състав е следвало да провери тези обстоятелства, както е направил, и да вземе предвид наличието на общоизвестни факти, които проверителят евентуално е пропуснал да отчете в производството по регистрация.
64 В това отношение следва да се приеме за установено, че в точка 37 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че констатацията, съгласно която карираната фигура е основна и обикновена фигура, съставена от много прости елементи, е общоизвестен факт (в този смисъл вж. също точка 44 от обжалваното решение), и също приема, че тази констатация се подкрепя от изтъкнатите от встъпилата страна обстоятелства, които са свързани с факта, че спорната марка не е отличителна ab initio, предвид данните, показващи използването на карирания мотив в сектора на декоративните изкуства.
65 Следва да се констатира, че като е действал по този начин, апелативният състав изобщо не е нарушил правилата за тежестта на доказване.
66 Предвид изложеното по-горе втората част на първото основание, а оттам и последното основание в неговата цялост трябва да се отхвърлят.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 3 и на член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009
67 Жалбоподателят по същество упреква апелативния състав, в рамките на първата част, че е взел предвид грешна дата, за да определи дали спорната марка е придобила отличителен характер, и в рамките на втората част — че е изискал доказателствата за придобиването на отличителен характер от спорната марка да се представят за всяка от държавите членки, а не за значителна част от Съюза.
По грешката относно датата, която трябва да се вземе предвид, за да се определи дали спорната марка е придобила отличителен характер
68 Според жалбоподателя, като приема, че релевантните за прилагането на член 7, параграф 3 и на член 52 от Регламент № 207/2009 дати са съответно датата на подаване на заявката за спорната марка (18 септември 1996 г.) и датата на регистрацията ѝ (27 август 1998 г.), апелативният състав е взел предвид грешна дата. Всъщност апелативният състав трябвало да вземе предвид положението към момента, когато встъпилата страна е подала своето искане за обявяване на недействителността, тоест 28 септември 2009 г.
69 Следва да се изтъкне, че съгласно член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009, когато марката на Общността е била регистрирана в противоречие с член 7, параграф 1, букви б)—г) от този регламент, тя все пак не може да бъде обявена за недействителна, ако чрез използването си е придобила след регистрацията си отличителен характер за стоките или за услугите, за които е била регистрирана.
70 Така съгласно постоянната съдебна практика, за да може да се ползва от член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009, марката, чиято недействителност се иска, трябва да е придобила отличителен характер между датата на регистрацията ѝ и датата на искането за обявяване на недействителността. Притежателят на марката трябва да представи подходящи и достатъчни доказателства, за да установи, че същата е придобила такъв характер (определение от 2 декември 2009 г., Powerserv Personalservice/СХВП, C‑553/08 P, Сб., EU:C:2009:745, т. 91; вж. решение от 9 март 2011 г., Longevity Health Products/СХВП — Performing Science (5 HTP), T‑190/09, EU:T:2011:78, т. 46 и цитираната съдебна практика).
71 Несъмнено, макар апелативният състав да посочва в точка 70 от обжалваното решение, както отбелязва жалбоподателят, че „релевантните за прилагането на член 7, параграф 3 и на член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009 дати са съответно датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка на Общността (18 септември 1996 г.) и датата на регистрацията ѝ (27 август 1998 г.)“, следва да се установи, че с тази формулировка апелативният състав само посочва меродавния момент, от една страна, в рамките на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009, а именно датата на подаване на заявката за регистрация на заявената марка, и от друга страна, в рамките на член 52, параграф 2 от същия регламент, а именно след регистрацията на спорната марка.
72 Това впрочем се потвърждава от точка 71 от обжалваното решение, в която апелативният състав, макар да посочва датите 18 септември 1996 г. и 27 август 1998 г., приема, че е трябвало да се докаже „или че спорната марка на Общността е придобила отличителен характер поради използването ѝ в петнадесетте държави — членки на Съюза, към датата на заявката за регистрацията ѝ, или че тя е придобила такъв характер поради използването ѝ след нейната регистрация в тогавашните петнадесет държави — членки на Съюза“ [неофициален превод].
73 Така, посочвайки използването на спорната марка след регистрацията ѝ, апелативният състав непременно се основава на доказателствата, които е изтъкнал жалбоподателят и които са последващи спрямо регистрацията на спорната марка.
74 Освен това от точка 72 от обжалваното решение следва, че като споменава изтъкнатите от жалбоподателя доказателства и като посочва 1996 г. и 2010 г. във връзка с таблицата с данни за продадените стоки на жалбоподателя в периода между тези две години, апелативният състав е взел предвид всички доказателства, без да обявява за недопустими онези от тях, които или следват регистрацията на спорната марка, или следват дори искането за обявяване на недействителността на посочената марка (28 септември 2009 г.).
75 Поради това, въпреки неясната формулировка на точка 70 от обжалваното решение, както впрочем изтъква СХВП, от него изобщо не следва, че апелативният състав е допуснал грешка относно датата, която трябва да се вземе предвид, за да се определи дали спорната марка е придобила отличителен характер чрез използване, или е пропуснал или отказал да вземе предвид всички посочени от жалбоподателя доказателства, впрочем независимо от датата на тяхното съставяне, поради което жалбоподателят няма основание да упреква апелативния състав, че е взел предвид грешна дата, за да определи дали спорната марка е придобила отличителен характер.
76 Предвид гореизложеното първата част на второто основание трябва да се отхвърли.
По твърдяната допусната грешка във връзка с определянето дали спорната марка е придобила отличителен характер
77 Що се отнася до твърдяната грешка по отношение на размера на територията, в която спорната марка е придобила отличителен характер, жалбоподателят изтъква, че апелативният състав неправилно е изискал да се представят доказателства за всяка от петнадесетте държави, от които тогава се е състоял Съюзът, докато този състав е трябвало единствено да изиска представянето на доказателства, че отличителният характер на посочената марка е бил придобит чрез използване в значителна част от Съюза, макар доказателствата в тази връзка да не се отнасят за всяка една от държавите членки.
78 Впрочем с оглед на обстоятелството, че според жалбоподателя от съображенията на апелативния състав може да се направи изводът, че той е приел за достатъчни представените от жалбоподателя доказателства за придобиването от спорната марка на отличителен характер чрез използване в поне единадесет държави членки, според жалбоподателя този брой е бил повече от достатъчен, за да се достигне „прагът за значителната част“. Във всеки случай жалбоподателят счита, че също е представил доказателства за относимо използване на спорната марка в Дания, Португалия, Финландия и Швеция (приложения 4 и 7 към становището от 11 ноември 2011 г., в които се излагат мотивите на жалбата на жалбоподателя).
79 Съгласно член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 абсолютното основание по член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент не е пречка за регистрацията на марка, ако в резултат на използването ѝ тя е придобила отличителен характер за стоките, за които се иска регистрацията ѝ.
80 Също така член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009 гласи по-специално че когато марката на Общността е била регистрирана в противоречие с член 7, параграф 1, буква б), тя все пак не може да бъде обявена за недействителна, ако чрез използването ѝ е придобила след регистрацията отличителен характер за стоките или за услугите, за които е била регистрирана.
81 В това отношение следва също да се поясни, че в съответствие с разпоредбите на член 165, параграфи 1 и 4 от Регламент № 207/2009, доказателствата за отличителния характер, придобит чрез използване, трябва да се представят само относно държавите, които са били членки на Съюза към датата на подаване на заявката за регистрация на спорната марка, тоест в конкретния случай в Съюза, състоящ се към 18 септември 1996 г. от петнадесет държави членки.
82 Знак, лишен от присъщ отличителен характер, който поради използването преди подаването на заявката за неговата регистрация като марка на Общността е придобил такъв характер за посочените в заявката за регистрация стоки или услуги, се допуска за регистрация в съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009, щом като не става въпрос за марка, „регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 7“. Следователно член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009 изобщо не е релевантен в тази хипотеза. Последната разпоредба се отнася по-скоро до марките, чиято регистрация е в противоречие с основанията за отказ, посочени в член 7, параграф 1, букви б)—г) от Регламент № 207/2009, и които при липсата на такава разпоредба би трябвало да бъдат заличени съгласно член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Член 52, параграф 2 от Регламент № 207/2009 има за цел именно да запази регистрацията на тези марки, които поради използването си са придобили междувременно, тоест след регистрацията им, отличителен характер за стоките или услугите, за които са били регистрирани, въпреки обстоятелството, че тази регистрация към момента, когато е направена, е била в противоречие с член 7 от Регламент № 207/2009 (решение от 15 октомври 2008 г., Powerserv Personalservice/СХВП — Manpower (MANPOWER), T‑405/05, Сб., EU:T:2008:442, т. 127).
83 Следва също да се припомни, че член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 не предвижда самостоятелно право на регистрация на марка. Той съдържа изключение от основанията за отказ, посочени в член 7, параграф 1, букви б)—г) от този регламент. Поради това обхватът му следва да се тълкува в зависимост от тези основания за отказ (решения „Геометрични полета върху циферблата на часовник“, точка 24 по-горе, EU:T:2009:324, т. 121 и от 17 май 2011 г., Diagnostiko kai Therapeftiko Kentro Athinon „Ygeia“/СХВП (υγεία), T‑7/10, EU:T:2011:221, т. 39).
84 Освен това следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 марката на Общността има „единен характер“, което означава, че тя „има едно и също действие в цялата Общност“. От единния характер на марката на Общността следва, че за да бъде допусната регистрацията на даден знак, той трябва да притежава отличителен характер на територията на целия Съюз. Ето защо съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 трябва да се откаже регистрацията на марка, ако тя е лишена от отличителен характер в една част от Съюза (решение от 30 март 2000 г., Ford Motor/СХВП (OPTIONS), T‑91/99, Rec, EU:T:2000:95, т. 23—25). Посочената в споменатия параграф 2 част от Съюза може евентуално да се състои само от една държава членка (решения Storck/СХВП, точка 19 по-горе, EU:C:2006:422, т. 83 и от 7 септември 2006 г., Bovemij Verzekeringen, C‑108/05, Rec, EU:C:2006:530, т. 28, вж. също точка 45 от заключението на генералния адвокат E. Sharpston по същото дело, решения от 10 ноември 2004 г., Storck/СХВП (Форма на обвивка на бонбон), T‑402/02, Rec, EU:T:2004:330, т. 85, 86, 88 и 89, от 12 септември 2007 г., Glaverbel/СХВП (Структура на стъклена повърхност), T‑141/06, EU:T:2007:273, т. 35, 38 и 40, „Геометрични полета върху циферблата на часовник“, точка 24 по-горе, EU:T:2009:324, т. 134, от 29 септември 2010 г., CNH Global/СХВП (Изображение на трактор в червено, черно и сиво), T‑378/07, Сб., EU:T:2010:413, т. 49, от 9 декември 2010 г., Earle Beauty/СХВП (NATURALLY ACTIVE), T‑307/09, EU:T:2010:509, т. 49, „υγεία“, точка 83 по-горе, EU:T:2011:221, т. 40, от 6 юли 2011 г., Audi и Volkswagen/СХВП (TDI), T‑318/09, Сб., EU:T:2011:330, т. 46 и от 1 февруари 2013 г., Ferrari/СХВП (PERLE’), T‑104/11, EU:T:2013:51, т. 38).
85 Член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009, който позволява регистрацията на знаци, придобили отличителен характер в резултат на използването им, трябва да се разглежда в светлината на това изискване. Следователно е необходимо да се установи придобиването на отличителен характер в резултат на използване на цялата територия, на която марката ab initio е била лишена от такъв характер (решение Storck/СХВП, точка 19 по-горе, EU:C:2006:422, т. 83; решения „Изображение на трактор в червено, черно и сиво“, точка 84 по-горе, EU:T:2010:413, т. 30 и „υγεία“, точка 83 по-горе, EU:T:2011:221, т. 41).
86 Впрочем от единния характер на марката на Общността следва, че за да бъде допусната регистрацията на даден знак, той трябва да притежава отличителен характер, който му е присъщ или който е придобил чрез използване в целия Съюз. Всъщност би било парадоксално да се приеме, от една страна, съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25), че дадена държава членка е длъжна да откаже да регистрира като национална марка знак, който е лишен от отличителен характер на нейната територия, и от друга страна, че същата държава е длъжна да зачита марка на Общността във връзка със същия знак единствено поради това, че този знак е придобил отличителен характер на територията на друга държава членка (решение от 14 декември 2011 г., Vuitton Malletier/СХВП — Friis Group International (Изображение на заключващо устройство), T‑237/10, EU:T:2011:741, т. 100).
87 Освен това по отношение на марки, които не са словни, като разглежданата в случая, следва да се презумира, че преценката на отличителния характер е една и съща в целия Съюз, освен при наличието на конкретни белези в обратен смисъл. Щом като в настоящия случай от преписката не личи това да е така, следва да се приеме, че предвиденото в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 абсолютно основание за отказ е налице в целия Съюз. Следователно марката трябва да е придобила отличителен характер чрез използването ѝ в целия Съюз, за да може да бъде регистрирана съгласно член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (решения от 29 април 2004 г., Eurocermex/СХВП (Форма на бирена бутилка), T‑399/02, Rec, EU:T:2004:120, т. 47, „Форма на обвивка на бонбон, точка 84 по-горе, EU:T:2004:330, т. 86, от 10 март 2009 г., Piccoli/СХВП (Форма на мида), T‑8/08, EU:T:2009:63, т. 37—39 и от 17 декември 2010 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli/СХВП (Форма на шоколадов заек), T‑395/08, EU:T:2010:550, т. 53).
88 Освен това от съдебната практика следва, че за придобиването на отличителен характер чрез използването на марката се изисква поне една съществена част от съответните потребители да разпознава благодарение на марката обхванатите стоки или услуги като произхождащи от определено предприятие (решения „Форма на бирена бутилка“, точка 87 по-горе, EU:T:2004:120, т. 42, от 15 декември 2005 г., BIC/СХВП (Форма на запалка), T‑262/04, Rec, EU:T:2005:463, т. 61 и „υγεία“, точка 83 по-горе, EU:T:2011:221, т. 42). При все това, що се отнася до обстоятелствата, при които това условие може да се разглежда като изпълнено, те не биха могли да бъдат установени единствено въз основа на общи и абстрактни данни (решения от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee, C‑108/97 и C‑109/97, Rec, EU:C:1999:230, т. 52 и „υγεία“, точка 83 по-горе, EU:T:2011:221, т. 45).
89 Съдът е пояснил, че за да се определи дали дадена марка е придобила отличителен характер в резултат на използването ѝ, компетентният орган трябва да прецени цялостно доказателствата, които могат да удостоверят, че марката вече позволява разпознаването на съответната стока като произхождаща от определено предприятие и следователно да разграничи тази стока от стоките на други предприятия (решения Windsurfing Chiemsee, точка 88 по-горе, EU:C:1999:230, т. 49, „Форма на запалка“, точка 88 по-горе, EU:T:2005:463, т. 63 и „υγεία“, точка 83 по-горе, EU:T:2011:221, т. 43).
90 В това отношение следва да се вземат предвид по-специално пазарният дял на марката, интензивността, географският обхват и продължителността на използването ѝ, размерът на направените от предприятието инвестиции за популяризирането ѝ, частта от заинтересованите среди, която благодарение на марката разпознава стоката като произхождаща от определено предприятие, изявленията на търговско-промишлените палати или на други професионални сдружения, както и проучванията на общественото мнение (вж. решения „Форма на запалка“, точка 88 по-горе, EU:T:2005:463, т. 64 и цитираната съдебна практика, и „υγεία“, точка 83 по-горе, EU:T:2011:221, т. 44).
91 От гореизложеното, и по-специално от точка 84 по-горе, непременно следва, че когато спорната марка е лишена от отличителен характер в целия Съюз, доказателствата за придобития от посочената марка отличителен характер трябва да се представят относно всяка една от държавите членки.
92 Несъмнено Съдът е приел, че макар наистина съобразно решение Storck/СХВП, точка 19 по-горе (EU:C:2006:422) придобиването на отличителен характер от марката чрез използването ѝ да трябва да бъде доказано за частта от Съюза, в която тя ab initio не е имала такъв характер, би било прекомерно да се изисква това да бъде доказано за всяка държава членка, взета поотделно (решение от 24 май 2012 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli/СХВП, C‑98/11 P, Сб., EU:C:2012:307, т. 62).
93 Все пак следва да се отбележи, че припомняйки в точки 60 и 61 от решение Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli/СХВП, точка 92 по-горе (EU:C:2012:307) съдебната практика, съгласно която дадена марка може да бъде регистрирана само ако бъде доказано, че чрез използването ѝ тя е придобила отличителен характер в частта от Съюза, в която ab initio не е имала такъв характер, и че това трябва да е целият Съюз, Съдът не се е отклонил от своята практика, и в частност от решение Storck/СХВП, точка 19 по-горе (EU:C:2006:422).
94 Именно с оглед на тези съображения следва да се провери дали апелативният състав основателно е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства за отличителния характер на спорната марка, придобит чрез използване.
95 В това отношение е необходимо най-напред да се припомнят всички доказателства, които жалбоподателят представя на СХВП и са взети предвид както от отдела по отмяна, така и от апелативния състав — доказателства, който са изброени в точка 72 от обжалваното решение :
– „доказателство 1: документ, озаглавен „Damier Canvas Trademark Portfolio“ [портфолио от марки с образец на квадрати], който е списък на марките на притежателя на марката на Общността, регистрирани в различни страни в света. Разглежданата марка и сходни марки присъстват в списъка. Притежателят на марката на Общността предоставя следните указания: страна, в която марката е регистрирана, международен клас стоки/услуги, номер на заявката, дата на заявката, регистрационен номер, дата на регистрация и статут (в очакване на регистрация/регистрирана). В някои случаи са посочени следващата предвидена дата на подновяване и други забележки (проблеми, текущо подновяване),
– доказателство 2: недатирани снимки на стоки с карирания мотив,
– доказателство 3: отпечатани статии, отнасящи се до известни марки с мотиви („Lady Dior“ с мотив на плетена седалка на стол, „Gucci“ с флорален мотив, мотив „Burberry“),
– доказателство 4: таблица с цифрови данни за стоките на притежателя на марката на Общността, продадени между 1996 г. и 2010 г., оборотът от тях в евро и общото количество на продадените стоки за въпросната марка на Общността, за следните страни: Белгия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Чешката република, Унгария, Румъния, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Дания, Финландия, Швеция, Португалия, Испания, Ирландия и Обединеното кралство,
– доказателство 5: набор от статии и реклами от различни списания, представящи стоки с карирания мотив на притежателя на марката на Общността. Списанията са от следните страни: Франция, Белгия, Люксембург, Австрия, Обединеното кралство, Германия, Швейцария, Нидерландия, Испания, Швеция, Италия, Чешката република, Гърция, Турция, Норвегия, Унгария и Румъния. Доказателство 5 освен това съдържа статия от Уикипедия за Louis Vuitton,
– доказателство 6: каталози и брошури за стоките „Louis Vuitton“,
– доказателство 7: списък на магазините „Louis Vuitton“. Що се отнася до държавите — членки на Съюза, изброени са магазините на притежателя на марката на Общността в следните страни: Франция, Австрия, Белгия, Кипър, Чешката република, Дания, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания, Швеция и Обединеното кралство,
– доказателство 8: снимки на стоки с карирани мотиви, непроизхождащи от притежателя на марката на Общността, които се изтъкват като имитации на стоките на притежателя на марката на Общността“ [неофициален превод].
96 Следва също да се поясни, че жалбоподателят се позовава на проучване, което е взето предвид от апелативния състав в точки 18 и 55 от обжалваното решение. Той впрочем заявява, че също е представил доказателства за относимо използване на спорната марка в Дания, Португалия, Финландия и Швеция.
97 В самото начало следва първо да се припомни, че в рамките на производството пред СХВП, както правилно изтъква апелативният състав в точка 63 от обжалваното решение, жалбоподателят никога не е твърдял, че горепосочените доказателства са били насочени към установяването на отличителния характер на спорната марка, придобит чрез използване.
98 Така в своето становище от 22 септември 2010 г. пред отдела по отмяна, в отговор на довод на встъпилата страна, според която жалбоподателят се е позовал на придобит чрез използване отличителен характер, жалбоподателят изрично уточнява, че „собственикът никога не е твърдял, че спорната марка е придобила отличителен характер чрез използване“ и че „[той] винаги е поддържал, че КАРИРАНАТА ПОВЪРХНОСТ има присъщ отличителен характер и само е привлякъл вниманието към факта, че този отличителен характер се е засилил чрез интензивно използване за близо 15 години“.
99 Също така в своето становище от 11 ноември 2011 г. пред апелативния състав жалбоподателят припомня, че документите, посочени в точка 95 по-горе, са имали за цел да установят „засиления“ отличителен характер на спорната марка, но че те не са имали за цел да установят, че последната е придобила отличителен характер в резултат на използването ѝ.
100 Що се отнася до доводите на жалбоподателя пред Общия съд, по-специално този, който той повтаря в съдебното заседание в отговор на поставен от Общия съд въпрос, от обжалваното решение не може да се направи извод, че според апелативния състав документите, които жалбоподателят е предоставил и които са посочени в точка 95 по-горе, са били достатъчни за установяване на придобития чрез използване отличителен характер в поне единадесет държави членки.
101 Следва да се отбележи, че отделът по отмяна се е ограничил да приеме, че констатацията за липса на придобит чрез използване отличителен характер в поне четири държави членки на състоящия се тогава от петнадесет държави членки Съюз, а именно Кралство Дания, Португалската република, Република Финландия и Кралство Швеция, е била достатъчна, за да се приеме, че представените от жалбоподателя доказателства не установяват отличителния характер на спорната марка, придобит чрез използване в Съюза.
102 Основавайки се на съдебната практика, съгласно която доказателствата за придобития чрез използване отличителен характер трябва да се представят относно всяка държава членка, в която спорната марка ab initio не е имала такъв характер, отделът по отмяна мълчаливо, но несъмнено приема, че не е било необходимо да проверява истинността и доказателствения характер на документите, отнасящи се до останалите единадесет държави членки.
103 Тази констатация е потвърдена от апелативния състав в точки 73 и 74 от обжалваното решение, който заявява, че потвърждава заключението на отдела по отмяна, съгласно което по-конкретно относно Дания, Португалия, Финландия и Швеция „не е било възможно да се направи никакъв извод за възприемането от съответните потребители нито от списъка на регистрираните марки (доказателство 1), нито от представените цифрови данни за продажбите и оборотите, при липсата на ясно указание за марката и за съответните стоки (доказателство 4), нито само от наличието на магазин в дадена страна (доказателство 7)“ [неофициален превод].
104 Следва да се отбележи, що се отнася до разглежданите четири държави членки, а именно Дания, Португалия, Финландия и Швеция, че жалбоподателят, с оглед на припомнената в точка 90 по-горе съдебна практика, не прилага към преписката документ, съдържащ сведения относно пазарния дял на спорната марка, интензивността и размера на направените от предприятието инвестиции за популяризирането ѝ, както и частта от заинтересованите среди, която благодарение на спорната марка разпознава стоката като произхождаща от определено предприятие, нито представя изявления на търговско-промишлени палати или на други професионални сдружения.
105 В съдебното заседание юридическият съветник на жалбоподателя потвърждава в отговор на поставен от Общия съд въпрос, че не е предоставил никое от сведенията, посочени в точка 104 по-горе, поради това че жалбоподателят не е познавал съдебната практика и тъй като в административното производство са били използвани само предоставените му сведения.
106 Дори да се предположи, че според жалбоподателя представените пред апелативния състав документи, посочени в точка 95 по-горе, доказват отличителния характер на спорната марка, придобит чрез използване в Дания, Португалия, Финландия и Швеция, следва да се изложат следните съображения.
107 В това отношение, първо, следва да се установи, що се отнася до произхождащия от жалбоподателя документ, посочващ реализирания оборот благодарение на продажбата на стоките, носещи спорната марка (доказателство 4, посочено в точка 95 по-горе), че цифровите данни са изготвени само върху отпечатани листове без каквото и да било уточнение или заверка.
108 Що се отнася до приложените към преписката документи, изхождащи от самото предприятие, Общият съд приема, че за да се прецени тяхната доказателствена стойност, трябва на първо място да се провери истинността на информацията, която се съдържа в тях. Той добавя, че при това положение трябва да се отчитат по-специално произходът на документа, обстоятелствата при съставянето му, неговият адресат и дали с оглед на съдържанието си документът изглежда логичен и достоверен (решения от 7 юни 2005 г., Lidl Stiftung/СХВП — REWE-Zentral (Salvita), T‑303/03, Rec, EU:T:2005:200, т. 42 и от 16 ноември 2011 г., Dorma/СХВП — Puertas Doorsa (doorsa FÁBRICA DE PUERTAS AUTOMÁTICAS), T‑500/10, EU:T:2011:679, т. 49).
109 В случая следва да се приеме за установено, че изхождащият от самия жалбоподател документ, който сочи реализирания оборот благодарение на продажбата на стоките, носещи спорната марка, предвид този си произход следователно не може сам по себе си да представлява достатъчно доказателство за това, че посочената марка е придобила отличителен характер чрез използване. Поради това съдържащите се в него цифрови данни представляват само индиции, които трябва да бъдат подкрепени с други доказателства (вж. в този смисъл решение „Форма на запалка“, точка 88 по-горе, EU:T:2005:463, т. 79).
110 Така при липсата на каквото и да било друго доказателство в подкрепа на съдържащите се в този документ сведения, по-специално други заверени от счетоводна къща счетоводни документи, които биха могли да потвърдят съдържащите се в него цифрови данни, трябва да се приеме, че този документ, разглеждан в светлината на всички останали доказателства, представени от жалбоподателя в рамките на административното производство, не може да установи, че спорната марка е придобила отличителен характер в резултат на използването ѝ.
111 Ако няма други обективни доказателства, неоснователно би бил приет като доказателство обикновен документ, съставен на отделен лист — обстоятелство, което впоследствие би могло да бъде използвано от всяко друго предприятие, за да се приеме, че степента на доказване на придобития чрез използване отличителен характер може да бъде постигната посредством вероятности или презумпции, което съдебната практика винаги е отхвърляла (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2008 г., Boston Scientific/СХВП — Terumo (CAPIO), T‑325/06, EU:T:2008:338, т. 34 и цитираната съдебна практика).
112 Второ, наличието на магазини в различните държави членки (доказателство 7, посочено в точка 95 по-горе) също не дава никакво указание относно възприемането на спорната марка от съответните потребители.
113 Трето, що се отнася до откъсите от каталози и брошури, рекламите, както и снимките на личности, носещи стока, на която е поставена спорната марка, или различните модели на стоки на жалбоподателя, означени със спорната марка, както и снимките на стоки, възпроизвеждащи карирания мотив на спорната марка, които са приложени към преписката (доказателства 2, 5 и 6, посочени в точка 95 по-горе), те са недостатъчни, дори ако се разглеждат в светлината на всички останали доказателства, приложени от жалбоподателя и изброени в точка 95 по-горе, за да се установи, че съществена част от съответните потребители ще разпознае обхванатите стоки като произхождащи от жалбоподателя благодарение на спорната марка.
114 От една страна, каталозите и брошурите са съставени единствено на френски и английски език, поради което те не могат, освен ако жалбоподателят не представи различаващ се каталог, да докажат отличителния характер, придобит чрез използване, най-малкото що се отнася до съответните четири държави членки. Освен това от никое доказателство не следва, че тези каталози се разпространяват сред съответните потребители и че не са вътрешен за жалбоподателя инструмент на разположение на неговите служители, използван само с оглед на продажбата в магазин на фигуриращите в тях стоки.
115 От друга страна, снимките на различни личности, носещи стоки, на които е поставена спорната марка, или рекламите на стоките, носещи същата марка, доказват единствено че жалбоподателят е използвал карирания мотив в кафяво и бежово, но не установяват, че потребителите, към които са насочени разглежданите стоки, възприемат посочената марка като указание за търговски произход (вж. в този смисъл решение „Изображение на трактор в червено, черно и сиво“, точка 84 по-горе, EU:T:2010:413, т. 57).
116 Четвърто, що се отнася до проучването за възприемането от заинтересования кръг потребители, представено от жалбоподателя в рамките на административното производство и взето предвид от апелативния състав в точки 18 и 55 от обжалваното решение, трябва да се приеме, че това проучване е било извършено единствено сред потребителите на луксозни кожени стоки и само в Германия, Испания, Франция, Италия и Обединеното кралство. Освен че не обхваща средните потребители в Съюза, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни (вж. точка 27 по-горе), а единствено потребителите на луксозни стоки от пет държави — членки на Съюза, това проучване изобщо не засяга възприемането на спорната марка, а това на самата марка „Louis Vuitton“, така че то не дава никакво указание за възприемането само на оспорвана марка от тази, макар и ограничена, група потребители, сред които е било извършено проучването.
117 Поради всички тези причини трябва да се приеме за установено, че при всички положения жалбоподателят не е доказал, че спорната марка е придобила отличителен характер в Дания, Португалия, Финландия и Швеция в резултат на използването ѝ.
118 Всъщност, видно по-специално от решение „Структура на стъклена повърхност“, точка 84 по-горе (EU:T:2007:273, т. 35, 38 и 40), липсата на доказателства по отношение на Дания, Финландия, Швеция, Гърция и Ирландия е била достатъчна, за да обоснове отказа за регистрация.
119 Що се отнася до довода на жалбоподателя, основан на екстраполирането към изискванията на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на съдебната практика относно придобиването на репутацията, която трябва да е доказана в значителна част от Съюза, а не във всяка държава членка, Общият съд вече е постановил, че съдебната практика, отнасяща се до член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009, не трябва да се смесва с тази, която цели да уточни смисъла на израза „има репутация“ в държава членка или в Съюза по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 — условие, на което регистрираната марка трябва да отговаря, за да се ползва от защита, разширена по отношение на стоки или услуги, които не са сходни. В този случай всъщност не става въпрос да се прецени дали даден знак отговаря на условията, за да бъде регистриран като марка на Общността на цялата територия на Съюза. По-скоро става въпрос да се попречи на използването на знак, когато съществуваща марка има репутация в държава членка или в Съюза и при използването на знака без основание от отличителния характер или от репутацията на тази марка неоснователно се извлича полза или им се нанася вреда. Така Съдът е приел, че в териториален аспект наличието на репутация в значителна част от територията на Общността е достатъчно, за да се забрани използването на този знак (решения „Изображение на трактор в червено, черно и сиво“, точка 84 по-горе, EU:T:2010:413, т. 47 и от 29 януари 2013 г., Germans Boada/СХВП (Ръчна пила), T‑25/11, EU:T:2013:40, т. 70; в този смисъл вж. също решения от 14 септември 1999 г., General Motors, C‑375/97, Rec, EU:C:1999:408, т. 28 и 29, и от 6 октомври 2009 г., PAGO International, C‑301/07, Сб., EU:C:2009:611, т. 27 и 30).
120 Поради това жалбоподателят следва да представи доказателства за придобиването на отличителен характер чрез използване в частта от Съюза, в която спорната марка ab initio е била лишена от отличителен характер, тоест в настоящия случай в целия Съюз. Както обаче следва от точка 104 по-горе, жалбоподателят не е представил в преписката никое от сведенията, посочени в припомнената в точка 90 по-горе съдебна практика, и представените от него доказателства, видни от точка 95 по-горе, не установяват, че спорната марка е придобила отличителен характер чрез използването ѝ в Дания, Португалия, Финландия и Швеция.
121 От гореизложеното следва, че втората част на второто основание трябва да се отхвърли, както и второто основание в неговата цялост.
122 Следователно жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
123 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Louis Vuitton Malletier да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Gervasoni | Madise |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 април 2015 година.
Подписи