ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

12 декември 2014 година

Дело F‑63/11 RENV

Luigi Macchia

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Срочно наети служители — Връщане на Съда на публичната служба за ново разглеждане след отмяна — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Явна грешка в преценката — Явно недопустима и явно неоснователна жалба“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Macchia иска да бъде отменен мълчаливият отказ за подновяване на договора му като срочно нает служител, както евентуално и решението от 22 февруари 2011 г., с което се отхвърля подадената от него по административен ред жалба срещу мълчаливия отказ, като въз основа на това бъде възстановен на заеманата от него преди длъжност в Европейската служба за борба с измамите (OLAF). При условията на евентуалност той иска Европейската комисия да бъде осъдена да му плати обезщетение за претърпени имуществени вреди, във всички случаи Европейската комисия да бъде осъдена да му плати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, определено по справедливост в размер на 5 000 EUR, както и да заплати съдебните разноски

Решение:      Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна. Г‑н Macchia понася направените от него съдебни разноски съответно по дела F‑63/11, T‑368/12 P и F‑63/11 RENV, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия по дела F‑63/11 и F‑63/11 RENV. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски по дело T‑368/12 P.

Резюме

Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Отчитане на интересите на съответния служител и на службата

(член 2, буква а), член 8, първа алинея и член 47, буква б), точка i) от Условията за работа на другите служители)

Възможността за подновяване на договор на срочно нает служител представлява само възможност, оставена на преценката на компетентния орган, като институциите разполагат с широко право на преценка при организирането на своите служби в зависимост от поверените им функции и при назначаването с оглед на тези функции на персонала, с който разполагат, при условие че спазват изискването назначаването да се извършва в интерес на службата.

Когато се произнася относно положението на служител, компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за решението му, тоест не само интереса на службата, но и по-конкретно интереса на съответния служител. Всъщност това следва от задължението на администрацията за оказване на съдействие, което е израз на установения в Правилника и прилаган по аналогия от УРДС баланс на взаимните права и задължения в отношенията между публичния орган и неговите служители.

Като се има предвид това, с оглед на широкото право на преценка, отредено на институциите в този контекст, контролът от страна на съда е ограничен до проверката за липса на явна грешка или злоупотреба с власт.

В това отношение дадена грешка може да се окачестви като явна единствено когато може да бъде лесно установена с оглед на критериите, в зависимост от които законодателят е искал да постави упражняването на правото да се вземат решения.

Тъй като имат договори за определен срок, срочно наетите служители не могат да се позовават на правото на стабилност на заетостта, което би се изразявало в задължение за съответната институция, преди да реши да не поднови договор на срочно нает служител от тази категория, да провери дали същият не може да бъде преназначен на друга длъжност.

В този смисъл изпълнението на задължението за полагане на грижа и за зачитане на интереса на службата не налага на органа, оправомощен да сключва договори, преди да реши да не поднови договора на срочно нает служител, да разгледа предварително възможността за преназначаването му на друга длъжност.

(вж. точки 40—44 и 46)

Позоваване на:

Съд — решение Klinke/Съд на Европейския съюз, C‑298/93 P, EU:C:1994:273, т. 38

Общ съд на Европейския съюз — решения Kyrpitsis/CES, T‑13/95, EU:T:1996:50, т. 52; Potamianos/Комисия, T‑160/04, EU:T:2008:438, т. 30; ETF/Landgren, T‑404/06 P, EU:T:2009:313, т. 162 и EMA/BU, T‑444/13 P, EU:T:2014:865, т. 28 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — решение Canga Fano/Съвет, F‑104/09, EU:F:2011:29, т. 35