Жалба, подадена на 26 август 2011 г. от Европейската комисия срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 16 юни 2011 г. по съединени дела T-208/08 и T-209/08, Gosselin Group NV и Stichting Administratiekantoor Portielje/Европейска комисия
(Дело C-440/11 P)
Език на производството: нидерландски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Bouquet, S. Noë и F. Ronkes Agerbeek, gemachtigden)
Друга страна в производството: Gosselin Group NV, по-рано Gosselin World Wide Moving NV, и Stichting Administratiekantoor Portielje
Искания на жалбоподателя
да се отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него се отменя Решение C (2008) 926, изменено с Решение C (2009) 5810, в частта му, в която то се отнася до Stichting Administratiekantoor Portielje;
да се отхвърли жалбата на Portielje;
да се осъди Portielje да заплати съдебните разноски, свързани с производствата пред Общия съд и пред Съда.
Правни основания и основни доводи
I. Първо правно основание, свързано с приложното поле по отношение на лицата на член 101 ДФЕС
Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието "предприятие" и на правилата, свързани с разпределянето на доказателствената тежест относно отговорността за участието в нарушение на член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС). В точки 36-50 от обжалваното съдебно решение Общият съд се концентрирал върху погрешен въпрос, а именно дали Portielje е предприятие. Общият съд трябвало по-скоро да разгледа въпроса дали в решението си Комисията основателно е приела, че Portielje е компонент на предприятието, извършило нарушението. Принципите, формулирани в Решение по дело Akzo Nobel и др. (C-97/08 P)
1, в това число и презумпцията за доказаност при притежаване на 100 % участие, се прилагали без ограничения в това отношение.
II. Второ правно основание, свързано с оборването на презумпцията за упражняване на определящо влияние
A. Първа част
Общият съд допуснал явна грешка във връзка с доказателствените средства, като констатирал, че връзката в персонално отношение между Portielje и Gosselin се ограничавала само до половината от управителния съвет на Portielje, поне доколкото с това Общият съд искал да покаже, че въпросните управители не са упражнявали определящо влияние върху политиката на Portielje. Съответните лица всъщност разполагали с достатъчен брой гласове в управителния съвет, за да могат да определят политиката на Portielje.
Б. Втора част
Във всички случаи Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че независимо от връзката в персонално отношение Portielje оборило изведената от съдебната практика презумпция за доказаност при притежаване на 100 % участие, като се имало предвид че то не било взело каквото и да било формално управленско решение по време на релевантния период. Преценката на Общия съд не била съвместима с функционалното естество на понятието за предприятие, както и с принципите, формулирани в Решение по дело Akzo Nobel и др.
В. Трета част
Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и като приел, че Portielje е оборило презумпцията за доказаност при притежаване на 100 % участие, тъй като през релевантния период не било провело общо събрание на Gosselin. Преценката на Общия съд не била съвместима с функционалното естество на понятието за предприятие, както и с принципите, формулирани в Решение по дело Akzo Nobel и др.
____________1 - Решение на Съда от 10 септември 2009 г., Сборник, стр. I-8237.