Language of document : ECLI:EU:T:2021:363

Дело T187/20

Davide Groppi Srl

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

 Решение на Общия съд (втори състав) от 16 юни 2021 година

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ настолна лампа — Предходен промишлен дизайн на Общността — Основание за недействителност — Липса на оригиналност — Член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002“

1.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител общо впечатление, различно от създаваното от предходния промишлен дизайн — Обща преценка на всички елементи на предходния промишлен дизайн

(член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

(вж. т. 17 и 48—50)

2.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител общо впечатление, различно от създаваното от предходния промишлен дизайн — Обявяване на недействителност на предходния промишлен дизайн — Липса на последици

(съображение 14, член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

(вж. т. 20—27)

3.      Промишлен дизайн на Общността — Заявка за регистрация — Условия — Указания за продуктите

(член 6 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

(вж. т. 31)

4.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител общо впечатление, различно от създаваното от предходния промишлен дизайн — Предходен промишлен дизайн, предназначен да бъде включен във или да се прилага към различен продукт — Липса на последици

(член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

(вж. т. 34 и 35)

5.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител общо впечатление, различно от създаваното от предходния промишлен дизайн — Информиран потребител — Понятие

(член 6, параграф 1 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

(вж. т. 36 и 37)

6.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител общо впечатление, различно от създаваното от предходния промишлен дизайн — Изображение на настолна лампа

(член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

(вж. т. 38, 42 и 51—55)

7.      Промишлен дизайн на Общността — Основания за недействителност — Липса на оригиналност — Промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител общо впечатление, различно от създаваното от предходния промишлен дизайн — Критерии за преценка — Свобода на автора

(член 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 на Съвета)

(вж. т. 39—41)

Резюме

На 16 юли 2014 г. жалбоподателят, Davide Groppi Srl, подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността, представляващ настолна лампа. След регистрацията на промишления дизайн Viabizzuno Srl подава искане за обявяване на недействителност, в подкрепа на което изтъква основанието по член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002(1) във връзка с член 6 от същия регламент(2), отнасящо се до предходен промишлен дизайн от 22 септември 2011 г. Предходният промишлен дизайн е обявен за недействителен на 30 октомври 2018 г. На 22 ноември 2018 г. отделът по отмяна обявява промишления дизайн на Davide Groppi за недействителен, тъй като приема, че същият не е оригинален по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002. Апелативният състав потвърждава това решение и приема, че обстоятелството, че предходният промишлен дизайн е бил обявен за недействителен, е ирелевантно, тъй като от значение е единствено дали същият е бил разгласен.

Сезиран с жалба за отмяна, Общият съд отхвърля жалбата на Davide Groppi. За първи път в хода на административното производство Общият съд подчертава липсата на последици от обявяването на недействителност на предходния промишлен дизайн, изтъкнат в подкрепа на искане за обявяване на недействителност на промишлен дизайн на основание член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002. Освен това при разглеждане на основание за недействителност въз основа на същата разпоредба, той внася яснота в кои случаи се ограничава ролята на естеството на продуктите, в които са включени промишлените дизайни.

Съображения на Общия съд

На първо място, Общият съд подчертава, че обстоятелството, че предходният промишлен дизайн е обявен за недействителен, е ирелевантно, когато същият е бил разгласен. Всъщност той приема, че залегналата в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 идея е да се попречи на регистрацията на промишлени дизайни, които не отговарят на условията за закрила, и по-специално на условието „оригиналност“ по смисъла на член 6 от този регламент, а не да се закрилят предходните промишлени дизайни. По този начин Общият съд припомня, че основанията за недействителност, съдържащи се в посочения член, не се вписват в логиката на предоставената само на притежателя на по-ранното право закрила на това право, чиято недействителност би направила безпредметно производството за обявяване на промишления дизайн на Общността за недействителен, но на тези основания по принцип може да се позове всяко лице. Що се отнася по-специално до преценката дали даден промишлен дизайн е оригинален по смисъла на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6 от същия, Общият съд подчертава, че от съображение 14 от същия регламент е видно, че тази преценка следва да се основава на това дали общото впечатление, което този дизайн създава у информирания потребител, се различава ясно от впечатлението, което създават у него всички предходни промишлени дизайни. Всъщност Общият съд уточнява, че единствената функция на предходния промишлен дизайн е да разкрие предходното развитие, тоест достиженията в областта на промишления дизайн, свързани със съответния продукт, които са били разгласени към датата на подаване на заявката за процесния промишлен дизайн. Следователно според Общия съд от значение е само фактът на разгласяване на предходния промишлен дизайн, а не обхватът на предоставената му закрила, която произтича от действителността на неговата регистрация.

На второ място, след като установява, че оспорваният промишлен дизайн е регистриран общо за осветителни тела, Общият съд припомня, че макар определянето на сектора на продуктите действително да има значение за целите на определянето на информирания потребител и на степента на неговото внимание, както и на степента на свобода на автора при разработването на дизайна, и евентуално за целите на сравняването на общото впечатление, което създават у този информиран потребител разглежданите дизайни, това обаче не означава, че продуктите, за които се отнасят разглежданите промишлени дизайни, са сходни или от един и същи сектор. В това отношение Общият съд отбелязва, че разглежданата разпоредба не съдържа никакво условие за сходство на продуктите и ако се приеме, че закрилата на промишления дизайн зависи от естеството на продукта, тази закрила би обхванала само промишлените дизайни, принадлежащи към определен сектор.


1      Съгласно член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70), с измененията, промишлен дизайн на Общността може да бъде обявен за недействителен само ако той не отговаря на условията, определени от членове 4 до 9.


2      Член 6 от Регламент № 6/2002, озаглавен „Оригиналност“, предвижда в параграф 1, че промишленият дизайн се счита за оригинален, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично преди датата на подаване на заявка за регистрация на промишления дизайн или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета. Освен това в параграф 2 от този член се уточнява, че за да се определи оригиналността, трябва да се отчита степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн.