ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 14 февруари 2019 година(1)
Дело C‑58/18
Michel Schyns
срещу
Belfius Banque SA
(Преюдициално запитване, отправено от Justice de Paix du canton de Visé (Мирови съд на кантон Визе, Белгия)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2008/48/ЕО — Преддоговорни задължения — Задължение на кредитора да се стреми да предложи кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита — Задължение на кредитора да откаже да сключи договора, когато разумно може да счита, че потребителят няма да бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора за кредит“
I. Въведение
1. В рамките на настоящото производство по преюдициално запитване Съдът трябва да тълкува Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити(2). При това той следва по същество да изясни съотношението между различните преддоговорни задължения на кредитора. По-конкретно става въпрос, от една страна, за обхвата на преддоговорното задължение по член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 за даване на разяснения на потребителя и, от друга страна, за значението, което предвидената в член 8 от Директива 2008/48 оценка на кредитоспособността на потребителя евентуално има за сключването на договора.
2. Поставените от белгийски първоинстанционен съд въпроси относно тълкуването следва да бъдат разгледани в контекста на „[селективната] пълна хармонизация“(3), която трябва да се постигне с Директива 2008/48. Във връзка с това в крайна сметка възниква въпросът доколко с оглед на тази хармонизация са недопустими по-строги разпоредби на националното право, дори и когато те вероятно предоставят ефективна защита на потребителя срещу прибързано и основано на недостатъчна информация вземане на кредит и следователно са в съответствие с една от основните цели на Директива 2008/48. Възникването на този въпрос отново е показателно(4) за дилемата между постигането на високо ниво на защита на потребителите(5), към което Директива 2008/48 принципно се стреми, от една страна, и от друга страна, също така поставеното като цел окончателно изграждане на вътрешния пазар посредством преодоляване на значителните различия между националните законодателства(6).
II. Правна уредба
1. Правото на Съюза
3. Съгласно член 1 от Директива 2008/48 нейната цел е да хармонизира някои аспекти на законите, подзаконовите актове и административните процедури на държавите членки, отнасящи се до договорите за потребителски кредит.
4. Член 5 от Директива 2008/48 се отнася за преддоговорната информация. Параграф 6 от този член гласи следното:
„Държавите членки гарантират, че кредиторите и, когато е приложимо, кредитните посредници дават подходящи пояснения на потребителя, за да бъде потребителят в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние, ако е необходимо чрез разясняване на преддоговорната информация, която следва да се предостави в съответствие с параграф 1, съществените характеристики на предлаганите продукти и специфичния ефект, който могат да имат върху потребителя, включително последиците от просрочените плащания за потребителя. Държавите членки могат да адаптират начина, по който такава помощ се предоставя, както и това от кого се предоставя тази помощ, спрямо конкретните обстоятелства, при които се предлага договорът за кредит, лицето, на което се предлага той, и какъв вид кредит се предлага“.
5. Член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 задължава кредитора да направи оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора, и гласи следното:
„Държавите членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. Държавите членки, чието законодателство задължава кредиторите да направят оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на справка в съответната база данни, могат да запазят в сила това изискване“.
6. С оглед на поставената цел за хармонизиране член 22, параграф 1 от Директива 2008/48 предвижда следното:
„Доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки могат да не запазят или въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива“.
7. На последно място, член 23 от Директива 2008/48 предвижда, че държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да се гарантира прилагането на тези санкции. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
2. Националното право
8. Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит(7) е транспонирана в Белгия със Закона за потребителския кредит и подзаконовите разпоредби за неговото прилагане(8). Директива 2008/48 е транспонирана с изменение на този закон(9). В крайна сметка Законът за потребителския кредит е отменен със Закона от 19 април 2014 г. (Moniteur belge от 28 май 2014 г., стр. 41686, като текстът на немски език е публикуван в Moniteur belge от 10 януари 2017 г.) и разпоредбите му са включени с действие от 1 април 2015 г. в Кодекса на стопанското право (Code de droit économique).
9. Член 10 изисква оценката на кредитоспособността на потребителя да се направи въз основа на „точните и пълни сведения[…] [които се иска да бъдат предоставени от потребителите и] които [кредиторът или кредитният посредник] счита, че са […] необходими, за да може да прецени финансовото им положение и възможностите им за погасяване на кредита, и при всички случаи техните текущи финансови задължения“(10).
10. Член 11, параграф 4, първа алинея от Закона за потребителския кредит в приложимата към настоящия казус редакция(11) е гласял следното:
„Кредиторите и, когато е приложимо, кредитните посредници дават подходящи пояснения на потребителя — евентуално посредством разясняване на преддоговорната информация в съответствие с параграф 1 — относно съществените характеристики на предлаганите продукти и възможните конкретни последици от тях за потребителя, включително последиците от просрочените плащания за потребителя, за да може потребителят да бъде в състояние да прецени дали договорът е съобразен с неговите нужди и финансово състояние“.
11. Член 15, параграфи 1 и 2 от Закона за потребителския кредит в приложимата му към настоящия казус редакция(12) е гласял следното:
„1. Кредиторите и кредитните посредници са длъжни при договорите за кредит, които обичайно предлагат или за сключването на които обичайно посредничат, да се стремят да предложат кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита.
2. Кредиторът може да сключи договор за кредит само ако предвид информацията, с която разполага или с която би трябвало да разполага, и по-специално въз основа на справка по реда на член 9 от Закона от 10 август 2001 г. за Централния кредитен регистър за физически лица и въз основа на сведенията по член 10, трябва разумно да счита, че потребителят ще бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора за кредит“.
12. Член 19, параграфи 1 и 2 от Закона за потребителския кредит(13) е гласял следното:
„Когато в договора за кредит е посочена стоката или услугата, за която се предоставя финансиране, или кредиторът изплати сумата по договора за кредит пряко на доставчика на стоката или услугата, задълженията за потребителя възникват от доставката на стоката или предоставянето на услугата, при продажба на стоки или услуги с периодично изпълнение задълженията на потребителя възникват с първата доставка на стоката или услугата, и се прекратяват при прекъсване на доставките, освен ако сумата по кредита се изплаща пряко на потребителя и самоличността на доставчика на стоката или услугата не е известна на кредитора.
Доставчикът може да получи сумата по кредита едва след като кредиторът е уведомен за доставката на стоката или услугата“.
III. Фактите и главното производство
13. С договор, сключен с г‑н Schyns на 8 май 2012 г., SPRL HOME VISION (наричано по-нататък „Home Vision“) се задължава да инсталира фотоволтаично съоръжение на цена 40 002 EUR(14). Home Vision се задължава освен това да поеме изплащането на месечните погасителни вноски по заем в размер на 622,41 EUR срещу прехвърлянето на зелените сертификати, издадени за съоръжението за срок от десет години. В преюдициалното запитване не се посочва по-подробна информация за този заем.
14. На 10 май 2012 г. е издадена фактура за договорената цена. На 22 май 2012 г. S.A. DEXIA BANQUE BELGIQUE, която е праводател на BELFIUS BANQUE (наричана по-нататък „Belfius Banque“), отпуска на г‑н Schyns т.нар. кредит „Eco-Crédit Habitation“ в размер на 40 002 EUR за срок от 120 месеца, който следва да бъде погасен с месечни вноски в размер на 427,72 EUR. Сумата по кредита е изплатена на г‑н Schyns, който от своя страна я превежда на Home Vision.
15. Договореното фотоволтаично съоръжение обаче изобщо не е инсталирано, поради което не е приложено уговореното с договора от 8 май 2012 г. финансиране. Home Vision е обявено в несъстоятелност на 5 декември 2013 г.
16. След като в продължение на повече от четири години г‑н Schyns изплаща погасителните вноски по кредита от 22 май 2012 г., на 21 декември 2016 г. той предявява иск срещу кредитора, като претендира разваляне на договора по вина на Belfius Banque и освобождаване от всички задължения за погасяване на кредита. На 15 май 2017 г. той предявява искане както за съдебните разноски, така и за установяване на обстоятелството, че основанието на договора за кредит от 22 май 2012 г. е отпаднало и че считано от декември 2016 г. той е освободен от всичките си задължения за погасяване на заема. Belfius Banque оспорва претенциите по иска и при условията на евентуалност моли да се отправи преюдициално запитване до Съда.
IV. Преюдициалното запитване и производството пред Съда
17. С определение от 22 януари 2018 г., постъпило в Съда на 30 януари 2018 г., Justice de Paix du canton de Visé (Мирови съд на кантон Визе, Белгия) на основание член 267 ДФЕС отправя до Съда следните преюдициални въпроси:
„1. а) Допуска ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 — който има за цел да способства за това потребителят да е в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние — текста на член 15, параграф 1 от Закона за потребителския кредит (отменен и заменен с член VII.75 от Кодекса на стопанското право) — който предвижда, че кредиторите и кредитните посредници са длъжни при договорите за кредит, които обичайно предлагат или за сключването на които обичайно посредничат, да се стремят да предложат кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита — с оглед на обстоятелството, че последната разпоредба установява общо задължение за кредитора или кредитния посредник да се стреми да предложи кредит, който е адаптиран в най-голяма степен към потребителя, каквото задължение не се съдържа в текста на посочената директива?
б) Допуска ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 — който има за цел да способства за това потребителят да е в състояние да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние — текста на член 15, параграф 2 от Закона за потребителския кредит (отменен и заменен с член VII.77, § 2, параграф 1 от Кодекса на стопанското право) — който предвижда, че кредиторът може да сключи договор за кредит само ако предвид информацията, с която разполага или с която би трябвало да разполага, и по-специално въз основа на справка по реда на член 9 от Закона от 10 август 2001 г. за Централния кредитен регистър за физически лица и въз основа на сведенията по член 10 трябва разумно да счита, че потребителят ще бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора — с оглед на обстоятелството, че от последната разпоредба следва, че самият кредитор трябва да реши вместо потребителя дали е уместно евентуално сключване на договор за кредит?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че винаги изисква кредиторът и кредитният посредник да преценяват вместо потребителя дали е уместно евентуално сключване на договор за кредит?“.
18. В производството по преюдициално запитване пред Съда писмени становища са представили Belfius Banque като ответник в главното производство, Кралство Белгия и Европейската комисия. Посочените страни са представлявани и в откритото съдебно заседание за изслушване на устните състезания от 28 ноември 2018 г.
V. Допустимост на преюдициалното запитване
19. Като се имат предвид изискванията относно съдържанието на преюдициалните запитвания, произтичащи от член 94 от Процедурния правилник на Съда, твърде кратките мотиви на преюдициалното запитване пораждат съмнения относно неговата допустимост.
20. Съгласно трайната съдебна практика Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване, когато не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси(15). Необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават(16).
21. Наред с това съгласно постоянната практика на Съда предоставяните с актовете за преюдициално запитване сведения служат не само за да позволят на Съда да даде полезен отговор, но и за да осигурят възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани субекти да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Съдът трябва да следи за запазването на тази възможност, тъй като по силата на посочената разпоредба на заинтересованите се съобщават само актовете за преюдициално запитване, придружени от превод на официалния език на всяка държава членка, без да им се изпраща преписката по националното дело, която запитващата юрисдикция евентуално е предоставила на Съда(17).
22. В настоящия случай обаче следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция се е ограничила само да опише накратко фактическата обстановка(18) и е цитирала малък брой национални разпоредби. В преюдициалното запитване са възпроизведени само първите два параграфа на член 15 и само откъси от член 10 от Закона за потребителския кредит. Именно задълженията на кредитора съгласно тези разпоредби пораждат съмнение у запитващата юрисдикция във връзка с тълкуването на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48.
23. В това отношение не е уточнено, че член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 е транспониран в белгийското право посредством буквалното му възпроизвеждане, като съгласно изложеното от белгийското правителство този текст се съдържа в член 11, параграф 4 от Закона за потребителския кредит. Не са цитирани разпоредбите на националното право относно свързаните договори за кредит — вероятно става въпрос за член 19 от този закон, който не е цитиран, въпреки че тази разпоредба е основание за главната претенция на ищеца в главното производство. Не са посочени и предвидените в националното право правни последици в случай на неизпълнение на задълженията по член 15, параграфи 1 и 2 от Закона за потребителския кредит(19). Поради този пропуск обаче е вече невъзможно да се разбере връзката между евентуално неизпълнение на задължения от страна на кредитора и претенциите на ищеца в главното производство.
24. Предвид тези обстоятелства възниква въпросът дали Съдът разполага с достатъчно данни от фактическа страна и относно приложимите национални разпоредби, за да може да даде полезен отговор на поставените въпроси.
25. Действително съгласно трайната съдебна практика преюдициалните въпроси относно тълкуването на правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност(20). Освен това в рамките на настоящото производство в писменото си становище белгийското правителство е могло да допълни изложението на релевантните разпоредби на националното право.
26. Това обаче не променя по никакъв начин факта, че непълното изложение на националните разпоредби и краткото представяне на фактическата обстановка ненужно ограничават възможността на държавите членки, предоставена им по член 23 от Статута на Съда, да представят писмени становища. Във връзка с това няма значение в каква степен страните и Съдът могат да попълнят липсващите данни чрез собствени проучвания. При всички случаи следва да се установи, че непълните данни за фактическата обстановка и за приложимото към нея национално право създава значително затруднение за Съда да даде полезни отговори на поставените въпроси.
27. По изложените съображения считам, че като цяло преюдициалното запитване не отговаря на изискванията по член 94 от Процедурния правилник на Съда и следва да бъде отхвърлено като недопустимо.
VI. Анализ на преюдициалните въпроси по същество
28. Преди да разгледам преюдициалните въпроси при условията на евентуалност, съображенията на белгийското правителство относно понятието „свързан договор за кредит“, изложени в неговото писмено становище, ми дават повод най-напред да взема отношение по предложението на тази държава членка анализът на преюдициалните въпроси да обхване и релевантните разпоредби на Директивата.
1. По предложението на белгийското правителство в анализа да се включат разпоредбите на Директивата, уреждащи свързаните договори за кредит
29. От преюдициалното запитване е видно, че ищецът в главното производство посочва като основание за главното си искане обстоятелството, че сумата по кредита е предоставена, преди да е направено уведомление за доставката на уговорената услуга, т.е. в нарушение на защитната разпоредба на член 19 от Закона за потребителския кредит. Тази разпоредба на националното право, която не е възпроизведена в акта за преюдициално запитване(21), е приложима към свързаните договори за кредит и нейната цел е по-специално да се гарантира, че задълженията на потребителя по договора за кредит възникват едва след доставката на стоката или услугата, за която се предоставя финансиране. По този начин тази разпоредба транспонира в националното право изискванията по член 11 от Директива 87/102 и понастоящем по член 15 от Директива 2008/48.
30. Запитващата юрисдикция счита обаче, че защитната разпоредба на член 19 от Закона за потребителския кредит не е приложима. Според нея наистина съществува тясна връзка между договора на потребителя с Home Vision и договора за кредит. Не били налице обаче предпоставките за прилагане на въпросната разпоредба, тъй като, от една страна, в договора за кредит не се посочвала доставката на стоката или услугата, за която следва да се предостави финансиране, и от друга страна, кредиторът не изплатил сумата по кредита пряко на доставчика на стоката или услугата.
31. В това отношение белгийското правителство с основание изтъква, че в случаите на свързани договори за кредит задължението на кредитора да посочи в договора за кредит доставката, за която се предоставя финансирането, произтича от член 10, буква д) от Директива 2008/48, и по-специално води до приложимост на защитните разпоредби на член 15 от Директива 2008/48(22). Имплицитно възприетото от националния съд тълкуване на горепосоченото задължение лишавало засегнатия потребител от тази защита, тъй като в съответствие с него крайна сметка кредиторът преценявал дали да бъде посочена финансираната доставка(23). Съвместимостта на този резултат от тълкуването с целта на Директива 2008/48 изглежда обаче най-малкото съмнителна, като се има предвид, че националните съдилища са длъжни да тълкуват правото в съответствие с директивите(24).
32. В този контекст белгийското правителство предлага Съдът да разглежда задължението на кредитора по член 10, буква д) от Директива 2008/48 да посочи доставката, за която се предоставя финансирането, за да се уточни обхватът на това задължение в случаи като този в главното производство.
33. Действително възниква въпрос във връзка с тълкуването, тъй като за разпоредбите на Директива 2008/48 относно т.нар. „свързани договори за кредит“ е характерно взаимно препращане, което следва да се определи като несполучливо: докато член 3, буква н) от Директива 2008/48 дава определение на свързаните договори за кредит като договори, в които изрично са посочени доставката на конкретни стоки или предоставянето на конкретни услуги, от своя страна член 10, буква д) изисква договорът за кредит да посочва (финансираната) стока или услуга (само) в случаите на свързани договори за кредит.
34. Настоящият случай обаче едва ли е подходящ за разрешаването на така очертаната трудност във връзка с тълкуването. Действително, за да е полезен с отговора си на отправилата преюдициален въпрос юрисдикция, може да е необходимо Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които националният съд не е посочил в преюдициалните си въпроси(25). В настоящото производство обаче запитващата юрисдикция счита, че разпоредбите относно свързаните договори за кредит не са релевантни за решаването на делото. В рамките на разпределянето на задачите между Съда и националните съдилища Съдът трябва да приеме тази констатация на запитващата юрисдикция, тъй като в производството по преюдициално запитване Съдът няма за задача да уточнява релевантните национални разпоредби, приложими към главния спор(26). Дори Съдът да разполагаше с релевантните данни от фактическа и правна страна, за да даде полезен отговор на този тълкувателен въпрос, неговият отговор всъщност щеше да бъде от хипотетичен характер. Поради това в крайна сметка е недопустимо предметът на производството по преюдициално запитване да бъде разширяван по въпрос, по който другите страни впрочем не са изразили становище.
2. По първия въпрос, буква а)
35. Буква a) от първия въпрос се отнася до тълкуването на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48. Запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали с оглед на целта на предвиденото в тази разпоредба преддоговорно задължение за даване на пояснения на потребителя, за да бъде той в състояние „да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние“, е недопустима национална уредба за това задължение, съгласно която кредиторът и евентуално кредитният посредник са длъжни при договорите за кредит, които обичайно предлагат или за сключването на които обичайно посредничат, да се стремят да предложат кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита. Ето защо се поставя въпросът дали и в каква степен съдържанието на нормираното в член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 задължение за разясняване на преддоговорната информация, посочена в член 5, параграф 1 от тази директива, може да бъде разширено посредством национални разпоредби, съгласно които това задължение на кредитора трябва да обхваща и предоставяне на лична консултация на потребителя, при която се вземат предвид неговото финансово състояние и конкретната цел на кредита.
36. Този въпрос ще бъде разгледан по-долу, като се вземат предвид целта на въпросната разпоредба на Директивата и подготвителните материали по нейното приемане, както и въз основа на съображения във връзка с преследваната цел за хармонизация.
1. По целта на задължението за разясняване по член 5, параграф 6 от Директива 2008/48
37. От текста на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 следва, че тази разпоредба предвижда задължение за разясняване на информацията, която следва да се предостави съгласно параграф 1 от този член, както и на съществените характеристики на предлаганите продукти и специфичните последици от тях, по-специално при просрочени плащания. Даването на такива пояснения е предвидено като задължение както на кредитора, така и на кредитния посредник, и има за цел потребителят да бъде в състояние „да оцени дали предлаганият договор за кредит е адаптиран към нуждите му и финансовото му състояние“.
38. От този текст най-напред може да се направи изводът, че поначало потребителят е този, който е длъжен да прецени какъв договор ще отговаря най-добре на нуждите му и на финансовото му положение. В съответствие с това Съдът вече се е произнасял, че именно потребителят решава въз основа на предоставената му информация дали желае да се обвърже с условията, предварително изготвени от продавача или доставчика(27). Тази теза се потвърждава и от текста на член 5, параграф 1 от Директива 2008/48, като там се посочват „различни предложения“ и „информирано решение“ за сключване на договор за кредит от страна на потребителя.
39. В същото време обаче не може да се отрече, че единствено предоставянето на преддоговорната информация и даването на пояснения по нея с оглед на предлаганите продукти, които съответстват на финансовото състояние на потребителя и на конкретната цел на кредита, би могло да представлява полезно и целесъобразно осведомяване на потребителя. В този смисъл Съдът приема в решение CA Consumer Finance(28), че „независимо от преддоговорната информация, която трябва да се предостави съгласно член 5, параграф 1 от тази директива, на потребителя може да е необходима допълнителна помощ, преди да сключи договора за кредит, за да прецени кой договор за кредит най-добре отговаря на неговите потребности и на финансовото му положение“.
40. В това отношение белгийското правителство с основание посочва, че лична консултация на потребителя, подобна на предвидената в разглежданата национална разпоредба, не засяга свободата на потребителя да вземе решение и във всички случаи не го освобождава от отговорността да следи за своите интереси. По-специално той може свободно да решава дали да последва съвета на кредитора или съответно на кредитния посредник, или не. Освен това потребителят продължава да разполага с възможността да избере евентуално продукта на друг доставчик.
41. Ето защо разглежданото задължение на кредитора по член 15, параграф 1 от Закона за потребителския кредит несъмнено е подходящо средство, което може да допринесе за постигането на преследваната от Директива 2008/48 цел, а именно „да се осигури на всички потребители […] високо и равностойно ниво на защита на техните интереси“(29). Всъщност това задължение гарантира, че потребителят ще може да избере измежду най-подходящите с оглед на финансовото му състояние видове и размери на кредита. Това принципно положение намира израз в практиката на Съда, съгласно която задължението за предоставяне на подходящи разяснения има за цел да позволи на потребителя да вземе информирано решение относно вида на договора за заем(30).
42. Следва обаче да се подчертае, че в основата на Директива 2008/48, както и на редица други, приети по-рано актове на вторичното право с цел окончателното изграждане на вътрешния пазар, като например предходната уредба в Директива 87/102, е виждането, че мерките, гарантиращи осведомяването на потребителите, нямат за цел само защитата на потребителите.
43. Директива 2008/48 е приета на основание член 95 ЕО (понастоящем член 114 ДФЕС) във връзка с член 251 ЕО. От това следва, че целта на Директива 2008/48 е съчетаването на високо ниво на защита на потребителите с необходимостта от функциониращ вътрешен пазар посредством сближаване на правните разпоредби в обхванатите от нея специфични области. Според замисъла на законодателя на Съюза конкуренцията трябва да се засили посредством създаването на възможност за информираните потребители да направят избор между различни предлагани продукти(31).
44. Макар лична консултация на потребителя, която надхвърля разясняването на преддоговорната информация, да не изглежда в разрез с тази цел, сравнението с други актове на вторичното право за уредба на предлагането на финансови услуги показва, че законодателят на Съюза прави разлика между предаването и разясняването на преддоговорна информация, от една страна, и личната консултация, от друга страна. Директива 2014/17/ЕС(32) например също предвижда задължения за информиране и преддоговорни задължения, но прави в това отношение по-голямо разграничение между адресатите на задълженията(33) и съдържа в отделен член задължение за разясняване, аналогично на задължението по член 5, параграф 6 от Директива 2008/48. За разлика от това, консултантските услуги са уредени в отделна разпоредба(34). В друга икономическа област предоставянето на „инвестиционни консултации“ е уредено като регулирана дейност в рамките на разпоредбите за защита на инвеститорите в т.нар. Директива „ДПФИ-II“(35). Подобна концепция е заложена и в т.нар. Директива „IDD“(36), която определя предоставянето на съвети(37) също като регулирана дейност на разпространителите на застрахователни продукти. Този подход изглежда целесъобразен с оглед на обстоятелството, че задължението за лична консултация на потребителя или съответно на инвеститора или притежателя на застрахователна полица следва да е свързано с особеностите в правното положение на адресата на задължението. За разлика от това, задължението за разясняване по член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 важи в еднаква степен за кредитора и кредитния посредник.
45. Ето защо може да се приеме като междинно заключение, че задължение за лична консултация на потребителя като разглежданото понастоящем също допринася за разясняването на преддоговорната информация на потребителя, без да му се отнема възможността да направи избор между различни кредитни продукти, поради което то не противоречи на поставената с член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 основна цел.
2. По историята на създаването на задължението за разясняване по член 5, параграф 6 от Директива 2008/48
46. Историята на създаването на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 показва ясно, че задължението за консултация е близко по съдържание с другите преддоговорни задължения за предоставяне на информация и пояснения.
47. В първото предложение за приемане на директивата(38) член 6, параграф 3, озаглавен „Предварителен обмен на информация и задължение за консултация“, все още се е предвиждало, че „кредиторът и, ако е приложимо, кредитният посредник подбират от различните варианти на договори за кредит, които обичайно предлагат или за сключването на които обичайно посредничат, вид и общ размер на кредита, които са най-подходящи за потребителя с оглед на неговото финансово състояние, предимствата и недостатъците на предлагания продукт и целта на кредита“.
48. Едва в измененото през 2005 г. предложение за директивата(39) тази формулировка отпада — като така в крайна сметка се прави отказ и от въвеждането на изрично обозначено по този начин задължение за предоставяне на консултация от страна на кредитора, съответно от страна на кредитния посредник. Действащата в момента редакция на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 по същество съответства на текста на преработения член 5, параграф 6 от измененото предложение, с който е заменен член 6, параграф 3 от първоначалното предложение.
49. Комисията е обосновала това изменение по следния начин: „[б]еше променена концепцията за задължението за консултация. Противно на изразеното от някои банки желание, Комисията продължава да счита, че кредиторът е длъжен не само да предостави преддоговорната информация, но следва да даде на потребителя и по-конкретни разяснения, за да може последният да бъде в състояние да вземе информирано решение. По искане на банковия сектор и някои държави членки обаче беше уточнено, че потребителят винаги носи отговорността за окончателното си решение да сключи договор за кредит. Ето защо задължението за консултация е уредено по такъв начин, че потребителят да бъде в състояние да претегли предимствата и недостатъците на даден кредит. Освен това на държавите членки беше предоставена по-голяма свобода при адаптирането на разпоредбите по транспониране на директивата към положението на техните пазари“(40).
50. Така от изложената история на създаването на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 следва, че задължението за разясняване, предвидено понастоящем в тази разпоредба, следва да се разбира като вариация на задължение на кредитора, съответно кредитния посредник за предоставяне на консултация.
51. Ето защо е необходимо да се разгледа какви изводи следва да се направят въз основа на тази констатация с оглед на целта за хармонизация, поставена в Директива 2008/48.
3. По целта за хармонизация
52. В това отношение Съдът е уточнил още в решение SC Volksbank România(41), че от член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, тълкуван в светлината на съображения 9 и 10 от нея, следва, че що се отнася до договорите за кредит, попадащи в приложното поле на тази директива, тя предвижда пълна хармонизация. Освен това, като се позовава на заглавието на член 22, Съдът отбелязва, че тази хармонизация има императивен характер. Това означава, че в областите, които конкретно са обхванати от тази хармонизация(42), държавите членки не могат да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от предвидените в същата директива.
53. Тъй като в главното производство е безспорно, че спорният договор за кредит попада в обхвата на Директива 2008/48, преценката на задължение като разглежданото зависи най-напред от преценката дали и доколко задължението, което националното право възлага на кредитора, съответно на кредитния посредник, се отнася към област, конкретно обхваната от хармонизацията, която Директива 2008/48 цели.
54. За целта е достатъчно да се разгледа съдържанието на уредбата в Директива 2008/48. Всъщност въз основа на сравнението с други директиви, които също имат за цел пълна хармонизация в уредените от тях области(43), не могат да се направят изводи относно областите, обхванати от хармонизацията, която дадена директива има за цел(44). Преди всичко от съответната директива зависи в каква степен на държавите членки се предоставя свобода на действие в областите, които са конкретно обхванати от хармонизацията — посредством използване на опции или отворени клаузи или посредством особени разрешителни клаузи като тази по член 5, параграф 6, второ изречение от Директива 2008/48(45). В това отношение следва също така да се има предвид, че такава свобода на действие, която в крайна сметка е съобразена с границите на нормотворческата компетентност на Съюза съгласно член 114 ДФЕС, води до продължаващото съществуване на различия между правните системи, което по-конкретно противоречи на целта на съответната директива(46).
55. Освен това следва да се отбележи, че тази свобода на действие е различна в отделните области, обхванати от хармонизацията, която съответната директива цели. Решаваща в това отношение е съответната разпоредба от въпросната директива.
56. От текста на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 следва, че тази разпоредба урежда „задължение за разясняване“ във връзка с предвидената в същия член преддоговорна информация. Разглежданата в настоящия случай национална разпоредба допълва задължението за разясняване по член 11, параграф 4 от Закона за потребителския кредит, предвидено с цел транспонирането на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48, със задължение за кредитора, което почти буквално съответства на задължението за консултация по член 6, параграф 3 от първоначалното предложение за директивата. От подготвителните материали по приемането на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 обаче е видно(47), че законодателят на Съюза съзнателно се е отказал от въвеждането на такова задължение и вместо него е уредил задължение за разясняване. От това във всички случаи става ясно, че разглежданата разпоредба от националното право попада в област, конкретно обхваната от хармонизацията, която Директива 2008/48 има за цел.
57. Ето защо остава да се изясни дали забраната по член 22, параграф 1 от Директива 2008/48 е приложима към разглежданата национална норма. От решаващо значение е дали тя съдържа разпоредби, които се различават от разпоредбата на член 5, параграф 6 от Директива 2008/48.
58. Действително разглежданата разпоредба на националното право предвижда задължение за кредитора, което надхвърля изискванията по член 5, параграф 6, първо изречение от Директива 2008/48. Второто изречение от тази разпоредба на Директивата обаче предоставя на държавите членки определена свобода на действие(48), без да се накърнява основната цел за пълна хармонизация, като изрично им позволява да адаптират „начина, по който такава помощ се предоставя, както и това от кого се предоставя тази помощ, спрямо конкретните обстоятелства, при които се предлага договорът за кредит, лицето, на което се предлага той, и какъв вид кредит се предлага“.
59. При изпълнение на разглежданото задължение по член 15, параграф 1 от Закона за потребителския кредит съгласно текста на тази разпоредба кредиторът трябва да се съобрази с финансовото положение на потребителя и с целта на кредита. Така задължението на кредитора надлежно отчита конкретните обстоятелства във връзка с лицето, на което се предлага договорът за кредит, и за вида на предлагания кредит. Както вече беше отбелязано(49), това задължение важи обаче в еднаква степен за кредитора и кредитния посредник, въпреки че обхватът на консултацията, която могат да предложат тези различни стопански субекти, трябва да е различен поради различното им положение. По този начин в уредбата на разглежданото задължение от националния законодател не се прави разграничение в зависимост от адресата на задължението. От това обаче няма вреда, доколкото член 5, параграф 6, второ изречение от Директива 2008/48 предоставя на държавите членки свобода на действие, без да ги задължава да използват тази свобода.
60. В това отношение следва също така да се има предвид, че съгласно съображение 26 „държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за насърчаване на отговорното поведение на всички етапи от кредитното правоотношение, като вземат предвид специфичните особености на своя кредитен пазар“(50). Без съмнение разглежданото задължение на кредитора по силата на член 15, параграф 1 от Закона за потребителския кредит представлява такава национална мярка за насърчаване на отговорното поведение на всички етапи от кредитното правоотношение.
61. По изложените съображения стигам до заключението, че член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 допуска разпоредба от националното право като член 15, параграф 1 от Закона за потребителския кредит, съгласно която кредиторът и кредитният посредник са длъжни при договорите за кредит, които обичайно предлагат или за сключването на които обичайно посредничат, да се стремят да предложат кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита.
3. По първия въпрос, буква б)
62. С втората част на първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали изразената в член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 преценка, че потребителят трябва да прецени кой договор най-добре отговаря на неговите потребности и финансово положение, допуска национална уредба като тази по член 15, параграф 2 от белгийския Закон за потребителския кредит, който предвижда, че кредиторът трябва да се откаже да сключи договор, когато предвид информацията, с която разполага или с която би трябвало да разполага, са налице разумни съмнения относно бъдещата платежоспособност на потребителя.
63. Най-напред обаче следва да се изясни каква е връзката на този въпрос със задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя по член 8 от Директива 2008/48.
1. По предмета на въпроса
64. Буква б) на първия въпрос се отнася само до член 5, параграф 6 от Директива 2008/48. Следва обаче предварително да се уточни, че с оглед на текста на тази разпоредба и систематичното ѝ място в уредбата(51) тя урежда преддоговорни задължения. В нейния обхват не попадат например въпросите във връзка със сключването на договора, какъвто е разглежданият въпрос относно задължението при сключването на договора да се вземат предвид според случая евентуални сведения относно бъдещата платежоспособност на потребителя, което очевидно е предвидено в член 15, параграф 2 от Закона за потребителския кредит.
65. Въпреки това задача на Съда е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени и може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпросите си(52).
66. В писмените си становища белгийското правителство и Комисията се позовават на член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 и предвиденото в него задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора. Поради това въпросът дали и доколко това преддоговорно задължение може да има последици за сключването на договора, следва да се разгледа именно въз основа на тази разпоредба от Директивата.
2. По систематичното място, смисъла и целта на задължителната оценка за кредитоспособността на потребителя
67. Както правилно подчертават белгийското правителство и Комисията, целта на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора за кредит е да се гарантира отговорното поведение на заемодателите и да се предотврати опасността от отпускането на кредити на неплатежоспобни потребители(53).
68. Член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 обаче не съдържа изрично правило относно начина, по който трябва да постъпи кредиторът, когато при оценката на кредитоспособността на потребителя възникнат или най-малкото е трябвало да възникнат разумни съмнения относно бъдещата му способност да изпълнява през продължителен срок задълженията по планирания договор за кредит.
69. Съдът вече е пояснил, че съгласно член 23 от Директива 2008/48 държавите членки следва да установят система от санкции и за нарушаването на националните разпоредби в областта на преддоговорната проверка на кредитоспособността на кредитополучателя, приети в приложение на член 8 от тази директива(54). Съгласно член 23, второ изречение от Директива 2008/48 предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Разглежданото задължение на кредитора да откаже да сключи договор, когато са налице разумни съмнения относно бъдещата кредитоспособност на потребителя, обаче не представлява такава санкция. Напротив, разглежданата разпоредба от националното право има връзка със задължителната оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48.
70. Според мен обаче поставената от Директива 2008/48 цел за пълна селективна хармонизация не е пречка за такова задължение на кредитора, тъй като разглежданото задължение не може да бъде отнесено към области, конкретно обхванати от хармонизацията.
71. От изложените съображения във връзка с буква а) от първия въпрос е видно, че не е възможно безпроблемно да се направи точно разграничение между областите, конкретно обхванати от хармонизацията, и други области, в които държавите членки са запазили нормотворческата си компетентност. По отношение на разглежданото задължение на кредитора следва обаче да се отбележи, че Директива 2008/48 не съдържа съгласувана уредба например относно сключването на договора. В това отношение следва да се прилагат съответните разпоредби на националното право.
72. Във връзка с това става ясно, че Директива 2008/48 се основава на концепцията за разумния и добре информиран потребител, който въз основа на предоставената му информация, евентуално допълнена с подходящи пояснения, може да вземе решение дали да сключи или не даден договор(55), като тази концепция не накърнява явяващото се израз на свободата на договаряне правомощие на кредитора по своя преценка да се откаже от сключване на договор за кредит, например в съответствие със своята политика по отпускането на кредити.
73. Така например член 9, параграф 2 във връзка със съображение 29 от Директива 2008/48 предпоставя отказ по искане за кредит, като в този случай посочената разпоредба предвижда специално задължение за уведомяване от страна на кредитора. Директива 2008/48 обаче не съдържа други изисквания във връзка с отказа по искане за кредит.
74. В това отношение не е особено убедително застъпеното от Belfius Banque виждане, че отрицателна оценка на кредитоспособността по член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 може да доведе само до необходимостта потребителят да бъде предупреден съгласно член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 да не взема кредит. Разпоредбите на Директивата действително следва основно да гарантират, че потребителят взема своето решение за сключване на договор „при пълно знание за фактите“(56). В същото време обаче именно от член 9 от Директива 2008/48 ясно е видно, че е възможно кредиторът да откаже поискания от него кредит „въз основа на справка в база данни“, извършена „за оценка на кредитоспособността на потребителите“.
75. При това положение остава в крайна сметка да се изясни дали националните разпоредби могат да задължат кредитора при определени обстоятелства да отказва поискани кредити или най-малкото да откаже да сключи договор за кредит.
76. Задължението на кредитора да откаже да сключи договор, когато са налице разумни съмнения относно бъдещата платежоспособност на потребителя, както е предвидено например в разглежданата разпоредба на член 15, параграф 2 от Закона за потребителския кредит, е в съответствие с целта на член 8, параграф 1 от Директива 2008/48, а именно да се гарантира ефективна защита на потребителите от безотговорно отпускане на кредити, които надхвърлят финансовите им възможности и могат да доведат до тяхната неплатежоспособност.
77. Комисията посочва не без основание, че задължението по член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 би изгубило смисъл, ако кредиторът имаше свободата да сключи договора и в случай на отрицателна оценка. Считам, че в това отношение следва да се следи за синхрон между правилата за защита на потребителите и правилата относно банковия надзор, тъй като гарантирането на разумното управление на кредитния риск от страна на кредитодателите е една от основните цели на банковия надзор(57). Политиката на отговорно предоставяне на кредити има съществен принос за постигането на тази цел.
78. Този анализ се потвърждава от съпоставката с аналогичните изисквания, предвидени в Директива 2014/17(58) относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители. Член 18, параграф 5, буква а) от тази директива задължава държавите членки по-специално да гарантират, че „кредиторът отпуска кредита на потребителя само когато резултатът от оценката на кредитоспособността показва, че задълженията, произтичащи от договора за кредит, е вероятно да бъдат изпълнени при условията, изисквани съгласно договора за кредит“.
79. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, буква б) в смисъл, че както член 5, параграф 6, така и член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 допускат национална разпоредба като разглежданата, съгласно която кредиторът може да сключи договор за кредит само ако предвид информацията, с която разполага или с която би трябвало да разполага, трябва разумно да счита, че потребителят ще бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора за кредит.
4. По втория въпрос
80. В рамките на втория въпрос, който не се отнася до конкретна разпоредба от Директивата, Съдът следва да изясни, в случай на отрицателен отговор на първия въпрос, доколко Директива 2008/48 може да се разбира в смисъл, че винаги изисква кредиторът и кредитният посредник да преценяват вместо потребителя дали е уместно евентуално сключване на договор за кредит.
81. В крайна сметка е ирелевантно, доколко този въпрос е от значение за решаването на делото, тъй като отговорът по него вече следва от изложените от мен съображения по първата и втората част на първия преюдициален въпрос. От тези съображения следва по-специално, че Директива 2008/48 не може да се тълкува в смисъл, че винаги изисква кредиторът и кредитният посредник да преценяват вместо потребителя дали е уместно евентуалното сключване на договор за кредит.
82. От една страна, анализът на първата част на първия въпрос доведе до заключението, че член 5, параграф 6 от Директива 2008/48 допуска национална разпоредба, която задължава кредиторът и кредитният посредник да се стремят да предложат кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита. Разглежданата национална разпоредба надлежно отчита целта по член 5, параграф 6 от Директива 2008/48, а именно да се гарантира, че потребителят може да вземе решението си за сключване на договор при пълно знание за фактите, без при това да се накърняват границите на свободата на действие, предоставена по силата на второ изречение от тази разпоредба.
83. От друга страна, от анализа на втората част на първия въпрос следва, че както член 5, параграф 6, така и член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 допускат национална уредба като разглежданата, която задължава кредитора да се откаже да сключи договор, ако оценката на кредитоспособността на потребителя е отрицателна. Всъщност такова задължение, което се отнася само до една конкретна хипотеза, не може да се приравнява на общо задължение системно да се извършва преценка вместо потребителя дали е уместно да се сключва договор.
84. Ето защо не е необходимо вторият въпрос да се разглежда отделно.
VII. Заключение
85. По изложените съображения предлагам на Съда да отхвърли като недопустимо преюдициалното запитване, отправено от Justice de Paix du canton de Visé (Мирови съд на кантон Визе, Белгия).
86. При условията на евентуалност, в случай че Съдът не приеме това предложение, предлагам на първия въпрос да се отговори по следния начин:
„1. Член 5, параграф 6 от Директива 2008/48/ЕО допуска разпоредба от националното право като член 15, параграф 1 от белгийския Закон за потребителския кредит, съгласно която кредиторът и кредитният посредник са длъжни при договорите за кредит, които обичайно предлагат или за сключването на които обичайно посредничат, да се стремят да предложат кредит, който по вид и размер е адаптиран в най-голяма степен към финансовото състояние на потребителя в момента на сключването на договора и към целта на кредита.
2. Както член 5, параграф 6, така и член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 допускат разпоредба от националното право като член 15, параграф 2 от белгийския Закон за потребителския кредит, съгласно която кредиторът може да сключи договор за кредит само ако предвид информацията, с която разполага или с която би трябвало да разполага, трябва разумно да счита, че потребителят ще бъде в състояние да изпълни задълженията си по договора за кредит“.