РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
20 ноември 2007 година
Дело F-120/05
Antonis Kyriazis
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Условия, предвидени в член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Kyriazis иска, първо, отмяна на Решението на Комисията от 12 октомври 2005 г., с което се отхвърля молбата му да получи надбавка за експатриране, второ, установяване на правото му да получава посочената надбавка за изминал период, считано от 1 март 2005 г., и трето, установяване на правото му да получава посочената надбавка в бъдеще
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне
(член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне
(член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне
(член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
1. В съответствие с член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VІІ към Правилника за предоставяне на надбавката за експатриране е необходимо заинтересуваното лице да не е живяло или упражнявало основната си дейност в страната по мястото си на работа през петте години, изтичащи шест месеца преди постъпването му на служба. От това следва, че в случая на длъжностно лице предвиденият в тази разпоредба шестмесечен срок непосредствено предшества постъпването на служба в това качество.
Това буквално тълкуване на член 4, параграф 1, буква а), второ тире от приложение VІІ към Правилника се подкрепя и от телеологичното тълкуване на същата разпоредба. Всъщност шестмесечният срок трябва да се тълкува в светлината на неговото предназначение, а именно да се избегне длъжностни лица, които обичайно и почти през целия съответен период са живели или упражнявали основната си дейност в страната по желаното място на работа, да променят обичайното си местоживеене или мястото на основната си дейност съвсем малко преди да постъпят на служба. За да се избегне подобен риск, шестмесечният срок непосредствено предшества постъпването на служба.
Що се отнася до определянето на съответния период, този общо петгодишен период не трябва непременно да е непрекъснат, а може да се подразделя на различни фази, в случай че заинтересуваното лице в миналото е работило за държава или международна организация.
(вж. точки 24, 25 и 31)
Позоваване на:
Съд — 10 октомври 1989 г., Atala-Palmerini/Комисия, 201/88, Recueil, стр. 3109, точки 2 и 6
Първоинстанционен съд: 3 май 2001 г., Liaskou/Съвет, T‑60/00, Recueil FP, стр. I‑A‑107 и II‑489, точки 42, 43, 45 и 50; 19 юни 2007 г., Asturias Cuerno/Комисия, T‑473/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 72
2. Обичайното местоживеене, на което се позовава член 4, параграф 1, буква а) от приложение VІІ към Правилника за целите на предоставянето на надбавка за експатриране, съответства на мястото, в което заинтересуваното лице е установило постоянния или обичаен център на своите интереси с волята да му придаде траен характер. За целите на определяне на обичайното местоживеене е важно да се вземат под внимание всички фактически обстоятелства, които го очертават.
При отказ да се предостави надбавка за експатриране длъжностното лице следва да установи, че отговаря на определените в Правилника условия, за да се ползва от нея, както и да приведе всички доказателства за целта. В това отношение и при наличие на съвкупност от фактически обстоятелства, очертаващи обичайно местоживеене в държавата членка по назначаването през съответния период, пребиваванията в друга държава членка с цел подготовка на обратното установяване и намирането на работа в нея, както и редица други обстоятелства, свидетелстващи за връзките с тази държава, които са от естеството на обичайните връзки, съществуващи между длъжностно лице и родната му страна, не са достатъчни.
(вж. точки 47, 48, 53, 56, 58 и 59)
Позоваване на:
Съд — 9 октомври 1984 г., Witte/Парламент, 188/83, Recueil, стр. 3465, точки 5, 9 и 11; 15 септември 1994 г., Magdalena Fernández/Комисия, C‑452/93 P, Recueil, стр. I‑4295, точка 22
Първоинстанционен съд — 28 септември 1993 г., Magdalena Fernández/Комисия, T‑90/92, Recueil, стр. II‑971, точка 30; Liaskou/Съвет, посочено по-горе, точки 62—64; 13 декември 2004 г., E/Комисия, T‑251/02, Recueil FP, стр. I‑A‑359 и II‑1643, точка 61; 13 септември 2005 г., Recalde Langarica/Комисия, T‑283/03, Recueil FP, стр. I‑A‑235 и II‑1075, точка 142; 25 октомври 2005 г., De Bustamante Tello/Съвет, T‑368/03, Recueil FP, стр. I‑A‑321 и II‑1439, точки 60 и 62 и цитираната съдебна практика; 27 септември 2006 г., Koistinen/Комисия, T‑259/04, Recueil FP, стр. I‑А‑2‑177 и II‑A‑2‑879, точка 34; 16 май 2007 г., F/Комисия, T‑324/04, Сборник СПС, стр. І‑А‑2‑0000 и ІІ‑А‑2‑0000, точки 63 и 87
Съд на публичната служба: 26 септември 2007 г., Salvador Roldán/Комисия, F‑129/06, Сборник СПС, стр. І‑А‑1‑0000 и ІІ‑А‑1‑0000, точка 59 и цитираната съдебна практика
3. Дерогацията при предоставянето на надбавка за експатриране, предвидена в член 4, параграф 1, буква а), второ тире, последно изречение от приложение VІІ към Правилника, не би могла да се ограничи само до лицата, които са били служители на друга държава или на международна организация, тъй като тя се отнася до всички „обстоятелства, произтичащи от работа за друга държава или за международна организация“. Все пак единствено обстоятелствата, които включват пряка правна връзка между заинтересуваното лице и съответната организация или държава, отговарят на обстоятелствата, попадащи в понятието работа за международна организация по смисъла на тази разпоредба.
Действията като посредник от страна на частно дружество извън общностната институция не позволяват да се направи извод за наличието на пряка правна връзка между служителя и общностната институция.
(вж. точки 74, 75, 77 и 78)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 14 декември 1995 г., Diamantaras/Комисия, T‑72/94, Recueil FP, стр. I‑A‑285 и II‑865, точка 52; Liaskou/Съвет, посочено по-горе, точка 50; 22 септември 2002 г., Nevin/Комисия, T‑127/00, Recueil FP, стр. I‑A‑149 и II‑781, точка 51; Asturias Cuerno/Комисия, посочено по-горе, точки 45 и 48—52