ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н N. JÄÄSKINEN
представено на 13 юни 2013 година(1)
Дело C‑170/12
Peter Pinckney
срещу
KDG Mediatech AG
(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция)
„Недопустимост — Липса на връзка между преюдициалните въпроси и действителността или предмета на спора по главното производство — Компетентност по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 5, точка 3 — Специална компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност — Критерии за определяне на мястото на настъпване на вредоносното събитие — Нарушение на имуществените авторски права — Директива 2001/29/ЕО — Членове 2—4 — Щамповане на CD — Предлагане онлайн на CD — Поместване онлайн на съдържание, което не е на материален носител“
I – Въведение
1. Cour de cassation (Франция) сезира Съда с два преюдициални въпроса по повод на иск за отговорност, противопоставящ г-н Pinckney, с местожителство във Франция, който твърди между другото, че е автор на музикални произведения, и KDG Mediatech AG (наричано по-нататък „Mediatech“), установено в Австрия дружество, основан на тръдяно нарушение на правата върху посочените произведения от страна на последното.
2. Настоящото дело би могло да даде възможност на Съда да се произнесе по условията, при които юрисдикциите на държава членка са компетентни ratione loci да разгледат спор, породен от твърдяно нарушение на правата на автор, извършено чрез интернет, на основание на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(2).
3. Запитващата юрисдикция всъщност иска да установи релевантния критерий за привързване при наличие на трансгранично засягане на имуществените права на автор, произтичащо било от поместване онлайн на съдържание, което не е на материален носител, било от продажба онлайн на материални носители, възпроизвеждащи посоченото съдържание. Cour de cassation обосновава преюдициалното си запитване с твърдяната разлика между спора, с който е сезиран, и хипотезите, разгледани от Съда в Решение по дело L’Oréal и др.(3), както и в Решение по дело eDate Advertising и Martinez(4).
4. Все пак, предвид даденото от запитващата юрисдикция описание на фактическата обстановка и с оглед на квалификацията на правното основание на иска за отговорност, предявен от г-н Pinckney, която според мен непременно трябва да се направи, преюдициалните въпроси ми изглеждат ирелевантни за разрешаването на спора в главното производство и следователно трябва да се обявят за недопустими. Ето защо съображенията, които ще представя по съществото на делото, са изложени само при условията на евентуалност.
II – Правна уредба
А – Регламент (ЕО) № 44/2001(5)
5. Съображение 12 от Регламент № 44/2001 предвижда, че „[н]аред с местоживеенето на ответника трябва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и [правния спор] или с оглед да се улесни доброто [правораздаване].“
6. Член 2, параграф 1 от посочения регламент, съдържащ се в раздел 1 на глава II, озаглавен „Общи разпоредби“, предвижда, че „[п]ри условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.
7. Член 5, точка 3 от същия регламент, съдържащ се в раздел 2 на глава II, озаглавен „Специална компетентност“, предвижда, че срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка „по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“(6).
Б – Директива 2001/29/ЕО
8. Член 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(7), озаглавен „Право на възпроизвеждане“, предвижда по същество, че държавите членки предвиждат между другото изключително право на авторите да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане на техните произведения по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично.
9. Член 3, параграф 1 от посочената директива, озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“, предвижда, че „[д]ържавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“. Параграф 3 от този член пояснява, че „[п]равата, посочени в параграфи 1 и 2, не се изчерпват чрез акт на публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, както е определено в настоящия член“.
10. Съгласно член 4, параграф 1 от същата директива, озаглавен „Право на разпространение“: „[д]ържавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“. Освен това параграф 2 от посочения член предвижда, че „[п]равото на разпространение не се изчерпва в Общността по отношение на оригинала или копия от произведението, освен когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Общността на този обект се извършва от притежателя на права или с неговото съгласие“.
III – Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
11. С оглед на преюдициалното запитване и на становищата на страните, фактите по спора в главното производство могат да се обобщят, както следва.
12. Г-н Pinckney, който живее в Тулуза (Франция), твърди, че е автор, композитор и изпълнител на дванадесет песни, записани на винилов диск през 70-те години на ХХ век. Той установил, че посочените песни са били възпроизведени без неговото разрешение на компакт дискове (наричани по-нататък „CD“), щамповани от Mediatech в Австрия, където е седалището на последното. Посочените CD впоследствие са продавани от две британски дружества в различни уебсайтове, достъпни от домашния адрес на г-н Pinckney в Тулуза.
13. Г-н Pinckney предявява иск срещу Mediatech пред Тribunal de grande instance de Toulouse, за да бъде обезщетен за вредите, които твърди, че е претърпял от засягането на авторското му право. С определение от 14 февруари 2008 г. съдията, отговарящ за подготовката на делото за разглеждане в посочения съд, приема, че е компетентен да разгледа иска, въпреки повдигнатото от Mediatech възражение за липса на териториална компетентност.
14. Произнасяйки се по подадената от Mediatech жалба срещу това определение, Cour d’appel de Toulouse обявява, че френските юрисдикции нямат компетентност с мотива, че седалището на ответника е в Австрия и че вредоносното събитие не може да настъпи във Франция.
15. След това г-н Pinckney подава касационна жалба срещу това решение, като се позовава на нарушение на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001. В този контекст, с решение от 5 април 2012 г., Cour de cassation решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на имуществените авторски права чрез поместване на съдържание онлайн в уебсайт,
– лицето, което счита, че е увредено, може да предяви иск за отговорност пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпно или е било достъпно поместеното онлайн в уебсайта съдържание, за да получи обезщетение само за вредата, причинена на територията на държавата членка на сезираната юрисдикция,
или
– освен това е необходимо това съдържание да е или да е било предназначено за потребителите, които се намират на територията на тази държава членка, или трябва да е налице и друг свързващ фактор?
2) Трябва ли [на първия] въпрос да се отговори по същия начин, когато твърдяното нарушение на имуществените авторски права е резултат не от поместването онлайн в уебсайт на съдържание, което не е на материален носител, а както е в случая, от предлагането онлайн на материален носител, възпроизвеждащ това съдържание?“
16. Преюдициалното запитване е постъпило в секретариата на Съда на 11 април 2012 г. Писмени становища представят г‑н Pinckney, френското, гръцкото, австрийското и полското правителство, както и Европейската комисия. Съдебно заседание не е проведено.
IV – Анализ
А – По допустимостта
17. Ще разгледам двете релевантни в настоящия случай основания за недопустимост, като отчитам, от една страна, изключителния характер на решенията за недопустимост в областта на преюдициалните запитвания, произтичащ от основния принцип на добро сътрудничество с националните юрисдикции, и от друга страна, необходимостта за последните да позволят на Съда да се произнесе по поисканото тълкуване на правните разпоредби на Съюза в светлината и за нуждите на спора по главното производство.
18. Всъщност, от постоянната съдебна практика следва, че отправените от националните юрисдикции преюдициални въпроси се ползват от презумпция за релевантност(8) и в това отношение, че отхвърлянето им е възможно „само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство или още когато проблемът е от хипотетично естество или ако Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси“(9). Според мен случаят по настоящото дело е именно такъв.
1. Недостатъчното описание на фактическия контекст на делото
19. Първото основание за недопустимост, което не е изтъкнато от нито една от страните, но може да се разгледа служебно(10), е свързано с невъзможността за Съда да отговори на поставените въпроси предвид на недостатъчното описание на фактическия контекст на делото от страна на запитващата юрисдикция. Настоящото преюдициално запитване не съдържа никакви данни, що се отнася по-специално до естеството на връзките между австрийското дружество и британските дружества, евентуалните паралелни искова на г-н Pinckney срещу посочените дружества, дейността на въпросните уебсайтове или технологичния процес за поместването онлайн на защитено съдържание, до което поместване се отнася първият въпрос.
20. Празнотите в акта за преюдициално запитване затрудняват Съда при изпълнението на задачата му да даде възможно най-полезен отговор на отправените въпроси в светлината на фактите по случая. Все пак, според мен за Съда не е невъзможно да направи поисканото от него тълкуване на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, тъй като разполага, в съответствие с изискванията на съдебната практика, с достатъчно сведения, позволяващи да се определи обхватът на поставените въпроси(11), а именно, определянето на релевантната привръзка при нарушение на авторското право. Ето защо преюдициалното запитване не е недопустимо на това основание.
2. Липса на релевантност на отправените въпроси за разрешаването на спора в главното производство
21. Второто основание за недопустимост, изтъкнато от австрийското правителство и Комисията, се отнася до полезния характер на отговора на Съда за разрешаването на спора в главното производство с оглед на липсата на явна връзка между отправените въпроси и спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция.
22. Съдът многократно е постановявал, че не следва да се отговаря на преюдициалните въпроси, когато поисканото тълкуване на правото на Съюза не цели да изясни разрешаването на спора по главното производство, по-конкретно защото предметът на спора е различен от предмета на отправените въпроси(12).
23. От тази гледна точка особеност на настоящото дело е, че този аспект на допустимостта не може да се разгледа пряко, а предполага предварителна проверка на системата за защита на авторските права в Европейския съюз. Всъщност, когато е сезирана с иск за нарушение на авторски права на основание на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, националната юрисдикция трябва най-напред да квалифицира твърдените дейности с оглед на автономните понятия, които се съдържат в Директива 2001/29(13), за да може да локализира един от елементите на твърдяната отговорност на територията на държавата членка на тази юрисдикция, така че при необходимост да потвърди компетентността си(14).
24. Ето защо считам, също като Комисията, че следва да се разгледат отделно различните изключителни авторски права, релевантни в настоящия случай, независимо от общата редакция на преюдициалните въпроси, които посочват без разграничение „имуществените авторски права“. След като се направи тази квалификация, липсата на връзка между отправените въпроси и спора по главното производство ще проличи по-ясно.
а) Квалификация на твърдените нарушения по отношение на изключителните авторски права, предвидени в Директива 2001/29
25. На първо място считам за безспорно, че твърдяното възпроизвеждане под формата на CD на съответните произведения от страна на Mediatech спада към изключителното право на възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29. Във връзка с това пояснявам, че нарушенията на правото на възпроизвеждане по принцип имат строго териториален характер. В настоящото дело по отношение на щамповането на CD става въпрос за територията на Австрия. Дори извършителят на неразрешеното възпроизвеждане да изпраща или разпространява въпросното съдържание и в чужбина било сам, било с посредничеството на съучастник, последвалата от това екстериториалност би била последица от последващото оповестяване или разпространение, а не от самото действие на възпроизвеждане.
26. Що се отнася, на второ място, до твърдяното предлагане на посочените CD онлайн от страна на британските дружества, според мен то се обхваща от приложното поле на изключителното право на разпространение, предвидено в член 4 от Директива 2001/29. Всъщност, това предлагане онлайн има за цел да се прехвърли собствеността върху материалния носител на съдържание, защитено от авторско право(15). Според мен тази квалификация не трябва да е различна в зависимост от това дали предлагането се извършва в магазин, или по интернет.
27. Трудността следователно се изразява главно, на трето място, в това да се определи към кое изключително право се отнася поместването онлайн на защитено от авторското право съдържание, което не е на материален носител, което поместване е предмет на първия преюдициален въпрос. В това отношение въпросният технологичен процес, който не е идентифициран от запитващата юрисдикция, може да представлява предаване чрез непрекъсната връзка („streaming“), изтегляне на съхранявани на централен сървър файлове или споделяне на файлове („peer to peer“).
28. Според мен намерението на законодателя, изразено в съображение 23 от Директива 2001/29, е било всички тези способи да се обхванат от приложното поле на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, което се отнася по-специално до „публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“(16). Освен това в Решение по дело ITV Broadcasting и др.(17) Съдът неотдавна постановява, че препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения, извършвано от организация, различна от първоначалния оператор, посредством интернет връзка на разположение на абонатите, които могат да приемат това препредаване, като се свържат със сървъра на тази организация („live streaming“), се обхваща от понятието „публично разгласяване“.
29. Поместването онлайн в интернет на песни под нематериална форма би могло също така, при необходимост, да се обхване от изключителното право на възпроизвеждане по смисъла на член 2 от Директива 2001/29, който се отнася до „пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма“(18). По-конкретно Съдът пояснява, че това понятие може да се приложи за възпроизвеждането, било то временно или частично, чрез компютърното запаметяване на откъс от закриляно произведение(19). Ако се приеме, че посоченото от запитващата юрисдикция поместване онлайн в интернет на песни представлява действие на възпроизвеждане, според мен то ще е локализирано в мястото на поместването онлайн в интернет („upload“)(20).
30. От това следва, че трите изключителни авторски права с общ обхват, закрепени в Директива 2001/29, са релевантни в делото по главното производство, така че основанието на исковете срещу всеки един от предполагаемите нарушители е различно и локализирането на действията, за които могат да носят отговорност, варира в зависимост от съответното право.
б) Последици за релевантността на преюдициалните въпроси
31. Австрийското правителство оспорва допустимостта на преюдициалното запитване в неговата цялост, като се основава на липсата на връзка между отправените въпроси и спора по главното производство, докато Комисията изглежда приема частична допустимост, тъй като прави разграничение между въпроса за нарушаването на правото на възпроизвеждане на г-н Pinckney, който следвало да се разгледа, и този за засягането на правото му на разпространение, който бил недопустим.
32. Що се отнася до твърдяното нарушение на правото на възпроизвеждане, на което се позовава г-н Pinckney, вече обясних, че действията по предлагане онлайн на CD или на поместване онлайн в интернет на съдържание в нематериална форма, които единствено са предмет на отправените до Съда въпроси, се обхващат съответно от правото на разпространение и от правото на разгласяване(21). Следователно считам, че не следва да се извършва проверка — каквато запитващата юрисдикция не е поискала — на критериите за определяне на мястото на настъпване на вредоносното събитие на основание на нарушение на правото на възпроизвеждане, въпреки че последното изглежда е единственото изключително право, което Mediatech е можело да наруши.
33. По отношение на твърдяното нарушение на правото на разпространение и на правото на разгласяване, според мен предвид данните, с които разполага Съдът, става въпрос за случай, при който поисканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или предмета на спора по главното производство.
34. Всъщност, първият преюдициален въпрос изхожда от хипотезата, че онлайн в интернет е било поместено съдържание, което не е на материален носител, както подчертава австрийското правителство. Както произтича обаче било от обобщеното изложение на фактическата обстановка в акта за преюдициално запитване, било от прочита a contrario на текста на втория въпрос(22), тази хипотеза не съответства на фактите, довели до спора, с който е сезиран запитващият съд. Ето защо съгласно твърдо установената съдебна практика не следва да се отговаря на първия въпрос(23).
35. Отговорът, който Съдът би могъл да даде на втория преюдициален въпрос, също няма да е полезен на запитващата юрисдикция, тъй като тя е сезирана не с иск относно разпространението онлайн на CD чрез уебсайт, а с иск, свързан с възпроизвеждане на произведения в резултат от щамповането на CD в Австрия.
36. Всъщност не се спори, че предлагането онлайн на CD, което е предмет на втория преюдициален въпрос, се е извършвало по инициатива на британските дружества, които не са страни по спора в главното производство(24). В действителност преписката, с която разполага Съдът, не съдържа никакви данни, които да позволят да се определи дали и в каква степен единственият ответник по главното производство, Mediatech, е участвал пряко или непряко в действията по разпространение или по разгласяване чрез интернет.
37. В това отношение отбелязвам, че отговорът, който Съдът би могъл да даде на отправените въпроси, щеше да бъде полезен за запитващата юрисдикция само ако член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 позволяваше да се търси отговорност от предполагаемия извършител на нарушение на авторското право пред юрисдикция на държава членка, в която той няма местоживеене, с мотива, че друг твърдян акт на нарушение на авторското право, извършен от трето лице, което не е ответник по иска, е произвел вредоносните си последици в тази държава членка и че деянието на ответника е задължителна предпоставка за последващите действия на посоченото трето лице.
38. Неотдавна обаче Съдът постанови, че подобна компетентност, основана на твърдени незаконосъобразни действия на трето лице, което не е ответник, не може да се установи на мястото на вредоносното събитие, за което е отговорно това трето лице, за да се разгледа иск срещу предполагаем извършител, който самият не е извършвал действия на това място(25). Според мен не изглежда, че подобна производна компетентност съществува и на мястото на материализиране на вредата, произтичаща от твърдените действия на трети лица, които не са ответници, в хипотеза като разглежданата в главното производство, тъй като мястото на настъпване на вредата, която произтича от нарушение на правото на възпроизвеждане на г-н Pinckney, ми изглежда различно от това на вредата, която е резултат от нарушение на правото му на разпространение или разгласяване.
39. Доколкото определянето на мястото на вредоносното събитие по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 в случаи на трансгранично разпространение по интернет на материални носители или на нематериално съдържание, възпроизвеждащи защитени произведения, ще е релевантно само в рамките на иск срещу предполагаемия извършител на тези действия, според мен двата преюдициални въпроса не са обективно необходими за разрешаването на спора по главното производство(26).
40. Поради това предлагам на Съда да обяви преюдициалното запитване, отправено от Cour de cassation, за недопустимо.
Б – Евентуални съображения по същество
41. Тъй като предлагам на Съда да отхвърли преюдициалното запитване като недопустимо в неговата цялост, ще разгледам определението на „мястото, където е настъпило [...] вредоносното събитие“ за целите на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 само при условията на евентуалност.
42. В това отношение ще отбележа, че след постъпването на акта на запитващата юрисдикция Съдът е имал възможност да се произнесе по въпроси, сходни на разглежданите в настоящото производство, в други области на интелектуалната собственост, а именно правото на марките(27) и по-конкретно на правото sui generis върху базите данни(28). Макар насоките на съдебната практика в тази област несъмнено да са по-ясно очертани понастоящем, поясненията, които Съдът би могъл да даде относно определянето на мястото на нарушението на авторско право чрез интернет за целите на определянето на съдебната компетентност остават все така очаквани(29).
43. С оглед на някои противоречиви становища, представени на Съда(30), считам за полезно да припомня обхвата на принципа на териториалност, който характеризира тази област, преди да изведа конкретните последици от този принцип относно съдебната компетентност в случай на усложнено трансгранично засягане на правата на определен автор, свързано с интернет, както в хипотезите, посочени от запитващата юрисдикция.
1. По обхвата на принципа на териториалност на авторското право
44. Принципът на териториалност на авторското право е ключов за връзката между 27-те различни национални режима, предназначени да защитават паралелно едно и също произведение в Съюза(31).
45. Този принцип, който стои в основата на цялото право на интелектуалната собственост, се проявява в трите аспекта, а именно съдебна компетентност, приложим закон и материално право. Видно от Решение по дело Football Dataco и др., посочено по-горе, в тази област е налице тясна връзка между всеки един от тези аспекти(32).
46. Що се отнася до съдебната компетентност отправната точка според мен е, че принципът на териториалност предполага съдилищата на дадена държава членка да могат да се произнасят по нарушения на авторските права само и единствено при наличие на връзка с територията в обхвата на правораздавателната им компетентност. Тази връзка между територията и съдебната компетентност все пак може да бъде прекъсната, когато на съответната юрисдикция е възложена компетентност за цялото дело, независимо от мястото на елементите на спора, например когато компетентността ѝ се основава на член 2 от Регламент № 44/2001(33).
47. По отношение на стълкновението на закони, член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II)(34) предвижда изключителното и неотменимо прилагане на „правото на държавата, в която се търси закрилата“ за извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на право на интелектуална собственост, което няма характер на „единно[...] общностно“(35) право. Това правило, което почива на субективен критерий за връзка, предоставящ на първо време на ищеца избора на приложимия закон, означава, че който се позовава на твърдяно нарушение на негово авторско право, трябва да избере защитата на определено национално законодателство, тъй като авторското право не съществува извън това законодателство(36). В това отношение посочената стълкновителна норма представлява не толкова последица от принципа на териториалност, а по-скоро негово проявление.
48. Следователно идеята за териториалност разгръща пълното си действие на равнището на материалното право. От тази гледна точка тя означава, че закрилата на дадено произведение от авторското право зависи от националното законодателство както с оглед на признаването му, за което се прилагат изискванията на съответното национално законодателство, така и с оглед на неговия териториален обхват, който е ограничен до съответната територия(37). С други думи авторското право е подчинено както с оглед на съществуването му, така и на неговото действие, на границите на определен правен ред(38). Именно на този стадий на разсъжденията следва да се определи териториалният обхват на защитата, предвидена от авторското право на държавата членка, чиято закрила е поискана(39).
49. Според мен е безспорно, че в системата на защита на интелектуалната собственост, и по-конкретно на авторското право, при действащото към момента право на Съюза(40) продължава да доминира основно посоченият принцип на териториалност. По-новата практика на Съда обаче смекчава някои отрицателни последици от териториалното действие на авторското право, за да го адаптира към ежедневното трансгранично разпространение на защитени произведения, при това както по отношение на критериите за съдебна компетентност(41), така и що се отнася до условията за наличието на засягане на отделни права на интелектуалната собственост от материалноправна гледна точка(42).
50. Ето защо според мен при липса на законодателна намеса в този смисъл(43) нарушенията на авторските права, които се характеризират с това, че са извършени чрез интернет, не предполагат революция в класическия териториален подход към тази категория права, а по-скоро ново определение на начина, по който се проявява връзката между дадено виртуално поведение и определена територия(44).
2. По юрисдикциите, които са компетентни да разгледат твърдението за нарушение на различни изключителни авторски права чрез интернет
а) По обхвата на анализа
51. От прочита на член 2 във връзка с член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 произтича, че по отношение на исковете, предявени на основание на деликтна отговорност, ищецът има право на избор да сезира или юрисдикцията на държавата по местоживеенето на ответника, или юрисдикциите, в чийто район „е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“.
52. Съгласно постоянната съдебна практика второто основание за компетентност е разделено на две части, а именно, от една страна, „мястото на настъпване на вредата“ и от друга страна, „мястото на настъпване на събитието, което е причинило тази вреда, поради което ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място“(45). Следва да се разгледат последователно единият и другият критерий за привръзка в хипотезата, разглеждана в главното производство.
б) По определянето на мястото, където е нарушено правото на възпроизвеждане
53. Вече посочих по-горе, че нарушението на правото на автора на възпроизвеждане по принцип няма трансграничен характер, тъй като мястото на вредоносното събитие и това на настъпването на вредата са идентични. Всъщност вредата, която следва от нарушението на право на възпроизвеждане, е причинена изцяло от самото извършване на действието по възпроизвеждане и следователно настъпва на същото място като последното(46).
54. От това следва, че по принцип само австрийските или британските юрисдикции са компетентни да се произнесат по съответните правни последици от щамповането на CD в Австрия или от евентуалното поместване онлайн в интернет на песни в Обединеното кралство чрез записване на копие в хост сървър, свързан с интернет(47), и по последвалите от това вреди.
в) По определянето на мястото на нарушение на правата на разпространение или разгласяване
55. Обратно, нарушението на правата на разпространение и разгласяване може да въведе външен елемент и последващо преместване на различните елементи на твърдяната отговорност, а оттам — до разпадане на отделните критерии за привръзка за целите на прилагането на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001. Всъщност, вредата, която следва от нарушение на правата на разпространение или разгласяване, предполага адресат или потенциални потребители, които могат да се намират на място, различно от това на посоченото действие.
56. При наличие обаче на трансгранично нарушение на авторските права посредством интернет определянето на „мястото на вредоносното събитие“ според мен не е подчинено на съществено различни принципи в зависимост от това дали е нарушено едното или другото от тези права(48). Ето защо считам, както страните в производството пред Съда, че ако бяха приети за допустими, двата отправени въпроса трябваше да получат идентичен отговор.
i) Мястото на настъпване на събитието, причинило вредата
57. Що се отнася до мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, което е определящо за компетентността на сезираната юрисдикция за цялата претърпяна вреда(49), считам, че в областта на авторското право следва да се възприеме същият подход, като приетия от Съда в Решение по дело Wintersteiger, посочено по-горе, в областта на правото на марките(50), съгласно който се предоставя компетентност на юрисдикциите по мястото на установяване на предполагаемите нарушители, а именно мястото, където е било взето решението за предлагане онлайн на CD — по отношение на разпространението — или за поместване онлайн в интернет на песни („upload“) — по отношение на разгласяването.
58. В настоящата хипотеза и в единия, и в другия случай този критерий води до определяне на компетентност на британските юрисдикции по мястото на установяване на въпросните дружества, и следователно представлява само ограничен интерес за ищеца по отношение на общото правило за компетентност, закрепено в член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001.
ii) Мястото на настъпване на вредата
59. Предвид на повсеместното разпространение чрез интернет на музикални произведения в нарушение на авторското право най-големи трудности се срещат именно при определянето на мястото на настъпване на вредата, произтичаща от разгласяването или от разпространението онлайн. В това отношение отправените до Съда множество предложения за тълкуване в рамките на настоящото производство(51) отразяват различните решения, приети от юрисдикциите на държавите членки(52), и многобройните предложения на доктрината в тази област(53).
60. Според мен обаче принципите за разрешаването на тези трудности вече личат достатъчно ясно в последната практика на Съда.
61. Що се отнася до материалното право, Съдът многократно се е произнасял по критериите за определяне на мястото на извършване на нарушението на различни права на интелектуалната собственост чрез интернет за целите на определянето на териториалния обхват на правото, чиято закрила се иска, в зависимост от наличието на връзка между твърдените нарушения на правата на интелектуална собственост и въпросната територия. В тези решения Съдът систематично дава предимство на критерия, изведен от насоката на дейността на въпросния уебсайт към потребители в Съюза или съответно в държава членка(54). Неотдавна Съдът поясни съдържанието на този критерий, като посочи, че дейността на уебсайта трябва да показва „намерението на извършителя […] да се насочи към намиращите се на тази територия лица“(55). Ще отбележа, че това условие за насочване към потребителите се прилага независимо от материалния или нематериален носител на твърдяното нарушение(56).
62. По отношение на съдебната компетентност Съдът все още не е имал повод да се произнесе пряко относно критериите за определяне на мястото на настъпване на вредата за определянето на компетентната юрисдикция в случай на твърдяно нарушение на неподлежащо на регистрация право на интелектуалната собственост посредством интернет(57). Безспорно е обаче, че приетите от Съда решения на равнището на материалното право не могат да се приложат автоматично за правилата, определящи съдебната компетентност.
63. Все пак тези решения могат да представляват полезни насоки за тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, доколкото има особен интерес от това. Според мен в Решение по дело Football Dataco и др., посочено по-горе, личи стремеж към съгласуване на съдебната практика, проявяващ се в съгласуване на критериите за локализиране за целите на определянето на компетентната юрисдикция с тези, които са установени за определянето на териториалния обхват на национален режим за защита на правото sui generis върху базите данни. Всъщност, запитан относно определянето на мястото, от което е извършено изпращане на данни — според генералния адвокат г-н Cruz Villalón, независимо от въпроса за съдебната компетентност — Съдът най-напред припомня релевантните разпоредби от Регламент № 44/2001, след което посочва, че „въпросът за мястото на извършване на разглежданото в главното производство изпращане, за което Football Dataco и др. твърдят, че им е причинило вреди с оглед направените от тях съществени инвестиции за създаването на базата данни Football Live, може да повлияе на въпроса за компетентността на запитващата юрисдикция“(58).
64. В настоящия случай, що се отнася до твърдяното нарушение на определени изключителни авторски права чрез интернет, считам, че подходът за определяне на мястото, развит от Съда на материалноправно равнище в посочените по-горе решения, би могъл да се следва и за определянето на мястото на настъпване на вредата за целите на прилагането на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001. Този анализ според мен се подкрепя от самото естество на вредата, причинена от нарушение на авторските права на разпространение и разгласяване по смисъла на Директива 2001/29. Тъй като тази вреда се изразява в пропуснати ползи поради неразрешеното разпространение на произведенията, считам за подходящо да се даде предимство на юрисдикция, която би била установена след анализа на насоката на дейността на въпросния уебсайт към определени потребители — подход, квалифициран в доктрината като „теория на насочването“(59). Така определената юрисдикция ще притежава само компетентност, ограничена до вредите, настъпили на територията(60), която е съзнателно избрана от предполагаемия извършител на нарушението(61).
65. Освен това предлагам на Съда да потвърди тази ориентация и да я приложи за авторските права, след като вече подчертах, че принципът на териториалност води до особена връзка между териториалния обхват на приложимото национално законодателство и този на съдебната компетентност, макар тези два аспекта да остават отделни и да не се припокриват помежду си(62).
66. За прилагането на такава привръзка Съдът би могъл да вземе предвид неизчерпателно посочените критерии, изведени в Решение по дело Pammer и Hotel Alpenhof(63), като пояснявам, че според мен тези критерии трябва да се прилагат от националните юрисдикции с известна гъвкавост, с оглед по-специално на естеството на разглежданата дейност.
67. Трябва да направя още едно пояснение по отношение на необходимостта да се адаптира обхватът на критерия за компетентност, изведен от член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, по отношение на вредите, понесени чрез интернет. По принцип закрепените в член 5 от този регламент правила за компетентност определят конкретен съд, който има специална компетентност, а не всички юрисдикции на държава членка(64). Все пак, доколкото приетият критерий за привързване е насоката на дейността на уебсайта, според мен член 5, точка 3 от посочения регламент следва да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност на всяка юрисдикция на държавата членка, потребителите в която са целева група(65), при условие че съгласно националните процесуални норми тези юрисдикции имат компетентност ratione materiae за споровете, свързани с авторски права. Впрочем подобна компетентност би могла да е налице единствено в съответствие с особените национални правила, които запазват споровете относно вреди, настъпили на няколко места, за разглеждане от определени съдилища, като например тези в столицата на страната.
68. Ще поясня, че критерият за достъпност, който се изразява в това да се приеме, че потенциална вреда може да настъпи във всички места, на които е достъпен уебсайтът, според мен трябва да се отхвърли. Всъщност подобна връзка би насърчила извършването на „forum shopping“, в противоречие с практиката на Съда, който неизменно се старае да избягва този риск при тълкуването, което прави на Регламент № 44/2001. Отбелязвам освен това, че изведеният на преден план от г-н Pinckney критерий за мястото, където е потърсена защита, би довел до същото разпиляване на спора както критерия за достъпност с оглед на автоматичния характер на защитата на авторското право в правния ред на всички държави членки. Противопоставям се на подобно натрупване на компетентните юрисдикции по съображения, свързани както с принципа на териториалност, така и с целите на посочения регламент за предвидимост и добро правораздаване(66).
69. Г-н Pinckney има алтернативно предложение за разширяване на обхвата на критерия за центъра на интересите на увреденото лице, изведен от Решение по дело eDate Advertising и Martinez, посочено по-горе, до извършените по интернет нарушения на имуществените права на авторите, което би позволило да се концентрира разрешаването на спора, като се предостави компетентност на юрисдикциите по местонахождение на този център по отношение на цялата вреда. Според мен този избор ще допринесе за установяването на обща компетентност на forum actoris. Подобно тълкуване рискува да лиши от полезно действие член 2 от Регламент № 44/2001 и да изопачи намеренията на законодателя, изразени в изискването за тясна връзка между спора и съда, на който е предоставена специална компетентност съгласно член 5, точка 3 от този регламент.
70. Всъщност евентуалните неимуществени вреди, произтичащи от засягане на доброто име или на личния живот на определено лице, обикновено са по-интензивни по мястото на центъра на интересите на последното — фактор, който намира естественото отражение в правилата за компетентност. Обратно, „тази преценка [...] не може да бъде валидна и за определяне на компетентността относно нарушенията на правата върху интелектуална собственост“(67). Всъщност, имуществените вреди в резултат на нарушението на някое от посочените по-горе изключителни авторски права не са непременно свързани с мястото на центъра на интересите на автора, а по-скоро с това на неговите почитатели(68).
71. Поради това, при условията на евентуалност, ако Съдът реши да обяви преюдициалното запитване за допустимо, предлагам да се даде общ отговор на преюдициалните въпроси, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че при спор, свързан с твърдяно нарушение на изключителното право на разпространение чрез предлагане онлайн на материални носители, които възпроизвеждат защитено от авторското право съдържание, или на изключителното право на разгласяване, чрез поместване онлайн в интернет на съдържание, което не е на материален носител, лицето, което се счита за увредено, може да сезира било съда по мястото на установяване на лицата, които са предлагали онлайн компакт дискове (CD) или са поместили онлайн в интернет съответното съдържание, за да иска поправяне на цялата понесена от него вреда, било юрисдикциите на държавата членка, към която е насочена дейността на въпросния уебсайт, за да иска поправяне на вредата, понесена на нейна територия.
V – Заключение
72. Поради това подлагам на Съда да обяви отправеното от Cour de cassation преюдициално запитване за недопустимо.
73. При условията на евентуалност, ако Съдът обяви преюдициалното запитване за допустимо, предлагам да се отговори общо на двата преюдициални въпроса, отправени от Cour de cassation, по следния начин:
Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при спор, свързан с твърдяно нарушение на изключителното право на разпространение чрез предлагане онлайн на материални носители, които възпроизвеждат защитено с авторското право съдържание, или на изключителното право на разгласяване чрез поместване онлайн в интернет на съдържание, което не е на материален носител, лицето, което се счита за увредено, може да сезира било съда по мястото на установяване на лицата, които са предлагали онлайн компакт дискове (CD), или са поместили онлайн в интернет съответното съдържание, за да иска поправяне на цялата понесена от него вреда, било юрисдикциите на държавата членка, към която е насочена дейността на въпросния уебсайт, за да иска поправяне на вредата, понесена на нейна територия.