Language of document : ECLI:EU:T:2021:568

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори разширен състав)

15 септември 2021 година(*)

„Околна среда — Регламент (ЕО) № 443/2009 — Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 — Решение за изпълнение (ЕС) 2015/158 — Решение за изпълнение (ЕС) 2019/583 — Емисии на въглероден диоксид — Методология за изпитване — Леки пътнически автомобили“

По дело T‑359/19

Daimler AG, установено в Щутгарт (Германия), представлявано от N. Wimmer, C. Arhold и G. Ollinger, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от K. Talabér-Ritz и A. Becker,

ответник,

с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/583 на Комисията от 3 април 2019 година за потвърждение или изменение на предварителното изчисление на средните специфични емисии на CO2 и на целите за специфичните емисии за производителите на пътнически леки автомобили за календарната 2017 година и за някои производители, членове на групата на Volkswagen, за календарните 2014, 2015 и 2016 година в съответствие с Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 100, 2019 г., стр. 66) в частта, с която се изключват по отношение на жалбоподателя средните специфични емисии CO2 и намаленията на емисии от CO2, свързвани с внедрени екологични иновации,

ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав),

състоящ се от: S. Papasavvas, председател, V. Tomljenović, F. Schalin (докладчик), P. Škvařilová-Pelzl и I. Nõmm, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 февруари 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна рамка

1        В рамките на определената от Европейския съюз цел да се намалят емисиите на въглероден диоксид (CO2) на леките автомобили при гарантиране на доброто функциониране на вътрешния пазар Европейският парламент и Съвета на Европейския съюз са приели Регламент (ЕО) № 443/2009 от 23 април 2009 година за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 140, 2009 г., стр. 1).

2        За постигането на тази цел член 4 от Регламент № 443/2009 предвижда за календарната година, започваща на 1 януари 2012 г., и всяка следваща календарна година всеки производител на леки пътнически автомобили да гарантира, че неговите средни специфични емисии на CO2 не превишават целите му за специфични емисии, определени в съответствие с приложение I към този регламент, или, когато на даден производител е предоставена дерогация по член 11 от същия регламент, в съответствие с посочената дерогация.

3        Определянето на целта за специфични емисии на даден производител се извършва в съответствие с член 4 от Регламент № 443/2009 във връзка с приложение I към него. Освен това за формирането на специфичните емисии на CO2 за производител държавите членки определят данните по член 8 от Регламент № 443/2009 във връзка с приложение II към посочения регламент, по-специално емисиите на CO2 за всички нови леки пътнически автомобили, регистрирани на тяхна територия през предходната година, определени във връзка с типовото одобрение на превозни средства и посочени в сертификата за съответствие по член 18 от Директива № 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 2007 г., стр. 1).

4        Европейската комисия вписва тези данни в публичен регистър. Също така в съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент № 443/2009 най-късно до 30 юни всяка година тя прави предварителни изчисления за всеки производител за средните специфични емисии на CO2, за целта за специфични емисии и за разликата между тези две стойности през предходната календарна година, като уведомява производителите за тези данни.

5        В съответствие с член 8, параграф 5 от Регламент № 443/2009, след изтичането на тримесечен срок от това уведомление, през който производителите могат да уведомят Комисията за всякакви грешки в данните, Комисията потвърждава или изменя предварително изчислените данни най-късно до 31 октомври всяка година. Тя публикува крайните данни под формата на списъка по член 10 от посочения регламент, в който за всеки производител се посочват целта за специфични емисии през предходната календарна година, средните специфични емисии на CO2 през предходната календарна година, както и разликата между тези две стойности.

6        Ако средните специфични емисии на CO2 на даден производител превишават целите му, определени за същата календарна година, Комисията налага заплащането на такса за извънредно количество емисии по член 9 от Регламент № 443/2009. При събирането на тази такса Комисията се основава на данните, установени в съответствие с член 8, параграф 5 от посочения регламент.

7        Регламент № 443/2009 има за цел не само опазването на околната среда и намаляването на емисиите на CO2 на новите леки пътнически автомобили, но и доброто функциониране на вътрешния пазар, и по-специално насърчаването на инвестициите в новите технологии. Така, за да стимулира дългосрочната конкурентоспособност на европейската автомобилна промишленост, Регламентът „активно […] насърчава[…] екологичните иновации и […] взема предвид бъдещото развитие на технологиите“ (вж. съображение 13 от Регламент № 443/2009).

8        Поради това член 12 от Регламент № 443/2009 относно екологичните иновации предвижда, че при определени условия се вземат предвид намаленията на емисиите на CO2, постигнати чрез използването на иновативни технологии. За тази цел те се приспадат от специфичните емисии на CO2 на превозните средства, в които се използват тези технологии, при изчисляването на средните специфични емисии на CO2 на даден производител.

9        На 25 юли 2011 година Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011за установяване на процедура за одобрение и сертифициране на иновативни технологии за намаляване на емисиите на CO2 от пътнически автомобили съгласно Регламент (ЕО) № 443/2009 (ОВ L 194, 2011 г., стр. 19).

10      За да се ползва от намаляване на емисиите на CO2 въз основа на иновативна технология при определянето на средните специфични емисии на CO2 на даден производител, последният може да поиска от Комисията да одобри иновативна технология като екологична иновация. За целта той трябва да подаде заявление за одобрение на иновативна технология като екологична иновация, съдържаща изброените в член 4 от Регламент за изпълнение № 725/2011 елементи. Заявлението по член 4, параграф 2, буква д) от Регламент за изпълнение № 725/2011 трябва да включва методологията за изпитване, която следва да бъде използвана за доказване на намаленията на емисии на CO2, дължащи се на иновативната технология, или, когато такава методология вече е била одобрена от Комисията, позоваване на одобрената методология. Методологията за изпитване трябва съгласно член 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011 да осигурява резултати, които са проверими, възпроизводими и съпоставими, и следва да може да доказва по реалистичен начин ползите от иновативната технология по отношение на емисиите на CO2, които имат висока статистическа значимост, и когато това е приложимо, да отчита взаимодействието с други екологични иновации. Съгласно член 6, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 725/2011 Комисията публикува насоки относно изготвянето на методологии за изпитване за различни потенциални иновативни технологии, които отговарят на критериите, посочени в параграф 1 от същия член.

11      Така Комисията е публикувала документ, озаглавен „Технически насоки за изготвянето на заявления за одобрението на иновативни технологии съгласно Регламент № 443/2009“ (наричан по-нататък „Техническите насоки“). В точка 4 от посочените насоки, озаглавена „Методология за изпитване“, е предвидено, че заявлението за одобрение на екологична иновация трябва да съдържа методология за изпитване, която дава точни и проверими резултати. От тази точка следва, че заявителят може да избира между два различни подхода, а именно пълен подход или опростен подход. Съгласно пълния подход заявителят трябва да разработи методология за изпитване и при необходимост да основе тази методология на данни и материали. Тази документация по принцип трябва да се представи със заявлението за одобрение и трябва да се оцени от одобрена и независима организация, за да се изготви докладът за проверка. Опростеният подход предполага заявителят да може да използва определени предварително функции и средните данни, предоставени в Техническите насоки.

12      След това Комисията извършва оценка на заявлението в съответствие с член 10 от Регламент за изпълнение № 725/2011 и при необходимост приема решение за одобрение на иновативната технология в качеството ѝ на екологична иновация. Това решение уточнява данните, необходими за сертифицирането на намаленията на емисиите на CO2 в съответствие с член 11 от Регламент за изпълнение № 725/2011, при спазване на изключенията от правото на публичен достъп до документи, предвидени в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

13      Производител на превозни средства, който, за да постигне целта си за специфични емисии, желае да се възползва от намаляване на неговите средни специфични емисии на CO2 посредством намаленията на емисии на CO2, дължащи се на екологична иновация по смисъла на член 12 от Регламент № 443/2009, може впоследствие, позовавайки се на решението на Комисията за одобрение на конкретна екологична иновация, да поиска от одобряващия компетентен национален орган по Директива 2007/46 да сертифицира намаленията на емисиите на CO2, получени чрез използването в неговите превозни средства на екологичната иновация, в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011. Намаленията на емисиите на CO2, които са сертифицирани за типовете превозни средства, са посочени едновременно в документацията за съответното типово одобрение, представена от компетентния национален орган в областта на типовото одобрение, и в сертификата за съответствие на дадените превозни средства, издаден от производителя.

14      Що се отнася до сертифицирането на намаленията на емисиите на CO2, извършено от одобряващия компетентен национален орган, и до отчитането на сертифицираните намаления на емисиите на CO2, за да се определят средните специфични емисии на CO2 на даден производител, член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011 предвижда Комисията да извършва преразгледане на сертифицирането ad hoc. Редът и условията за тази проверка ad hoc и произтичащите от нея последици са определени в параграфи 1—3 от този член.

 Обстоятелства, предшестващи спора

15      На 2 декември 2013 г. и на 6 май 2014 г. Robert Bosch GmbH подава две заявления за одобрение на два вида високоефективни алтернатори в качеството на екологични иновации. Първото заявление, което се разглежда в настоящия случай, се отнася до високоефективните алтернатори с високоефективни диоди (наричани по-нататък „алтернатори HED“). За посоченото заявление Robert Bosch подава заявление за одобрение като екологична иновация за редица модели на алтернатори HED с наименованията PL 3Q‑130 HED, PL 3Q‑150 HED, EL 6‑140 HED, EL 7‑150 HED, EL 7‑150 Plus HED, EL 7‑175 Plus HED, EL 8‑180 HED, EL 8Q‑180 HED и EL 8Q‑190 HED. С подаването на заявлението Robert Bosch възприема предвидения в Техническите насоки опростен подход. По-специално то представя протокол за мерките за изпитване за всеки модел алтернатори. В тези протоколи за мерките то дава информация за методологията за изпитване на алтернаторите. Там се посочва за някои от алтернаторите, че са били „подготвени“ (EL 7‑175 Plus HED и EL 8Q‑190 HED), че количеството грес е било намалено с 25 % (PL 3Q‑130 HED и PL 3Q‑150 HED), че те са били оптимизирани (EL 7‑150 HED) или са им добавени шайби (EL 8Q‑190 HED). Подготовката, която има за цел да намали фазата на сработване на частите, може да се състои в намаляване на греста за въртенето на алтернаторите, в заместване на лагерния уплътнител с предпазен кръг или в добавянето на шайби за възможно най-бързо отстраняване на излишната грес. Родовото понятие за различните методи на подготовка, включително за сработването, е предварителна подготовка.

16      Съгласно член 4, параграф 2, буква ж) и член 7 от Регламент за изпълнение № 725/2011 в подаденото от Robert Bosch заявление се съдържа доклад за проверка от 14 ноември 2013 г. (наричан по-нататък „докладът за проверка“), одобрен от независим и сертифициран орган, а именно TÜV SÜD Industrie Service GmbH (наричано по-нататък „TÜV SÜD“). В съответствие с член 7, параграф 2, буква в) от Регламент за изпълнение № 725/2011 TÜV SÜD е проверило използваната от Robert Bosch методология за изпитване. По-нататък в доклада за проверката то е потвърдило, че тази методология за изпитване е подходяща за сертифицирането на възможните намаления на емисиите на CO2 вследствие на екологичната иновация. Проверената методология за изпитване е тази, която е описана в Предписанията за мерки относно ефективността на Verband der Automobilindustrie (Федерация на автомобилната промишленост, Германия, наричана по-нататък „VDA“) № 0 124 90A 0GB, издание от 2 ноември 2010 г. Точка 6.1.1 от тези предписания за мерки гласи следното:

„6.1.1 Проработване на лагерите/„подготвени лагери“

За да може да се измери ефективността на алтернатор с приемлива степен на точност, новите лагери трябва да бъдат предварително проработени.

За целта се предписва изпитване от един час със скорост n=10 000 оборота/минута и максимално натоварване с напрежение на генератора U=13,5V. Това изпитване може да бъде заменено и с измерване за по-дълъг период при пълно натоварване (например топлина „RB-warm“ с поне четири часа функциониране на алтернатора на различни ротационни скорости).

Описаното по-рано изпитване (1 час максимално натоварване при скорост n=10 000 оборота/минута или пълно натоварване за по-дълъг период) е само минимално изискване. След такова проработване триенето на лагерите е все още толкова високо, че не е възможно да се измери с точност нивото на ефективност.

За да се намали вариацията от триенето на лагерите и за да може с точност да се измери ефективността, е необходимо по време на проектирането да се използват „подготвени лагери“. Използването на „подготвени лагери“ се препоръчва и при заводско замерване (контрол на показателя за качество).

„Подготвените лагери“ са лагери със стени А и Б, които не са свързани с уплътнител и имат количество грес, намалено с около 20 % в сравнение с новите лагери. Подготвените лагери позволяват да се направи симулация на добре проработени лагери“.

17      Освен това, според доклада за проверка, въз основа на представени от Robert Bosch доказателства TÜV SÜD е проверило дали полученото чрез иновативна технология намаляване на емисиите на CO2 надвишава прага от 1 g CO2/km, посочен в член 9, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011.

18      На 30 януари 2015 г. Комисията одобрява двата вида алтернатори чрез приемането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/158 за одобряване на два високоефективни алтернатора на Robert Bosch като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO2 от леки пътнически автомобили съгласно Регламент № 443/2009 (ОВ L 26, 2015 г., стр. 31).

19      Жалбоподателят, Daimler AG, е германски производител на автомобили, който оборудва някои леки пътнически автомобили с високоефективни алтернатори на Robert Bosch.

20      Всъщност от 2015 г. и 2016 г. жалбоподателят монтира на някои от своите превозни средства алтернатори от моделите HED Bosch EL 7‑150 Plus HED и Bosch EL 7‑175 Plus HED (наричани по-нататък „разглежданите алтернатори“).

21      В съответствие с член 11 от Регламент за изпълнение № 725/2011 относно сертифицирането на намаленията на емисии на CO2, дължащи се на екологични иновации, жалбоподателят е поискал и получава от Kraftfahrt-Bundesamt (Федерална служба за движението на моторни превозни средства, Германия, наричана по-нататък „KBA“) сертификат за намаленията на емисии на CO2, дължащи се на използването на разглежданите алтернатори в някои от неговите превозни средства.

22      В Решение за изпълнение (ЕС) 2018/144 от 19 януари 2018 година за потвърждение или изменение на предварителното изчисление на средните специфични емисии на CO2 и на целите за специфичните емисии за производителите на пътнически леки автомобили за календарната 2016 година в съответствие с Регламент № 443/2009 (ОВ L 25, 2018 г., стр. 64) Комисията взема предвид намаленията на емисиите на CO2, дължащи се на разглежданите алтернатори.

23      През 2017 г. въз основа на член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011, който се отнася до преразглеждането на сертифициранията, Комисията извършва проверка ad hoc на сертифицирането на намалените емисии на CO2 на жалбоподателя, които са получени чрез използване на разглежданите алтернатори.

24      Комисията установява, че сертифицираните от KBA намаления на емисиите на CO2 са много по-значителни от намаленията на емисиите на CO2, които са могли да бъдат доказани чрез прилагане на методологията за изпитване, която според нея се предвижда от член 1, параграф 3 от Решение за изпълнение 2015/158 във връзка с приложението към нейното Решение за изпълнение 2013/341/ЕС от 27 юни 2013 година за одобряване на алтернатора Valeo с ефективна генерация (Valeo Efficient Generation Alternator) като иновативна технология за намаляване на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили съгласно Регламент № 443/2009 (ОВ L 179, 2013 г., стр. 98).

25      С писмо от 7 март 2018 г. Комисията уведомява жалбоподателя за констатираните отклонения и му определя срок от 60 дни, за да представи доказателства, че сертифицираните намаления на емисиите на CO2 са правилни.

26      Между 16 март и 24 юли 2018 г. са разменени редица писма относно констатациите на Комисията между Комисията, жалбоподателя и производителя на разглежданите алтернатори, който след промяна на името на дружеството, а впоследствие и продажба от Robert Bosch на дейността, свързана със стартери и алтернатори, е SEG Automotive GmbH.

27      С писмо от 22 октомври 2018 г., озаглавено „Уведомление за оттегляне на намаленията на емисии на CO2, получени чрез екологични иновации, които са предоставени на превозните средства на Daimler AG, снабдени с високоефективни алтернатори Bosch HED EL 7‑150 и 175 plus“, Комисията по същество информира жалбоподателя, че след контактите си с него и с производителя на алтернаторите тя е заключила, че установените разлики в нивата на намаляване на емисиите на CO2 се дължат на използваните различни методологии за изпитване. Поради това Комисията уведомява жалбоподателя, че сертифицираните намаления на емисиите на CO2 чрез позоваване на Решение за изпълнение 2015/158 биха могли да не се вземат предвид при изчисляването на отнасящите се до него средни специфични емисии на CO2 за 2017 г. Накрая Комисията приканва жалбоподателя да провери списъка с разглежданите превозни средства и да го уведоми за всяка грешка или пропуск в срок от един месец, считано от получаването на посоченото писмо.

28      С писмо от 22 ноември 2018 г. жалбоподателят потвърждава списъка с разглежданите превозни средства и оспорва констатациите на Комисията от писмото ѝ от 22 октомври 2018 г.

29      На 21 декември 2018 г. жалбоподателят подава жалба за отмяна по съдебен ред на писмото от 22 октомври 2018 г., регистрирана под номер T‑751/18.

30      В писмо от 7 февруари 2019 г. Комисията дава отговор на становището, изложено от жалбоподателя в писмото от 22 ноември 2018 г.

31      На 3 април 2019 г. Комисията приема Решение за изпълнение (ЕС) 2019/583 за потвърждение или изменение на предварителното изчисление на средните специфични емисии на CO2 и на целите за специфичните емисии за производителите на пътнически леки автомобили за календарната 2017 година и за някои производители, членове на групата на Volkswagen, за календарните 2014, 2015 и 2016 година в съответствие с Регламент № 443/2009 (ОВ L 100, 2019 г., стр. 66, наричано по-нататък „обжалваното решение“). В съображение 13 от това решение се посочва, че сертифицираното намаление на емисиите на CO2, приписвано на разглежданите алтернатори, не следва да бъде отчетено при изчисляването на средните специфични емисии на жалбоподателя.

32      С определение от 22 януари 2020 г., Daimler/Комисия (T‑751/18, EU:T:2020:5) Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на писмото от 22 октомври 2018 г. като недопустима, по-конкретно с мотива че посоченото писмо не е обжалваем акт.

 Производство и искания на страните

33      На 14 юни 2019 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

34      Писмената защита, репликата и дупликата са подадени в секретариата на Общия съд съответно на 2 септември, 16 октомври и 28 ноември 2019 г.

35      По предложение на втори състав Общият съд решава на основание член 28 от своя Процедурен правилник да препрати делото на разширен съдебен състав.

36      По предложение на съдията докладчик Общият съд (втори разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия по член 89 от Процедурния правилник поканва страните да отговорят писмено на редица въпроси преди съдебното заседание.

37      Страните изпълняват тези искания в определените за тях срокове.

38      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, в която по отношение на него в член 1, параграф 1 във връзка с таблици 1 и 2, колони D и I от приложение I уточнява средните специфични емисии на CO2 и намаленията на емисии на CO2, дължащи се на екологични иновации,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

39      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

40      Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на своята жалба. Първото е изведено от нарушение на член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент за изпълнение № 725/2011 във връзка с член 1, параграф 3 от Решение за изпълнение 2015/158 поради прилагането на неправилен фактор на Willans; второто е изведено от нарушение на член 12, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011 във връзка с член 1, параграф 3 от Решение за изпълнение 2015/158 и член 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011 поради липсата на специфична предварителна подготовка при проверката ad hoc; третото е изведено от нарушение на член 12, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 725/2011 поради невземането предвид на сертифицираните намаления на емисии на CO2 за календарната 2017 г.; четвъртото е изведено от нарушение на правото на изслушване, а петото — от нарушение на задължението за мотивиране.

41      В съдебното заседание жалбоподателят прави отказ от първото основание, което е отразено в протокола от съдебното заседание. Следователно посоченото основание не следва да се разглежда.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 12, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011 във връзка с член 1, параграф 3 от Решение за изпълнение 2015/158 и член 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011 поради липсата на специфична предварителна подготовка при проверката ad hoc

42      На първо място, жалбоподателят твърди, че Решение за изпълнение 2015/158 предвижда специфична предварителна подготовка.

43      По-конкретно от текста на Решение за изпълнение 2015/158 жалбоподателят прави извода, че то предвижда предварителна подготовка. Поради това следвало да се приеме, че Комисията е знаела, че Robert Bosch е провело изпитванията, на които се основава искането за одобрение на неговата екологична иновация, с алтернатори, претърпели специфична предварителна подготовка. Всъщност от предоставената му от Robert Bosch преписка било видно, че разглежданите алтернатори са претърпели предварителна подготовка.

44      На второ място, жалбоподателят твърди, че общите правни изисквания, които са приложими към методологията за изпитване, налагат специфична предварителна подготовка.

45      Целта на Регламент № 443/2009 била да се насърчи развитието и използването на ефективни екологични иновации в реални условия. Това изисквало предварителна подготовка на алтернаторите, съответстваща на изпитване в продължение на около 250 часа. Поради това Комисията трябвало да приложи методология за изпитване с предварителна подготовка. Ако алтернаторът бъде тестван без предварителна подготовка, както е направила Комисията, резултатите биха представлявали едва около 1 % от общата нормална продължителност на живота на алтернатора. Освен това според жалбоподателя в този период резултатите от изпитванията като цяло са неточни и променливи.

46      Този подход бил в съответствие и с това, което предвижда процедурата за изпитване, уредена с Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 2007 г., стр. 1), а именно с Новия европейски демонстрационен цикъл или Хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства (worldwide harmonized light vehicles test procedure), която се използва като обща отправна точка при измерването на намаленията на емисии на CO2, дължащи се на екологични иновации.

47      На трето място, жалбоподателят твърди, че съобразена с указанията на производителя специфична предварителна подготовка на високоефективните алтернатори, разрешени в качеството на екологични иновации, представлява задължителна неразделна част от методологията за изпитване, която трябва да се приложи спрямо тези екологични иновации, за да се гарантира тяхната съвместимост с критериите за проверимост, възпроизводимост и съпоставимост на резултатите от тази методология за изпитване.

48      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и твърди по същество, че нито Решение за изпълнение 2013/341, нито Решение за изпълнение 2015/158 изрично предписват предварителна подготовка като част от предписаната методология за изпитване.

49      На първо място, Комисията поддържа, че Решение за изпълнение 2015/158 е правен акт с общо приложение, който трябва да се тълкува според обективни критерии. Според нея, макар за тълкуването на това решение за изпълнение да биха могли да се възприемат като отправна точка документи, отнасящи се до неговото създаване, ставало въпрос само за общодостъпна информация — например публикуваните на нейния уебсайт кратки изложения на заявленията за одобрение на екологична иновация.

50      Комисията посочва, че не е знаела, че приложената от Robert Bosch методология за изпитване е предполагала предварителна подготовка на разглежданите алтернатори, но така или иначе нейната възможна осведоменост или намерение по отношение на осъществена от заявителя специфична предварителна подготовка не би имала значение за тълкуването на Решение за изпълнение 2015/158. Позоваването в доклада за проверка на Предписанията за мерки от 2 ноември 2010 г. само по себе си не било достатъчно. Във всеки случай от точка 6.1.1 от Предписанията не можело да се изведе никаква точна информация относно естеството и специфичните условия или продължителността на необходимата съгласно тези предписания предварителна подготовка.

51      Поради това, дори към заявлението за одобрение на дадените алтернатори като екологична иновация да са били приложени Предписанията за мерки или други детайли относно осъществените изпитвания и дори Комисията да е могла да се осведоми от тях, че заявителят е предприел специфична предварителна подготовка, за да измери намаленията на емисии на CO2, дължащи се на използваната в тези високоефективни алтернатори иновативна технология, това не би означавало, че в Решение за изпълнение 2015/158 Комисията е одобрила (мълчаливо) предварителната подготовка, или че конкретно този вид предварителна подготовка е част от методологията за изпитване, която е предписана в приложението към това решение за изпълнение.

52      Комисията припомня, че заявлението за одобрение на екологичната иновация в дадения случай се основава само на опростения подход от Техническите насоки. Опростеният подход се основава изключително на глава 5 от тези технически насоки. Според Комисията всяко отклонение от съдържащите се в него указания трябва да бъде обосновано.

53      На второ място, Комисията изтъква, че общите законови изисквания, на които се позовава жалбоподателят във връзка с определянето на методология за изпитване на екологичните иновации, не са довод, от който може да се заключи, че Решение за изпълнение 2013/341 или Решение за изпълнение 2015/158 са незаконосъобразни или че тези решения за изпълнение трябва да се тълкуват в смисъл, че предписаната от тях методология за изпитване включва желаната от жалбоподателя специфична предварителна подготовка.

54      На трето място, Комисията твърди по същество, че ако продължителността и естеството на предварителната подготовка на дадена екологична иновация, която не е регламентирана от разглеждания правен акт, трябва да се съобразят с указанията на съответния производител, няма да може да се гарантира съпоставимостта на така наложената методология за изпитване, което противоречи на член 12, параграф 1 от Регламент № 443/2009 или на член 6 от Регламент за изпълнение № 725/2011. Тя счита, че при такова тълкуване е вероятно всеки производител да предписва специфична предварителна подготовка, която да предвижда измерване на намаляването на емисиите CO2, дължащи се на съответната екологична иновация, в момента на нейната максимална ефективност.

55      Комисията добавя, че от гледна точка на правната сигурност и на равното третиране не може да бъде разрешена специфична предварителна подготовка, която не е изрично предвидена като част от приложимата методология за изпитване. Според нея условията на методология за изпитване, които влияят на резултата от теста, са валидни само ако са изрично посочени в съответния правен акт. Комисията счита, че не трябва да се прилагат нерегламентирани условия и дадена нормативна празнота не може да бъде запълнена с инструкции на производителя.

56      Следва да се припомни, че съгласно член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011 Комисията гарантира, че сертифициранията и намаленията на емисии на CO2 по отношение на отделни превозни средства се проверяват ad hoc. Когато Комисията констатира различие между сертифицираните намаления на емисии на CO2 и емисиите, които е проверила чрез използване на уместната методология или методологии за изпитване, тя уведомява производителя за своите констатации. В срок от 60 дни от получаване на уведомлението производителят може да предостави на Комисията доказателства за точността на сертифицираните намаления на емисии на CO2. Когато тези доказателства не бъдат предоставени в рамките на посочения срок или когато Комисията прецени, че предоставените доказателства не са задоволителни, тя може да реши да не взема предвид сертифицираните намаления на емисии на CO2 при изчисляването на средните специфични емисии на този производител за следващата календарна година.

57      Следва да се припомни също така, че съгласно член 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011 „[м]етодологията за изпитване, посочена в член 4, параграф 2, буква д), осигурява резултати, които са проверими, възпроизводими и съпоставими, и следва да може да доказва по реалистичен начин ползите от иновативната технология по отношение на емисиите на CO2, които имат висока статистическа значимост и, когато това е приложимо, да отчита взаимодействието с други екологични иновации“.

58      В случая установените от Комисията разлики се основават на факта, че намаленията на емисиите на CO2, станали възможни поради използването на съответните алтернатори, са били определени чрез специфична предварителна подготовка с оглед на сертифицирането от KBA, но без никаква предварителна подготовка за извършената от Комисията проверка ad hoc. Освен това трябва да се посочи, че Решение за изпълнение 2013/341 и Решение за изпълнение 2015/158 не съдържат нищо по въпроса дали за разглежданите алтернатори е била осъществена предварителна подготовка.

59      Следва обаче да се констатира, че в съответствие с член 12, параграф 1, трета алинея от Регламент за изпълнение № 725/2011 жалбоподателят е предоставил на Комисията доказателства за точността на сертифицираните намаления на емисиите на CO2 с оглед на защитаваната от него методология за изпитване, в която за разглежданите алтернатори е била осъществена специфична предварителна подготовка.

60      Също така данните от материалите по настоящото дело позволяват да се заключи, че Robert Bosch е приложило методология за изпитване със специфична предварителна подготовка предвид одобряването на разглежданите алтернатори в качеството им на екологични иновации. Всъщност представителите на дружеството SEG Automotive посочват, че праводателят на тяхното дружество Robert Bosch е постигнал съдържащите се в представените документи резултати въз основа на изпитвания, при които лагерите на алтернаторите са имали добавени шайби и освен това не са били гресирани. Също така, видно от кореспонденцията между представителите на жалбоподателя, Комисията и SEG Automotive, представителите на последното са посочили, че е била осъществена специфична предварителна подготовка. Преписката позволява също да се установи, че Комисията е осъществила своите проверки предвид одобрението на разглежданите алтернатори в качеството им на екологични иновации въз основа на доклада за проверка. На стр. 5 от този доклад се посочва, че Robert Bosch е определило резултатите от изпитванията въз основа на Предписанията за мерки относно ефективността VDA № 0 124 90A 0GB, издание от 2 ноември 2010 г. Тези предписания изрично указват, че резултатите от изпитванията не биха били надеждни без предварителна подготовка.

61      Освен това следва да се констатира, че в протоколите за мерките за изпитване, съдържащи се в преписката относно Решение за изпълнение 2015/158, се посочва, че моделът на разглежданите алтернатори, а именно моделът EL 7‑175 Plus HED, е бил предмет на специфична предварителна подготовка. Всъщност указанието „с подготвени лагери“ се съдържа в протокола за мярка 10s01855T 5 от 13 октомври 2010 г. и в протокола за мярка 10s01855 от 13 октомври 2010 г. Тези протоколи за мерки за изпитване позволяват също така да се констатира, че пет други модела на алтернатори, които са предмет на Решение за изпълнение 2015/158, но в случая не се разглеждат, са били предмет на предварителна подготовка (вж. т. 15 по-горе).

62      Освен това следва да се обърне внимание на даденото от жалбоподателя обяснение в съдебното заседание, което не се оспорва от Комисията, че предварителната подготовка е обичайна практика в промишлеността. Самата Комисия обяснява, че след постановяването на определението от 22 януари 2020 г., Daimler/Комисия (T‑751/18, EU:T:2020:5) с нея са се свързали десетина производители на алтернатори, осъществяващи по различен начин предварителна подготовка за своите алтернатори, които са поискали да разберат каква е нейната позиция в това отношение.

63      Както обаче потвърждават страните, методологията на предварителна подготовка може да се различава съществено в зависимост от техническите особености на всеки алтернатор (брой часове за изпитване, дегресиране, шайби и т.н.), независимо дали става въпрос за алтернатори на един и същ производител, или на различни производители.

64      В случая Комисията се ограничава да посочи, че защитаваната от жалбоподателя методология за изпитване не е разрешена. Действително, в писмото от 22 октомври 2018 г. Комисията само посочва, че жалбоподателят не е приложил методологията за „официално“ изпитване, предвидена в Решение за изпълнение 2013/341 и Решение за изпълнение 2015/158, а в обжалваното решение посочва че предварителната подготовка не е нито предвидена, нито разрешена в тези решения.

65      Във връзка с това следва да се припомни, че методологията за изпитване с предварителна подготовка, както бе посочено в точка 62 по-горе, е обичайна практика в свързаната с алтернаторите промишленост и представлява норма в сродните законодателни актове като Регламент № 715/2007, който предвижда методологии за изпитване, възпроизвеждащи реални условия на движение.

66      Освен това следва да се подчертае, че видно от точка 6.1.1 от Предписанията за мерките VDA № 0 124 90A 0GB, издание от 2 ноември 2010 г., за да се намали вариацията от триенето на лагерите и да се измери с точност ефективността, е необходимо по време на проектирането да се използват „подготвени лагери“. Използването на „подготвени лагери“ се препоръчва и при заводско замерване (вж. т. 16 по-горе).

67      Освен това защитаваната от жалбоподателя методология за изпитване е контролирана от TÜV SÜD, което в качеството си на независим и сертифициран орган е проверило и потвърдило съгласно член 7, параграф 2, буква в) от Регламент за изпълнение № 725/2011, че методологията за изпитване на Robert Bosch е подходяща за удостоверяване на намаляването на емисиите на CO2, станало възможно благодарение на разглежданите алтернатори, и че тя отговаря на минималните изисквания, установени в член 6, параграф 1 от същия регламент.

68      От това следва, че защитаваната от жалбоподателя методология трябва да се счита за относима и съобразена с нуждите на даденото оценяване. Всъщност нищо в преписката не позволява да се заключи, че тази методология за изпитване дава резултати, които не могат да бъдат проверими, възпроизводими и съпоставими по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011. Напротив, когато Комисията е изразила съмнения относно сертифицираните намаления на емисиите на CO2 на жалбоподателя, той е представил доказателства за точността на тези намаления в съответствие с член 12, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011. Действително от преписката е видно, че вследствие на съмненията на Комисията SEG Automotive е направило нови измервания на разглежданите алтернатори, които са показали, че тяхната ефективност (съотношение между произведената електрическа мощност и погълнатата механическа мощност) се намира на очакваното равнище, а получената стойност съответства на стойностите на ефективност, които са потвърдени от TÜV SÜD в доклада за проверка. SEG Automotive заключава, че отклоненията между проведените от Комисията и от него тестове се дължат на факта, че Комисията не е направила предварителна подготовка.

69      Използваната от Комисията при проверката ad hoc методология за изпитване всъщност не е включвала предварителна подготовка и това е безспорно за страните. Посочената методология също така не е била точно предвидена в законодателните текстове, а и не е съществувала като норма в промишлеността. Следователно тази методология за изпитване съществено се е различавала от методологията за изпитване, която е използвана от Robert Bosch и е защитавана от жалбоподателя.

70      В това отношение следва да се отбележи, че член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011 не определя методологията за изпитване, която трябва да се приложи, за да се извърши проверка ad hoc. От текста на съображение 13 от Регламент за изпълнение № 725/2011 обаче става ясно, че в рамките на проверка ad hoc Комисията трябва да провери дали сертифицираните намаления съответстват на нивото на намаленията, които произтичат от решението за одобряване на дадена технология като екологична иновация. Използваната от Комисията методология за изпитване всъщност не представлява съпоставяне между проверката на сертифицираните намаления на жалбоподателя и намаленията, които произтичат от Решение за изпълнение 2015/158. Напротив, като е използвала различна методология за изпитване, Комисията действително е направила невъзможно сравнението между сертифицираните намаления на емисиите и намаленията, произтичащи от Решение за изпълнение 2015/158.

71      Комисията обосновава своята методология за изпитване със съображения за равно третиране и правна сигурност. От посоченото обаче следва, че методологията за изпитване на Комисията се състои в това да се третират различни положения по еднакъв начин, а това не позволява да се гарантира спазването на принципа на равно третиране, който като общ принцип на правото на Съюза изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират различни положения по еднакъв начин, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 20 юни 2019 г., ExxonMobil Production Deutschland, C‑682/17, EU:C:2019:518, т. 90 и цитираната съдебна практика). Така, ако Комисията не отчита специфичните технически характеристики на всеки алтернатор и начина, по който е проведена неговата предварителна подготовка, има опасност нейната методология за изпитване, състояща се в извършването на изпитвания върху предварително неподготвени алтернатори, да бъде благоприятна за някои производители на автомобили и да е неблагоприятна по отношение на други.

72      Също така подходът на Комисията не може да бъде обоснован със съображения за правна сигурност. Принципът на правна сигурност изисква правните норми да бъдат ясни, точни и предвидими по отношение на техните последици особено когато те могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за предприятията (решение от 22 април 2015 г., Полша/Комисия, T‑290/12, EU:T:2015:221, т. 50). Като се има предвид обаче, че проверката ad hoc може да има тежки последици за автомобилните производители, че използваната от Комисията в случая методология за изпитване не е предвидена ясно и точно нито в Решение за изпълнение 2015/158, нито в друг законодателен текст и че тази методология не представлява обичайната практика в промишлеността, тя не може да се счита за подходящо средство, за да се гарантира спазването на принципа на правна сигурност.

73      Тези изводи не могат да се поставят под съмнение от факта, че Robert Bosch е подало своето заявление за одобрение на разглежданите алтернатори като екологични иновации въз основа на предвидения в Техническите насоки опростен подход.

74      Всъщност, дори заявлението да е подадено въз основа на предвидения в Техническите насоки опростен подход, Комисията трябва да провери това заявление, преди то да бъде одобрено и евентуално да повдигне възражения относно уместността на методологията за изпитване при цялостното разглеждане на преписката, което тя трябва да извърши съгласно член 10, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 725/2011. Както бе посочено в точки 15, 16 и 60—63 по-горе, Комисията е разполагала с информация, съдържаща се по-специално в изготвения от TÜV SÜD доклад за проверка, че би лишила от полезно действие този доклад, предвиден в член 4, параграф 2, буква ж) и член 7 от Регламент за изпълнение № 725/2011, ако го пренебрегне. Освен това Комисията е разполагала с информация, съдържаща се в протоколите за мерките за изпитване, от която е могла да разбере, че на разглежданите алтернатори е била осъществена предварителна подготовка с оглед на тяхното одобрение като екологична иновация, още повече че използването на предварителна подготовка е обичайна практика в промишлеността. По този начин, ако предварителната подготовка е повдигала въпроси или възражения, Комисията е трябвало да се обърне по този въпрос към Robert Bosch, преди да приеме Решение за изпълнение 2015/158. Във всеки случай фактът, че Robert Bosch се е основало на предвидения в Техническите насоки опростен подход, не е обстоятелство, което оправдава повдигането на възражения относно методологията за изпитване едва на етапа на проверката ad hoc.

75      Същото се отнася и за довода, че при всички положения Robert Bosch не предоставило в хода на процедурата по одобрение на алтернаторите HED специфични данни относно предварителната подготовка. Всъщност, както следва от точка 74 по-горе, именно в хода на тази процедура Комисията е оправомощена да повдига възражения или да поиска допълнителни уточнения относно методологията за изпитване, която в случая е предвиждала специфичната предварителна подготовка, посочена в доклада за проверка. При липсата на възражения или на искания за уточнения в хода на посочената процедура Комисията няма основание да използва различна методология за изпитване при извършената проверка ad hoc по отношение на жалбоподателя.

76      Следва да се отхвърли и доводът на Комисията, че сведенията, които не са публично оповестени, не можели да се считат за част от Решение за изпълнение 2015/158 и от Решение за изпълнение 2013/341, въпреки че става въпрос за решения с общо приложение. В това отношение е достатъчно да се подчертае, че съгласно член 10, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 725/2011 Комисията е длъжна да оповести „обобщеното описание на иновативната технология и методологията за изпитване, посочен[а] в член 4, параграф 2, буква в)“. „Обобщеният“ характер на това описание предполага по необходимост посоченото оповестяване да няма изчерпателен характер.

77      С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че Комисията не е извършила проверката ad hoc в съответствие с член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011 и е допуснала грешка при прилагане на правото, като е изключила методология за изпитване с предварителна подготовка.

78      Поради това настоящото основание за обжалване следва да се уважи, което е достатъчно, за да се отмени обжалваното решение в съответствие с исканията на жалбоподателя.

79      Въпреки това Общият съд счита за уместно да разгледа и третото основание.

 По третото основание, изведено от нарушение на член 12, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 725/2011 поради невземането предвид на сертифицираните намаления на емисии на CO2 за календарната 2017 г.

80      Жалбоподателят счита, че текстът на член 12, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 725/2011 е ясен и недвусмислен: невземането предвид е възможно само за следващата календарна година, т.е. в случая за 2019 г. Според жалбоподателя тази разпоредба е израз на принципа на защита на оправданите правни очаквания и трябва да позволи на производителя да продължи по надежден начин „планирането на своя флот“, като по отношение на емисиите на CO2 вземе предвид намаленията на емисии на CO2, които са станали възможни благодарение на екологичните иновации. Невземането предвид на сертифицираните намаления на емисии на CO2 за изминалите години (ex tunc) би нарушило този принцип.

81      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. Тя поддържа по същество, че нейният начин на действие съответства на Регламент № 443/2009 и на член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011.

82      Всъщност според Комисията от посочената правна уредба следва, че тя трябва да вземе предвид показателите на производителите в областта на CO2 за предходната календарна година. На практика тя следвало да обработва предоставените от държавите членки данни едва известно време след края на календарната година. Това важало и за данните относно екологичните иновации.

83      От това следвало, че когато Комисията установи, че сертифицираните емисии от дадена екологична иновация не са проверими, това трябвало да се вземе предвид за годината, предхождаща тази, в която обстоятелството е било открито. Така според Комисията посочването на „следващата календарна година“ трябва да се разбира в смисъл, че тя няма право да изключва намаления на емисии на CO2, които вече е потвърдила в официално решение за определена година.

84      В това отношение Комисията твърди, че по съображения за защита на оправданите правни очаквания не е могла да измени a posteriori например средните специфични емисии на CO2 на жалбоподателя за календарната 2016 г., определени в Решение за изпълнение 2018/144, имайки предвид разглежданите в случая намаления на емисии на CO2, когато през 2018 г. е констатирала, че точността на дадените сертификати не е могла да се докаже нито в рамките на тяхната проверка, нито от страна на жалбоподателя.

85      Освен това споменаването на израза „вече не се взимат предвид“ в член 12, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 725/2011 потвърждавало, че сертифицираните намаления на емисиите на CO2, получени чрез използването на екологични иновации, които в миналото са били вземани предвид за определянето на резултатите на даден производител по отношение на емисиите, „не“ могат „вече“ съгласно член 12 от Регламент № 443/2009 да бъдат взети предвид от момента, в който се установи, че те не могат да бъдат проверени. Комисията твърди, че ако трябва да приложи на практика съображенията на жалбоподателя, тя би следвало да приеме решение, в което да вземе предвид намаления на емисиите на CO2, макар да знае, че те не подлежат на проверка.

86      Комисията счита, че такова тълкуване на член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011 влиза в противоречие с Регламент № 443/2009, който, за установяване на резултатите на всички производители по отношение на емисиите, изисква възможно най-точни основни данни. В това отношение тя се позовава на съображение 25 от посочения регламент и на съображение 4 от Регламент (ЕС) № 1014/2010 на Комисията от 10 ноември 2010 година относно наблюдението и докладването на данни за регистрацията на леки автомобили съгласно Регламент № 443/2009 (ОВ L 293, 2010 г., стр. 15). Така според Комисията, ако би приложила Регламент № 443/2009 в този смисъл, тя би нарушила член 12 от същия регламент, който предполага, че намаленията на емисиите на CO2, получени чрез използване на екологични иновации, взети предвид за резултатите на даден производител по отношение на емисиите, „трябва да имат проверен принос за намаляване на CO2“.

87      Следва да се припомни, че текстът на член 12, параграфи 2 и 3 от Регламент за изпълнение № 725/2011 гласи:

„2. Когато доказателствата, посочени в параграф 1, не бъдат предоставени в рамките на посочения срок или когато Комисията прецени, че предоставените доказателства не са задоволителни, тя може да реши да не взема предвид сертифицираните намаления на емисии на CO2 при изчисляването на средните специфични емисии на този производител за следващата календарна година.

3. Производител, чиито сертифицирани намаления на емисии на CO2 вече не се взимат предвид, може да подаде заявление за ново сертифициране на съответните превозни средства в съответствие с процедурата, предвидена в член 11“.

88      В това отношение следва да се подчертае, че на основание член 8, параграфи 4 и 5 от Регламент № 443/2009 всяка година Комисията извършва предварителни изчисления за всеки производител на средните специфични емисии на CO2, на целта за специфични емисии и на разликата между тези две стойности през предходната календарна година (вж. т. 4 и 5 по-горе). Комисията потвърждава или изменя предварително изчислените данни до 31 октомври всяка година в съответствие с член 8, параграф 5 от Регламент № 443/2009. Изчислението се извършва въз основа на данните, изпратени от държавите членки за предходната календарна година.

89      Именно с оглед на този контекст Комисията тълкува член 12, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 725/2011, като приема, че не е следвало да се вземат предвид сертифицираните намаления на емисии на CO2 за изчислението през 2018 г. на средните специфични емисии на CO2 за предходната календарна година, а именно 2017 г. Въпреки това, макар в това тълкуване да има определена логика, трябва да се констатира, че то противоречи на ясния и недвусмислен текст на член 12, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 725/2011. Всъщност не може да се приеме, че изразът „следващата календарна година“ трябва да се тълкува като отнасящ се до предходната календарна година. Освен това подобно тълкуване повдига въпроси с оглед на принципа на правна сигурност (вж. т. 72 по-горе).

90      В това отношение следва да се посочи, че тълкуването на Комисията, освен липсата в него на яснота и точност, е неблагоприятно за жалбоподателя, тъй като обжалваното решение има тежки последици с обратна сила за него, при положение че това би трябвало да е възможно само за „следващата календарна година“.

91      Освен това изразът „вече не се взимат предвид“ в член 12, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 725/2011 също не е достатъчен, за да се придаде смисъл, който е обратен на ясния и недвусмислен текст на израза „следващата календарна година“.

92      Също така, доколкото Комисията твърди, че член 12 от Регламент за изпълнение № 725/2011 трябва да се тълкува по начин, който го привежда в съответствие с Регламент № 443/2009, следва да се припомни, че макар съгласно постоянната съдебна практика регламент за изпълнение да трябва, доколкото е възможно, да се тълкува в съответствие с разпоредбите на основния регламент, тази съдебна практика не се прилага по отношение на разпоредба от регламент за изпълнение, чийто смисъл е ясен и недвусмислен, и следователно не изисква никакво тълкуване (вж. решение от 28 февруари 2017 г., Canadian Solar Emea и др./Съвет, T‑162/14, непубликувано, EU:T:2017:124, т. 150 и цитираната съдебна практика). В противен случай принципът на тълкуване в съответствие с разпоредбите на вторичното право на Съюза би послужил за тълкуване contra legem на тази разпоредба, което не може да се приеме (вж. в този смисъл определение от 17 юли 2015 г., EEB/Комисия, T‑685/14, непубликувано, EU:T:2015:560, т. 31 и цитираната съдебна практика).

93      С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме тълкуването, че „следващата календарна година“ се отнася за календарната година, следваща годината на проверка ad hoc.

94      Поради това настоящото основание за обжалване следва да се приеме за основателно, без да е необходимо да се разглеждат четвъртото и петото основание на жалбата, а обжалваното решение трябва да се отмени в частта, в която по отношение на жалбоподателя в член 1, параграф 1 във връзка с таблици 1 и 2, колони D и I от приложение I уточнява средните специфични емисии на CO2 и намаленията на емисии на CO2, дължащи се на екологични иновации.

 По съдебните разноски

95      По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено искане в този смисъл.

96      След като Комисията е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав)

реши:

1)      Отменя член 1, параграф 1 във връзка с таблици 1 и 2, колони D и I от приложение I към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/583 на Комисията от 3 април 2019 година за потвърждение или изменение на предварителното изчисление на средните специфични емисии на CO2 и на целите за специфичните емисии за производителите на пътнически леки автомобили за календарната 2017 година и за някои производители, членове на групата на Volkswagen, за календарните 2014, 2015 и 2016 година в съответствие с Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета в частта, в която по отношение на Daimler AG уточнява средните специфични емисии на CO2 и намаленията на емисии на CO2, дължащи се на екологични иновации.

2)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, които са направени от Daimler.

Papasavvas

Tomljenović

Schalin

Škvařilová-Pelzl

 

      Nõmm

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 септември 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: немски.