Дело T‑208/13
Portugal Telecom SGPS, SA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Португалски и испански пазар на телекомуникациите — Клауза за неизвършване на конкурентна дейност на иберийския пазар, включена в договора за придобиване от Telefónica на притежавания от Portugal Telecom дял в бразилския мобилен телефонен оператор Vivo — Правна уговорка „доколкото е разрешено от закона“ — Задължение за мотивиране — Нарушение с оглед на целта — Съпътстващо ограничение — Потенциална конкуренция — Нарушение с оглед на резултатите — Изчисляване на размера на глобата — Искане за изслушване на свидетели“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 28 юни 2016 г.
1. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Правни основания, които не са изложени в исковата молба или жалбата — Излагане на неясни съображения, налагащи институцията ответник и съдът на Съюза да правят предположения и извеждат логически заключения — Недопустимост
(член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Жалба за отмяна — Основания — Понятие — Обстоятелства от жалба за отмяна, изложени в частта, посветена на обобщеното представяне на решението — Включване — Условие — Ясно и еднозначно оспорване на правомерността на направените в обжалваното решение констатации
(член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Съдебно производство — Мотивиране на решенията — Обхват — Подразбиращи се мотиви на Общия съд — Допустимост — Условия
4. Жалба за отмяна — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество
(членове 263 ДФЕС и 296 ДФЕС)
5. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват
(членове 263 ДФЕС и 296 ДФЕС)
6. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Съдържание и цели на картелното споразумение, както и икономически и правен контекст на развитието му — Разграничение между нарушенията с оглед на целта и с оглед на резултата — Намерение на страните по споразумение да ограничат конкуренцията — Критерий, който не е необходим — Нарушение с оглед на целта — Достатъчна степен на вредност — Критерии за преценка
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
7. Картели — Забрана — Освобождаване — Клауза, квалифицирана като съпътстващо ограничение — Понятие за съпътстващо ограничение — Обхват — Ограничение, пряко свързано с основната операция и обективно необходимо за осъществяването ѝ — Обективен и пропорционален характер — Комплексна икономическа преценка — Съдебен контрол — Граници — Последици от квалификацията
(член 101, параграфи 1 и 3 ДФЕС)
8. Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на нарушението — Преценка на доказателствената сила на различните доказателства — Критерии — Изявления на участвали в картела предприятия
(член 101 ДФЕС)
9. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Задължение за определяне на границите на пазар — Липса в случай на споразумение, чиято цел е подялбата на пазарите
(член 101 ДФЕС)
10. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Квалифициране на предприятие като потенциален конкурент — Критерии
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Липса на обвързващ или изчерпателен списък с критерии — Свобода на преценка, предоставена на Комисията
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
12. Актове на институциите — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията — Правно естество — Насочващо правило за поведение, предполагащо самоограничаване на правото на преценка на Комисията — Задължение за спазване на принципите на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват
(член 261 ДФЕС; член 17 от Регламент № 17 на Съвета и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
14. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за налагане на глоби — Посочване на критериите за преценка, които са дали възможност на Комисията да определи тежестта и продължителността на нарушението — Достатъчно поясняване
(член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известия 2006/C 210/02 и 2006/C 298/11 на Комисията)
15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Общ оборот на съответното предприятие — Оборот от търговия със стоки, предмет на нарушението — Съответно отчитане — Граници — Определяне на стойността на реализираните продажби, с които нарушението е свързано пряко или косвено — Критерии
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 6 и 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
16. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Съдебен контрол на приетите от Комисията решения в областта на конкуренцията — Контрол за законосъобразност и пълен съдебен контрол както от правна, така и от фактическа страна — Нарушение — Липса
(член 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
17. Съдебно производство — Събиране на доказателства — Изслушване на свидетели — Право на преценка на Общия съд — Значение на принципа на право на справедлив процес
(член 91 от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 68—70 и 270)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 71)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 75)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 78)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 78 и 220)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 86—91, 173, 174, 178, 190 и 191)
7. Ако поради своята неутралност или положителното си въздействие върху конкуренцията дадена операция или дейност не се обхваща от предвидената в член 101, параграф 1 ДФЕС принципна забрана, тази забрана не важи и за ограничаването на търговската самостоятелност на един или повече участници в тази операция или дейност, ако то е обективно необходимо за осъществяването на посочената операция или дейност и пропорционално на нейните цели.
Всъщност, ако такова ограничение не може да бъде отделено от основната операция или дейност, без да се застрашат нейното съществуване и цели, съвместимостта му с член 101 ДФЕС следва да се прецени заедно със съвместимостта на основната операция или дейност, по отношение на която е съпътстващо, независимо че на пръв поглед такова ограничение, разгледано самостоятелно, може да изглежда обхванато от принципната забрана по член 101, параграф 1 ДФЕС. Следователно понятието за съпътстващо ограничение в конкурентното право обхваща всички ограничения, които са пряко свързани с реализирането на основната операция и са необходими за него.
Под ограничение, пряко свързано с реализирането на основната операция, следва да се разбира всяко ограничение, което по важност е подчинено по отношение на реализирането на тази операция и което очевидно е свързано с последната.
Условието, свързано с необходимостта от ограничение, предполага двойна проверка. Всъщност следва да се провери, от една страна, дали ограничението е обективно необходимо за реализирането на основната операция, и от друга страна, дали е пропорционално по отношение на нея. Проверката на обективната необходимост от дадено ограничение по отношение на основната операция може да е само относително абстрактна. Не става въпрос да се анализира дали с оглед на конкурентната ситуация на разглеждания пазар ограничението е абсолютно необходимо за търговския успех на основната операция, а да се определи дали в конкретните рамки на основната операция ограничението е необходимо за нейното реализиране. Ако се окаже, че при липсата на такова ограничение реализирането на основната операция е трудно или дори невъзможно, ограничението може да се счита за обективно необходимо за нейното реализиране.
След като дадено ограничение е обективно необходимо за реализирането на основната операция, важно е да се провери дали продължителността и материалното и териториалното приложно поле на ограничението не надхвърлят необходимото, за да се реализира посочената операция. Ако такова надхвърляне е налице, ограничението трябва да се разгледа отделно в рамките на член 101, параграф 3 ДФЕС.
Освен това, доколкото преценката на съпътстващия характер на дадена операция предполага сложен икономически анализ от страна на Комисията, съдебният контрол на тази преценка се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали мотивите са достатъчни и фактите са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
В крайна сметка, ако се установи, че съответното ограничение е пряко свързано с реализирането на основната операция и е необходимо за него, съвместимостта на това ограничение с правилата на конкуренцията трябва да се разгледа заедно със съвместимостта на основната операция. Съответно, ако основната операция не попада в обхвата на предвидената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана, това важи и по отношение на ограниченията, които са пряко свързани с тази операция и необходими за нея. Напротив, ако основната операция представлява ограничение по смисъла на тази разпоредба, но попада в обхвата на някое от предвидените в член 101, параграф 3 ДФЕС освобождавания, това освобождаване обхваща и посочените съпътстващи ограничения.
(вж. т. 97—101 и 104—107)
8. В конкурентното право на Съюза, макар свидетелски показания, дадени от пряк свидетел на обстоятелствата, за които свидетелства, по принцип да трябва да се считат за доказателства с висока доказателствена стойност, предвид трябва да се вземе и фактът, че декларацията е била направена от лице, което може да има пряк интерес в делото и което не може да се квалифицира като независимо от жалбоподателя. Всъщност, що се отнася до доказателствената стойност, която следва да бъде призната на отделните доказателства, единственият релевантен критерий за преценка на свободно представените доказателства е тяхната достоверност. Според общоприложимите правила в областта на доказването достоверността и следователно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата по неговото изготвяне, от неговия адресат и от това дали съдържанието му е логично и правдоподобно.
(вж. т. 149 и 150)
9. При прилагането на правилата на Съюза в областта на конкурентното право Комисията невинаги е длъжна да извършва точно определяне на съответния пазар или пазари. Всъщност определянето на съответния пазар има различна роля според това дали се прилага член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС. Така в рамките на член 101, параграф 1 ДФЕС не се налага предварително определяне на съответния пазар, когато спорното споразумение само по себе си има антиконкурентна цел, тоест когато Комисията с основание е могла да заключи, без предварително да очертава пазара, че въпросното споразумение нарушава конкуренцията и може да засегне значително търговията между държавите членки. Ако самата цел на съответното споразумение е ограничаване на конкуренцията чрез „подялба на пазари“, не е необходимо съответните пазари да се определят прецизно, тъй като настоящата или потенциалната конкуренция неминуемо е била ограничена.
(вж. т. 175 и 176)
10. Сключването на споразумение за неизвършване на конкурентна дейност е признание от страните, че те най-малкото са потенциални конкуренти при определени услуги. В това отношение, когато пазарът е либерализиран, какъвто е пазарът в сектора на телекомуникациите, Комисията не трябва да анализира структурата на съответния пазар и въпроса дали навлизането на този пазар е представлявало устойчива икономическа стратегия за всяка от страните, а трябва да провери дали съществуват непреодолими пречки за навлизането на пазара, изключващи всякаква потенциална конкуренция.
Ако намерението на дадено предприятие да навлезе на пазара евентуално е релевантно за проверката дали то може да бъде разглеждано като потенциален конкурент на посочения пазар, основният фактор, на който трябва да се основе тази квалификация, все пак е неговата способност да навлезе на посочения пазар.
(вж. т. 180, 181 и 186)
11. Вж. текста на решението.
(вж. т. 195 и 196)
12. Вж. текста на решението.
(вж. т. 197—200)
13. Що се отнася до определянето на размера на наложените глоби за нарушение на правилата за конкуренция, правомощието за пълен съдебен контрол оправомощава съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция.
Същевременно упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол не е равносилно на служебен контрол, като производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно. С изключение на абсолютните основания за отмяна, които Съдът е длъжен да разгледа служебно, като например липсата на мотиви на обжалваното решение, жалбоподателят е този, който трябва да посочи основанията срещу решението и да представи доказателства в подкрепа на тези основания. Това изискване от процесуално естество не е в противоречие с правилото, че при нарушения на правилата на конкуренция Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи доказателствата, които надлежно удостоверяват осъществяването на фактическия състав на нарушението. Това, което всъщност се иска от жалбоподателя в производство по обжалване по съдебен ред, е да посочи оспорваните части от обжалваното решение, да изложи оплаквания във връзка с това и да представи доказателства, които могат да бъдат сериозни улики, чрез които да се докаже, че оплакванията му са основателни.
(вж. т. 205, 206 и 272—274)
14. Вж. текста на решението.
(вж. т. 220—222)
15. Що се отнася до определянето на размера на наложените глоби за нарушение на правилата за конкуренция, точка 13 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, има за цел при изчисляването на налаганата на дадено предприятие глоба като отправна точка да се приеме сума, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в него. Следователно съдържащото се в същата точка 13 от тези насоки понятие за стойност на продажбите обхваща продажбите, реализирани на засегнатия от нарушението пазар в Европейското икономическо пространство, без да е необходимо да се определя дали тези продажби реално са били засегнати от това нарушение, тъй като частта от оборота, формирана от продажбата на стоките, предмет на нарушението, може да отрази по най-добър начин икономическото значение на това нарушение.
Въпреки това, макар преследваната с тази разпоредба цел несъмнено да би била накърнена, ако съдържащото се в нея понятие за стойност на продажбите трябва да се разбира като отнасящо се само за оборота, реализиран единствено от продажбите, за които е установено, че реално са били засегнати от твърдения картел, това понятие същевременно не може да се разшири дотам, че да обхване продажбите на съответното предприятие, които пряко или косвено не попадат в обхвата на този картел.
В този контекст, при наличие на ограничение с оглед на целта, от Комисията не може да се изисква служебно да извършва анализ на потенциална конкуренция за всички пазари и услуги, засегнати от приложното поле на нарушението, тъй като в противен случай посредством определянето на стойността на продажбите, която трябва да се вземе предвид за изчисляването на глобата, би въвела задължение за анализ на потенциалната конкуренция, при положение че такава проверка не се изисква в случай на ограничение на конкуренцията с оглед на целта.
Същевременно задължаването на Комисията да определи продажбите, свързани пряко или косвено с нарушението, не означава да ѝ се наложи задължение при определянето на размера на глобата, каквото тя няма за целите на прилагането на член 101 ДФЕС, когато нарушението е с антиконкурентна цел. Такъв подход всъщност означава единствено да се съобрази фактът, че стойността на продажбите трябва да бъде в пряка или косвена връзка с нарушението по смисъла на точка 13 от посочените насоки и не може да обхваща продажби, които пряко или косвено не попадат в обхвата на санкционираното нарушение. Следователно, считано от момента, в който за определянето на размера на глобата Комисията решава да използва стойността на продажбите в пряка или косвена връзка с нарушението, тя трябва прецизно да определи тази стойност.
(вж. т. 237—241)
16. Липсата на служебен контрол на цялото обжалвано решение не е нарушение на принципа на ефективна съдебна защита. За спазването на този принцип не е необходимо Общият съд да бъде задължен да направи служебно ново пълно проучване на преписката.
Всъщност предвиденият в Договорите контрол върху приетите от Комисията решения в областта на конкуренцията предполага съдът на Съюза да упражни контрол както от правна, така и от фактическа страна, и да има право да преценява доказателствата, да отменя обжалваното решение и да изменя размера на глобите. Ето защо не може да се смята, че предвиденият в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност, допълнен с правомощието за пълен съдебен контрол по отношение на размера на глобата, предвидено в член 31 от Регламент № 1/2003, противоречи на изискванията на принципа на ефективна съдебна защита, съдържащ се в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Следователно при отсъствие на доводи и доказателства, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на твърдяно основание, изведено от нарушаване на принципа на пропорционалност, при упражняването на правомощието си за пълен съдебен контрол Общият съд не е длъжен служебно да проверява спазването на посочения принцип от Комисията при определянето на размера на глобата.
(вж. т. 245 и 275—277)
17. Вж. текста на решението.
(вж. т. 280—286)