Дело T-250/08

Edward William Batchelor

срещу

Европейска комисия

„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи, разменени при преценката на съвместимостта с правото на Общността на мерки, приети в областта на телевизионната дейност — Отказ на достъп — Изключение, свързано със защитата на процеса на вземане на решения — Изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит“

Резюме на решението

1.      Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, произхождащи от държава членка — Възможност на държавата членка да поиска от институцията да не оповестява документи — Процесуални последици

(член 4, параграфи 1—5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

2.      Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи —Документи, произхождащи от държава членка — Възможност на държавата членка да поиска от институцията да не оповестява документи — Компетентност на съдилищата на Съюза

(член 4, параграфи 1—3 и параграф 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

3.      Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на процеса на вземане на решения

(член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

4.      Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Задължение на институцията да извърши конкретна и индивидуална проверка на документите — Обхват

(член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

5.      Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи —Документи, произхождащи от държава членка — Защита на процеса на вземане на решения

(член 10 ЕО; член 4, параграф 3, втора алинея и параграф 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

6.      Европейски съюз — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — Обхват

(член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а от Директива 89/552 на Съвета)

1.      Обхватът на задължението за мотивиране на институцията — адресат на заявление за достъп до изготвени от органите на държава членка документи, което заявление е подадено съгласно разпоредбите на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, зависи от определянето на правните последици, свързани с отказа на държава членка да бъде оповестен даден документ съгласно член 4, параграф 5 от посочения регламент.

В това отношение тълкуването, съгласно което този разпоредба предоставя на държавата членка общо и безусловно право на вето, с което да може да се противопоставя на оповестяването на всеки държан от общностна институция документ само по своя преценка и без да е нужно да мотивира решението си, единствено поради обстоятелството че посоченият документ произхожда от тази държава членка, е несъвместимо с целта да се подобри прозрачността на процеса на вземане на решения в Европейския съюз.

Така съответната държава членка е длъжна да мотивира своето евентуално противопоставяне въз основа на изброените в член 4, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 изключения. Когато държавата членка изпълни това задължение, институцията е длъжна да отхвърли заявлението за достъп, но трябва да изпълни собственото си задължение за мотивиране, като изложи в своето решение приведените от държавата членка доводи, които са я мотивирали да стигне до извода, че следва да се приложи някое от предвидените в посочените по-горе разпоредби изключения от правото на достъп.

От посочените съображения, насочени към това да запазят целта на Регламент № 1049/2001, като същевременно се опитат да придадат на член 4, параграф 5 от него собствено нормативно съдържание, различно от това на параграф 4 от същата разпоредба, следва, че след като установи, че противопоставянето на държава членка съдържа доводи, поради които според нея по отношение на разглежданите документи се прилага изключение от правото на достъп, съответната институция не е длъжна да излага своята собствена преценка относно основателността на посочените мотиви.

(вж. точки 44—47)

2.      Когато държава членка използва възможността, която ѝ е предоставена с член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, да поиска издаден от нея документ да не се оповестява без предварителното ѝ съгласие, и изтъква мотиви за отказ, основани на изключенията, изброени в параграфи 1—3 от същия член, съдът на Съюза е компетентен по искане на заинтересованото лице, на което е отказан достъп от съответната институция, да осъществи контрол относно възможността този отказ правомерно да се основава на посочените изключения, и то независимо от обстоятелството, че този отказ не произтича от направената от самата институция преценка на изключенията, а от преценката на съответната държава членка. Впрочем по отношение на посоченото заинтересовано лице намесата на държавата членка не засяга общностния характер на решението, което впоследствие институцията адресира до него в отговор на заявлението за достъп, с което то я е сезирало, във връзка с държан от нея документ.

(вж. точка 67)

3.      Документи, изпратени на институция от физическо лице или от външно образувание с оглед на обмен на становища с разглежданата институция, не попадат в приложното поле на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, която разпоредба има за цел да защити някои видове документи, изготвени в рамките на процедура, оповестяването на които — дори след приключването на тази процедура — би засегнало процеса на вземане на решения на съответната институция.

Всъщност, на първо място, ако документите, за които се отнася тази разпоредба, трябва да съдържат „ становища, които са за вътрешно ползване, като част от предварителни обсъждания и консултации [във] въпросната институция“, да се приеме, че един документ е за вътрешно ползване на институция само поради обстоятелството че тя е негов адресат, би означавало това условие да бъде лишено от смисъл, тъй като всеки документ, получен от една институция, би отговарял на посоченото условие. На второ място, подобно тълкуване не отчита обстоятелството, че съгласно същата разпоредба предварителните обсъждания или консултации трябва да бъдат „[в] […] институция[та]“.

Без да са резултат единствено на граматическо тълкуване, тези съображения са в съответствие с принципа, съгласно който изброените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения от правото на достъп на обществеността до документите на институциите трябва да се тълкуват и прилагат стриктно. Освен това тези съображения запазват полезното действие на член 4, параграф 3, първа алинея от посочения регламент и следователно логичното обяснение за съществуването на две различни алинеи в тази разпоредба: първата относно периода до приключването на процеса на вземане на решение, а втората — относно периода дори след приключването на посочения процес.

Всъщност, от една страна, да се счита, че член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 се отнася до всеки документ, изпратен на една институция от външен изпращач и съдържащ „становище“ в най-широкия смисъл на думата, което може да доведе до даване на отговор, като всичко това представлява „консултация“ по смисъла на посочената разпоредба, би наложило тълкуване, според което втора алинея се отнася до „документи“ в смисъл, който е също толкова широк, колкото в първа алинея от същата разпоредба. От друга страна, тъй като тези категории документи биха могли да бъдат защитени при еднакви условия, т.е. поради това че тяхното оповестяване би засегнало сериозно процеса на вземане на решение, първа алинея би станала излишна, понеже втора алинея обхваща периода както преди, така и след приключването на посочения процес.

(вж. точки 68—70, 73—76)

4.      Проверката, необходима за разглеждане на заявление за достъп до документи, което е подадено на основание Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, трябва да има конкретен характер. Всъщност, от една страна, обстоятелството, че даден документ засяга интерес, защитен по силата на изключение, само по себе си не е достатъчно да обоснове прилагането на това изключение. Такова прилагане може по принцип да бъде оправдано само в хипотезата, при която институцията предварително е преценила дали достъпът до документа може да засегне конкретно и ефективно защитения интерес. От друга страна, за да може да се направи позоваване на опасността от засягане на защитения интерес, същата трябва да бъде разумно предвидима, а не просто хипотетична.

(вж. точка 78)

5.      Член 4, параграф 3, втора алинея и параграф 5 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да се позове на своите собствени резерви по отношение на сътрудничеството с дадена институция в случай на оповестяване на документ съгласно посочения регламент, за да обоснове надлежно сериозно засягане на процеса на вземане на решение на съответната институция.

Всъщност да се признае като основание за сериозно засягане на процеса на вземане на решение по смисъла на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 евентуалната декларация на държава членка, с която последната изразява резерви относно сътрудничество с институцията, ако последната предостави достъп до документ, би означавало на държавите членки да се даде дискреционно правомощие в посочената област или най-малкото да се подчини въведената с този регламент политика за достъпа до документи на съответните национални политики. Това обаче не би било съвместимо нито със системата за достъп до документи, установена с посочения регламент, нито със задължението на държавите членки по член 10 ЕО да оказват лоялно сътрудничество на институциите.

(вж. точки 80 и 81)

6.      Изключението от правото на достъп на обществеността до документите, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, което изключение е свързано със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит, не е приложимо за документите, разменени в рамките на преценката на Комисията относно съвместимостта с правото на Общността на мерките, взети от държава членка в областта на телевизионната дейност по член 3а от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност.

7.      Всъщност спазването на правото на Общността, което съставлява целта на проведеното от Комисията в това отношение разследване, не е застрашено, когато съответната държава членка не желае да сътрудничи при преценката на съвместимостта с правото на Общността на мерките, които тази държава приема или възнамерява да приеме. В подобна хипотеза посочените мерки няма да бъдат разгледани от Комисията, няма да се ползват от взаимно признаване и ще се приложи изцяло гарантираната от първичното право свобода на предоставяне на услуги.

(вж. точки 91, 92 и 95)