Съединени дела T-208/08 и T-209/08
Gosselin Group NV и
Stichting Administratiekantoor Portielje
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на международните услуги по преместване в Белгия — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените — Подялба на пазара — Манипулиране на процедури по набиране на оферти — Едно и също продължавано нарушение — Понятие за предприятие — Отговорност за неправомерното поведение — Глоби — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Тежест — Продължителност“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Правила на Съюза — Предприятие — Понятие — Икономическа единица
(член 81 ЕО)
2. Конкуренция — Правила на Съюза — Предприятие — Понятие — Извършване на икономическа дейност
(член 81 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
3. Конкуренция — Картели — Очертаване на пазара — Предмет — Определяне на засягането на търговията между държавите членки — Чувствително въздействие
(член 81 ЕО; параграф 53 от Съобщение 2004/C 101/07 на Комисията)
4. Актовe на институциите — Насоки, свързани с понятието за засягане на търговията — Акт със задължителен характер
(Съобщение 2004/C 101/07 на Комисията)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка в зависимост от естеството на нарушението
(параграфи 19 и 21—23 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Принцип на индивидуализиране на санкциите
(Регламент № 1/2003 на Съвета; Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
7. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на продължителността на нарушението в тежест на Комисията
(член 81, параграф 1 ЕО; Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Преценка
(параграф 29 от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Смекчаващи обстоятелства — Антиконкурентно поведение, разрешено или насърчено от публичните органи
(параграф 29, последно тире от Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)
1. Понятието за икономическа единица, което може да включва няколко отделни юридически лица, е въведено с цел да позволи вменяването на поведението на един правен субект (дъщерно дружество) на друг (дружеството майка), а не за да придаде на дружеството майка качеството на предприятие. Следователно понятието за икономическа единица не позволява да се компенсира фактът, че дружеството майка няма качеството на предприятие.
(вж. точка 41)
2. В контекста на правото на конкуренцията понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от неговия правен статут и начина му на финансиране.
Следователно образувание, което притежава контролно участие в определено дружество и упражнява действително този контрол, като се намесва пряко или непряко в управлението на същото, трябва да се разглежда като участник в стопанската дейност, извършвана от контролираното дружество, и поради това трябва само по себе си да се квалифицира като предприятие по смисъла на правото на конкуренцията.
За сметка на това обикновеното дялово участие, било то и притежаван контролен пакет акции, само по себе си не е достатъчно, за да се характеризира дадена дейност на притежателя на тези акции като стопанска дейност, щом тя поражда единствено упражняването на права в качеството на акционер или съдружник, а евентуално и получаването на дивиденти като обичайни приходи от собствеността.
Тежестта да докаже „намесата“ е на Комисията.
(вж. точки 44, 47 и 48)
3. Наистина за целите на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО Комисията е освободена от задължението да докаже действителните антиконкурентни последици на споразуменията или практиките, които имат за цел да предотвратят, да ограничат или да нарушат конкуренцията. При все това член 81, параграф 1 ЕО не се прилага, ако влиянието на картела върху търговията в Общността или върху конкуренцията не е „значително“. Всъщност дадено споразумение не попада в обхвата на забраната, предвидена в член 81, параграф 1 ЕО, ако то не ограничава конкуренцията или само незначително засяга търговията между държавите членки.
Комисията има задължение да определи пазара в решение, прието въз основа на член 81 ЕО, когато без подобно определяне не е възможно да се прецени дали разглежданото споразумение или съгласувана практика може да засегне търговията между държавите членки и дали има за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията.
Ако всяка трансгранична сделка можеше автоматично да засегне значително търговията между държавите членки, определеното в съдебната практика понятие за значителността на засягането, което е условие за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО, би било лишено от смисъл. Дори в случай на нарушение на своята цел е необходимо това нарушение да може значително да засегне търговията в Общността. Впрочем това произтича и от Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 и 82 от Договора, тъй като позитивната презумпция, предвидена в параграф 53 от същите, се прилага единствено по отношение на споразуменията или практиките, които по самото си естество могат да засегнат търговията между държавите членки.
Доколкото Комисията представя достатъчно подробно описание на разглеждания отрасъл, включително предлагането, търсенето и географския обхват, тя точно описва съответните услуги, както и пазара, и подобно описание на отрасъла може да бъде достатъчно, доколкото то е подробно и позволява на Общия съд да провери основните твърдения на Комисията и случаите, в които на тази основа общият пазарен дял явно надвишава прага от 5 %. Когато са изпълнени тези условия, Комисията може да се позове на второто алтернативно условие на параграф 53 от Насоките, без да извършва изрично определяне на пазара по смисъла на параграф 55 от тях. В рамките на позитивната презумпция, предвидена в параграф 53 от тези насоки достатъчно е само едното от двете алтернативни условия да е изпълнено, за да се докаже значимостта на засягането на търговията между държавите членки.
(вж. точки 89—91, 98, 112, 116 и 117)
4. Когато приема правила на поведение, каквито са Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 и 82 от Договора и когато чрез тяхното публикуване обявява, че занапред ще ги спазва в случаите, за които те се отнасят, Комисията сама си поставя ограничения при упражняването на правото си на преценка и не може да се отклони от тези правила, за да не бъде санкционирана евентуално за нарушаване на общи принципи на правото, каквито са принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания.
(вж. точка 109)
5. Преценката на тежестта трябва да се извърши, като се вземе предвид по-специално естеството на ограниченията на конкуренцията. Тежестта на нарушението може да се установи с оглед на естеството и целта на неправомерното поведение. Факторите, свързани с целта на дадено поведение, могат да имат по-голямо значение при определяне на размера на глобата, отколкото тези, които се отнасят до последиците от това поведение.
Нарушение, което има за цел определяне на цените и подялба на пазарите, е особено сериозно по своето естество.
Впрочем Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003г., изрично предвиждат в параграф 20, че „[о]ценката на тежестта се извършва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства на случая“. Посочените насоки водят до основна промяна на методите за изчисление на глобите. По-специално е премахнато групирането на нарушенията в три категории („незначителни“, „сериозни“ и „много сериозни“) и е въведена скàла от 0 % до 30 %, позволяваща по-прецизно разграничение. Съгласно параграф 19 от посочените насоки основният размер на глобата ще се „обвързва с дела на стойността на продажбите, в зависимост от степента на тежестта на нарушението“. Като общо правило, съгласно параграф 21 от посочените Насоки, „делът на стойността на продажбите, взет предвид, ще се определя на ниво до 30 %“.
Ето защо Комисията не би могла да упражни свободата на преценка, с която разполага в областта на глобите и така да определи конкретна ставка между 0 % и 30 %, без да вземе предвид особените обстоятелства по делото. Параграф 22 от тези насоки предвижда, че „[з]а да се прецени дали делът на стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, следва да бъде в долната или горната част на тази скàла, Комисията ще отчита редица фактори, като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било извършено или не“.
Това затруднение да се определи точната процентна стойност до известна степен е по-малко в случаите на тайни хоризонтални споразумения за определяне на цени и за подялба на пазара, при които съгласно параграф 23 от посочените насоки делът на стойността на продажбите, който ще се взема предвид, по принцип ще бъде „в горния край на скàлата“. От този параграф е видно, че за по-сериозните ограничения ставката трябва най-малкото да бъде по-висока от 15 %.
Следователно в настоящия случай Решението не трябва да се отмени, поради факта че ставката от 17 % е определена единствено въз основа на сериозното естество на нарушението. Всъщност, когато Комисията се ограничава да приложи ставка, която е равна или се приближава до минималната ставка, предвидена за най-сериозните ограничения, не е необходимо да се отчитат допълнителни данни или обстоятелства. Това би се наложило само ако трябва да се приеме по-висока ставка.
(вж. точки 126, 127, 129—132)
6. Когато дадено нарушение е извършено от няколко предприятия, е уместно да се разгледа относителната тежест на участието в нарушението на всяко едно от тях. Този извод е логическата последица от принципа на индивидуализиране на наказанията и на санкциите, съгласно който предприятието трябва да бъде санкционирано само за деяния, за които са му вменени индивидуално — принцип, който е приложим във всяко административно производство, което може да доведе до санкции съгласно общностните правила на конкуренцията. Тежестта на нарушението трябва да бъде преценена индивидуално въз основа на голям брой фактори, като специфичните обстоятелства в конкретния случай, неговия контекст и възпиращото действие на глобите. Така фактът, че дадено предприятие не е участвало във всички елементи на фактическия състав на даден картел или че е имало второстепенна роля в областта, в която е участвало, трябва да бъде взет предвид при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на глобата.
Все пак преценката на индивидуалните обстоятелства обикновено се извършва не в рамките на преценката на тежестта на нарушението, тоест при определянето на основния размер на глобата, а в рамките на коригирането на основния размер в зависимост от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.
(вж. точки 137—139)
7. Тежестта да докаже нарушенията на член 81, параграф 1 ЕО е на Комисията и тя трябва да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е било извършено. Такъв е по-специално случаят с доказателствата относно продължителността на нарушението, като тежестта на този критерий е значително подсилена в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003г. Така при липсата на доказателства, въз основа на които да се установи пряко продължителността на дадено нарушение, Комисията е длъжна да представи доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на това нарушение е било непрекъснато.
Когато обаче е установено участието в многостранни срещи, съответното предприятие трябва да посочи косвени доказателства, които да установят, че неговото участие в тези срещи е било лишено от всяко антиконкурентно намерение, като докаже, че е уведомило своите конкуренти, че е участвало в тези срещи с цел, различна от тяхната.
Това засяга картели, в рамките на които са се провели многостранни срещи и са били определени антиконкурентни цели. Логиката, на която се основава това правило, е че след като е участвало в такива срещи, без да се разграничи публично от тяхното съдържание, предприятието е дало основание на другите участници да смятат, че се съгласява с резултатите от срещите и че ще се съобразява с тях. Тъй като предприятието не е участвало в такива срещи, Комисията трябва да представи доказателства за продължителността на неговото участие, без да може да се ползва от облекчаването на тежестта на доказване, произтичащо от съдебната практика, съгласно която, за да престане да носи отговорност, предприятието трябва открито и недвусмислено да се разграничи от картела, така че другите участници да са наясно, че то не желае повече постигането на общите цели на картела.
(вж. точки 153, 154, 157—159)
8. Съгласно параграф 29, трето тире от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003г. за да се ползва от намаление на глобата поради смекчаващо обстоятелство, съответното предприятие трябва да „представи доказателства, че неговото участие в нарушението е крайно ограничено и по такъв начин [да] докаже, че по времето, когато то е било страна по нарушаващото споразумение, то фактически не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара“.
Все пак използването на израза „като например“ показва, че списъкът на обстоятелства, изброени в параграф 29 от посочените насоки не е изчерпателен. Конкретните обстоятелства в настоящия случай, по-специално наличието или липсата на участие на дадено предприятие във всички елементи от фактическия състав на нарушението, трябва да се вземат предвид, ако не при преценката на тежестта на нарушението, най-малкото в рамките на корекцията на основния размер в зависимост от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Всъщност това задължение е една от причините, позволили на Съда да потвърди, че понятието за едно и също продължавано нарушение не противоречи на принципа на личната отговорност за нарушенията на правото на конкуренция. Критериите, посочени в параграф 29, трето тире, сами по себе си не могат да гарантират тази възможност.
(вж. точки 182 и 183)
9. Параграф 29, последно тире от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003г., предвижда, че „[о]сновният размер [на глобата] може да бъде намален[, ]когато антиконкурентното поведение на предприятието е било разрешено или насърчено от публичните органи или от законодателството“. В това отношение самото знание за съществуването на антиконкурентни действия не предполага, че тези действия са били имплицитно „разрешени или насърчени“ от Комисията по смисъла на параграф 29, последно тире от тези насоки. В действителност твърдяно бездействие не може да се приравни на положително действие като разрешаване или насърчаване.
(вж. точки 189 и 192)