РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)
6 април 2017 година(*)
„Държавни помощи — Морски транспорт — Компенсация за обществена услуга — Увеличаване на капитал — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар и се разпорежда събирането на сумите по тях — Обявяване в ликвидация на жалбоподателя — Процесуална правоспособност — Запазване на правния интерес — Случай, в който не е налице липса на основание за произнасяне по същество — Понятие „помощ“ — Услуга от общ икономически интерес — Критерий за частния инвеститор — Явна грешка в преценката — Грешка при прилагане на правото — Възражение за незаконосъобразност — Задължение за мотивиране — Право на защита — Решение 2011/21/ЕС — Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение — Рамка на Съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги — Съдебно решение Altmark“
По дело T‑220/14
Saremar – Sardegna Regionale Marittima SpA, установено в Каляри (Италия), за което се явяват G. Roberti, G. Bellitti и I. Perego, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват G. Conte, D. Grespan, и A. Bouchagiar, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Compagnia Italiana di Navigazione SpA, установено в Неапол (Италия), за което се явяват първоначално F. Sciaudone, R. Sciaudone, D. Fioretti и A. Neri, а впоследствие M. Merola, B. Carnevale и M. Toniolo, адвокати,
встъпила страна,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2013) 9101 окончателен на Комисията от 22 януари 2014 г. относно мерки за помощ SA.32014 (2011/C), SA.32015 (2011/C) и SA.32016 (2011/C), приведени в изпълнение от автономен регион Сардиния в полза на Saremar, в частта, в която компенсационна мярка за обществена услуга и увеличаване на капитал се квалифицират като държавни помощи, посочените мерки се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар и се разпорежда събирането на сумите по тях,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: D. Gratsias (докладчик), председател, М. Кънчева и N. Półtorak, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 юли 2016 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
От правна страна
1. По процесуалната правоспособност на Saremar
43 Най-напред, от разясненията и документите, предоставени на Общия съд от страните на 11 и 29 юли 2016 г., следва, че след като не може да възстанови вече изплатената част от спорните помощи, Saremar иска по отношение на него да се допусне производство за сключване на предпазен конкордат с оглед на ликвидацията му, което искане е одобрено от Tribunale di Cagliari (Съд на Каляри, Италия) на 22 юли 2015 г. От 31 март 2016 г. Saremar преустановява всякаква дейност и се намира в напреднал етап от фазата на ликвидация, тъй като всички привилегировани кредитори са удовлетворени, а според самото дружество в следващите месеци е предвидено да се извърши първото значимо разпределяне между хирографарните кредитори.
44 Впрочем в зависимост от националното право и приложимите процедури дружество, което е обявено в ликвидация, може да загуби процесуалната си правоспособност, най-малкото възможността самото то да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. Освен това самият жалбоподател посочва, че това е възможно по италианското право. Действително, в съдебното заседание и в писмото ѝ от 29 юли 2016 г. Комисията твърди само че обявяването в ликвидация на жалбоподателя поставя под въпрос правния му интерес, а не че обявяването в ликвидация поставя под въпрос процесуалната му правоспособност. Тъй като обаче евентуалната загуба на процесуална правоспособност на жалбоподателя би направила безпредметен въпроса за неговия правен интерес, трябва да се провери дали той е запазил въпросната правоспособност по време на производството.
45 В това отношение, макар Съдът да приема, че съдържащото се в член 263, параграф 4 ДФЕС понятие „юридическо лице“ не съвпада непременно с понятията от различните правни системи на държавите членки, от съдебната практика същевременно следва, че това понятие по принцип предполага наличие на правосубектност, придобита по силата на правото на държава членка или трета страна, и на призната от това право процесуална правоспособност (вж. в този смисъл решения от 20 март 1959 г., Nold/Върховен орган, 18/57, EU:C:1959:6, от 28 октомври 1982 г., Groupement des Agences de voyages/Комисия, 135/81, EU:C:1982:371, т. 10 и от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, EU:C:2007:32, т. 114 и определение от 24 ноември 2009 г., Landtag Schleswig-Holstein/Комисия, C‑281/08 P, непубликувано, EU:C:2009:728, т. 22). Поради това жалба на образувание, което не разполага с процесуална правоспособност по конкретно национално право, може да бъде призната за допустима само при изключителни обстоятелства, по-специално когато това се налага от изискванията за осигуряване на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, EU:C:2007:32, т. 109—114). Освен това тази процесуална правоспособност трябва да бъде запазена по време на производството (вж. в този смисъл решения от 20 септември 2007 г., Salvat père & fils и др./Комисия, T‑136/05, EU:T:2007:295, т. 25—27 и от 21 март 2012 г., Marine Harvest Norway и Alsaker Fjordbruk/Съвет, T‑113/06, непубликувано, EU:T:2012:135, т. 27—29). Наличието на правосубектност и процесуалната правоспособност трябва да се изследват от гледна точка на релевантното национално право (решение от 27 ноември 1984 г., Bensider и др./Комисия, 50/84, EU:C:1984:365, т. 7 и определение от 3 април 2008 г., Landtag Schleswig-Holstein/Комисия, T‑236/06, EU:T:2008:91, т. 22).
46 В разглеждания случай от писмото на Saremar от 29 юли 2016 г. следва, че съгласно практиката на Corte suprema di cassazione (Касационен съд, Италия) дружество, по отношение на което се провежда производство за сключване на предпазен конкордат, си запазва правото от свое собствено име да предприема действия по съдебен ред и да участва в съдебни спорове, за да защити имуществото си. В приложение към това писмо жалбоподателят също така представя писмо от съдебните си ликвидатори от 26 юли 2016 г., с което се удостоверява, че дадените на правните му съветници пълномощия продължават да бъдат валидни. Поради това следва да се приеме, че въпреки обявяването му в ликвидация, по време на производството Saremar не е загубило процесуалната си правоспособност.
2. По повдигнатото от Комисията възражение за липса на основание за произнасяне по същество
47 Комисията твърди, че поради извършващата се в момента ликвидация на Saremar, правният му интерес е отпаднал в хода на производството. В това отношение тя твърди, че обявяването в ликвидация на Saremar се намира в напреднал етап и е възможно да приключи преди постановяването на решение по настоящото дело. Освен това, както самият жалбоподател признал, той не можел да възобнови извършването на стопанска дейност, дори обжалваното решение да бъде отменено и самият той съответно да бъде освободен от задължението да върне помощите. Накрая, интересът на кредиторите на Saremar сумата на спорните помощи да бъде изключена от пасива на дружеството бил различен от интереса стопанската му дейност да продължи. В заключение Комисията отбелязва, че поради тази липса на правен интерес Общият съд трябва да констатира, че в разглеждания случай липсва на основание за произнасяне по същество.
48 От своя страна в отговор на тези доводи Saremar твърди, че отмяната на обжалваното решение би породила правни последици за него, тъй като би довела до намаляване на пасива в производството по предпазен конкордат със сума от над 11 милиона евро и това щяло да позволи пълно удовлетворяване на кредиторите.
49 Съгласно постоянната съдебна практика правният интерес е основно и първостепенно изискване за всяка жалба (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 58 и цитираната съдебна практика).
50 В това отношение от член 263 ДФЕС е видно, че съществува ясно разграничение между правото на жалба за отмяна на институциите на Съюза и на държавите членки във втора алинея и това на физическите и юридическите лица в четвърта алинея. Впрочем според съдебната практика, що се отнася до институциите на Съюза и държавите членки, упражняването на правото на обжалване не зависи нито от доказването на процесуалната им легитимация, нито от доказването на техния правен интерес (вж. в този смисъл решение от 24 март 2011 г., Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Комисия, T‑443/08 и T‑455/08, EU:T:2011:117, т. 64 и определение от 19 февруари 2013 г., Provincie Groningen и др./Комисия, T‑15/12 и T‑16/12, непубликувано, EU:T:2013:74, т. 42 и 44 и цитираната съдебна практика).
51 Същевременно, предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС право на физическите и юридическите лица на обжалване е подчинено, от една страна, на условието процесуалната легитимация на тези лица да бъде призната, тоест, съгласно текста на тази разпоредба, на условието жалбата им да е насочена срещу акт, на който те са адресати, или акт, който ги засяга пряко и лично, или пък подзаконов акт, който ги засяга пряко и не включва мерки за изпълнение. От друга страна, това право зависи от наличието на правен интерес към момента на подаване на жалбата и това е условие за допустимост, което е различно от процесуалната легитимация. Също като предмета на жалбата, този правен интерес трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебния акт, тъй като в противен случай би липсвало основание за произнасяне по същество (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 57 и 59—62 и цитираната съдебна практика).
52 Следователно наличието на правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка, която Общият съд трябва да провери служебно или към момента на подаване на жалбата, за да провери допустимостта ѝ, или в хода на производството, за да провери дали все още има основание за произнасяне по същество по нея (вж. в този смисъл определение от 24 март 2011 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, T‑36/10, EU:T:2011:124, т. 46 и цитираната съдебна практика).
53 Правният интерес предполага сама по себе си отмяната на обжалвания акт да може да породи правни последици и съответно жалбата с резултата си да може да осигури полза за подалото я лице (решения от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42 и от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55). Освен това правният интерес на жалбоподателя трябва да е възникнал и все още съществуващ и не може да е свързан с бъдещо несигурно събитие (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 56 и цитираната съдебна практика).
54 Най-напред трябва да се констатира, че разглежданата жалба отговаря на припомнените в точки 51—53 по-горе условия за допустимост, както по отношение на процесуалната легитимация на жалбоподателя, така и по отношение на наличието у него на правен интерес към момента на подаване на жалбата, което Комисията впрочем не оспорва.
55 Що се отнася по-специално до правния интерес, трябва да се отбележи, че към момента на подаване на жалбата обжалваното решение е засягало жалбоподателя неблагоприятно, тъй като Комисията обявява за несъвместими и неправомерни помощи, ползвани от жалбоподателя, и разпорежда възстановяването им. Всъщност само поради това обстоятелство обжалваното решение променя правното положение на посоченото дружество, което след приемането на решението вече няма право да се ползва от помощите и трябва да очаква, че по принцип ще се наложи да ги връща (вж. решение от 21 декември 2011 г., ACEA/Комисия, C‑319/09 P, непубликувано, EU:C:2011:857, т. 68 и 69 и цитираната съдебна практика).
56 Трябва да се констатира, че обявяването в ликвидация на Saremar в крайна сметка не поставя под въпрос правния му интерес, така както е определен в точка 55 по-горе, по време на производството.
57 Всъщност най-напред трябва да се отбележи, че обжалваното решение не е било отменено или оттеглено, поради което разглежданата жалба продължава да има предмет (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 48).
58 По-нататък, правните последици на обжалваното решение не са били обезсилени само поради обявяването на Saremar в ликвидация.
59 Всъщност, на първо място, поради наличието на обжалваното решение RAS продължава да няма право да изплати на Saremar частта от спорното увеличаване на капитала, която — видно от приложения към жалбата протокол от събранието на акционерите на Saremar от 11 юли 2012 г. — този публичен орган не е превел поради уведомяването на Комисията за въпросната операция. Впрочем нищо от материалите по делото не позволява да се изключи възможността при отмяна на обжалваното решение тази част от спорното увеличаване на капитала, която в такъв случай Saremar би имало право да получи, да бъде включена в имуществото му.
60 На второ място, що се отнася до вече изплатената от RAS на Saremar част от спорните помощи, съгласно постоянната съдебна практика само по себе си обстоятелството, че предприятието е в производство по несъстоятелност, по-специално ако това производство води до ликвидация на предприятието, не поставя под въпрос принципа, че помощта трябва да бъде възстановена. Всъщност в такава хипотеза възстановяването на предишното положение и премахването на произтичащото от неправомерно предоставените помощи нарушаване на конкуренцията могат по принцип да се осъществят чрез вписването в пасива на предприятието в ликвидация на задължение за връщане на съответните помощи (вж. решение от 1 юли 2009 г., KG Holding и др./Комисия, T‑81/07—T‑83/07, EU:T:2009:237, т. 192 и 193 и цитираната съдебна практика). Следователно поради наличието на обжалваното решение спорните помощи най-малкото трябва да останат в пасива на Saremar, поради което, дори да се допусне, че не е възможно да бъдат върнати на RAS, те повече не са част от имуществото на жалбоподателя.
61 Трябва съответно да се отбележи, че обявяването на Saremar в ликвидация не поставя под въпрос направената в точка 55 по-горе констатация, че отмяната на обжалваното решение може да донесе полза за жалбоподателя, тъй като правното му положение по отношение на спорните помощи непременно би се оказало променено. Освен това въпросната отмяна би довела също така до значително подобряване на икономическото му положение, тъй като спорните помощи отново могат да бъдат включени в имуществото му. В допълнение трябва да се отбележи, че този анализ се потвърждава от решение от 13 септември 2010 г., Гърция и др./Комисия (T‑415/05, T‑416/05 и T‑423/05, EU:T:2010:386), в което Общият съд приема, че дружества в ликвидация, които са възстановили разглежданите по тези дела помощи, продължават да имат правен интерес, тъй като в случай на отмяна Република Гърция ще се окаже задължена да им върне възстановените суми, които ще бъдат записани в актива на ликвидационното салдо на всяко от тях (решение от 13 септември 2010 г., Гърция и др./Комисия, T‑415/05, T‑416/05 и T‑423/05, EU:T:2010:386, т. 62).
62 Следва да се добави, че до момента Общият съд не е уведомяван производството по ликвидация на Saremar да е приключено.
63 От гореизложеното следва, че Saremar продължава да има правен интерес в настоящото производство по обжалване и поради това Общият съд трябва да се произнесе по жалбата.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Saremar — Sardegna Regionale Marittima SpA понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия и Compagnia Italiana di Navigazione SpA.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 април 2017 година.
Подписи