Жалба, подадена на 23 септември 2011 г. - Германия/Комисия
(Дело T-500/11)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и K. Petersen, Rechtsanwälte)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да се отмени решение на Комисията С(2011) 4922 окончателен от 13 юли 2011 г., постановено в процедура за държавна помощ № 438/2010 С(2011), в частта му, с която се установява, че цялата програма за отпускане на подчинени заеми попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ,
при условията на евентуалност, да отмени решението в неговата цялост,
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбата е насочена срещу решение на Комисията относно програмата "WACHSTUM" за отпускане на подчинени заеми на предприятия с определен рейтинг в провинция Саксония-Анхалт, доколкото с това решение се установява, че цялата програма за отпускане на подчинени заеми попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1998/2006 относно минималната помощ.
С жалбата се оспорва становището на Комисията, която приема - единствено въз основа на обстоятелството, че заемите били отпускани от специална кредитна институция -, че тези заеми не били отпускани в съответствие с обичайните пазарни условия, поради което следвало да се изпълнят изискванията на Регламента de minimis.
Жалбоподателят посочва три правни основания в подкрепа на жалбата си.
Първото правно основание е изведено от нарушение на член 107 ДФЕС във връзка с членове 1 и 2 от Регламент № 1998/2006, доколкото погрешно се приема, съответно само се твърди, че е налице определено предимство
Според жалбоподателя констатацията на Комисията, че мярката попадала под приложното поле на Регламента de minimis е неправилна от гледна точка на действителното положение. Според жалбоподателя адресатите на програмата за отпускане на заеми не били получили никакво предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и само поради тази причина основните случаи, в които се прилагала програмата за отпускане на заеми, не следвало да се разглеждат като случаи на предоставяне на помощ.
Комисията не е следвало да стига до извода, че е налице определено предимство единствено въз основа на обстоятелството, че заемите се отпускали от специална кредитна институция. От по-голямо значение за разглежданите заеми били условията за тяхното отпускане. С оглед на преценката дали е предоставено определено предимство били релевантни изисквания лихвен процент, обезпечението на заема, както и цялостното състояние на получилото заем предприятие. Следвало да се установи дали даден частен инвеститор би получил сходен заем при уговорения лихвен процент и при предоставяне на същото обезпечение.
Според досегашната практика на Комисията по вземане на решения посочените индикатори на подчинените кредити се конкретизирали чрез прилагане на така наречения метод Brandenburg, който се основавал на известието на Комисията относно референтната ставка, като в резултат на това следвало да се приеме, че не е налице помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Комисията внезапно се отклонявала от тази своя практика по вземане на решения и се основавала единствено на характеристиките на отпускащата заемите кредитна институция. Било напълно неподходящо обаче последната да се разглежда като индикатор, тъй като специалните кредитни институции също можели да осъществяват дейност при пазарни условия.
Второто правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС
По-нататък жалбоподателят изтъква, че е допуснато нарушение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС, тъй като Комисията се задоволява да прави обобщаващи предположения и изводи, като обаче пропускала да обясни защо приема, че условията за отпускане на подчинените заеми не съответстват на обичайните пазарни условия и защо внезапно се отклонява от досегашната си практика по вземане на решения.
Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа за правото на изслушване в различните му проявления
Жалбоподателят изтъква в допълнение, че се нарушава принципът за правото на изслушване в различните му проявления, тъй като Комисията не обсъдила с Федералното правителство промяната на становището си преди да приеме обжалваното решение.
____________1 - Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (ОВ L 379, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 96).