Дело T‑91/11
InnoLux Corp.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Световен пазар на екраните с течни кристали (LCD) — Споразумения и съгласувани практики в областта на цените и на производствените мощности — Териториална компетентност — Вътрешни продажби — Продажби на готови изделия, които включват обхванатите от картела изделия — Едно и също продължавано нарушение — Глоби — Метод на закръгляне — Пълен съдебен контрол“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 27 февруари 2014 г.
1. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Изчисляване на основния размер на глобата — Определяне на стойността на продажбите — Критерии — Вземане под внимание на продажбите, които не са били реално засегнати от практиките, представляващи нарушение — Допустимост — Вземане под внимание на стойността на обхванатите от картела изделия, които са включени в продавани на трети лица от дъщерните дружества готови изделия — Допустимост
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
2. Конкуренция — Норми на Съюза — Териториален обхват — Картел между установени извън Съюза предприятия, който действа и поражда последици във вътрешния пазар — Компетентност на Комисията за прилагане на правилата на конкуренцията на Съюза — Допустимост с оглед на международното публично право — Участие на установени извън Съюза дъщерни дружества, представители или клонове — Липса на последици
(член 101 ДФЕС)
3. Конкуренция — Глоби — Насоки за определяне на размера на глобите — Метод на изчисляване, при който се вземат предвид различни елементи на гъвкавост — Право на преценка на Комисията — Спазване на принципа на равно третиране
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
4. Конкуренция — Глоби — Право на преценка на Комисията — Преценка в зависимост от индивидуалното поведение на предприятието — Значение на неналагането на санкция на друг икономически оператор — Липса — Позоваване на незаконосъобразност в полза на друг икономически оператор — Недопустимост
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
5. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Временен характер — Задължение за Комисията да обясни в окончателното решение разликите между самото решение и временните ѝ преценки — Липса
член 101, параграф 1 ДФЕС; член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
6. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно и също нарушение — Вменяване на предприятие на отговорността за цялото нарушение — Условия
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
7. Картели — Очертаване на пазара — Предмет — Преценка на въздействието на картела върху условията на конкуренция и търговията между държавите членки — Последици за направените във връзка с това оплаквания
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
8. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Едно и също продължавано нарушение — Задължение на Комисията да преследва с една процедура поведение, което представлява едно и също продължавано нарушение — Липса — Право на преценка на Комисията относно обхвата на процедурите — Граници — Спазване на принципа ne bis in idem
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
9. Конкуренция — Административно производство — Решение за установяване на нарушение — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 101, параграф 1 ДФЕС, член 102 ДФЕС и член 296 ДФЕС)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Граници — Спазване на принципа на равно третиране — Задължение на Комисията да се придържа към предишната си практика при вземане на решения — Липса
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Изчисляване на основния размер на глобата — Вземане под внимание на характеристиките на нарушението като цяло
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 19—25 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност на съда на Съюза — Обхват — Вземане под внимание на липсата на сътрудничество на предприятието в хода на административното производство — Увеличаване на глобата — Условие
(членове 101, 102 и 261 ДФЕС; член 18, параграфи 2 и 3, член 23, параграф 1 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 36—48 и 53)
2. В областта на конкуренцията, когато установени извън Европейското икономическо пространство (ЕИП) предприятия, произвеждащи изделия, които се продават на трети лица в ЕИП, се споразумяват за цените, предлагани на техните установени в ЕИП клиенти, и когато осъществяват това споразумение чрез продажби на действително съгласувани цени, те участват в съгласувана практика, имаща за цел и последица ограничаването на конкуренцията на вътрешния пазар по смисъла на член 101 ДФЕС, която практика Комисията разполага с териториална компетентност да преследва. Всъщност нарушението на член 101 ДФЕС предполага два елемента на поведение — образуването на картел и неговото осъществяване. Да се постави приложимостта на установените от правото на конкуренцията забрани в зависимост от мястото на образуване на картела, би означавало очевидно да се предостави на предприятията лесен способ за избягване на тези забрани. От значение следователно е мястото на осъществяване на картела.
Освен това, за да се определи дали това място е в ЕИП, без значение е обстоятелството дали участниците в картела са използвали установени в ЕИП дъщерни дружества, представители, помощник-представители или клонове, за да се свържат с установените там купувачи. Ако е изпълнено условието, свързано с осъществяването на картела, компетентността на Комисията да приложи правилата на конкуренцията на Съюза спрямо подобно поведение, се упражнява в рамките на всеобщо признатия в международното публично право принцип на териториалност.
Когато картел от световен мащаб има антиконкурентна цел, той се осъществява на вътрешния пазар със самия факт на продажба на този пазар на обхванатите от картела изделия. В действителност осъществяването на даден картел не предполага непременно той да породи реални последици. Всъщност въпросът дали картелът е имал конкретни последици върху определяните от участниците цени, е от значение само при определянето на значимостта на картела с оглед на изчисляването на глобата, при положение че Комисията реши да се позове на този критерий. Разбирането за осъществяване на картел се основава по същество на понятието за предприятие в правото на конкуренцията, голямата роля на която при определяне на границите на териториалната компетентност на Комисията за прилагане на посоченото право трябва да бъде призната. В частност, ако предприятието е участвало в замислен извън ЕИП картел, Комисията трябва да може да проследи какво е отражението от поведението на това предприятие върху конкуренцията на вътрешния пазар, и да му наложи глоба, пропорционална на оказаната от този картел вреда върху конкуренцията на този пазар.
(вж. точки 58—60, 66, 67, 69, 70 и 75)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 78—80 и 88)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 93 и 142)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 95 и 96)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 101—103, 126 и 128)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 129—134)
8. В областта на конкуренцията, макар тълкуването на понятието за едно и също продължавано нарушение да позволява на Комисията да преследва с една и съща процедура и с едно решение едновременно няколко действия, които биха могли да се преследват поотделно, от това не следва, че Комисията е длъжна да действа по този начин. Всъщност Комисията разполага с право на преценка по отношение на обхвата на образуваните от нея производства. В това отношение тя не може да бъде задължена да установи и да санкционира всяко антиконкурентно поведение, а съдилищата на Съюза не могат, дори само с цел намаляване на глобата, да приемат, че предвид доказателствата, с които разполага, Комисията е трябвало да установи извършването на нарушение от дадено предприятие през даден период.
Упражняването на това правомощие се осъществява под юрисдикционен контрол. При все това само ако се окаже, че Комисията е направила без обективна причина едно и също фактическо положение предмет на две отделни производства, би могло да се приеме, че нейният избор представлява злоупотреба с власт. Когато Комисията не разполага или все още не разполага с достатъчно доказателства срещу предприятия, заподозрени в участие в същото единно нарушение, това обстоятелство е обективна причина, оправдаваща направения от Комисията избор да преследва различни оператори посредством различни процедури, при което евентуално Комисията следва да спазва по-специално принципа ne bis in idem.
(вж. точки 136—139)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точка 141)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точка 144)
11. Вж. текста на решението.
(вж. точки 150 и 151)
12. В областта на конкуренцията контролът за законосъобразност на приетите от Комисията решения се допълва от пълната юрисдикция, призната на съда на Съюза в член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС. Пълната юрисдикция включва правомощия на съда, надхвърлящи рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, което му позволява да замести преценката на Комисията със своя преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична парична санкция. Ето защо Общият съд трябва да прецени, в рамките на пълната си юрисдикция, към датата на постановяване на решението си, дали на засегнатите предприятия е наложена глоба, чийто размер правилно отразява тежестта на съответното нарушение. Ако Общият съд следва да прецени сам обстоятелствата по случая, за да определи размера на глобата, упражняването на пълен съдебен контрол не може да води при определянето на размера на наложените глоби до дискриминация между предприятията, участвали в картел в нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС.
При все това, за да се запази полезното действие на член 18, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, Комисията е в правото си да задължи едно предприятие да предостави цялата необходима информация относно факти, с които то може да е запознато, и да ѝ разкрие при необходимост притежаваните от него документи, свързани с тези факти, при единственото условие да не задължи даденото предприятие да даде отговори, чрез които би признало съществуването на нарушението, което Комисията трябва да докаже. Следователно предприятието, до което Комисията адресира искане за предоставяне на информация в приложение на член 18 от Регламент № 1/2003, е длъжно да съдейства активно и може да бъде санкционирано със специална глоба, предвидена от разпоредбите на член 23, параграф 1 от този регламент, която може да представлява до 1 % от целия му оборот, ако умишлено или поради небрежност предостави неточна или изопачена информация. От това следва, че при упражняване на пълната си юрисдикция Общият съд може евентуално да вземе предвид липсата на сътрудничество от страна на дадено предприятие и поради това да увеличи размера на наложената му глоба за нарушение на членове 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, при условие че това предприятие не е било санкционирано за същото поведение със специална глоба на основание разпоредбите на член 23, параграф 1 от Регламент № 1/2003.
Такъв би могъл да бъде например случаят, когато в отговор на искане в този смисъл от страна на Комисията определено предприятие пропусне да представи в хода на административното производство, умишлено или поради небрежност, определящи обстоятелства с оглед на фиксирането на размера на глобата и които са били или са могли да бъдат на негово разположение към момента на приемането на обжалваното решение. Макар в рамките на пълната си юрисдикция Общият съд да не е възпрепятстван да вземе предвид такива обстоятелства, предприятието, което ги е посочило едва на стадия на съдебното производство и по този начин е засегнало целите и доброто протичане на административното производство, все пак рискува да понесе последиците от отчитането на това обстоятелство при определянето на подходящия размер на глобата от страна на Общия съд.
Обстоятелството обаче, че предприятие е допуснало грешки, когато е предоставяло на Комисията необходимите данни за изчисляването на стойността на относимите продажби, като е включило в тях продажби, отнасящи се до изделия, различни от обхванатите от картела, не позволява да се приеме, че това предприятие до такава степен не е изпълнило задължението си за сътрудничество съгласно разпоредбите на член 18 от Регламент № 1/2003, че това да бъде взето предвид при определянето на размера на глобата. Всъщност предприятието не се е опитало да подведе Комисията, нито ѝ е предоставило необработени данни, от които да е трябвало тя да изчислява стойността на относимите продажби, без едновременно с това да ѝ предостави необходимите уточнения за извличане от тях на конкретните данни. То е прибягнало до услугите на специализирани външни консултанти, за да може да предостави на Комисията необходимите данни, но е допуснало небрежност да не обясни на консултантите съществуващите различия между определени типологии на разглежданите изделия. Във връзка с това то явно не е имало никакъв интерес Комисията да получи грешни данни, включващи продажбите на изделия, различни от обхванатите от картела, тъй като подобни неточности са могли да бъдат само в негова вреда, повишавайки размера на налаганата му от Комисията глоба.
(вж. точки 156, 157, 165 и 167—172)