РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
21 септември 2011 година
Дело T‑325/09 P
Vahan Adjemian и други
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Служители — Срочен договор — Отказ за сключване на нов договор или за подновяване на договор за неопределено време — Рамково споразумение за срочната работа — Директива 1999/70/ЕО — Член 88 от УРДС — Решение на Комисията относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в нейните служби“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 4 юни 2009 г. по дело Adjemian и др./Комисия (F‑134/07 и F‑8/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑149 и II‑A‑1‑841), с която се иска отмяната на това решение
Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 4 юни 2009 г. по дело Adjemian и др./Комисия (F‑134/07 и F‑8/08) в частта, в която се приема липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество по отношение на исканията на жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложението, насочени срещу решенията за отхвърляне на техните административни жалби. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложението, в частта, в която се иска отмяната на решенията за отхвърляне на техните административни жалби. Г‑н Vahan Adjemian и 175-те служители и бивши служители на Европейската комисия, чиито имена са посочени в приложението, понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Комисията и Съвета, направени пред настоящата инстанция.
Резюме
1. Длъжностни лица — Обжалване — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Допустимост — Задължение за произнасяне по исканията, насочени срещу решението за отхвърляне на административната жалба — Лишени от самостоятелно съдържание искания или чисто потвърдително решение — Липса
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 117 от Условията за работа на другите служители)
2. Актове на институциите — Директиви — Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Пряко налагане на задължения на институциите на Общността в отношенията им с техния персонал — Изключване — Възможност за позоваване — Обхват
(член 249 ЕО)
3. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Обхват — Отношения между Европейските общности и техните служители
(клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
4. Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Забрана на използването на последователни срочни договори, имащи за предмет трайното изпълнение на постоянни задачи — Преобразуване на договора в договор за неопределено време — Допустимост
(Условия за работа на другите служители)
1. От членове 90 и 91 от Правилника следва, че жалба на посочено в него лице срещу решение на органа по назначаване или срещу бездействието на този орган да предприеме предвидена в Правилника мярка е допустима само когато заинтересованото лице е сезирало предварително органа по назначаване с жалба, която поне частично е била — изрично или мълчаливо — отхвърлена. Съгласно член 117 от Условията за работа на другите служители това правило се прилага по аналогия и спрямо жалба на служител срещу решение на органа, оправомощен да сключва договори, или срещу негово бездействие да предприеме предвидена в тези условия мярка. По този начин административната жалба и нейното отхвърляне — изрично или мълчаливо — са неразделна част от сложна процедура и представляват само предварително условие за сезиране на съда. При тези условия жалбата, дори и формално насочена срещу отхвърлянето на административната жалба, има за действие да сезира съда с разглеждане на увреждащия акт, срещу който административната жалба е подадена, освен в случаите, при които отхвърлянето на административната жалба има различно значение от това на акта, срещу който тя е насочена. Всъщност с оглед на съдържанието му изричното решение за отхвърляне на административна жалба е възможно да няма характер на акт, потвърждаващ оспорения от жалбоподателя акт. Това е така например когато решението за отхвърляне на административна жалба включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение. В тези хипотези отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт или дори го приема за увреждащ акт, който замества последния.
Като се има предвид, че в системата на Правилника или на Условията за работа на другите служители заинтересованото лице следва да подаде административна жалба срещу оспорваното от него решение и да подаде жалба срещу решението за отхвърляне на тази административна жалба, жалбата е допустима, независимо дали е насочена само срещу решението, което се оспорва с административната жалба, само срещу решението за отхвърляне на административната жалба или срещу тези две решения едновременно, стига административната и съдебната жалба да са подадени в предвидените членове 90 и 91 от Правилника срокове. Въпреки това в съответствие с принципа на процесуална икономия съдът може да реши, че не следва да се произнася конкретно по исканията, насочени срещу решението за отхвърляне на административната жалба, ако установи, че те са лишени от самостоятелно съдържание и в действителност се преплитат с исканията, които са насочени срещу решението, което се оспорва с административната жалба. Такъв може да е случаят по-специално когато съдът установи, че решението за отхвърляне на административната жалба — евентуално поради това че е мълчаливо — само потвърждава решението, което се оспорва с административната жалба, и следователно отмяната на решението за отхвърляне на административната жалба няма да породи никакво действие спрямо правното положение на заинтересованото лице, което да е по-различно от правното положение, създадено в резултат от отмяната на решението, което се оспорва с административната жалба.
(вж. точки 31—33)
Позоваване на:
Съд — 28 май 1980 г., Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, Recueil, стр. 1677, точка 9; 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точки 7 и 8; 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точка 7
Първоинстанционен съд — 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑338/00 и T‑376/00, Recueil FP, стр. I‑A‑301 и II‑1457, точка 35; 10 юни 2004 г., Eveillard/Комисия, T‑258/01, Recueil FP, стр. I‑A‑167 и II‑747, точка 31; 14 октомври 2004 г., Sandini/Съд, T‑389/02, Recueil FP, стр.I‑A‑295 и II‑1339, точка 49; 7 юни 2005 г., Cavallaro/Комисия, T‑375/02, Recueil FP, стр. I‑A‑151 и II‑673, точки 63—66; 25 октомври 2006 г., Staboli/Комисия, T‑281/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑251 и II‑A‑2‑1303, точка 26
Общ съд — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑133 и II‑Б‑1‑807, точки 50—59 и 64
2. Адресати на Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) са държавите членки, а не институциите. Следователно не може да се счита, че разпоредбите на тази директива, в това им качество, налагат задължения на институциите при упражняването на техните законодателни или изпълнителни правомощия. Следователно разпоредбите на Директива 1999/70, с които се въвежда Рамковото споразумение за срочната работа, като такива не могат да бъдат източник на задължения за Съвета или за Комисията в осъществяването на техните законодателни или изпълнителни правомощия по отношение на уреждането на отношенията между Европейските общности и техните служители. Те не могат също така в това си качество да бъдат основание за предявяване на възражение за незаконосъобразност на член 88 от Условията за работа на другите служители или на решението на Комисията от 28 април 2004 г. относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в нейните служби.
Макар разпоредбите на Директива 1999/70, с които се въвежда Рамковото споразумение, да не могат като такива да бъдат източник на задължения за Съвета или за Комисията в осъществяването на техните законодателни или изпълнителни правомощия по отношение на уреждането на отношенията между Европейските общности и техните служители, и макар те да не могат също така да бъдат основание за предявяване на възражение за незаконосъобразност на член 88 от Условията за работа на другите служители или на решението на Комисията от 28 април 2004 г., все пак на въведените с тази директива или изведени от нея правила или принципи може да се прави позоваване спрямо тези институции, когато самите тези правила или принципи се явяват само специфично проявление на основни правила на Договора и на общи принципи, които са пряко приложими спрямо тези институции. Всъщност в дадена правова общност еднаквото прилагане на правото е основно изискване и всеки правен субект е обвързан от принципа на спазване на законността. По този начин институциите, както и всеки друг субект на правото, са длъжни да зачитат нормите на Договора и общите принципи на правото, които се прилагат спрямо тях. Следователно, доколкото е възможно, Условията за работа на другите служители и решението на Комисията от 28 април 2004 г. следва да се тълкуват в духа на еднаквото прилагане на правото и на тяхното съответствие с целите и предписанията на Рамковото споразумение, въведено от Директива 1999/70, само доколкото самите тези цели и предписания се явяват специфично проявление на основни правила на Договора и на общи принципи на правото, които са пряко приложими спрямо институциите.
(вж. точки 51, 52, 56 и 57)
Позоваване на:
Съд — 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точки 18—21; 9 септември 2003 г., Rinke, C‑25/02, Recueil, стр. I‑8349, точки 24—28; 6 декември 2005 г., ABNA и др., C‑453/03, C‑11/04, C‑12/04 и C‑194/04, Recueil, стр. I‑10423, точка 104
Първоинстанционен съд — 21 май 2008 г., Belfass/Съвет, T‑495/04, Сборник, стр. II‑781, точка 43
Общ съд — 10 декември 2009 г., Antwerpse Bouwwerken/Комисия, T‑195/08, Сборник, стр. II‑4439, точка 55
3. Принципът на забрана на злоупотребата с право, съгласно който никой не може да злоупотребява чрез позоваване на нормите на правото, е част от общите принципи на правото, зачитането на които се осигурява от съда. Освен това важно е да се отбележи, че създаването на правна рамка за предотвратяване на злоупотребата с право в резултат от използването на последователни срочни договори или трудови правоотношения е цел, призната и подкрепена от законодателя в Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP). Предотвратяването на злоупотребата с право в тази област съответства също на целите, които Общността и държавите членки са си поставили в член 136 ЕО, осъзнавайки значението на основните социални права, така както те са изведени в Европейската социална харта от 1961 г. и в Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., сред които са подобряването на условията на живот и на труд на работниците и осигуряването на подходяща социална закрила. Следователно законодателят, като е упражнил изведеното от член 283 ЕО свое законодателно правомощие да приеме Условията за работа на другите служители, и органът, оправомощен да сключва договори, при осъществяване на широкото правомощие на преценка, с което разполага в определените от разпоредбите на Условията рамки, са длъжни при приемането или въвеждането на правила, уреждащи отношенията между Европейските общности и техните служители, да предотвратяват злоупотребата с право, която може да последва от използването на последователни срочни договори, в съответствие с предвидените в член 136 ЕО цели за подобряване на условия на живот и на труд на работниците и за осигуряване на подходяща социална закрила. Тъй като Съдът на публичната служба установява, че целите и минималните изисквания на Рамковото споразумение, въведено с Директива 1999/70, и по-конкретно на клауза 5, точка 1 от него, са специфични проявления на принципа на забрана на злоупотребата с право, който е общ принцип на правото, то при разглеждането по същество на възраженията за незаконосъобразност на член 88 от Условията за работа на другите служители и на решението на Комисията от 28 април 2004 г. относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в нейните служби той има основания да проучи доколко тази разпоредба и това решение могат да се тълкуват в съответствие с целите и минималните изисквания на Рамковото споразумение, и в крайна сметка на принципа на забрана на злоупотребата с право.
(вж. точки 59—62)
Позоваване на:
Съд — 22 май 2008 г., Ampliscientifica и Amplifin, C‑162/07, Сборник, стр. I‑4019, точки 27, 30 и 32, както и цитираната съдебна практика
Първоинстанционен съд — 8 май 2007 г., Citymo/Комисия, T‑271/04, Сборник, стр. II‑1375, точка 107 и цитираната съдебна практика
4. Разпоредбите на Условията за работа на другите служители, които уреждат сключването и подновяването на договорите за наемане в качеството на срочно нает служител, на служител със спомагателни функции, на договорно нает служител или на договорно нает служител със спомагателни функции, не допускат органът, оправомощен да сключва договори, да прибягва до сключването на последователни срочни договори за трайно изпълнение на постоянни задачи. Освен това, ако този орган е прибeгнал до сключването на последователни срочни договори за трайно изпълнение на постоянни задачи, то тази злоупотреба може да се поправи и понесените от заинтересованото лице отрицателни последици могат да се заличат чрез преуреждане на договорните отношения в съответствие с разпоредбите на Условията, което по-конкретно може да доведе до преобразуването на последователните срочни договори в договор за неопределено време.
(вж. точка 67)