РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

21 септември 2011 година(*)

„Обжалване — Публична служба — Служители — Срочен договор — Отказ за сключване на нов договор или за подновяване на договор за неопределено време — Рамково споразумение за срочната работа — Директива 1999/70/ЕО — Член 88 от УРДС — Решение на Комисията относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в нейните служби“

По дело T‑325/09 P

с предмет жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 4 юни 2009 г. по дело Adjemian и др./Комисия (F‑134/07 и F‑8/08, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това решение,

Vahan Adjemian, с адрес в Angera (Италия), и 175 служители и бивши служители на Европейската комисия, чиито имена са посочени в приложението, представлявани от адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J-N. Louis и адв. É. Marchal, avocats,

жалбоподатели,

като другите страни в производството са:

Европейска комисия, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑н D. Martin, в качеството на представители,

ответник в първоинстанционното производство,

подпомагана от

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bauer и г‑жа K. Zieleśkiewicz, в качеството на представители,

встъпила страна в първоинстанционното производство,

ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите),

състоящ се от: г-н M. Jaeger, председател, г‑жа I. Pelikánová (докладчик) и г‑н L. Truchot, съдии,

секретар: г-жа C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 февруари 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Със своята жалба, подадена на основание член 9 от приложение I към Статута на Съда, жалбоподателите искат да се отмени Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 4 юни 2009 г. по дело Adjemian и др./Комисия (F‑134/07 и F‑8/08, все още непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което са отхвърлени жалбите, от една страна, за отмяна на решенията на Комисията на Европейските общности за отказ да се сключат нови договори или за подновяването на съществуващите договори за наемане на жалбоподателите за неопределено време в качеството на договорно наети служители със спомагателни функции по смисъла на член 3б от Условията за работа на другите служители (УРДС) (наричани по-нататък „индивидуално оспорените решения“), и от друга страна, да се констатира незаконосъобразността на Решение C (2004) 1597 на Комисията от 28 април 2004 г. относно максималната продължителност на наемане на временен персонал в службите на Комисията, публикувано в Административни известия № 75‑2004 от 24 юни 2004 г. (наричано по-нататък „решението от 28 април 2004 г.“), и за отмяна, доколкото е необходимо, на член 88 от УРДС.

 Обстоятелства в основата на спора

2        Обстоятелствата в основата на спора са изложени в точки 11—21 от обжалваното решение.

 Първоинстанционното производство и обжалваното решение

3        С жалба, подадена на 3 декември 2007 г. пред Съда на публичната служба, жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложения I, II и III към обжалваното решение, искат, на първо място, прогласяване на незоконосъобразността на решенията на Комисията, между които е и решението от 28 април 2004 г., които се отнасят до максималната продължителност на наемане на временен персонал в нейните служби, и ако е необходимо, на член 88 от УРДС, доколкото той ограничава продължителността на договорите на наети служители със спомагателни функции; на второ място — отмяната на решенията на Комисията от 22 август, 5 септември, 30 октомври и 28 ноември 2007 г. за отказ да се сключат нови договори или за подновяването на техните съществуващи договори за наемане за неопределено време, и на трето място, ако е необходимо — отмяната на решенията на Комисията за определяне на съответните условия за тяхното наемане, доколкото новите им договори или подновяването на предишните им договори за наемане са били за определен срок.

4        С подадена на 22 януари 2008 г. пред Съда на публичната служба жалба по дело F‑8/08 г‑жа Renier иска да се отмени решението на Комисията от 11 април 2007 г., в частта, с която се ограничава продължителността на новия ѝ договор в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции за периода между 16 април 2007 г. и 15 декември 2008 г.

5        С отделна молба, депозирана в секретариата на Съда на публичната служба на 18 януари 2008 г. по дело F‑134/07, Комисията прави възражение за недопустимост. На 15 февруари 2008 г. жалбоподателите представят своите становища по това възражение. С определение от 8 май 2008 г. Съдът на публичната служба решава да се произнесе по възражението с произнасянето по същество.

6        С писмо, получено в секретариата на Съда на публичната служба на 14 февруари 2008 г., Съветът на Европейския съюз иска да бъде допуснат да встъпи в производството по дело F‑8/08 в подкрепа на Комисията. Председателят на втори състав на Съда на публичната служба уважава това искане с определение от 14 април 2008 г.

7        С постъпило в секретариата на Съда на публичната служба на 26 май 2008 г. становище при встъпване по съществото на спора Съветът иска в рамките на дело F‑8/08 да се отхвърли като неоснователно направеното с жалбата възражение за незаконосъобразност на член 88 от УРДС. Становището на жалбоподателката по становището при встъпване постъпва в секретариата на Съда на публичната служба на 8 септември 2008 г. Комисията не представя становище по писменото становище при встъпване.

8        С писмо, постъпило в секретариата на Съда на публичната служба на 4 април 2008 г., Съветът иска да бъде допуснат да встъпи в производството по дело F‑134/07 в подкрепа на Комисията. Председателят на втори състав на Съда на публичната служба уважава това искане с определение от 7 май 2008 г.

9        С постъпило на 23 юли 2008 г. в секретариата на Съда на публичната служба становище при встъпване Съветът иска в рамките на дело F‑134/07 да се отхвърли като недопустимо по отношение на четирима от жалбоподателите направеното с жалбата възражение за незаконосъобразност на член 88 от УРДС или във всеки случай да се отхвърли като неоснователно по отношение на останалите жалбоподатели. Със становището на Комисията по становището при встъпване, постъпило в секретариата на Съда на публичната служба на 5 септември 2008 г., се прави искане за отхвърляне на жалбата като недопустима или при условията на евентуалност — като неоснователна. Становищата на жалбоподателите по същото становище при встъпване постъпват в секретариата на Съда на публичната служба на 8 септември 2008 г.

10      С определение от 18 ноември 2008 г. председателят на втори състав на Съда на публичната служба, след изслушване на страните, съединява дела F‑134/07 и F‑8/08 за целите на устната фаза на производството.

11      С обжалваното решение Съдът на публичната служба съединява дела F‑134/07 и F‑8/08, отхвърля предявените пред него жалби и осъжда жалбоподателите да понесат изцяло направените от тях съдебни разноски, както и направените от Комисията съдебни разноски по съответно свързаните с тях дела.

 По жалбата

 Производство

12      Жалбоподателите образуват настоящото производство с подаване на жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 17 август 2009 г.

13      На 7 септември и през октомври 2009 г. в жалбата е нанесена поправка и нередовностите в нея са отстранени.

14      На 30 октомври 2009 г., след оттегляне от жалбата на трима от жалбоподателите, председателят на състава по жалбите подписва определение за частично заличаване на делото от регистъра.

15      Комисията представя писмения си отговор на 15 януари 2010 г.

16      В съответствие с член 141 от Процедурния правилник на Общия съд Съветът представя писмения си отговор на 10 февруари 2010 г.

17      Писмената фаза от производството приключва на 15 февруари 2010 г., за което жалбоподателите са уведомени на 23 февруари 2010 г. Те не правят искане за представяне на писмена реплика по реда на член 143 от Процедурния правилник.

18      С писмо от 25 февруари 2010 г. жалбоподателите подават на основание член 146 от Процедурния правилник мотивирано искане да бъдат изслушани в устната фаза на производството.

19      По искане на съдията докладчик Общият съд (състав по жалбите) решава да открие устната фаза на производството и на основание член 64 от Процедурния правилник, в рамките на процесуално-организационно действие, поставя писмен въпрос на страните. Те отговарят на въпроса в определения им за това срок.

20      Устните състезания и отговорите въпросите, устно поставени от Общия съд на страните, са изслушани в съдебното заседание от 18 февруари 2011 г.

 Искания на страните

21      Жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да отмени обжалваното съдебно решение,

–        да уважи направените от тях пред Съда на публичната служба искания за отмяна,

–        да осъди Комисията да заплати направените пред настоящата инстанция съдебни разноски, както и тези, които са направени пред Съда на публичната служба.

22      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна, и

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

23      Съветът иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

24      С жалбата се иска отмяна на всички разпоредби от обжалваното решение. В подкрепа на това искане жалбоподателите излагат пет правни основания.

25      Първото правно основание е изведено от твърдението за грешка при прилагане на правото и за нарушение на членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“), както и за нарушение на правото на ефективни правни средства за защита, опорочаващи мотивите на обжалваното решение, с което Съдът на публичната служба приема жалбата по дело F‑134/07 за насочена само срещу решенията, срещу които са били подадени възражения, а не срещу решенията за отхвърляне на тези възражения.

26      Второто правно основание е изведено от твърдението за грешка при прилагане на правото, опорочаваща мотивите на обжалваното решение, с които Съдът на публичната служба приема, че Директива 1999/70/ЕО от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43) (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), не може нито да наложи като такава задължения на Комисията, нито да обоснове възражения за незаконосъобразност на член 88 от УРДС и на решението от 28 април 2004 г.

27      Третото правно основание е изведено от твърдението за грешка при прилагане на правото, опорочаваща мотивите на обжалваното решение, с които Съдът на публичната служба отхвърля възраженията за незаконосъобразност на член 88 от УРДС и на решението от 28 април 2004 г., обосновани с незачитането на целите и минималните изисквания по отношение на срочната работа в Рамковото споразумение, въведено с Директива 1999/70 съобразно член 139, параграф 2 ЕО.

28      Четвъртото правно основание е изведено от твърдението за грешка при прилагане на правото, опорочаваща мотивите на обжалваното решение, с които Съдът на публичната служба отхвърля възражението за незаконосъобразност на член 88 от УРДС, обосновано от незачитането на задължението за мотивиране.

29      Петото правно основание е изведено от твърдението за грешки при прилагане на правото, опорочаващи мотивите на обжалваното решение, с които Съдът на публичната служба отхвърля оплакванията, поставящи пряко под съмнение законосъобразността на индивидуално оспорените решения.

 По първото правно основание

30      С първото правно основание жалбоподателите посочват, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е нарушил членове 90 и 91 от Правилника, както и тяхното право на ефективни правни средства за защита, с направения в точка 40 от обжалваното решение извод, че решенията за отхвърляне на възраженията не представляват увреждащи актове по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника, тъй като с тях само се потвърждават индивидуално оспорените решения и поради това те нямат самостоятелна стойност.

31      Съгласно установената съдебна практика от членове 90 и 91 от Правилника следва, че жалба на посочено в него лице срещу решение на органа по назначаване или срещу бездействието на този орган да предприеме предвидена в Правилника мярка, е допустима само когато заинтересованото лице е сезирало предварително органа по назначаване с жалба, която поне частично е била — изрично или мълчаливо — отхвърлена. Тази съдебна практика е приложима по силата на член 117 от УРДС и по аналогия спрямо жалба на служител срещу решение на органа, оправомощен да сключва договори или срещу негово бездействие да предприеме предвидена в УРДС мярка.

32      По този начин административната жалба и нейното отхвърляне — изрично или мълчаливо — са неразделна част от сложна процедура и представляват само предварително условие за сезиране на съда. При тези условия жалбата, дори и формално насочена срещу отхвърлянето на административната жалба, има за действие да сезира съда с разглеждане на увреждащия акт, срещу който административната жалба е подадена (Решение на Съда от 17 януари 1989 г. по дело Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точки 7 и 8), освен в случаите, при които отхвърлянето на административната жалба има различно значение от това на акта, срещу който тя е насочена (Решение на Общия съд от 25 октомври 2006 г. по дело Staboli/Комисия, T‑281/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑251 и II‑A‑2‑1303, точка 26). Съдът многократно приема, че с оглед на съдържанието си изрично решение за отхвърляне на административна жалба е възможно да няма характер на акт, потвърждаващ оспорения от жалбоподателя акт. Например, когато решението за отхвърляне на административна жалба включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение. В тези хипотези отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт (Решение на Общия съд от 10 юни 2004 г. по дело Eveillard/Комисия, Т‑258/01, Recueil FP, стр. І‑А‑167 и ІІ‑747, точка 31, Решение на Общия съд от 7 юни 2005 г. по дело Cavallaro/Комисия, Т‑375/02, Recueil FP, стр. І‑А‑151 и ІІ‑673, точки 63—66, Решение на Общия съд от 9 септември 2009 г. по дело Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, все още непубликувано в Сборника, точкr 50—59 и 64) или дори го приема за увреждащ акт, който замества последния (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 май 1980 г. по дело Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, Recueil, стр. 1677, точка 9, Решение на Общия съд от 12 декември 2002 г. по дело Morello/Комисия, Т‑338/00 и Т‑376/00, Recueil FP, стр. І-А-301 и ІІ-1457, точка 35 и Решение на Общия съд от 14 октомври 2004 г. по дело Sandini/Съд, Т‑389/02, Recueil FP, стр. І‑А‑295 и ІІ‑1339, точка 49).

33      Като се има предвид, че в системата на Правилника или на УРДС заинтересованото лице следва да подаде административна жалба срещу оспорваното от него решение и да подаде жалба срещу решението за отхвърляне на тази административна жалба, Съдът приема, че жалбата е допустима, независимо дали е насочена само срещу решението, което се оспорва с административната жалба, само срещу решението за отхвърляне на административната жалба или срещу тези две решения едновременно, стига административната и съдебната жалба да са подадени в предвидените членове 90 и 91 от Правилника срокове (Решение на Съда от 26 януари 1989 г. по дело Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точка 7). Въпреки това в съответствие с принципа на процесуална икономия съдът може да реши, че не следва да се произнася конкретно по исканията, насочени срещу решението за отхвърляне на административната жалба, ако установи, че те са лишени от самостоятелно съдържание и в действителност се преплитат с исканията, които са насочени срещу решението, което се оспорва с административната жалба (вж. в този смисъл Решение Vainker/Парламент, точка 32 по-горе, точки 7 и 8). Такъв може да е случаят, по-специално когато съдът установи, че решението за отхвърляне на административната жалба — евентуално поради това че е направено мълчаливо — само потвърждава решението, което се оспорва с административната жалба и следователно отмяната на решението за отхвърляне на административната жалба няма да породи никакво действие спрямо правното положение на заинтересованото лице, което да е по-различно от правното положение, създадено в резултат от отмяната на решението, което се оспорва с административната жалба.

34      В случая от точка 40 от обжалваното решение следва, че Съдът на публичната служба счита по същество, с оглед на съдебната практика, произтичаща от Решение по дело Vainker/Парламент, точка 32 по-горе, че не следва да се произнася по исканията на жалбоподателите по дело F‑134/07 срещу решенията за отхвърляне на техните административни жалби, доколкото тези искания били лишени от самостоятелно съдържание.

35      С първото правно основание жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложението, се оплакват по-конкретно от Съда на публичната служба, че не се е произнесъл по техните искания, насочени срещу решенията за отхвърляне на административните им жалби. Те твърдят, че тези решения за отхвърляне представлявали нови решения, доколкото били взети от органа, оправомощен да сключва договори, вследствие на задълбочено разглеждане на тяхното административно, юридическо и лично положение.

36      Както с основание отбелязва Комисията, жалбоподателите не посочват никакъв довод или доказателство в подкрепа на първото правно основание от жалбата, от което да може да се установи, че по своето съдържание изричните решения за отхвърляне на техните административни жалби нямат характера на потвърждения на индивидуално оспорените решения. Това все пак не засяга задължението на Съда на публичната служба да мотивира своите решения в съответствие с член 36 от Статута на Съда, приложим към него по силата на член 7, параграф 1 от приложение I към този статут, както и в съответствие с член 79 от неговия процедурен правилник. Освен това от съдебната практика следва, че решенията на Съда на публичната служба трябва да са достатъчно мотивирани, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с основанията, поради които той не е уважил техните доводи и за да може Общият съд да осъществи своя съдебен контрол (вж. по аналогия Решение на Съда от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429, точка 60 и Решение на Съда от 4 октомври 2007 г. по дело Naipes Heraclio Fournier/СХВП, C‑311/05 P, непубликувано в Сборника, точки 51—53).

37      Наистина жалбоподателите не повдигат в подкрепа на жалбата довода за липса или за непълнота на мотивите на обжалваното решение по отношение на разглеждания въпрос. Въпреки това, съгласно член 113 от Процедурния правилник Общият съд може по всяко време служебно да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки. Съгласно постоянната съдебна практика обаче липсата или непълнотата на мотивите спада към съществените процесуални нарушения и представлява правно основание, което може или дори трябва да бъде служебно разгледано от съда (вж. Решение на Съда от 2 декември 2009 г. по дело Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, Сборник, стр. I‑11245, точка 34 и цитираната съдебна практика), при условие че предварително е поканил страните да представят становищата си (вж. Решение на Съда от 17 декември 2009 г. по дело за преразглеждане M/EMEA, C‑197/09 RX‑II, все още непубликувано в Сборника, точка 57 и цитираната съдебна практика).

38      В отговор на писмено поставения от Общия съд въпрос (точка 19 по-горе) жалбоподателите твърдят, че Съдът на публичната служба е нарушил предвиденото в член 7, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда задължение за мотивиране, като не е посочил в обжалваното решение обстоятелствата, които е взел предвид, за да приеме, от една страна, че те обосновават интерес за искане на отмяна на решенията за отхвърляне на административните им жалби, и от друга страна, че жалбата е насочена само срещу решенията, срещу които са подадени административните жалби, а именно индивидуално оспорените решения.

39      Комисията твърди, че с оглед на фактическите и правни обстоятелства Съдът на публичната служба не следва специално да мотивира извода, съгласно който решенията за отхвърляне на административните жалби са лишени от самостоятелно съдържание. Тези решения не били следствие от преразглеждане на положението на заинтересованите лица въз основа на нови фактически или правни обстоятелства. Освен това допълнителните мотиви в тези решения имали за цел само да потвърдят индивидуално оспорените решения, като едновременно с това дадат отговор на повдигнатите от заинтересованите страни в техните административни жалби правни основания.

40      В отговора на Съвета се посочва, че Съдът на публичната служба няма задължение да излага основанията, поради които счита, че решенията за отхвърляне на административните жалби са лишени от самостоятелно съдържание, тъй като в тях не се съдържали фактически и правни обстоятелства, които в дадения случай да сочат на съществуващо съмнение в това отношение. При всички случаи твърдението за липса на мотивиране не следвало да доведе до отмяна на обжалваното решение, тъй като то нямало никакво отражение върху самото му съдържание.

41      Обратно на това, което в случая твърдят Комисията и Съветът, Съдът на публичната служба е бил задължен да посочи в обжалваното решение фактическите и правни обстоятелства, на които се е основал, за да приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по исканията, изложени в жалбата, с която е бил сезиран. В точка 40 от обжалваното решение обаче Съдът на публичната служба не е изложил мотивите, поради които приема, че „исканията за формална отмяна, отправени“ от жалбоподателите по дело F‑134/07 срещу решенията за отхвърляне на техните административни жалби са „лишени от самостоятелно съдържание“, в сравнение с исканията на същите тези жалбоподатели срещу индивидуално оспорените решения.

42      Освен това, както се посочва в точка 40 от обжалваното решение, че „не може да се отрече интересът на посочените жалбоподатели да искат отмяна на решения, с които се отхвърлят техните административни жалби заедно с отмяната на увреждащите ги актове [които съответстват на индивидуално оспорените решения]“, Съдът на публичната служба дава да се разбере, че при дадените обстоятелства отмяната само на споменатите първи решения може да бъде в тяхна полза (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 октомври 2009 г. по дело GlaxoSmithKline Services и др./ Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, Сборник, стр. I‑9291, точка 23), която по определение е различна от ползата, която биха могли да имат от отмяната на вторите споменати решения.

43      Предвид непълнотата, дори противоречивостта на мотивите в обжалваното решение, Общият съд не може да упражни контрол доколко Съдът на публичната служба е могъл обосновано да приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по отношение на исканията на жалбоподателите, насочени срещу решенията за отхвърляне на техните административни жалби, и следователно — да отговори на първото правно основание.

44      Следователно обжалваното решение следва да се отмени поради нарушение на задължението за мотивиране в частта, в която се приема липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество по отношение на исканията на жалбоподателите по дело F‑134/07, насочени срещу решенията за отхвърляне на техните административни жалби, чиито имена са посочени в приложение към настоящото решение.

 По второто правно основание

45      С второто правно основание жалбоподателите твърдят, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 85—87 от обжалваното решение, по отношение на направените от тях възражения за незаконосъобразност на член 88 от УРДС и на решението от 28 април 2004 г., доколкото с тях се допуска институциите да сключват последователни срочни договори за наемане, е обосновал отхвърлянето на тези възражения по-конкретно с извода, че дадена директива поначало и Директива 1999/70, в частност, не може като такава да налага на институциите задължения, а в дадения случай — задължения за Комисията.

46      На първо място, следва да се даде отговор на повдигнатите от Комисията и Съвета възражения за липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество, изведени, от една страна, от обстоятелството, че с него се твърди нарушение на член 10 ЕО, нещо което било изрично насочено срещу реформата, предложена от Комисията и одобрена от Съвета с Регламент (ЕО) № 723/2004 от 22 март 2004 г. за изменение на Правилника и на УРДС (ОВ L 124, стр. 1), а не срещу обжалваното решение, и от друга страна — от обстоятелството, че с това правно основание се твърди, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, което не се подкрепяло от никакъв правен довод.

47      Както бе посочено по-горе в точка 45, от подадената жалба все пак следва, че второто правно основание е насочено срещу обжалваното решение и се основава на правни доводи, които съответстват на изискванията на член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник.

48      Поради това повдигнатите от Комисията и Съвета възражения за липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

49      На второ място, що се отнася до настоящото правно основание, трябва да се подчертае по същество, че съгласно член 283 ЕО Съветът е приел УРДС посредством Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година за определяне на статута и на УРДС, и за въвеждане на особени мерки, приложими временно спрямо длъжностните лица на Комисията (ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 14), неколкократно изменян. Този регламент, видно от член 1, има за цел да уреди правните отношения между Европейските общности и техните служители. В съответствие с разпоредбите на член 249, втора алинея ЕО разпоредбите на Регламента, и по-специално член 88 от УРДС имат общо приложение, задължителни са в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави членки.

50      Също така, както следва от първо съображение от решението от 28 април 2004 г., то е прието в изпълнение на правилата, уреждащи отношенията между Комисията и нейния временен договорно нает персонал. С него се цели установяването на правила за упражняване на широкото правомощие на преценка, с което тя разполага, в качеството ѝ на орган, оправомощен да сключва договори, в определените от разпоредбите на УРДС рамки и в това му качество то представлява вътрешна директива, макар да не може да се разглежда като обща разпоредба за изпълнение по смисъла на член 126 от УРДС. Следователно решението от 28 април 2004 г. следва да се счита за указващо правило за поведение, което Комисията сама е приела за себе си и от което тя не може да се отклони, без да посочи основанията за това, тъй като в противен случай ще наруши принципа за равно третиране (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 7 февруари 1991 г. по дело Ferreira de Freitas/Комисия, T‑2/90, Recueil, стр. II‑103, точки 56 и 61, и цитираната съдебна практика).

51      Обратно на това, както Съдът на публичната служба основателно отбелязва в точка 86 от обжалваното решение, адресати на Директива 1999/70 са държавите членки, а не институциите. Следователно не може да се счита, че разпоредбите на тази директива, в това им качество, налагат задължения на институциите при упражняването на техните законодателни или изпълнителни правомощия (в този смисъл вж. по аналогия Решение на Съда от 9 септември 2003 г. по дело Rinke, C‑25/02, Recueil, стр. I‑8349, точка 24 и Решение на Общия съд от 21 май 2008 г. по дело Belfass/Съвет, T‑495/04, Сборник, стр. II‑781, точка 43).

52      Следователно разпоредбите на Директива 1999/70, с които се въвежда Рамковото споразумение, като такива не могат да бъдат източник на задължения за Съвета или за Комисията в осъществяването на техните законодателни или изпълнителни правомощия по отношение на уреждането на отношенията между Европейските общности и техните служители. Те не могат също така в това си качество да бъдат основание за предявяване на възражение за незаконосъобразност на член 88 от УРДС или на решението от 28 април 2004 г.

53      Поради това второто правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.

 По третото правно основание

54      Със своето трето правно основание жалбоподателите твърдят, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 118 от обжалваното решение е отхвърлил възраженията за незаконосъобразност на член 88 от УРДС и на решението от 28 април 2004 г. с мотива, че те зачитали целите и минималните изисквания по отношение на срочната работа в Рамковото споразумение, въведено с Директива 1999/70.

55      Това правно основание поставя по същество въпроса дали и при какви условия може да се прави позоваване на Директива 1999/70, с която се въвежда Рамковото споразумение, за да се установи съществуването или да се уточни обхватът на дадено задължение на институциите, като самото то може да бъде основание за предявяване на възражение за незаконосъобразност на член 88 от УРДС, и на решението от 28 април 2004 г., в качеството им на основания за приемане на индивидуално оспорените решения, доколкото с тях се препятства възможността органът, оправомощен да сключва договори, да преобразува в безсрочен договор поредица от срочни договори с предмет трайното изпълнение на постоянни задачи.

56      В това отношение следва да се поясни, че макар разпоредбите на Директива 1999/70, с които се въвежда Рамковото споразумение, да не могат като такива да бъдат източник на задължения за Съвета или за Комисията в осъществяването на техните законодателни или изпълнителни правомощия по отношение на уреждането на отношенията между Европейските общности и техните служители, и макар те да не могат също така да бъдат основание за предявяване на възражение за незаконосъобразност на член 88 от УРДС или на решението от 28 април 2004 г. (вж. точка 52 по-горе), все пак на въведените с тази директива или изведени от нея правила или принципи може да се прави позоваване спрямо тези институции, когато самите тези правила или принципи се явяват само специфично проявление на основни правила на Договора за ЕО и на общи принципи, които са пряко приложими спрямо тези институции (вж. в този смисъл Решение по дело Rinke, точка 51 по-горе, точки 24—28). Всъщност във всяка правова общност еднаквото прилагане на правото е основно изискване (Решение на Съда от 6 декември 2005 г. по дело ABNA и др., C‑453/03, C‑11/04, C‑12/04 и C‑194/04, Recueil, стр. I‑10423, точка 104) и всеки правен субект е обвързан от принципа на спазване на законността. По този начин институциите, както и всеки друг субект на правото, са длъжни да зачитат нормите на Договора за ЕО и общите принципи на правото, които се прилагат спрямо тях (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точки 18—21 и Решение на Общия съд от 10 декември 2009 г. по дело Antwerpse Bouwwerken/Комисия, T‑195/08, Сборник, стр. II‑4439, точка 55).

57      От посочената съдебна практика следва, че доколкото е възможно, УРДС и решението от 28 април 2004 г. следва да се тълкуват в духа на еднаквото прилагане на правото и на тяхното съответствие с целите и предписанията на Рамковото споразумение, въведено от Директива 1999/70, както това е посочено от Съда на публичната служба в точки 117 и 118 от обжалваното решение, само доколкото самите тези цели и предписания се явяват специфично проявление на основни правила на Договора за ЕО и на общи принципи на правото, които са пряко приложими спрямо институциите.

58      В дадения случай Съдът на публичната служба прави извод в точки 122 и 123 от обжалваното решение, че „Рамковото споразумение цел[яло] да се ограничи последователното прибягване до категория[та] на [срочните] трудови правоотношения, считана за възможен източник на злоупотреби във вреда на работещите, чрез предвиждането на определен брой разпоредби за минимална защита, предназначени да избягнат несигурността в положението на наемните работници“, и че „клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение конкретно цел[яла] да „предотврати злоупотребите в резултат от използването на последователни срочни договори или трудови правоотношения“.

59      Принципът на забрана на злоупотребата с право, съгласно който никой не може да злоупотребява чрез позоваване на нормите на правото, е част от общите принципи на правото, зачитането на които се осигурява от съда (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 май 2008 г. по дело Ampliscientifica и Amplifin, C‑162/07, Сборник, стр. I‑4019, точки 27, 30 и 32, и цитираната съдебна практика, и Решение на Общия съд от 8 май 2007 г. по дело Citymo/Комисия, T‑271/04, Сборник, стр. II‑1375, точка 107 и цитираната съдебна практика).

60      Освен това важно е да се отбележи, че създаването на правна рамка за предотвратяване на злоупотребата с право в резултат от използването на последователни срочни договори или трудови правоотношения е цел, призната и подкрепена от законодателя в Директива 1999/70. Предотвратяването на злоупотребата с право в тази област съответства също на целите, които Общността и държавите членки са си поставили в член 136 ЕО, осъзнавайки значението на основните социални права, така както те са изведени в подписаната в Торино на 18 октомври 1961 г. Европейска социална харта и в Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., сред които са подобряването на условията на живот и труд на работниците, и осигуряването на подходяща социална закрила.

61      Следователно законодателят, като е упражнил изведеното от член 283 ЕО свое законодателно правомощие да приеме УРДС, и органът, оправомощен да сключва договори, при осъществяване на широкото правомощие на преценка, с което разполага в определените от разпоредбите на УРДС рамки, са длъжни при приемането или въвеждането на правила, уреждащи отношенията между Европейските общности и техните служители, да предотвратяват злоупотребата с право, която може да последва от използването на последователни срочни договори, в съответствие с предвидените в член 136 ЕО цели за подобряване на условията на живот и труд на работниците и за осигуряване на подходяща социална закрила.

62      Тъй като Съдът на публичната служба установява в обжалваното решение, че целите и минималните изисквания на Рамковото споразумение, въведено с Директива 1999/70, и по-конкретно на клауза 5, точка 1 от него са специфични проявления на принципа на забрана на злоупотребата с право, който е общ принцип на правото, то при разглеждането по същество на възраженията за незаконосъобразност на член 88 от УРДС и на решението от 28 април 2004 г. той има основания да проучи доколко тази разпоредба и това решение могат да се тълкуват в съответствие с целите и минималните изисквания на Рамковото споразумение, и в крайна сметка на принципа на забрана на злоупотребата с право.

63      Следователно повдигнатите от Комисията и Съвета доводи в противоположен смисъл трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

64      Поради това остава да се разгледа дали, както това се твърди от жалбоподателите, Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил в точка 118 от обжалваното решение възраженията за незаконосъобразност на член 88 от УРДС и на решението от 28 април 2004 г., макар тази разпоредба и това решение да не следвало или във всеки случай да не можело да се тълкуват в смисъл, че съответстват на целите и минималните изисквания относно срочната работа на Рамковото споразумение, въведено с Директива 1999/70, тъй като не отговаряли на възложеното на институциите задължение при упражняването на техните законодателни или изпълнителни правомощия да предотвратяват злоупотребите при използването на последователни срочни договори в публичната служба.

65      Следва да се има предвид все пак, че жалбоподателите оспорват правомерността на член 88 от УРДС и на решението от 28 април 2004 г., като повдигат възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 241 ЕО в спор, който се отнася до правомерността на индивидуално оспорените решения за отказ от страна на органа, оправомощен да сключва договори, да сключи нови договори или да поднови техните предишни договори за наемане в качеството на договорно наети служители със спомагателни функции не за определен, а за неопределен срок. Възможността обаче, която предоставя член 241 ЕО за позоваване на неприложимостта на регламент или на акт с общо приложение, който е правната основа на оспорения акт на правоприлагане, не е самостоятелно право на иск и може да се упражнява само инцидентно. При липсата на основно право на иск не може да се прави позоваване на посочения член 241 ЕО (Решение на Съда от 16 юли 1981 г. по дело Albini/Съвет и Комисия, 33/80, Recueil, стр. 2141, точка 17, Решение на Съда от 11 юли 1985 г. по дело Salerno и др./Комисия и Съвет, 87/77, 130/77, 22/83, 9/84 и 10/84, Recueil, стр. 2523, точка 36, Решение на Общия съд от 22 октомври 1996 г. по дело CSF и CSME/Комисия, T‑154/94, Recueil, стр. II‑1377, точка 16). Оттук следва, че това правно основание в жалбата може да се отнася само до установяването на обстоятелството, доколко Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото в обжалваното решение, като е приел, че член 88 от УРДС и решението от 28 април 2004 г. не нарушават възложеното на Съвета и на Комисията задължение при упражняването на техните законодателни или изпълнителни правомощия да предотвратяват злоупотребата с право, която може да последва от използването на последователни срочни договори, тъй като задължавали органа, оправомощен да сключва договори, да преобразува в безсрочен договор дадена последователност от срочни договори, имащи за предмет трайното изпълнение на постоянни задачи.

66      Във връзка с това е важно да се подчертае, че макар законодателят да е задължен при използването на последователни срочни договори да предотвратява по ефикасен начин злоупотребите от страна на органа, оправомощен да сключва договори, то въпреки това той разполага по силата на член 249, втора алинея ЕО с пълна свобода да избира най-подходящите в това отношение форми и средства. По този начин от разпоредбите на Директива 1999/70, така както са уточнени от съдебната практика, следва, че задължението за предотвратяване на злоупотреби с право вследствие на използването на последователни срочни договори или трудови правоотношения може да се осъществи по различни начини, и по-специално чрез приемането на мерки, които или предвиждат подновяването на дадени договори или трудови правоотношение да се основава на обективни причини, или ограничават общата максимална продължителност на последователните срочни договори или трудови правоотношения, или още ограничават броя на подновяване на дадените договори или трудови правоотношения. От друга страна, бе установено, че зачитането именно на това задължение не налага да се предвижда преобразуването на срочните трудови договори в безсрочни договори, поне когато съответната правна уредба съдържа мерки, чиято цел е да се предотвратяват по ефикасен начин злоупотребите при използването на последователни срочни договори, както и мерки, позволяващи надлежно да се санкционира подобна злоупотреба, като при това се заличат понесените от заинтересованото лице увреждащи последици (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 4 юли 2006 г. по дело Adeneler и др., C‑212/04, Recueil, стр. I‑6057, точки 91 и 102, и Решение на Съда от 7 септември 2006 г. по дело Marrosu и Sardino, C‑53/04, Recueil, стр. I‑7213, точки 47 и 53).

67      Въпреки това от точки 77—86 по-долу следва, че разпоредбите на УРДС, които уреждат сключването и подновяването на договорите за наемане в качеството на срочно нает служител, на служител със спомагателни функции, на договорно нает служител или на договорно нает служител със спомагателни функции, не допускат органът, оправомощен да сключва договори, да прибягва до сключването на последователни срочни договори за трайното изпълнение на постоянни задачи. Освен това от точка 87 по-долу следва, че ако органът, оправомощен да сключва договори, е прибягнал до сключването на последователни срочни договори за трайно изпълнение на постоянни задачи, то тази злоупотреба може да се поправи и понесените от заинтересованото лице отрицателни последици могат да се заличат чрез преуреждане на договорните отношения в съответствие с разпоредбите на УРДС, което по-конкретно може да доведе до преобразуването на последователните срочни договори в договор за неопределено време.

68      Поради това Съдът на публичната служба не е опорочил обжалваното решение с твърдяната от жалбоподателите грешка при прилагане на правото, като е преценил, че член 88 от УРДС и решението от 28 април 2004 г. не нарушават възложените на Съвета и на Комисията задължения за ефикасно предотвратяване и санкциониране на злоупотребите с право, които могат да са следствие от използването от страна на органа, оправомощен да сключва договори, на последователни срочни договори за трайно изпълнение на постоянни задачи.

69      С оглед на това третото правно основание на жалбата следва да се отхвърли като неоснователно.

 По четвъртото правно основание

70      Със своето четвърто правно основание жалбоподателите твърдят, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил изведеното от незачитането на задължението за мотивиране възражение за незаконосъобразност на член 88 от УРДС, поради това че съдържащите се в съображение 36 от Регламент № 723/2004 мотиви са достатъчни, за да обосноват целта, преследвана със създаването на новата категория на договорно наети служители със спомагателни функции и освен това, поради това че не се налагало специфично мотивиране, доколкото член 88 от УРДС във връзка с член 3б от УРДС, във връзка от своя страна с клауза 5 от Рамковото споразумение, не засягат предвидените в Рамковото споразумение по отношение на срочната работа цели и минимални изисквания.

71      Като се има предвид, че жалбоподателите оспорват отказа на органа, оправомощен да сключва договори, да сключи нови договори или да поднови техните предишни договори за неопределено време, следва да се приеме, че чрез своето възражение за незаконосъобразност, изведено от липсата на мотивиране на член 88 от УРДС, жалбоподателите се оплакват, че законодателят не е изложил основанията, поради които не е обвързал органа, оправомощен да сключва договори, с общото задължение да преобразува в договор за неопределено време последователността от срочни договори за трайно изпълнение на постоянни задачи.

72      За да отхвърли това възражение за незаконосъобразност, Съдът на публичната служба приема в точка 141 от обжалваното решение, че в дадения случай не се налага специфично мотивиране, доколкото, както това се посочва в точка 134 от обжалваното решение, член 88 от УРДС не засяга целите и минималните изисквания на Рамковото споразумение по отношение на срочната работа.

73      Доколкото четвъртото правно основание в жалбата може да се тълкува в смисъл, че повдига по същество твърдение за допусната от Съда на публичната служба грешка при прилагане на правото, тъй като в обжалваното решение не се посочвало, че по силата на предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране законодателят имал задължението да изложи основанията, поради които не е възложил на органа, оправомощен да сключва договори, общо задължение да преобразува в договор за неопределено време последователността от срочни договори за трайно изпълнение на постоянни задачи, то следва да се подчертае, както е видно от точка 67 по-горе, че Съдът на публичната служба основателно е приел по същество в точка 134 от обжалваното решение, че законодателят не е бил обвързан с въвеждането на такова задължение, тъй като разпоредбите на УРДС допускат ефикасното предотвратяване и санкциониране на злоупотребите с право, които могат да произтекат от използването от страна на органа, оправомощен да сключва договори, на последователни срочни договори за трайно изпълнение на постоянни задачи, и които евентуално биха могли да доведат до преобразуването на тези договори в безсрочни договори. Поради това също основателно Съдът на публичната служба е приел в точки 141 и 142 от обжалваното решение, че законодателят не е имал задължение да излага основанията, поради които не е утвърдил такова общо задължение.

74      Поради това четвъртото правно основание в жалбата следва да се отхвърли като неоснователно.

 По петото правно основание

75      В рамките на петото правно основание жалбоподателите се оплакват, че в мотивите на обжалваното решение Съдът на публичната служба е допуснал множество грешки при прилагане на правото, за да отхвърли оплакванията, пряко оспорващи законосъобразността на индивидуално оспорените решения за отказ на органа, оправомощен да сключва нови договори, да сключи нови договори или да поднови предишните договори на жалбоподателите за неопределено време.

76      За да се даде отговор на повдигнатите от жалбоподателите оплаквания в рамките на петото правно основание, следва да се припомнят или да се уточнят понятията и съответните характеристики на различните видове договори за наемане на работа в публичната служба, така както те са предвидени в Правилника или в УРДС.

77      В самото начало трябва да се подчертае, че понятието „определена [постоянна] длъжност в някоя от институциите“ по смисъла на член 1а, параграф 1 от Правилника включва само длъжностите, които изрично са посочени в бюджета като „постоянни“ или са обозначени по подобен начин (Решение на Съда от 19 март 1964 г. по дело Schmitz/ЕИО, 18/63, Recueil, стр. 163 и 192, и Решение на Общия съд от 11 юли 2002 г. по дело Martinez Paramo и др./Комисия, T‑137/99 и T‑18/00, Recueil FP, стр. I‑A‑119 и II‑639, точка 96). Всяко тълкуване в противоположен смисъл би довело до значително увеличаване на броя на приетите от бюджетния орган постоянни длъжности, което може да постави пред риск осъществяването както на възложените му функции, така и на неговите намерения (Решение по дело Schmitz/ЕИО, посочено по-горе, стр. 192).

78      По-нататък от член 1а, параграф 1 от Правилника във връзка с членове 2—5 от УРДС следва, че постоянните длъжности в институциите по принцип са предназначени да се заемат от длъжностни лица и само по изключение такива длъжности могат да се заемат от служители.

79      По този начин, макар член 2, букви б) и г) от УРДС да предвижда изрично, че за заемане на постоянна длъжност могат да се наемат срочно наети служители, то той уточнява също така, че това може да бъде само временно. Освен това член 8, втора алинея от УРДС предвижда договорът за наемане в качеството на срочно нает служител да не надхвърля четири години и да може да се подновява само веднъж за период най-много от две години. В края на този период правоотношението на срочно наетия служител се прекратява поради преустановяване на осъществяването на неговите функции или чрез назначаването му в качеството на длъжностно лице при определените в Правилника условия. Това изключение от принципа, съгласно който постоянните длъжности са предназначени да се заемат чрез назначаване на длъжностни лица, има за цел да отговори на нуждите на службата само в конкретен случай (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 февруари 1989 г. по дело Van der Stijl и Cullington/Комисия, 341/85, 251/86, 258/86, 259/86, 262/86, 266/86, 222/87 и 232/87, Recueil, стр. 511, точки 28 и 33). Освен това то може да се използва само ако институцията разполага със свободна постоянна длъжност, която е предварително предвидена в бюджета (Решение Martinez Paramo и др./Комисия, точка 77 по-горе, точка 97).

80      Освен това, макар член 3, буква б) и член 3б, първа алинея, буква б) от УРДС да предвиждат съответно, че служителите със спомагателни функции и договорно наетите служители със спомагателни функции могат след разглеждане на всички възможности за вътрешно съвместителство в рамките на институцията да бъдат наети да заместват някои длъжностни лица или заемащи постоянна длъжност срочно наети служители, то членове 51 и 53 от УРДС, от една страна, и член 88 от УРДС, от друга страна, уточняват, че техният договор следва да се сключи за определен период и ограничават едновременно възможностите за подновяване на договора и възможната действителна продължителност на този договор. Това прави договора несигурен по своя характер, което отговаря на самия негов предмет, състоящ се в това да се замени дадено временно отсъстващо длъжностно лице, независимо дали то е титуляр или е по заместване (вж. в този смисъл Решение на Съда от 1 февруари 1979 г. по дело Deshormes/Комисия, 17/78, Recueil, стр. 189, точка 37).

81      По отношение на длъжностите, включени в щатното разписание, приложено към съответния за всяка институция раздел от бюджета, които бюджетните органи са класифицирали като временни, те следва в съответствие с член 2, буква a) и член 9 от УРДС да се заемат от срочно наети служители. Доколкото тези длъжности са включени в щатното разписание, те са свързани с постоянни задачи, определени като публична служба, без винаги да съответстват по силата на направения от бюджетния орган избор на определена в посочения в точка 77 по-горе смисъл „постоянна длъжност“, която следва да се заеме от длъжностно лице съобразно принципа, изложен в точка 78 по-горе. Следователно възможно е да се предвиди договорите за такива длъжности да могат в съответствие с разпоредбите на член 8, първа алинея от УРДС да се сключват за неопределено време. Когато договорът е срочен, той може да се поднови само веднъж за определен период и се преобразува в безсрочен договор при последващо подновяване.

82      Накрая, що се отнася до длъжностите, които не са включени в щатното разписание, приложено към съответния за всяка институция раздел от бюджета и за които поради това възнагражденията се изплащат чрез открити за целта общи бюджетни кредити в съответния за всяка институция раздел от бюджета съобразно член 3 и член 79, параграф 1 от УРДС, то тези длъжности не са свързани с постоянни задачи, определени като публична служба, не са поради това „постоянна длъжност“ в посочения в точка 77 по-горе смисъл, нито са срочно заемана длъжност в посочения в точка 81 по-горе смисъл. Преди да бъдат приложени новите разпоредби на УРДС, произтичащи от Регламент № 723/2004, тези длъжности е следвало да се заемат от служители със спомагателни функции в съответствие с член 3 от УРДС. От 31 декември 2006 г., в съответствие с член 52 от УРДС, никой нов служител със спомагателни функции не може да бъде нает и преди това заеманите от служители със спомагателни функции длъжности, които не са постоянни и не са временни, следва, в съответствие с разпоредбите на член 3а, параграф 1 и член 3б, първа алинея, буква a) от УРДС, да се заемат от договорно наети служители или от договорно наети служители със спомагателни функции.

83      Що се отнася длъжностите, които не са постоянни и не са временни, мястото на осъществяване на които се намира в Европейския съюз в рамките на някоя от институциите, то по-нататък следва да се прави разлика между тези от тях, които се отнасят до изпълнението на технически задачи или задачи от административно-обслужващ характер и тези, които се отнасят до изпълнението на други задачи или функции. Първите следва да се заемат от договорно наети служители в съответствие с член 3а, буква a) от УРДС, а вторите — от договорно наети служители със спомагателни функции в съответствие с член 3б, първа алинея, буква a) от УРДС. Последните от тези длъжности — предназначените да се заемат от договорно наети служители със спомагателни функции — поначало се отнасят до несигурни по своето естество длъжности, тъй като са свързани със задачи в съответната институция с временен характер, с неопределени по ясен начин задачи или със задачи, отговарящи на спешна необходимост, без да е налице подходяща бюджетна длъжност (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда по дело Deshormes/Комисия, точка 80 по-горе, точка 37, Решение на Съда от 19 ноември 1981 г. по дело Fournier/Комисия, 106/80, Recueil, стр. 2759, точка 9 и Решение на Съда от 23 февруари 1983 г. по дело Toledano Laredo и Garilli/Комисия, 225/81 и 241/81, Recueil, стр. 347, точка 6).

84      Съобразно самото им естество е предвидено договорите за наемане в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции да се сключват за определен срок. Освен това ограничени са възможностите за подновяване на подобни договори, както и възможната действителна продължителност на наемането на работа чрез тези договори.

85      От друга страна, длъжностите, които не са постоянни и не са временни, и които следва да се заемат от договорно наети служители съгласно член 3а, буква a) от УРДС, се отнасят до длъжности, които не са несигурни по своето естество, той като се отнасят до технически задачи или до задачи от административно-обслужващ характер в съответната институция, които може да са с постоянен характер и да бъдат ясно определени, както това следва от член 80, параграф 3 от УРДС. Следователно, освен че член 85, параграфи 1 и 2 от УРДС предвижда договорите за наемане в качеството на договорно нает служител да се сключват за определен срок, той предвижда също общата продължителност на срочния договор да не бъде повече от десет години и в зависимост от случая след едно или повече подновявания този договор да може да бъде подновяван само за неопределен срок.

86      От изложеното дотук следва, че основната характеристика на договорите за наемане в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции е тяхната несигурност във времето, която съответства на самата цел на тези договори, състояща се в осъществяването от временно нает персонал на непостоянни по естество или поради липсата на титуляря задачи. Следователно за осъществяването на задачи, отнасящи се до дадена „постоянна длъжност“ в посочения в точка 77 по-горе смисъл или на задачи, които се отнасят до длъжност, включена в щатното разписание, приложено към съответния за всяка институция раздел от бюджета и която бюджетните органи са класифицирали като временна (вж. точка 81 по-горе), а също така за осъществяването на технически задачи или задачи от административно-обслужващ характер по смисъла на член 3а, буква a) от УРДС, органът, оправомощен да сключва договори, не може да използва този правен режим за дълги периоди чрез наемане на такъв персонал, който с цената на продължителна несигурност ще се окаже използван не по установения ред (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда по дело Deshormes/Комисия, точка 80 по-горе, точки 37 и 38, и Решение на Съда от 11 юли 1985 г. по дело Maag/Комисия, 43/84, Recueil, стр. 2581, точки 18 и 19). Всъщност подобна практика ще бъде в противоречие със забраната за злоупотреба с право, приложима в случаите, когато органът, оправомощен да сключва договори използва последователни срочни договори в публичната служба (точка 71 и сл. по-горе). То би било също в противоречие с принципа на равно третиране в областта на публичната служба (Решение на Съда от 11 септември 2007 г. по дело Lindorfer/Съвет, C‑227/04 P, Сборник, стр. I‑6767, точка 63 и Решение на Съда от 17 юли 2008 г. по дело Campoli/Комисия, C‑71/07 P, Сборник, стр. I‑5887, точка 50), съгласно който спрямо служителите, които обективно са поставени при еднакви условия или се намират в едно и също положение, трябва да се прилагат същите правила.

87      Ако е в противоречие с разпоредбите на Правилника и на УРДС възможността служители да се квалифицират като длъжностни лица по смисъла на член 1а, параграф 1 от Правилника само поради това че им е възложено за дълги периоди да осъществяват задачи, които съответстват на дадена „постоянна длъжност“ в посочения в точка 77 по-горе смисъл, то от друга страна, няма никаква пречка с оглед на възложените на служителя задачи и в зависимост от фактическите обстоятелства съдът, който следва да се произнесе по подадена на основание член 117 от УРДС и член 91 от Правилника жалба, да квалифицира правомерно като договор за наемане в качеството на срочно нает служител договорът, който формално е представен като договор за наемане в качеството на служител със спомагателни функции, на договорно нает служител или на договорно нает служител със спомагателни функции, съгласно който служителят е осъществявал в действителност задачи, съответстващи на определена постоянна длъжност (вж. в този смисъл Решение Deshormes/Комисия, точка 80 по-горе, точки 44—53) или на длъжност, включена в щатното разписание, приложено към съответния за институцията раздел от бюджета и която бюджетните органи са класифицирали като временна (вж. точка 81 по-горе). Също така няма никаква пречка с оглед на поетите от служителя задачи и съобразно фактическите обстоятелства съдът да квалифицира правомерно като договор за наемане в качеството на договорно нает служител по смисъла на член 3а от УРДС договорът, който формално е представен като договор за наемане в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции по смисъла на член 3б от УРДС, съгласно който служителят е осъществявал в действителност технически задачи или задачи от административно-обслужващ характер по смисъла на член 3а, буква a) от УРДС. В последните посочени хипотези може да възникне също въпросът за евентуалното преуреждане на последователните срочни договори в безсрочен договор за наемане в щатното качество на срочно нает служител по смисъла на член 2, буква a) или в) от УРДС, или на договорно нает служител по смисъла на член 3а от УРДС, при прилагане на разпоредбите на член 8, първа алинея или на член 85 от УРДС.

88      Това все пак предполага съответният служител да е сезирал органа, оправомощен да сключва договори, с искане, от една страна, срокът на работата, осъществена формално в изпълнение на договор за наемане в качеството на служител със спомагателни функции, на договорно нает служител или на договорно нает служител със спомагателни функции да му бъде признат като срок на работа, осъществена в качеството на срочно нает служител или срокът на работа, осъществена формално в изпълнение на договор за наемане в качеството на срочно нает служител, на служител със спомагателни функции или на договорно нает служител със спомагателни функции, да му бъде признат като срок на работа, осъществена в качеството на договорно нает служител, както и, от друга страна, предполага последователните му срочни договори да бъдат преуредени в безсрочен договор за наемане в щатното качество на срочно нает служител по смисъла на член 2, буква a) или в) от УРДС, или на договорно нает служител по смисъла на член 3а от УРДС, при прилагане на разпоредбите на член 8, първа алинея или на член 85 от УРДС. Освен това съответният служител следва да докаже, от една страна, че длъжностите, които съответстват на действително осъществяваните от него функции към съответния период са били включени в щатното разписание, приложено към съответния за институцията раздел от бюджета, както и това, че длъжностите са били свободни, и от друга страна, че осъществяваните от него функции в качеството на служител със спомагателни функции, на договорно нает служител или на договорно нает служител със спомагателни функции са съответствали на постоянни задачи, определени като публична служба (вж. в този смисъл Решение по дело Toledano Laredo и Garilli/Комисия, точка 83 по-горе, точки 7 и 12) или на технически задачи или задачи от административно-обслужващ характер по смисъла на член 3а, буква a) от УРДС. При липсата на каквато и да е разпоредба в УРДС, която да определя особени условия за доказване, съответният служител може да привежда всякакви доказателства за осъществяваните от него постоянни задачи, определени като публична служба (Решение по дело Toledano Laredo и Garilli/Комисия, точка 83 по-горе, точка 13) или технически задачи или задачи от административно-обслужващ характер по смисъла на член 3а, буква a) от УРДС. Съответният служител трябва да докаже също така с всички възможни средства, че предвидените в член 8, първа алинея или в член 85 от УРДС условия за преобразуването на даден договор от срочен в безсрочен са налице спрямо него.

89      На повдигнатото от жалбоподателите с петото правно основание оплакване следва да се даде отговор в светлината на определената по-горе правна рамка.

90      На първо място, трябва да се даде отговор на изложеното с петото правно основание в жалбата оплакване от отхвърлянето от страна на Съда на публичната служба посредством обжалваното решение на оплакванията на жалбоподателката по дело F‑8/08 срещу индивидуално оспореното решение, по силата на което срокът на нейния нов договор за наемане в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции е ограничен до 15 декември 2008 г.

91      Доколкото по същество жалбоподателите предявяват оплакване от Съда на публичната служба, че при разглеждането на законосъобразността на обжалваното решение не е признал за неприложимо произтичащото от решението от 28 април 2004 г. правило за шестте години, тъй като то ограничавало неправомерно възможността на органа, оправомощен да сключва договори, да сключи новия договор за наемане в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции за целия предвиден в член 88 от УРДС срок, следва да се посочи, че видно от точка 54 от обжалваното решение, жалбоподателката по дело F‑8/08 е подала оплакване до Комисията за това, че последната я лишила от предимството, което безсрочният договор предоставя и от действителна кариерна перспектива, като чрез обжалваното решение ѝ е предложила само нов договор за наемане в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции със срок до 15 декември 2008 г. включително. Освен това от точки 41—57 от обжалваното решение не е видно жалбоподателката по дело F‑8/08 да е правила възражение за незаконосъобразност на произтичащото от решението от 28 април 2004 г. правило за шестте години, основавайки се на обстоятелството, че приложението на това правило ограничавало възможността на органа, оправомощен да сключва договори, да сключи новия договор за наемане в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции за целия предвиден в член 88 от УРДС срок. Оттук следва, че чрез петото правно основание жалбоподателите не могат да упрекват Съда на публичната служба, че предвид член 88 от УРДС е допуснал грешка при прилагане на правото, като не се е произнесъл по законосъобразността на произтичащото от решението от 28 април 2004 г. правило за шестте години.

92      Освен това, що се отнася до оплакването на жалбоподателите, че Съдът на публичната служба не е приел мотивите в обжалваното решение за опорочени предвид член 88 от УРДС, трябва да се подчертае, както самите жалбоподатели признават това в писмените си становища, че продължителността на новия договор за наемане на жалбоподателката по дело F‑8/08 в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции е бил ограничен до 15 декември 2008 г. в изпълнение на произтичащото от решението от 28 април 2004 г. правило за шестте години. Съдът на публичната служба обаче е оправомощен да установи дали в случая това правило не е трябвало да се приложи, поради това че би ограничило възможността на органа, оправомощен да сключва договори, да сключи новия договор за наемане в качеството на договорно нает служител със спомагателни функции за целия предвиден в член 88 от УРДС срок.

93      Накрая, що се отнася до оплакването, че Съдът на публичната служба не е проучил всички предоставени му договори и допълнителни споразумения, за да установи дали жалбоподателката по дело F‑8/08 е осъществявала постоянни задачи, свързани с обикновената дейност на Комисията, следва да се подчертае, че съгласно изложените в точка 88 по-горе принципи жалбоподателката е трябвало да направи искане формално изтеклият срок в изпълнение на договор за наемане в качеството на договорно нает служител или на договорно нает служител със спомагателни функции да ѝ бъде признат като срок на изпълнение в качеството на срочно нает служител или на договорно нает служител и е трябвало да докаже с всички възможни средства, че всички условия за преобразуването на нейните последователни срочни договори в безсрочен договор в нейния случай са били изпълнени. От самите изводи на Съда на публичната служба в точка 144 от обжалваното решение обаче се вижда, че това не е станало. Освен това, както Съдът на публичната служба основателно припомня в точки 77 и 144 от обжалваното решение, не той е трябвало да проучва и да установява дали в приложенията към депозираната пред него жалба има обстоятелства, които биха могли да запълнят допуснати в нея пропуски, доколкото приложенията имат само чисто доказателствена и документална функция (Решение на Общия съд от 18 октомври 2001 г. по дело X/BCE, T‑333/99, Recueil, стр. II‑3021, точка 190, Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело ABB Asea Brown Boveri/Комисия, T‑31/99, Recueil, стр. II‑1881, точка 113 и Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г. по дело Mote/Парламент, T‑345/05, Сборник, стр. II‑2849, точка 75). Следователно оплакването на жалбоподателите не е основателно.

94      На второ място, трябва да се даде отговор на всички изложени с петото правно основание в жалбата оплаквания от отхвърлянето от страна на Съда на публичната служба посредством обжалваното решение на оплакванията на жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложението, срещу индивидуални решения, определящи по отношение на тях условията за наемане на работа, доколкото с тях се ограничава продължителността на техните договори в съответствие с член 88 от УРДС и с произтичащото от решението от 28 април 2004 г. правило за шестте години, и/или с които се отхвърля искането им за продължаване на техните договори за неопределено време.

95      Доколкото по същество жалбоподателите предявяват оплакване от Съда на публичната служба, че е нарушил член 253 ЕО, като в точка 148 от обжалваното решение не е посочил, с оглед на общите принципи или на предвидените в Рамковото споразумение минимални изисквания по отношение на срочната работа, порока или недостатъка в мотивите на решенията, с които органът, оправомощен да сключва договори, предвид въведените от член 88 от УРДС ограничения и произтичащото от решението от 28 април 2004 г. правило за шестте години, е отказал да сключи нови договори или да поднови за неопределен срок техните предишни договори за наемане в качеството на договорно наети служители със спомагателни функции, то следва да се припомни, че УРДС и решението от 28 април 2004 г. отговарят на изискванията, които произтичат от принципа на забрана на злоупотребата с право, приложен спрямо използването на последователни срочни договори в публичната служба (точка 67 по-горе), тъй като позволяват предотвратяването по ефикасен начин на злоупотребите при използването на последователни срочни договори за трайното изпълнение на постоянни задачи и надлежното санкциониране на подобни злоупотреби, като при това заличават понесените от заинтересованото лице увреждащи последици. При това положение, при наличието на последователни срочни договори органът, оправомощен да сключва договори, е длъжен да мотивира всеки отказ за сключване на нов договор или за подновяване за неопределен срок на предишен договор само с позоваване на релевантните разпоредби на УРДС и евентуално на решението от 28 април 2004 г. Поради това жалбоподателите нямат основание да упрекват Съда на публичната служба, че не е посочил порок или недостатък в мотивите на решенията, с които органът, оправомощен да сключва договори, предвид въведените от член 88 от УРДС ограничения и произтичащото от решението от 28 април 2004 г. правило за шестте години, е отказал на жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложението, да сключи нови договори или да поднови за неопределен срок техните предишни договори с оглед на принципа на забрана на злоупотребата с право, приложен спрямо използването на последователни срочни договори в публичната служба.

96      Доколкото освен това тези оплаквания следва да се тълкуват в смисъл, че Съдът на публичната служба неправомерно пропуснал да вземе предвид това, че жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложението, изпълнявали постоянни задачи на публична служба в качеството на служители със спомагателни функции, на договорно наети служител или на договорно наети служител със спомагателни функции, или технически задачи или задачи от административно-обслужващ характер по смисъла на член 3а, параграф 1, буква a) от УРДС в качеството на договорно наети служител със спомагателни функции, то от гореизложеното следва, че в рамките на УРДС поправянето на твърдяната от жалбоподателите злоупотреба с право се осъществява чрез преуреждането на техните последователни срочни договори, като се вземат предвид задачите, които в действителност са осъществявали по време на прослужените от тях периоди и продължителността на тези периоди. Това предполага жалбоподателите да докажат, че всички изискуеми условия за такова преуреждане в техния случай са налице (вж. точка 88 по-горе). В дадения случай нито от обжалваното решение, нито от петото правно основание е видно жалбоподателите да са направили искане за това периодите, формално прослужени в изпълнение на договор за наемане в качеството на служители със спомагателни функции, на договорно наети служител или на договорно наети служители със спомагателни функции да им бъдат признати като прослужено време в качеството на срочно наети служители или искане за това периодите, формално прослужени в изпълнение на договор за наемане в качеството на договорно наети служител със спомагателни функции да им бъдат признати като прослужено време в качеството на договорно наети служител, не е видно да са се позовали на разпоредбите на член 8, първа алинея или на член 85 от УРДС, за да може техните последователни срочни договори да бъдат преобразувани в безсрочни договори и да са представяли в подкрепа на тези искания всички изискуеми доказателства.

97      От това следва, че петото правно основание следва да се отхвърли.

98      От всички изложени съображения следва, че обжалваното решение трябва да се отмени в частта, в която се приема, че липсва основание за постановяване на решение по същество по отношение на исканията, повдигнати от жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложението, срещу решенията за отхвърляне на техните административни жалби.

99      Жалбата трябва да се отхвърли в останалата ѝ част.

 Относно последиците от частичната отмяна на обжалваното решение

100    Съгласно член 13, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда, ако жалбата е основателн,а Общият съд може, в случай на отмяна на решението на Съда на публичната служба, да реши сам спора, когато фазата на производството позволява това. Даденият случай е такъв по отношение на исканията на жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложението, срещу решенията за отхвърляне на техните административни жалби (вж. точки 44 и 98 по-горе).

101    От материалите по делото е видно, че в изричните решения за отхвърляне на административните жалби на жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложението, се взема специално становище по правни и фактически въпроси, които не са били разглеждани в индивидуално оспорените решения. В действителност, за да отговори на повдигнатите с административните жалби възражения за незаконосъобразност, администрацията е взела становище именно в тези решения за първи път по отношение на законосъобразността на индивидуално оспорените решения с оглед на УРДС и на решението от 28 април 2004 г., както и по отношение на неприложимостта към съществуващите между Комисията и жалбоподателите трудови правоотношения на разпоредбите на въведеното от Директива 1999/70 Рамково споразумение. Следователно, за да оспорят основателността на тези преценки, жалбоподателите са имали интерес да поискат отмяната на решенията за отхвърляне на техните административни жалби.

102    Въпреки това следва да се посочи, че в обжалваното решение Съдът на публичната служба се е произнесъл цялостно по правните основания и по направените от жалбоподателите пред първата инстанция възражения в подкрепа както на исканията им за отмяна на решенията за отхвърляне на техните административни жалби, така и на исканията им за отмяна на индивидуално оспорените решения. Освен това, доколкото изложените в жалбата правни основания имат за цел оспорване на отхвърлянето на тези правни основания и на тези възражения от страна на Съда на публичната служба чрез обжалваното решение, то настоящото решение ги отхвърля.

103    Съображенията, които в обжалваното решение са обосновали отхвърлянето на правните основания и на възраженията на жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложението, или които в настоящото решение обосновават потвърждаване на направеното от Съда на публичната служба отхвърляне на същите правни основания и възражения, доколкото те са насочени срещу индивидуално оспорените решения, то тези съображения обосновават отхвърлянето на посочените правни основания и възражения, доколкото са насочени срещу решенията за отхвърляне на техните административни жалби.

104    Поради това жалбата, подадена от жалбоподателите по дело F‑134/07, чиито имена са посочени в приложението, следва да се отхвърли в частта, в която се иска отмяната на решенията за отхвърляне на техните административни жалби.

 По съдебните разноски

105    Съгласно член 148, първа алинея от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Общия съд, той се произнася по съдебните разноски.

106    Съгласно член 87, параграф 2, първа алинея от същия правилник, приложим към производството за обжалване по силата на член 144 от Процедурния правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

107    Тъй като исканията на жалбоподателите са отхвърлени и Комисията и Съветът са направили искане в този смисъл, жалбоподателите понасят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Комисията и Съвета пред настоящата инстанция.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите)

реши:

1)      Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 4 юни 2009 г. по дело Adjemian и др./Комисия (F‑134/07 и F‑8/08) в частта, в която се приема липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество по отношение на исканията на жалбоподателите по дело F-134/07, чиито имена са посочени в приложението, насочени срещу решенията за отхвърляне на техните административни жалби,.

2)      Отхвърля жалбата в останалата част.

3)      Отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателите по дело F-134/07, чиито имена са посочени в приложението, в частта, в която се иска отмяната на решенията за отхвърляне на техните административни жалби.

4)      Г-н Vahan Adjemian и 175-те служители и бивши служители на Европейската комисия, чиито имена са посочени в приложението, понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Комисията и Съвета на Европейския съюз, направени пред настоящата инстанция.

Jaeger Pelikánová Truchot

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 септември 2011 година.

Подписи

Приложение

Matteo Ambietti, с адрес в Gallarate (Италия),

Elisabetta Avanti, с адрес във Vedano Olona (Италия),

Daniela Baiguera, с адрес в Cadrezzate (Италия),

Douglas James Beare, с адрес в Azzale (Италия),

Valentina Benzi, с адрес във Varese (Италия),

Maria Nicoletta Berta, с адрес в Buguggiate (Италия),

Conrad Bielsky, с адрес в Ispra (Италия),

Maria Bielza Diaz‑Caneja, с адрес в Ispra,

Roberta Bino, с адрес в Ispra,

Kristin Boettcher, с адрес в Ranco (Италия),

Valeria Boschini, с адрес в Taino (Италия),

Mounir Bouhifd, с адрес в Arolo di Leggiuno (Италия),

Cristina Brovelli, с адрес в Ispra,

Daniela Brovelli, с адрес в Ranco,

Clementine Burnley, с адрес в Taino,

Daniela Buzica, с адрес в Ispra,

Giovanni Calderone, с адрес в Leggiuno (Италия),

Marco Canonico, с адрес в Refrancore (Италия),

Stefano Casalegno, с адрес в Angera (Италия),

Javier Castro Jimenez, с адрес в Ispra,

Denise Cecconello, с адрес в Cocquio Trevisago (Италия),

Francesca Cellina, с адрес във Varese,

Francesca Cenci, с адрес в Travedona Monate (Италия),

Laura Cerotti, с адрес в Dairago (Италия),

Houtai Choumane, с адрес в Laveno (Италия),

Graziella Cimino Reale, с адрес в Guidonia Montecelio (Италия),

Marco Clerici, живущ в с адрес в Legnano (Италия),

Bruno Combal, с адрес в Besozzo (Италия),

Costanza Giulia Conte, с адрес в Ispra,

Tatiana Conti, с адрес във Vedano Olona,

Domenica Cortellini, с адрес в Brebbia (Италия),

Orna Cosgrove, с адрес във Varese,

Giulio Cotogno, с адрес в Rovellesca (Италия),

Cristina Croera, с адрес в Taino,

Ana Maria Cruz Naranjo, с адрес в Cardana di Besozzo (Италия),

Barbara Cuniberti, с адрес в Angera,

Bianca D’Alimonte, с адрес в Sesto Calende (Италия),

Miranta Dandoulaki, с адрес в Атина (Гърция),

Alexander De Meij, с адрес в Leggiuno,

Wim Decoen, с адрес в Brebbia,

Christiane Deflandre, с адрес в Travedona Monate,

Riccardo Del Torchio, с адрес в Gemonio (Италия),

Elena Demicheli, с адрес в Sesto Calende,

Manuela Di Lorenzo, с адрес в Sangiano (Италия),

Stefano Donadello, с адрес в Arsago Seprio (Италия),

Anna Donato, с адрес в Taino,

Bruno Duarte De Matos E Sousa Pereira, с адрес в Ispra,

Sami Dufva, с адрес в Biandronno (Италия),

Wesley Duke, с адрес в Gavirate (Италия),

Diego Escudero Rodrigo, с адрес в Taino,

Claudio Forti, с адрес в Malgesso (Италия),

Monica Gandini, с адрес в Buguggiate,

Aliki Georgakaki, с адрес в Alkmaar (Нидерландия),

Giovanni Giacomelli, с адрес в Laveno,

Alessandra Giallombardo, с адрес в Gavirate,

Nadia Giboni, с адрес в Brebbia,

Maria Giovanna Giordanelli, с адрес във Vergiate (Италия),

Maria Giuseppina Grillo, с адрес в Sangiano,

Manuela Grossi, с адрес в Ranco,

Laurence Guy-Mikkelsen, с адрес в Angera,

Rachel Margaret Harvey-Kelly, с адрес в Cardana di Besozzo,

Paul Hasenohr, с адрес в Arolo di Leggiuno,

Ulla Marjaana Helminen, с адрес в Laveno,

Gea Huykman, с адрес в Anna Paulowna (Нидерландия),

Elisabeth Marie Cecile Joossens, с адрес в Biandronno,

Lyudmila Kamburska, с адрес в Ranco,

Maria Cristina La Fortezza, с адрес в Arsago Seprio,

Debora Lacchin, с адрес в Brebbia,

Rafal Leszczyna, с адрес във Varese,

Amin Lievens, с адрес в Taino,

Silvia Loffelholz, с адрес в Gavirate,

Davide Lorenzini, с адрес във Varese,

Chiara Macchi, с адрес в Casalzuigno (Италия),

Andrew John Edgar MacLean, с адрес във Varese,

Andrea Magistri, с адрес в Ispra,

Alessia Maineri, с адрес във Varese,

Simone Malfara, с адрес в Ispra,

Adriana Marino, с адрес в Taino,

Patrizia Masoin, с адрес в Брюксел (Белгия),

Matteo Mazzuccato, с адрес в Legnano,

Stefania Minervino, с адрес в Cittiglio (Италия),

Eduardo Luis Montes Torralbo, с адрес в Ispra,

Davide Moraschi, с адрес в Севиля (Испания),

Claudio Moroni, с адрес в Besozzo,

Giovanni Narciso, с адрес в Ispra,

Andrew Darren Nelson, с адрес в Angera,

Elisa Nerboni, с адрес в Angera,

Isabella Claudia Neugebauer, с адрес в Arolo di Leggiuno,

Francesca Nicoli, с адрес в Laveno,

Victor Alexander Nievaart, с адрес в Alkmaar,

Magdalena Novackova, с адрес в Alkmaar,

Joanna Nowak, с адрес в Ispra,

Victoria Wendy O’Brien, с адрес в Angera,

Davide Orto, с адрес в Gallarate,

Alessio Ossola, с адрес в Brebbia,

Silvia Parnisari с адрес в Arona (Италия),

Manuela Pavan, с адрес в San Felice (Италия),

Immaculada Pizzaro Moreno, с адрес в Севиля,

Marina Pongillupi, с адрес в Ranco,

Marsia Pozzato, с адрес в Sesto Calende,

Elisa Pozzi, с адрес в Taino,

Giovanna Primavera, с адрес в Angera,

Michele Rinaldin, с адрес в Sesto Calende,

Alice Ripoli, с адрес в Gavirate,

Emanuela Rizzardi, с адрес в Laveno,

Michela Rossi, с адрес в Taino,

Andrew Rowlands, с адрес в Bodio (Италия),

Helen Salak, с адрес в Cocquio Trevisago,

Jaime Sales Saborit, с адрес в Ispra,

Maria Sonia Salina, с адрес във Vergiate,

Anne Marie Sanchez Cordeil, с адрес в Besozzo,

Ferruccio Scaglia, с адрес в Oleggio (Италия),

Niels Schulze, с адрес в Sesto Calende,

Francesca Serra, с адрес в Cadrezzate,

Penka Shegunova, с адрес в Geel (Белгия),

Donatella Soma, с адрес в Ispra,

Monica Squizzato, с адрес в Inarco (Италия),

Alan Steel, с адрес в Laveno,

Robert Oleij Strobl, с адрес в Ranco,

Marcel Suri, с адрес в Brebbia,

Malcolm John Taberner, с адрес в Monvalle (Италия),

Martina Telo, с адрес във Виченца (Италия),

Saara Tetri, с адрес в Cittiglio,

Barbara Claire Thomas, с адрес в Cocquio Trevisago,

Donatella Turetta, с адрес в Ranco,

Adamo Uboldi, с адрес в Cardana di Besozzo,

Monica Vaglica, с адрес в Osmate (Италия),

Paulo Valente De Jesus Rosa, с адрес в Travedona Monate,

Corinna Valli, с адрес в Leggiuno,

Federica Vanetti, с адрес в Cittiglio,

Christophe Vantongelen, с адрес в Besozzo,

Irene Vernacotola, с адрес в Legnano,

Ottaviano Veronese, с адрес в Segrate (Италия),

Patricia Vieira Lisboa, с адрес в Angera,

Maria Pilar Vizcaino Martinez, с адрес в Monvalle,

Giulia Zerauschek, с адрес в Триест (Италия),

Marco Zucchelli, с адрес в Ternate (Италия),

Erika Adorno, с адрес в Travedona Monate,

Valeria Bossi, с адрес в Comerio (Италия),

Barbara Cattaneo, с адрес в Leggiuno,

Claudia Cavicchioli, с адрес в Caravate (Италия),

Fatima Doukkali, с адрес във Varese,

Orla Huryley, с адрес в Ranco,

Romina La Micela, с адрес в Besozzo,

Lucia Martinez Simon, с адрес в Ranco,

Daniela Piga, с адрес в Roggiano (Италия),

Pamela Porcu, с адрес в Cittiglio,

Silvia Sciacca, с адрес във Varese,

Sarah Solda, с адрес в Brebbia,

Cristina Zocchi, с адрес в Bregano (Италия),

Angela Baranzini, с адрес в Besozzo,

Elly Bylemans, с адрес в Balen (Белгия),

Sabrina Calderini, с адрес в Solbiate Arno (Италия),

Davide Capuzzo, с адрес във Vergiate,

Ivano Caravaggi, с адрес в Besozzo,

Elisa Dalle Molle, с адрес в Ranst (Белгия),

Wendy De Vos, с адрес в Grand-Bigard (Белгия),

Volkmar Ernst, с адрес във Weingarten (Германия),

Matteo Fama, с адрес в Sangiano (Италия),

Arianna Farfaletti Casali, с адрес във Varese,

Sasa Gligorijevic, с адрес в Monvalle,

Raffaella Magi Galluzzi, с адрес във Varese,

Sophie Mühlberger, с адрес в Karlsruhe (Германия),

Pamela Muscillo, с адрес във Varese,

Jan Paepen, с адрес в Balen,

Marco Paviotti, с адрес в Bagnaria Arsa (Италия),

Slavka Prvakova, с адрес в Alkmaar (Нидерландия),

Andreas Ratzel, с адрес в Linkenheim (Германия),

Thierry Romero, с адрес в Страсбург (Франция),

Jose Pablo Solans Vila, с адрес в Monvalle,

Susan Wray, с адрес в Tuitjenhorn (Нидерландия),

Sven Wurzer, с адрес в Linkenheim,

Sylvia Zamana, с адрес в Castricum (Нидерландия),

Uwe Zweigner, с адрес в Leopoldshafen (Германия),

Colette Renier, с адрес в Брюксел.

* Език на производството: френски.