Дело T‑116/11
Association médicale européenne (EMA)
срещу
Европейска комисия
„Клауза за подсъдност — Шестата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации, допринасящи за създаването на европейско изследователско пространство и иновации (2002—2006 г.) — Договори Dicoems и Cocoon — Несъответствие на част от декларираните разходи с договорните условия — Прекратяване на договори — Възстановяване на част от платените суми — Обезщетение за вреди — Насрещен иск — Извъндоговорна отговорност — Неоснователно обогатяване — Жалба за отмяна — Акт, който не подлежи на обжалване — Актове, които се вписват в контекста на чисто договорни отношения и не могат да се разглеждат отделно от тях — Дебитно известие — Недопустимост“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 11 декември 2013 г.
1. Жалба за отмяна — Жалба, която всъщност се отнася до спор с договорен характер — Отмяна на дебитно известие, издадено от Комисията — Липса на компетентност на съда на Съюза — Недопустимост
(членове 263 ДФЕС и 288 ДФЕС)
2. Бюджет на Европейския съюз — Финансова помощ от Общността — Задължение на бенефициера да спазва условията за предоставяне на помощта — Финансиране, което се отнася само до действително направени разходи — Удостоверяване на декларираните разходи — Липса — Недопустими разходи
(член 317 ДФЕС)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на добра администрация
4. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение, взето въз основа на договор
(член 296 ДФЕС)
5. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на Съюза на забрана на неоснователното обогатяване — Понятие
6. Съдебно производство — Допустимост на исковете и жалбите — Жалба срещу писмо, изготвено от Изпълнителната агенция за научни изследвания в рамките на компетентността ѝ — Иск за обезщетение, основан на извъндоговорната отговорност на Комисията — Изпълнителна агенция за научни изследвания, която е юридическо лице — Недопустимост
(член 4, параграф 2, и член 21 от Регламент № 58/2003 на Съвета; Решение № 2008/46 на Комисията)
7. Съдебно производство — Предмет на спора — Изменение в хода на производството — Забрана
(член 48 от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 72, 74 и 75)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 236 и 263)
3. Следва да се припомни, че по отношение на правните субекти институциите на Съюза имат задължения, които произтичат от общия принцип на добра администрация, само в рамките на административните им отговорности. За сметка на това, когато правоотношението между Комисията и жалбоподателя очевидно е с договорен характер, последният може да упреква Комисията само за нарушения на разпоредбите на договора или за нарушения на приложимото за договора право.
(вж. точка 245)
4. Задължението за мотивиране, наложено на институциите на Европейския съюз по силата на член 296 ДФЕС, се отнася само до едностранните актове. То следователно не обхваща актовете по силата на договор, който обвързва съответната институция с насрещната страна.
(вж. точка 275)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 282)
6. Не може да се приеме, че писмо, написано на бланка на Изпълнителната агенция за научни изследвания (REA), подписано от нейния началник на отдел и изпратено от същата в рамките на правомощията ѝ, е изпратено от Комисията или че тя носи отговорност за него.
Всъщност Регламент № 58/2003 относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността, дава на Комисията правомощие да учредява изпълнителни агенции и да им възлага определени задачи във връзка с управлението на една или повече програми на Общността. Докато Комисията продължава да изпълнява задачите, предполагащи дискреционна власт, която може да отразява политически избор, на агенцията може да се възложи да управлява фазите от осъществяването на проекта, да приема инструментите на изпълнение на бюджета и след упълномощаване от Комисията — да извършва всички необходими действия по осъществяване на програмата на Общността, и по-специално дейностите по възлагане на поръчките и насочване на субсидиите. Освен това член 4, параграф 2 от този регламент предвижда, че изпълнителната агенция е юридическо лице. Съгласно член 21 от посочения регламент договорната отговорност на изпълнителната агенция се урежда от закона, приложим за договора, а в рамките на извъндоговорната си отговорност тя е длъжна съгласно общите правни принципи в държавите членки да изплати обезщетение за всяка щета, нанесена от нея или от нейните служители при и във връзка с изпълнението на техните задачи.
В изпълнение на посочения регламент Комисията е учредила REA с Решение 2008/46. Член 1 от това решение предвижда, че статутът на REA се урежда от Регламент № 58/2003. От това следва, че REA е юридическо лице. Освен това от съвместния прочит на Решение 2008/46 и член 21 от Регламент № 58/2003 следва, че в областта на извъндоговорната отговорност REA е длъжна да поправи вредите, причинени от нея или от нейните служители при и във връзка с изпълнението на техните задачи.
(вж. точки 292—296, 299 и 300)
7. Когато е сезиран в рамките на клауза за подсъдност, Общият съд трябва да се произнесе по спора въз основа на приложимото за договора национално материално право.
За сметка на това съгласно общопризнатия принцип на правото, че всяка юрисдикция прилага собствените си процесуални норми, компетентността, както и допустимостта на исканията се разглеждат само въз основа на правото на Съюза. Ето защо, когато насрещният иск е предявен в рамките на дуплика в производство пред Общия съд, допустимостта му следва де се определи съгласно член 48 от Процедурния правилник на Общия съд. Тази разпоредба не допуска въвеждане на нови правни основания в хода на производството, но позволява това при определени условия. Все пак тази разпоредба не допуска страната да изменя самия предмет на спора в хода на производството. Член 48 от Процедурния правилник не прави разграничение според това дали става въпрос за ищеца, или за жалбоподателя, или за длъжника. Освен това трябва да се считат за недопустими възражения за недопустимост или основания, които са представени за първи път в дупликата и които не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени по време на производството.
(вж. точки 310—316)