Дело T‑335/09

Groupement Adriano, Jaime Ribeiro, Conduril — Construção, ACE

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Програма MEDA I — Специално споразумение за финансиране — Упълномощаване на Европейския съюз да събере вземанията, дължими на Кралство Мароко от трето лице — Дебитно известие — Напомнително писмо — Актове, които не могат да се разглеждат отделно от договор — Акт, който не подлежи на обжалване — Недопустимост“

Резюме на определението

Жалба за отмяна — Жалба, която всъщност се отнася до спор с договорен характер — Упражняване на договорни права от дадена институция, от името и за сметка на една от страните по договора — Липса на компетентност на общностния съд — Недопустимост

(член 230 ЕО и 249 ЕО)

По силата на член 230 ЕО общностните юрисдикции осъществяват контрол върху законосъобразността на приетите от институциите актове, насочени към пораждането на правни последици по отношение на трети лица, като изменят съществено тяхното правно положение. Тази компетентност се отнася само до актовете, посочени в член 249 ЕО, които институциите трябва да приемат при предвидените с Договора условия.

За сметка на това обаче приетите от институциите актове, които се вписват в контекста на чисто договорни отношения и не могат да се разглеждат отделно от тях, поради самото си естество не спадат към актовете, посочени в член 249 ЕО, чиято отмяна може да се иска от общностна юрисдикция съгласно член 230 ЕО.

При все това обаче актът, приет от дадена институция в рамките на договор, трябва да се разглежда като отделим от този договор, когато, от една страна, институцията го е приела в изпълнение на поверените ѝ правомощия, и от друга страна, самият той произвежда задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на своя адресат и следователно този акт може да бъде предмет на жалба за отмяна. При това положение подадената от адресата на акта жалба за отмяна трябва да се приеме за допустима. В този контекст „поверените на институцията правомощия“ трябва да се възприемат като правомощия, изведени от Договорите или от вторичното право, които са част от прерогативите ѝ на публична власт и по този начин ѝ позволяват да създава или променя едностранно права и задължения по отношение на трето лице. Упражняването на договорни права от дадена институция обаче, в хипотезата, в която Съюзът е упълномощен да действа от името и за сметка на една от страните по договора, не представлява упражняване на поверените ѝ правомощия.

(вж. точки 24—26, 32 и 33)