Дело T‑332/09
Electrabel
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Концентрации — Решение за налагане на глоба във връзка с осъществяване на концентрация — Задължение за спиране на концентрацията — Задължение за мотивиране — Грешка в преценката — Погасителна давност — Размер на глобата“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 12 декември 2012 г.
1. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Неоспорване на някои съображения от фактическа и правна страна по време на административното производство — Ограничаване на упражняването на правото на жалба — Липса — Съдебен контрол — Обхват
(член 83 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО; член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
2. Концентрации между предприятия — Понятие — Фактически самостоятелен контрол — Упражняване от миноритарен акционер — Критерии за преценка — Процент на присъствие на акционерите на общите събрания през предходните години — Съдебен контрол — Обхват
(член 83 ЕО; член 3, параграфи 1 и 3 от Регламент № 4064/89 на Съвета; точки 9, 14 и 15 от Известие 98/C 66/02 на Комисията)
3. Конкуренция — Административно производство — Решение, с което се установява нарушение и се налага глоба — Спазване на принципа на равно третиране — Задължение на Комисията да се придържа към предишната си практика при вземане на решения — Липса — Съдебен контрол
(членове 81 ЕО, 82 ЕО и 83 ЕО)
4. Концентрации между предприятия — Понятие — Фактически самостоятелен контрол — Упражняване от миноритарен акционер — Критерии за преценка — Структура на гласовете и на управлението на дейностите на съответното предприятие — Право на предпочтително изкупуване — Просто доказателствен факт, който може да се вземе предвид заедно с други, а не допълнително условие за такъв контрол
(член 83 ЕО; Регламент № 4064/89 на Съвета; точка 15 от Известие 98/C 66/02 на Комисията)
5. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват
(член 253 ЕО)
6. Концентрации между предприятия — Разглеждане от Комисията — Задължение за спиране на концентрацията — Концентрация, осъществена преди да бъде обявена за съвместима с общия пазар — Право на Комисията да поиска временни мерки за концентрациите, попадащи в приложното поле на Регламент № 139/2004, но не и за концентрациите, попадащи в обхвата на Регламент № 4064/89 — Липса на такова искане в случай, към който се прилага Регламент № 4064/89 — Липса на отражение върху квалификацията на деянието
(член 83 ЕО; член 8, параграф 5 и член 26, параграф 2 от Регламент № 139/2004 на Съвета, както и член 4, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
7. Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност във връзка с налагането на санкции — Давностен срок — Концентрации между предприятия — Концентрация, осъществена преди да бъде обявена за съвместима с общия пазар — Преценка
(член 83 ЕО; член 1, параграф 1, букви a) и б) от Регламент № 2988/74 на Съвета и член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
8. Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност във връзка с налагането на санкции — Начален момент — Концентрации между предприятия — Концентрация, осъществена преди да бъде обявена за съвместима с общия пазар — Продължавано нарушение — Преценка
(член 83 ЕО; член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/74 на Съвета и член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
9. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Съдебен контрол — Неограничена компетентност на съда на Съюза — Обхват
(член 83 ЕО; член 261 ДФЕС; член 16 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
10. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Право на преценка на Комисията — Насоки за определянето на размера на глобите, налагани за нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО — Неприложимост — Прилагане само на разпоредбите на Регламент № 4064/89
(членове 81 EО, 82 EО и 83 EО; член 261 ДФЕС; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета, член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета и член 14, параграф 3 от Регламент № 4064/89 на Съвета; Известия 98/C 9/03 и 2006/C 210/02 на Комисията)
11. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Понятие — Концентрация, осъществена преди да бъде обявена за съвместима с общия пазар — Включване — Нарушение, извършено поради небрежност — Липса на последици
(член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и членове 81 ЕО, 82 ЕО и 83 ЕО; член 261 ДФЕС; съображение 17, член 4, член 7, параграф 1 и член 14, параграф 2 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
12. Концентрация между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Продължителност на нарушението
(член 83 EО, член 14, параграф 2 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
13. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Смекчаващи обстоятелства — Свобода на преценка на Комисията — Липса на укриване на факта на придобиването — Нарушение, извършено поради небрежност
(член 83 ЕО; член 14, параграф 2 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
14. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Спазване на принципа на пропорционалност — Обхват
(член 83 ЕО; член 14, параграф 2 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
15. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер — Съобразяване на големината и икономическата мощ на санкционираното предприятие
(член 83 ЕО; член 14, параграф 2 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
16. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Свобода на преценка, предоставена на Комисията — Повишаване на общото ниво на глобите — Допустимост — Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания — Липса
(член 83 ЕО; член 14, параграф 2 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
17. Концентрации между предприятия — Глоби — Размер — Определяне — Политика за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, водена в областта на картелите — Липса на последици
(член 83 ЕО; член 14, параграф 2 от Регламент № 4064/89 на Съвета)
1. В областта на правото на конкуренцията, в случай на спор относно наличието на нарушение, задача на Комисията е да докаже констатираните от нея нарушения и да посочи доказателствата, които могат надлежно да установят осъществяването на състава на нарушението. За тази цел тя трябва да събере достатъчно точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е извършено. Що се отнася до производствата пред Общия съд, те се ръководят от принципа за свободата на доказване, като единственият релевантен критерий за преценка на представените доказателства е тяхната достоверност.
(вж. точки 31, 33, 36 и 105—107)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 40—42, 47, 48, 115, 116, 120 и 253)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 63, 123, 124, 173, 259, 274 и 286)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 175)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 179—181)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 192—195)
7. От член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия следва, че нарушение на тази разпоредба е налице, когато концентрация с общностно измерение е осъществена, преди за нея да бъде изпратено уведомление или преди да е била обявена за съвместима с общия пазар, като самото уведомяване не е решаващо, за да се установи дали действително е налице концентрация, нито е достатъчно, за да се преустанови нарушението.
Във връзка с това разграничението, поради което има два различни давностни срока в Регламент № 2988/74 относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност, е и във вида на нарушението, като краткият тригодишен срок е предвиден в член 1, параграф 1, буква а) от този регламент за нарушения на разпоредбите относно заявленията или известията от страна на предприятия или сдружения от предприятия, относно исканията за информация или относно провеждането на проверки, а по-дългият петгодишен срок е предвиден в параграф 1, буква б) от посочения регламент за всички останали нарушения. Ясно е, че първата категория нарушения, посочена в буква a), включва нарушенията с формален или процесуален характер. Преждевременното осъществяване на концентрация в разрез с член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 обаче е нарушение, което не би могло да се определи като чисто формално или процесуално, тъй като то може да доведе до съществени изменения на условията на конкуренция. Дори и да става дума за въпрос относно компетентността, пак би било налице нарушение, различно от посочените в член 1, параграф 1, буква а) от Регламент № 2988/74.
(вж. точки 205—207)
8. Не би могло да се приеме тълкуването, съгласно което член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/74 относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност, който предвижда, че давността при налагането на санкции тече от датата на извършване на нарушението, освен за продължаваните и продължените нарушения, за които давността тече едва от датата на прекратяване на нарушението, въвежда разграничение между продължителни нарушения, извършвани само с едно деяние, и продължителни нарушения, извършвани с няколко деяния.
Всъщност възможността да се упражнява решаващо влияние върху дейността на контролираното предприятие задължително е трайна — от датата на придобиване на контрола до неговото преустановяване. Що се отнася до продължения характер на нарушението, субектът, придобил контрола върху предприятието, продължава да го упражнява в нарушение на задължението да спре концентрацията съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия до момента, в който преустанови нарушението, като получи разрешение от Комисията или като се откаже от контрола. Поради това нарушението трае, докато субектът си запазва контрола, придобит в нарушение на посочения член 7, параграф 1, и докато концентрацията не бъде разрешена от Комисията.
(вж. точки 211 и 212)
9. Съгласно член 16 от Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия Съдът има неограничена компетентност, когато разглежда жалби срещу решения, с които Комисията е определила глоба или периодична имуществена санкция; той може да отмени, да намали или да увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция. Когато разполага с такава компетентност, съдът може да излезе извън пределите на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка, като в резултат на това отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция.
Въпреки това неограничената компетентност не е равнозначна на правомощия за служебен контрол, тъй като производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно. С изключение на абсолютните основания за отмяна, които съдът е длъжен да вземе предвид служебно, например липсата на мотиви на обжалваното решение, жалбоподателят е този, който трябва да посочи основанията за отмяна на решението и да докаже, че тези основания са налице.
(вж. точки 221 и 222)
10. Принципите и методите за изчисляване на глобите, уточнени в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 и в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ВС, се прилагат единствено в рамките на Регламент № 17, първи регламент за прилагането на членове 81 EО и 82 EО, и на Регламент № 1/2003 относно изпълнение на правилата за конкуренция, предвидени в членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, и следователно не се прилагат по отношение на глобите, налагани по силата на Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия.
Независимо че може да се установи прилика между тези хипотези, Комисията не може да бъде упреквана за това, че при определянето на размера на глобата в случай на концентрация между предприятия не е следвала един или друг метод, уточнен в упоменатите насоки. Нейният анализ трябва да е съобразен с рамките, поставени от член 14, параграф 3 от Регламент № 4064/89, който предвижда, че за определяне размера на глобата следва да се вземат предвид естеството и тежестта на нарушението, и по отношение на който Комисията не е приела насоки, в които да се посочва метод за изчисляване, който тя се задължава да използва при определянето на глобите.
(вж. точки 227, 228 и 272)
11. Обстоятелството, че Регламент № 4064/89 относно контрола върху концентрациите между предприятия предвижда глоби, достигащи 10 % от оборота на съответните предприятия, показва волята на законодателя да защити системата на предварителното уведомяване на Комисията за осъществяването на концентрации с общностно измерение и на предварителното им одобряване.
Всъщност целта на правната уредба на Съюза относно контрола на концентрациите е да се предотврати нанасянето на непоправими и трайни вреди за конкуренцията. От Регламент № 4064/89 обаче също така следва, че въведената с него система на контрол върху концентрациите цели да даде възможност на Комисията да упражнява ефективен контрол на всички концентрации в зависимост от техните последици за структурата на конкуренцията (седмо съображение) и че ефективността на тази система се гарантира от въвеждането на контрол ex ante за последиците от концентрациите с общностно измерение. От съображение 17, както и от член 4 и член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 следва, че ефикасността на този контрол се крепи на задължението на предприятията да уведомяват предварително Комисията за такива концентрации и да спират тяхното осъществяване до решението на Комисията, с което тя ги обявява за съвместими с общия пазар. Наред с това ограниченията във връзка с възможността за дерогиране на задължението за спиране по член 7 и строгостта на свързаните с неговото нарушаване санкции по член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 4064/89 потвърждават първостепенното значение, което законодателят придава на задължението за спиране в рамките на контрола на концентрациите, подход, който е обоснован, доколкото осъществяването на дадена концентрация засяга структурата на пазара и може да затрудни решенията на Комисията, с които тя цели евентуално да възстанови ефективната конкуренция.
Що се отнася до значението на небрежността в подобен контекст, член 14, параграф 2 от Регламент № 4064/89 не прави разграничение в зависимост от това дали нарушението е извършено умишлено или поради небрежност, но посочва тези две условия за налагане на глоба като алтернативни. Освен това от гледна точка на техните последици за конкуренцията допуснатите поради небрежност нарушения са не по-малко тежки от умишлените нарушения.
(вж. точки 234—237, 245, 246, 253 и 273)
12. Опасността от нанасяне на вреди за конкуренцията нараства, когато противоправното състояние се запази за по-дълго време, а когато става въпрос за нарушение на задължението за спиране на концентрация, тази опасност трябва да се преценява a priori, без да се анализират бъдещите последици от операцията. Когато нарушението се състои в извършването на определено противоправно деяние или противоправна дейност, оправдано е да се вземе предвид въздействието на съответното деяние или съответната дейност, както и времето, през което е извършвана дейността, дори ако става въпрос за обстоятелства, настъпили след момента на извършване на нарушението.
(вж. точка 267)
13. Вж. текста на решението.
(вж. точки 272 и 275—277)
14. Вж. текста на решението.
(вж. точка 279)
15. Вж. текста на решението.
(вж. точка 282)
16. Вж. текста на решението.
(вж. точки 286 и 299)
17. Водената в областта на картелите политика за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е възприета с оглед на конкретните трудности при разкриването на картелите, които по естеството си са тайни нарушения. Програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и договореностите са конкретни инструменти, свързани с този контекст, и е недопустимо прилагането им по аналогия за режима на концентрациите с общностно измерение, който се основава на задължението за уведомяване на Комисията и за спазване на изключителното ѝ правомощие да разрешава концентрациите преди осъществяването им.
(вж. точки 291 и 292)