РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
13 април 2011 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Изпълнение от СХВП на съдебно решение за отмяна на решение на апелативните ѝ състави — Право на защита — Задължение за мотивиране —Член 63, параграф 2, член 65, параграф 6, членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009“
По дело T‑262/09
Safariland LLC, по-рано Defense Technology Corporation of America, установено в Jacksonville, Флорида (Съединени щати), за което се явяват R. Kunze и G. Würtenberger, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н D. Botis, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
DEF-TEC Defense Technology GmbH, установено във Франкфурт на Майн (Германия), представлявано първоначално от адв. H. Daniel и адв. O. Haleen, впоследствие от адв. O. Haleen, avocats,
встъпила страна,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 4 май 2009 г. (преписка R 493/2002-4 (II) относно производство по възражение между Defense Technology Corporation of America и DEF-TEC Defense Technology GmbH,
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 6 юли 2009 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 13 октомври 2009 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 10 ноември 2009 г.,
след съдебното заседание от 22 септември 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Встъпилата страна DEF-TEC Defense Technology GmbH и дружеството Defense Technology Corporation of America, спрямо което е приложимо правото на щата Уайоминг (Съединени щати) (наричано по-нататък „дружеството от Уайоминг“), сключват на 19 май 1995 г. споразумение за дистрибуция, съгласно което първото дружество се задължава по-специално да прехвърли 50 % от своите дялове на физическо или юридическо лице, което е обвързано с и посочено от второто дружество, и да разпространява в Европа продуктите на последното, каквито са аерозолите за защита, срещу комисионна от 10 % върху всички осъществени продажби, както и срещу отпускането на кредитна линия (наричано по-нататък „споразумението от 19 май 1995 г.“).
2 На 1 юни 1996 г. управителят на дружеството от Уайоминг заявява, че по отношение на словните и фигуративни марки „FIRST DEFENSE“ и „FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR“ дружеството се отказва изрично от всички свои права на европейска територия и дава съгласие за предвиденото регистриране на тези марки в Европа от встъпилата страна.
3 На 23 август 1996 г. жалбоподателят Safariland LLC, по-рано Defense Technology Corporation of America, изкупува активите на дружеството от Уайоминг. Прехвърлянето включва търговското наименование Defense Technology Corporation of America, регистрираните в Съединените щати марки на дружеството от Уайоминг и производствената линия за аерозоли за защита.
4 До юни 1997 г. встъпилата страна получава от жалбоподателя аерозолите за защита „FIRST DEFENSE“ и ги разпространява в Европа от свое име. Отношенията между жалбоподателя и встъпилата страна са преустановени през лятото на 1997 г. или в началото на есента същата година.
5 На 16 септември 1997 г. встъпилата страна подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1).
6 Марката, за която е подадена заявка за регистрация, е фигуративната марка „FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR“ (наричана по-нататък „спорната марка“), възпроизведена по-долу:
7 Стоките, за които е поискана регистрацията, спадат към класове 5, 8 и 13 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят за всеки от тези класове на следното описание:
– клас 5: „Фармацевтични, ветеринарни и хигиенни препарати; диетични вещества за медицински цели, бебешки храни; пластири, превързочни материали; материали за пломбиране на зъби и за зъбни отливки; дезинфектанти; препарати за унищожаване на вредни животни; фунгициди, хербициди“;
– клас 8: „Ръчни, ръчно задвижвани инструменти и сечива; ножарски изделия и прибори за хранене; хладни оръжия; бръсначи“;
– клас 13: „Амуниции и снаряди, газови спрейове, други средства за защита и нападение.“
8 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността, бр. 93/1998 от 7 декември 1998 г.
9 На 8 март 1999 г. жалбоподателят подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на спорната марка за стоките, посочени в точка 7 по-горе.
10 Жалбоподателят основава възражението си по-специално на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009), като счита, че встъпилата страна е била негов агент по смисъла на тази разпоредба и че е подала без негово съгласие заявка за регистрация на знак, който силно прилича на следните регистрирани в Съединените щати марки:
– словната марка „FIRST DEFENSE“, регистрирана под номер 1763666 за „неексплозивно отбранително оръжие, представляващо дразнещ органичен газ, поместен в аерозолна опаковка“, попадаща в клас 13;
– фигуративната марка, състояща се от изображение на летящ орел, регистрирана под номер 1885967 за „неексплозивно отбранително оръжие, представляващо дразнещ органичен газ, поместен в аерозолна опаковка“, попадаща в клас 13, която е възпроизведена по-долу:
– фигуративната марка, включваща вписан в триъгълна фигура словен елемент „def‑tec products“, регистрирана под номер 1792165 за серия стоки от клас 13, която е възпроизведена по-долу:
11 С решение от 21 март 2002 г. отделът по споровете частично уважава възражението, доколкото то се основава на член 8, параграф 3 от Регламент № 40/94 и доколкото се отнася до „хладни оръжия“, попадащи в клас 8, и „амуниции и снаряди, газови спрейове, други средства за защита и нападение“, попадащи в клас 13.
12 На 21 май 2002 г. встъпилата страна подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решението на отдела по споровете.
13 С решение от 8 ноември 2004 г. (наричано по-нататък „решението от 2004 г.“) втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата и осъжда встъпилата страна да заплати разноските.
14 На 12 януари 2005 г. встъпилата страна подава жалба срещу решението от 2004 г. в секретариата на Общия съд, регистрирана под номер T‑6/05.
15 С Решение от 6 септември 2006 г. по дело DEF-TEC Defense Technology/СХВП — Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR) (T‑6/05, Recueil, стр. II‑2671, наричано по-нататък „решението на Общия съд“) Общият съд отменя решението от 2004 г.
16 В точка 39 от решението на Общия съд се приема, че „тъй като [встъпилата страна] не оспорва пред Общия съд качеството си на агент на притежателя на марката, трябва да се определи дали [встъпилата страна] е получила съгласието на притежателя на марката, което да ѝ позволи да подаде предвидената заявка за регистрация“.
17 В точка 46 от решението на Общия съд се припомня, че към момента на заявлението от 1 юни 1996 г. „[встъпилата страна] и дружеството от Уайоминг са били в действителни и ефективни търговски отношения, което може да обясни решението на предишния притежател да даде съгласието си без насрещна парична престация“. Общият съд добавя, че „[в]ъв всеки случай обстоятелството, че подобно споразумение може евентуално да бъде нетипично не би могло само по себе си да постави под съмнение валидността на действително даденото съгласие, за което намеква апелативният състав“.
18 В точка 48 от решението на Общия съд се посочва, че заявлението от 1 юни 1996 г. е съдържало ясно, точно и безусловно съгласие. Тъй като обаче промяната на притежателя на марката е настъпила между деня, в който е дадено съгласието, и деня на подаването на заявката за регистрация на марка на Общността, Общият съд е приел, че трябва да се определи дали съгласието е валидно и дали встъпилата страна е можела да се позове на него.
19 Освен това Общият съд посочва в точка 49 от решението, че „след като погрешно е преценил, че заявлението от 1 юни 1996 г. не съдържа ясно, точно и безусловно съгласие, позволяващо на [встъпилата страна] да подаде заявката за регистрация на разглежданата марка, апелативният състав не е разгледал въпроса дали това съгласие е останало в сила след изкупуването на активите на дружеството от Уайоминг“. Общият съд уточнява, че „[т]ъй като този въпрос, чийто отговор е тясно свързан с правото, което трябва да се приложи спрямо правните и търговски отношения между страните [по споразумението от 19 май 1995 г.], не е бил разгледан в хода на производството пред СХВП, [той …] не може да се произнесе по него“.
20 Накрая в точка 50 от решението Общият съд посочва, че „апелативният състав е трябвало, в светлината на правото, приложимо към правните и търговски отношения между страните [по споразумението от 19 май 1995 г.], да провери дали и евентуално до каква степен тези отношения действително са продължили да съществуват след изкупуването на активите на дружеството от Уайоминг, при което [жалбоподателят] е встъпил в правата и евентуално в задълженията на предишния притежател на марката“. От това Общият съд заключва, че „[в] този контекст апелативният състав е трябвало да определи по-специално дали полученото от [встъпилата страна] на 1 юни 1996 г. съгласие е останало в сила след изкупуването на активите на дружеството от Уайоминг“, както и че „[п]ри утвърдителен отговор апелативният състав е трябвало да прецени дали към деня на подаване на заявката за регистрация на разглежданата марка [жалбоподателят] все още е бил обвързан от това съгласие“. Накрая Общият съд приема, че „[в] случай че [жалбоподателят] вече не е бил обвързан от това съгласие, апелативният състав е трябвало да прецени дали [встъпилата страна] е могла да се позове на основателна причина, която да компенсира липсата на такова съгласие“.
21 Поради това Общият съд отменя решението от 2004 г., доколкото апелативният състав не е взел предвид валидността на съгласието от 1 юни 1996 г.
22 С решение от 16 февруари 2007 г. президиумът на апелативните състави на СХВП преразпределя делото на четвърти апелативен състав. Преписката е заведена под номер R 0493/2002-4.
23 С решение от 4 май 2009 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отменя решението на отдела по споровете от 21 март 2002 г., отхвърля възражението и осъжда жалбоподателя да заплати разноските.
24 На първо място, що се отнася до конфликтните марки, апелативният състав счита по същество, че спорната марка силно наподобява две от трите марки, регистрирани в Съединените щати — съответно с номера 1885967 и 1763666 (наричани по-нататък „по-ранните марки“), доколкото в нея са включени техните отличителни елементи, а именно изображението на орел и изразът „first defense“. Освен това апелативният състав приема, че някои стоки, по отношение на които възражението е било уважено, а именно „газови спрейове“ и „други средства за защита и нападение“, се покриват от по-ранните марки. От друга страна, според него стоките, които представляват „хладни оръжия и амуниции“ и не се покриват от по-ранните марки, не могат да се сравняват по своето естество с тези, които са предмет на споразумението от 19 май 1995 г., а именно аерозолите с лютив газ. В действителност, докато даден аерозол с лютив газ има за цел да отблъсне нападателите, без да причини тежки телесни повреди, то стоките на встъпилата страна, които са „хладни оръжия, амуниции и снаряди“, представляват или оръжия, или продукти, използвани в огнестрелни оръжия.
25 Апелативният състав приема, че в своето решение отделът по споровете не е посочил основанията, поради които по-ранните марки позволяват да се отхвърли подадената от встъпилата страна заявка за регистрация на марка на Общността за стоките, представляващи „хладни оръжия, амуниции и снаряди“. Освен това, след като посочва, че предоставената от член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 защита се отнася не само до стоките и услугите, идентични с тези на притежателя на по-ранната марка, на която се прави позоваване, но и до стоките и услугите, които са тясно свързани с тях или са им равностойни в икономическо отношение, апелативният състав достига до извода, че в настоящия случай стоките, като хладните оръжия и амунициите, които явно не са били предмет на търговската дейност на притежателя на по-ранните марки, не се покриват от тази разпоредба.
26 На второ място, що се отнася до съществуването на представително правоотношение по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, апелативният състав приема, че е обвързан единствено от направената в решението на Общия съд квалификация на отношенията между дружеството от Уайоминг и встъпилата страна, възникнали вследствие на споразумението от 19 май 1995 г. и представляващи „отношения между дружество принципал и негов представител“ по смисъла на тази разпоредба. От друга страна, той приема, че не е обвързан от изводите на Общия съд относно произтичащите от това последици след изкупуването от жалбоподателя на активите на дружеството от Уайоминг.
27 Според апелативния състав изведеното от член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 основание за възражение трябва да се отхвърли, доколкото представителните правоотношения между жалбоподателя и встъпилата страна са съществували само като фактическо продължение на предишните търговски отношения между встъпилата страна и дружеството от Уайоминг. Предвид факта че даденото на встъпилата страна съгласие изобщо не е било оттегляно, въпросът за неговата противопоставимост на жалбоподателя бил ирелевантен. Освен това, подобно на представителното правоотношение между дружеството от Уайоминг и встъпилата страна, полученото в неговите рамки съгласие продължило да има действие и след прекратяването на това правоотношение. Апелативният състав заключва, че произтичащите от член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 права се основават на изключително тясна връзка между разглежданите страни, а не от обстоятелството, че притежателят има права върху марките. Следователно жалбоподателят не можел да се позове на тази разпоредба, пренебрегвайки факта, че съгласието изобщо не е било оттегляно и изтъквайки качеството си на правоприемник на притежателя на по-ранните марки, като се има предвид, че прехвърлянето на посочените марки не би могло да му предостави повече права, отколкото е имал техният предишен притежател.
28 Според апелативния състав жалбоподателят можел да направи това само ако самият той бе станал дружество принципал на встъпилата страна. Жалбоподателят обаче не твърдял, че е съществувало каквото и да било договорно правоотношение между страните в производството по възражение и наличието на такова правоотношение не можело да се изведе от обстоятелството, че от поведението на жалбоподателя не личало да е имало прехвърляне на активи. За да извърши такова позоваване, жалбоподателят трябвало да докаже знанието на встъпилата страна, че се намира в търговски отношения с друго дружество.
29 Апелативният състав достига до извода, че дори встъпилата страна да може да се счита за агент на жалбоподателя, нейните действия щели да бъдат оправдани, тъй като поведението на жалбоподателя, от което не личало да е имало прехвърляне, както и фактът, че той е пропуснал да сключи ново търговско споразумение с другата страна и да оттегли формално съгласието на своя предшественик, давало на встъпилата страна достатъчно основания да мисли, че тя има право да подаде заявка за марката от свое собствено име.
30 След като установява, че възражението не може да се уважи само на основание на посочения от жалбоподателя член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, апелативният състав разглежда всички предходни права и основания за възражение, които са били валидно предявени от жалбоподателя, а именно общоизвестните марки по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009. Той заключва, че те следва да се отхвърлят, поради което отхвърля и възражението като цяло.
Искания на страните
31 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
32 СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
33 В съдебното заседание жалбоподателят допълва своите искания, като иска встъпилата страна да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на същото основание като СХВП.
От правна страна
34 Жалбоподателят посочва три правни основания в подкрепа на жалбата: първото, изведено от нарушението на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, второто — от нарушението на член 65, параграф 6 от същия регламент, и третото — от нарушението на член 63, параграф 2, както и на членове 75 и 76 от този регламент.
35 Второто, първото и третото правно основание следва да се разгледат в тази последователност.
1. По второто правно основание, изведено от нарушението на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009
Доводи на страните
36 Жалбоподателят счита, че апелативният състав е нарушил член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009, доколкото не е взел предвид диспозитива на решението на Общия съд, а поради това и неговия обхват. Според него по силата на тази разпоредба апелативният състав е бил длъжен да се съобрази със съответните последици от диспозитива на решението на Общия съд и от мотивите, на които той се основава, без да променя отчасти или изцяло съдържащото се в тях изложение. Според жалбоподателя, ако апелативният състав бе приложил правилно условията и „насоките“ на решението на Общия съд и бе разгледал повдигнатите от последния въпроси, той щеше да се произнесе в полза на направените от него искания.
37 Съгласно жалбоподателя поради ясно посоченото от Общия съд обстоятелство, че апелативният състав трябва да определи по-конкретно дали даденото на 1 юни 1996 г. съгласие е останало в сила след изкупуването на активите на дружеството от Уайоминг, апелативния състав е трябвало да прикани страните в производството по възражение да изложат своите становища по изрично засегнатите в решението на Общия съд въпроси. Като не е разгледал подробно посочените от Общия съд въпроси, и още повече, като не е взел предвид наличието на представително правоотношение, апелативният състав нарушил принципа на добра администрация и превишил предоставените му от съответните разпоредби на Регламент № 207/2009 правомощия.
38 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
39 По силата на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 СХВП е длъжна да приеме необходимите мерки за изпълнение на решенията на съдилищата на Европейския съюз.
40 Съгласно постоянната съдебна практика съдебното решение за отмяна има действие ex tunc и следователно има за последица премахването с обратна сила на отменения акт от правния ред (вж. Решение на Общия съд от 25 март 2009 г. по дело Kaul/СХВП —Bayer (ARCOL), T‑402/07, Сборник, стp. II‑737, точка 21 и цитираната съдебна практика).
41 От същата тази съдебна практика следва, че за да се съобрази с отменителното решение и да го изпълни в неговата цялост, институцията, автор на отменения акт, е длъжна да спазва не само диспозитива на решението, но и мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива. Всъщност именно тези мотиви, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга страна, разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт (вж. Решение по дело ARCOL, посочено по-горе, точка 22 и цитираната съдебна практика).
42 В настоящия случай в резултат на отмяната на решението от 2004 г. подадената от встъпилата страна пред апелативния състав жалба става отново висяща. За да изпълни задължението си, произтичащо от член 65, параграф 6 от Регламент № 207/94, да приеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Общия съд, СХВП е трябвало да гарантира, че жалбата ще доведе до приемане на ново решение на апелативен състав. Всъщност това действително е станало, тъй като делото е препратено пред четвърти апелативен състав, който е приел обжалваното решение (вж. в този смисъл Решение по дело ARCOL, посочено по-горе, точка 23).
43 Жалбоподателят не оспорва законосъобразността на препращането на делото пред четвърти апелативен състав. Той обаче посочва, че апелативният състав е трябвало да определи по-конкретно дали даденото на 1 юни 1996 г. съгласие е останало в сила след изкупуването на активите на дружеството от Уайоминг.
44 В случая трябва да се отбележи, че в решението Общият съд не се е произнесъл относно наличието на представително правоотношение между страните в производството по възражение, което да оправдае прилагането на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009. В действителност, както бе посочено в точка 16 по-горе, Общият съд е приел, че при липсата на възражение от встъпилата страна относно качеството ѝ на агент на притежателя на марката, релевантният въпрос е бил да се определи дали тя е получила съгласие от притежателя на марка, което да ѝ позволи да подаде предвидената заявка за регистрация.
45 Трябва да се приеме, че както твърди СХВП, Общият съд не е бил сезиран да разгледа въпроса за наличието на представително правоотношение между страните в производството по възражение, а за съществуването на съгласие по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009. Ето защо той не е могъл да пристъпи служебно към разглеждане на първото от посочените в тази разпоредба условия за прилагане.
46 Следователно не би могло да се приеме твърдението на жалбоподателя, че при липсата на оспорване от страните в производството по възражение на съществуването на представително правоотношение между тях Общият съд е приел наличието на такова правоотношение, и че в тази хипотеза апелативният състав е бил обвързан с това тълкуване и като не е приложил член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, е нарушил член 65, параграф 6 от същия регламент.
47 Макар в точка 48 от решението Общият съд да потвърждава, че „към тази дата“ е имало ясно, точно и безусловно съгласие, това не е повлияло на квалификацията на отношенията между страните в производството по възражение. Всъщност, както посочва СХВП, разглежданото съгласие е дадено от дружеството принципал на неговия агент на 1 юни 1996 г. в рамките на търговските отношения, установени между тях по силата на споразумение за дистрибуция. Именно в контекста на тези отношения Общият съд прави извода за съществуването на ясно, точно и безусловно съгласие по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009.
48 Макар посочената разпоредба безспорно да е приложима към тези отношения, това не се отнася за отношенията между страните в производството по възражение. Обстоятелството, че съществуването на това съгласие е било установено, не предоставя никакво право на жалбоподателя и не допуска той да се позовава автоматично в своя ползва на наличието на представително правоотношение по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009. В този смисъл трябва да се припомни, че Общият съд е взел отношение по наличието на съгласие само като условие за прилагането на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009. Що се отнася до това дали жалбоподателят е бил обвързан от съгласие, което не е изразено от самия него и е получено в рамките на договорно отношение, в което той не участва, следва да се разгледа въпросът дали договорното отношение между страните по споразумението от 19 май 1995 г. е било прехвърлено на жалбоподателя с прехвърлянето на активи, което все пак попада в обхвата на правото, приложимо към договора за прехвърляне на активи.
49 От гореизложеното следва, че апелативният състав е бил длъжен да разгледа всички изисквани от член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 условия, включително съществуването на представително правоотношение, което е необходимо предварително условие за наличието на съгласие в контекста на отношенията между новия притежател на марката и встъпилата страна (вж. в този смисъл Решение по дело ARCOL, посочено по-горе, точка 38). Поради това, противно на становището на жалбоподателя, апелативният състав е приел необходимите мерки за изпълнение на решението на Общия съд.
50 От гореизложеното следва, че като е разгледал наличието на представително правоотношение, апелативният състав не е нарушил член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009.
51 Следователно второто правно основание трябва да бъде отхвърлено.
2. По първото правно основание, изведено от нарушението на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009
Доводи на страните
52 Жалбоподателят твърди по същество, че апелативният състав е нарушил член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, доколкото не е допуснал, че тази разпоредба предоставя на жалбоподателя правото да оспори регистрацията на марка на Общността, направена от встъпилата страна от нейно собствено име.
53 На първо място, що се отнася до посочените в разглежданата разпоредба стоки, жалбоподателят твърди, че „хладните оръжия, амунициите и снарядите“ приличат на обозначените с по-ранните марки стоки по своето естество, тъй като са свързани със сигурността на хората, но също и по своето предназначение и дистрибуторски вериги.
54 На второ място, по отношение на изискваното съгласие по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, според жалбоподателя апелативният състав е допуснал грешка, като не е приел, че съгласието на дружеството от Уайоминг — притежателят на по-ранната марка — не е останало в сила след изкупуването на неговите активи, така че да обвърже жалбоподателя. Той твърди, че при отсъствието на каквото и да е приемане или споменаване за съществуването на обременяващо марките вещно право, той ги е придобил в състоянието, в което те са били вписани в регистъра и в договора за прехвърляне на активите. Поради това жалбоподателят счита, че не е обвързан от съгласието на предишния притежател на тези марки, тъй като заявката за регистрация е била подадена едва след като марките са му били прехвърлени. Освен това той твърди, че във всеки случай заявлението от 1 юни 1996 г. на управителя на дружеството от Уайоминг съдържало само отказ на притежателя от правото да оспори подаването на заявка за регистрация на марката на Общността от неговия агент на дадена територия и пораждало само относително действие между страните по договора за прехвърляне на активите.
55 Освен това жалбоподателят посочва, че тъй като не е правоприемник на дружеството от Уайоминг, което продължава да съществува, по отношение на последното той се явява само трето лице, придобило някои от неговите активи, сред които са по-ранните марки. Впрочем встъпилата страна не представила доказателства, че е получила съгласието на жалбоподателя за регистрацията на спорната марка, а и нямала никакво основание да го направи, след като съгласието не било налице.
56 Накрая жалбоподателят твърди, че дори да е дадено съгласие, неговото действие е ограничено до времетраенето на представителното правоотношение, с чието изтичане същевременно мълчаливо е оттеглено и съгласието по силата на правилото rebus sic stantibus. Жалбоподателят посочва, че предвид възражението, което той е подал срещу заявката за регистрация на марка на Общността, апелативният състав е допуснал явна грешка в преценката, приемайки, че за встъпилата страна изобщо не са били налице признаци, че притежателят на марката не е съгласен с нейната регистрация.
57 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
58 Най-напред трябва да се посочи, че макар апелативният състав да е отхвърлил възражението по всички основания, изложени от жалбоподателя в рамките на настоящото обжалване, последният оспорва обжалваното решение само по отношение на тълкуването на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009.
59 Следователно решението е станало окончателно по отношение на отхвърлянето от апелативния състав на изведеното от нарушението на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 основание за възражение по отношение на общоизвестните марки и на нерегистрираните права върху знаците „FIRST DEFENSE AND DESIGN“ и „FIRST DEFENSE“, както и за търговското наименование „FIRST DEFENSE“.
60 Следва да се напомни, че съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 регистрация на марка се отказва, когато тя е поискана от агента или представителя на притежателя на марката, от негово собствено име и без съгласието на притежателя, освен ако този агент или този представител не обоснове действията си.
61 От текста на тази разпоредба следва, че за да се уважи дадено възражение на това основание, е необходимо: първо, възразяващата страна да е притежател на по-ранната марка; второ, заявителят на марката да е или да е бил агент или представител на притежателя на марката; трето, заявката да е подадена от името на агента или представителя без съгласието на притежателя и без да е имало основателни причини за действията на агента или представителя; и четвърто, подадената заявка да се отнася преди всичко до идентични или подобни знаци и стоки. Тези предпоставки са кумулативни.
62 Следователно в случая е необходимо да се провери дали изискваните от член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 условия са изпълнени.
По първото условие, отнасящо се до собствеността на по-ранните марки
63 В това отношение трябва да се посочи, че чрез изкупуването на активите на дружеството от Уайоминг жалбоподателят е придобил американските марки, включващи марката, за която е подадена заявката за регистрация. Следователно той е притежател на по-ранните марки по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, което впрочем не се оспорва от встъпилата страна.
По второто условие, отнасящо се до наличието на представително правоотношение
64 Що се отнася до съдържащите се в член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 понятия „агент“ и „представител“, трябва да се посочи, както е предвидено в Насоките относно възраженията пред СХВП по отношение на подаването на неразрешена от агенти на притежателя на марката заявка, че те трябва да се тълкуват широко, така че да обхващат всички форми на отношения, основани на договорно споразумение, съгласно което едната страна представлява интересите на другата независимо от квалификацията на договорното отношение, установено между притежателя или упълномощителя и заявителя на марката на Общността. Съгласно тези насоки за целите на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 е достатъчно между страните да има споразумение за търговско сътрудничество, което е от естество да създаде отношение на доверие, като наложи изрично или мълчаливо на заявителя общо задължение за довереност и лоялност с оглед интересите на притежателя на марка. Необходимо е обаче да има споразумение между страните. Ако заявителят действа напълно независимо, без да е установена никаква връзка с притежателя, той не може да се разглежда като агент по смисъла на член 8, параграф 3 от посочения регламент. По този начин обикновеният купувач или клиент на притежателя не може да се разглежда като „агент“ или „представител“ за целите на член 8, параграф 3 от Регламента, тъй като тези лица нямат никакво конкретно задължение за довереност спрямо притежателя на марката.
65 По отношение на прекратяването на договорното отношение към момента на подаване на заявката за регистрация на марката трябва да се приеме, както е видно и от споменатите по-горе насоки, че не е необходимо постигнатото между страните съгласие да бъде в сила при подаването на заявката и че член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 се прилага и по отношение на изтеклите преди датата на подаване на заявката за регистрация споразумения, стига от изтеклия срок да може правомерно да се предположи, че задължението за довереност и поверителност е било налице към момента на подаване на заявката за регистрация на марката на Общността. Това разширително тълкуване на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 цели да защити притежателя на марките дори след прекратяване на действието на договорното отношение, от което произтича задължението за довереност.
66 Макар че в дадения случай жалбоподателят явно оспорва в своята жалба извода на апелативния състав, съгласно който между страните в производството по възражение не е съществувало никакво представително правоотношение по смисъла на член 8, параграф 3 от посочения регламент, трябва да се заключи, че той не представя никакъв довод в подкрепа на становището си по този въпрос. По отношение на точка 39 от решението на Общия съд той посочва само, че „е прието много правилно, че е налице представително правоотношение, по което не съществува спор между страните“. Този довод обаче не може да се приеме предвид изложените в точки 45 и 46 по-горе съображения.
67 В това отношение следва да се посочи, както правилно е заключил апелативният състав в точка 41 от обжалваното решение, че на жалбоподателя се пада тежестта да докаже съществуването на представително правоотношение. Трябва обаче да се отбележи, че в рамките на производството по възражение той не е представил никакво доказателство за съществуването на такова отношение. Макар жалбоподателят действително да е представил адресирани до него фактури и формуляри за поръчки, въз основа на които при други обстоятелства би могло да се предположи съществуването на търговско споразумение между страните в производството по възражение, тези доказателства не установяват, че встъпилата страна е действала за сметка на жалбоподателя, а само удостоверяват съществуването на отношение между продавач и клиент, което е могло да се създаде без предварително споразумение между тях. За да бъде приложим член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, подобно отношение не е достатъчно.
68 По същия начин подписаната от генералния директор на Defense Technology Corporation of America клетвена декларация, представена от жалбоподателя в рамките на производството по възражение, съгласно която това дружество е идентично с дружеството от Уайоминг, не представлява доказателство за естеството на отношенията между страните в производството по възражение. В действителност обстоятелството, че жалбоподателят продължава дейността на дружеството от Уайоминг под същото наименование, произтича само от прехвърлянето на активи, което обхваща придобиването на търговските наименования на прехвърлителя. Фактът, че се създава впечатлението, че става дума за едно и също дружество, не е достатъчен за установяване на действителното съществуване на търговски отношения между жалбоподателя и встъпилата страна, които могат да се приравнят на отношения между дружество принципал и негов агент.
69 Следователно трябва да се приеме, както е установил апелативният състав в точка 45 от обжалваното решение, че тези доказателства не са от естество да установят съществуването на представително правоотношение по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009. Освен това в рамките на производството по възражение жалбоподателят изобщо не се е позовал на сключването на ново споразумение с встъпилата страна.
70 При липсата на доказателства, че между страните в производството по възражение е било сключено търговско споразумение като това, което свързва дадено дружество принципал с негов агент, както и на доказателство, че встъпилата страна не е действала независимо, а за сметка на жалбоподателя, апелативният състав правилно е достигнал до извода, че подобно отношение не е било налице и следователно член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 не е приложим.
71 Дори да се предположи, че срокът на действие на полученото от встъпилата страна съгласие е изтекъл в момента на прекратяване на представителното отношение, въз основа на което то е съществувало, това не би засегнало законосъобразността на обжалваното решение и в частност обстоятелството, че жалбоподателят не може да се позовава на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, предвид отсъствието на представително правоотношение между него и встъпилата страна по смисъла на тази разпоредба.
72 Що се отнася до прехвърлянето на жалбоподателя на договорното отношение между страните по споразумението от 19 май 1995 г., следва да се припомни, че договорът за прехвърляне на активи предполага прехвърлянето към приобретателя на правата и задълженията на субекта, който е предмет на прехвърлянето. В настоящия случай от договора за прехвърляне на активите е видно, че сред тези права са били по-ранните марки, на които жалбоподателят е станал собственик. Договорът обаче не споменава за съществуването на договора за дистрибуция с встъпилата страна, нито за съществуването на права върху марките. Както е заключил апелативният състав в точка 35 от обжалваното решение, „жалбоподателят не намеква, че търговските дейности в Европа или правата за подаване на заявки за регистрация на марки са изрично уредени от договора за изкупуване на активите“. В това отношение, както основателно е посочено в точка 53 от обжалваното решение, „всяко право, което надхвърля качеството на притежател на марката, е следствие не от одобреното от (предходно) дружество принципал прехвърляне на права на трето лице, а от естеството на отношението между [встъпилата страна] и американското дружество, предоставило ѝ стоката, която тя продава в Европа“.
73 От това следва, че като не е доказал сключването с встъпилата страна на споразумение като това, което свързва дадено дружество принципал с негов агент, жалбоподателят не може да се ползва от предоставената от член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 защита и на това основание да се противопостави на регистрацията на спорната марка само в качеството си на притежател на по-ранните марки.
74 С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че апелативният състав правилно е приел, че тъй като изискваното от член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 условие за съществуването на представително правоотношение не е било изпълнено, то тази разпоредба не е приложима. Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглеждат изтъкнатите от жалбоподателя доводи относно останалите условия, сред които са тези, които имат отношение към сходството на покритите от оспорваните марки стоки.
3. По третото правно основание, изведено от нарушението на правото на изслушване, както и на член 63, параграф 2 и членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009
Доводи на страните
75 Жалбоподателят счита, че апелативният състав е нарушил член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009, тъй като не е приканил страните в производството по възражение да представят своите становища, след като производството е било възобновено в резултат на постановената с решението на Общия съд отмяна на решението от 2004 г. Освен това той посочва, че апелативният състав не зачел правото му да бъде изслушан и правото му на защита, които са гарантирани от член 75 от Регламент № 207/2009, първо, тъй като, преди да постанови новото си решение, не му е дал възможност да вземе становище по решението на Общия съд, и второ, тъй като апелативният състав не разгледал доводите и доказателствата в тяхната цялост.
76 СХВП оспорва доводите на жалбопадателя.
Съображения на Общия съд
77 Това правно основание се състои от три части, от които първата е изведена от нарушението на член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009, втората — от нарушението на член 75 от Регламента и третата — от нарушението на член 76 от същия регламент.
По първата и втората част на третото правно основание
78 Що се отнася до първите две части на това правно основание, които следва да се разгледат заедно, трябва да се посочи твърдението на жалбоподателя по същество, че апелативният състав е нарушил правото му на защита и правото му на изслушване, като, преди да постанови обжалваното решение, не е изслушал становищата на страните в производството по възражение във връзка с решението на Общия съд. Що се отнася до довода на жалбоподателя във втората част от това правно основание, съгласно който споменатите становища не са били взети предвид в достатъчна степен от апелативния състав, той ще бъде разгледан при преценката на мотивите на обжалваното решение (вж. точки 90—97 по-долу).
– Относно правото на страните в производството по възражение да бъдат изслушани във връзка с направеното в решението на Общия съд тълкуване
79 Съгласно член 75 от Регламент № 207/2009 решенията на СХВП се основават единствено на мотиви, по които заинтересованите страни са имали възможност да представят своите коментари. Тази разпоредба утвърждава общия принцип за закрила на правото на защита в правото относно марките на Общността (Решение на Общия съд от 15 септември 2005 г. по дело Citicorp/СХВП (LIVE RICHLY), T‑320/03, Recueil, стр. II‑3411, точка 21). По силата на този общ принцип на общностното право лицата — адресати на решения на публичната власт, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, следва да имат възможност да представят по надлежен начин своите становища (Решение на Съда от 23 октомври 1974 г. по дело Transocean Marine Paint/Комисия, 17/74, Recueil, стр. 1063, точка 15, Решение на Общия съд от 27 февруари 2002 г. по дело Eurocool Logistik/СХВП (EUROCOOL), T‑34/00, Recueil, стр. II‑683, точка 21, Решение на Общия съд по дело LIVE RICHLY, посочено по-горе, точка 22 и Решение на Общия съд по дело ARCOL, посочено по-горе, точка 55).
80 Правото на изслушване обхваща всички фактически или правни обстоятелства, на които се основава решението, но не и окончателното становище, което администрацията възнамерява да приеме (Решение на Общия съд от 3 декември 2003 г. по дело Audi/СХВП (TDI), T‑16/02, Recueil, стр. II‑5167, точка 75 и Решение на Общия съд по дело ARCOL, посочено по-горе, точка 55).
81 В настоящия случай от преписката на СХВП не е видно, че страните в производството по възражение са били приканени да представят своите становища във връзка с решението на Общия съд след връщането на делото. С писмо от 23 февруари 2007 г. СХВП само ги уведомява за решението на президиума на апелативните състави от 16 февруари 2007 г. за преразпределяне на делото на четвърти апелативен състав в изпълнение на член 1г от Регламент (ЕО) № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 година за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към СХВП (ОВ L 28, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221), изменен с Регламент (ЕО) № 2082/2004 на Комисията от 6 декември 2004 година (ОВ L 360, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 64).
82 В отговор на това уведомление жалбоподателят, с писмо от 10 юни 2008 г., и встъпилата страна, с писмо от 25 ноември 2008 г., искат информация относно хода на производството. СХВП получава тези писма съответно на 26 юни и на 1 декември 2008 г. и уведомява страните в производството по възражение, че те са били препратени на четвърти апелативен състав. С писмо от 5 май 2009 г. СХВП връчва обжалваното решение на страните в производството по възражение.
83 В това отношение следва да се посочи, че нито в Регламент № 207/2009, нито в Регламент № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) е предвидена каквато и да било специална процедура пред апелативните състави, в случай че дадено решение е отменено от Общия съд и делото е върнато на апелативните състави, поради което не съществува задължение за ново изслушване на съответните страни. Подобно задължение може да е следствие единствено от предвидения в член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009 общ принцип на общностното право на зачитане на правото на защита.
84 Противно на твърдението на жалбоподателя обаче, член 75, второ изречение изобщо не изисква след възобновяването на производството пред СХВП, вследствие на отмяна на решение на апелативен състав от страна на Общия съд, жалбоподателят отново да бъде приканен да представи своето становище по правните и фактически обстоятелства, по които той вече е имал пълната свобода да изрази становище в рамките на проведеното преди това писмено производство, преписката по което е била изцяло поета от четвърти апелативен състав (вж. в този смисъл Определение на Съда от 4 март 2010 г. по дело Kaul/СХВП, C‑193/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 60).
85 В настоящия случай е безспорно, че в рамките на производството, довело до приемането на решението от 2004 г., жалбоподателят е имал възможността да представи своето становище по всички аспекти на подаденото от него на основание на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 възражение, включително по съществуването на представително правоотношение. От обжалваното решение впрочем изобщо не следва, че четвърти апелативен състав се е позовал на правни и фактически обстоятелства, различни от тези, с които е разполагал апелативният състав при произнасянето на решението от 2004 г. (вж. в този смисъл Определение по дело Kaul/СХВП, посочено по-горе, точка 59).
86 Освен това трябва да се напомни, че обжалваното решение се основава на правни и фактически обстоятелства, по отношение на които становищата на страните в производството по възражение са били взети предвид в достатъчна степен в рамките на административното производство, предшестващо приемането на решението от 2004 г.
87 При тези обстоятелства повече не може да се твърди, че апелативният състав не е спазил член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009, който предвижда той да приканва страните толкова често, колкото е необходимо, да представят своите бележки по съобщенията, изпратени от него или по съобщенията, изхождащи от другите страни.
88 Следователно нито член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009, нито член 63, параграф 2 или член 65, параграф 6 от същия регламент изискват жалбоподателят да бъде изслушан по отношение на последиците от решението на Общия съд (вж. в този смисъл Определение по дело Kaul/СХВП, посочено по-горе, точка 62).
– Относно мотивите на обжалваното решение
89 Що се отнася по-конкретно до довода, посочен от жалбоподателя във втората част на третото правно основание, съгласно който неговото становище не било взето предвид в достатъчна степен от апелативния състав, трябва да се констатира, че с това твърдение жалбоподателят всъщност упреква апелативния състав, че не е мотивирал в достатъчна степен обжалваното решение, като не е отговорил на всички негови доводи.
90 Съгласно член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 решенията на СХВП се мотивират. Съгласно съдебната практика това задължение има същия обхват като задължението по член 253 ЕО и неговата цел е, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, а от друга страна, да даде възможност на съдилищата на Съюза да упражнят контрол за законосъобразност на решението (вж. Решение на Общия съд от 28 април 2004 г. по дело Sunrider/СХВП — Vitakraft-Werke Wührmann и Friesland Brands (VITATASTE и METABALANCE 44), T‑124/02 и T‑156/02, Recueil, стр. II‑1149, точки 72 и 73, и цитираната съдебна практика).
91 От същата съдебна практика произтича, че въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на тези изисквания следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение по дело VITATASTE и METABALANCE 44, посочено по-горе, точка 73 и цитираната съдебна практика).
92 Не може обаче да се изисква от апелативните състави да направят изчерпателно изложение, в което да посочат поединично всички съображения по спора, който страните са отнесли пред тях. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието решението от апелативния състав, а на компетентния съд — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. по аналогия Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 372 и Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точка 46).
93 От една страна, трябва да се посочи, както това следва от точки 19 и 22 от обжалваното решение, отнасящи се до идентичността и сходството на покритите от по-ранните марки стоки, от точка 35, отнасяща се до придобитите от жалбоподателя права в резултат от изкупуването на активите на дружеството от Уайоминг, и най-сетне от точки 41—46, отнасящи се до съществуването на представително правоотношение между страните в производство по възражение, че в рамките на административното производство апелативният състав е разгледал представените от тези страни доводи и доказателства. В частност в точки 41 и 42 от обжалваното решение апелативният състав прави извода, че жалбоподателят е трябвало да се позове и евентуално да докаже фактите, от които може да се заключи, че отношения, които са от вида на отношенията между дружество принципал и негов агент, са съществували не само между встъпилата страна и дружеството от Уайоминг до август 1996 г., но и между встъпилата страна и самия жалбоподател от август 1996 г. до лятото на 1997 г. или най-късно до септември 1997 г., което жалбоподателят не е направил.
94 От това следва, че за да установи съществуването на представително правоотношение между страните в производството по възражение, апелативният състав е преценил обхвата на приведените от жалбоподателя доводи и доказателствената сила на представените в тяхна подкрепа доказателства и ги е отхвърлил, без да наруши задължението си за мотивиране.
95 От друга страна, трябва да се отбележи, че жалбоподателят изобщо не уточнява кои са доводите, които според него апелативният състав не е взел предвид в обжалваното решение.
96 От съдебната практика, цитирана в точка 93 по-горе, следва, че апелативният състав не е нарушил своето задължение за мотивиране. Следователно първите две части от третото правно основание трябва да бъдат отхвърлени.
По третата част на третото правно основание
97 Съгласно член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 в хода на производството СХВП пристъпва към служебна проверка на фактите; обаче при производство по относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на правните основания и исканията на страните. Член 76, параграф 2 от същия регламент предвижда, че СХВП може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, или доказателствата, които те не са представили навреме.
98 В този смисъл следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя никакъв конкретен довод относно нарушение на член 76 от Регламент № 207/2009.
99 Следва да се напомни, че съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на правните основания. Тези елементи трябва да бъдат достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, за да бъде допустим един иск или жалба, е необходимо основните фактически и правни елементи, на които се основава, да следват поне обобщено, но съгласувано и разбираемо, от текста на самия иск или жалба (Определение на Общия съд от 28 април 1993 г. по дело De Hoe/Комисия, T‑85/92, Recueil, стр. II‑523, точка 20, Определение на Общия съд от 21 май 1999 г. по дело Asia Motor France и др./Комисия, T‑154/98, Recueil, стр. II‑1703, точка 49, Решение на Общия съд от 15 юни 1999 г. по дело Ismeri Europa/Сметна палата, T‑277/97, Recueil, стр. II‑1825, точки 28 и 29).
100 Тъй като жалбоподателят се позовава общо на нарушение на член 76 от Регламент № 207/2009, без да го подкрепи с конкретни доводи, третата част на настоящото правно основание следва да се отхвърли като недопустима.
101 Във всеки случай, дори това твърдение за нарушение да може да се тълкува в смисъл, че жалбоподателят оспорва обжалваното решение, поради това че то не се основава на посочените от страните в производството по възражение правни и фактически обстоятелства, доколкото в него се прави изводът, че изискваното от член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 представително правоотношение не е налице, то твърдението за нарушение ще трябва да се отхвърли като неоснователно с оглед на съображенията, изложени във връзка с правното основание, изведено от нарушението на член 75, второ изречение от посочения регламент.
102 Освен това, както бе установено при разглеждането на второто правно основание, изведено от нарушението на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 (вж. точки 42—50 по-горе), апелативният състав правилно е преценил, че Общият съд не се е произнесъл по наличието на представително правоотношение между страните в производството по възражение, което да обоснове прилагането на член 8, параграф 3 от същия регламент, и правилно е разгледал всички предвидени в тази разпоредба условия.
103 Също така трябва да се посочи, че апелативният състав не е повдигал нови основания за отказ, а е основал преценката си на посоченото от жалбоподателя относително основание за отказ, изведено от нарушението на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009. Страните в производството по възражение са могли в достатъчна степен да изложат становищата си по приложимостта на тази разпоредба в хода на административното производство, предшестващо приемането на решението от 2004 г., поради което не е трябвало да бъдат изслушвани отново по елементите на преценка, довели до приемането на обжалваното решение. Следователно апелативният състав е приел обжалваното решение без да наруши член 76 от Регламент № 207/2009.
104 С оглед на гореизложеното трябва да се отхвърли третото правно основание, а следователно и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
105 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Safariland LLC понася направените от него разноски, както и тези, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и от DEF-TEC Defense Technology GmbH.
Martins Ribeiro | Papasavvas | Dittrich |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 април 2011 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Искания на страните
От правна страна
1. По второто правно основание, изведено от нарушението на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
2. По първото правно основание, изведено от нарушението на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По първото условие, отнасящо се до собствеността на по-ранните марки
По второто условие, отнасящо се до наличието на представително правоотношение
3. По третото правно основание, изведено от нарушението на правото на изслушване, както и на член 63, параграф 2 и членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По първата и втората част на третото правно основание
– Относно правото на страните в производството по възражение да бъдат изслушани във връзка с направеното в решението на Общия съд тълкуване
– Относно мотивите на обжалваното решение
По третата част на третото правно основание
По съдебните разноски