Дело T‑188/12
Patrick Breyer
срещу
Европейска комисия
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Писмени становища, представени от Република Австрия в производство за неизпълнение на задължения пред Съда — Отказ за предоставяне на достъп“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 27 февруари 2015 г.
1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Решение на институция за отказ да се предостави достъп до документи — Документи, представени в хода на съдебното производство — Жалба с отпаднал предмет — Липса на основание за произнасяне
(член 263 ДФЕС; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Понятие за документ — Обхват
(член 2, параграф 3 и член 3, буква а) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Понятие за документ — Обхват — Писмени становища, представени от държава членка в приключило производство пред Съда — Включване
(член 258 ДФЕС; член 2, параграф 3, член 3, буква а) и член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Обхват — Изключване на документите на Съда, които се отнасят до неговата правораздавателна дейност — Понятие — Писмени становища, представени от държава членка в приключило производство за неизпълнение на задължения — Изключване
(член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС и член 258 ДФЕС; член 4, параграф 2 и член 5 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Съдебно производство — Разглеждане на делата от Общия съд — Защита, предоставена на страните срещу неподходящото използване на доказателствата по делото — Обхват — Публикуване в интернет на писмената защита на насрещната страна — Недопустимост — Вземане под внимание при разпределянето на съдебните разноски
(член 87, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд; член 5, параграф 8 от Указанията за секретаря на Общия съд)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 27—29)
2. Понятието „документ“, на което е дадено широко определение в член 3, буква a) от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията се отнася до „всякаква информация, която се съдържа на независимо какъв информационен носител (на хартиен носител или в електронна форма, звукозапис, видео- или аудио-визуален запис) и касаеща област, свързана с политиките, дейностите и решенията от компетентност на институция“ на Съюза. Това определение се основава по същество на наличието на съхранена информация, която може да бъде възпроизведена или консултирана след изготвянето ѝ, с уточнението, от една страна, че естеството на носителя на информацията, видът и естеството на съхраняваната информация, както и количеството, дължината, важността или начинът на представяне на информацията са без значение за това дали информацията попада в обхвата на посоченото определение, и от друга страна, че единственото ограничение относно информацията, която може да попадне в обхвата на това определение, е условието тя да се отнася до политиките, дейностите или решенията от компетентност на съответната институция.
(вж. точки 41 и 42)
3. Трябва да бъдат квалифицирани като документи, държани от институция по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, във връзка с член 3, буква a) от него, становищата на държава членка, които са представени пред Съда в рамките на производство за неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС и предадени на Комисията в качеството ѝ на страна в производството.
Този извод не се опровергава от обстоятелството, че становищата не са адресирани до институцията, която е страна в производството, а до Съда, предоставил ѝ само преписи. Ако обаче, от една страна, по силата на член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 в приложното поле на този регламент попадат само документи, държани от институцията, т.е. които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, тази разпоредба все пак изобщо не обвързва прилагането на регламента с получени от институцията документи само в случай че те са били адресирани до нея и пряко предоставени от техния автор. Също така, след като по отношение на понятието за документ е предвидено широко определение в член 3, буква a) от Регламент № 1049/2001, което се основава на наличието на съхранена информация, следва да се приеме, че без значение за наличието на документ по смисъла на посочената разпоредба е обстоятелството, че спорните становища са били предоставени на съответната институция като преписи, а не в оригинал.
Също така от широкото определение на понятието за документ, както и от формулировката в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 и от самото наличие на изключение, свързано със защитата на съдебните производства, следва, че законодателят на Съюза не е искал да изключи действията на институциите във връзка със съдебните спорове от правото на достъп на гражданите. Този извод се налага и поради това че регламентът нито изключва от своето приложно поле участието на институциите в разрешаването на съдебни спорове, нито ограничава това приложно поле само до тяхната административна дейност. Освен това, след като становищата са били предоставени на Комисията при обжалването на неин иск за установяване на неизпълнение на задължения, който тя е предявила при упражняване на своите правомощия по член 258 ДФЕС, Комисията ги е получила при упражняването на своите правомощия.
Също така включването в приложното поле на Регламент № 1049/2001 на подадени от държава членка в рамките на съдебно производство становища не води до засягане на целта на особените правила за достъп до документи, свързани със съдебни производства. Всъщност защитата на тези производства е възможно да бъде осигурена чрез прилагане на предвиденото в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 изключение с уточнението, че би могло, с оглед на тълкуването на изключението от защитата на съдебните производства, да се вземе предвид липсата в особените правила, отнасящи се до съдилищата на Съюза, на право на достъп на трети лица до представените пред тези съдилища писмени становища в рамките на съдебни производства.
(вж. точки 48—51, 53, 54, 57, 61, 104 и 105)
4. Подобно на представените в съдебно производство становища на Комисията, подадените до Съда становища на държава членка в рамките на образувано от Комисията срещу нея производство за установяване на неизпълнение на задължения имат особени характеристики поради включването им също в правораздавателната дейност на Съда с оглед на тяхното естество. Всъщност, като се има предвид по-конкретно, че в своите становища държавата членка ответник може да посочва всякакви доводи на нейно разположение, за да осигури своята защита, то становищата на държавата членка ответник предоставят на Съда елементи, по които той следва да се произнесе със съдебното си решение.
В това отношение, въпреки включването им в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, за подадените от държава членка становища в производство за установяване на неизпълнението на задължения не е валидно изключението от правото на достъп до документи, въведено по отношение на правораздавателната дейност на Съда в член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС, както то не е валидно и за становищата на Комисията. Всъщност освен обстоятелството, че становищата на държава членка в рамките на дадено съдебно производство имат общи особени характеристики, нито член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС, нито различното авторство на тези становища, нито тяхното естество предполагат да се прави разлика с оглед на включването им в приложното поле на правото на достъп до документи между становищата на Комисията и становищата на държавите членки. От това следва, че член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС не може да се тълкува като въвеждащ относно достъпа до съставени във връзка със съдебно производство становища на институция правилото да се прави разграничение между становищата, съставени от дадена институция във връзка със съдебно производство, и становищата на държава членка в съдебната фаза на производство за установяване на неизпълнението на задължения.
От друга страна, следва да се прави разграничение между, от една страна, изключването по силата на член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС на правораздавателната дейност на Съда от правото на достъп до документи и от друга страна, съставените с оглед на такова производство становища, които, макар да са включени в тази правораздавателна дейност, не са изключени от посочената разпоредба, а напротив, за тях е приложимо правото на достъп до документи. Следователно член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС допуска подадените от държава членка становища в рамките на съдебно производство да бъдат включени в приложното поле на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията при условие все пак да са изпълнени условията за неговото прилагане, като не се засяга евентуалното прилагане на едно от предвидените в член 4 от Регламента изключения и предвидената в член 4, параграф 5 възможност засегната държава членка да поиска представените от нея становища да не бъдат оповестявани от съответната институция.
(вж. точки 72, 73 и 79—83)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 118—120)