Language of document :

Решение на Съда (трети състав) от 10 юни 2021 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats's-Hertogenbosch – Нидерландия) — LH/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-921/19)1

(Преюдициално запитване — Граничен контрол, убежище и имиграция — Политика в областта на убежището — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32/ЕС — Член 40, параграф 2 — Последваща молба — Нови елементи или нови факти — Понятие — Документи, чиято автентичност не може да бъде установена или чийто източник не подлежи на обективна проверка — Директива 2011/95/ЕС — Член 4, параграфи 1 и 2 — Преценка на доказателствата — Задължение за сътрудничество на съответната държава членка)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, zittingsplaats's-Hertogenbosch

Страни в главното производство

Жалбоподател: LH

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Диспозитив

Член 40, параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила във връзка с член 4, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което документ, представен от кандидат за международна закрила в подкрепа на последваща молба, автоматично се приема за непредставляващ „нов елемент или нов факт“ по смисъла на тази разпоредба, когато автентичността на този документ не може да бъде установена или източникът на такъв документ не подлежи на обективна проверка.

Член 40 от Директива 2013/32 във връзка с член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че преценката на представените в подкрепа на молба за международна закрила доказателства не може да варира в зависимост от това дали става въпрос за първа, или за последваща молба, и от друга страна, че съответната държава членка е длъжна да сътрудничи с кандидата за целите на оценката на относимите елементи от последващата му молба, когато в подкрепа на тази молба кандидатът представя документи, чиято автентичност не може да бъде установена.

____________

1 ОВ C 103, 30.3.2020 г.