Language of document :

Жалба, подадена на 17 декември 2021 г. от Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 6 октомври 2021 г. по дело T-342/20 — Indo European Foods/EUIPO

(Дело C-801/21 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: D. Hanf, V. Ruzek, D. Gaja, E. Markakis)

Други страни в производството: Indo European Foods Ltd, Hamid Ahmad Chakari

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени изцяло обжалваното съдебно решение по дело Т-342/20,

да установи липсата на основание за произнасяне по подадената пред Общия съд жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 2 април 2020 г. (преписка R 1079/2019-4), и

да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разходи, направени от EUIPO в настоящото производство по обжалване и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят, EUIPO, изтъква едно единствено основание — нарушение на изискването за запазване на правния интерес от подаване на жалбата, както е признато в постоянната съдебна практика — което повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността и развитието на правото на Съюза.

Първа грешка при прилагане на правото: Общият съд е нарушил основното и самостоятелно изискване за подаване на жалба по съдебен ред, признато в постоянната съдебна практика, а именно изискването за запазване на правния интерес, като е отказал да вземе предвид настъпилите след спорното решение обстоятелства с единствения довод, че тези обстоятелства не могат да поставя под въпрос законосъобразността на спорното решение. Подобно тълкуване не само противоречи на това предварително процесуално изискване и на последващия контрол за законосъобразност по същество. То също така лишава запазването на правния интерес от подаване на жалба от неговата собствена независима функция.

Втора грешка при прилагане на правото: Общият съд не е преценил дали на жалбоподателят в първоинстанционното производство продължава да има правен интерес от подаването на жалба. Съсредоточавайки се върху контрола за законосъобразност, Общият съд е оставил без отговор въпроса за това задължително предварително изискване: каква полза би имал жалбоподателят в първоинстанционното производство от отмяната на спорното решение?

Третата грешка при прилагане на правото: Общият съд не е стигнал до извода, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не е изпълнил задълженото си да докаже, че продължава да има интерес от подаването на жалба след изтичането на предходния период. Като се има предвид, че заявената марка ще бъде регистрирана едва след края на преходния период, тоест на един етап, когато конфликтните марки няма да могат (и не са могли) да изпълняват едновременно основната си функция1 , EUIPO твърди, че не може да възникне никакъв конфликт ratione temporis и ratione loci. От това следва, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не може да извлече никаква полза от производството и следователно не може да докаже, че продължава да има интерес от подаване на жалба.

Четвърта грешка при прилагане на правото: в резултат на тези грешки Общият съд е нарушил член 50, параграф 3 ДЕС, членове 126 и 127 от Споразумението за оттегляне1 и член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001, които са израз на принципа на териториалност, и е задължил EUIPO да не взема предвид в случая правните последици от изтичането на преходния период.

Настоящата жалба повдига въпрос от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза. Обжалваното съдебно решение утвърждава тясно тълкуване на целта на хоризонталното изискване за запазване на правния интерес от подаване на жалба. Посоченото изискване е вдъхновено от общата за държавите членки обща теория на процесуалното право, а даденото от съда на Съюза тълкуване може да окаже значително влияние върху начина на прилагането му от националните съдилища. Настоящата жалба повдига и важен въпрос от процесуално естество, който по никакъв начин не е ограничен от приложното поле на правото на интелектуална собственост, а именно въпроса за последиците, които произтичат от правилото, че авторът на отменения акт трябва да посочи датата на приемането му при приемане на заместващия акт. Въпросът за отпадането на по-ранното право в хода на съдебното производство е довел до противоречива практика на Общия съд, а Съдът е имал възможност да разгледа този въпрос само накратко чрез мотивирано определение. Настоящата жалба повдига и общия въпрос за последиците съгласно правни ред на Съюза от действителното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз.

____________

1 Член 11, член 51, параграф 1, член 66, параграф 1 и член 71, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).

1 Споразумение за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и от Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 384 I, 2019 г., стр. 1).