РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
30 май 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги — Доставчици на услуги на информационното общество — Задължение за предоставяне на информация за икономическото положение на доставчик на посреднически онлайн услуги — Директива 2000/31/ЕО — Координирана област — Принцип на контрол в държавата членка на произход — Дерогации — Понятие „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество“ — Регламент (ЕС) 2019/1150 — Цел“
По дело C‑665/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) с акт от 10 октомври 2022 г., постъпил в Съда на 21 октомври 2022 г., в рамките на производството по дело
Amazon Services Europe Sàrl
срещу
Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl (докладчик), J. Passer и M. L. Arastey Sahún, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Amazon Services Europe Sàrl, от F. Angeloni, M. Berliri, S. Borocci, G. Gelera и F. Moretti, avvocati,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от L. Delbono и R. Guizzi, avvocati dello Stato,
– за чешкото правителство, от M. Smolek, T. Suchá и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за Ирландия, от M. Browne, Chief State Solicitor, A. Joyce и M. Tierney, в качеството на представители, подпомагани от D. Fennelly, BL,
– за Европейската комисия, от L. Armati, M. Escobar Gómez, S. L. Kalėda и L. Malferrari, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 януари 2024 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 2019г., стр. 57), на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257), Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1), Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50) и член 56 ДФЕС.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Amazon Services Europe Sàrl (наричано по-нататък „Amazon“), дружество по люксембургското право, и Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (Орган за регулиране на съобщенията, Италия) (наричан по-нататък „AGCOM“) относно мерките, приети от последния спрямо доставчиците на посреднически онлайн услуги.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент 2019/1150
3 Съображения 3, 7 и 51 от Регламент 2019/1150 гласят:
„(3) Потребителите възприеха използването на посредническите онлайн услуги. Наличието на една конкурентоспособна, справедлива и прозрачна онлайн екосистема, в която дружествата имат отговорно поведение, също е от съществено значение за благосъстоянието на потребителите. Осигуряването на прозрачност и доверие в икономиката на онлайн платформите при отношенията между предприятията може косвено да спомогне за повишаване на доверието на потребителите в икономиката на онлайн платформите. Преките последици от развитието на икономиката на онлайн платформите върху потребителите обаче са предмет на други правни актове на Съюза, най-вече на достиженията на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите.
[…]
7. На равнището на [Европейския съюз] следва да се създаде целенасочен набор от задължителни правила, с които да се осигури справедлива, предвидима, устойчива и надеждна онлайн бизнес среда в рамките на вътрешния пазар. По-конкретно следва да се гарантира, че бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги разполагат с подходящо равнище на прозрачност и ефективни възможности за защита в целия Съюз, за да се улесни трансграничната стопанска дейност в рамките на Съюза и по този начин да се подобри правилното функциониране на вътрешния пазар и да се преодолее евентуалното възникване на фрагментация в конкретните области, обхванати от настоящия регламент.
[…]
51. Доколкото целта на настоящия Регламент — а именно да се осигури справедлива, предвидима, устойчива и надеждна онлайн бизнес среда в рамките на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от [ДЕС]. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел“.
4 Съгласно член 1 от този регламент:
„1. Целта на настоящия регламент е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар чрез определяне на правила, които гарантират предоставянето на подходящо равнище на прозрачност, справедливост и ефективни възможности за защита на бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги и на ползвателите на корпоративни уебсайтове във връзка с онлайн търсачките.
2. Настоящият регламент се прилага по отношение на посредническите онлайн услуги и онлайн търсачките, предоставяни или предлагани съответно на бизнес ползвателите и на ползвателите на корпоративни уебсайтове, които са установени или пребивават в Съюза и които предлагат стоки или услуги на потребителите в Съюза с помощта на тези посреднически онлайн услуги или онлайн търсачки, независимо от мястото на установяване или на пребиваване на доставчиците на тези услуги и независимо от правото, което иначе е приложимо.
[…]
5. Настоящият регламент не засяга правото на Съюза, и по-специално правото на Съюза, приложимо в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, конкуренцията, защитата на данни, защитата на търговски тайни, защитата на потребителите, електронната търговия и финансовите услуги“.
5 Член 2, точка 1 от този регламент гласи:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „бизнес ползвател“ означава всяко частно лице, което действа в търговско или професионално качество, или всяко юридическо лице, което използва посреднически онлайн услуги, за да предлага на потребителите стоки или услуги, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия“.
Директива 2000/31
6 Съгласно член 1 от Директива 2000/31:
„1. Настоящата директива има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки.
[…]
5. Настоящата директива не се прилага за:
a) данъчната област;
[…]“.
7 Член 2, буква з) от тази директива предвижда:
„По смисъла на настоящата директива, следните термини означават:
[…]
з) „координирана област“: изисквания, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги на информационното общество, независимо дали са от общ характер или специално предназначени за тях:
i) координираната област се отнася до изисквания, на които доставчикът на услуги трябва да отговаря по отношение на:
— достъпа до дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за квалификации, разрешително или нотификация,
— извършване на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, включително по отношение на рекламата и договорите, или изисквания за отговорността на доставчика на услуги;
[…]“.
8 Член 3 от посочената директива гласи:
„1. Всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от координираната област.
2. Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.
[…]
4. Държавите членки […] могат да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени следните условия:
a) мерките трябва да бъдат:
i) необходими поради една от следните причини:
– обществен ред, по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на непълнолетните и борбата срещу подстрекаване към омраза на расова, сексуална, религиозна основа или на основа националност, и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица,
– опазване на общественото здраве,
– обществена сигурност, включително гарантиране на националната сигурност и отбрана,
– защита на потребителите, включително инвеститорите;
ii) предприети срещу услуга на информационното общество, която е в ущърб на целите, посочени в i)[,] или ко[я]то представлява[…] сериозен риск за накърняването на тези цели;
iii) пропорционални на тези цели;
б) преди да се предприемат посочените мерки и без да се засягат съдебните процедури, включително предварителните процесуални действия, извършвани в рамките на следствието, държавата членка е:
– помолила държавата членка, посочена в параграф 1, да предприеме мерки, и последната не е предприела такива или предприетите мерки са били недостатъчни,
– нотифицирала [Европейската комисия] и държавата членка, посочена в параграф 1, за намерението [си] да предприеме такива мерки.
[…]“.
Директива 2006/123
9 Член 1, параграф 1 от Директива 2006/123 предвижда:
„Настоящата директива установява общи разпоредби за улесняване упражняването на свободата на установяване за доставчиците на услуги и свободното движение на услуги, като същевременно се запазва високото качество на услугите“.
10 Съгласно член 3, параграф 1 от тази директива:
„Ако разпоредбите на настоящата директива влизат в противоречие с разпоредба на друг акт на Общността, регулираща специфични аспекти на достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в специфичен сектор или за специфични професии, предимство има разпоредбата на другия акт на Общността и тя се прилага към тези специфични сектори или професии. […]“.
11 Член 16, параграф 1 от посочената директива гласи:
„Държавите членки съблюдават правото на доставчиците да предоставят услуги в държава членка, различна от тази, в която са установени.
Държавата членка, в която се предоставя услугата, гарантира свободен достъп до и свободно упражняване на дейността по предоставяне на услугата в рамките на цялата си територия.
Държавите членки не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на тяхна територия, в зависимост от изпълнението на всякакви изисквания, които не са съобразени със следните принципи:
a) недискриминация: изискването не може да дискриминира нито пряко, нито непряко на основание националност, а по отношение на юридическите лица, с оглед на държавата членка, в която са установени;
б) необходимост: изискването трябва да бъде оправдано по съображения, свързани с обществен[ ред], обществена сигурност, обществено здраве или опазване на околната среда;
в) пропорционалност: изискванията трябва да са подходящи за постигане на преследваната цел и не трябва да надхвърлят необходимото за нейното постигане“.
Директива 2015/1535
12 Член 1, параграф 1 от Директива 2015/1535 гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
б) „услуга“ означава каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите.
[…]
д) „правило за услуги“ означава изискване от общ характер, свързано с предприемането и упражняването на дейности за услуги според значението на буква б), и по-специално разпоредби относно доставчиците на услуги, услугите и получателите на услугите, като се изключат всякакви правила, които не са специално насочени към услугите, определени в тази точка.
[…]
е) „технически регламент“ означава техническа спецификация и други изисквания или правила за услуги, включващи съответни административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случаите на маркетинг, предоставяне на услуги, установяване на оператор за услуги или използване в държава членка или в голяма част от нея, както и законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, с изключение на тези, предвидени в член 7, забраняващи производството, вноса, маркетинга или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги.
[…]“.
13 Член 5, параграф 1, първа алинея от тази директива предвижда:
„[Извън случаите по] член 7, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти на технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията изявление за причините, които налагат приемането на такъв технически регламент, когато това не е разяснено в проекта“.
Италианското право
Закон № 249 от 31 юли 1997 г.
14 Член 1 от Legge n. 249 — Istituzione dell’Autorità per le garanzie nelle comunicazioni e norme sui sistemi delle telecomunicazioni e radiotelevisivo (Закон № 249 за създаване на орган за регулиране на съобщенията и на норми за телекомуникационните и радио-телевизионни системи) от 31 юли 1997 г. (редовна притурка на GURI, бр. 177 от 31 юли 1997 г.) предвижда:
„[…]
29. На лицата, които в поисканите от [AGCOM] справки посочат счетоводни данни или фактически обстоятелства, отнасящи се до упражняването на тяхната дейност, които не отговарят на действителността, се налагат санкциите, предвидени в член 2621 от Гражданския кодекс.
30. Лицата, които не предоставят в определения срок и съобразно определените ред и условия поисканите от [AGCOM] документи, данни и сведения, се наказват с наложена от този орган административна глоба в размер от един милион [италиански лири (ITL) (около 516 евро) до 200 милиона ITL (около 103 000 евро)].
[…]“.
15 Закон № 249 от 31 юли 1997 г., изменен с Legge n. 178 — Bilancio di previsione dello Stato per l’anno finanziario 2021 e bilancio pluriennale per il triennio 2021‑2023 (Закон № 178 за държавния проектобюджет за финансовата 2021 г. и за многогодишния бюджет за тригодишния период 2021—2023 г.) от 30 декември 2020 г. (редовна притурка на GURI, бр. 322 от 30 декември 2020 г.), предвижда в член 1, параграф 6, буква a), точка 5 и буква c), точка 14-bis:
„Отговорностите на [AGCOM] се определят, както следва:
[…]
c) Съветът:
[…]
14-bis) следи за адекватното и ефективното прилагане на Регламент [2019/1150], по-специално чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и чрез събирането на съответна информация“.
Решение № 397/13
16 На 25 юни 2013 г. AGCOM приема Delibera n. 397/13/CONS — Informativa economica di sistema (Решение № 397/13/CONS — „Икономическа справка за системата“) (наричано по-нататък „Решение 397/13“).
17 В член 2, параграф 1 от Решение № 397/13 са изброени категориите лица, които са длъжни да изпратят на AGCOM документ с наименованието „Informativa economica di sistema“ (икономическа справка за системата) (наричана по-нататък „ИСС“).
18 Член 6 от посоченото решение предвижда:
„1. Лицата, които за целите на задължението по член 2 от настоящото решение предоставят неотговарящи на действителността данни, се наказват по реда на член 1, параграф 29 от Закон № [249 от 31 юли 1997 г.].
2. Лицата, които не изпълнят в определения срок и съобразно определените ред и условия задължението по член 2, се наказват по реда на член 1, параграф 30 от Закон № [249 от 31 юли 1997 г.]“.
Решение № 161/21
19 На 12 май 2021 г. AGCOM приема Delibera n. 161/21/CONS — Modifiche alla delibera n. 397/13 del 25 giugno 2013 «Informativa Economica di Sistema» (Решение № 161/21/CONS за изменение на Решение № 397/13 от 25 юни 2013 г. „Икономическа справка за системата“) (наричано по-нататък „Решение № 161/21“).
20 Съгласно преамбюла на Решение № 161/21:
„[…]
като се има предвид Регламент 2019/1150 […]
като се има предвид Закон [№ 178 от 30 декември 2020 г.,] […]
[…]
като се има предвид, че [ИСС] е годишна декларация, която комуникационните оператори са длъжни [да попълват] и която се отнася до идентификационните и икономическите данни за дейността, извършвана от съответните лица, за да се съберат данните, които са необходими за изпълнението на конкретни правни задължения, включително оценката на Sistema integrato delle comunicazioni [(Интегрирана комуникационна система) (ИКС)] и проверката на пределите [на концентрация] в рамките на тази дейност; анализите на пазара и на евентуални случаи на господстващо положение или които във всички случаи накърняват плурализма; годишния доклад и проучванията […], както и за да се даде възможност за актуализиране на базата със статистически данни на комуникационните оператори;
като се има предвид, че Закон [№ 178 от 30 декември 2020 г.] предоставя нови правомощия на [AGCOM], като му възлага задачата да гарантира „адекватното и ефективно прилагане на Регламент [2019/1150], по-специално чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и чрез събирането на съответна информация“;
[като се има предвид, че] поради това е необходимо обхватът на [някои] задължения за предоставяне на ИСС да се разшири спрямо доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки, за да се събира ежегодно съответната информация и да се извършват дейностите, насочени към гарантиране на адекватното и ефективно прилагане на Регламент 2019/1150 и упражняването на функциите, възложени на [AGCOM] със Закон [№ 178 от 30 декември 2020 г.];
[…]“.
21 Член 1, параграф 1 от това решение изменя списъка по член 2 от Решение № 397/13, за да се разшири обхватът на задължението да се изпраща ИСС на AGCOM спрямо следните две категории лица:
„[…]
h) доставчиците на посреднически онлайн услуги: физически или юридически лица, които, макар да не са установени или да пребивават на територията на страната, предоставят или предлагат доставката на посреднически онлайн услуги съгласно определението в Регламент (ЕО) № 2019/1150 на бизнес ползвателите, които са установени или пребивават в Италия;
i) Доставчиците на онлайн търсачки: физически или юридически лица, които, макар да не са установени или да пребивават на територията на страната, предоставят или предлагат доставката на онлайн търсачка съгласно определението в Регламент (ЕО) № 2019/1150 на бизнес ползвателите, които са установени или пребивават в Италия.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
22 Amazon, със седалище в Люксембург, управлява онлайн платформа, предназначена да свързва продавачи и потребители с цел извършване на сделки между тях за продажба на стоки.
23 В резултат на изменения в националната правна уредба, произтичащи от Закон № 178/2020 от 30 декември 2020 г. и от Решение № 161/2021, приети от италианските органи по-специално с цел да се гарантира прилагането на Регламент 2019/1150, на Amazon, в качеството му на доставчик на посреднически онлайн услуги, занапред е наложено задължението да изпраща на AGCOM ИСС, документ, в който трябва да се включат сведения за икономическото положение на доставчика.
24 Amazon подава пред запитващата юрисдикция Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) жалба за отмяна по-специално на Решение № 161/21.
25 Пред посочената юрисдикция, Amazon изтъква, че в частта, в която му налага задължение да изпраща ИСС на AGCOM, това решение противоречи на принципа на свободно предоставяне на услуги, на Регламент 2019/1150 и на редица директиви.
26 В това отношение посочената юрисдикция припомня, на първо място, че вследствие на приемането на Регламент 2019/1150, със Закон № 178 от 30 декември 2020 г. италианският законодател изменя Закон № 249 от 31 юли 1997 г.
27 Така на AGCOM било възложено да гарантира прилагането на Регламент 2019/1150, по-специално като събира информация [член 1, параграф 6, буква c), точка 14-bis от Закон № 249 от 31 юли 1997 г., изменен със Закон № 178 от 30 декември 2020 г.].
28 На второ място, запитващата юрисдикция посочва, че с Решение № 161/21 AGCOM изменя Решение № 397/13, за да се вземат предвид мерките, приети от италианския законодател за прилагането на Регламент 2019/1150. Вследствие на това обхватът на задължението да се изпраща ИСС на AGCOM е разширен и спрямо доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки (наричани по-нататък „доставчиците на съответните услуги“), които предлагат услуги в Италия.
29 Тази юрисдикция уточнява, че изпращането на ИСС първоначално е било предвидено за нуждите на Garante per la radiodiffusione e l’editoria (Надзорен орган в областта на радио- и телевизионното излъчване и издателската дейност, Италия) по силата на законови разпоредби, които му предоставят правомощието да приема мерки за определяне на счетоводните данни и друга сведения, която някои субекти трябва да му предоставят, и че правомощията на надзорния орган са прехвърлени на AGCOM.
30 Посочената юрисдикция счита, че с Решение № 161/21 AGCOM е наложил на доставчиците на съответните услуги задължението да му предоставят съществени и конкретни сведения относно икономическото си положение. Така например тези доставчици са длъжни да съобщават общите приходи от уебсайтове за онлайн продажби, сумите, събирани като такси за абонаментите и като такси за вписване, членство или абонамент за използването на платформата за онлайн продажби на тези доставчици от установени в Италия ползватели, за да предлагат стоки или услуги на потребителите, комисионите с фиксиран и променлив размер, събирани за продажбите чрез платформата за онлайн продажби на стоки или услуги, предлагани на потребителите от бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги по смисъла на член 2, точка 1 от Регламент 2019/1150 (наричани по-нататък „бизнес ползвателите“), установени в Италия, комисиони с фиксиран или променлив размер, плащани от установените в Италия бизнес ползватели за продажбите на стоки или услуги, предлагани на потребителите чрез платформата за онлайн продажби, други приходи от посреднически услуги, различни от реклама, предоставени на бизнес ползватели или на други ползватели, различни от тези предприятия, установени в Италия, които предлагат стоки или услуги на потребителите чрез платформата за онлайн продажби.
31 Запитващата юрисдикция подчертава, че за неизпращането на ИСС на AGCOM или за предоставянето на неточни данни се налагат санкциите, предвидени в член 1, параграфи 29 и 30 от Закон № 249 от 31 юли 1997 г.
32 С оглед на тези обстоятелства тази юрисдикция счита, че задължението да се изпраща ИСС на AGCOM можело да е несъвместимо в редица аспекти с правото на Съюза, и по-специално с принципа на свободно предоставяне на услуги, Регламент 2019/1150 и редица директиви.
33 Що се отнася до Регламент 2019/1150 запитващата юрисдикция счита, че няма никаква връзка между спазването на предвидените в него задължения и сведенията, изисквани във връзка с ИСС, които се отнасят главно до приходите на доставчиците на съответните услуги и не са релевантни за осигуряването на прозрачността и справедливостта в отношенията между доставчиците и бизнес ползвателите. Посочената юрисдикция счита, че с националните мерки, по силата на които доставчиците на посреднически онлайн услуги са длъжни занапред да изпращат ИСС на AGCOM (наричани по-нататък „спорните национални мерки“), италианските органи са въвели в правния си ред разпоредби, предвиждащи контрол на присъщи на тези доставчици белези, който бил напълно различен от предвидения в този регламент контрол за спазването от тяхна страна на предвидените в посочения регламент задължения.
34 Същата юрисдикция уточнява по-специално, че ако се приеме, че информацията, която следва да се включи в ИСС, не е релевантна, нито полезна за правилното прилагане на Регламент 2019/1150, Решение № 161/21 е невалидно, доколкото Закон № 178 от 30 декември 2020 г. възлага на AGCOM функцията да гарантира адекватното и ефективно прилагане на този регламент, а не правомощието да приема други регулаторни актове в съответния сектор.
35 Що се отнася до Директива 2015/1535, като се позовава на членове 1 и 5 от нея, запитващата юрисдикция счита, че националните разпоредби, които задължават доставчиците на съответните услуги да подават ИСС до AGCOM, изрично въвеждат общо изискване във връзка с предоставянето на услуги на информационното общество, поради което, тъй като Комисията не е била предварително уведомена за тях, те не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти.
36 Що се отнася до принципа на свободно предоставяне на услуги, посочен в член 56 ДФЕС и конкретизиран в Директиви 2000/31 и 2006/123, запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че член 3 от Директива 2000/31 установява принципа, че в „координираната област“ по смисъла на член 2, буква з) от нея за услугите на информационното общество трябва да се прилага правният режим на държавата членка, в която е установен доставчикът на услугата, като държавите членки могат да приемат мерки, които дерогират този принцип само при спазване на някои материалноправни и процесуални условия, определени в параграф 4 от посочения член 3. Според тази юрисдикция обаче спорните национални мерки не отговарят на тези условия.
37 От друга страна, запитващата юрисдикция припомня, че съгласно член 16 от Директива 2006/123 държавите членки не могат да поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на тяхна територия в зависимост от изисквания, които не са съобразени с принципите на недопускане на дискриминация, необходимост и пропорционалност. Според тази юрисдикция обаче спорните национални мерки са непропорционални.
38 При тези обстоятелства Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допуска ли Регламент [2019/1150] национална разпоредба, която с конкретната цел да осигури адекватното и ефективно [прилагане] на този регламент, включително чрез събирането на съответна информация, задължава доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки периодично да предават съответната информация за приходите си?
2. Може ли съгласно Регламент [2019/1150] информацията, която следва да се предоставя в [ИСС], отнасяща се основно до получените приходи, да се счита за релевантна и полезна с оглед на преследваната с този регламент цел?
3. Изисква ли Директива [2015/1535] държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки се предвижда задължение за подаване на декларация, съдържаща релевантна информация за техните приходи, чието неизпълнение води до налагане на парични санкции? При утвърдителен отговор, допуска ли [тази] директива частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
4. Допуска ли член 3 от Директива [2000/31] националните органи да приемат разпоредби, които с обявената цел да гарантират [прилагането] на Регламент [2019/1150] предвиждат за операторите, установени в друга [държава членка], но които извършват дейност в Италия, допълнителна административна и финансова тежест, като изпращането на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции?
5. Допуска ли принципът на свободното предоставяне на услуги, прогласен в член 56 ДФЕС, член 16 от Директива [2006/123] и [Директива 2000/31], приемането от страна на националните органи на разпоредби, които с обявената цел да осигурят [прилагането] на Регламент [2019/1150] предвиждат за операторите, установени в друга [държава членка], допълнителна административна и финансова тежест като изпращането на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции?
6. Изисква ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2000/31 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки да се предвижда задължение за изпращане на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции? При утвърдителен отговор, допуска ли [тази] директива частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?“.
По преюдициалните въпроси
По допустимостта на втория въпрос
39 Италианското правителство оспорва допустимостта на втория въпрос, тъй като запитващата юрисдикция искала от Съда да разгледа дали с оглед на целта на Регламент 2019/1150 е релевантна и полезна информацията, която следва да се включи в ИСС, като поради това Съдът следвало да извърши фактически преценки, които са от компетентността на запитващата юрисдикция, която освен това не посочила защо тази информация била ирелевантна или безполезна.
40 Необходимо е да се напомни, че в рамките на производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, националният съд е компетентен да извърши всяка преценка на обстоятелствата по делото. За да е полезен със своя отговор обаче, в дух на сътрудничество с националните юрисдикции Съдът може да ѝ предостави всички указания, които счита за необходими (решение от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 30 и цитираната съдебна практика).
41 Освен това, макар Съдът да не е длъжен да тълкува нормите на вътрешното право на държава членка, той все пак може предостави на запитващата юрисдикция необходимите разяснения във връзка с разпоредбите на правото на Съюза, които може да не допускат въпросните норми (вж. в този смисъл решения от 8 ноември 2016 г., Lesoochranárske zoskupenie VLK, C‑243/15, EU:C:2016:838, т. 64 и цитираната съдебна практика, и от 8 май 2019 г., Rossato и Conservatorio di Musica F. A. Bonporti, C‑494/17, EU:C:2019:387, т. 29 и цитираната съдебна практика).
42 В случая следва да се приеме, че вторият въпрос съставлява единно цяло с първия въпрос и че с тези въпроси запитващата юрисдикция моли Съда да тълкува Регламент 2019/1150 във фактическия и правен контекст, който излага в преюдициалното си запитване.
43 От това следва, че вторият въпрос е допустим.
По същество
По първия, втория, четвъртия и петия въпрос
44 С първия, втория, четвъртия и петия си въпрос, които следва да се разгледат заедно на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 56 ДФЕС, член 16 от Директива 2006/123 или член 3 от Директива 2000/31 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат мерки, приети от държава членка с обявената цел да се гарантира адекватното и ефективно прилагане на Регламент 2019/1150, съгласно които установените в друга държава членка доставчици на посреднически онлайн услуги, за да предоставят услугите си в първата държава членка, са длъжни периодично да изпращат на орган на тази държава членка документ за своето икономическо положение, в който трябва подробно да се посочат редица сведения, по-специално относно приходите на доставчика.
45 В самото начало следва да се отбележи, че както следва от член 1, параграф 1 от Директива 2006/123, приета на основание член 47, параграф 2 и член 55 ЕО, чийто текст по същество е възпроизведен съответно в член 53, параграф 1 и член 62 ДФЕС, целта на Директивата е по-специално да улесни свободното движение на услуги. От своя страна съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2000/31, приета на основание член 47, параграф 2, член 55 и член 95 ЕО, чийто текст по същество е възпроизведен съответно в член 53, параграф 1, в член 62 и в член 114 ДФЕС, посочената директива има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки.
46 Тъй като тези две директиви конкретизират свободното предоставяне на услуги, закрепено в член 56 ДФЕС, ако се установи, че едната или другата не допуска национални мерки като разглежданите в главното производство, първият, вторият, четвъртият и петият въпрос не следва да се анализират от гледна точка на този член 56.
47 Що се отнася до посочения член 56, както отбелязва генералният адвокат в точка 6 от заключението си, съгласно съдебната практика той действително е приложим към мерките в областта на данъчното облагане, която е изключена от приложното поле на Директива 2000/31 по силата на член 1, параграф 5, буква а) от нея (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2022 г., Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, C‑83/21, EU:C:2022:1018, т. 38). В случая обаче нито запитващата юрисдикция, нито италианското правителство твърдят, че спорните национални мерки са свързани с необходимостта да се гарантира изпълнението на данъчни задължения.
48 Освен това следва да се отбележи, че член 3, параграф 1 от Директива 2006/123 предвижда по-специално, че ако разпоредбите ѝ влизат в противоречие с разпоредба на друг акт на Съюза, регулираща специфични аспекти на достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в специфичен сектор, предимство има разпоредбата на другия акт и тя се прилага към тези специфични сектори.
49 Като се има предвид обаче фактът, че член 3 от Директива 2000/31 се отнася до специфични аспекти на достъпа до и упражняването на дейност по предоставяне на услуга на информационното общество, както по същество посочва генералният адвокат в точки 204—207 от заключението си, ако се установи, от една страна, че национални мерки като разглежданите в главното производство попадат в приложното поле на тази разпоредба, и от друга страна, че последната не допуска посочените мерки, първият, вторият, четвъртият и петият въпрос не следва да се анализират от гледна точка на Директива 2006/123.
50 Следователно е необходимо на първо място да се направи тълкуване на член 3 от Директива 2000/31.
51 В това отношение е необходимо да се припомни, че посоченият член 3 предвижда в параграф 1, че всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчик на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на тази държава членка, които са част от координираната област. В параграф 2 от посочения член 3 се уточнява, че държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.
52 Освен това съгласно член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 държавите членки могат при определени условия да предприемат по отношение на дадена услуга на информационното общество от координираната област мерки за дерогиране от принципа на свободното движение на такива услуги (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Airbnb Ireland, C‑390/18, EU:C:2019:1112, т. 83).
53 Що се отнася до „координираната област“, посочена в член 3 от Директива 2000/31, следва да се уточни, че член 2, буква з) от Директивата определя тази област като обхващаща изискванията, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги на информационното общество, независимо дали са от общ характер, или специално предназначени за тях. Тази област се отнася до изискванията, на които доставчикът на услуги трябва да отговаря и които се отнасят до достъпа до дейността за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за квалификация, разрешително или уведомяване, и до извършване на дейност за предоставяне на услуга на информационното общество, като изисквания за поведението на доставчика, качеството или съдържанието на услугата.
54 Така Директива 2000/31 се основава на прилагането на принципите на контрол в държавата членка на произход и на взаимно признаване, поради което в рамките на координираната област, определена в член 2, буква з) от тази директива, услугите на информационното общество се регулират само в държавата членка, на чиято територия са установени доставчиците на тези услуги (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2023 г., Google Ireland и др., C‑376/22, EU:C:2023:835, т. 42).
55 Следователно, от една страна, всяка държава членка в качеството си на държава членка на произход на услугите на информационното общество трябва да регулира тези услуги и правейки това, да защитава целите от общ интерес, посочени в член 3, параграф 4, буква а), подточка i) от Директива 2000/31 (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2023 г., Google Ireland и др., C‑376/22, EU:C:2023:835, т. 43).
56 От друга страна, в съответствие с принципа на взаимно признаване всяка държава членка в качеството си на държава членка по местоназначение на услугите на информационното общество не трябва да ограничава свободното движение на тези услуги, като изисква спазването на приети от нея допълнителни задължения в координираната област (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2023 г., Google Ireland и др., C‑376/22, EU:C:2023:835, т. 44).
57 От това следва, че член 3 от Директива 2000/31 не допуска, освен в случаите на дерогиране, разрешени при предвидените в параграф 4 от посочения член 3 условия, спрямо доставчик на услуга на информационното общество, който желае да предоставя тази услуга в държава членка, различна от тази, на чиято територия е установен, да се прилагат наложени от другата държава членка изисквания, спадащи към координираната област.
58 В случая е безспорно, че доколкото изискват изпращането на ИСС на AGCOM от доставчиците на посреднически онлайн услуги, установени в различни от Италианската република държави членки, като в противен случай се налагат санкции, спорните национални разпоредби задължават последните да изпълняват условия, които не се изискват в държавата членка, в която са установени.
59 Също така е безспорно, че тези услуги спадат към „услуги на информационното общество“, посочени в член 2, буква а) от Директива 2000/31.
60 Италианското правителство обаче поддържа, че задължението да се изпраща ИСС на AGCOM не спада към „координираната област“ по смисъла на член 2, буква з) от тази директива, тъй като има за цел да се предостави възможност на AGCOM да получи от доставчиците на съответните услуги информация, която да му позволи да упражнява надзорните си функции. В този смисъл това задължение нямало за цел доставчиците на посочените услуги да получат разрешение, за да имат достъп до дейност по предоставяне на услуги на информационното общество или да упражняват такава дейност.
61 В това отношение фактът, че задължението за периодично изпращане на орган на държава членка на сведения относно икономическото положение на съответното предприятие, като в случай на неизпълнение на това задължение се налагат санкции, е наложено за целите на надзора от страна на посочения орган на редовността на упражняването на дейността по предоставяне на услуги на информационното общество, по никакъв начин не засяга обхвата на посоченото задължение, по силата на което доставчиците на такива услуги, които са установени в друга държава членка и желаят да предоставят тези услуги в първата държава членка, са длъжни да спазват посоченото задължение. Освен това обстоятелството, че даден доставчик може de facto да започне и да продължи да предоставя услуга на информационното общество, без да изпълни същото задължение, не оказва влияние върху необходимостта да го изпълни, за да може да извършва законосъобразно въпросната дейност.
62 Ето защо, противно на поддържаното от италианското правителство, задължение като това периодично да се изпраща ИСС на AGCOM, представлява изискване относно упражняването на дейността по предоставяне на услуга на информационното общество, поради което това задължение спада към „координираната област“ по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31.
63 Следователно член 3 от Директива 2000/31 не допуска приети от държава членка мерки, съгласно които установените в друга държава членка доставчици на посреднически онлайн услуги, за да предоставят услугите си в първата държава членка, са длъжни периодично да изпращат на орган на тази държава членка документ за своето икономическо положение, в който трябва подробно да се посочат редица сведения, по-специално относно приходите на доставчика, като в противен случай им се налагат санкции, освен ако тези мерки отговарят на условията, предвидени в параграф 4 от посочения член 3.
64 Това тълкуване не може да се постави под въпрос от довода на чешкото правителство, че е възможно член 3 да допуска такива мерки с оглед на съдебната практика по член 56 ДФЕС, която била приложима по аналогия и съгласно която не е в противоречие с установената в посочения член 56 забрана национално законодателство, противопоставимо на всички действащи на националната територия оператори, което няма за предмет да уреди условията относно предоставянето на услуги от съответните предприятия и чийто възможен ограничителен ефект върху свободното предоставяне на услуги е твърде несигурен и непряк, за да може да се счита, че въведеното с него задължение е от естество да създаде пречки за тази свобода (решение от 22 декември 2022 г., Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, C‑83/21, EU:C:2022:1018, т. 45 и цитираната съдебна практика).
65 Всъщност, както по същество посочва генералният адвокат в точки 166 и 167 от заключението си, от една страна, изискванията, спадащи към координираната област, не могат да отговорят на условията, произтичащи от тази съдебна практика, тъй като по дефиниция имат за предмет да уредят достъпа до дейността, състояща се в предоставяне на услуга на информационното общество, както и упражняването на тази дейност. От друга страна, с акт от вторичното право законодателят на Съюза може да конкретизира основна свобода, закрепена в Договора за функционирането на ЕС, като създаде условия, които са още по-благоприятни за доброто функциониране на вътрешния пазар от произтичащите от първичното право (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 16 юни 2015 г., Rina Services и др., C‑593/13, EU:C:2015:399, т. 40).
66 Ето защо следва да се провери дали национални мерки като посочените в точка 63 от настоящото решение отговарят на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31.
67 За тази цел, на първо място, следва да се подчертае, че както следва от самия текст на посочената разпоредба, в нейния обхват могат да попадат само мерките, „предприети срещу дадена услуга на информационното общество“.
68 В това отношение е важно да се припомни, че в решение от 9 ноември 2023 г., Google Ireland и др. (C‑376/22, EU:C:2023:835), Съдът постановява, че член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че общи и абстрактни мерки, които се отнасят до общо определена категория услуги на информационното общество и се прилагат без разлика към всички доставчици на тази категория услуги, не попадат в обхвата на понятието „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество“ по смисъла на тази разпоредба.
69 В случая, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, изглежда, че спорните национални мерки имат общ и абстрактен характер, поради което не могат да бъдат квалифицирани като „мерки, предприети срещу услуга на информационното общество“ по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31.
70 Освен това съгласно посочената разпоредба, за да се считат националните разпоредби за съвместими с нея, те трябва да са необходими за гарантирането на обществения ред, опазването на общественото здраве, обществената сигурност или защитата на потребителите.
71 Ето защо следва да се провери дали случаят е такъв, що се отнася до националните мерки, приети с обявената цел да се гарантира прилагането на Регламент 2019/1150.
72 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 5 от Регламент 2019/1150 той не засяга правото на Съюза, по-специално в областта на електронната търговия.
73 Тъй като очевидно Директива 2000/31 се отнася до тази област, мерки като спорните национални мерки могат да се считат за съответстващи на член 3, параграф 4, буква а) от тази директива, на основание че имат за цел да се гарантира прилагането на Регламент 2019/1150, само ако се установи, че целта на последния съответства на една от целите, изброени в тази разпоредба.
74 От съображения 7 и 51 от Регламент 2019/1150 обаче следва, че той има за цел да установи целенасочен набор от задължителни правила на равнището на Съюза, за да се създаде справедлива, предвидима, устойчива и надеждна онлайн бизнес среда в рамките на вътрешния пазар. По-специално бизнес ползвателите следва да разполагат с подходящо равнище на прозрачност и ефективни възможности за защита в целия Съюз, за да се улесни трансграничната стопанска дейност в рамките на Съюза и по този начин да се подобри правилното функциониране на вътрешния пазар.
75 В член 1, параграф 1 от този регламент се уточнява, че той допринася за правилното функциониране на посочения пазар чрез определяне на правила, които гарантират предоставянето на подходящо равнище на прозрачност, справедливост и ефективни възможности за защита на бизнес ползвателите и на ползвателите на корпоративни уебсайтове във връзка с онлайн търсачките.
76 Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 186—190 от заключението си, дори да се предположи, че предназначението на национални мерки като спорните национални мерки е да се гарантира целта на Регламент 2019/1150, не съществува пряка връзка между тази цел, от една страна, и целите, изброени в член 3, параграф 4, буква а), подточка i) от Директива 2000/31, припомнени в точка 70 от настоящото решение, от друга страна.
77 Всъщност е безспорно, че целта на Регламент 2019/1150 не се отнася нито до обществения ред, нито до опазването на общественото здраве, нито до обществената сигурност.
78 Що се отнася до защитата на потребителите, следва да се отбележи най-напред, че тя не обхваща защитата на предприятията. Регламент 2019/1150 обаче установява правила за отношенията между доставчиците на посреднически онлайн услуги и бизнес ползвателите.
79 По-нататък, от съображение 3 от Регламент 2019/1150 следва, че връзката между „прозрачност и доверие в икономиката на онлайн платформите при отношенията между предприятията“ и „[укрепването] на доверието на потребителите в икономиката на онлайн платформите“ е само косвена.
80 На последно място, в посоченото съображение 3 се уточнява, че „преките последици от развитието на икономиката на онлайн платформите върху потребителите обаче са предмет на други правни актове на Съюза, най-вече на достиженията на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите“.
81 Следва да се добави, че като изключение от принципа за контрол в държавата членка по произход член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува стриктно (вж. по аналогия решения от 22 ноември 2012 г., Probst, C‑119/12, EU:C:2012:748, т. 23, и от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humain, C‑817/19, EU:C:2022:491, т. 70). Също така това изключение не може да се прилага по отношение на мерки, които могат най-много да имат само косвена връзка с една от посочените в тази разпоредба цели.
82 Ето защо въз основа на факта, че националните мерки са били приети с обявената цел да се гарантира прилагането на Регламент 2019/1150, не може да се направи извод, че тези мерки са необходими, за да се гарантира една от целите, изброени в член 3, параграф 4, буква а), подточка i) от Директива 2000/31.
83 Следователно приети от държава членка мерки, съгласно които установените в друга държава членка доставчици на посреднически онлайн услуги, за да предоставят услугите си в първата държава членка, са длъжни периодично да изпращат на орган на тази държава членка документ за своето икономическо положение, в който трябва подробно да се посочат редица сведения, по-специално относно приходите на доставчика, като в противен случай им се налагат санкции, не отговарят на условията, предвидени в член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31.
84 Тъй като спорните национални мерки спадат към координираната област, посочена в Директива 2000/31, и тълкуването на последната предоставя възможност да се отговори на преформулираните в точка 44 от настоящото решение първи, втори, четвърти и пети въпрос, в съответствие със съображенията, изложени в точки 45—49 от настоящото решение, не е необходимо да се тълкува и член 56 ДФЕС или Директива 2006/123.
85 С оглед на всички изложени съображения на първия, втория, четвъртия и петия въпрос следва да се отговори, че член 3 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска мерки, приети от държава членка с обявената цел да се гарантира адекватното и ефективно прилагане на Регламент 2019/1150, съгласно които установените в друга държава членка доставчици на посреднически онлайн услуги, за да предоставят услугите си в първата държава членка, са длъжни периодично да изпращат на орган на тази държава членка документ за своето икономическо положение, в който трябва подробно да се посочат редица сведения, по-специално относно приходите на доставчика, като в противен случай им се налагат санкции.
По третия и шестия въпрос
86 Третият и шестият въпрос се отнасят до задълженията за предварително уведомяване, предвидени в директиви 2000/31 и 2015/1535, чието неспазване води до непротивопоставимост спрямо частноправните субекти на мерките, за които е трябвало да бъде изпратено уведомление и за които това не е направено.
87 Предвид отговорите, предоставени на първия, втория, четвъртия и петия въпрос, не е необходимо обаче да се отговаря на третия и шестия въпрос.
По съдебните разноски
88 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
Член 3 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска мерки, приети от държава членка с обявената цел да се гарантира адекватното и ефективно прилагане на Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, съгласно които установените в друга държава членка доставчици на посреднически онлайн услуги, за да предоставят услугите си в първата държава членка, са длъжни периодично да изпращат на орган на тази държава членка документ за своето икономическо положение, в който трябва подробно да се посочат редица сведения, по-специално относно приходите на доставчика, като в противен случай им се налагат санкции.
Подписи