Жалба, подадена на 17 февруари 2014 г. от Европейска комисия срещу решението, постановено на 11 декември 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-130/11, Verile и Gjergji/Комисия

(Дело T-104/14 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. Currall, D. Martin и G. Gattinara)

Други страни в производството: Marco Verile (Cadrezzate, Италия) и Anduela Gjergji (Брюксел, Белгия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решението на Съда на публичната служба от 11 декември 2013 г. по дело F-130/11, Verile и Gjergji/Комисия;

да постанови, че всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски по настоящото производство;

да осъди г-н Verile и г-жа Gjergji да заплатят съдебните разноски, направени в производството пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от нарушение на понятието за увреждащ акт, доколкото СПС е приел, че жалбата в първоинстанционното производство е допустима, квалифицирайки като увреждащ акт предложението на Комисията до заинтересованите лица относно броя бонуси за осигурителен стаж в рамките на прехвърлянето на техните пенсионни права на основание член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (относно точки 37—55 от обжалваното съдебно решение).

Второто правно основание е изведено от това, че СПС неправомерно е разгледал служебно възражението за незаконосъобразност на приетите през 2011 г. общи разпоредби за изпълнение относно прехвърлянето на пенсионни права. Комисията изтъква, че това правно основание не е било изрично изтъкнато от жалбоподателите в първоинстанционното производство и освен това не е било обсъдено от страните при условията на състезателност (относно точки 72 и 73 от обжалваното съдебно решение).Третото правно основание е изведено от грешки при прилагане на правото, допуснати от СПС при тълкуването на член 11 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на разпоредбите относно прехвърлянето на пенсионните права (относно точки 74—98, 106, 109 и 110 от обжалваното съдебно решение). Комисията изтъква, че като приема, че понятието за „капиталова стойност“ по член 11, параграф 2 от посоченото приложение VIII е различно от понятието за „актюерската равностойност“ по член 11, параграф 1 и определено в член 8 от посоченото приложение VIII, СПС се ограничава с буквално тълкуване, водещо до изводи, които могат да доведат до значителни неравенства в третирането между длъжностните лица, поискали прехвърляне „in“ и длъжностните лица, поискали прехвърляне „out“ на техните пенсионни права. Комисията поддържа, че даденото

от СПС тълкуване е несъвместимо както с изискванията за финансово равновесие на пенсионната схема на Европейския съюз, така и с правото на собственост на длъжностните лица, искащи прехвърляне „in“.Четвъртото правно основание е изведено от това, че СПС е допуснал грешки при прилагане на правото като е приел, че правата на жалбоподателите в първоинстанционното производство в областта на прехвърляне на техните пенсионни права са били вече „напълно учредени“ към момента на влизането в сила на приетите през 2011 г. общи разпоредби за изпълнение относно прехвърлянето на пенсионните права, доколкото едва в окончателното решение за бонификация се определят прехвърлените пенсионни права (относно точки 99—108 от обжалваното съдебно решение).