РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

16 март 2016 година(*)

„Държавни помощи — Акцизи — Частично опрощаване на данъчно задължение в рамките на предпазен конкордат — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Право на защита — Процесуални права на заинтересованите страни — Критерий за частния кредитор — Тежест на доказване“

По дело T‑103/14,

Frucona Košice a.s., установено в Кошице (Словакия), за което се явяват K. Lasok, QC, B. Hartnett, barrister, O. Geiss, avocat, и J. Holmes, barrister,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват L. Armati, P.‑J. Loewenthal и K. Walkerová, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение 2014/342/ЕС на Комисията от 16 октомври 2013 година относно Държавна помощ № SA.18211 (C 25/2005) (ex NN 21/2005), предоставена от Словашката република на Frucona Košice a.s. (ОВ L 176, стр. 38),

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro, председател, S. Gervasoni и L. Madise (докладчик), съдии,

секретар: C. Heeren, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 септември 2015 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

 Промяна в положението на жалбоподателя и производство по сключване на предпазен конкордат

1        Жалбоподателят Frucona Košice a.s. е учредено по словашкото право дружество, което извършва дейност по-специално в сектора на производството на алкохол и спиртни напитки.

2        Между ноември 2002 г. и ноември 2003 г. жалбоподателят се ползва от няколко отсрочвания на плащането на данъчни задължения, формирани от дължими от жалбоподателя акцизи. Тези отсрочвания на плащането са му били разрешени след предоставянето на финансови обезпечения в полза на компетентния по отношение на него местен данъчен орган, а именно служба Кошице IV (наричана по-нататък „местният данъчен орган“).

3        На 25 февруари 2004 г., поради финансовите затруднения, пред които е изправен, жалбоподателят не може да плати дължимите от него акцизи за януари 2004 г. Вследствие на законодателна промяна, извършена, считано от 1 януари 2004 г., на жалбоподателя повече не може да се разрешава отсрочване на плащането на въпросните акцизи.

4        В резултат на това на жалбоподателя е отнет лицензът му за производство и преработка на алкохол и спиртни напитки. Оттогава той ограничава дейността си до дистрибуция на спиртни напитки с марката „Frucona“, купени от дружеството O.H., което по споразумение с жалбоподателя ги произвежда с лиценз в неговите фабрики за спиртни напитки.

5        Жалбоподателят също така изпада в положение на задлъжнялост по смисъла на Zákon č. 328/1991 Zb. o konkurze a vyrovnaní (Закон № 328/1991 за несъстоятелността и предпазния конкордат).

6        На 8 март 2004 г. жалбоподателят подава искане за започване на производство по сключване на предпазен конкордат до Krajský súd v Košiciach (Регионален съд Кошице, Словакия), като предлага на кредиторите си да заплати на всеки от тях 35 % от размера на сумата, която му дължи (наричано по-нататък „предложението за предпазен конкордат“). Общият дълг на жалбоподателя е в размер на около 644,6 милиона словашки крони (SKK), около 640,8 милиона от които са данъчни задължения.

7        С решение от 29 април 2004 г. Krajský súd v Košiciach разрешава започването на производството по сключване на предпазен конкордат.

8        В хода на съдебно заседание от 9 юли 2004 г. кредиторите на жалбоподателя, включително местният данъчен орган, приемат предложението за предпазен конкордат. В рамките на производството по предпазен конкордат местният данъчен орган действа като отделен кредитор, с което качество се ползва въз основа на предоставените в негова полза обезпечения при отсрочванията на плащането на дължимите от жалбоподателя акцизи (вж. т. 2 по-горе).

9        Жалбоподателят посочва, че по-специално преди 9 юли 2004 г. е предоставил на местния данъчен орган одитен доклад, изготвен от независимо одитно дружество (наричан по-нататък „докладът „Е“), за да даде възможност на местния данъчен орган да прецени съответните предимства на предпазния конкордат и на производството по несъстоятелност.

10      На 21 юни 2006 г. словашките данъчни органи извършват проверка на място в помещенията на жалбоподателя. В хода на проверката е определено финансовото му положение към 17 юни 2004 г.

11      С решение от 14 юли 2004 г. Krajský súd v Košiciach одобрява предпазния конкордат. По силата на последния на словашките данъчни органи трябва да се изплати 35 % от вземането им, тоест дължима сума в размер на около 224,3 милиона словашки крони.

12      С писмо от 20 октомври 2004 г. местният данъчен орган по-специално уведомява жалбоподателя, че условията на предпазния конкордат, съгласно които една част от данъчните задължения не следва да бъде изплатена, представляват непряка държавна помощ, за която е необходимо разрешение от Комисията на Европейските общности.

13      На 17 декември 2004 г. жалбоподателят изплаща по-специално на местния данъчен орган сума в размер на 224,3 милиона словашки крони, съответстваща на 35 % от общото му данъчно задължение. С решение от 30 декември 2004 г. Krajský súd v Košiciach постановява приключване на производството по предпазен конкордат. На 18 август 2006 г. Krajský súd v Košiciach коригира размера на дължимата на местния данъчен орган сума на 224,1 милиона словашки крони.

 Административно производство

14      На 15 октомври 2004 г. до Комисията е подадена жалба относно предполагаема незаконосъобразна държавна помощ в полза на жалбоподателя.

15      След като Комисията изпраща искане за предоставяне на информация, с писмо от 4 януари 2005 г. Словашката република я уведомява, че е възможно жалбоподателят да е получил незаконосъобразна помощ, и иска Комисията да одобри последната като помощ за оздравяване, предоставена на предприятие в затруднено положение.

16      След като събира допълнителна информация, с писмо от 5 юли 2005 г. Комисията уведомява Словашката република за решението си да започне предвидената в член 88, параграф 2 ЕО официална процедура по разследване на въпросната мярка. Решението е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 233, 2005 г., стр. 47).

17      С писмо от 10 октомври 2005 г. Словашката република изпраща на Комисията становището си по разглежданата мярка. С писмо от 24 октомври 2005 г. жалбоподателят също изпраща на Комисията становището си по разглежданата мярка. Това становище е предоставено на Словашката република, за да ѝ се даде възможност да вземе отношение, което тя прави с писмо от 16 декември 2005 г.

 Първоначално решение

18      На 7 юни 2006 г. Комисията приема Решение 2007/254/ЕО относно държавна помощ C 25/2005 (ex NN 21/2005), приведена в действие от Словашката република за Frucona Košice a.s. (ОВ L 112, 2007 г., стр. 14, наричано по-нататък „първоначалното решение“). В член 1 от диспозитива на това решение се посочва, че отпуснатата от Словашката република в полза на жалбоподателя държавна помощ в размер на 416 515 990 SKK е несъвместима с общия пазар, а в член 2 от диспозитива се разпорежда нейното възстановяване.

 Производства пред Общия съд и Съда

19      На 12 януари 2007 г. жалбоподателят подава жалба за отмяна на първоначалното решение до Общия съд.

20      С решение от 7 декември 2010 г., Frucona Košice/Комисия (T‑11/07, Сб., EU:T:2010:498), Общият съд отхвърля жалбата като неоснователна.

21      След като жалбоподателят подава жалба до Съда на Европейския съюз на основание член 56 от неговия статут, със свое решение от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия (C‑73/11 P, Сб., EU:C:2013:32), Съдът отменя решение Frucona Košice/Комисия, точка 20 по-горе (EU:T:2010:498). При анализа по същество на спора в първоинстанционното производство Съдът приема, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като при преценката на критерия за частния кредитор не е взела предвид продължителността на производството по несъстоятелност, или, доколкото е взела предвид това обстоятелство, не е мотивирала надлежно първоначалното решение. Накрая Съдът връща делото на Общия съд за произнасяне по изтъкнатите пред него основания, по които не се е произнесъл.

22      Вследствие на постановяването на решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), както и с цел да коригира установените от Съда недостатъци, на 16 октомври 2013 г. Комисията приема Решение 2014/342/ЕС относно Държавна помощ № SA.18211 (C 25/2005) (ex NN 21/2005), предоставена от Словашката република на Frucona Košice a.s. (ОВ L 176, стр. 38, наричано по-нататък „обжалваното решение“), в член 1 от което се посочва, че първоначалното решение „се отменя“.

23      Впоследствие с мотивирано определение от 21 март 2014 г., Frucona Košice/Комисия (T‑11/07 RENV, EU:T:2014:173), Общият съд, сезиран на основание член 117 от процедурния му правилник от 2 май 1991 г. с решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), констатира, че липсва основание за произнасяне по жалбата за отмяна на първоначалното решение.

 Обжалваното решение

24      Както бе посочено в точка 22 по-горе, Комисията приема обжалваното решение, заменящо първоначалното решение, с цел да коригира допуснатите в последното грешки, установени в решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32) (съображение 10 от обжалваното решение).

25      В обжалваното решение Комисията по-специално приема, че трябва да се разгледа въпросът дали по същество, приемайки предложението за предпазен конкордат и съответно опростявайки 65 % от вземането си, местният данъчен орган е действал спрямо жалбоподателя като частен кредитор в условия на пазарна икономика. В това отношение Комисията уточнява, че положението на посочения орган като кредитор на жалбоподателя е било необичайно силно, тъй като органът се е намирал в по-благоприятно правно и икономическо положение от частните кредитори на жалбоподателя. На практика местният данъчен орган притежавал над 99 % от всички предявени вземания и бил отделен кредитор, чиито вземания е можело да бъдат удовлетворени по всяко време в хода на производството по несъстоятелност чрез продажба на предоставените като обезпечение активи (съображение 80 от обжалваното решение).

26      На първо място, що се отнася до критерия за частния кредитор, Комисията по-специално отбелязва, че приложимостта на критерия зависи от това дали съответната държава членка предоставя икономическо предимство на предприятие, като действа в качество, различно от качеството ѝ на носител на публична власт, и че ако държавата членка се позовава в хода на административното производство на посочения критерий, в случай на съмнение тя трябва да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че приетата мярка е свързана с качеството ѝ на частен икономически оператор на пазара. В това отношение Комисията се позовава на решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF (C‑124/10 P, Сб., EU:C:2012:318, т. 81—85) (съображение 82 от обжалваното решение).

27      В съображение 83 от обжалваното решение Комисията отбелязва следното:

„Накратко Словашката република посочва, че според нея мярката представлява държавна помощ. Тя признава, че при приемане на споразумението въпросът за държавна помощ просто не е бил разглеждан и е поискала оспорваната мярка да се третира като помощ за [оздравяв]ане. Следователно се оказва, че в този случай не са спазени изискванията на цитираната по-горе съдебна практика и оспорваната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 […] ДФЕС“.

28      На второ място, след като в съображение 84 от обжалваното решение отбелязва, че „[в случая жалбоподателят] е този, който твърди, че мерките не представляват помощ, и представя документите, описани по-горе, в частност […] два доклада от одитори“, Комисията проверява дали Словашката република е действала спрямо жалбоподателя като частен кредитор.

29      За тази цел Комисията, първо, с оглед на представените от жалбоподателя доказателства сравнява производствата по предпазен конкордат и по несъстоятелност (съображения 88—119 от обжалваното решение), второ, сравнява производствата по предпазен конкордат и по принудително събиране на данъчни задължения (съображения 120—127 от обжалваното решение), и трето, разглежда останалите доказателства, представени от словашките органи и жалбоподателя (съображения 128—138 от обжалваното решение). По същество Комисията приема, че от гледна точка на местната данъчна администрация както производството по несъстоятелност, така и това по принудително събиране на данъчни задължения са били по-изгодни алтернативи от предложението за предпазен конкордат (съображения 119, 124 и 127 от обжалваното решение).

30      В съображение 139 от обжалваното решение Комисията стига до извода, че критерият за частния кредитор не е били изпълнен и че Словашката република е предоставила на жалбоподателя предимство, което последният не би могъл да получи в пазарни условия. В съображение 140 от посоченото решение Комисията заключава, че опрощаването на задълженията, одобрено от местния данъчен орган в рамките на предпазния конкордат, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Накрая, в съображение 182 от същото решение Комисията заключава, че тази държавна помощ е несъвместима с вътрешния пазар.

31      Диспозитивът на обжалваното решение съдържа пет члена.

32      Съгласно член 1 от обжалваното решение „[първоначалното р]ешение […] се отменя“ (вж. т. 22 по-горе).

33      Съгласно член 2 от обжалваното решение държавната помощ, отпусната от Словашката република на жалбоподателя и възлизаща на 416 515 990 SKK, е несъвместима с вътрешния пазар.

34      В член 3 от обжалваното решение Комисията разпорежда на Словашката република пристъпи към възстановяване на въпросната неправомерно отпусната на жалбоподателя помощ ведно с лихви за забава.

35      Съгласно член 4 от обжалваното решение в срок от два месеца от нотификацията на решението Словашката република информира Комисията за приетите мерки по прилагането му.

36      Съгласно член 5 от обжалваното решение негов адресат е Словашката република.

37      На 24 октомври 2013 г. жалбоподателят получава екземпляр от обжалваното решение от словашките органи.

38      На 14 юни 2014 г. обжалваното решение е публикувано в Официален вестник.

 Производство и искания на страните

39      На 17 февруари 2014 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

40      С отделен акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 18 февруари 2014, жалбоподателят подава молба за допускане на обезпечение, с която по същество иска спиране на изпълнението на член 3, параграфи 1 и 2 и на член 4 от обжалваното решение. Искането е отхвърлено с определение на председателя на Общия съд от 6 май 2014 г., като той не се произнася по съдебните разноски.

41      С отделен акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 28 юли 2014 г., жалбоподателят подава нова молба за допускане на обезпечение, с която по същество иска спиране на изпълнението на член 3, параграфи 1 и 2 и на член 4 от обжалваното решение. Искането е отхвърлено с определение на председателя на Общия съд от 18 септември 2014 г., като той не се произнася по съдебните разноски.

42      По предложение на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да започни устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., приканва жалбоподателя да представи някои документи и иска писмено от Комисията да отговори на въпрос. Страните изпълняват исканията в определения срок.

43      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 8 септември 2015 г.

44      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение, и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

45      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата, и

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

46      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания. Те по същество са изведени, първото, от нарушаване на правото на защита, второто, от допусната грешка при прилагане на правото в съображение 83 от обжалваното решение, третото, от допуснати фактически грешки и грешки при прилагане на правото при извеждането на заключението, че производството по несъстоятелност е по-изгодно от производството по предпазен конкордат, и четвъртото, от допуснати фактически грешки и грешки при прилагане на правото при извеждането на заключението, че производството по принудително събиране на данъчни задължения е по-изгодно от производството по предпазен конкордат.

 По първото основание, изведено от нарушаване на правото на защита

47      В рамките на първото основание жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е нарушила неговото право на защита и това на Словашката република. Той по-специално твърди, че Комисията е трябвало да го изслуша във връзка с някои обстоятелства по преписката след постановяването на решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), както и във връзка с някои аспекти на това решение, и е трябвало да изслуша заинтересованите страни и Словашката република във връзка с извършените в обжалваното решение правни преценки и анализи. В писмената реплика жалбоподателят добавя, че настоящото основание трябва да се разглежда по-широко като разкриващо наличието на съществено процесуално нарушение — което съдът трябвало да разгледа служебно — тъй като при приемането на обжалваното решение Комисията отказала да събере цялата релевантна информация и, както признала в писмената защита, се ограничила до информацията, с която разполагала при приемането на първоначалното решение.

48      Комисията оспорва основателността на всички тези доводи.

49      Твърденията на жалбоподателя за нарушаване на правото на защита и за допуснато съществено процесуално нарушение трябва да се разгледат последователно.

50      В началото и на първо място, жалбоподателят твърди, че правото му на защита е било нарушено.

51      Според постоянната съдебна практика във всяко производство срещу лице, което може да завърши с увреждащ го акт, спазването на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза и трябва да бъде гарантирано дори когато липсва специална правна уредба. Този принцип изисква още по време на административното производство на заинтересованото лице да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно наличието и релевантността на твърдените от Комисията факти, нарушения и обстоятелства (решения от 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия, 234/84, Rec, EU:C:1986:302, т. 27, от 9 юли 2008 г., Alitalia/Комисия, T‑301/01, Сб., EU:T:2008:262, т. 169, от 15 декември 2009 г., EDF/Комисия, T‑156/04, Сб. EU:T:2009:505, т. 101 и от 12 май 2011 г., Région Nord-Pas-de-Calais и Communauté d’Agglomération du Douaisis/Комисия, T‑267/08 и T‑279/08, Сб., EU:T:2011:209, т. 70).

52      Същевременно административното производство в областта на държавните помощи се образува единствено срещу засегнатата държава членка. Предприятията — получатели на помощи, са разглеждани единствено като „заинтересовани страни“ в това производство. Самите те не могат да претендират за участие в обсъждане с Комисията при условията на състезателност, каквато възможност е предвидена в полза на въпросната държава членка (решения от 24 септември 2002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, Rec, EU:C:2002:524, т. 81 и 83, Alitalia/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2008:262, т. 170 и EDF/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2009:505, т. 102).

53      Така посочената съдебна практика по същество отрежда на заинтересованите лица главно ролята на източници на информация за Комисията в рамките на административното производство, образувано на основание член 108, параграф 2 ДФЕС. Оттук следва, че заинтересованите лица нямат право на защита, каквото е признато на лицата, срещу които се води производството, а разполагат само с правото да участват в административното производство в необходимата степен предвид конкретните обстоятелства по случая (вж. решения Alitalia/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2008:262, т. 172 и цитираната съдебна практика, EDF/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2009:505, т. 103 и цитираната съдебна практика, и Région Nord-Pas-de-Calais и Communauté d’Agglomération du Douaisis/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2011:209, т. 74 и цитираната съдебна практика).

54      Следователно жалбоподателят не може да твърди, че правото му на защита е било нарушено, тъй като той изобщо не разполага с такова право в рамките на административното производство в областта на държавните помощи. Този извод се налага дори ако предоставилата помощта държава членка и жалбоподателят в качеството му на получател на помощта евентуално имат различни интереси в такова производство (вж. в този смисъл решение EDF/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2009:505, т. 104).

55      От друга страна обаче, трябва да се провери дали жалбоподателят е участвал в административното производство в необходимата степен предвид конкретните обстоятелства по случая (вж. в този смисъл и по аналогия решения Alitalia/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2008:262, т. 173 и от 30 април 2014 г., Tisza Erőmű/Комисия, T‑468/08, EU:T:2014:235, т. 206).

56      В това отношение, първо, важно е да се припомни, че според постоянната съдебна практика, по време на фазата по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, Комисията е длъжна да покани заинтересованите страни да представят своите становища (вж. решение от 8 май 2008 г., Ferriere Nord/Комисия, C‑49/05 P, EU:C:2008:259, т. 68 и цитираната съдебна практика). По отношение на това задължение Съдът приема, че публикуването на обявление в Официален вестник представлява подходящо средство за оповестяване на началото на процедура на всички заинтересовани страни, като уточнява, че с това известие се цели единствено от страна на заинтересованите страни да бъде получена всякаква информация, предназначена да даде яснота на Комисията при бъдещите ѝ действия (вж. решение от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, Rec, EU:T:2003:57, т. 124 и цитираната съдебна практика; решение Alitalia/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2008:262, т. 171).

57      В разглеждания случай, от една страна, е безспорно, че след като Комисията публикува решението за започване на официална процедура по разследване в Официален вестник, жалбоподателят представя становището си с писмо от 24 октомври 2005 г. и също така излага устно становище на 28 март 2006 г., тоест преди приемането на първоначалното решение, заменено с обжалваното решение. Жалбоподателят също така не оспорва факта, че посредством решението за започване на официална процедура в достатъчна степен е узнал кои са релевантните елементи и е могъл надлежно да представи становището си в това отношение.

58      Следователно в хода на официалната процедура по разследване, приключила с приемането на първоначалното решение, Комисията не е нарушила процесуалните права на жалбоподателя, което впрочем не се оспорва от него.

59      От друга страна, безспорно е също така, че обжалваното решение се основава изключително на наличната информация към датата на приемане на първоначалното решение, по отношение на която жалбоподателят е могъл да представи становището си или която е предоставил самият той в становището си. По-специално, жалбоподателят твърди, че Комисията е изложила нови мотиви и преценки в обжалваното решение, но същевременно в писмената реплика признава и в съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд потвърждава — като това е отбелязано в протокола от съдебното заседание — че Комисията не е взела предвид никаква друга информация, различна от тази, с която е разполагала при приемането на първоначалното решение.

60      Трябва съответно да се приеме, че Комисията е могла да използва тази информация с цел приемането на обжалваното решение, без — противно на твърденията на жалбоподателя — да е длъжна да получава отново становището му.

61      Второ, следва да се добави, че съгласно съдебната практика, процедурата по замяна на незаконосъобразен акт може да бъде възобновена от конкретния етап, в който е настъпила незаконосъобразността, като Комисията не е длъжна да започва отново процедурата, връщайки се по-назад от този конкретен етап (вж. в този смисъл решения от 12 ноември 1998 г., Испания/Комисия, C‑415/96, Rec, EU:C:1998:533, т. 31, от 3 октомври 2000 г., Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, Rec, EU:C:2000:531, т. 82 и Alitalia/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2008:262, т. 99 и 142). Посочената съдебна практика във връзка със замяната на отменен от съда на Съюза акт се прилага и когато въпросният акт изобщо не е отменян от съда, а именно в случай на оттегляне или замяна на незаконосъобразен акт от неговия автор (вж. в този смисъл решение Région Nord-Pas-de-Calais и Communauté d’Agglomération du Douaisis/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2011:209, т. 83).

62      Впрочем в разглеждания случай, от една страна, е безспорно, че в решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32, т. 101—103), Съдът приема, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като при преценката на критерия за частния кредитор не е взела предвид продължителността на производството по несъстоятелност, или доколкото е взела предвид това обстоятелство, не е мотивирала надлежно решението си. От друга страна обаче, от това съдебно решение по никакъв начин не следва, че Съдът поставя под въпрос процедурата по разследване на спорната мярка, нито дори точността на събраните в хода ѝ основни данни.

63      От друга страна, както следва от съображение 10 от обжалваното решение, безспорно е също, че Комисията приема това решение с цел да коригира установените от Съда грешки в първоначалното решение. Впрочем обжалваното решение съдържа именно преценка на продължителността на производството по несъстоятелност във връзка с преценката на критерия за частния кредитор.

64      При това положение, съгласно цитираната в точка 61 по-горе съдебна практика, Комисията изобщо не е била длъжна да започва отново официалната процедура и да получава отново становището на жалбоподателя.

65      Следователно, като е приела обжалваното решение въз основа на събраната информация в рамките на административното производство, приключило с приемането на първоначалното решение, и без да получава отново становището на жалбоподателя, Комисията не е нарушила правото му да участва в посочената производство.

66      Този извод не може да се обори с нито един от изложените от жалбоподателя доводи.

67      Първо, жалбоподателят твърди, че Комисията не му е дала възможност да вземе отношение по новите обстоятелства, включени в обжалваното решение, по значението на решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), по несъстоятелността на дружеството L., което извършва дейност в същия сектор, и по някои точки от решение Frucona Košice/Комисия, точка 20 по-горе (EU:T:2010:498). В писмената реплика жалбоподателят добавя, че Комисията не е дала на заинтересованите страни възможност да представят необходимата информация, за да определи дали нейното тълкуване на правото е приложимо.

68      В това отношение, най-напред, от една страна, трябва да се отбележи, че в цитираните от жалбоподателя точки 141, 145, 146, 148, 177, 180, 181, 190, 191 и 198 от решение Frucona Košice/Комисия, точка 20 по-горе (EU:T:2010:498), Общият съд по същество констатира непълнотата на някои данни и доводи, представени от жалбоподателя в хода на административното производство, и липсата на задължение за Комисията да иска допълнителна информация. От друга страна, от съображение 117 от обжалваното решение е видно, че жалбоподателят не е доказал наличието на сходство между неговия случай и този на L.

69      На практика с доводите си жалбоподателят по същество упреква Комисията за това, че не е започнала отново официалната процедура по разследване и не го е изслушала във връзка с цялата информация, което е била предоставена от него в хода на административното производство, приключило с приемането на първоначалното решение, и която е била преценена като непълна от Общия съд в решение Frucona Košice/Комисия, точка 20 по-горе (EU:T:2010:498), или от Комисията в първоначалното решение. Тези доводи обаче са в разрез с припомнената в точка 52 по-горе съдебна практика, съгласно която заинтересованите лица, включително получателят на помощта, не могат да претендират за участие в обсъждане с Комисията при условията на състезателност. Всъщност приемането на този доводи би довело именно до въвеждането на такова обсъждане.

70      По-нататък, доколкото жалбоподателят упреква Комисията за това, че не е изслушала заинтересованите страни във връзка с правната преценка и изводи, съдържащи се в обжалваното решение, трябва да се отбележи, че съгласно вече установената съдебна практика нито от законодателството относно държавните помощи, нито от съдебната практика следва, че Комисията е длъжна да изслуша получателя на държавни ресурси във връзка с направената от нея правна преценка на разглежданата мярка или да уведоми съответната държава членка — и a fortiori получателя на помощта — за своята позиция, преди да приеме решението си, когато на заинтересованите лица и на държавата членка е дадена възможност да представят становището си (решения от 8 юли 2004 г., Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, T‑198/01, Rec, EU:T:2004:222, т. 198 и от 1 юли 2010 г., Nuova Terni Industrie Chimiche/Комисия, T‑64/08, EU:T:2010:270, т. 168; в този смисъл вж. също решение от 21 януари 1999 г., Neue Maxhütte Stahlwerke и Lech-Stahlwerke/Комисия, T‑129/95, T‑2/96 и T‑97/96, Rec, EU:T:1999:7, т. 230 и 231). Впрочем в разглеждания случай е безспорно, че Комисията е дала възможност на жалбоподателя да представи становището си по решението за започването на официалната процедура.

71      Накрая, поради същите причини следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че Комисията не го е изслушала във връзка със значението на решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), за нейния анализ.

72      Второ, жалбоподателят упреква Комисията за това, че не е събрала цялата релевантна информация за приемането от обжалваното решение и че се е ограничила единствено до информацията, с която е разполагала при приемането на първоначалното решение.

73      Безспорно, както твърди жалбоподателя, трябва да се отбележи, че Съдът по-специално приема, че при проверката на сложни икономически преценки, извършени от Комисията в областта на държавните помощи, съдът на Съюза трябва да провери дали представените доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (решение Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 76). Вярно е също така, че съгласно цитираната от жалбоподателя съдебна практика, когато е видно, че критерият за частния кредитор би могъл да се приложи, Комисията трябва да поиска от съответната държава членка да ѝ предостави всички релевантни данни, които ще ѝ позволят да провери дали условията за прилагане на този критерий са изпълнени (решение от 21 март 2013 г., Комисия/Buczek Automotive, C‑405/11 P, EU:C:2013:186, т. 33).

74      Същевременно тези изводи се вписват в анализа на основателността на решение на Комисията в областта на държавните помощи. Те съответно са били формулирани при анализа на основания, изтъкнати в рамките на производство по обжалване и свързани с основателността на извършената от Общия съд преценка на основания, засягащи законосъобразността по същество на оспорваните решения, и по-специално критерия за частния кредитор. От друга страна обаче, в посочените в точка 73 по-горе решения Съдът не се произнася по отделния въпрос за редовността на производството по приемане на такова решение с оглед по-специално на процесуалните права на получателя на помощта.

75      Следователно обобщените в точка 72 по-горе доводи на жалбоподателя се отнасят до законосъобразността по същество на обжалваното решение и с тях не може да се докаже каквото и да било нарушаване на процесуалните му права. Това е така и ако първоначалното разследване на Комисията не е било надеждно — ако се допусне, че това е доказано.

76      Трето, жалбоподателят твърди, че макар съответната държава членка и получателят на помощта да имат различни роли в хода на официалната процедура по разследване, трябвало да се следи доводите на получателя да бъдат чути с други средства, когато държавата членка не защитава интереса му.

77      Същевременно, от една страна, предвид цитираната в точка 54 по-горе съдебна практика трябва да се приеме, че фактът, че съответната държава членка не защитава интереса на получателя на помощта, не може да промени ролята му в хода на административното производство, нито естеството на неговото участие в посоченото производство до такава степен, че що се отнася до правото на защита, да му осигури гаранции, сравними с тези на въпросната държава членка.

78      От друга страна, що се отнася до правото на получателя на помощта да участва в производството в необходимата степен предвид конкретните обстоятелства по случая, достатъчно е да се припомни, че в разглеждания случай на жалбоподателя е била дадена възможност да представи цялата информация, която е считал за релевантна и полезна, след публикуването на решението за започването на официална процедура по разследване в Официален вестник. От представеното от жалбоподателя становище на този етап недвусмислено следва, че той е знаел за това, че словашките органи не оспорват направените в посоченото решение временни изводи, що се отнася до квалификацията на разглежданата мярка като държавна помощ. Следователно жалбоподателят при всички положения е могъл да представи своето становището въпреки различията в позициите.

79      От направените по-горе изводи следва, че всички доводи на жалбоподателя, изложени по същество с цел да се докаже, че Комисията е трябвало да го изслуша след постановяването на решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), трябва да бъдат отхвърлени. Не е необходимо също така да се разглежда твърдението, че ако жалбоподателят бе успял да представи допълнително становището, съдържанието на обжалваното решение би било различно.

80      На второ място, в отговор на поставен от Общия съд въпрос в съдебното заседание жалбоподателят потвърждава, че иска да се позове също така на нарушаване на правото на защита на Словашката република, която не била изслушана от Комисията след постановяването на решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), и във връзка с новите въпроси, повдигнати в обжалваното решение.

81      Съгласно съдебната практика, нарушението на правото на защита по своето естество представлява субективна незаконосъобразност (вж. решение от 8 юли 2004 г., JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Rec, EU:T:2004:221, т. 425 и цитираната съдебна практика), на която следователно самата засегната държава членка трябва да се позове (решение Nuova Terni Industrie Chimiche/Комисия, т. 70 по-горе, EU:T:2010:270, т. 186; в този смисъл вж. също решение Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, т. 70 по-горе, EU:T:2004:222, т. 203).

82      Следователно жалбоподателят не може да се позове на нарушаване на правото на защита, от което потърпевш била Словашката република.

83      На второ място, трябва да се разгледа изложеното в писмената реплика твърдение, че настоящото основание трябва да се разглежда по-широко като разкриващо наличието на съществено процесуално нарушение — което Общият съд трябвало да разгледа служебно — тъй като Комисията признала в писмената защита, че при анализа си е изключила цялата информация, която е получена след производството, приключило с приемането на първоначалното решение.

84      В това отношение трябва да се отбележи, че безспорно, същественото процесуално нарушение по смисъла на член 263 ДФЕС е абсолютно основание за отмяна, което съдът на Съюза следва да разгледа служебно (решение от 13 декември 2013 г., Унгария/Комисия, T‑240/10, Сб., EU:T:2013:645, т. 70; в този смисъл вж. също решения от 4 септември 2014 г., Испания/Комисия, C‑192/13 P, Сб., EU:C:2014:2156, т. 103 и от 22 октомври 2014 г., Испания/Комисия, C‑429/13 P, Сб., EU:C:2014:2310, т. 34).

85      От друга страна обаче, основание, което се отнася до законосъобразността на обжалваното решение по същество и което е свързано с нарушаването на Договорите или на всякаква правна норма, свързана с тяхното изпълнение, по смисъла на член 263 ДФЕС, по принцип може да бъде разглеждано от съда на Съюза само ако е изтъкнато от жалбоподателя (решения от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др., C‑272/12 P, Сб., EU:C:2013:812, т. 28 и от 20 март 2014 г., Rousse Industry/Комисия, C‑271/13 P, EU:C:2014:175, т. 18; в този смисъл вж. също решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Rec, EU:C:1998:154, т. 67).

86      В разглеждания случай трябва да се припомни, че както следва от точки 73—75 по-горе, въпросът дали Комисията е взела предвид цялата релевантна информация, за да прецени критерия за частния кредитор, е свързан с преценката на основателността на обжалваното решение, а не с наличието на някакво съществено процесуално нарушение.

87      Поради това твърденията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение трябва да се отхвърлят, без дори да е необходимо да се преценява тяхната допустимост, тъй като са изложени за първи път на етапа на писмената реплика.

88      С оглед на всички изложени по-горе съображения първото основание трябва да се отхвърли изцяло.

 По второто основание, изведено от допусната грешка при прилагане на правото в съображение 83 от обжалваното решение

89      В рамките на изтъкнатото от него второ основание за отмяна жалбоподателят твърди, че в съображение 83 от обжалваното решение е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като по същество Комисията извела погрешно заключение от решение Комисия/EDF, точка 26 по-горе (EU:C:2012:318, т. 81—85), а именно че сам по себе си фактът, че държава членка не взема отношение по помощта към момента на настъпване на фактите или че иска въпросната мярка да се счита за помощ за оздравяване, предполага, че непременно става въпрос за държавна помощ. В това отношение, първо, жалбоподателят отбелязва, че понятието за държавна помощ е обективно понятие и че направените от държавата членка изявления може да не са надеждни и не могат да бъдат противопоставяни на заинтересована страна, оспорваща квалификацията на съответната мярка като държавна помощ. Второ, въпросът в какво качество е действала Словашката република в разглеждания случай не се поставял, тъй като тя можело да действа единствено в качеството на кредитор. Следователно възниквал единствено въпросът дали с оглед по-специално на критериите, посочени в точки 70—73 от решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), жалбоподателят явно не би могъл да получи разглежданото предимство от страна на частен кредитор. Трето, Комисията не разполагала с никакви доказателства, от които да е видно, че местният данъчен орган не е третирал въпросното данъчно задължение в качеството на кредитор, опитвайки се да оптимизира размера на сумата, която може да се събере. Така според жалбоподателя релевантно в това отношение е единствено решението на този орган, а не преценката на словашките органи, отбелязана в съображение 83 от обжалваното решение. Четвърто, според жалбоподателя предвид съдебната практика Комисията неправилно счита, че именно държавата членка трябва да се позове на критерия за частния кредитор.

90      Комисията оспорва основателността на тези доводи, като по същество посочва, че съображение 83 от обжалваното решение съответства на съдебната практика относно приложимостта на критерия за частния кредитор и че при всички положения тя е разгледала информацията, с която разполага, за да прецени дали условията за прилагането на този критерий са били изпълнени в разглеждания случай. Първо, Комисията твърди, че съгласно съдебната практика приложимостта на критерия за частния кредитор зависи от качеството, в което съответната държава членка предоставя икономическо предимство на дадено предприятие, като се има предвид, че въпросната държава трябва да посочи и да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че е взела решението си в качеството на икономически оператор, а не като носител на публична власт. Според Комисията, ако се приеме, че получателят на помощ може да се позове на критерия за частния кредитор, тази съдебна практика щяла да бъде приложима по същия начин и на още по-голямо основание. Второ, в основата на доводите на жалбоподателя стояла погрешната хипотеза, че критерият за частния кредитор може да бъде приложен, без приложимостта му да е предварително установена, като се има предвид намерението на държавата членка да действа като частен оператор. Впрочем, в разглеждания случай Словашката република представила доказателства с цел приложимостта на този критерий да се отхвърли. Трето, що се отнася до доводите на жалбоподателя относно различията в позициите между словашките органи и местния данъчен орган, Комисията припомня, че страна в производството по разследване на държавни помощи е само държавата членка.

91      Най-напред, трябва да се припомни, че съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

92      Понятието „помощ“ включва не само положителните престации като самите субсидии, но и други видове намеса, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и които, без да бъдат субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и пораждат същите последици (решения от 1 декември 1998 г., Ecotrade, C‑200/97, Rec, EU:C:1998:579, т. 34,; Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 69 и Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 30).

93      Същевременно условията, на които трябва да отговаря една мярка, за да попадне в обхвата на понятието „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, не са изпълнени, ако предприятието получател е могло да получи същото предимство като предимството, което му е предоставено посредством държавните средства, при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия (решения Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 70 и Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 31; в този смисъл вж. също решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе, EU:C:2012:318, т. 78 и цитираната съдебна практика).

94      Когато публичен кредитор предоставя облекчения на условията за плащане на дълг на предприятие към този кредитор, тази преценка се извършва по принцип с прилагането на критерия за частния кредитор. Всъщност този критерий е сред елементите, които Комисията е длъжна да вземе предвид, за да установи съществуването на такава помощ (решения Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 71 и Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 32; в този смисъл вж. също решения от 29 април 1999 г., Испания/Комисия, C‑342/96, Rec, EU:C:1999:210, т. 46 и от 29 юни 1999 г., DM Transport, C‑256/97, Rec, EU:C:1999:332, т. 24).

95      В това отношение трябва да се припомни, че що се отнася до критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика, Съдът е приел, че приложимостта на този критерий зависи в крайна сметка от това дали съответната държава членка предоставя икономическо предимство на предприятие, на което тя е собственик, в качеството си на акционер, а не в качеството си на носител на публична власт (решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе, EU:C:2012:318, т. 81).

96      Аналогично трябва да се приеме, че приложимостта на критерия за частния кредитор зависи в крайна сметка от това дали съответната държава членка предоставя икономическо предимство на предприятие в качество, различно от качеството ѝ на носител на публична власт (вж. в този смисъл решение EDF/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2009:505, т. 224). Всъщност съгласно съдебната практика, когато публичен орган предоставя облекчения на условията за плащане на дълг на предприятие към този орган, поведението на последния трябва да се сравни с това на частен кредитор, който иска да събере дължимите му от длъжник в затруднено финансово положение суми (решения от 11 юли 2002 г., HAMSA/Комисия, T‑152/99, Rec, EU:T:2002:188, т. 167 и от 17 май 2011 г., Buczek Automotive/Комисия, T‑1/08, Rec, EU:T:2011:216, т. 70; в този смисъл вж. също решения Испания/Комисия, т. 94 по-горе, EU:C:1999:210, т. 46 и DM Transport, т. 94 по-горе, EU:C:1999:332, т. 24). При този тип положения критерият за частния оператор — и съответно за частния кредитор — е релевантен, тъй като поведението на държавата може да бъде възприето, поне по принцип, от частен оператор, преследващ стопанска цел (вж. в този смисъл решение EDF/Комисия, т. 51 по-горе, EU:T:2009:505, т. 224).

97      Що се отнася до критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика, Съдът освен това приема, че ако държавата членка се позовава в хода на административното производство на посочения критерий, в случай на съмнение тя има за задача да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че приетата мярка произтича от нейното качество на акционер (решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе, EU:C:2012:318, т. 82). Тези доказателства трябва ясно да сочат, че съответната държава членка е взела предварително или едновременно с предоставянето на икономическото предимство решението с реално приложената мярка да направи инвестиция в публично контролираното предприятие (вж. решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе, EU:C:2012:318, т. 83 и цитираната съдебна практика). В това отношение могат да се изискват по-конкретно доказателства, че решението се основава на икономически оценки, сравними с тези, каквито би извършил — с цел да определи бъдещата рентабилност на подобна инвестиция — разумен частен инвеститор, който, преди да направи посочената инвестиция, се намира във възможно най-близко положение до положението на държавата членка (решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе, EU:C:2012:318, т. 84). Напротив, икономически оценки, направени след предоставяне на посоченото предимство, установяване впоследствие на реалната рентабилност на направената от съответната държава членка инвестиция или по-късни обосновки на избора на действително възприетия способ не са достатъчни, за да се докаже, че тази държава членка е взела в качеството си на акционер такова решение предварително или едновременно с предоставянето на предимството (вж. решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе, EU:C:2012:318, т. 85 и цитираната съдебна практика).

98      Съгласно тази съдебна практика, ако съответната държава членка изпрати на Комисията доказателства от изискваното естество, задача на последната е да направи обща преценка, като вземе предвид, освен доказателствата, представени от тази държава членка, и всяко друго относимо към случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали разглежданата мярка произтича от качеството на акционер или от качеството на носител на публична власт на посочената държава членка (вж. в този смисъл решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе, EU:C:2012:318, т. 86).

99      В обжалваното решение Комисията припомня, че в решението за започването на официална процедура по разследване тя е изразила съмнения за това, че Словашката република е действала спрямо жалбоподателя като частен кредитор (съображение 78 от обжалваното решение). Комисията отбелязва, че условията на предпазния конкордат са били идентични за частните кредитори и за местния данъчен орган (съображение 79 от обжалваното решение), но същевременно обръща внимание, че позицията на този орган като кредитор е необичайно силна. Оттук тя заключава, че „[с]ледователно, налага се да се проучи в подробности, дали данъчните органи са използвали всички средства, с които са разполагали, за да получат изплащане на вземанията си във възможно най-голяма степен, както би постъпил частен кредитор в пазарни условия“ (съображение 80 от обжалваното решение).

100    За тази цел, по-специално в съображения 81 и 82 от обжалваното решение, Комисията припомня съдебната практика относно прилагането на критерия за частния кредитор, която по същество бе цитирана в точки 93 и 94 по-горе, и относно приложимостта на този критерий, по аналогия с припомнената в точки 95 и 97 по-горе съдебна практика. Впоследствие, след като в съображения 83 и 84 от обжалваното решение отбелязва по-долното, Комисията пристъпва към прилагането на този критерий:

„(83) Накратко Словашката република посочва, че според нея мярката представлява държавна помощ. Тя признава, че при приемане на споразумението въпросът за държавна помощ просто не е бил разглеждан и е поискала оспорваната мярка да се третира като помощ за [оздравяв]ане. Следователно се оказва, че в този случай не са спазени изискванията на цитираната по-горе съдебна практика и оспорваната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 […] ДФЕС.

(84)      [В случая жалбоподателят] е този, който твърди, че мерките не представляват помощ, и представя документите, описани по-горе, в частност и два доклада от одитори“.

101    На първо място, трябва да се отбележи, че видно от обжалваното решение — противно на предлаганото от Комисията тълкуване в писмените ѝ становища и в съдебното заседание — тази институция по същество приема критерия за частния кредитор за приложим. Това тълкуване се налага по-специално предвид съображения 78 и 80 от обжалваното решение, изложени в точка 99 по-горе. То се налага и във връзка със съображение 84 от обжалваното решение, в което Комисията отбелязва позоваването на този критерий от самия жалбоподател, който представил документи в това отношение, преди Комисията да реши да приложи критерия по същество.

102    Това тълкуване на обжалваното решение не се поставя под въпрос от съображение 83 от същото решение. Всъщност позоваването в това съображение на „цитираната […] съдебна практика“ поради своята обобщеност и липса на прецизност може да се отнася както за съдебната практика относно приложимостта на критерия за частния кредитор, така и за тази относно прилагането на този критерий, които съответно са посочени в съображения 82 и 81 от обжалваното решение. С други думи, заключението на Комисията — че „[с]ледователно се оказва, че в този случай не са спазени изискванията на цитираната по-горе съдебна практика и оспорваната мярка представлява държавна помощ“ — може да се разбира не само в смисъл, че критерият за частния кредитор не е приложим, както понастоящем твърди Комисията, но и в смисъл, че предвид представените от Словашката република доказателства, условията за прилагането му не са изпълнени. С оглед на направените в точка 101 по-горе изводи, противно на защитаваната от Комисията позиция, се налага последното тълкуване.

103    Впрочем, макар да е вярно, че в съображение 83 от обжалваното решение Комисията не е могла само въз основа на квалификацията на разглежданата мярка като държавна помощ от Словашката република да заключи, че тази мярка действително представлява такава помощ, вярно е също така, че тя при всички положения е разгледала критерия за частния кредитор по същество и е проучила всички условия, предполагащи наличие на държавна помощ.

104    Следователно настоящото основание, с което се оспорва изводът, че разглежданата мярка трябва да се квалифицира като държавна помощ, тъй като Словашката република е предложила това, е неотносимо. Този извод се налага, без дори да е необходимо да се разглеждат другите обобщени в точка 89 по-горе доводи, които жалбоподателят по-специално изтъква в отговор на доводите на Комисията. С тези доводи всъщност се цели да се докаже наличието на грешка при прилагане на правото, допусната в съображение 83 от обжалваното решение, и те нямат значение за неотносимостта на тази грешка.

105    От това също така следва, че Общият съд не може, както по същество го приканва Комисията в рамките на анализа както на второто, така и на третото и четвъртото основание, които са свързани с прилагането на критерия за частния кредитор, да констатира неприложимостта на този критерий в разглеждания случай. Тази констатация всъщност би означавала той да замени преценката на Комисията със своята преценка.

106    Впрочем съгласно съдебната практика в рамките на контрола за законосъобразност, посочен в член 263 ДФЕС, Общият съд е компетентен да се произнася по жалби на основание липса на компетентност, съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договора за функционирането на ЕС или на всякаква правна норма, свързана с неговото изпълнение, или злоупотреба с власт. Член 264 ДФЕС предвижда, че ако жалбата е основателна, атакуваният акт се обявява за недействителен. Следователно Общият съд не може по никакъв повод да замести мотивите на автора на обжалвания акт със свои мотиви (вж. решения Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 89 и цитираната съдебна практика и от 28 февруари 2013 г., Португалия/Комисия, C‑246/11 P, EU:C:2013:118, т. 85 и цитираната съдебна практика).

107    На второ място, важно е да се добави, че ако се допусне, че съображение 83 от обжалваното решение трябва да се разбира в смисъл, както Комисията твърди понастоящем, че тя е отхвърлила приложимостта на критерия за частния кредитор в разглеждания случай, това съображение би съдържало грешка при прилагане на правото, която обаче е неотносима по отношение на законосъобразността на обжалваното решение поради причините, изложени в точки 103 и 104 по-горе и в точка 127 по-долу.

108    В това отношение, по аналогия с цитираната в точка 97 по-горе съдебна практика, трябва да се припомни, че ако държавата членка се позовава в хода на административното производство на критерия за частния кредитор, в случай на съмнение тя има за задача да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства като посочените в тази точка, че приетата мярка произтича от нейното качество на частен оператор.

109    Същевременно трябва да се отбележи, че от тази съдебна практика не следва, че когато съответната държава членка не се позовава на критерия за частния кредитор и счита, че разглежданата мярка представлява държавна помощ, Комисията само поради тази причина може не извършва какъвто и да било анализ на посочения критерий или да го счита за неприложим. Напротив, получателят на помощта може да се позове на критерия за частния кредитор.

110    Всъщност, най-напред, съгласно съдебната практика, когато Комисията реши да започне официална процедура по разследване, съответната държава членка и получателите по разглежданата мярка трябва да изложат доводите си, с които искат да докажат, че разглежданата мярка не представлява помощ или че тя е съвместима с вътрешния пазар, като с официалната процедура именно се цели Комисията да бъде запозната с всички данни по случая (вж. решения от 28 ноември 2008 г., Hotel Cipriani и др./Комисия, T‑254/00, T‑270/00 и T‑277/00, Сб., EU:T:2008:537, т. 208 и цитираната съдебна практика, и от 20 септември 2011 г., Regione autonoma della Sardegna и др./Комисия, T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08, Сб., EU:T:2011:493, т. 246 и цитираната съдебна практика).

111    Така критерият за частния кредитор не е изключение, което да се прилага само по искане на държава членка, когато са налице съставомерните елементи на понятието за държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, съдържащо се в член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност, видно от точка 94 по-горе, когато е приложим, този критерий е сред елементите, които Комисията е длъжна да вземе предвид, за да установи съществуването на такава помощ (вж. по аналогия решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе, EU:C:2012:318, т. 103).

112    Следователно, отделно от факта, че предвид цитираната в точка 111 по-горе съдебна практика възможността за позоваване на критерия за частния кредитор изобщо не е запазена само за съответната държава членка, тълкуване на съдебната практика в смисъл, че получателят на помощта не може да се позове на критерия за частния кредитор само поради това, че съответната държава членка не се е позовала на този критерий, нито дори е оспорила квалификацията на разглежданата мярка като държавна помощ, би било несъвместимо с припомнената в точка 110 по-горе съдебна практика, съгласно която получателят може да изложи доводите си, с които иска да докаже, че разглежданата мярка не представлява държавна помощ.

113    По-нататък, в точка 61 от решение от 24 октомври 2013 г., Land Burgenland и др./Комисия (C‑214/12 P, C‑215/12 P и C‑223/12 P, Сб., EU:C:2013:682), Съдът отбелязва, че в това дело нито в хода на административното производство, нито в производството пред Общия съд предоставилият икономическо предимство орган, съответната държава членка и получателят на помощта са представили доказателства, от които да е видно, че разглежданата мярка е резултат от икономически оценки, направени от посочения орган с цел да установи нейната рентабилност, от което може да се направи изводът, че освен съответната държава членка, получателят на помощ може да се позове на критерия за частния кредитор, доказвайки евентуално, че решението за разглежданата мярка е било взето от тази държава в качеството ѝ на икономически оператор.

114    Накрая, трябва да се отбележи, че изложената в точки 97 и 108 по-горе съдебна практика трябва да се разглежда в контекста на обстоятелствата в делото, по което е постановено решение Комисия/EDF, точка 26 по-горе (EU:C:2012:318, т. 82), а именно позоваването на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика от самата държавата членка. Тъй като Съдът не е бил сезиран с въпроса дали получателят може да се позове на посочения критерий, ако съответната държава членка твърди, че разглежданата мярка трябва да се квалифицира като държавна помощ, от посоченото решение не може да се направи изводът, че само тази държава членка може надлежно да се позове на този критерий.

115    Трябва обаче да се отбележи, че също като държавата членка, която се позовава на критерия за частния кредитор, ако получателят на помощта го изтъкне, в случай на съмнение той трябва да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че приетата мярка произтича от качеството на икономически оператор на посочената държава.

116    В разглеждания случай Словашката република безспорно не се позовава на критерия за частния кредитор и предлага разглежданата мярка да се квалифицира като държавна помощ. Същевременно жалбоподателят се позовава на този критерий в хода на официалната процедура по разследване и, видно от съображение 84 от обжалваното решение, представя документи в подкрепа на този довод, по-специално докладите на двама одитори.

117    При това положение, от една страна, предвид по-специално точка 112 по-горе, само поради това, че държавата членка счита спорната мярка за държавна помощ и не се позовава на критерия за частния кредитор, Комисията не може да заключи, че в разглеждания случай критерият е неприложим.

118    От друга страна, предвид изложената в точки 95, 97 и 98 по-горе съдебна практика, трябва да се приеме, че след като жалбоподателят се позовава на въпросния критерий и представя документи в това отношение, Комисията е трябвало да провери дали тези документи съответстват на изискванията, посочени в тази съдебна практика, и ако това е било така, да извърши обща преценка, като освен представените доказателства вземе предвид всяко друго релевантно в разглеждания случай доказателство, позволяващо ѝ да определи дали разглежданата мярка произтича от качеството на икономически оператор или от това на носител на публична власт на съответната държава членка. Впрочем, макар в съображения 47 и 107 от обжалваното решение Комисията действително да констатира, че противно на твърденията на жалбоподателя, не е доказано, че докладът „Е“ е бил предоставен на местния данъчен орган преди приемането от негова страна на предпазния конкордат, трябва да се констатира, че Комисията не се произнася по характеристиките на посочените документи и не извършва въпросната обща преценка, за да определи дали в разглеждания случай критерият е приложим.

119    За повече изчерпателност, при всички положения трябва да се отбележи, че решение Комисия/EDF, точка 26 по-горе (EU:C:2012:318, т. 81—85) — в което се изясняват условията за приложимост на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика и с което Комисията обосновава твърдението си, че в разглеждания случай критерият за частния кредитор не е приложим — е постановено на 5 юни 2012 г., тоест един месец преди проведеното на 5 юли 2012 г. съдебно заседание по делото, по което е постановено решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32). Освен това е безспорно, че в последното решение Съдът взема предвид някои насоки, извлечени от решение Комисия/EDF, точка 26 по-горе (EU:C:2012:318).

120    В решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), Съдът наистина не се произнася изрично по приложимостта на критерия за частния кредитор, както по същество твърди Комисията. Освен това според предоставената от нея информация този въпрос не е бил засяган в производството по обжалване пред Съда.

121    Същевременно е безспорно, че в точки 68—91 и 100—104 от решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), Съдът се произнася по основателността на извършената от Общия съд и от Комисията преценка на условията за прилагане на критерия за частния кредитор съответно в решение Frucona Košice/Комисия, точка 20 по-горе (EU:T:2010:498) и в първоначалното решение.

122    Всъщност приложимостта на критерия за частния кредитор е необходимо предварително условие за неговото прилагане, както впрочем следва от точка 71 от решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), в която Съдът посочва, че когато е приложим, въпросният критерий е сред елементите, които Комисията е длъжна да вземе предвид, за да установи съществуването на помощ.

123    Ето защо, след като Съдът извършва преценка на условията за прилагане на критерия за частния кредитор, трябва да се приеме, че той несъмнено, макар и имплицитно, счита критерия за приложим.

124    От една страна, този извод се налага на още по-силно основание, защото докато в първоначалното решение Комисията констатира, че условията за прилагане на критерия за частния кредитор не са били изпълнени и Общият съд по същество отхвърля основания и доводи, насочени срещу част от анализа в подкрепа на тази констатация, Съдът — който след отмяната на решение Frucona Košice/Комисия, точка 20 по-горе (EU:T:2010:498), се произнася по спора в първоинстанционното производство в съответствие с член 61, първа алинея от Статута на Съда — по същество приема, че преценката на посочения критерий в първоначалното решение съдържа явна грешка в преценката или поне не е мотивирана в достатъчна степен (решение Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 101—103).

125    От друга страна, направеният в точка 123 по-горе извод се налага независимо от това, че съгласно предоставените от Комисията данни приложимостта на критерия за частния кредитор не е била оспорвана в делото, по което е постановено решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32). Всъщност съгласно постоянната съдебна практика, въпреки че съдът на Съюза трябва да се произнася само по искането на страните, които трябва да очертаят рамките на спора, той не е обвързан от доводите, изтъкнати от тях в подкрепа на исканията им, тъй като в противен случай би могъл да се окаже принуден да основе решението си на погрешни правни съображения (определения от 27 септември 2004 г., UER/M6 и др., C‑470/02 P, EU:C:2004:565, т. 69 и от 13 юни 2006 г., Mancini/Комисия, C‑172/05 P, RecFP, EU:C:2006:393, т. 41 и решение от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, Сб., EU:C:2010:541, т. 65). Следователно, за да не допусне основаване на решението си — по същество за обезсилване на част от анализа в подкрепа на заключението, съгласно което условията за прилагане на критерия за частния кредитор не са били изпълнени и което предполага, че посоченият критерий е приложим — на погрешни правни съображения, дори без да е налице оспорване, Съдът е могъл да констатира неговата неприложимост. Тъй като Съдът не е направил това, следва да се приеме, че е искал да потвърди приложимостта на въпросния критерий в разглеждания случай.

126    Поради това, ако, както предлага Комисията, понастоящем приложимостта на критерия за частния кредитор към обстоятелството в настоящото дело се отхвърли, това би означавало несъобразяване със силата на пресъдено нещо, с която се ползва решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32).

127    Ето защо доводите, които Комисията изтъква с цел да докаже неприложимостта на критерия за частния кредитор, не може да бъдат приети. Съответно, тъй като в съображение 83 от обжалваното решение е направено заключението, че посоченият критерий е неприложим в разглеждания случай, обжалваното решение съдържа грешка при прилагане на правото. Същевременно, тъй като Комисията разглежда този критерий по същество, обжалваното решение не може да бъде отменено само въз основа на посочената грешка.

128    С оглед на всички изложени по-горе съображения изтъкнатото от жалбоподателя второ основание трябва да се отхвърли като неотносимо.

 По третото основание, изведено от допуснати фактически грешки и грешки при прилагане на правото при извеждането на заключението, че производството по несъстоятелност е по-изгодно от производството по предпазен конкордат

129    В рамките на третото основание жалбоподателят оспорва заключението на Комисията, че частният кредитор би избрал производството по несъстоятелност, а не предпазния конкордат. В това основание са включени шест поредици от доводи във връзка — първата, с цялостна критика на подхода на Комисията, втората, с извършената от Комисията оценка на приходите от продажбата на активите на жалбоподателя при несъстоятелност, третата, четвъртата и петата, с продължителността на производството по несъстоятелност, и шестата, с грешка, допусната в съображение 92 от обжалваното решение.

 Предварително припомняне на съдебната практика

130    Преди да бъде разгледана основателността на извършената от Комисията сравнителна преценка на производствата по несъстоятелност и предпазен конкордат предвид доводите на жалбоподателя, най-напред трябва да се припомни релевантната съдебна практика относно прилагането на критерия за частния кредитор, разпределянето на тежестта на доказване на изпълнението на условията за прилагане на този критерий и съдебния контрол върху преценката на същия критерий.

131    На първо място, както бе посочено в точки 92—94 от настоящото решение, понятието за помощ включва видове намеса, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие. Същевременно условията, на които трябва да отговаря една мярка, за да попадне в обхвата на понятието за помощ, не са изпълнени, ако предприятието получател е могло да получи същото предимство при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия, като по принцип, когато публичен кредитор предоставя облекчения на условията за плащане на дълг на предприятие, тази преценка се извършва с прилагането на критерия за частния кредитор спрямо посочения кредитор.

132    Подобни облекчения на условията за плащане представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато предприятието получател, предвид значението на така предоставеното икономическо предимство, явно не би получило подобни облекчения от частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичен кредитор, и се опитва да събере дължимите му от длъжник във финансови затруднения суми (вж. решения Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 72 и цитираната съдебна практика, и Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 46 и цитираната съдебна практика).

133    Ето защо Комисията следва да направи обща преценка, като вземе предвид всяко релевантно за случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали предприятието получател явно не би получило подобни облекчения от такъв частен кредитор (решения Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 73 и Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 47; по аналогия вж. също решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе, EU:C:2012:318, т. 86).

134    В това отношение като релевантна трябва да се разглежда всяка информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решение от един нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичен кредитор, и се опитва да събере дължимите му от длъжник във финансови затруднения суми (решения Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 78 и Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 54).

135    Освен това, съгласно съдебната практика, ако, както в разглеждания случай, за да събере дължимите му суми, един нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на словашките органи, трябва да избира между няколко производства, за да определи най-благоприятната алтернатива, този кредитор трябва да оцени предимствата и недостатъците на всяко от тези производства (вж. в този смисъл решения Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 79 и 80 и Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 56).

136    Влияние върху този избор на частния кредитор оказва поредица от фактори, като например качеството му на ипотекарен, привилегирован или обикновен кредитор, естеството и обхвата на евентуалните обезпечения, които притежава, преценката му за шансовете за възстановяване на предприятието, както и приходите, които би получил, в случай на несъстоятелност (решения HAMSA/Комисия, т. 96 по-горе, EU:T:2002:188, т. 168 и Buczek Automotive/Комисия, т. 96 по-горе, EU:T:2011:216, т. 84; в този смисъл вж. също решение Rousse Industry/Комисия, т. 85 по-горе, EU:C:2014:175, т. 61) и рисковете да увеличи още повече своите загуби (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2007 г., Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, T‑68/03, Сб., EU:T:2007:253, т. 283). В немалка степен процесът на вземане на решение от частния кредитор може да бъде повлиян също и от продължителността на производствата, която отлага във времето възстановяването на дължимите суми и съответно при продължителни производства може да се отрази по-специално на размера на тези суми (решение Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 81).

137    Следователно в разглеждания случай Комисията е трябвало да определи дали предвид тези фактори, с цел да събере дължими му суми един нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на словашките органи, явно не би избрал предложението за предпазен конкордат (вж. в този смисъл решение Buczek Automotive/Комисия, т. 96 по-горе, EU:T:2011:216, т. 85). В това отношение, за да определи най-благоприятната алтернатива, с оглед на интересите на частен кредитор, тя е трябвало да сравни предимствата и недостатъците на всяко от тези производства (вж. в този смисъл решение Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 57).

138    На второ място, що се отнася до определянето на тежестта на доказване на изпълнението на условията за прилагане на критерия за частния кредитор, първо, трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика, когато във връзка с критерия за частния кредитор Комисията извършва посочената в точка 133 по-горе обща преценка, освен предоставените от съответната държава членка доказателства, Комисията взема предвид всички други релевантни в разглеждания случай доказателства (вж. в този смисъл и по аналогия цитираната в т. 98 по-горе съдебна практика). Така, когато е видно, че критерият за частния кредитор би могъл да се приложи, Комисията трябва да поиска от държавата членка да ѝ предостави всички релевантни данни, които ще ѝ позволят да провери дали условията за прилагане на този критерий са изпълнени (решение Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 33).

139    Следователно доказването на изпълнението на условията за прилагане на критерия за частния кредитор е в тежест на Комисията (вж. в този смисъл решение Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 34). Това в още по-голяма степен се отнася за случаите, когато в основата на обжалваното решение стои не непредставянето на доказателства, които Комисията е поискала от съответната държава членка, а констатацията, че частен кредитор не би действал по същия начин като органите на въпросната държава членка, която констатация предполага, че Комисията е разполагала с всички необходими релевантни доказателства за изготвянето на решението си (вж. в този смисъл решение Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 35).

140    Второ, трябва да се припомни, че съгласно цитираната от Комисията съдебна практика, тази институция не може да бъде упреквана, че не е взела предвид евентуални фактически или правни обстоятелства, които са могли да бъдат, но не са ѝ били представени по време на административното производство, тъй като Комисията няма задължение да преценява служебно и въз основа на предположения какви обстоятелства са могли да ѝ бъдат представени (решение от 14 януари 2004 г., Fleuren Compost/Комисия, T‑109/01, Rec, EU:T:2004:4, т. 49; в този смисъл вж. също решение Комисия/Sytraval и Brink’s France, т. 85 по-горе, EU:C:1998:154, т. 60).

141    Същевременно в интерес на правилното прилагане на свързаните с държавните помощи основни правила на Договора Комисията е длъжна да проведе процедурата по разследване на атакуваните мерки надлежно и безпристрастно, за да може при приемане на окончателното решение да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация за тази цел (решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, Сб., EU:C:2010:480, т. 90; в този смисъл вж. също решение Комисия/Sytraval и Brink’s France, т. 85 по-горе, EU:C:1998:154, т. 62).

142    Освен това законосъобразността на решение в областта на държавните помощи трябва да се прецени с оглед на цялата информация, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела (вж. решение Комисия/Scott, т. 141 по-горе, EU:C:2010:480, т. 91 и цитираната съдебна практика).

143    В това отношение от съдебната практика по същество следва, че Комисията може да не вземе предвид информация, която не ѝ е била предоставена в хода на административното производство, след като основателно може да приеме, че разполага с по-надеждна информация или че въпросната информация не е релевантна (вж. в този смисъл решение Комисия/Scott, т. 141 по-горе, EU:C:2010:480, т. 95—98).

144    На трето място, важно е да се отбележи, че проверката от страна на Комисията дали определени мерки могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи, тъй като публичните органи не са действали като частен кредитор, налага извършването на сложна икономическа преценка (решения от 22 ноември 2007 г., Испания/Lenzing, C‑525/04 P, Сб., EU:C:2007:698, т. 59, Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 74 и Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 48).

145    В това отношение следва да се припомни, че в рамките на контрола, който упражняват юрисдикциите на Съюза върху извършените от Комисията сложни икономически преценки в областта на държавните помощи, съдът на Съюза не може да замести преценката на Комисията със своята икономическа преценка (решения Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 75 и Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 49; в този смисъл вж. също решение Комисия/Scott, т. 141 по-горе, EU:C:2010:480, т. 64 и 66 и цитираната съдебна практика).

146    Впрочем, доколкото прилагането от Комисията на критерия за частен кредитор в условия на пазарна икономика предполага сложни икономически преценки, съгласно постоянната съдебна практика това прилагане е предмет на контрол, който е ограничен до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение Испания/Lenzing, т. 144 по-горе, EU:C:2007:698, т. 59—61).

147    Същевременно съдилищата на Съюза трябва да проверят не само дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (вж. решения Комисия/Scott, т. 141 по-горе, EU:C:2010:480, т. 65 и цитираната съдебна практика, и Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 76 и цитираната съдебна практика; решение Комисия/Buczek Automotive, т. 73 по-горе, EU:C:2013:186, т. 50).

148    Именно с оглед на принципите, припомнени в посочената по-горе съдебна практика, най-напред трябва да се провери основателността на обжалваното решение предвид доводите на жалбоподателя.

149    В това отношение трябва да се отбележи, че в съображение 119 от обжалваното решение Комисията стига до заключението, че частен кредитор не би приел предложението за предпазен конкордат. В основата на това заключение стои преценка на вероятната сума, която местният данъчен орган би получил в производство по несъстоятелност, и на продължителността на това производство в сравнение с предлаганата сума при предпазния конкордат.

150    Впрочем, от една страна, Комисията по същество приема, че вероятната сума, която местният данъчен орган би получил в производство по несъстоятелност, би била значително по-голяма от получената в рамките на предпазния конкордат. Всъщност, след като Комисията коригира извършените в доклада „Е“ оценки, оценява размера на вероятните приходи от продажба на активите на жалбоподателя при несъстоятелност и приспада от последната сума разходите в такова производство, в съображения 104 и 105 от обжалваното решение тя приема, че в рамките на производство по несъстоятелност посоченият орган би получил сума в размер на 356,7 милиона словашки крони, тоест със 132,4 милиона словашки крони повече, отколкото предложената сума в рамките на предпазния конкордат (224,3 милиона словашки крони). Освен това в съображение 106 от обжалваното решение Комисията добавя, че „[дори] при“ прилагане на метода за оценка от доклада „Е“, при несъстоятелност този орган би получил сума в размер на 225,5 милиона словашки крони, която отново се оказва по-голяма от сумата, получена в рамките на предпазния конкордат.

151    От друга страна, що се отнася до продължителността на производството по несъстоятелност, първо, в съображения 109—112 от обжалваното решение Комисията приема, че тази продължителност не би имала съществено значение за решението на частен кредитор, тъй като по същество в качеството си на привилегирован кредитор местният данъчен орган по всяко време е можел да събере сума в размер поне на 194 милиона словашки крони чрез продажбата на служещите за обезпечение дълготрайни активи. Второ, в съображения 113—118 от обжалваното решение, Комисията същевременно преценява, от една страна, вероятната продължителност на производство по несъстоятелност, приемайки, че тя вероятно би била по-кратка от средната продължителност на такова производство, и от друга страна, значението на продължителността за сумата, която кредиторът би получил в края на това производство (356,7 милиона словашки крони след приспадане на разходите в производството), като в това отношение се прави уточнението, че според Комисията, предвид размера на вероятните приходи от продажбата на въпросните активи, дори продължителност между четири и пет години не би имала никакво съществено значение за решението на частния кредитор.

152    По същество и без да се засяга основателността на извършените от Комисията преценки, се оказва, че в съответствие с изискванията в цитираната в точки 133—137 по-горе съдебна практика Комисията е извършила анализ на предимствата и недостатъците на производството по несъстоятелност в сравнение с производството по предпазен конкордат, отчитайки по-специално вероятните приходи от продажба на активите на жалбоподателя в рамките на първото производство и значението на вероятната му продължителност, както и качеството на привилегирован кредитор на местния данъчен орган.

153    Жалбоподателят обаче твърди по същество, че този анализ е погрешен и не е подкрепен с достатъчно доказателства. По-специално, най-напред той критикува цялостния подход на Комисията и оспорва съображение 92 от обжалваното решение (първа и шеста поредица от доводи). По-нататък той оспорва извършената от Комисията преценка на вероятните приходи от продажба на активите му в рамките на производство по несъстоятелност (втора поредица от доводи). Накрая жалбоподателят оспорва преценката на вероятната продължителност на такова производство и значението му за избора на частния кредитор (трета, четвърта и пета поредица от доводи).

154    Най-напред трябва да се разгледа основателността на преценката, от една страна, на вероятните приходи от продажба на активите на жалбоподателя при несъстоятелност, и от друга страна, на продължителността на такова производство и на значението му за избора на частния кредитор.

 По основателността на оценката на приходите от продажбата на активите на жалбоподателя при несъстоятелност (втора поредица от доводи)

155    Жалбоподателят оспорва оценката от 435 милиона словашки крони на приходите от продажбата на активите му при несъстоятелност. По същество жалбоподателят отбелязва, че Комисията трябвало да прецени този въпрос от гледната точка на частен кредитор и че тя не разполагала нито с опита, нито с необходимите познания, като същевременно твърди, че Комисията се ограничила до извършването на оценки, без да проучва вероятните ползи от съответната продажба и без да се опитва да получи експертни мнения или други доказателства в подкрепа на оценката си, както и че не можела да замени коефициентите на ликвидност от доклада „Е“ с други фактори, без да е получила релевантни доказателства от страна на компетентен експерт.

156    Жалбоподателят по-специално оспорва извършената от Комисията оценка на приходите при несъстоятелност от продажбата съответно на дълготрайните му активи, на стоковите му наличности и на краткосрочните му вземания.

157    Първо, жалбоподателят отбелязва, че като оценила вероятния минимален приход от продажбата на дълготрайните му активи на 194 милиона словашки крони, въпреки че в доклада „Е“ бил приложен коефициент на ликвидност от 45 %, Комисията приложила измислен, произволен, ирационален и недоказан коефициент, като се има предвид, че посочената сума не представлява оценка на приходите от продажба в хода на производство по несъстоятелност и че посочената от словашките органи сума от 397 милиона словашки крони е била определена по данни от счетоводството му. Освен това наемането от O.H. на производствените му активи не позволявало да се направи какъвто и да било извод относно вероятната полза от тяхната продажба при несъстоятелност и Комисията не взела предвид производството по несъстоятелност на L., което все още продължавало.

158    Второ, що се отнася до приходите от продажбата на стоковите му наличности, от една страна, според жалбоподателя частният кредитор би отчел отражението на отнемането на лиценза му за спиртните напитки върху продажбата на незавършени продукти, които формирали по-голямата част от стоковите му наличности към 9 юли 2004 г. От друга страна, жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно и без да оборва посочените в съображение 108 от обжалваното решение доказателства, допуска, че условията за продажба при несъстоятелност са същите като условията, при които той може да ликвидира стоковите наличности в хода на производството по предпазен конкордат.

159    Трето, що се отнася до приходите от продажбата на краткосрочните му вземания, според жалбоподателя Комисията неправилно отказала да приложи извършената в доклада „Е“ втора корекция, без да излага мотиви и доказателства, за да оспори тази корекция. Частен кредитор обаче би приложил тази корекция, за да определи вероятния събираем размер на оставащите вземания.

160    Комисията оспорва основателността на всички твърдения на жалбоподателя. По същество, от една страна, тя твърди, че е взела предвид и е проучила подробно наличните релевантни данни, като се има предвид, че от нея не може да се изисква да разглежда всеки експертен доклад като релевантен или да иска експертиза. От друга страна, според Комисията тя е стигнала до заключението, че данните в доклада „Е“ не са надеждни, и е извършила корекция на съдържащите се в този доклад коефициенти на ликвидност, вземайки предвид информация и доказателства, с които местният данъчен орган е разполагал към момента на настъпване на фактите. В писмената си дуплика Комисията добавя, че тя самата не е длъжна да извършва действията, които частният кредитор би предприел, а трябва да се увери, че публичният орган е действал в това качество.

161    По-специално, първо, що се отнася до дълготрайните активи на жалбоподателя, според Комисията, предвид липсата на обяснение за използвания в доклада „Е“ коефициент на ликвидност, било уместно да се отчетат всички други налични данни, свързани със стойността на посочените активи, които частният кредитор би проучил. Тъй като жалбоподателят трябвало да докаже основателността на твърдението си относно логиката на частния кредитор, Комисията била длъжна не да осигурява точния коефициент на ликвидност, а да прецени всички налични данни, за да определи дали твърдението на жалбоподателя е обосновано убедително. Освен това, що се отнася до коментара във връзка с O.H., Комисията посочва, че в съображение 96 от обжалваното решение тя само отхвърля твърдението, че не било възможно да се намери никакъв купувач. Освен това този коментар илюстрирал склонността на жалбоподателя да концентрира вниманието си върху определени подробности, пренебрегвайки констатацията, от една страна, че дори ако се вземат предвид коефициентите на ликвидност от доклада „Е“, приходите от продажбата на активите са щели да бъдат по-големи от предложената в рамките на предпазния конкордат сума, и от друга страна, че неизгодният характер на предпазния конкордат е очевиден, предвид коригираните от нея оценки.

162    Второ, що се отнася до стоковите наличности на жалбоподателя, на първо място, Комисията отбелязва, че в обжалваното решение се отхвърля използваният в доклада „Е“ коефициент на ликвидност, за който не е дадено никакво обяснение, и разумната оценка на приходите от продажбата на стокови наличности се обосновава с другите налични доказателства, а именно информация от жалбоподателя, че можел да получи 110 милиона словашки крони от продажбата на стоковите наличности, както и във връзка с конкретните промени в тях. Така продажбата на стокови наличности при посочените условия, за да се финансира предпазния конкордат, можела да се сравни с хипотезата на продажба в хода на несъстоятелност, като се има предвид, че лицензът на жалбоподателя вече му е бил отнет към момента на посочената продажба. На второ място, със съображение 108 от обжалваното решение се целяло единствено да бъдат отхвърлени представените като доказателства доклади.

163    Трето, що се отнася до краткосрочните вземания, Комисията счита, че макар счетоводната им стойност да е трябвало да се коригира, за да се отрази истинската им стойност и да се отчетат несъбираеми или лоши вземания, нищо не е обосновавало определянето на сума, която е по-ниска от сумата, която самият жалбоподател е предвидил да получи от длъжниците си. Освен това жалбоподателят продължавал да не представя каквато и да било обосновка за втората корекция, като се има предвид, че според Комисията обявяването в несъстоятелност на предприятие не поставя под въпрос събирането на вземанията спрямо длъжниците му.

164    За да се провери основателността на извършената от Комисията оценка на приходите от продажбата на активите на жалбоподателя в хода на производството по несъстоятелност, трябва да се припомни, че както в доклада „Е“, така и в обжалваното решение, тази оценка се основава на „коефициенти на ликвидност“, които са били приложени за различни активи на жалбоподателя.

165    От съображение 94 от обжалваното решение следва, че такива коефициенти изразяват в проценти дела от продажната стойност на активите при несъстоятелност спрямо счетоводната им стойност. Те служат за изчисляване на остатъчната стойност на продаваните активи в този контекст при отчитане на характера на продажбата, като се има предвид, че в зависимост от вида на активите се счита, че получаваната сума при продажбата им при несъстоятелност определено е по-ниска от счетоводната им стойност. В настоящия случай не се оспорва нито използването на коефициенти на ликвидност, нито дефинирането им.

166    Предложената оценка в доклада „Е“ и извършената от Комисията оценка обаче се разминават в две отношения. Според Комисията този доклад всъщност не е надеждна основа за сравняване на производствата по несъстоятелност и по предпазен конкордат (съображение 89 от обжалваното решение).

167    От една страна, докато в доклада „Е“ за отправна точка се взема състоянието на активите на жалбоподателя към 31 март 2004 г., Комисията използва състоянието на тези активи към 17 юни 2004 г. (съображения 90 и 103 от обжалваното решение), и жалбоподателят не го оспорва. Видно от съдържащата се в обжалваното решение таблица 5, към последната дата счетоводните стойности на различните активи на жалбоподателя са определени така:

–        дълготрайни активи (земя, сгради, машини и оборудване, нематериални активи, финансови активи): 200 милиона словашки крони,

–        стокова наличност: 84 милиона словашки крони,

–        парични средства в брой: 161 милиона словашки крони,

–        краткосрочни търговски вземания: 63 милиона словашки крони.

168    От друга страна, Комисията посочва, че не може да приеме използваната в доклада „Е“ методология, за да оцени приходите от продажба на активите на жалбоподателя в производство по несъстоятелност (съображение 93 от обжалваното решение). По-специално, тя посочва, че въпросният доклад не съдържа каквото и да било обяснение относно начина, по който са били определени коефициентите на ликвидност (съображение 94 от обжалваното решение) и че приложените в този доклад коефициенти за дълготрайните активи (45 %), за стокови наличности (20 %) и за краткосрочните вземания (20 %, приложени върху 59 % от счетоводна стойност на тези вземания) са били определени на много ниски равнища (съображения 95, 98 и 101 от обжалваното решение).

169    При това положение самата Комисия определя релевантните коефициенти на ликвидност, за да прецени вероятните приходи от продажба на активите на жалбоподателя в производство по несъстоятелност.

170    Жалбоподателят оспорва тази оценка. За да се прецени нейната основателност, предвид доводите на страните трябва да се уточни мястото, което заемат експертизите в преценката на Комисията, и след това да се анализира значението на извършените от Комисията оценки.

171    Най-напред, що се отнася до експертизите, първо, трябва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията е можела да се отклони от използваните в доклада „Е“ коефициенти на ликвидност.

172    Всъщност, съгласно съдебната практика, макар Комисията да може да ползва съдействието на външни експерти, без да е длъжна да го прави, тя все пак не е освободена от задължението да прецени тяхната работа (решения от 16 септември 2004 г., Valmont/Комисия, T‑274/01, Rec, EU:T:2004:266, т. 72 и от 13 септември 2010 г., Гърция и др./Комисия, T‑415/05, T‑416/05 и T‑423/05, Сб., EU:T:2010:386, т. 251). Както Комисията, така и съдилищата могат да приемат, че експертен доклад има доказателствена стойност единствено въз основа на обективното му съдържание. Освен това само по себе си съдържащо се в такъв документ неподкрепено твърдение не позволява да се заключи, че е налице държавна помощ (решение Valmont/Комисия, посочено по-горе, EU:T:2004:266, т. 71).

173    Всъщност в разглеждания случай трябва да се констатира — както Комисията посочва в обжалваното решение (вж. т. 168 по-горе) — че докладът „Е“ не съдържа никакво обяснение относно коефициентите на ликвидност, използвани за определянето на възможните максимални приходи от продажбата на активите на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност. Следователно, предвид цитираната в точка 172 по-горе съдебна практика, използваните в този доклад коефициенти на ликвидност не може да се квалифицират като притежаващи доказателствена стойност.

174    Доколкото в това отношение жалбоподателят твърди, че в основата на оценки като извършените в доклада „Е“ стоят опитът и преценката, е важно да се добави, че предвид цитираната в точка 172 по-горе съдебна практика, такова твърдение не е достатъчно, за да се обоснове доказателствената стойност на съответния експертен доклад и Комисията да бъде задължена да вземе предвид съдържащите се в него оценки.

175    Следователно Комисията основателно не приема методологията от доклада „Е“. Същевременно трябва да се отбележи, че Комисията взема предвид съдържащите се в този доклад оценки като допълнителна информация и за определянето на минимална оценка.

176    Също така всички свързани с използваните в доклада „Е“ коефициенти на ликвидност доводи на жалбоподателя, с които той упреква Комисията за това, че не е взела предвид тези коефициенти, или твърди, че частният кредитор би ги отчел, съответно трябва да се отхвърлят като неоснователни.

177    Второ, доколкото жалбоподателя упреква Комисията за това, че не е поискала извършването на нова експертиза, трябва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, само по себе си отправеното срещу Комисията оплакване за това, че не е прибегнала до външни експерти за изготвянето на обжалваното решение, не може да бъде уважено, тъй като никоя разпоредба от Договора или от законодателството на Съюза не налага такова задължение на Комисията (вж. в този смисъл решения от 25 юни 1998 г., British Airways и др./Комисия, T‑371/94 и T‑394/94, Rec, EU:T:1998:140, т. 72 и от 16 март 2000 г., Astilleros Zamacona/Комисия, T‑72/98, Rec, EU:T:2000:79, т. 55).

178    Доколкото в този контекст жалбоподателят се позовава на точки 13, 14 и 20—28 от решение от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München (C‑269/90, Rec, EU:C:1991:438) — от които прави извода, че дори когато Комисията извършва оценка по свое усмотрение на фактите и на доказателствата, тя трябва да разполага с подходяща експертиза — достатъчно е да се отбележи, че за разлика от релевантната правна уредба в настоящия случай, в приложимата правна уредба по делото, по което е постановено посоченото от жалбоподателя съдебно решение, се е предвиждало Комисията при необходимост да се консултира с експертна група. Следователно, с оглед на цитираната в точка 177 по-горе съдебна практика, посоченото съдебно решение не може да има никакво отражение върху настоящото дело.

179    На второ място, трябва същевременно да се прецени основателността на извършените от Комисията оценки. По-специално, в това отношение трябва да се припомни, че макар по същество от точка 177 по-горе да следва, че Комисията по принцип не е длъжна да прибягва до външни експерти за изготвянето на обжалваното решение, при все това тя трябва да определи дали частен кредитор явно не би приел предложението за предпазен конкордат, като тежестта на доказване на това, че условията за прилагане на критерия за частния кредитор не са били изпълнени в разглеждания случай, лежи върху нея (вж. т. 132, 133, 137 и 139 по-горе).

180    Трябва съответно да се припомнят основните изводи, направени от Комисията в обжалваното решение, и след това да се прецени, по-специално с оглед на цитираната в точки 145—147 по-горе съдебна практика, дали, както по същество твърди жалбоподателят, тези оценки съдържат явни грешки в преценката, дали са били надлежно обосновани с доказателствата по преписката и дали Комисията е взела предвид всички релевантни данни.

181    В обжалваното решение Комисията оценява вероятните приходи от продажба на активите на жалбоподателя на 435 милиона словашки крони, от които 194 милиона от дълготрайни активи, 43 милиона от стокови наличности, 37 милиона от краткосрочните вземания и 161 милиона от парични средства в брой (таблица 5 от обжалваното решение). По-нататък Комисията прилага коефициенти на ликвидност в размер, съответно за всяка от тези позиции от активите, на 97 %, 52 %, 59 % и 100 %, като се има предвид, че определянето на първите три коефициента се оспорва в разглеждания случай.

182    По-специално, на първо място, Комисията оценява вероятните приходи от продажбата на дълготрайните активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност на 194 милиона словашки крони. Тази сума съответства на стойността на активите, предоставени като обезпечение на местния данъчен орган, така както е била посочена от жалбоподателя въз основа на оценки, извършени от независими експерти през 2003 г. или 2004 г. Според Комисията подобна определена от експерт цена по принцип трябва да отразява общата стойност на активите, съответстваща на цената, на която те могат да бъдат продадени на пазара в определен момент. Всъщност тази стойност била изчислена, за да се установи стойността на посочените активи за целите на обезпечението (съображение 95 от обжалваното решение). Това била минимална цена, тъй като стойността на дълготрайните активи на жалбоподателя била оценена на 397 милиона словашки крони от словашките органи, което било отбелязано в първата бележка под линия към таблица 5 от обжалваното решение. Освен това в съображение 96 от обжалваното решение Комисията отговорила на твърдението на жалбоподателя, че щяло да бъде трудно да се намери купувач, като приела, че за производствените активи на жалбоподателя съществува непосредствен интерес от страна на конкурент.

183    На второ място, що се отнася до стокови наличности на жалбоподателя, Комисията определя коефициент на ликвидност от 52 %, приемайки по същество, че жалбоподателят е могъл да получи 110 милиона словашки крони от продажбата на стоковите си наличности през 2004 г., като този коефициент съответства на пропорцията между тази сума и счетоводна стойност на стоковите наличностите към съответния момент. Комисията добавя, че с оглед на дейността на жалбоподателя може да се предположи, че тези стокови наличности са включвали крайни продукти или полуготови продукти, които лесно е можело да бъдат продадени (съображения 98 и 99 от обжалваното решение).

184    На трето място, що се отнася до краткосрочните вземания на жалбоподателя, Комисията определя коефициент на ликвидност от 59 %. Той съответства на приложена в доклада „Е“ корекция на счетоводната стойност на посочените вземания, за да се отрази несъбираемостта или ниското качество на определени вземания и съответно реалната стойност на събираемите вземания. От друга страна обаче, отбелязвайки, че според предоставената от словашките органи информация така определената стойност съответства на изискуемите вземания, Комисията не прилага друг коефициент за разлика от доклада „Е“, в който се извършва втора корекция с коефициент на ликвидност от 20 % (съображения 100—102 от обжалваното решение).

185    От извършеното припомняне на части от обжалваното решение следва, че Комисията определя коефициентите на ликвидност чрез дедукция въз основа на данните по преписката в административното производство. Макар изведените чрез дедукция заключения безспорно да се основават на предоставените от жалбоподателя или неоспорени от него данни, същевременно Комисията не е извършила никакъв методологичен или икономически анализ и в хода на административното производство не е поискала допълнителна информация, за да провери и да обоснове заключенията, които е извела от тези данни.

186    Всъщност трябва да се отбележи, че в разглеждания случай с данните от преписката в административното производство не може надлежно и еднозначно да се обосноват заключенията, изведени от Комисията във връзка с оценката в размер на 435 милиона словашки крони на приходите от продажбата на активите на жалбоподателя в случай на несъстоятелност.

187    Впрочем, първо, що се отнася до оценката на вероятните приходи от продажбата на дълготрайните му активи, трябва да се отбележи, че в становището си по решението за започването на официална производство по разследване жалбоподателят посочва, че стойността на предоставените като обезпечение активи възлиза на около 194 милиона словашки крони. В това отношение той уточнява, че тази стойност е била изведена от доклади за независима оценка, изготвени през 2003 г. и 2004 г., и че тя е можело да бъде проверена във взетите от местния данъчен орган между 2000 г. и 2003 г. решения за отсрочване на плащането на данъчните задължения. Жалбоподателят добавя също, че тази сума не се равнява автоматично на вероятните приходи от продажба на предоставените като обезпечение активи при несъстоятелност и че според редица независими оценки вероятният максимален приход бил между 20 % и 50 % от тази стойност.

188    В изпълнение на процесуално-организационно действие, в рамките на което Общия съд иска от жалбоподателя да представи посочените в точка 187 по-горе доклади, последният представя изготвен от г‑жа K. доклад и тринадесет решения за отсрочване на плащането на данъчните задължения във връзка с предоставянето на обезпечения между юли 2000 г. и септември 2003 г.

189    От своя страна, в отговор на поставен писмено от Общия въпрос в рамките на процесуално-организационно действие, Комисията посочва, че в хода на административното производство не е искала представянето на посочените в точка 187 по-горе доклади. Същевременно тя отбелязва, че е разполагала с посочените в точка 188 по-горе решения за отсрочване на плащането и със заключенията от извършената в помещенията на жалбоподателя на 21 юни 2004 г. проверка, така както са били изложени в писмо на словашките органи, което тя прилага към отговора си. Комисията освен това твърди, че след като посочените в точка 187 по-горе доклади за оценка са били поръчани конкретно, за да се определи стойността на активите с цел предоставяне на обезпечения, тя е можела да използва определените от жалбоподателя стойности. Всъщност според нея, когато стойността на определен актив се определи с цел той да бъде използван като обезпечение, определената стойност непременно трябва да отразява това, което би се получило, ако се наложи обезпечението да се използва.

190    От изложените в точки 188 и 189 по-горе данни безспорно следва, че страните по същество са съгласни, че оценката на стойността на дълготрайните активи на жалбоподателя в размер на 194 милиона словашки крони , представена от самия него, е била предназначена за предоставянето на обезпечения в полза на местния данъчен орган към момента на отсрочване на плащането на дължимите от жалбоподателя данъчни задължения.

191    Същевременно, най-напред трябва да се отбележи, че въпреки изложените в точки 188 и 189 по-горе данни, от материалите по делото не може да се определи дали тази оценка на предоставените като обезпечение активи отразява счетоводната стойност на предоставените като обезпечение дълготрайни активи, тяхната пазарна стойност или продажната им цена в случай на несъстоятелност. Страните са на различно мнение в това отношение. Така, макар, видно от точка 187 по-горе, жалбоподателят да изразява съмнение относно пълното съответствие между сумата от 194 милиона словашки крони и приходите от продажбата на дълготрайните му активи при несъстоятелност, в обжалваното решение и пред Общия съд Комисията просто презумира, че тази сума би трябвало да отразява общата стойност на активите, съответстваща на цената, която може да се получи за тях при продажба в определен момент, включително при несъстоятелност, без да се опита да провери предмета, метода или надеждността на оценката, на която се позовава.

192    По-нататък, макар някои представени от жалбоподателя решения относно отсрочването на данъчните задължения да съдържат оценка в цифрово изражение на предоставените като обезпечение активи въз основа на извършените през 2002 г. оценки, разглеждани заедно, тези решения въпреки всичко не позволяват да се определи сума в размер на 194 милиона словашки крони. По-специално, в много от тях само се изброяват предоставените като обезпечение активи, без обаче тяхната стойност да намира цифрово изражение.

193    Освен това в посоченото в точка 189 по-горе писмо на словашките органи се споменава извършената на 21 юни 2004 г. проверка в помещенията на жалбоподателя и се отбелязват резултатите. В писмото се посочва, че по експертна оценка дълготрайните активи на жалбоподателя възлизат на 200 милиона словашки крони. От друга страна обаче, дори да се допусне, че става въпрос за същата оценка като посочената от жалбоподателя, трябва да се отбележи, че това писмо не съдържа никакви данни за стойността на предоставените като обезпечение дълготрайни активи. В него също така не се посочва, че сумата от 194 милиона словашки крони — която впрочем не се споменава в писмото — съответства на вероятните приходи от продажба на дълготрайните активи на жалбоподателя при несъстоятелност.

194    Освен това трябва да се отбележи, че с оглед на представените от страните доказателства, използваната от Комисията оценка, която е от края на 2003 г. или началото на 2004 г., се основава на оценки, извършени между 2000 г. и 2003 г. при отсрочванията на плащането. Следователно, както жалбоподателят отбелязва в съдебното заседание, сумата от 194 милиона словашки крони не произтича от извършена към съответния момент оценка. Впрочем, както отбелязва жалбоподателят, предоставените като обезпечение активи, по-специално превозните средства и машините, се обезценяват с времето.

195    Накрая е важно да се добави, че приложеният от Комисията коефициент на ликвидност е изключително висок, тъй като съответства на 97 % от счетоводната стойност на всички дълготрайните активи на жалбоподателя (194 милиона от общо 200 милиона словашки крони). Всъщност, както жалбоподателят основателно твърди, извършването на продажба в условията на несъстоятелност намалява стойността на съответния актив в сравнение с продажба в нормални търговски условия, при които продавачът може по-специално да избере момента на продажбата. В съображение 94 от обжалваното решение самата Комисия впрочем отбелязва, че посредством коефициентите на ликвидност „се допуска, че стойността на активите чрез продажба при ликвидация обикновено е по-ниска от счетоводната стойност в зависимост от вида на активите“.

196    С оглед на формулираните в точки 191—195 по-горе изводи трябва да се заключи, че данните по преписката в административното производство не позволяват надлежно да се обоснове приложеният от Комисията коефициент на ликвидност във връзка с оценката на приходите от продажбата на дълготрайните активи на жалбоподателя.

197    Второ, що се отнася до оценката на приходите от краткосрочните вземания на жалбоподателя, веднага трябва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва извършената от Комисията корекция от 59 %. Тази корекция е изведена от доклада „Е“ и съгласно този доклад с нея се цели да бъде отразена несъбираемостта или ниското качество на определени вземания (вж. т. 184 по-горе).

198    В това отношение — без дори да е необходимо произнасяне по неповдигнатия от жалбоподателя въпрос дали Комисията е можела, без да изпадне в противоречие, да използва приложения в доклада „Е“ коефициент от 59 %, при положение че е считала този доклад за ненадежден — трябва да се отбележи, че при отсъствие на каквото и да било обяснение в посочения доклад и предвид възраженията на жалбоподателя, нито значението, нито основателността на този коефициент могат да се приемат за доказани. Така, докато според Комисията по същество този коефициент позволява да се определят доброкачествените краткосрочни вземания, които може да се съберат или продадат без загуба в случай на несъстоятелност, то според жалбоподателя се налага извършване на втора корекция, за да се отчетат обстоятелствата при такава несъстоятелност, в хода на която съответното събиране или продажба на краткосрочните вземания би се извършило или извършила за сума, която е по-малка от събираемата им стойност, и предполага разходи, рискове и забавяния.

199    Всъщност нищо в преписката не позволява да се обоснове твърдението на Комисията, че сумата на краткосрочните вземания, определена чрез прилагане на коефициент от 59 %, може да се събере изцяло, без условията на продажба в случай на несъстоятелност да ѝ се отразят.

200    При това положение трябва да се приеме, че данните от преписката не позволяват надлежно да се обоснове коефициентът на ликвидност от 59 %, приложен от Комисията към краткосрочните вземания.

201    От гореизложеното — и по-специално от заключенията, изведени в точки 196 и 200 по-горе — следва, че с данните от преписката в административното производство не може надлежно да се обоснове извършената от Комисията оценка на вероятните приходи от продажба на дълготрайните активи и на краткосрочните вземания при несъстоятелност. Видно е също така, че към датата на приемане на обжалваното решение Комисията не е разполагала с възможно най-пълната и надеждна информация за приемането на това решение и че, както твърди по същество жалбоподателят, тя е трябвало да се опита да получи допълнителна информация, за да провери и обоснове заключенията си.

202    Следователно, без дори да е необходимо да се проверява основателността на извършения от Комисията анализ на приходите от продажбата на стоковите наличности на жалбоподателя, с данните от преписката в административното производство не може надлежно да се обоснове оценката в размер на 435 милиона словашки крони на приходите от продажбата на различните му активи при несъстоятелност.

203    Доводите на Комисията не опровергават този извод.

204    Първо, Комисията твърди, че тъй като не е длъжна да доказва, че анализът ѝ е точен, докато жалбоподателят трябва да докаже основателността на твърдението си относно логиката на частния кредитор, тя е длъжна не да осигурява точния коефициент на ликвидност, а да прецени всички налични данни, за да определи дали твърдението на жалбоподателя е убедително обосновано.

205    Трябва обаче да се отбележи, че този довод е в разрез с изложената в точка 139 по-горе съдебна практика. Всъщност съгласно тази практика доказването на изпълнението на условията за прилагане на критерия за частния кредитор е в тежест именно на Комисията. Впрочем Комисията не може да се освободи от тази тежест на доказване единствено като изложи неподкрепени надлежно обикновени хипотези във връзка с преценката на условията за прилагане на критерия за частния кредитор.

206    При това положение — дори да се допусне, както Комисията отбелязва в съдебното заседание, че прилагането на критерия за частния кредитор предполага „изместване“ на тежестта на доказване, тъй като държавата членка или получателят по мярката трябва да обори представените от нея доказателства, с оглед на които условията за прилагане на този критерий изглежда не са изпълнени — трябва да се приеме, че тези изтъкнати от Комисията неподкрепени обикновени хипотези са недостатъчни, за да се обоснове подобно разместване на тежестта на доказване.

207    Второ, както в обжалваното решение, така и в писмените си становища Комисията посочва, че оценените на 194 милиона словашки крони приходи от продажба на дълготрайните активи са само минимална цена, тъй като словашките органи оценили стойността на предоставените като обезпечение активи на 397 милиона словашки крони.

208    Така, от една страна, освен че тази оценка на словашките органи се оспорва от жалбоподателя, трябва да се отбележи — както той твърди и както следва от съображения 22 и 122 от обжалваното решение — че в хода на административното производство посочените органи отбелязват, че сумата от 397 милиона словашки крони е била определена въз основа на счетоводните данни на жалбоподателя. При това положение тази сума не може да служи за основа на оценката на приходите от продажба на дълготрайните активи на жалбоподателя при несъстоятелност. Впрочем в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, Комисията признава, че не е разполагала с никакви доказателства за правдоподобността на тази сума, поради което не е можела се използва при изчисленията. От друга страна, трябва да се отбележи, че тази сума, оценена според жалбоподателя преди предоставянето на обезпеченията, при всички положения вече не е съответствала на финансовото положение на жалбоподателя към 17 юни 2004 г., което Комисията използва за основа при извършването на своята оценка. Всъщност към тази дата счетоводната стойност на дълготрайните активи на жалбоподателя е била 200 милиона словашки крони.

209    Трето, Комисията критикува склонността на жалбоподателя да концентрира вниманието си върху някои подробности от обжалваното решение, пренебрегвайки констатацията, че дори ако се вземат предвид коефициентите на ликвидност от доклада „Е“, вероятните приходи от продажбата на активите на жалбоподателя са щели да бъдат по-големи от предложената в рамките на предпазния конкордат сума и че неизгодният характер на предпазния конкордат е очевиден предвид коригираните от нея оценки.

210    Така, от една страна, трябва да се отбележи, че извършената от Комисията оценка на вероятните приходи от продажбата на активите на жалбоподателя при несъстоятелност не е надлежно подкрепена с доказателства (вж. т. 201 и 202 по-горе). Следователно Комисията неправилно твърди, че привлекателността на производството по несъстоятелност в сравнение с производството по предпазен конкордат е очевидна предвид извършените по собствената ѝ методология оценки. От друга страна, макар да е вярно, че дори при прилагане на използваните в доклада „Е“ коефициенти на ликвидност, приходите от продажбата на активите на жалбоподателя надхвърлят с 1,2 милиона словашки крони приходите, получени в рамките на предпазния конкордат, същевременно само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да се докаже, че частният кредитор явно би предпочел производството по несъстоятелност пред производството по предпазен конкордат. Всъщност това заключение зависи и от значението на продължителността на първото производство за избора на кредитора (вж. т. 222—234 по-долу).

211    Четвърто, доводът на Комисията във връзка с интереса на O.H. към дълготрайните активи на жалбоподателя е ирелевантен за преценката на основателността на оценката на приходите от продажбата на тези активи, доколкото с него се цели единствено да се отбележи, че жалбоподателят не е доказал липсата на потенциален купувач.

212    Пето, трябва да се добави, че доводите на Комисията във връзка с краткосрочните вземания на жалбоподателя по същество бяха отхвърлени в точки 198 и 199 по-горе.

213    С оглед на горните изводи доводите на жалбоподателя, с които той цели да оспори извършената от Комисията оценка на вероятните приходи от продажба на активите му при несъстоятелност, трябва да бъдат уважени.

 По основателността на преценката на продължителността на производство по несъстоятелност и на значението ѝ за избора на частния кредитор (трета, четвърта и пета поредица от доводи)

214    Жалбоподателят оспорва извършената от Комисията преценка на продължителността на производството по несъстоятелност и на значението ѝ за избора на частния кредитор.

215    На първо място, според жалбоподателя при извеждането на заключението, че продължителността на производството по несъстоятелност е ирелевантна, тъй като местният данъчен орган имал качеството на привилегирован кредитор, е допусната същата грешка като посочената в решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32). От една страна, жалбоподателят отбелязва, че правото на лице да осребри незабавно определен актив не означава, че то може незабавно да намери продавач. Всъщност, въпреки примера с L., Комисията нито обсъдила този въпрос, нито установила наличието на потенциален купувач, готов за заплати определения от нея размер на вероятните приходи от продажба. От друга страна, вероятните приходи от продажбата на служещите за обезпечение активи били едва 90 милиона словашки крони. В писмената реплика жалбоподателят добавя, че макар качеството на привилегирован кредитор на местния данъчен орган да представлява интерес, това обстоятелство не било достатъчно, за да обоснове заключението, направено от Комисията в съображения 110—112 от обжалваното решение, като се има предвид, че тежестта на доказване лежи върху Комисията.

216    На второ място, жалбоподателят оспорва извършената от Комисията преценка на възможната продължителност на производството по несъстоятелност. От една страна, според жалбоподателя, предвид наличните доказателства тази продължителност не можело да се предвиди с каквато и да било степен на точност. От друга страна, примерът с несъстоятелността на L., приведен от жалбоподателя като доказателство за трудността да се намери купувач за активите му, бил изключително релевантен. Когато на Комисията съответно се съобщавало релевантно обстоятелство, тя трябвало да извърши съответното проучване. Освен това възможността за бързо приключване на производство по несъстоятелност не зависела от броя на кредиторите, а от лекотата, с която активите могат да бъдат реализирани.

217    На трето място, жалбоподателят оспорва основателността на съдържаща се в съображение 118 от обжалваното решение преценка, тъй като при отчитане на правилните суми — а именно 225,5 милиона словашки крони като вероятен резултат от продажбата на активите му и 90 милиона словашки крони от незабавната продажба на служещите за обезпечение активи — щяло да се окаже, че предложението за предпазен конкордат било явно по-привлекателно от производството по несъстоятелност.

218    Комисията оспорва основателността на всички тези доводи.

219    Най-напред, първо, според Комисията, макар да е вярно, че наличието на право за незабавна продажба на определен актив не означава, че е възможно веднага да се намери купувач, жалбоподателят все пак не можел да я упреква за това, че не е установила наличието на купувач, готов да заплати посочената от нея цена, тъй като именно жалбоподателят трябвало да докаже, че поведението на публичния кредитор следва рационална икономическа логика. Комисията добавя, че от съображение 96 от обжалваното решение е видно, че дълготрайните активи на жалбоподателя са представлявали интерес. Освен това според Комисията предвид данните, с които разполага, тя не е имала никаква причина да приема, че е вероятно жалбоподателят да се намира в същото положение като L. Второ, според Комисията с вторият довод на жалбоподателя на практика се повтарят доводи, на които тя е отговорила в рамките на второто оплакване. Трето, Комисията твърди, че не е повторила грешката, посочена от Съда в решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), а напротив, поправила е непълнотата на мотивите в първоначалното решение. Всъщност, предвид качеството на привилегирован кредитор на местния данъчен орган, продължителността на производството по несъстоятелност в разглеждания случай била ирелевантна за избора на частния кредитор.

220    На второ място, Комисията най-напред отбелязва, че в съображения 113—117 от обжалваното решение е включен анализ, който е допълнителен спрямо основното заключение, че продължителността на производството по несъстоятелност не би имало никакво съществено значение. По-нататък, що се отнася до случая на L., според Комисията представената на този етап от жалбоподателя информация е неподкрепена, закъсняла и при всички положения недостатъчна. Накрая, според Комисията жалбоподателят е пропуснал да обясни причината, поради която броят на кредиторите нямал значение при преценката на продължителността на производството по несъстоятелност, и също така твърди, че заключението, направено в съображение 117 от обжалваното решение, се основава на съвкупност от фактори.

221    На трето място, Комисията отбелязва, че вече е отговорила на доводите на жалбоподателя, с които той цели да оспори преценката ѝ на предвидите приходи от продажбата на неговите активи в случай на несъстоятелност. Комисията добавя, че жалбоподателят изглежда признава, че частният кредитор би отчел възможността за незабавно осребряване на служещите за обезпечение активи като фактор, засилващ привлекателността на производството по несъстоятелност.

222    В разглеждания случай в съображения 109—112 от обжалваното решение Комисията приема основно че продължителността на производството по несъстоятелност не би имала съществено значение за решението на частния кредитор. Според нея, независимо от тази продължителност, на местния данъчен орган в качеството му на привилегирован кредитор по всяко време можела да бъде изплатена сума от поне 194 милиона словашки крони чрез продажбата на предоставените като обезпечение дълготрайни активи. В това отношение Комисията добавя, че дори при прилагане на съдържащия се в доклада „Е“ метод за оценка към стоковите наличности и към краткосрочните вземания на жалбоподателя, посоченият орган можел да очаква да получи допълнителни 185 милиона словашки крони в края на производството по несъстоятелност. Според Комисията, поради това местният данъчен орган трябвало да е наясно, че в крайна сметка дългът, изплатен в рамките на производство по несъстоятелност, е щял да бъде доста по-голям от сумата, предложена в рамките на предпазния конкордат, и че при сравнение с последния, органът трябвало да изчака постъпването само на част от тази сума.

223    Видно от извършеното припомняне на обжалваното решение, анализът на Комисията се основава на предпоставката, че местният данъчен орган би получил — незабавно и независимо от протичането на производството по несъстоятелност — сума в размер на 194 милиона словашки крони чрез продажбата на дълготрайните активи на жалбоподателя. Както обаче следва от направеното в точка 196 по-горе заключение, наличието на тази предпоставка не се подкрепя надлежно от материалите по делото.

224    Следователно изведеното в съображение 112 от обжалваното решение заключение, че продължителността на производството по несъстоятелност няма съществено значение за решението на хипотетичния частен кредитор, е засегнато от същата грешка.

225    В съображения 113—118 от обжалваното решение за повече изчерпателност Комисията все пак преценява вероятната продължителност на производство по несъстоятелност и значението му за сумата, която кредиторът може да получи в края на това производство. Според нея продължителността на производството вероятно ще бъде по-кратка от средната с оглед на ограничения брой кредитори на жалбоподателя и ликвидационната стойност на активите му (съображения 113—117 от обжалваното решение). Комисията добавя, че предвид значителния размер на приходите от продажбата на посочените активи, определен по нейната собствена методология, в сравнение със сумата, предложена в рамките на предпазния конкордат, дори евентуална продължителност на производство по несъстоятелност между четири и пет години не би имала никакво съществено значение за решението на частния кредитор. Едва в случай че продължителността надхвърли девет години, текущата стойност би била по-ниска от сумата, договорена в рамките на предпазния конкордат, като същевременно се има предвид, че никой частен кредитор нямало да счете толкова голяма продължителност за вероятна в разглеждания случай (съображение 118 от обжалваното решение).

226    Първо, трябва да се констатира, че формулираният в съображение 118 от обжалваното решение извод се основава на предпоставката, че при несъстоятелност частен кредитор би могъл да получи сума в размер на 356,7 милиона словашки крони, съответстваща на приходите от продажбата на активите съгласно оценката на Комисията след приспадане на разходите в производството. Както обаче отбелязва жалбоподателят и както бе посочено в точка 201 по-горе, извършената от Комисията оценка на приходите от продажбата на активите на жалбоподателя не се подкрепя надлежно от материалите по делото.

227    Второ, при това положение не е необходимо да се преценява основателността на извършената в съображения 113—117 от обжалваното решение преценка на вероятната продължителност на производство по несъстоятелност. Всъщност, дори да се допусне, че възможността за бързо протичане на това производство е доказана, трябва да се отбележи, че при всички положения сам по себе си този факт е недостатъчен, за да се обоснове съдържащото се в съображение 119 от обжалваното решение заключение, че частен кредитор би предпочел производството по несъстоятелност пред предложението за предпазен конкордат.

228    Всъщност, както бе констатирано в точка 201 по-горе, извършената от Комисията оценка на вероятния резултат от извършването на продажба в рамките на това производство по несъстоятелност не е надлежно обоснована. Впрочем съгласно цитираната в точка 136 по-горе съдебна практика, освен факторът относно продължителността, този относно сумата, която може да се получи в рамките на алтернативно производство, оказва влияние върху избора на частния кредитор.

229    Освен това, дори да се допусне, че въпреки основателно изразените резерви от Комисията по отношение на доклада „Е“ (вж. т. 173—175 по-горе), тази институция е възнамерявала евентуално да се позове на актуализираната оценка в този доклад, трябва все пак да се констатира, че както следва от съображение 106 от обжалваното решение, при това положение частният кредитор е щял да очаква да получи 225,5 милиона словашки крони при несъстоятелност, тоест едва 1,2 милиона словашки крони повече от предложената в рамките на предпазния конкордат сума. Впрочем, освен че Комисията изобщо не обсъжда значението на продължителността на производството по несъстоятелност — дори и да е по-малка от средната — за избора на частния кредитор, който би очаквал да получи такава сума, при всички положения трябва да се отбележи, че с оглед на тази малка разлика между разглежданите значителни суми е логично да се приеме, че частен кредитор, дори и да е привилегирован, явно би предпочел да получи незабавно сума в размер на 224,3 милиона словашки крони, отколкото да чака изхода от производство по несъстоятелност, в което би могъл да получи 1,2 милиона словашки крони повече, при това дори ако се допусне, че такова производство може да протече в относително кратък срок.

230    Следователно доводите, изтъкнатите от жалбоподателя с цел да се оспори преценката на значението на продължителността на производство по несъстоятелност, трябва да бъдат уважени.

231    Другите доводи на Комисията не опровергават този извод.

232    Първо, според Комисията именно жалбоподателят трябва да докаже, че поведението на публичния кредитор следва рационална икономическа логика.

233    Този довод е в разрез с изложената в точки 138—143 по-горе съдебна практика относно разпределението на тежестта на доказване на изпълнението на условията във връзка с частния кредитор.

234    Второ, доколкото Комисията отговоря на различни доводи на жалбоподателя — относно възможността за бързо намиране на купувач на дълготрайните активи и интереса на O.H. към тези активи, относно преценката на продължителността на производство по несъстоятелност и относно случая с дружеството L. — достатъчно е да се констатира, че тези доводи нямат връзка със съображението, че извършеният от Комисията анализ на значението на продължителността за избора на частния кредитор е погрешен, тъй като се позовава на оценка — която сама по себе си е погрешна, защото не е подкрепена с достатъчно доказателства — на вероятните приходи от продажбата на активите на жалбоподателя. Следователно на този етап всички тези други доводи са ирелевантни.

235    С оглед на горните съображения се налага изводът, че с доказателствата в материалите по делото не може да се обоснове съдържащото се в съображение 119 от обжалваното решение заключение, че частен кредитор би предпочел производство по несъстоятелност на жалбоподателя пред предложението за предпазен конкордат.

236    Следователно изтъкнатото от жалбоподателя трето основание трябва да бъде уважено дори без да е необходимо да се разглеждат изтъкнатите от него доводи във връзка с оценката на вероятните приходи от продажба на стоковите му наличности.

237    Същевременно трябва да се добави, че съдържащото се в съображение 139 от обжалваното решение заключение, че критерият за частния кредитор не е бил изпълнен, се основава не само на констатацията, че частен кредитор би предпочел производство по несъстоятелност пред предложението за предпазен конкордат, но и на констатацията, че такъв кредитор би предпочел принудително събиране на данъчни задължения пред въпросното предложение. Съответно е достатъчно едно от тези две производства — по несъстоятелност или по принудително събиране на данъчни задължения — да се окаже по-изгодно от производството по предпазен конкордат, за да се обоснове заключението, че в разглеждания случай критерият за частния кредитор не е бил изпълнен.

238    Напротив, ако съответно и производството по несъстоятелност и производството по принудително събиране на данъчни задължения се окажат по-неизгодни от производството по предпазен конкордат, то съдържащото се в съображение 139 от обжалваното решение заключение, че критерият за частния кредитор не е бил изпълнен, би било незаконосъобразно.

239    Следователно направеният в точка 235 по-горе извод сам по себе си не може да доведе до отмяна на обжалваното решение. Всъщност за тази цел е необходимо да бъде уважено и четвъртото основание относно сравняването на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат. Поради това то следва да бъде разгледано.

 По четвъртото основание, изведено от допуснати грешки при извеждането на заключението, че производството по принудително събиране на данъчни задължения е по-изгодно от производството по предпазен конкордат

240    С четвъртото основание жалбоподателя оспорва съдържащото се в обжалваното решение заключение по същество, че производството по принудително събиране на данъчни задължения е по-изгодно от предложението за предпазен конкордат. След като най-напред описва етапите на това производство съгласно словашкото право, жалбоподателят изтъква шест поредици от доводи в подкрепа на това основание. Те могат да бъде обединени в две категории според това дали са свързани, първите, с приложимостта на критерия за частния кредитор за целите на сравняването на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат (първа и втора поредици от доводи), и вторите, с прилагането на този критерий (трета, четвърта, пета и шеста поредици от доводи).

 По приложимостта на критерия за частния кредитор за целите на сравняването на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат (първа и втора поредици от доводи)

241    От една страна, според жалбоподателя критерият за частния кредитор не е релевантен за целите на сравняването на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат, тъй като частният кредитор няма достъп до първото от тях. От друга страна, жалбоподателят оспорва твърдението, че в разглеждания случай не е представено нито едно доказателство с цел да се установи приложимостта на този критерий.

242    Тези два въпроса трябва да се разгледат последователно, като се започне от втория.

243    На първо място, според жалбоподателя поради причините, изложени от него в рамките на изтъкнатото в подкрепа на настоящата жалба второто основание, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото в съображение 120 от обжалваното решение.

244    Комисията оспорва основателността на този довод и по същество отново се позовава на доводите, изтъкнати от нея в отговор на второто основание на жалбоподателя. Комисията съответно припомня, че предоставената от съответната държава членка информация, че въпросът дали спорната мярка представлява държавна помощ не е бил разглеждан, изключва всеки опит за позоваване на критерия за частния кредитор. Комисията добавя, че ако получателят на мярката може да се позове на този критерий, той на още по-голямо основание трябва еднозначно да докаже, че въпросната държава предварително или едновременно с предоставянето на предимството е съзнавала, че прави това в качеството си на частен оператор.

245    В обжалваното решение, във връзка с цитираната в точки 95 и 97 по-горе съдебна практика, която Комисията транспонира към частния кредитор в съображение 82 от посоченото решение, тя отбелязва, че не са били представени никакви доказателства за това, че местният данъчен орган е обмислял провеждането на производство по принудително събиране на данъчни задължения и е стигнал до заключението, че това производство е по-неизгодно от предпазния конкордат (съображение 120 от обжалваното решение). Същевременно, видно от обжалваното решение, след като уточнява, че жалбоподателят не сравнява предложения предпазен конкордат с евентуалния резултат от принудително събиране на данъчни задължения, Комисията извършва това сравняване, тъй като, както потвърдили словашките органи, производството по принудително събиране на данъчни задължения било реален вариант за местния данъчен орган преди започването на производството по предпазен конкордат или след ветото, с което е той можел да се противопостави на предлагания предпазен конкордат, и „[с]ледователно, при прилагане на теста за частен кредитор […] тази възможност следва[ло] да се отчете“ (съображение 121 от обжалваното решение).

246    По-нататък, без дори да е необходимо произнасяне по това дали е възможно жалбоподателят просто да препрати към доводите, изтъкнати в подкрепа на друго основание с цел да се оспорят други направени от Комисията изводи в обжалваното решение, трябва да се констатира, че с изтъкнатите от жалбоподателя доводи в подкрепа на второто основание не може да се оборят изводите, съдържащи се в съображение 120 от обжалваното решение. Всъщност, както следва от анализа на второто основание, жалбоподателят оспорва главно изведеното в съображение 83 от обжалваното решение заключение, че тъй като държавата членка не се позовава на критерия за частния кредитор — а напротив, посочва, че спорната мярка представлява държавна помощ — то мярката действително представлява държавна помощ. В съображение 120 Комисията обаче не е извеждала подобно заключение.

247    Освен това — доколкото Комисията приема, че критерият за частния кредитор е неприложим за целите на сравняването на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат, и ако се допусне, че съображение 120 от обжалваното решение трябва да се разбира в смисъл, че имплицитно съдържа такова заключение — трябва да се припомни, че при преценката на изтъкнатото от жалбоподателя второ основание бе установено, че този критерий е приложим към обстоятелствата в настоящия случай. Всъщност, след като критерият е приложим като такъв, трябва да се приеме, че Комисията не може да прави разграничение по отношение на неговата приложимост в зависимост от различните алтернативи на спорната мярка.

248    В това отношение също така е важно да се добави, че видно от точка 245 по-горе, от съображение 121 от обжалваното решение еднозначно следва, че според Комисията производството по принудително събиране на данъчни задължения трябва да се вземе предвид при прилагането на критерия за частния кредитор, тъй като това производство е било реален вариант за местния данъчен орган. С други думи, Комисията приема, че е необходимо критерият за частния кредитор да се разгледа по същество в този контекст, тъй като принудителното събиране на данъчни задължения било реален вариант и, както тя твърди в писмените си становища, за да се подсили обжалваното решение.

249    На второ място, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение съдържа грешка при прилагане на правото, тъй като частният кредитор няма достъп до производството по принудително събиране на данъчни задължения и в обжалваното решение не се посочва никакво аналогично производство, от което такъв кредитор би могъл да се възползва. От това следвало, че въпросното производство не може да се вземе предвид във връзка с критерия за частния кредитор.

250    Комисията оспорва основателността на тези доводи.

251    В съдебната практика вече е приемано, че приложимостта на критерия за частния кредитор не зависи от формата, използвана за предоставянето на предимството, а от квалификацията на приетата мярка като решение, взето от частен оператор (вж. по аналогия решение от 3 април 2014 г., Комисия/Нидерландия и ING Groep, C‑224/12 P, Сб., EU:C:2014:213, т. 31; в този смисъл и по аналогия вж. също решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе, EU:C:2012:318, т. 93). Определящ в това отношение е въпросът дали въпросната мярка отговаря на критерий за икономическа рационалност, така че частен кредитор, който разчита на максимизиране на шансовете си за събиране на своето вземане или поне на по-голямата част от него, също би се съгласил да вземе такава мярка (вж. в този смисъл и по аналогия решение Комисия/Нидерландия и ING Groep, посочено по-горе, EU:C:2014:213, т. 36).

252    В разглеждания случай е безспорно, че също като местния данъчен орган частен кредитор е могъл да се съгласи да направи частичен отказ от вземането си в рамките на предпазния конкордат. От друга страна обаче, страните считат, че само местният данъчен орган е разполагал с варианта с производството по принудително събиране на данъчни задължения.

253    Същевременно, по аналогия с цитираната в точка 251 по-горе съдебна практика, трябва да се приеме, че само по себе си обстоятелство, че частен кредитор няма достъп до производството по принудително събиране на данъчни задължения, не може да възпрепятства анализа на критерия за частния кредитор за целите на сравняването на това производство с производството по предпазен конкордат. Всъщност това обстоятелство не е пречка да се провери икономическата рационалност на взетото от местния данъчен орган решение да избере производството по предпазен конкордат.

254    В този контекст също така трябва да се отхвърли като ирелевантна цитираната от жалбоподателя съдебна практика, съгласно която за целите на преценката на въпроса дали същата мярка би била приета при нормални пазарни условия от частен инвеститор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на държавата, трябва да се вземат предвид единствено печалбите и задълженията, свързани с положението на последната в качеството ѝ на акционер, като се изключат тези, които са свързани с качеството ѝ на носител на публична власт (вж. решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе, EU:C:2012:318, т. 79 и цитираната съдебна практика).

255    Всъщност, освен че тази съдебна практика не засяга въпроса дали критерият за частния кредитор може да се приложи за целите на сравняването на съответните предимства и недостатъци на две производства по събиране на вземания, само до едно от които има достъп частният кредитор, докато публичният кредитор може да използва и двете производства, трябва да се отбележи, че съгласно решенията, цитирани в подкрепа на това твърдение в решение Комисия/EDF, т. 26 по-горе (EU:C:2012:318, т. 79) — а именно решения Белгия/Комисия, точка 51 по-горе (EU:C:1986:302, т. 14), от 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия (40/85, Rec, EU:C:1986:305, т. 13), от 14 септември 1994 г., Испания/Комисия (C‑278/92—C‑280/92, Rec, EU:C:1994:325, т. 22) и от 28 януари 2003 г., Германия/Комисия (C‑334/99, Rec, EU:C:2003:55, т. 134) —прилагането на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика трябва да се извърши без оглед на каквито и да било съображения от социален характер или свързани с регионална или отраслова политика, като предвид не трябва да се вземат други разходи или задължения на държавата членка в качеството ѝ на носител на публична власт.

256    С оглед на направените по-горе изводи трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя във връзка с приложимостта на критерия за частния кредитор за целите на сравняването на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат.

 По прилагането на критерия за частния кредитор за целите на сравняването на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат (трета, четвърта, пета и шеста поредици от доводи)

257    Изтъкнатите от жалбоподателя трета, четвърта, пета и шеста поредици от доводи в подкрепа на настоящото основание са свързани с извършването на сравнителна преценка в контекста на критерия за частния кредитор на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат.

258    На първо място, жалбоподателят твърди, че в съображения 121 и 123 от обжалваното решение Комисията е допуснала грешки при определянето както на момента, така и на операцията, за които критерият за частния кредитор трябва да се приложи. Първо, що се отнася до съображение 121 от това решение, от една страна, жалбоподателят отбелязва, че производството по принудително събиране на данъчни задължения не е било достъпно от правна гледна точка след предложението за предпазен конкордат и докато производството по предпазен конкордат е в ход, което Комисията индиректно признала. От друга страна, единственият релевантен въпрос бил дали към 9 юли 2004 г. производството по принудително събиране на данъчни задължения е щяло да бъде явно по-изгодно от предпазния конкордат. Второ, що се отнася до съображение 123 от обжалваното решение, жалбоподателят твърди, че Комисията няма правомощия да преценява отсрочванията на плащането между ноември 2002 г. и ноември 2003 г. и че трябва да се придържа към анализа на единствената релевантна операция в разглеждания случай, без да формулира хипотези по въпроси, които не попадат в обхвата на правомощията ѝ.

259    На второ място, жалбоподателят отбелязва, че съображение 123 от обжалваното решение съдържа единствено хипотетични и погрешни твърдения, както и чисто спекулативни и неразрешени от Комисията въпроси, които не могат да служат за мотиви на такова решение. Освен това Комисията пропуснала да разгледа релевантния въпрос дали частен кредитор би отложил плащането на данъчното задължение.

260    На трето място, жалбоподателят по същество твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е игнорирала насоките, дадени от Съда в решение Frucona Košice/Комисия, точка 21 по-горе (EU:C:2013:32), тъй като не разгледала цялата налична информация, която може да има съществено значение за процеса на вземане на решения от частен кредитор, както във връзка със сумата, която може да бъде получена в рамките на принудително събиране на данъчни задължения, така и във връзка с разходите в това производство. В писмената реплика жалбоподателят добавя, че противно на твърденията на Комисията, в обжалваното решение тази институция трябвало да докаже фактите, обосноваващи заключението ѝ, че принудително събиране на данъчни задължения би осигурило по-високи приходи от предпазния конкордат.

261    На четвърто място, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешки във връзка с възможната продължителност на производство по принудително събиране на данъчни задължения. В това отношение, от една страна, жалбоподателят твърди, че тъй като Комисията се задоволила с предположения без анализ или доказателства, че това производство е можело да се проведе бързо, тя не проучила този въпрос или най-малкото не мотивирала надлежно обжалваното решение. От друга страна, жалбоподателят твърди, че частен кредитор би анализирал вероятните срокове в производство по принудително събиране на данъчни задължения предвид относимата правна уредба и би отчел всички обстоятелства около производство по принудително събиране на данъчни задължения, включително опасността жалбоподателят да бъде обявен в несъстоятелност в хода на посоченото производство и необходимия период от време за намирането на купувач, готов да плати минималната сума предвид праговете по словашкото законодателство. В отговор на твърденията на Комисията, че тя приела обжалваното решение, вземайки предвид цялата налична информация, в писмената реплика жалбоподателят посочва, че съгласно съдебната практика тази институция трябва да вземе необходимите мерки, за да събере цялата релевантна информация за целите на анализа си.

262    Комисията оспорва основателността на всички тези доводи.

263    На първо място, от една страна, Комисията изтъква, че производството по принудително събиране на данъчни задължения е могло да се започне преди началото на производството по предпазен конкордат, както и в случай че националните юрисдикции откажат да одобрят предпазния конкордат. От друга страна, доводите на жалбоподателя във връзка със съображение 123 от обжалваното решение се основавали на погрешното разбиране на коментара относно събитията преди присъединяването на Словашката република към Съюза. Комисията само предположила, че още преди сключването на предпазния конкордат правомерността на поведението на съответната държава членка с оглед на критерия за частния кредитор е било оспоримо, без същевременно да е считала за нужно да се позовава на това обстоятелство, за да стигне до извода, че при всички положения частен кредитор не би избрал предпазния конкордат.

264    На второ място, Комисията твърди, че въпросът дали при отсрочванията на плащането, предхождащи предпазния конкордат, е била изключена каквато и да било помощ, е ирелевантен за заключението, че предпазният конкордат представлява държавна помощ. Съображения 122 и 123 от обжалваното решение съдържали ненужни коментари за целите на мотивите, на които се основава заключението за наличие на помощ.

265    На трето място, Комисията отбелязва, че съгласно съдебната практика жалбоподателят трябва да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че предимството не е било предоставено от съответната държава членка в качеството ѝ на частен оператор и е можело да се получи на пазара. При липса обаче на всякакъв опит от страна на жалбоподателя да представи изискваните доказателства Комисията счита, че е трябвало да вземе предвид цялата налична информация и въпреки всичко да прецени правдоподобността на твърдението, че никаква помощ не е налице, тъй като държавата членка действала по същия начин като частен кредитор, като се прави уточнението, че Комисията разгледала производството по принудително събиране на данъчни задължения, за да подсили обжалваното решение. При всички положения доводите на жалбоподателя относно сумата, която може да се получи в рамките на производство по принудително събиране на данъчни задължения, както и относно ангажираните разходи в такова производство, били неоснователни. В това отношение според Комисията изглежда се приема, че административните разходи в производство по принудително събиране на данъчни задължения не са толкова големи, колкото в производство по несъстоятелност, като се прави уточнението, че тя не разполага с никаква информация за каквито и да било други разходи, които трябва да се вземат предвид.

266    На четвърто място, Комисията изтъква, че е анализирала продължителността на производството по несъстоятелност и въпреки недостатъчното налични доказателства по този въпрос е заключила, че в сравнение със склонността към бавност, която е типичната за производството по несъстоятелност, това, че производството по принудително събиране на данъчни задължения се води от самия кредитор, оказва положително въздействие върху ефективността и съответно продължителността на посоченото производство.

267    Именно предвид припомнената в точки 131—147 по-горе съдебна практика трябва да се разгледа основателността на извършената от Комисията сравнителна преценка на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат с оглед на прилагането на критерия за частния кредитор.

268    Съгласно тази съдебна практика, най-напред, в разглеждания случай Комисията е трябвало да определи дали предвид посочените в точка 136 по-горе фактори, с цел да събере дължими му суми един нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на словашките органи, явно би предпочел производството по принудително събиране на данъчни задължения пред предложението за предпазен конкордат. За тази цел, за да определи най-благоприятната алтернатива, с оглед на интересите на частен кредитор, Комисията е трябвало да сравни предимствата и недостатъците на всяко от тези производства (вж. т. 132—137 по-горе).

269    По-нататък, когато във връзка с критерия за частния кредитор Комисията извършва посочената в точка 133 по-горе обща преценка, освен предоставените от съответната държава членка доказателства, Комисията взема предвид всички други релевантни в разглеждания случай доказателства. Така, когато е видно, че критерият за частния кредитор би могъл да се приложи, Комисията трябва да поиска от държавата членка да ѝ предостави всички релевантни данни, които ще ѝ позволят да провери дали условията за прилагане на този критерий са изпълнени. Следователно доказването на изпълнението на условията за прилагане на критерия за частния кредитор е в тежест на Комисията. Това в още по-голяма степен се отнася за случаите, когато в основата на обжалваното решение стои не непредставянето на доказателства, които Комисията е поискала от съответната държава членка, а констатацията, че частен кредитор не би действал по същия начин като органите на въпросната държава членка, която констатация предполага, че Комисията е разполагала с всички необходими релевантни доказателства за изготвянето на решението си (вж. т. 138 и 139 по-горе).

270    Накрая, от цитираната в точка 147 по-горе съдебна практика следва, че Общият съд трябва по-специално да провери дали доказателствата, на които Комисията основава преценката си, съставляват всички релевантни данни, които трябва да се вземат предвид, и дали с тях може да се обосноват изведените от нея заключения, при положение че че съгласно припомнената в точка 134 по-горе съдебна практика като релевантна трябва да се разглежда всяка информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решения от един нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на съответния публичен кредитор, и се опитва да събере дължимите му от длъжник във финансови затруднения суми.

271    В разглеждания случай е безспорно, че в хода на административното производство нито Словашката република, нито жалбоподателят са извършвали сравняване по критерия за частния кредитор на производството във връзка с предпазния конкордат и производството по принудително събиране на данъчни задължения. По-специално, от материалите по делото е видно, че в становището си по решението за започването на официалната процедура жалбоподателят твърди единствено че производството по принудително събиране на данъчни задължения не може да се използва в разглеждания случай, тъй като започването на производство по несъстоятелност или на производство по предпазен конкордат е пречка за провеждането на такова производство. Жалбоподателят добавя, че ако не е направил предложението за предпазен конкордат, финансовото му състояние е щяло да се влоши до такава степен, че до няколко седмици той да се окаже в положение на свръхзадлъжнялост и съответно правно задължен да обяви несъстоятелност или да направи предложение за предпазен конкордат. В отговор на този коментар на жалбоподателя словашките органи по-специално правят уточнението, че производството по принудително събиране на данъчни задължения може да започне след отказа за одобряване на предпазния конкордат от националните юрисдикции.

272    От обжалваното решение обаче е видно, че Комисията извършва това сравняване на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат, тъй като първото от тях било реален вариант за местния данъчен орган преди започването на производството по предпазен конкордат или след ветото, с което той е можел да се противопостави на предлагания предпазен конкордат (съображение 121 от обжалваното решение). Тя по същество стига до заключението, че принудително събиране на данъчни задължения би осигурило по-големи приходи от предпазния конкордат (съображение 127 от обжалваното решение) и че ако имаше възможност, частен кредитор би предпочел принудителното събиране на данъчни задължения пред предложението за предпазен конкордат (съображение 124 от обжалваното решение).

273    В това отношение, на първо място, отбелязвайки, че словашките органи и жалбоподателят имат различно виждане за стойността на предоставените като обезпечение дълготрайни активи, и приемайки, че не е необходимо да определя коя стойност е правилна (съображение 122 от обжалваното решение), Комисията посочва, че ако стойността на активите на жалбоподателя в действителност възлиза само на половината от стойността на обезпечението, това би означавало, че обезпеченията, изисквани за предоставените между ноември 2002 г. и ноември 2003 г. отсрочвания на плащането, са били недостатъчни. При това положение тези отсрочвания най-вероятно нямало да отговорят на критерия за частния кредитор. Комисията счита, че не е необходимо да определя дали тези мерки представляват държавна помощ, но същевременно посочва, че ако въпросните отсрочвания вече са представлявали държавна помощ, критерият за частния кредитор повече не може да се изтъква, ако отсроченото задължение впоследствие е било частично опростено (съображение 123 от обжалваното решение).

274    Впрочем, както основателно твърди жалбоподателят и дори без да е необходимо да се проверява дали Комисията е имала правомощия да се произнася по отсрочванията на плащането между ноември 2002 г. и ноември 2003 г., трябва да се констатира, че този мотив в от обжалваното решение, който е чисто хипотетичен, сам по себе си не може да обоснове заключението, че частичното опрощаване на данъчното задължение предоставяло предимство на жалбоподателя, което той не би могъл да получи в пазарни условия. Всъщност на този етап Комисията само формулира хипотези, без същевременно да анализира така повдигнатите от нея въпроси, без да посочи каквото и да било доказателство в тяхна подкрепа и без да извежда някакво окончателно заключение.

275    Освен това в писмените си становища Комисията признава, че въпросът дали при отсрочванията на плащането, предхождащи предпазния конкордат, е била изключена всякаква помощ, е ирелевантен за заключението, че предпазният конкордат представлява държавна помощ и че съображения 122 и 123 от обжалваното решение съдържат ненужни коментари за целите на мотивите, на които се основава заключението за наличие на държавна помощ.

276    На второ място, в обжалваното решение Комисията приема, че дори ако сумата на предоставените като обезпечение дълготрайни активи е в размер на едва 194 милиона словашки крони, частен кредитор все пак би предпочел производството по принудително събиране на данъчни задължения (съображение 124 от обжалваното решение). В това отношение Комисията посочва, че данъчният орган е можел директно да пристъпи към продажбата на активите на длъжника в рамките на такова производство. Според Комисията към момента на сключване на предпазния конкордат стойността на краткотрайните активи на жалбоподателя — а именно стокови наличности за 43 милиона словашки крони, изискуеми вземания за поне 37 милиона словашки крони и парични средства в брой в размер на 161 милиона словашки крони — надхвърля предложената в рамките на предпазния конкордат сума. Комисията добавя, че жалбоподателят е притежавал дълготрайни активи на стойност от поне 194 милиона словашки крони (съображение 125 от обжалваното решение). Накрая, Комисията посочва, че за разлика от несъстоятелността, при принудително събиране на данъчни задължения нямало да се плащат административни такси и тъй като то започва и се води от самия данъчен орган, можело да се допусне, че въпросното производство би могло да протече бързо (съображение 126 от обжалваното решение). С оглед на тези обстоятелства Комисията стига до заключението, че принудително събиране на данъчни задължения би осигурило по-големи приходи от предпазния конкордат (съображение 127 от обжалваното решение).

277    В това отношение най-напред трябва да се отбележи, че преценката на Комисията се основава на повтарянето на оценките, извършени във връзка с несъстоятелността.

278    Както бе посочено в точка 201 по-горе, тази оценка обаче не се подкрепя надлежно от материалите по делото.

279    По-нататък, що се отнася до продължителността на производство по принудително събиране на данъчни задължения, Комисията само „очаква, че [то] ще приключи бързо“, по-специално в сравнение с производството по несъстоятелност, тъй като започва и се води от самата администрация. От друга страна обаче, Комисията не извършва никаква преценка на тази продължителност, било при обстоятелствата в настоящия случай или поне като средна стойност с оглед на етапите в производството, така както е уредено по словашкото право. В писмените си становища Комисията освен това признава, че що се отнася до продължителността на производство по принудително събиране на данъчни задължения, наличните доказателства са недостатъчни.

280    Впрочем важно е да се припомни, че продължителността на производствата е обстоятелство, което може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решения от частен кредитор (вж. в този смисъл решение Frucona Košice/Комисия, т. 21 по-горе, EU:C:2013:32, т. 81).

281    Накрая, трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика състоянието на предприятието получател може бъде релевантен елемент при общата преценка на условията за прилагане на критерия за частния кредитор (вж. в този смисъл и по аналогия решения Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, т. 56 по-горе, EU:T:2003:57, т. 251 и от 30 юни 2015 г., Нидерландия и др./Комисия, T‑186/13, T‑190/13 и T‑193/13, EU:T:2015:447, т. 88).

282    Впрочем, макар в хода на административното производство жалбоподателят да посочва, че производството по принудително събиране на данъчни задължения може да бъде прекъснато, тъй като той може да се окаже принуден да обяви несъстоятелност поради влошаването на финансовото му състояние, в обжалваното решение Комисията по никакъв начин не взема това обстоятелство под внимание, нито дори преценява шансовете за успешно приключване на производството по принудително събиране на данъчни задължения в разглеждания случай в светлината на тези обстоятелства. Тази празнота не може да се запълни с твърдението пред Общия съд, че това твърдение на жалбоподателя е с напълно спекулативен характер.

283    Освен това трябва да се добави, че що се отнася до разходите в производство по принудително събиране на данъчни задължения, Комисията отбелязва единствено че за разлика от производството по несъстоятелност, в това производство нямало да се плащат административни такси. От друга страна обаче, от обжалваното решение изобщо не е видно Комисията да е обсъждала въпроса дали в производството по принудително събиране на данъчни задължения може да наложи извършването на разходи от каквото и да било естество. Комисията освен това не разглежда възможното значение на отразяването им върху сумата, която може да се получи в рамките на такова производство.

284    Следователно се оказва, че към датата на приемане на обжалваното решение Комисията не е разполагала с фактически доказателства, позволяващи ѝ да приеме, че към 9 юли 2004 г. частен кредитор явно би избрал производството по принудително събиране на данъчни задължения.

285    Този извод се налага, без дори да е необходимо да се разглеждат другите доводи на жалбоподателя, които по същество се отнасят до възможността и до вероятността да се извърши директна продажба в рамките на принудително събиране на данъчни задължения, до стойността на активите, която при необходимост експерт би определил, до използването на стойностите, определени при оценката на вероятните приходи от продажба на активите в рамките на производство по несъстоятелност, до нормативните прагове, приложими в случай на принудително събиране на данъчни задължения, и до значението им за възможността активите да се продадат за посочените от Комисията суми, до несъстоятелността на L. и до опасността от разпиляване на активите на жалбоподателя.

286    Направеният в точка 284 по-горе извод не може да се постави под въпрос с доводите на Комисията.

287    Първо, Комисията отбелязва, че съгласно съдебната практика жалбоподателят трябва да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че предимството не е било предоставено от съответната държава членка в качеството ѝ на частен оператор и е можело да се получи на пазара. Тя добавя, че е извършила сравняването на двете производства единствено въз основа на доказателствата, с които е разполагала, и че не е разполагала с доказателствата, които жалбоподателят можел да представи, за да обоснове виждането си, че производството по принудително събиране на данъчни задължения е по-неизгодно от производството по предпазен конкордат.

288    Същевременно, предвид цитираната в точки 138, 139, 141 и 269 по-горе съдебна практика, трябва да се отбележи, че след като прилага критерия за частния кредитор с цел да сравни производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат, като по същество констатира, че частен кредитор би предпочел първото производство пред второто, Комисията не може единствено да формулира необосновани и непроверими хипотези, с довода че не разполагала с достатъчно информация. Тя не може да се позовава и на съдебната практика относно приложимостта на този критерий — съгласно която изтъкващата го съответна държава членка или заинтересовано лице трябва да докаже, че спорната мярка произтича от качеството на икономически оператор на съответната държава членка — за да обоснове факта, че при липсата на такива доказателства се е задоволила с определянето на неточни последици на етапа на прилагането на този критерий.

289    Второ, изведеното в точка 284 по-горе заключение не може да се оспори и с другите доводи, изтъкнати от Комисията в отговор на изложените от жалбоподателя твърдения. Тези доводи на Комисията по същество се отнасят до възможността и до вероятността да се извърши директна продажба в рамките на принудително събиране на данъчни задължения, до стойността на активите, която при необходимост експерт би определил, до използването на стойностите, определени при оценката на вероятните приходи от продажба на активите в рамките на производство по несъстоятелност, до несъстоятелността на L., до нормативните прагове, приложими в случай на принудително събиране на данъчни задължения, и накрая до опасността от разпиляване на активите на жалбоподателя.

290    Всъщност, от една страна, трябва да се отбележи, че изведеното в точка 284 по-горе заключение се основава единствено на констатацията, че Комисията не е разполагала с фактически доказателства, позволяващи ѝ да приеме, че към 9 юли 2004 г. частен кредитор явно би избрал производството по принудително събиране на данъчни задължения. От друга страна, това заключение, следващо уважаването на доводите на жалбоподателя — във връзка с това, че Комисията, която била длъжна да докаже, че условията относно критерия за частния кредитор не са били изпълнени в разглеждания случай, не е преценила продължителността и разходите, както и собственото икономическо състояние на жалбоподателя при сравняването на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат — бе изведено, без дори да е необходимо да се разглеждат изтъкнатите от него и посочени в точка 285 по-горе други доводи. Така, тъй като посочените в точка 289 по-горе доводи на Комисията са представени в отговор на тези последни доводи на жалбоподателя, при всички случаи с тях не може да се обори изведеното в точка 284 по-горе заключение.

291    С оглед на всички гореизложени съображения изтъкнатото от жалбоподателя четвърто основание трябва да бъде уважено.

292    Въз основа на това и с оглед по-специално на направените в точки 236 и 291 по-горе изводи, обжалваното решение следва да бъде отменено.

 По съдебните разноски

293    Съгласно член 134 параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати направените съдебни разноски, включително тези в обезпечителните производства, съгласно исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отменя Решение 2014/342/ЕС на Комисията от 16 октомври 2013 година относно Държавна помощ № SA.18211 (C 25/2005) (ex NN 21/2005), предоставена от Словашката република на Frucona Košice a.s.

2)      Комисията понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на Frucona Košice, включително разноските в обезпечителните производства.

Martins Ribeiro Gervasoni Madise

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 март 2016 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Промяна в положението на жалбоподателя и производство по сключване на предпазен конкордат

Административно производство

Първоначално решение

Производства пред Общия съд и Съда

Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото основание, изведено от нарушаване на правото на защита

По второто основание, изведено от допусната грешка при прилагане на правото в съображение 83 от обжалваното решение

По третото основание, изведено от допуснати фактически грешки и грешки при прилагане на правото при извеждането на заключението, че производството по несъстоятелност е по-изгодно от производството по предпазен конкордат

Предварително припомняне на съдебната практика

По основателността на оценката на приходите от продажбата на активите на жалбоподателя при несъстоятелност (втора поредица от доводи)

По основателността на преценката на продължителността на производство по несъстоятелност и на значението ѝ за избора на частния кредитор (трета, четвърта и пета поредица от доводи)

По четвъртото основание, изведено от допуснати грешки при извеждането на заключението, че производството по принудително събиране на данъчни задължения е по-изгодно от производството по предпазен конкордат

По приложимостта на критерия за частния кредитор за целите на сравняването на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат (първа и втора поредици от доводи)

По прилагането на критерия за частния кредитор за целите на сравняването на производствата по принудително събиране на данъчни задължения и по предпазен конкордат (трета, четвърта, пета и шеста поредици от доводи)

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.