Дело T‑103/14
Frucona Košice и др.
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Акцизи — Частично опрощаване на данъчно задължение в рамките на предпазен конкордат — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Право на защита — Процесуални права на заинтересованите страни — Критерий за частния кредитор — Тежест на доказване“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 16 март 2016 г.
1. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Административно производство — Задължение на Комисията да покани заинтересованите страни да представят своите становища — Изключване на заинтересованите страни от ползване на правото на защита — Право на получателя на помощта да участва в производството в необходимата степен
(член 108, параграф 2 ДФЕС)
2. Актове на институциите (оттегляне) — Незаконосъобразни актове (решение, с което държавна помощ се обявява за несъвместима с общия пазар) — Приемане на ново решение — Задължение за възобновяване на официалната процедура по разследване — Липса — Възобновяване на процедурата от момента на настъпване на незаконосъобразността
(член 108, параграф 2 ДФЕС)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Административно производство — Задължение за изслушване на получателя на държавни ресурси относно правната преценка на Комисията — Липса
(член 108 ДФЕС)
4. Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Нарушение на правото на защита — Субективна по естество незаконосъобразност — Изтъкване единствено от страна на съответната държава членка
(член 263 ДФЕС)
5. Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Служебно разглеждане от съда — Обхват — Изключване на всяко основание, което се отнася до законосъобразността на обжалваното решение по същество
(член 263 ДФЕС)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощ, която води до облекчаване на разходите на предприятието — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Опрощаване от публичноправни органи на задължения на предприятие в затруднение — Предприятие, за което се прилага производство по предпазен конкордат — Прилагане на критерия за частния кредитор — Избор между няколко производства — Критерии за преценка на тези производства от Комисията, сред които критерии е тяхната продължителност — Доказателствена тежест върху Комисията
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
8. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния кредитор — Приложимост на критерия за частния кредитор — Държава, действаща в качество, различно от качеството ѝ на носител на публична власт
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
9. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния кредитор — Преценка с оглед на всички релевантни елементи на спорната операция — Възможност както държава членка, така и получателят на помощ да се позоват на критерия за частния кредитор — Тежест на доказване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
10. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Замяна на мотивите на решение на институция — Недопустимост
(членове 263 ДФЕС и 264 ДФЕС)
11. Помощи, предоставяни от държавите — Административно производство — Задължения на Комисията — Надлежно и безпристрастно разглеждане — Вземане предвид на възможно най-пълната и надеждна информация
(член 108, параграф 2 ДФЕС)
12. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията — Преценка на законосъобразността в зависимост от наличната информация към момента на приемане на решението
(член 108, параграф 2 ДФЕС)
13. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Критерий за частния кредитор — Комплексна икономическа преценка — Съдебен контрол — Граници
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
14. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Възможност Комисията да прибегне до външни експерти
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
15. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния кредитор — Приложимост независимо от формата на предимството — Определящ характер на критерия за икономическата рационалност за частен кредитор на съответната мярка
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 52, 56, 69 и 77)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 61 и 64)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 70)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 81 и 82)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 84 и 85)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 91 и 92)
7. Предоставянето от публичен кредитор на облекчения на условията за плащане на дълг на предприятие към този кредитор представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато предприятието получател, предвид значението на така предоставеното икономическо предимство, явно не би получило подобни облекчения от частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичен кредитор, и се опитва да събере дължимите му от длъжник във финансови затруднения суми. Тази преценка се извършва по принцип с прилагането на критерия за частния кредитор, който, ако е приложим, е сред елементите, които Комисията е длъжна да вземе предвид, за да установи съществуването на такава помощ. Ето защо Комисията следва да направи обща преценка, като вземе предвид всяко релевантно за случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали предприятието получател явно не би получило подобни облекчения от такъв частен кредитор. В това отношение като релевантна трябва да се разглежда всяка информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решение от един нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичен кредитор, и се опитва да събере дължимите му от длъжник във финансови затруднения суми.
Когато един нормално предпазлив и полагащ дължимата грижа частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на местния данъчен орган, може да избере различни производства, за да събере дължимите му суми, за да определи най-благоприятната алтернатива, този кредитор трябва да оцени предимствата и недостатъците на всяко от тези производства. Процесът му на вземане на решение, повлиян от поредица от фактори, като например качеството му на ипотекарен, привилегирован или обикновен кредитор, естеството и обхвата на евентуалните обезпечения, които притежава, преценката му за шансовете за възстановяване на предприятието, както и приходите, които би получил в случай на несъстоятелност, а също и рисковете да увеличи още повече своите загуби, в немалка степен може да бъде повлиян и от продължителността на производствата, която отлага във времето възстановяването на дължимите суми и съответно при продължителни производства може да се отрази по-специално на размера на тези суми.
В този случай Комисията съответно трябва да определи дали предвид тези фактори, с цел да събере дължимите му суми, такъв частен кредитор явно не би приел предложението за предпазен конкордат и с оглед на интересите на частния кредитор тя трябва да сравни предимствата и недостатъците на всяко от тези производства, като доказването на изпълнението на условията за прилагане на критерия за частния кредитор е в нейна тежест.
(вж. т. 93, 94, 131—139, 269 и 280)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 94—96)
9. В областта на държавните помощи, ако държавата членка се позовава в хода на административното производство на критерия за частния кредитор, в случай на съмнение тя има за задача да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че приетата мярка произтича от нейното качество на икономически оператор. Ако съответната държава членка изпрати на Комисията доказателства от изискваното естество, задача на последната е да направи обща преценка, като вземе предвид, освен доказателствата, представени от тази държава членка, и всяко друго относимо към случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали разглежданата мярка произтича от качеството на икономически оператор или от качеството на носител на публична власт на посочената държава членка.
От това обаче не следва, че когато съответната държава членка не се позовава на критерия за частния кредитор и счита, че разглежданата мярка представлява държавна помощ, Комисията само поради тази причина може не извършва какъвто и да било анализ на посочения критерий или да го счита за неприложим.
Освен това получателят на помощта може да се позове на критерия за частния кредитор, за да докаже, че съответната мярка не представлява държавна помощ, тъй като този критерий не е изключение, което да се прилага само по искане на държава членка, нито е запазен само за съответната държава членка. Също като държавата членка, която се позовава на критерия за частния кредитор, ако получателят на помощта го изтъкне, в случай на съмнение той трябва да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че приетата мярка произтича от качеството на икономически оператор на посочената държава.
След като получателят се позовава на въпросния критерий и представя документи в това отношение, Комисията трябва да провери дали тези документи съответстват на изискванията, установени в правото на Съюза, и ако това е било така, да извърши обща преценка, като освен представените доказателства вземе предвид всяко друго релевантно доказателство, позволяващо ѝ да определи дали разглежданата мярка произтича от качеството на икономически оператор или от това на носител на публична власт на съответната държава членка.
(вж. т. 97, 98, 108—112, 115 и 118)
10. Вж. текста на решението.
(вж. т. 105 и 106)
11. Вж. текста на решението.
(вж. т. 141)
12. Вж. текста на решението.
(вж. т. 142)
13. Вж. текста на решението.
(вж. т. 144—147 и 270)
14. Вж. текста на решението.
(вж. т. 172 и 177)
15. В областта на държавните помощи приложимостта на критерия за частния кредитор не зависи от формата, използвана за предоставянето на предимството, а от квалификацията на приетата мярка като решение, взето от частен оператор. Определящ в това отношение е въпросът дали въпросната мярка отговаря на критерий за икономическа рационалност, така че частен кредитор, който разчита на максимизиране на шансовете си за събиране на своето вземане или поне на по-голямата част от него, също би се съгласил да вземе такава мярка.
При това положение само по себе си обстоятелство, че частен кредитор няма достъп до производството по принудително събиране на данъчни задължения, за да събере вземането си, не може да възпрепятства анализа на критерия за частния кредитор за целите на сравняването на това производство с производството по предпазен конкордат. Всъщност това обстоятелство не е пречка да се провери икономическата рационалност на взетото от местния данъчен орган решение да приложи за дадено предприятие производство по предпазен конкордат, предполагащо опрощаване на данъчно задължение на това предприятие към същия орган.
(вж. т. 251 и 253)