Language of document : ECLI:EU:C:2014:2250

Дело C‑127/13 P

Guido Strack

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Право на изслушване — Право на законен съд — Достъп до документи на институциите — Частичен отказ да се предостави на жалбоподателя достъп до съответните документи — Първоначален отказ — Възникване на мълчалив отказ — Заместване на мълчаливия отказ с изрични решения — Правен интерес след постановяването на изрични откази — Изключения от принципа за достъпност на документите — Обезпечаване на интереса от добра администрация — Защита на личните данни и на търговските интереси“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 2 октомври 2014 г.

1.        Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Неспазване от съответната институция на предвидените срокове за отговор на потвърдително заявление за достъп — Мълчалив отказ — Отмяна чрез постановяването на изричен отказ — Възможност за обжалване на мълчаливия отказ — Липса

(членове 7 и 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Заявление, отнасящо се до голям брой документи — Право на институцията да удължи срока за приемането на решение — Изключителен характер — Възможност за институцията да уговори със заявителя промяна на определените с Регламента срокове — Изключване — Възможност за институцията да откаже достъпа до някои документи — Изключителен характер — Спазване на принципа на пропорционалност

(член 6, параграф 3 и членове 7 и 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Отказ да се даде достъп до документ, поради това че документът не съществува или не е притежание на съответната институция — Обстоятелство, което не води до неприложимост на Регламента — Задължение за институцията да създаде съответния документ — Липса

(член 4, член 6, параграф 2, член 8, параграфи 1 и 3 и член 11 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Задължение за създаване на документен регистър — Възможност да се следи за изпълнението на задължението чрез подаването на заявление за достъп — Изключване

(член 2, параграф 1 и член 11 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

5.        Съд — Организация — Разпределяне на делата между съставите — Критерии — Възможност за отклонение от тях, за да се осигури равномерно разпределение на работната натовареност — Преразпределяне на делото след подаването на жалбата — Допустимост — Задължение да бъдат поканени страните да представят становище — Липса

(член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 12 от Процедурния правилник на Общия съд)

6.        Съдебно производство — Продължителност на производството пред Общия съд — Разумен срок — Неспазване — Последици — Продължителност, която не е повлияла върху изхода на спора — Отмяна на акта на Общия съд — Изключване

7.        Съдебно производство — Разпределяне на правомощията между различните юрисдикции на Съюза — Искане за обезщетение поради прекалена продължителност на съдебното производство — Компетентност на съда, за който се твърди, че е допуснал нарушение, да се произнесе в друг съдебен състав

(член 256, параграф 1 ДФЕС)

8.        Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на частния живот и личната неприкосновеност — Пълна приложимост на разпоредбите на Регламент № 45/2001 — Задължение за заявителя да докаже, че предаването на съответните лични данни е необходимо — Задължение на институцията служебно да провери дали са налице основания за такова предаване — Липса

(член 8, буква б) и член 18 от Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета и член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

9.        Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Отказан достъп — Компетентност на съда на Съюза да даде указания за представяне на документите, за да провери дали отказът е основателен — Обхват

(членове 65 и 66 от Процедурния правилник на Общия съд; член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

10.      Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите и доказателствата — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им

(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

11.      Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на частния живот и личната неприкосновеност — Обхват — Задължение за кодиране на имената, заличени от представените на заявителите документи — Обхват — Граници

(член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

12.      Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Недопустимост

(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда)

13.      Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на търговските интереси — По-висш обществен интерес, оправдаващ оповестяването на документи — Изтъкване на принципа на прозрачност — Необходимост да се изтъкнат конкретни съображения по случая

(член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)

14.      Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искане за задължителни указания към институция — Недопустимост — Нарушение на правото на ефективна съдебна защита — Отсъствие

(членове 264 ДФЕС и 266 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

15.      Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу решението на Общия съд в частта за съдебните разноски — Недопустимост в случай на отхвърляне на всички останали основания

(член 58, втора алинея от Статута на Съда; член 184 от Процедурния правилник на Съда)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 24 и 88—90)

2.        Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията не предвижда възможност за дерогиране на сроковете по членове 7 и 8, доколкото тези срокове са определящи за развитието на процедура за достъп до документите на съответните институции, която има за цел бързото и лесно обработване на заявленията за достъп до тези документи.

В това отношение, когато заявлението се отнася до много голям документ или до голям брой документи, единствената възможност е предвиденият в член 8, параграф 1 от този регламент срок да бъде удължен по изключение с петнадесет работни дни. Макар в такъв случай член 6, параграф 3 от посочения регламент да дава на съответната институция възможност да достигне до справедливо решение заедно с лицето, искащо достъп до държани от нея документи, това решение може да се отнася само до съдържанието или броя на исканите документи. За да бъде обезпечен интересът от добра администрация, при извънредни обстоятелства институциите биха могли да откажат достъп до някои документи, по съображение че обемът на работа по тяхното оповестяване би бил несъразмерен на целите, преследвани със заявлението за достъп до тези документи. Изтъкването на принципа на пропорционалност обаче не е основание за промяна на сроковете, предвидени с Регламент № 1049/2001, тъй като в противен случай би се създала правна несигурност.

(вж. точки 25, 26 и 28)

3.        В рамките на режима, установен с Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, несъществуването на поискан документ или обстоятелството, че той не е в притежание на съответната институция, не водят до неприложимост на посочения регламент.

Всъщност, щом като съгласно член 8, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1049/2001 отказът на администрацията да даде достъп до поискани от нея документи може да бъде оспорен по съдебен ред, независимо от основанието за съответния отказ, е без значение дали се твърди, че достъпът до искания документ трябва да бъде отказан поради някоя от причините по член 4 от посочения регламент, или се твърди, че документът не съществува. В противен случай контролът, който съдът на Съюза упражнява върху основателността на отказа да се даде достъп до документи на институциите, би бил невъзможен, доколкото би било достатъчно за съответната институция да заяви, че даден документ не съществува, за да избегне всякакъв съдебен контрол. Напротив, съответната институция трябва да отговори на заявителя и евентуално да оправдае пред съда отказа си да даде достъп.

За сметка на това, нито по силата на член 11 от Регламент № 1049/2001, нито по силата на задължението за съдействие, предвидено в член 6, параграф 2 от този регламент, може да се изисква от институцията да създаде поискан ѝ документ, който обаче не съществува.

(вж. точки 39—42 и 46)

4.        Що се отнася до задължението по член 11 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, да се състави документен регистър, доколкото посоченият регламент не свързва пряко това задължение с правото на достъп до документи, предвидено в член 2, параграф 1, не е възможно със заявление за достъп до документи да бъде наложено изпълнението на задължението за вписване.

(вж. точка 44)

5.        На основание член 12 от процедурния си правилник Общият съд определя критериите за разпределението на делата между отделните състави, като решението за това се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. В това отношение, щом като въпросното решение позволява на председателя на Общия съд да се отклони от начина на разпределяне на делата съгласно списъците за ротация, за да осигури равномерно разпределение на работната натовареност, и щом като тази възможност за отклонение не е обвързана с момента на подаването на жалбата, няма никаква пречка делото впоследствие да бъде преразпределено. Тълкуване в такъв смисъл се налага и поради това че преразпределянето на дадено дело в интерес на доброто правораздаване, така че да се осигури равномерно разпределение на работната натовареност, обслужва преследваната с член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз цел делата да бъдат гледани в разумен срок.

Освен това, доколкото също както първоначалното разпределение на делото, преразпределението му на съдебен състав, различен от първоначално предвидения, не дава право на страните предварително да вземат отношение по тази мярка на съдебна администрация, твърдението за нарушаване на правото на изслушване преди преразпределянето на жалбата е неоснователно.

(вж. точки 50—53)

6.        Когато няма никакви данни, които да сочат, че продължителността на производството пред Общия съд е повлияла върху изхода на спора, неспазването на разумен срок за произнасяне не може да води до отмяна на обжалваното съдебно решение.

(вж. точка 62)

7.        Когато е сезиран с искане за обезщетение поради прекалена продължителност на производство пред него, Общият съд, компетентен по силата на член 256, параграф 1 ДФЕС, трябва да се произнесе в различен състав от този, който е разгледал спора, по който е било проведено производството, чиято продължителност е сочена за укоримо голяма.

(вж. точка 64)

8.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 70, 101, 102, 106, 107, 111 и 115)

9.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 73, 74, 76—78 и 136)

10.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 79)

11.      Задължението за систематично кодиране на имената, заличени в документ, предаден вследствие на заявление по Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, би довело до особено сериозно и ненужно работно натоварване. Всъщност в отделни случаи институциите могат, след като претеглят интереса на заявителя и работната натовареност вследствие на обработването на заявлението му, да дадат превес на интереса от добра администрация.

(вж. точка 113)

12.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 119)

13.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 128, 130 и 131)

14.      По принцип съдът на Съюза не би могъл, без да навлезе в прерогативите на административния орган, да дава разпореждания на институция. Така съгласно член 264 ДФЕС той може само да отмени обжалвания акт. Освен това член 266 ДФЕС също не предвижда възможността да се дават разпореждания на институциите. Този извод не може да бъде оборен с довод, основан на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, след като този член няма за цел да променя предвидената в Договорите система за съдебен контрол.

(вж. точки 145—147)

15.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 151)