РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

29 септември 2011 година

Дело F‑72/10

Mario Paulo da Silva Tenreiro

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Наемане на работа — Член 7, параграф 1 от Правилника — Член 29, параграф 1, букви a) и б) от Правилника — Явна грешка в преценката — Злоупотреба с власт — Мотивиране“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Da Silva Tenreiro иска, от една страна, отмяната на решението на Европейската комисия, което отхвърля неговата кандидатура за свободната длъжност на директор на дирекция E „Правосъдие“ в главна дирекция (ГД) „Правосъдие, свобода и сигурност“, както и на решението, с което на тази длъжност се назначава новият директор, г‑жа K., а от друга страна, решението на Комисията, с което приключва процедурата за заемането на длъжността директор на дирекция F „Сигурност“ в ГД „Правосъдие, свобода и сигурност“, както и на решението, с което се назначава новият директор, г‑н P.

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Свободна длъжност — Назначаване чрез повишаване или преместване — Съпоставяне на заслугите на кандидатите

(член 7, параграф 1 и член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Обявяване на свободна длъжност — Определяне на минималната квалификация, изисквана за подлежащата за заемане длъжност

(член 29 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Упражняването на широкото право на преценка, с което разполага органът по назначаването в областта на назначаването, предполага той да разглежда грижливо и безпристрастно преписките относно кандидатурите и съвестно да спазва изискванията, съдържащи се в обявлението за свободна длъжност, така че е задължен да отхвърли всеки кандидат, който не отговаря на тези изисквания. Обявлението за свободна длъжност всъщност представлява правна рамка, която този орган сам си налага и трябва стриктно да спазва.

За да провери дали органът по назначаването не е надхвърлил пределите на тази правна рамка, съдът на Европейския съюз трябва да разгледа какви са условията, изисквани от обявлението за свободна длъжност, и след това да провери дали избраният от посочения орган кандидат за заемане на длъжността действително отговаря на тези условия. Накрая той трябва да разгледа дали посоченият орган не е допуснал явна грешка в преценката на способностите на жалбоподателя, като вместо него е предпочел друг кандидат.

Това разглеждане обаче трябва да се ограничи до въпроса дали предвид съображенията, които са могли да доведат администрацията до нейната преценка, тя се е придържала към разумните граници и не е упражнила по явно неправилен начин правото си на преценка. Следователно съдът на Европейския съюз не би могъл да замести преценката на органа по назначаването относно квалификацията на кандидатите със своята преценка.

(вж. точки 48—50)

Позоваване на:

Съд — 28 февруари 1989 г., Van der Stijl и Cullington/Комисия, 341/85, 251/86, 258/86, 259/86, 262/86, 266/86, 222/87 и 232/87, точка 51

Първоинстанционен съд — 11 декември 1991 г., Frederiksen/Парламент, T‑169/89, точка 69; 19 март 1997 г., Giannini/Комисия, T‑21/96, точка 20; 12 май 1998 г., Wenk/Комисия, T‑159/96, точки 63—65 и 72; 19 септември 2001 г., E/Комисия, T‑152/00, точка 29; 14 октомври 2003 г., Wieme/Комисия, T‑174/02, точка 38; 11 ноември 2003 г., Faita/CES, T‑248/02, точка 71; 5 юли 2005 г., Wunenburger/Комисия, T‑370/03, точка 51; 4 юли 2006 г., Tzirani/Комисия, T‑45/04, точки 46, 48 и 49

2.      Органът по назначаването разполага с широко право на преценка, за да определи способностите, изисквани за подлежащите на заемане длъжности, и само явна грешка в преценката при определянето на минималните условия, изисквани за заемането на съответната длъжност, може да доведе до незаконосъобразност на обявлението за свободна длъжност.

(вж. точка 61)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 октомври 1990 г., Gallone/Съвет, T‑132/89, точка 27; 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑135/00, точка 69; 11 юли 2007 г., Konidaris/Комисия, T‑93/03, точка 72