Дело T‑201/11
(публикувани откъси)
Si.mobil telekomunikacijske storitve d.d.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Словенски пазар на мобилната телефония — Решение за отхвърляне на жалба — Разглеждане на случая от орган по конкуренцията на държава членка — Липса на интерес за Съюза“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 17 декември 2014 г.
1. Конкуренция — Разпределение на правомощията между Комисията и националните органи по конкуренция — Право на Комисията да отхвърли жалба относно случай, който вече се разглежда от национален орган по конкуренция — Условия
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; съображение 18 и член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
2. Конкуренция — Разпределение на правомощията между Комисията и националните органи по конкуренция — Известие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция — Право на предприятията случаят им да бъде разгледан от точно определен орган по конкуренция — Липса
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; съображение 18 и член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 4 и 31 от Известие на Комисията 2004/C 101/03)
3. Конкуренция — Разпределение на правомощията между Комисията и националните органи по конкуренция — Право на Комисията да отхвърли жалба относно случай, който вече се разглежда от национален орган по конкуренция — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Обхват
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; съображение 18 и член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Конкуренция — Разпределение на правомощията между Комисията и националните органи по конкуренция — Право на Комисията да отхвърли жалба относно случай, който вече се разглежда от национален орган по конкуренция — Понятие за „разглеждане“ — Обхват
(членове. 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 105, параграф 1, ДФЕС; съображения 1, 6, 8, 18 и 35 и член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003)
5. Конкуренция — Разпределение на правомощията между Комисията и националните органи по конкуренция — Право на Комисията да отхвърли жалба относно случай, който вече се разглежда от национален орган по конкуренция — Понятие за „същата практика“ — Обхват — Граници
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; съображение 18 и член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Както е видно от недвусмисления текст на член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003, Комисията основателно може да отхвърли жалба на основание на тази разпоредба, ако тя установи, от една страна, че орган по конкуренцията на държава членка „работи“ по случая, който е отнесен пред нея, и от друга страна, че този случай се отнася до „същото споразумение“, до „същото решение на сдружение“ или до „същата практика“.
С други думи, наличието на тези две условия съставлява за Комисията „достатъчно основание“ за отхвърляне на изпратената до нея жалба. Така прилагането на член 13, параграф 1, от Регламент № 1/2003 не може да бъде подчинено на други условия освен на посочените по-горе.
По силата на членове 4 и 5 от Регламент № 1/2003 Комисията и органите по конкуренцията на държавите членки разполагат с паралелни правомощия за прилагането на членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] и логиката на Регламент № 1/2003 се основава на тясно сътрудничество между тях. В замяна на това нито Регламент № 1/2003, нито Известието относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция предвиждат правило за разпределение на правомощията между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки. Така, дори и да се предположи, че Комисията е в особено добра позиция, за да разгледа определен случай, и че националният орган по конкуренция не е в добра позиция, за да направи това, съответното предприятие не разполага с никакво право на разглеждане на случая от Комисията.
(вж. точки 33, 34, 36, 37 и 40)
2. Вж. текста на решението.
(вж.точка 39)
3. Член 13 и съображение 18 от Регламент № 1/2003 отразяват широката свобода на преценка, с която разполагат националните органи, обединени в мрежата от органите по конкуренция, за да се гарантира възлагането при оптимални условия на случаите в рамките на тази мрежа. Като се има предвид признатата ѝ от Договора и от Регламент № 1/2003 роля, Комисията разполага a fortiori с широко поле на преценка, когато прилага член 13 от Регламент № 1/2003.
Затова, като се има предвид, че Комисията разполага с широко право на преценка при прилагането на член 13 от Регламент № 1/2003, упражняваният от съда на Съюза контрол трябва да се сведе до проверката на това дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и дали фактите са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката и злоупотреба с власт.
(вж.точки 43 и 44)
4. Думата „се занимава“, която се съдържа в член 13, параграф 1 от Регламент 1/2003, не може да означава чисто и просто, че с жалбата е сезиран или се е самосезирал друг орган. Всъщност сезиране от страна на жалбоподател или служебно сезиране от орган по конкуренцията на държава членка съставлява акт, който сам по себе си не доказва нито упражняване на правомощията от страна на орган по конкуренцията на държава членка, нито, на по-силно основание, проучване на правните и фактическите обстоятелства, свързани с разглежданото дело. Затова, ако би ѝ било разрешено да отхвърли жалба единствено на основание че с жалбата е сезиран орган по конкуренцията на държава членка или че този орган се е самосезирал, без тези актове да са довели до каквото и да било разглеждане на съответния случай, Комисията не би изпълнила своята обща надзорна мисия, произтичаща от член 105, параграф 1 ДФЕС.
Когато обаче Комисията прилага член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003 към конкретен случай, тази разпоредба не ѝ налага по никакъв начин тя да дава оценка на основателността на насоките, възприети от органа по конкуренцията на държава членка, който се занимава със случая.
При тези условия, когато Комисията отхвърля жалба на основание член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тази институция трябва въз основа на информацията, с която разполага към датата, на която приема своето решение, да се увери по-специално, че органът по конкуренция на държава членка е започнал проучване на случая.
От друга страна, видно от мотивите на Регламент № 1/2003, и по-конкретно на съображения 1, 6, 8 и 35 от него, по-тясното участие на органите по конкуренция на държавите членки в прилагането на членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] и задължението, наложено на последните, да прилагат тези разпоредби, когато търговията между държавите членки може да бъде засегната, има за цел именно да се гарантира преследваната от посочения регламент цел за ефективност. Така изискването за ефективност не може да доведе, с риск да се постави под съмнение обхватът на член 13 от Регламент № 1/2003, до възникване на задължение за Комисията при прилагането на тази специална разпоредба да проверява дали съответният орган по конкуренцията разполага с институционалните, финансовите и техническите средства, за да изпълнява възложената му от Регламент № 1/2003 задача.
(вж. точки 47—50, 56 и 57)
5. Видно от член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003, Комисията може да отхвърли дадена жалба, с мотива че е сезирана със „същата практика“ като практиката, която вече се разглежда от орган по конкуренция от държава членка, когато тази практика се отнася до „същите нарушения, за които се твърди, че са извършени към същия момент на същия пазар“, като тези, с които е сезирана Комисията.
От друга страна, когато Комисията възнамерява да отхвърли жалба на основание член 13, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тя трябва по-конкретно да се увери, че преписката, разглеждана от органа по конкуренцията на държавата членка, се отнася до същите факти като критикуваните в тази жалба. Обратно, Комисията не може да бъде обвързана нито с предмета и със съществото на исканията, направени от жалбоподателите, нито с квалификацията, дадена от последните на критикуваните от тях факти.
(вж.точки 69, 73, 75 и 76)