Дело T‑404/12
Toshiba Corp.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация — Решение, прието вследствие на частичната отмяна от Общия съд на първоначалното решение — Глоби — Право на защита — Задължение за мотивиране — Равно третиране — Начален размер — Степен, в която предприятието е допринесло за нарушението“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 19 януари 2016 г.
1. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита — Преценка — Решение, с което се променя размерът на наложената глоба вследствие на частична отмяна на първоначално решение — Вземане предвид на процедурата, завършила с приемането на първоначалното решение
(член 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
2. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Решение, с което се променя размерът на наложената глоба без ново изложение на възраженията — Преценка с оглед на цялостния ход на производството, приключило с приемането на изменителното решение
(член 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
3. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение, с което се променя размерът на наложената глоба вследствие на частична отмяна на първоначално решение — Вземане предвид на мотивите на първоначалното решение
(член 81 ЕО; член 296 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Спазване на принципа на равно третиране — Действия на някои участници в картелно споразумение, извършени през референтната година чрез тяхно съвместно дружество — Приспособяване на метода за определяне и разпределяне на началния размер — Допустимост
(член 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Индивидуализация въз основа на относителната тежест на приноса на всяко от обвинените предприятия — Едно-единствено продължено нарушение — Участие на предприятие в картелно споразумение под формата на бездействие — Спазване на принципа на равно третиране — Преценка
(член 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
1. Когато в рамките на жалба за отмяна на решение на Комисията, с което се налага глоба за нарушаването на правилата на конкуренцията, това решение изрично предвижда, че изменя първоначалното решение, с което е наложена глоба в различен размер и е било частично отменено от съда на Съюза, производството по приемане на изменителното решение се вписва в продължаването на производството, приключило с приемането на посоченото първоначално решение.
При тези обстоятелства съдържанието на изложението на възраженията срещу първоначалното решение може да бъде взето предвид, за да се провери дали в производството, приключило с приемането на обжалваното изменително решение, се съблюдава правото на защита на жалбоподателя, доколкото то не се оспорва с посоченото решение за частична отмяна. Освен това, доколкото с последното решение не се оборва истинността, релевантността или основателността на правните и фактически обстоятелства относно изчисляването на размера на глобата, посочени във формулираното в рамките на приемането на първоначалното решение изложение на възраженията, направените в това решение констатации допускат при контрола за зачитането на правото на защита на жалбоподателя в рамките на производството, приключило с постановяването на обжалваното решение за промяна да бъдат взети предвид посочените в първоначалното изложение на възраженията доводи относно определянето на размера на глобата.
Следователно, тъй като, на първо място, с първоначалното изложение на възраженията на обвиненото предприятие се предоставят необходимите елементи, за да може то впоследствие да се позове на тях в своята защита, включително по отношение на налагането на глоба, а на второ място, верността, относимостта и основателността на тези елементи не са били засегнати от решението за частична отмяна на първоначалното съдебно решение, като, на трето място, в изменителното решение Комисията не се е позовава на нови обстоятелства в тежест на посоченото предприятие в сравнение с обстоятелствата, посочени в първоначалното изложение на възраженията, Комисията не е длъжна да изпрати на това предприятие ново изложение на възраженията.
(вж. т. 42, 45, 47, 64, 65 и 72)
2. Що се отнася до съблюдаването на правото на защита при нарушения на правилата на конкуренцията, когато, вследствие на частичната отмяна на дадено решение за налагане на глоба, Комисията приеме решение за изменение на нейния размер, тя е длъжна да предостави на посоченото предприятие допълнителни доказателства във връзка с условията и реда за реализиране на намерението ѝ да осигури възпиращото действие на глобата, за да даде възможност на жалбоподателя да изложи надлежно своята гледна точка, включително що се отнася до налагането на допълнителен размер. В този контекст, независимо че преди приемането на изменителното решение Комисията е изпратила на посоченото предприятие писмо с изложение на фактите, не е необходимо въпросните доказателства да бъдат изрично посочвани в този документ, който няма особен процесуален статут. По-скоро е важно да се провери дали с оглед на цялостния ход на производството, приключило с приемането на обжалваното изменително решение, обвиненото предприятие е било в състояние да разбере по адекватен начин това намерение и да му отговори.
От това следва, че — тъй като още с изложението на възраженията съответното предприятие е било информирано, че Комисията възнамерявала да осигури възпиращото действие на наложената глоба и че най-малкото още въз основа на първоначалното решение това предприятие е било в състояние да разбере, че това намерение предполагало налагането на глоба в допълнителен размер за определен период на дейност, при положение че това намерение не е оспорено със съдебното решение за частична отмяна и е потвърдено както в писмото с фактите, така и по време на срещата между Комисията и това предприятие — не се установява нарушение на правото на защита на това предприятие, що се отнася до намерението на Комисията да му наложи глоба в допълнителен размер.
(вж. т. 71, 74, 75, 87 и 88)
3. Мотивите на решение за изменение, с което се налага глоба и се констатира нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, могат да бъдат взети предвид при разглеждането на въпроса дали е изпълнено задължението за мотивиране на дадено решение за промяна на това първоначално решение, прието след частичната му отмяна от съда на Съюза, доколкото тези мотиви не са засегнати от съдебното решение за отмяна и не са в противоречие с текста на изменителното решение.
Следователно, що се отнася до мотивите относно първоначалния размер, определен от Комисията за целите на изчисляването на глобата в изменителното решение, обстоятелството, че обвиненото предприятие е в състояние да разбира подлежащите на преценка обстоятелства, които са позволили на Комисията да остойности тежестта на извършеното от него нарушение, означава, че по-специално Комисията не е била длъжна да включва в обжалваното решение по-подробно изложение или цифровите данни относно определянето на точния начален размер.
(вж. т. 95 и 99)
4. В контекста на определянето на размера на дадена глоба, наложена за нарушаване на правилата на конкуренцията, когато през референтната година, избрана за целите на определянето на стойността на продажбите, действията на определени участници в дадено картелно споразумение в разглеждания сектор са били упражнявани чрез съвместно предприятие, което впоследствие е ликвидирано, в резултат на което тези участници, за разлика от останалите, не са отчели продажби в посочения сектор, Комисията не допуска нарушение на принципа на равно третиране, тъй като първоначално е определила хипотетичен размер на глобата на посоченото съвместно дружество, а след това е извършила разпределение между участниците с качеството на акционери в прекратеното дружество. В действителност обстоятелство, че последните са прехвърлили дейността си на посочения отделен правен субект, означава, че тяхната глоба не може да бъде изчислена по точно същия начин както глобата на останалите участници в картелното споразумение и че във връзка с това положението на първите участници е несъпоставимо с положението на последните.
(вж. т. 112—115)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 137, 140—142)