РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
24 януари 2008 година(*)
„Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Свободно движение на работници — Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране — Член 6, параграф 1, първо тире — Работник на редовния пазар на труда — Разрешение за влизане в качеството на студент или на лице „au pair“ — Отражение върху правото на пребиваване“
По дело C‑294/06
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Обединеното кралство) с решение от 28 юни 2006 г., постъпило в Съда на 30 юни 2006 г. в рамките на производство по дело
The Queen, по искане на:
Ezgi Payir,
Burhan Akyuz,
Birol Ozturk
срещу
Secretary of State for the Home Department,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑н A. Rosas, председател на състав, г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н J. Klučka, г‑жа P. Lindh (докладчик) и г‑н Aл. Арабаджиев, съдии,
генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,
секретар: г‑жа C. Strömholm, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и на съдебното заседание от 26 април 2007 г.,
като има предвид писмените становища, представени:
– за г‑жа Payir, от г‑н S. Cox, barrister, и г‑жа R. Despicht, solicitor,
– за г‑н Akyuz и г‑н Ozturk, от г‑жа N. Rogers, barrister,
– за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа C. Gibbs, в качеството на представител, подпомагана от г‑н P. Saini, barrister,
– за германското правителство, от г‑н M. Lumma и г‑жа C. Schulze-Bahr, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от г‑н I. M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г‑жа W. Ferrante, avvocato dello Stato,
– за нидерландското правителство, от г‑жа H. G. Sevenster и г‑жа C. Wissels, в качеството на представители,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑н G. Rozet и г‑жа N. Yerrell, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в заседанието на 18 юли 2007 г.
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането (наричано по-нататък „Решение № 1/80“). Съветът по асоцииране е създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, както и от държавите-членки на Европейската икономическа общност и Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г. (ОВ 217, 1964 г., стр. 3685; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 10).
2 Запитването е отправено в рамките на два правни спора между г‑жа Payir, от една страна, както и г‑н Akyuz и г‑н Ozturk, от друга страна, и Secretary of State for the Home Department (наричан по-нататък „Secretary of State“) по повод на отказа на последния да продължи действието на тяхното разрешение за пребиваване.
Правна уредба
Общностна правна уредба
3 Член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 има следното съдържание:
„1. При спазване на условията на член 7 във връзка със свободния достъп до заетост на членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към редовния пазар на труда на държава-членка, същият има право:
– на подновяване на разрешителното му за работа от неговия работодател, ако е нает на работа, след една година легална заетост в тази държава-членка;
– да отговаря пред работодател по свой избор в същата професия на друго предложение за работа, направено при нормални условия и регистрирано в службата по заетост на тази държава-членка, след три години легална заетост в същата и при спазване на условието за даване на предимство на работниците от държавите-членки на Общността;
– да се ползва със свободен достъп до всяка дейност като заето лице по свой избор в същата държава-членка след четири години легална заетост в тази държава-членка.“ [неофициален превод]
Национална правна уредба
4 Съответните разпоредби относно лицата „au pair“ се съдържат по-специално в точки 88—93 на Правилата относно имиграцията, приети от парламента на Обединеното кралство през 1994 г. (United Kingdom Immigration Rules, House of Commons Paper 395, наричани по-нататък „Immigration Rules“) и гласят следното:
„Определение за наемане на работа като „au pair“
88. По смисъла на настоящите правила наемане на работа като „au pair“ включва споразумението, с което младеж:
а) идва в Обединеното кралство, за да изучава английски език; [...]
б) живее през определен период при англоговорящо семейство, където се ползва от подходящи възможности за обучение; и
в) подпомага извършването на домакинските дейности най-много до 5 часа дневно и получава срещу това разумно възнаграждение, като разполага с ежеседмична двудневна почивка.
Условия за получаване на разрешение за влизане [„leave to enter“] в качеството на младеж, нает като „au pair“
89. Лицето, което моли за разрешение за влизане в Обединеното кралство в качеството на младеж, нает като „au pair“, трябва да отговаря на следните условия:
i) да възнамерява да влезе в Обединеното кралство с цел предварително договорено наемане на работа по смисъла на определението, съдържащо се в точка 88 по-горе; [...]
ii) да бъде на възраст не по-малко от 17 години и не повече от 27 години или да е попадало в тази възрастова граница в момента на получаването на разрешението си за влизане; [...]
iii) да няма сключен брак; [...]
iv) да няма задължения за издръжка; [...]
v) да бъде гражданин на една от следните държави: […] Турция; [...]
vi) да не възнамерява да пребивава в Обединеното кралство повече от две години в качеството на младеж, нает като „au pair“; [...]
vii) да възнамерява да напусне Обединеното кралство в края на своето пребиваване в качеството на младеж, нает като „au pair“; [...]
viii) в хипотезата, в която посоченото лице преди това е пребивавало в Обединеното кралство в рамките на наемане на работа като „au pair“, да няма за цел да получи разрешение за влизане с валидност повече от две години, считано от датата, на която е получило първото си разрешение за влизане, и
ix) да бъде в състояние да покрива своите разходи и да разполага с квартира, без да е необходимо отпускане на публични средства.
Разрешение за влизане в качеството на младеж, нает като „au pair“
90. Лице, което моли за разрешение за влизане в Обединеното кралство в рамките на наемане на работа като „au pair“, може да бъде прието на територията му за период, който не надвишава две години, при условие че то няма да упражнява там никаква трудова дейност с изключение на дейността на младеж, нает като „au pair“ и ако по преценка на служителя от службата по имиграцията са спазени всички посочени в точка 89 по-горе условия […]“.
5 Разпоредбите в областта на имиграцията относно студентите са посочени по-специално в точки 57—62 от Immigration Rules:
„Условия за получаване на разрешение за влизане в качеството на студент
57. Лице, което моли за разрешение за влизане в Обединеното кралство в качеството на студент, трябва да отговаря на следните условия:
i) да е прието да посещава учебен курс във:
а) финансирано от държавата заведение за обучение след завършване на средното образование или във висше учебно заведение или [в някои подходящи за това частни учебни заведения]; [...]
ii) да е в състояние и да има намерение да посещава:
a) или целодневен учебен курс, водещ до получаване на призната университетска диплома във финансирано от държавата заведение за обучение след завършване на средното образование или във висше учебно заведение; или [някои целодневни учебни курсове]; [...]
[…]
iv) да има намерение да напусне Обединеното кралство след края на следването си; [...]
v) да не възнамерява да упражнява търговска дейност или да работи, с изключение на работа при непълно работно време или на работа през ваканциите, за които Secretary of State for Employment е дал своето съгласие, и
vi) да бъде в състояние да покрива разходите за следването си и за своите лични нужди, както и тези на лицата, на които дължи издръжка, включително квартирните разходи, без да упражнява трудова или търговска дейност, нито да е необходимо отпускане на публични средства.
Разрешение за влизане в качеството на студент
58. Лице, което моли за разрешение за влизане в Обединеното кралство в качеството на студент, може да бъде прието на неговата територия за подходящ период от време, който се изчислява в зависимост от продължителността на учебния курс и в зависимост от средствата, с които лицето разполага, като разрешението се съпровожда от условие за ограничаване на правото на труд на това лице […]“.
6 По смисъла на приложение A, точка 4 от глава 3 на Указанията на дирекцията по имиграцията към Secretary of State („Immigrations Directorate’s Instructions“):
„Студентите на възраст над 16 години, подчинени на условията на правилник 2 (условие, ограничаващо правото им на труд), могат да работят при непълно работно време или да упражняват трудова дейност през ваканциите, без да е необходимо съгласие от местното бюро по труда [„local Jobcentre“]. Също така те могат да работят в рамките на университетски курс, включващ период на трудова дейност, или да участват в професионални стажове, без да е необходимо получаване на разрешително за работа [издадено от компетентните власти на Обединеното кралство]. През учебната година на студентите не се разрешава да работят повече от 20 часа седмично […]“.
Спорове по главното производство и преюдициални въпроси
7 Споровете засягат, от една страна, млада жена, наета на работа като „au pair“, г‑жа Payir и, от друга страна, двама студенти, г‑н Akyuz и г‑н Ozturk.
8 Г‑жа Payir, по това време на 21 години, получава разрешително за влизане в Обединеното кралство, след което през м. април 2000 г. ѝ е издадено разрешение за влизане с валидност до м. април 2002 г. Това разрешение за влизане е било съпроводено от условие, според което на г‑жа Payir не се разрешава да извършва срещу възнаграждение или безвъзмездно работа, различна от тази на лице „au pair“.
9 При влизането си в Обединеното кралство г‑жа Payir е наета от семейство на работа като лице „au pair“, след което от м. март 2001 г. е наета от второ семейство, за което тя работи между 15 и 25 часа седмично. Тя е била настанена, получавала е храна и заплата от 70 GBP (около 103 EUR) седмично.
10 През м. април 2002 г., преди да изтече срокът на нейното разрешение за влизане, г‑жа Payir подава молба до Secretary of State за разширено разрешение за пребиваване в Обединеното кралство, като изтъква на основание член 6, параграф 1 от Решение № 1/80, че е била наета на работа за повече от една година от един и същ работодател и че желае да остане на своята длъжност. Молбата ѝ е отхвърлена с решение от 18 август 2004 г.
11 Г‑жа Payir обжалва това решение пред High Court of Justice (England & Wales) Queen's Bench Division (Administrative Court). Тази юрисдикция уважава жалбата, отменя посоченото решение и издава задължителни указания до Secretary of State да продължи срока на разрешението за влизане на г‑жа Payir и да премахне първоначалното условие за ограничаване на достъпа на заинтересованото лице до пазара на труда. Разрешението за влизане на г‑жа Payir е продължено до 2 август 2006 г. През м. октомври 2005 г. същата е наета на работа като продавачка в магазин.
12 Secretary of State обжалва решението на High Court на основание, че член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 не се прилагал за лицата „au pair“.
13 Г‑н Akyuz и г‑н Ozturk влизат в Обединеното кралство съответно през 1999 г. и през 1997 г. в качеството на студенти с разрешения за влизане, последвани от издаването на разрешения за пребиваване. В последните било уточнено, че на заинтересованите лица се разрешава да работят най-много 20 часа седмично през учебната година.
14 По време на следването им тези двама турски граждани работят като сервитьори в ресторант при непълно работно време и техният работодател им предлага продължаване на трудовите им договори. Преди изтичането на срока на техните разрешения за влизане или за пребиваване в качеството на студенти г‑н Akyuz и г‑н Ozturk подават молби до Secretary of State, съответно през месеците юли 2003 г. и януари 2004 г., за разрешения за пребиваване на основание член 6, параграф 1 от Решение № 1/80. След като на 18 август 2004 г. получават отказ на молбите си, заинтересованите лица подават жалби за преразглеждане пред High Court, който ги уважава. Като поддържа, че член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 не се прилага за студентите, Secretary of State обжалва по апелативен ред така постановените от High Court решения.
15 Жалбите на г‑жа Payir, както и на г‑н Akyuz и г‑н Ozturk, са разгледани съвместно от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division).
16 Тази юрисдикция посочва, че High Court счита тези трима турски граждани за работници по смисъла, който Съдът дава на това понятие по-специално в Решение от 26 ноември 1998 г. по дело Birden (C‑1/97, Recueil, стр. I‑7747, точка 24).
17 Като приема тази констатация на High Court, Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) счита, че следва също да се има предвид съдебната практика на Съда, според която държавите-членки могат да установяват режими със социална насоченост. От това следвало, че дори когато тези режими включват извършването на дейност в качеството на работник, те не водят задължително до интегриране на заинтересованите лица в редовния пазар на труда на тези държави.
18 В делата по главното производство Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) изпитва съмнения относно възможността, с която разполагат засегнатите турски граждани, да се позовават на разпоредбите на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80. При тези обстоятелства тази юрисдикция решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) По дело, в което:
– на турска гражданка е издадено разрешение за влизане в Обединеното кралство за срок от две години в рамките на наемане на работа като „au pair“ според определението на това понятие в [Immigration Rules]; [...]
– нейното разрешение за влизане е включвало правото да бъде наета от работодател в това качество; [...]
– тя е останала в това качество на работа при същия този работодател повече от една година без прекъсване през срока на валидност на разрешението ѝ за влизане; [...]
– тази работа е представлявала реална и ефективна икономическа дейност, и
– тази работа е била в съответствие с националното законодателство относно заетостта и имиграцията,
дали през периода на заемане на тази длъжност турската гражданка:
– е била работник по смисъла на член 6 от Решение № 1/80 [...]?
– е принадлежала към редовния пазар на труда на Обединеното кралство по смисъла на тази разпоредба?
2) По дело, в което:
– на турски гражданин е издадено разрешение за влизане в Обединеното кралство в съответствие с [Immigration Rules] с цел да му се даде възможност да посещава учебен курс в тази държава; [...]
– неговото разрешение за влизане е включвало правото да упражнява всякаква трудова дейност, чиято продължителност през учебната година, изчислена за всеки период на заетост, не е можела да надвишава 20 часа седмично; [...]
– той остава на работа при същия работодател повече от една година без прекъсване през периода на валидност на разрешението му за влизане;
– тази работа е представлявала реална и ефективна икономическа дейност, и
– тази работа е била в съответствие с националното законодателство относно заетостта и имиграцията,
дали по време на периода на заемане на тази длъжност разглежданият турски гражданин:
– е бил работник по смисъла на член 6 от Решение № 1/80 [...]?
– е принадлежал към редовния пазар на труда в Обединеното кралство по смисъла на тази разпоредба?“
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
19 Поставените по двете дела въпроси са идентични и се отнасят, от една страна, до лицата „au pair“ и, от друга страна, до студентите.
20 От тези въпроси е видно, че препращащата юрисдикция пита по същество дали обстоятелството, че на турски гражданин е разрешено влизане на територията на държава-членка в качеството на лице „au pair“ или на студент, лишава този гражданин от качеството „работник“ и му пречи да принадлежи към „редовния пазар на труда“ на тази държава-членка по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80, така че той да не може да се позовава на тази разпоредба, за да получи подновяване на своето разрешително за работа и да се ползва от свързаното с него право на пребиваване.
Становища, представени пред Съда
21 Г‑жа Payir, г‑н Akyuz и г‑н Ozturk, както и Комисията на Европейските общности, изразяват сходни гледища. Според тях турски граждани като разглежданите в делата по главното производство отговаряли на необходимите условия, за да бъдат квалифицирани като „работници“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80. Те извършили, под ръководството на друго лице, ефективни и реални престации с определена икономическа стойност, срещу които получили възнаграждение.
22 Тези турски граждани принадлежали към редовния пазар на труда на приемащата държава-членка. Те влезли законно на територията на тази държава и също законно получили достъп до пазара на труда на посочената държава. В частност, те не са извършили никаква измама, за да получат и да осъществяват възложената им работа. Следователно тяхното положение на пазара на труда било стабилно, а не временно.
23 Доколкото тези турски граждани отговарят на посочените в член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 условия, те можели да се позовават на тази разпоредба, за да получат подновяване на техните разрешителни за работа и да се ползват от свързаното с това право на пребиваване. Не било нито необходимо, нито уместно да се разглеждат основанията за предоставяне от Обединеното кралство на отнасящите се до тях разрешения за влизане и за пребиваване, а именно разрешаване влизането на младежи за ограничен срок единствено в качеството на лица „au pair“ или на студенти.
24 В обратен смисъл, правителството на Обединеното кралство, както и германското, италианското и нидерландското правителство поддържат, че основанията за пребиваване имат значение. Член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 се отнасял за правото на достъп до труд на турските граждани, които имат разрешение за влизане на територията на държава-членка в качеството на работници. Турски граждани, каквито са г‑жа Payir, както и г‑н Akyuz и г‑н Ozturk, които не са влезли в Обединеното кралство в това качество, не могат да се позовават на тази разпоредба. Следователно макар и упражняваната от тези граждани дейност да може да се квалифицира като реална и ефективна икономическа дейност, от това не следвало, че заинтересованите лица имали качеството на работници, нито че принадлежали към редовния пазар на приемащата държава-членка по смисъла на тази разпоредба.
25 Да се приема, че турските граждани, които имат разрешение за влизане на територията на държава-членка в качеството на лица „au pair“ или на студенти, могат да се позовават на разпоредбите на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80, водело до сериозни последици. Най-напред като резултат от това държавите-членки нямало да имат свободата да определят условията за влизане на турски граждани на тяхната територия. По-нататък, насърчавало се заобикалянето на националните законодателства, тъй като съответните лица имат интерес да се представят като студенти или лица „au pair“, за да могат да участват в пазара на труда в държавата-членка, на чиято територия са влезли. На последно място, държавите-членки щели да бъдат принудени да ограничат своята политика за прием на студенти и лица „au pair“ с турско гражданство в ущърб на тези две групи заинтересовани лица.
26 Германското и нидерландското правителство добавят, че фактът на приравняване на положението на работещи при непълно работно време студент или лице „au pair“ към това на един обикновен работник противоречи на подхода, възприет от общностния законодател в Директива № 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (ОВ L 375, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 94). Според тях тази директива правела ясно разграничение между студента и работника.
Отговор на Съда
27 За да се отговори на поставените въпроси, така както те са преформулирани в точка 20 от настоящото съдебно решение, следва да се напомнят трите условия, които поставя член 6, параграф 1 от Решение № 1/80.
28 Първото от тези условия е свързано с качеството на работник. Според постоянната съдебна практика, за да се спази това условие, турският гражданин трябва да упражнява реална и ефективна дейност с изключение на дейности с дотолкова ограничен характер, че могат да се характеризират само като странични или спомагателни. Основна характеристика на трудовото правоотношение е обстоятелството, че през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение (вж. Решение по дело Birden, посочено по-горе, точка 25 и цитираната съдебна практика).
29 Второто поставено условие се отнася до принадлежността към редовния пазар на труда. Съдът приема, че в това понятие се включват всички работници, които са изпълнили законовите и подзаконовите изисквания на приемащата държава-членка и в резултат на това имат право да упражняват професионална дейност на нейната територия (вж. Решение по дело Birden, посочено по-горе, точка 51).
30 Член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 поставя като трето условие наличието на законно наемане на работа, а именно стабилно и сигурно положение на пазара на труда в приемащата държава-членка, и с оглед на това наличието на неоспоримо право на пребиваване (вж. Решение от 19 ноември 2002 г. по дело Kurz, C‑188/00, Recueil, стр. I‑10691, точка 48).
31 Според преюдициалното запитване както г‑жа Payir, така и г‑н Akyuz и г‑н Ozturk се предложили престации, които представляват реални и ефективни икономически дейности. От преписката произтича, че те са работили под ръководството на работодател и са получили възнаграждение срещу своите престации. Г‑жа Payir е работила между 15 и 25 часа седмично, г‑н Akyuz и г‑н Ozturk са работили най-много 20 часа седмично. Не се твърди, че извършваните дейности са били само странични. Така, според направеното им описание тези дейности по принцип имат необходимите характеристики, за да може тези, които ги упражняват, да бъдат квалифицирани като „работници“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80.
32 Относно другите две условия препращащата юрисдикция уточнява, че г‑жа Payir, както и г‑н Akyuz и г‑н Ozturk са спазили националното законодателство относно имиграцията и следователно са влезли законно в Обединеното кралство. Тази юрисдикция добавя, че заинтересованите лица са заемали работни места, съобразени не само с правилата в областта на имиграцията, но и с трудовото право и, по-специално, че тази трудова заетост е отговаряла на условията, свързани с тяхното разрешение за влизане на националната територия. Прието било, че те са се ползвали от безспорно право на пребиваване.
33 Следователно характеристиките на работата, която са извършвали тримата турски граждани, разглеждани в главното производство, така както препращащата юрисдикция ги е представила, отговарят и на другите две условия по член 6, параграф 1 от Решение № 1/80, а именно принадлежността към редовния пазар на труда и легалната заетост.
34 Възниква обаче въпросът дали качеството на лица „au pair“ или на студенти на турските граждани, които извършват дейности, отговарящи освен това на трите посочени в член 6, параграф 1 условия, лишава тези граждани от квалификацията им като работници и им пречи да принадлежат към редовния трудов пазар на държава-членка по смисъла на тази разпоредба.
35 В това отношение най-напред следва да се подчертае, че евентуалната социална насоченост на разрешението за влизане, което се издава на студенти или на лица „au pair“, както и на предоставеното им право на труд, сама по себе си не накърнява с нищо легалния характер на упражняваните от заинтересованите лица дейности и следователно не им пречи да принадлежат към „редовния пазар на труда“ на приемащата държава-членка. Съдът е приел в точка 51 на горепосоченото решение по дело Birden, че концепцията за „редовен пазар на труда“ не може да се тълкува като концепция, която визира общия пазар на труда, обратно на специфичен пазар със социална насоченост, финансиран от публичните власти.
36 След това следва да се напомни, че Решение № 1/80 не накърнява компетентността на държавите-членки да регламентират както влизането на тяхната територия на турските граждани, така и условията за тяхната първа заетост, а урежда единствено в своя член 6 положението на турски работници, които вече са редовно включени в пазара на труда на приемащата държава-членка (Решение от 30 септември 1997 г. по дело Ertanir, C‑98/96, Recueil, стр. I‑5179, точка 23).
37 В съответствие с постоянната съдебна практика член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 има за цел постепенно стабилизиране на положението на турските работници в приемащата държава-членка (вж. по-специално Решение от 10 януари 2006 г. по дело Sedef, C‑230/03, Recueil, стр. I‑157, точка 34).
38 Така тази разпоредба визира турските граждани, които имат качеството на работници в приемащата държава-членка, без обаче да поставя изискване те да са влезли в Общността в качеството на работници. Те може да са придобили това качество след влизането си в нея. Така в делото, довело до горепосоченото решение Birden, г‑н Birden, който е имал разрешение за влизане на територията на дадена държава-членка, първоначално се е оказал в положение на безработен в тази държава, преди да бъде назначен там като заето лице. По делото, довело до горепосоченото решение Kurz, на съответния турски гражданин е било разрешено да влезе в Общността на 15‑годишна възраст не в качеството на работник, а с цел да получи професионално обучение като водопроводчик.
39 След изтичането на неговата първа година на полагане на труд турският гражданин може, ако отговаря на поставените условия в член 6, параграф 1, първо тире от Решение № 1/80, да претендира за подновяване на неговото разрешително за работа пред същия работодател и за свързаното с това право на пребиваване.
40 При проверката дали турските граждани отговарят на тези условия не се взема предвид целта, с която на заинтересованите лица е разрешено влизане на територията на съответната държава-членка. Всъщност Съдът многократно е приемал, че член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 не поставя признаването на предоставените от него права на турските работници в зависимост от никакво условие относно основанието, на което първоначално са им предоставени право на влизане, право на труд и право на пребиваване (вж. Решение от 30 септември 1997 г. по дело Günaydin, C‑36/96, Recueil, стр. I‑5143, точки 51 и 52, както и цитираната съдебна практика). Така Съдът е приел, че изразеното от турски гражданин намерение да се върне в своята страна по произход, след като е живял няколко години в приемащата държава-членка, не може да му попречи да се позовава на предоставените с посочения член 6, параграф 1 права. Различно би било, ако този гражданин беше искал да измами компетентните власти, като декларира привидно намерение с единствената цел да накара тези власти да му издадат незаконно исканите разрешения (вж. в този смисъл Решение по дело Günaydin, посочено по-горе, точки 54 и 60).
41 Както е видно от горепосоченото решение по дело Günaydin, обстоятелството, че споменатият турски гражданин има разрешение за влизане на територията на държава-членка с цел следване и че първоначално неговите разрешителни за пребиваване са били съпроводени от забрана да упражнява дейност срещу заплащане, не поставя пречка пред заинтересованото лице да се позове на разпоредбите на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80, тъй като впоследствие той законно е получил работа като заето лице и е работил най-малко една година при същия работодател.
42 Евентуалното ограничаване във времето на трудовия договор също не може да представлява пречка за прилагането на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80. Всъщност Съдът е приел, че ако временният характер, наложен на трудовото правоотношение, беше достатъчен, за да постави под въпрос редовността на длъжността, която заинтересованото лице заема законно, то държавите-членки биха имали възможността да лишат незаконно турските работници мигранти — на които са разрешили да влязат на тяхната територия и които са упражнявали там редовна икономическа дейност през непрекъснат период от най-малко една година — от предимството на правата, за които те могат да претендират пряко въз основа на споменатия член 6, параграф 1 (вж. Решение по дело Birden, посочено по-горе, точка 64).
43 Ето защо, за да се определи дали законно влязъл на територията на държава-членка турски гражданин може, след като е работил една година на тази територия, да се позовава на правата по член 6, параграф 1 от Решение № 1/80, следва да се провери дали заинтересованото лице отговаря на посочените в тази разпоредба обективни условия, без да е необходимо да се отчитат основанията за първоначалното предоставяне на правото му на влизане на тази територия, нито времевите ограничения, които евентуално са наложени на неговото право на труд. Според постоянната съдебна практика националните власти нямат възможност да поставят условия или да ограничават прилагането на тези права, тъй като това би означавало да се компрометира полезният ефект на споменатото решение (вж. Решение по дело Günaydin, посочено по-горе, точки 37—40 и 50; Решение по дело Birden, посочено по-горе, точка 19; Решение по дело Kurz, посочено по-горе, точка 26; Решение от 21 октомври 2003 г. по дело Abatay и др., C‑317/01 и C‑369/01, Recueil, стр. I‑12301, точка 78; и Решение по дело Sedef, посочено по-горе, точка 34).
44 Следователно по дела като това в главното производство основанията, на които разрешението за влизане е предоставено на съответните турски граждани, а именно упражняването на дейност като лице „au pair“ или получаването на обучение, не могат сами по себе си да попречат на заинтересованите лица да се позовават на разпоредбите на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80. Същото се отнася и за изискваното от тези граждани деклариране на намеренията, според които те не желаят да останат в приемащата държава-членка повече от две години или възнамеряват да я напуснат в края на следването си, както и за времевите ограничения на техните разрешителни за пребиваване.
45 След като напомнените в точки 27—30 от настоящото съдебно решение условия са изпълнени и по-специално след проверка дали извършената от турските граждани работа е реална, няма значение обстоятелството, че тези лица са влезли в качеството на студенти с цел получаване на обучение или в качеството на лица „au pair“ с цел усвояване на езика на приемащата държава-членка. Ако тези турски граждани успеят със своите качества да изпълнят предвидените условия в трите тирета на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80, те не могат да бъдат лишени от преимуществото на правата, които тази разпоредба им предоставя по постепенен начин, в зависимост от продължителността на упражняване на тяхната дейност като заети лица (вж. в този смисъл Решение по дело Günaydin, посочено по-горе, точка 37).
46 При тези обстоятелства не може да се приеме аргументът, посочен от представилите становища държави-членки, според който студент или лице „au pair“ биха могли да заобиколят законодателството на приемащата държава-членка, за да получат постепенно неограничено право на достъп до пазара на труда на последната. Всъщност заобикаляне на това законодателство не би могло да има, когато заинтересованите лица единствено упражняват право, което е изрично предвидено в Решение № 1/80. Различно би било положението само ако последните са получили чрез измама право на влизане на територията на държава-членка, като лъжливо претендират, че имат намерение да следват или да упражняват дейност като лице „au pair“. Обратно, щом действителността на тяхното намерение се потвърди с ефективно посещаване на учебен курс или с упражняване на дейност като лице „au pair“, със законно получаване на работа в приемащата държава-членка и с изпълнение на необходимите условия по член 6, параграф 1 от Решение № 1/80, заинтересованите лица могат да се позоват изцяло на правата, които тази разпоредба им предоставя.
47 На последно място, германското и нидерландското правителство се позовават на Директива 2004/114. Те извеждат от общия смисъл на тази директива, че общностният законодател е искал да позволи на студентите да бъдат наемани на работа и да полагат труд през определен брой часове, без обаче да бъдат считани за работници и следователно без да имат достъп по този начин до пазара на труда на приемащата държава.
48 Споменатата директива обаче не е релевантна. По силата на нейния член 4, параграф 1, буква а) тя всъщност се прилага единствено без да засяга по-благоприятните разпоредби на двустранни и многостранни споразумения, сключени между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и трети страни, от друга страна. Следователно, както г‑жа генералният адвокат посочва в точка 57 от своето заключение, Директива 2004/114 не може да оправдае ограничителен прочит на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 и не позволява тълкуването на тази разпоредба.
49 Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че на турски гражданин е било разрешено влизане на територията на държава-членка в качеството на лице „au pair“ или на студент, не може да го лиши от качеството „работник“ и да му попречи да принадлежи към „редовния пазар на труда“ на тази държава-членка по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80. Следователно това обстоятелство не може да попречи на този гражданин да се позове на тази разпоредба, за да получи подновяване на своето разрешително за работа и да се ползва от свързаното с него право на пребиваване.
По съдебните разноските
50 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Обстоятелството, че на турски гражданин е било разрешено влизане на територията на държава-членка в качеството на лице „au pair“ или на студент, не може да го лиши от качеството „работник“ и да му попречи да принадлежи към „редовния пазар на труда“ на тази държава-членка по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането. Следователно това обстоятелство не може да попречи на този гражданин да се позове на тази разпоредба, за да получи подновяване на своето разрешително за работа и да се ползва от свързаното с него право на пребиваване.
Подписи