Дело T‑139/09

Френска република

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Сектор на плодовете и зеленчуците — „Планове за действие в извънредни ситуации“, с които се подпомага пазарът на плодовете и зеленчуците във Франция — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар — Понятие за държавна помощ — Държавни ресурси — Съфинансиране от публичноправен субект и чрез доброволни вноски на организациите на производители — Доводи, които не са били посочени в хода на административното производство — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 27 септември 2012 г.

1.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи

(членове 87 ЕО и 253 ЕО)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, установяващо несъвместимост на помощ с общия пазар — Задължение за мотивиране — Обхват — Преценка на понятието за държавни ресурси, когато става дума за мерки, финансирани както с участието на държавата, така и чрез доброволни вноски на предприятия от съответния сектор

(член 87 ЕО)

3.      Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията — Преценка на законосъобразността в зависимост от наличната информация към момента на приемане на решението — Задължение на държавата членка за съдействие

(член 87 ЕО; член 13, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси

(член 87 ЕО)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси — Мерки, финансирани както с участието на държавата, така и чрез доброволни вноски на предприятия от съответния сектор — Релевантен критерий — Степен на участие на публичната власт при определянето на мерките, финансирани чрез браншовите дялове, и на правилата за финансирането им

(член 87 ЕО)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 37—39)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 41—46)

3.      Държава членка, която е отпуснала или възнамерява да отпусне помощи в отклонение от правилата на Договора, носи задължението да сътрудничи на Комисията в процедурата, в която участва, като по силата на това задължение трябва в частност да предоставя всички данни, които биха позволили на тази институция да се увери, че са изпълнени условията за допускане на такова отклонение. Затова законосъобразността на всяко решение в областта на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела. От това по-конкретно следва, че доколкото понятието за държавна помощ отразява обективно положение, което се преценява към датата, на която Комисията е взела решението си, именно направените към тази дата изводи трябва да се вземат предвид при упражняването на съдебен контрол. В този смисъл, когато заинтересованите лица не са предоставили данни за противното, Комисията е оправомощена да се основе на фактите, с които разполага към момента на приемане на окончателното решение, дори те да са неверни, стига Комисията да е поискала сведения във връзка със съответните обстоятелства в разпореждането си до държавата членка за предоставяне на необходимата информация.

Освен това от разпоредбите на член 13, параграф 1 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО следва, че в края на официалната процедура по разследване на неправомерна помощ Комисията взема решение въз основа на наличната информация, и по-специално въз основа на сведенията, дадени от държавата членка в отговор на искането на Комисията за предоставяне на информация.

При това положение и с оглед на принципа за полезното действие на административното производство държавата членка няма право за първи път в съдебната фаза на производството да оспорва факти, изложени в административното производство от трето заинтересовано лице в становището му, което ѝ е било предоставено.

(вж. точки 52, 53 и 55)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 57—60)

5.      Когато схема за подпомагане на някои икономически оператори от определен сектор се финансира изцяло или отчасти чрез наложени от публичните власти вноски, заплащани от заинтересованите икономически оператори, това само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че схемата не е помощ, предоставена от държавата по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

Обратно, не бива да се квалифицират като държавни ресурси средствата, събирани от публичноправна организация чрез вноски, заплащани единствено от ползващите съответната мярка икономически оператори — средства, които обаче изобщо не са били предоставени на разположение на националните власти и са послужили за финансирането на определени дейности от самите заинтересовани оператори.

В този смисъл релевантният критерий за преценката дали ресурсите са публични, независимо от първоначалния им произход, е степента на участие на публичната власт при определянето на мерките и на правилата за финансирането им. Обстоятелството, че вноските на съответните икономически оператори, чрез които частично са финансирани разглежданите мерки, са само факултативни, а не задължителни, само по себе си не е достатъчно, за да постави под съмнение този принцип. Всъщност степента на участие на публичната власт по отношение на тези вноски може да е значителна дори когато те не са задължителни.

Що се отнася до ролята на публичната власт при определянето на мерките, финансирани от публичноправна организация и чрез доброволни вноски на организациите на производители, Общият съд следва да прецени общо тази роля, без да разграничава мерките в зависимост от начина им на финансиране, тъй като публичните средства и частните вноски напълно се смесват в оперативния фонд.

В случай че определянето на тези мерки и на правилата за финансирането им е възложено на публична производствено-търговска организация под държавен надзор, а получателите на средства по мерките разполагат само с правото да изберат дали да участват в така установената от организацията система, тоест да се съгласят или да откажат да заплащат определените от нея браншови дялове, трябва да се приеме, че посочените мерки са държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

(вж. точки 61—64, 66 и 88)