Language of document : ECLI:EU:T:2010:226

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

9 юни 2010 година(*)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „RIOJAVINA“ — По-ранна колективна фигуративна марка на Общността „RIOJA“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94  (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)“

По дело T‑138/09

Félix Muñoz Arraiza, с местожителство в Logroño (Испания), за когото се явяват адв. J. Grimau Muñoz и адв. J. Villamor Muguerza, avocats,

жалбоподател,

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н J. F. Crespo Carrillo, в качеството на представител,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е

Consejo Regulador de la Denominación de Origen Calificada Rioja, установен в Logroño, за който се явява адв. J. I. Martínez De Torre, avocat,

с предмет жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 29 януари 2009 г. (преписка R 721/2008-2) относно производство по възражение между Consejo Regulador de la Denominación de Origen Calificada Rioja и г‑н Félix Muñoz Arraiza,

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: г‑н M. Vilaras (докладчик), председател, г‑н M. Prek и г‑н V. M. Ciucă, съдии,

секретар: г‑н E. Coulon,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 7 април 2009 г.,

предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 28 юли 2009 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 17 юли 2009 г.,

предвид липсата на направено от страните искане за насрочване на съдебно заседание в едномесечния срок от съобщението за приключване на писмената фаза на производството и като взема решение, въз основа на доклад на съдията докладчик и в приложение на член 135а от Процедурния правилник на Общия съд, да се произнесе без провеждане на устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        На 12 ноември 2004 г. жалбоподателят, г‑н Félix Muñoz Arraiza, подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно изменения Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ 1994, L 11, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1).

2        Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „RIOJAVINA“.

3        Стоките и услугите, за които е поискана регистрация, спадат към класове 29, 30 и 35 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове, след направеното в хода на производството пред СХВП ограничение, съответстват на следното описание:

–        клас 29: „Консерви, растителни масла и мазнини за хранителни цели от Rioja“;

–        клас 30: „Оцети, кафе, чай, какао, захар, ориз, тапиока, саго, заместители на кафе, брашно и произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши и захарни изделия, сладоледи, мед, меласа, мая, бакпулвер, сол, горчица, сосове (в това число заливки за салати), подправки, лед“;

–        клас 35: „изключително търговско представителство, представителство, продажби на едро и дребно, внос-износ; всичко, свързано с консерви, растителни масла и мазнини за хранителни цели, оцети, кафе, чай, какао, захар, ориз, тапиока, саго, заместители на кафе, брашно и произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши и захарни изделия, сладоледи, мед, меласа, мая, бакпулвер, сол, горчица, сосове (в това число заливки за салати), подправки, лед“.

4        Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 44/2005 от 31 октомври 2005 г.

5        На 9 ноември 2005 г. встъпилата страна, Consejo Regulador de la Denominación de Origen Calificada Rioja (наричан по-нататък „CRD“), подава възражение на основание на член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за всички стоки и услуги, посочени в точка 3 по-горе.

6        Възражението се основава на следните по-ранни марки:

–        възпроизведената по-долу колективна марка на Общността, № 226118:

Image not found

–        възпроизведената по-долу международна марка № 655291:

Image not found

–        другите марки № 1310420, 1697823, 1697824, 1762252, 1762253, 1805183, 1927658, 2114068, 2114069, 2196310, 2261844, 188572, 6/1983, 92335, 470948, 177233, 655291 и 1511318.

7        Възражението, основано на всички обхванати от по-ранните регистрации стоки и услуги, и по-конкретно, що се отнася до настоящата жалба, на вината от клас 33, е насочено срещу всички стоки и услуги, посочени в заявката за марка.

8        В подкрепа на възражението CRD се позовава по-специално на относителното основание за отказ, посочено в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).

9        На основание на тази разпоредба на 19 март 2008 г. отделът по споровете уважава частично възражението в частта, в която е отправено срещу следните стоки и услуги, посочени в заявката за марка:

–        оцети от клас 30,

–        изключително търговско представителство, представителство, продажби на едро и дребно, внос-износ; всичко, свързано с оцетите от клас 35.

10      Отделът по споровете отхвърля възражението за всички други стоки и услуги, посочени в заявката за марка, поради липса на сходство между тези стоки и услуги и обозначените с по-ранните марки стоки.

11      На 5 май 2008 г. жалбоподателят подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решението на отдела по споровете, тъй като това решение уважава частично възражението, що се отнася до определени стоки и услуги.

12      С решение от 29 януари 2009 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), като потвърждава позицията на отдела по споровете, втори апелативен състав на СХВП отхвърля тази жалба.

13      Що се отнася до сравнението на стоките и услугите, подобно на отдела по споровете, апелативният състав приема, че между оцетите и вината е налице ниска степен на сходство. Освен това апелативният състав приема, че изключителното търговско представителство, представителството, продажбите на едро и дребно, вносът-износът и всичко, свързано с оцетите, също разкриват ниска степен на сходство с вината поради посочените в решението на отдела по споровете основания, които жалбоподателят не е оспорил пред апелативния състав.

14      Що се отнася до сравнението на знаците, като взема предвид единствено по-ранната колективна марка на Общността № 226118, с довода, че тази марка обозначава същите стоки и има същия доминиращ елемент „rioja“ като по-ранната международна марка № 655291, апелативният състав потвърждава преценката на отдела по споровете, според която конфликтните марки разкриват висока степен на сходство във визуално, фонетично и концептуално отношение.

15      Апелативният състав приема, че ниската степен на сходство между обозначените стоки и услуги се компенсира с високата степен на сходство между конфликтните марки, така че европейският потребител лесно би могъл да повярва, че оцетите и посочените услуги, търгувани под марката „RIOJAVINA“, произхождат от същите предприятия като притежаващите избите, където се произвеждат вината, търгувани под по-ранната марка № 226118, като вероятността от объркване е още по-голяма предвид това, че вината „Rioja“ се ползват с репутация.

16      Апелативният състав отбелязва, че обстоятелството, че жалбоподателят е притежател на по-ранна испанска марка „RIOJAVINA“, обхващаща оцетите, която е идентична на заявената по-ранна марка на Общността, не поставяло под въпрос правната квалификация и валидност на по-ранната марка № 226118 на CRD като марка, по-ранна от заявената марка на Общността, нито възпрепятствал CRD да се позовава на тази по-ранна марка като основание за възражение.

17      Що се отнася до твърдяното обстоятелство, че испанската марка „RIOJAVINA“ на жалбоподателя съществувала едновременно с по-ранната марка № 226118 на CRD, то не означавало, че в Испания не е имало объркване и най-вече не доказвало, че не би могло да съществува вероятност от объркване в другите държави — членки на Европейския съюз.

 Искания на страните

18      Жалбоподателят иска Общият съд:

–        да отмени обжалваното решение и да допусне регистрацията на марката, заявена за класове 29, 30 и 35,

–        да осъди СХВП да заплати разноските.

19      СХВП и CRD искат Общият съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

20      Жалбоподателят посочва едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.

21      В самото начало следва да се отбележи, че тъй като СХВП уважава само частично възражението и по съображения за процесуална икономия преценката на апелативния състав се ограничава до сравнение на заявената марка само с по-ранната марка № 226118, настоящата жалба се отнася единствено до наличието на вероятност от объркване между, от една страна, словната марка „RIOJAVINA“, заявена за „оцетите“ от клас 30 и „изключителното търговско представителство, представителството, продажбите на едро и дребно, вноса-износа и всичко, свързано с оцетите“ от клас 35, и от друга страна, по-ранната марка № 226118 на CRD, регистрирана за вино от клас 33.

22      По-ранната марка № 226118 е колективна марка на Общността по смисъла на член 64 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 66 от Регламент № 207/2009). Съгласно разпоредбите на член 8, параграф 1 от Регламент № 40/94 във връзка с член 64, параграф 3 от същия регламент (понастоящем член 66, параграф 3 от Регламент № 207/2009), както всяка друга марка на Общността, тази марка се ползва от защита срещу всяко посегателство, до което би довело регистрирането на марка на Общността, съдържаща вероятност от объркване.

23      Жалбоподателят обаче твърди, че в случая не можело да става въпрос за вероятност от объркване. Всъщност, първо, тъй като CRD е административна структура, и по-точно, децентрализиран орган на Министерството на околната среда, селските райони и морските въпроси, на който е възложено да следи за качеството на вината „Rioja“, а не производител на вино „Rioja“, той не бил предприятие, с което жалбоподателят може да се опитва да се конкурира. Второ, трудно можело да се приеме, че даден потребител може да повярва, че стоките на жалбоподателя произхождат от такава административна структура.

24      По първия въпрос следва да се отбележи, че ако жалбоподателят е считал, че по-ранната марка не е била обект на реално използване от своя притежател или, предвид естеството ѝ на колективна марка, от всяко лице, което има право да я използва (вж. член 65, параграф 2 и член 68 от Регламент № 40/94 (понастоящем, съответно, член 67, параграф 2 и член 70 от Регламент № 207/2009), в съответствие с член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009), той е трябвало да подаде искане за доказване на реалното използване на тази марка. Тъй като подобно искане не е подадено, жалбоподателят не би могъл да оспорва факта, че по-ранната марка № 226118 може да бъде използвана за обозначаване на стоките, за които е била регистрирана, а именно вината.

25      По втория въпрос следва да се напомни, че вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия, представлява вероятност от объркване (вж. Решение на Първоинстанционния съд [понастоящем „Общият съд“] от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стp. II‑2821, точка 30 и цитираната съдебна практика).

26      От това следва, че точният търговски произход, с който съответните потребители ще свържат стоките или услугите, обхванати от всяка от двете конфликтни марки, не е от значение, когато става въпрос за това дали между тях съществува вероятност от объркване. От значение е дали съответните потребители биха могли да приемат, че двете марки имат един и същ търговски произход.

27      В дадения случай за съответните потребители, включващи както широкия кръг потребители като цяло, така и специализираните потребители в Европейския съюз, по-ранната марка № 226118 представлява указание за търговския произход на вината, които носят тази марка. Независимо от точния търговски произход на тези стоки, с други думи, без да е необходимо да се определя дали тези потребители ще решат, че обозначените с по-ранната марка вина произхождат от CRD или от друго предприятие, не би могло a priori да се изключи, че когато е налице идентичност или сходство между конфликтните марки и между стоките и услугите, които те обозначават, същите тези потребители ще свържат с този търговски произход стоките и услугите, обхванати от заявената марка, което би означавало, че е налице вероятност от объркване.

28      От това следва, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, обстоятелството, че CRD не извършва дейност по производство на вино „Rioja“, само по себе си изобщо не означава, че не би могло да става въпрос за вероятност от объркване.

29      Следователно трябва да се реши дали, както твърди жалбоподателят, апелативният състав неправилно е потвърдил преценката на отдела по споровете, че в случая е налице вероятност от объркване.

30      По смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрацията на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, в която по-ранната марка е защитена. Вероятността от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка.

31      Съгласно постоянната съдебна практика вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия, представлява вероятност от объркване. От същата съдебна практика следва, че вероятността от объркване следва да се преценява общо, според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите знаци и стоки или услуги и като се вземат предвид всички релевантни фактори в дадения случай, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначените стоки или услуги (вж. Решение по дело GIORGIO BEVERLY HILLS, точка 25 по-горе, точки 30—33 и цитираната съдебна практика).

32      В рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки или услуги, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Следва също така да се вземе предвид фактът, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от въпросната категория стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 13 февруари 2007 г. по дело Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, Recueil, стp. II‑449, точка 42 и цитираната съдебна практика)

33      Предвид естеството на разглежданите стоки и услуги, както вече бе посочено в точка 27 по-горе, съответните потребители са както потребителите като цяло, така и специализираните потребители от Европейския съюз.

34      На първо място, що се отнася до сравнението на стоките, следва да се приеме, че апелативният състав правилно е заключил, че между оцета и виното е налице ниска степен на сходство.

35      Всъщност, макар за разлика от виното, оцетът да не е напитка, това не променя факта, че и двата продукта могат да бъдат използвани за приготвяне на храни. Освен това оцетът обикновено се получава при оцетна ферментация на виното.

36      В това отношение, що се отнася до довода на жалбоподателя, според когото било възможно оцет да се произведе от хидроалкохолни разтвори, различни от виното, и така да се получат различни видове оцети (ябълков оцет, оцет от плодове, от алкохол, от житни растения, от малц, от мед, от суроватка), следва да се отбележи, че този довод с нищо не променя факта, че както установява апелативният състав, без това да е оспорено пред Общия съд, най-често произвежданият и използван оцет е виненият оцет. Впрочем жалбоподателят изрично посочва своето намерение да търгува с винен оцет под заявената марка.

37      Що се отнася до направените от жалбоподателя препратки към правилата за производство (избор на използваните разновидности грозде) и за отлежаване (съхраняване в дъбови бъчви и максимална продължителност на отлежаване), присъщи за вината „Rioja“, следва да се отбележи, че тези препратки, евентуално полезни за да се различат вината „Rioja“ от останалите вина, от друга страна са изцяло неотносими към единствения в разглеждания случай въпрос за това дали оцетът и виното са сходни стоки.

38      Що се отнася до позоваването на Решение на Общия съд от 15 февруари 2007 г. по дело Bodegas Franco-Españolas/СХВП — Companhia Geral da Agricultura das Vinhas do Alto Douro (ROYAL) (T‑501/04, непубликувано в Сборника), това решение е по дело, напълно различно от настоящия случай, и не поставя под въпрос основателността на преценката на апелативния състав.

39      Всъщност обстоятелството, че по това дело — в което се твърди вероятност от объркване между марката „ROYAL“, заявена за виното „Rioja“, и по-ранната марка „ROYAL FEITORIA“, регистрирана за виното „Porto“ — Общият съд е постановил, че между вината „Rioja“ и „Porto“, макар и двете да са алкохолни напитки, има само слабо сходство поради явните им и добре познати на средния потребител различия (първите се пият по време на хранене, докато вторите се пият като аперитив или дижестив), изобщо не означава, че в разглеждания случай, що се отнася до оцета и виното, СХВП неправилно е представила достатъчно доказателства, за да заключи, че между последните стоки, макар и слабо, е налице сходство.

40      От гореизложените съображения следва, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи не поставят под въпрос основателността на преценката на апелативния състав относно наличието на ниска степен на сходство между виното и оцета.

41      Що се отнася до услугите, посочени в заявката за марка, и за които възражението е уважено, а именно „изключителното търговско представителство, представителството, продажбите на едро и дребно, вноса-износа и всичко, свързано с оцетите“ от клас 35, апелативният състав потвърждава констатациите на отдела по споровете, според които посочените услуги също разкриват ниска степен на сходство с виното, съображение, изведено по същество от допълнителния и второстепенен характер на търговските дейности в рамките на предприятията от секторите на оцета и виното.

42      Налага се обаче изводът, очертан и от СХВП, че жалбоподателят не изтъква никакъв довод срещу свързаната с услугите преценка на апелативния състав, а оспорва изключително преценките на апелативния състав относно стоките (оцет и вино).

43      Впрочем Общият съд отбелязва, че предвид тясната връзка между всяка стока и търговията с нея апелативният състав, след като правилно установява наличието на слабо сходство между оцета и виното, основателно заключава и че е налице същото сходство между, от една страна, търговските услуги, за които изрично се уточнява, че са „свързани с оцетите“ — а именно „изключителното търговско представителство, представителството, продажбите на едро и дребно, вноса-износа и всичко, свързано с оцетите“ от клас 35 — и от друга страна, виното.

44      В заключение, жалбоподателят не е доказал, че апелативният състав неправилно е приел, че стоките и услугите, посочени в заявката за марка, по отношение на които възражението е уважено, са сходни, макар и слабо, с посочената от по-ранната марка стока.

45      На второ място, относно сравнението между знаците следва да се напомни, че цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалното, фонетичното или концептуалното сходство между разглежданите марки, трябва да се основава върху създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките от страна на средния потребител на стоки или услуги има определяща роля по отношение на цялостната преценка на вероятността от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. Решение на Съда от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Сборник, стp. I‑4529, точка 35 и цитираната съдебна практика).

46      Преценката на сходството между две марки не може да се сведе до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществи, като всяка от разглежданите марки се разглежда в нейната цялост, което не означава, че общото впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, не може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или повече от нейните компоненти (вж. Решение по дело СХВП/Shaker, точка 45 по-горе, точка 41 и цитираната съдебна практика). Само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент (Решение на Съда по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 42 и Решение на Съда от 20 септември 2007 г. по дело Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, непубликувано в Сборника, точка 42). Такъв би могъл да бъде по-специално случаят, когато самият този компонент може да доминира в представата за марката в съзнанието на съответните потребители по такъв начин, че всички други компоненти на марката да са без особено значение за създаденото от нея общо впечатление (Решение по дело Nestlé/СХВП, посочено по-горе, точка 43).

47      По съображения за процесуална икономия в обжалваното решение апелативният състав сравнява заявената марка само с по-ранната марка на Общността № 226118. В рамките на това сравнение той възприема преценката на отдела по споровете, според която тези марки разкриват висока степен на сходство във визуално, фонетично и концептуално отношение.

48      В това отношение според Общия съд апелативният състав основателно е приел, че словният елемент „rioja“, общ за двете конфликтни марки, представлява доминиращият елемент за всяка от тях. Всъщност този елемент привлича вниманието на съответните потребители както поради своето положение в посочените марки (в началото на заявената марка и в центъра на по-ранната мрака), така и с репутацията, от която се ползва — по което страните не спорят — в по-голямата част от Европейския съюз, що се отнася до вината „Rioja“.

49      Що се отнася до визуалното сходство, следва да се отбележи, както по същество това прави апелативният състав, че наличието в конфликтните марки на словния елемент „rioja“ — тъй като този елемент фигурира в началото на заявената марка и, що се отнася до по-ранната марка на Общността № 226118, е отпечатан диагонално и с големи букви в центъра в тази марка — осигурява ако не висока, то поне значителна степен на визуално сходство, и то въпреки наличието на други елементи, които не са от такова значение и които отличават конфликтните марки една от друга, а именно словният елемент „vina“, разположен в края на заявената марка и различните словни и фигуративни елементи, които в по-ранната марка № 226118 обграждат централния елемент „rioja“.

50      Относно различните позовавания на страните на някои конкретни начини, по които конфликтните марки се поставят върху разглежданите стоки — като от своя страна жалбоподателят изтъква, че по-ранната марка се поставя на най-големите етикети или върху задната част на бутилките, а на свой ред CRD обръща внимание на използваното от жалбоподателя конкретно графично изображение при отпечатването на словната марка — тези различни позовавания са без значение за преценката на визуалното сходство на конфликтните марки, която преценка се извършва въз основа на знаците така, както са регистрирани или заявени пред СХВП.

51      Относно фонетичното сходство следва да се отбележи, както по същество това прави апелативният състав, че между конфликтните марки е налице висока степен на фонетично сходство поради общия словен елемент „rioja“. Елементът „vina“, разположен в края на заявената марка, и който поради това е по-незначителен във фонетично отношение, не може да намали съществено това фонетично сходство. Що се отнася до четирите елемента „consejo“, „regulador“, „denominacion origen“ и „calificada“, разположени в четирите страни на по-ранната марка, а два от тях — вертикално, и следователно трудни за прочитане, са явно второстепенни в посочената марка.

52      Относно концептуалното сходство следва да се потвърди преценката на апелативния състав, че по същество е налице висока степен на концептуално сходство. Всъщност думата „riojavina“ от заявената марка, също както думата „rioja“, фигурираща в по-ранната марка, подсилена в концептуално отношение от изобразените чепка грозде и лозов лист, насочват пряко съответните потребители към лозаро-винарски продукти, и по-специално към виното „Rioja“.

53      От гореизложените съображения следва, че апелативният състав основателно е заключил, че между конфликтните марки е налице висока степен на сходство.

54      На трето място, що се отнася до общата преценка на вероятността от объркване, следва да се напомни, че тази преценка предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално сходството на марките и на посочените стоки или услуги. Поради това ниска степен на сходство между посочените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C‑39/97, Recueil, стp. I‑5507, точка 17, Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, Recueil, стp. II‑5409, точка 74).

55      В случая Общият съд приема становището на апелативния състав, че ниската степен на сходство между съответните стоки и услуги се компенсира от високата степен на сходство на конфликтните марки, така че има опасност съответните потребители да повярват, че оцетът и свързаните с търгуването на оцетите услуги, предлагани под марката „RIOJAVINA“, имат един и същ търговски произход с вината, търгувани под по-ранната марка на Общността № 226118.

56      Що се отнася до факта, че жалбоподателят притежавал испанска марка „RIOJAVINA“ и под тази марка търгувал с оцети в Испания повече от 50 години, следва да се отбележи, че дори това обстоятелство да се приеме за установено, то изобщо не доказва липсата на вероятност от объркване в съзнанието на испанския потребител относно търговския произход на оцетите, търгувани под тази марка. Освен това във всички случаи потребителите, по отношение на които се преценява вероятността от объркване, са не испанските потребители, а потребителите в Европейския съюз изобщо.

57      Що се отнася до довода, изведен от това, че CRD не би могъл да се опитва да монополизира използването на думата „rioja“ в даден сектор, а именно този на оцета, където CRD не би могъл да развива никаква дейност, следва да се напомни, че съгласно член 12, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 12, буква б) от Регламент № 207/2009), „марката на Общността не дава право на притежателя да забранява на трети лица да използват в процеса на търговия […] означения, свързани с […] географския произход […] на стоките […], при положение че ги използва в съответствие с почтената практика в областта на производството или търговията“.

58      Също така, член 64, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 66, параграф 2 от Регламент №207/2009), предвижда, че „чрез дерогация от член 7, параграф 1, [буква] в), знаци или указания, които могат да служат, в търговията, да означат географския произход на стоките или на услугите могат да представляват колективни марки на Общността“, предвижда, че „колективната марка не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговията тези знаци или означения, доколкото това използване става в съответствие с почтените практики в областта на промишлеността или търговията“ и че „по-специално, една такава марка не може да бъде противопоставена на едно трето лице, имащо право да използва географско означение“.

59      При все това, и обратно на онова, което изглежда намеква жалбоподателят, образуваното по инициатива на CRD производство по възражение изобщо няма за цел да монополизира в нарушение на горепосочените разпоредби използването на думата „rioja“, било то относно оцета или която и да е друга стока.

60      Единствената цел на образуваното по инициатива на CRD производство е да му осигури посредством член 8, параграф 1 от Регламент № 40/94 защитата на правата на интелектуалната собственост, произтичаща от регистрацията на по-ранната марка на Общността № 226118, срещу всяко посегателство, до което би довело регистрирането на марка на Общността, съдържаща вероятност от объркване.

61      Що се отнася до твърдението, че CRD не се е противопоставил на регистрацията на други марки на Общността, съдържащи думата „rioja“, сред които марката, с която са обозначени стоки от клас 30 (оцети), то е неотносимо към единствения в разглеждания случай въпрос, а именно дали — както отбелязва СХВП в производството по възражение, образувано по инициатива на CRD срещу заявената от жалбоподателя марка — между тази заявена марка и по-ранната марка № 226118 е налице вероятност от объркване.

62      Тъй като СХВП, обратно на твърдението на жалбоподателя, не е извършила никакво нарушение, когато в дадения случай е установила наличието на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, трябва да се отхвърли единственото повдигнато от жалбоподателя правно основание, изведено от нарушение на тази разпоредба.

63      Следователно, без да е необходимо да се разглежда искането на жалбоподателя относно „[допускането] на регистрацията на заявената марка за класове 29, 30 и 35“, настоящата жалба трябва да се отхвърли изцяло.

 По съдебните разноски

64      По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати разноските, направени от СХВП и от CRD, в съответствие с техните искания.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда г‑н Félix Muñoz Arraiza да заплати съдебните разноски.

Vilaras

Prek

Ciucă

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 юни 2010 година.

Подписи


* Език на производството: испански.