ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
16 декември 2010 година
Дело T-48/10 P
Herbert Meister
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели (СХВП)
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2008 г. — Решение за определяне на точките от процедурата по повишаване — Посочване на точките, натрупани от предходни процедури по повишаване — Изопачаване на фактите — Възлагане на съдебните разноски — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 30 ноември 2009 г. по дело Meister/СХВП (F‑17/09, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑501 и II‑A‑1‑2721)
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Herbert Meister понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) по настоящото производство.
Резюме
1. Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Оспорване — Условия
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Производство, приключило с постановяването на определение и свързано с други жалби, които са счетени за допустими
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Обжалване — Правни основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост
(член 257 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Обжалване — Правни основания — Правно основание, с което се оспорва решението на Съда на публичната служба по съдебните разноски — Недопустимост в случай на отхвърляне на всички останали правни основания
(член 11, параграф 2 от приложение І към Статута на Съда)
1. Самото прилагане на процедурата, която позволява да се постанови определение по делото без провеждане на съдебно заседание, не засяга правото на надлежен и ефективен съдебен процес, тъй като съдилищата на Съюза могат да я прилагат само когато съответният иск или жалба им е явно неподсъден или явно неподсъдна или когато искът или жалбата е явно недопустим(а) или явно лишен(а) от правно основание. Ако съдът на Съюза неправилно е приел, че са налице условията за произнасяне по този ред, заинтересованата страна може да оспори тази констатация.
(вж. точка 29)
Позоваване на:
Съд — 3 юни 2005 г., Killinger/Германия и др., C‑396/03 P, Recueil, стр. I‑4967, точка 9
2. Жалбоподателят няма основание да твърди, че Съдът на публичната служба е нарушил забраната за постановяване на решение без провеждане на съдебно заседание, само поради това че спорното производство, приключило с постановяването на определение за недопустимост, е донякъде свързано от фактическа и правна страна с предходни жалби, които са разгледани от същия състав със същия съдия докладчик и са били счетени за допустими. Всъщност подобна свързаност между делата сама по себе си не е пречка в първоинстанционното производство съдът да отчете особеностите на конкретното дело, за да приеме, че съответният иск или жалба е явно недопустим(а).
(вж. точка 31)
3. От член 257 ДФЕС и член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда, както и от член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд следва, че жалбата трябва да посочва точно пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане. На това изискване не отговаря жалбата, която не съдържа никакви доводи, сочещи конкретна грешка при прилагане на правото, която опорочава съответното съдебно решение или определение.
Твърдения, които са прекалено общи и неточни, за да могат да бъдат подложени на правна преценка, трябва да се считат за явно недопустими.
(вж. точки 42 и 43)
Позоваване на:
Съд — 17 септември 1996 г., San Marco/Комисия, C‑19/95 P, Recueil, стр. I‑4435, точка 37; 8 юли 1999 г., Hercules Chemicals/Комисия, C‑51/92 P, Recueil, стр. I‑4235, точка 113; 12 декември 2006 г., Autosalone Ispra/Комисия, C‑129/06 P, непубликувано в Recueil, точки 31 и 32; 1 февруари 2001 г., Area Cova и др./Съвет, C‑300/99 P и C‑388/99 P, Recueil, стр. I‑983, точка 37; 29 ноември 2007 г., Weber/Комисия, C‑107/07 P, непубликувано в Сборника, точка 24
Общ съд — 12 март 2008 г., Rossi Ferreras/Комисия, T‑107/07 P, Сборник СПС, стр. І‑Б‑1‑5 et II‑Б‑1‑31, точка 27
4. Видно от член 11, параграф 2 от приложение I към Статута на Съда, жалбата не може да се отнася единствено до възлагането и размера на съдебните разноски. Освен това, когато всички други правни основания за обжалване са отхвърлени, исканията във връзка с твърдяната неправилност на решението на Съда на публичната служба в частта за съдебните разноски трябва да бъдат отхвърлени на основание на тази разпоредба като недопустими.
(вж. точка 53)
Позоваване на:
Съд — 12 юли 2001 г., Комисия и Франция/TF1, C‑302/99 P и C‑308/99 P, Recueil, стр. I‑5603, точка 31; 26 май 2005 г., Tralli/ЕЦБ, C‑301/02 P, Recueil, стр. I‑4071, точка 88